-
| |
| |
1.
| Прекурсорни Т-клетъчни неоплазии |
1.1.
|
Прекурсорна Т-лимфобластна левкемия 1/ лимфом2 (прекурсорна В-клетъчна ОЛЛ)
|
9837/31
9729/32
|
1.2.
|
Бластен NK-клетъчен лимфом
|
9727/3
|
2
| Зрели Т-клетъчни и NK-клетъчни неоплазии |
2.1.
|
Т-клетъчна пролимфоцитна левкемия
|
9834/3
|
2.2.
|
Т-клетъчна левкемия от големи гранулирани лимфоцити (T-LGLL)
|
9831/3
|
2.3.
|
Агресивна NK-клетъчна левкемия
|
9948/3
|
2.4
|
Т-клетъчна левкемия/ лимфом на възрастните
|
9827/3
|
2.5.
|
Екстранодален NK/Т-клетъчен лимфом, назален тип
|
9719/3
|
2.6.
|
Ентеропатичен тип Т-клетъчен лимфом
|
9717/3
|
2.7.
|
Хепатоспленален Т-клетъчен лимфом
|
9716/3
|
2.8.
|
Субкутанен панакулитоподобен Т-клетъчен лимфом
|
9708/3
|
2.9.
|
Микозис фунгоидес
|
9700/3
|
2.10.
|
Синдром на Sezary
|
9701/3
|
2.11.
|
Първичен кожен анапластичен едроклетъчен лимфом
|
9718/3
|
2.12.
|
Периферен Т-клетъчен лимфом, неуточнен
|
9702/3
|
2.13.
|
Ангиоимунобластен Т-клетъчен лимфом
|
9705/3
|
2.14.
|
Анапластичен едроклетъчен лимфом
|
9714/3
|
3
| Т-клетъчни пролиферации с несигурен малигнен потенциал |
3.1.
|
Лимфоматоидна папулоза
|
9718/1
| -
| |
| |
1.
|
Ходжкинов лимфом – нодуларен с лимфоцитна преобладаване
|
9659/3
|
2.
|
Класически Ходжкинов лимфом
|
9650/3
|
3.
|
Класически Ходжкинов лимфом – нодуларна склероза
|
9663/3
|
4.
|
Класически Ходжкинов лимфом – с богатство на лимфоцити
|
9651/3
|
5.
|
Класически Ходжкинов лимфом – смесен клетъчен състав
|
9652/3
|
6.
|
Класически Ходжкинов лимфом – лимфоцитно изчерпване
|
9653/3
|
Лабораторна диагностика.
-
Диагностицирането на туморите на лимфоидната тъкан трябва да се осъществява в лаборатории с необходимите специалисти и материално-техническо обезпечаване. При липса на такива е необходимо преразглеждане на диагностичния материал в профилирана лаборатория.
-
Препоръчва се лабораториите по хистопатология да определят персонално патолог със специален интерес към хематологичните заболявания, чиито задачи да бъдат: създаване на условия (оборудване, реагенти, квалификация) за изпълнение на пълния обем изследвания; оценка на костно-мозъчния статус; обмен на клинична информация; ефективна връзка със звена, които осъществяват медицински дейности и изследвания на болните с лимфоми; участие в Хематологичен комитет, функциониращ в съответното лечебно заведение. Така ще се гарантира изследването на адекватен за диагнозата материал и изготвянето на заключение.
-
Профилираната лаборатория трябва да е в състояние да осъществява в пълен обем или да има ефективен механизъм за достъп до следните диагностични подходи:
Морфологична експертиза.
Специализираните лаборатории трябва да разполагат с обучен и опитен в диагностиката на хематологичните неоплазии персонал, който да е в състояние да осъществява профилирана цитологична и хистологична оценка на хематологични заболявания.
Имунофенотипизиране.
Лабораторията трябва да е в състояние да изследва имунофенотипни маркери, които потвърждават морфологичната диагноза на лимфомите и/или имат съществено прогностично значение. Имунофенотипизацията може да се осъществява чрез имунохистохимично и/или флоуцитометрично изследване. Лабораторията трябва да формулира за себе си използването на единия или и на двата подхода.
-
анализ.
оариотипизацията чрез хромозомен лентов анализ или да има ефективна връзка с ъс специализирана цитогенетична структура
-
Молекулярно-биологични изследвания
Понастоящем, основните техники, които се прилагат в клиничната практика са полимеразната верижна реакция (polymerase chain reaction, PCR) за установяване на клоналност, доказване на молекулярни еквиваленти на специфични хромозомни транслокациии – фузионни гени, генни пренареждания/активирания, определяне на ниво на генна експресия и наличие на вирусни ДНК/РНК и флуоресцентната in situ хибридизация (fluorescent in situ hubridization, FISH) за установяване на транслокации и бройни хромозомни аномалии. Тези подходи могат да се приложат, аналогично на имунофенотипното изследване, за валидиране на диагнозата и идентифициране на прогностични фактори. Лабораторията трябва да формулира за себе си използването на единия или и на двата подхода.
-
Специализираната лаборатория трябва да притежава ефективно действащ механизъм, който да осигурява съпоставка на всички материали, взети за изследване в хода на заболяването (от различни локализации – лимфни възли, костен мозък и др., към момента на поставяне на диагнозата или при проследяване и оценка на евентуални рецидиви).
-
Резултатът от цялостното лабораторно изследване за диагностициране и класифициране на лимфоидна неоплазия трябва да бъде изготвен преди началото на терапията.
Лабораторията трябва да е в състояние да изготви предварителен хистологичен резултат за 5 работни дни от получаване на биологичния материал за изследване.
В част от случаите молекулярно-биологичните изследвания могат да изискват по-продължителен период. Необходимо е ясно да бъде посочено до каква степен окончателната диагноза или субкласифициране е зависима от тях или има отношение към оценката на прогностичния риск.
-
При получаване на резултатите от пълния обем изследвания, трябва да се изготви цялостен актуализиран резултат.
-
Лабораторията трябва да притежава ефективен механизъм за осигуряване на качество.
Лабораторията трябва да притежава разработена система за Вътрешен качествен контрол.
Лабораторията трябва да участва винаги, когато това е възможно в системи за Външен качествен контрол.
-
Лабораторията трябва да изработи ефективен механизъм за обсъждане на всеки диагностичен случай от мултидисциплинарен екип, съставен от специалисти, които участват в диагнозата и лечението на болни с хематологични неоплазии (за кратко Хематологичен комитет).
Всеки новодиагностициран болен трябва да бъде обсъден от Хематологичния комитет преди съставяне на лечебния план.
Хематологичният комитет трябва да обсъжда всички новодиагностицирани болни и болни с рецидив.
8. Резултатът от хистопатологичното изследване на болен с неоплазия на лимфоидната тъкан може да е предварителен или окончателен, което задължително трябва да бъде вписано върху подписания резултат от извършилия изследването специалист .
-
предварителен е резултат, изготвен на базата на морфологично изследване, който не съдържа данни от имунофенотипно изследване, данни за костно-мозъчен статус, цитогенетично изследване (където това е приложимо) и не е обсъден от мултидисциплинарен комитет от специалисти, който консултира всеки новодиагностициран болен с хематологична неоплазия (за по-кратко, Хематологичен комитет). Предварителният резултат може да не съдържа точния субтип на неоплазията съгласно МКБ –10-О-3
-
окончателен е резултат, който съдържа описание и обсъждане на данните от морфологичното и имунофенотипно изследване, костно-мозъчния статус, цитогенетично изследване (където това е приложимо) и е обсъден от Хематологичен комитет. Окончателният резултат съдържа точния субтип и код съгласно МКБ 10 – 0.3.
Материал и методи за изследване
Сподели с приятели: |