„По жътва” Елин Пелин
Опозицията човек - природа
Кои са основните теми в разказа?
- темата за ролята на труда в живота на човека; труда като свещенодействие и жертвоприношение;
- темата за любовта;
- темата за човешкото нещастие;
С какво се отличава композицията на разказа „По жътва”? – два композиционни центъра: първият е свързан с непосилния, но носещ радост труд на селяните, а вторият разказва за трагедията – смъртта на обичаното от всички девойче Пенка и за покрусата от замрелия живот.
Кой от двата композиционни центъра е по- подробно представен в разказа?- за непосилния труд, тежката, но неуморна работа под жарките лъчи на слънцето; хората изпитват удовлетворение от своята работа
Кой е по-въздействащ? – човешката покруса, че трудът е взел толкова скъпа жертва
Коя е основната случка в разказа? – слънчев удар убива обичлива селска девойка сред нивата в разгара на жътвата. Проста и покъртителна случка. С нея сякаш писателят ни казва, че това често се случва „по жътва”.
Каква е ролята на пейзажа за композицията на разказа? – пейзажът играе роля на композиционна рамка в разказа, но не е само това: пейзажът е натоварен с идейно-емоционално значение – изразява и радостта, и скръбта на хората. Като истински художник Елин Пелин рисува с изящното си слово впечатляващи пейзажи.
С каква картина започва разказът? – описание на жътвата в равното Софийско поле
Електронния учебник! 2.слайд – началният пейзаж служи за експозиция – въвежда времето и мястото на действието и събирателния образ на селяните. Съдържа типичните черти на Елин-Пелиновия пейзаж – изгражда не само образи, не е само фон на случката, а носи подтекстови послания, свързан е с идейно-емоционалното съдържание. Персонифициран е и служи за първа част на композиционната рамка.
Темата! Опозицията човек – природа
„Одухотвореността на природата е най-характерната отличителност на Елин-Пелиновите разкази”
Петър Пондев
Какво настроение създава началната картина? – тягостно настроение, което идва от усещането за напрегнат, задъхан труд, за безкрайност. Безкрайно е пространството:”От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви”.
Внушено е предчувствието за нещо страшно, което неизбежно ще се случи: горите и планините „сякаш чакат кога полето а-ха ще пламне в пожар”.
Проверка на домашната работа! Посочете всички тропи от първия абзац на разказа – природната картина в началото на разказа
Метафори – усилна жътва кипи, люлеят се златни ниви, свило се е синьо небе и сипе огън и жар, душата без сила остава.
Градация – жега, огън, жар, пожар (допринасят за почти физическото усещане на горещината).
Хипербола – адска марана, полето аха ще пламне в пожар
Олицетворение – слънцето се е спряло немилостиво
Контраст – непоносимата адска жега в полето е противопоставена на хладни усои (недостижимата далечина на горите)
Електронния учебник! 3.слайд – тропи и фигури
Успява ли Елин Пелин да ни накара „да видим”, „да чуем” и „да усетим”? Как? Посочете примери!
Жътвата кипи – внушава усещане за напрегнат, задъхан труд.
„виждаме” – безкрайни, полюшващи се „златни ниви”; далечни гори и планини, „отпуснати и уморени”
„усещаме” – страшната жега, адската марана, която трепери
„чуваме” – гугутка се обажда изрядко от сенчестата круша, грив гълъб да префюфюква с криле към гората
С каква картина завършва разказът? – слънчева, но тъжна картина; трудът не носи само радост
Електронния учебник! Стр.154 2.слайд – слънцето; 4.слайд – ролята на пейзажа – в епилога, 5.слайд – тропи
Защо полето празнува тъжен празник? – празно, оксиморон
Съпоставете двете природни описания в разказа – началната и финалната природна картина.
Съпоставяме
|
начална картина
|
финална картина
|
пейзаж
|
Усилна жътва кипи; морни работници се мяркат от тъмни зори.
|
Из нивите не се мяркат работници, макар че е делник.
|
хора
|
Пот се сипе от челата, душата без сили остава, няма почивка.
|
Полето празнува тъжен празник.
|
житни
класове
|
Узрялото жито не чака.
|
Златни класове се ронят и горят самотни.
|
В пейзажа, който затваря композиционната рамка, присъства пак жестокото слънце, взело поредната си жертва от човешкия свят. То отнема надеждите за по-добра година, прогонва песента от нивята. Лишеното от човешко присъствие поле е заглъхнало и тъжно. Слънцето е изпепелило човешките души, но е опожарило и неговите плодове. „Златни класове” ронят като сълзи житни зърна. Изречението „Полето празнуваше тъжен празник.” Можем да тълкуваме като олицетворение, но и като сливане на човека и природата. Тъжният празник е общо страдание и за самотното поле, и за хората, дали непрежалима жертва.
„По жътва”
Елин Пелин
Опозицията човек – природа
„Одухотвореността на природата е най-характерната отличителност на Елин-Пелиновите разкази”
Петър Пондев
1. Основен конфликт – човекът и природата, която взема своя кръвен данък.
2.Художествената роля на пейзажа:
а) рисува много ярко обстановката на действието;
б) събужда определено отношение – настройва тържествено и възторжено като за празник;
в) внушава, че трудът на селянина по жътва е тежък, че той е истинско изпитание на неговите сили и издръжливост;
г) картината внушава любов и преклонение пред природата;
д) подпомага разкриването на човешката душа, на преживяването.
Елин Пелин споделя: „Не си служа с природата като декорация – живея с нея! Имам наклонност към нея като художник.”
Да обобщим!
-
Природата е представена с две противоположни функции:
-
стимулира трудовия устрем на жътварите;
-
демонична сила, непредвидима и опасна за човека.
-
Природата е в унисон и с емоционалните преживявания на героите (любовта между Никола и Пенка, песента на момичето се обвързва с „Леко се завълнуваха узрели класове и весело си зашушукаха нещо”)
Проверка на знанията – презентация с тестови задачи
Домашна работа!!!! За вторник -20.04.
-
Да се прочете разказа „По жицата” от Й.Йовков
-
Разделете разказа на епизоди и ги озаглавете
-
Проучете творческата история на творбата.
Сподели с приятели: |