По повод Вашите писмени запитвания с вх.№ г., Дирекция „оуи гр



Дата14.01.2019
Размер111.83 Kb.
#110028
№ 1_98 от 18. 07. 2008 г. относно данъчно третиране на: изплатени лихви по кредит от местно юридическо лице (МЮЛ) на чуждестранно юридическо лице (ЧЮЛ) по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), съответно прилагане на СИДДО; на доходи от управление и контрол получени от чуждестранно физическо лице /ЧФЛ/ по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и доходите на МЮЛ за получени лихви от предоставен кредит на друго МЮЛ по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в сила от 01.01.2008 г.

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

ДИРЕКЦИЯ “ОУИ» - БУРГАС

Уважаема г-жо Ставрева,

По повод Вашите писмени запитвания с вх.№ ……..18.07.2008 г., Дирекция „ОУИ” гр.Бургас Ви уведомява за следното:


Според описаната в запитването фактическа ситуация, дружеството /ЕООД/ е с едноличен собственик руски гражданин. През 2007 г. е сключен договор с руска банка за отпускане на кредит с уговорена годишна лихва дължима заедно с главницата на 01.11.2009 г. Част от получения вече кредит, дружеството е отпуснало като междуфирмен заем на друго МЮЛ, като в договора за кредита е фиксиран същия размер /%/ на лихвата, както с руската банка и която лихва е дължима заедно с главницата на същата дата – 01.11.2009г. Към момента /18.07.2008 г./ дружеството няма приходи и няма назначени по трудовоправни отношения лица, а управителят се осигурява по договор за управление и контрол /ДУК/. Въпросите Ви са следните:

  1. Следва ли да удържам и внасям данък съгласно чл.195 от ЗКПО, в какви срокове и върху какви суми, ако приемем, че кредита с руската банка е за 3000000 лв.?

  2. Каква е процедурата за искане и издаване на удостоверение на ЧЮЛ за удържан данък в България?

  3. Каква е процедурата за прилагане на СИДДО с Руската федерация и приложима ли е в моя случай за дължимата лихва по договора за кредит.

  4. Доходът, който получавам по ДУК как следва да се облага – по чл.37 или по чл.42 от ЗДДФЛ, като се има в предвид, че на територията на България пребивавам по-малко от 183 дни за една календарна година, т.е. по смисъла на закона съм ЧФЛ. Кога доходът по ДУК с МЮЛ не се реализира през определена база в страната?

  5. Съгласно чл.96, ал.2 и ал.3 от ЗДДС, облагаемият оборот за задължителна регистрация включва и доставки на финансови услуги, когато са свързани с основната дейност на лицето. Следва ли да считам уговорената лихва по договора за заем с местното търговско дружество за доход, свързан с основната ми дейност, респективно за оборот, който води до задължителна регистрация по ЗДДС. Ако този доход се включва в оборота за задължителна регистрация, кога следва да го признаем – месечно, годишно или при погасяване на заема. Моля да отговорите с пример като приемем, че заема е за 1000000 лв. и е отпуснат октомври 2007 г.

В запитването Ви не е описана достатъчно изчерпателно фактическата обстановка имаща отношение към данъчното облагане на въпросните юридически и физически лица, съответно не са приложени никакви копия на оригиналните договори, погасителни планове и споразумения между страните, респективно други писмени документи свързани с отпуснатите кредити и посоченото в запитването, а още повече е посочена датата 01.11.2009 г., към която дата не е напълно ясно ще се начислят, изплатят или получат лихвите по кредитите, поради което е невъзможно да се изготви конкретен отговор на поставените от Вас въпроси. В тази връзка изразявам следното принципно становище, което е свързано с действащото през 2008 г. данъчно законодателство:

По първия въпрос:

В т.7 от § 1 на ДР от ЗКПО е дадена легална дефиниция на понятието „лихва" по смисъла на ЗКПО. Съгласно цитираната законова норма "Лихва е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации. За целите на част трета не се смятат за лихви, доходите които представляват дивидент, наказателните лихви за закъснели плащания и неустойките”.

В чл.12, ал.5, т.1 от ЗКПО е регламентирано, че доходите от лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг, начислени от местни юридически лица на чуждестранни юридически лица са от източник в страната. Съгласно чл.195, ал.1 от ЗКПО, доходите от източник в страната, посочени в чл.12, ал.2, 3,5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Съответно, данъкът по чл.195, ал.1 от ЗКПО се удържа от местните юридически лица, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица, с изключение на доходите по чл.12, ал.3 и 8.

Платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл.195, са длъжни да внесат дължимите данъци в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода – в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която РБългария има влязла в сила СИДДО, респективно в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода – за всички останали случаи /чл.202, ал.2, т.1 и 2 от ЗКПО/.

Видно от цитираните законови норми, удържането и внасянето на данъка при източника е обвързано главно с начисляването на дохода, а не с изплащането му.
По втория въпрос:

Съгласно чл.201, ал.4 от ЗКПО, по искане на заинтересованото лице за внесения по реда на този закон данък върху доходи на чуждестранни юридически лица се издава удостоверение по образец. Удостоверението се издава от териториалната дирекция /ТД/ на Националната агенция за приходите /НАП/, където подлежи на внасяне данъка. Дължимият данък по чл.202, ал.2 от ЗКПО, се внася в съответната териториална дирекция на НАП по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода /чл.202, ал.3 от ЗКПО/.

Издаването на удостоверение за внесения данък върху доходи но чуждестранни юридически лица е производство по административно обслужване. Правилата, по които то се извършва са уредени в дял втори, глава дванадесета от ДОПК. Като един от видовете производства, регламентирани в ДОПК и в производството по административно обслужване лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно /чл.10, ал.4 от ДОПК/. В пълномощното упълномощителят трябва да е включил в обхвата на правомощията на пълномощника представителна власт, свързана с участието в производството по издаването и получаването на удостоверение по чл.201, ал.4 от ЗКПО. Пълномощното трябва да е в писмена форма и задължително в него да се посочват идентифициращите пълномощника данни - имена, точен адрес, БУЛСТАТ, ЕГН и др.

Удостоверението за платен данък от чуждестранно юридическо лице е официален документ, който се издава от органите на НАП, където подлежи на внасяне данъкът. Производството се образува чрез подаване на искане от чуждестранното лице /чл.89, ал.1 от ДОПК/ или от упълномощено от него лице до компетентната дирекция на НАП. Искането за издаване на удостоверение се подава в териториалната дирекция на НАП, където подлежи на внасяне данъкът. Компетентна в случая е териториалната дирекция по място на регистрация на платеца на дохода. Искането за издаване на удостоверението следва да е писмено и да съдържа данни за задълженото лице, респективно за пълномощника, ако се подава чрез пълномощник, да сочи вида на искания документ и да конкретизира във връзка с какво се желае неговото издаване. Подаденото искане трябва да е подписано, а също така и да е посочен адрес за обратна връзка.

След постъпване на искането и разглеждане на обстоятелствата, свързани с него, компетентните органи издават удостоверение за внесения по реда на ЗКПО данък върху доходите на ЧЮЛ. Срокът, в който удостоверението следва да се издаде, е 7 дни от постъпване на искането, а в случай, че то е подадено в териториална дирекция, различна от компетентната, срокът е 14-дневен.

Удостоверението се получава в териториалната дирекция, където е подадено искането. Заинтересованото лице може да определи и друг начин за получаване на документа, като посочи точен адрес в случаите на получаване по пощата или по електронен път /чл.90, ал.2 от ДОПК/. При връчване на документа органът по приходите изисква представяне на заверено от пълномощника копие на пълномощното, проверява на чие име е издаден и представителната власт на лицето, което получава удостоверението, като проверява документа, удостоверяващ представителната власт и обхвата на правомощията на преносителя.


По третия въпрос:

Съгласно чл.13 от ЗКПО – „Когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор."

Следователно, когато се реализира доход, облагаем при източника по ЗКПО от чуждестранно лице, местно на държава, с която имаме действаща Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане /СИДДО/ и тя съдържа разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, прилагат се разпоредбите на спогодбата. Процедурата за прилагане на СИДДО е уредена в дял втори, глава шестнадесета, раздел трети, чл.135 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Данък при източника не се дължи при условие, че чуждестранното юридическо лице е доказало основания за прилагане на СИДДО преди изтичане на срока за внасяне на данъка. Съгласно чл.135 и следващи от ДОПК, СИДДО се прилагат след удостоверяване на основанията за това. За целта, чуждестранното лице или негов пълномощник подава искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Искането и приложените към него документи се подават в Териториална дирекция на НАП по регистрация на платеца на дохода.

Съгласно чл.142, ал.1 от ДОПК, когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 100 000 лв. годишно, обстоятелствата относно прилагане на СИДДО се удостоверяват пред платеца на дохода. В този случай искане за прилагане на СИДДО не се подава. В случаите по чл.142, ал.1 от ДОПК, когато общият размер на реализираните доходи надвиши 100 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват по реда на чл.137-139 от ДОПК пред ТД на НАП по регистрацията на платеца на дохода.

В СИДДО между правителството на РБългария и правителството на Руската федерация в сила от 08.12.1995 г. се съдържа определение на понятието „Лихви”, но за да бъдат определени като такива възнагражденията, които сте се договорили да изплащате, е необходимо да бъдат анализирани и съответните доказателства които трябва да предоставите.

Независимо от изразеното по – горе принципно становище по някои от разпоредбите на СИДДО между РБългария и Руската федерация, право да изразява становища относно прилагането на СИДДО има Изпълнителния директор на НАП, след като се представи достатъчно конкретен доказателствен материал пред Дирекция „СИДДО” при ЦУ на НАП – София, чрез компетентната дирекция.


По четвъртият въпрос :

Съгласно чл.3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, данъчно задължени лица /ДЗЛ/ са местните и чуждестранните физически лица /ЧФЛ/, които са носители на задължението за данъци по този закон и местните и чуждестранните физически лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон. Местно физическо лице /МФЛ/ за данъчни цели, без оглед на гражданството, се определя на основание едно от изискванията регламентирани в чл.4 от ЗДДФЛ. Съответно, ЧФЛ са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл.4. МФЛ са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина, а ЧФЛ са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. От значение за правилното прилагане нормите на ЗДДФЛ е определяне главно качеството на физическото лице – да е местно или чуждестранно.

Видно от посоченото в запитването, едноличния собственик на капитала на дружеството, получаващ доходи по договор за управление и контрол се е определил като ЧФЛ. На основание чл.37, ал.1, т.9 от ЗДДФЛ, доходите от източник в България, когато не са реализирани чрез определена база в страната, начислени/изплатени на чуждестранните физически лица по договори за управление и контрол, се облагат с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл.13 от същия закон. Съгласно чл.37, ал.2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи. В съответствие с чл.46, ал.1 и чл.65, ал.1 от ЗДДФЛ окончателният данък е в размер 10 на сто и се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода. Когато доходите са в полза на физическо лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/, окончателният данък се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода - чл.65, ал.9 от ЗДДФЛ. Съгласно чл.66 от ЗДДФЛ данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.

Новият момент в разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗДДФЛ в сила от 01.01.2008 г. е допълнението с текста «когато не са реализирани чрез определена база в страната». По смисъла на §1, т.7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ «определена база» е:

а/ определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;

б/ трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.



На основание горе изложеното и съгласно това допълнение в разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗДДФЛ, се променя начина на облагане на чуждестранните лица, които реализират доход чрез определена база, като в тези случаи определянето на дохода и данъка върху него ще се извършва по общия ред за облагане, регламентиран в ЗДДФЛ.

В конкретния случай обаче, доходът изплащан от дружеството, съгласно договор за управление и контрол на едноличния собственик на капитала не може да се третира като доход, реализиран от определена база в страната и на основание чл.37, ал.1, т.9 на ЗДДФЛ, същия ще подлежи на облагане с окончателен данък.

Същевременно, трябва да имате в придвид и разпоредбата на чл.48, ал.4 от ЗДДФЛ, съгласно която от размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се приспада и удържаният, съответно внесеният през данъчната година окончателен данък за доходи по чл.37 на физическото лице, което за данъчната година се смята за местно физическо лице. За целите на ЗДДФЛ, регламентирано в §1, т.26, б.з от ДР на ЗДДФЛ, «трудови правоотношения» са правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятието, като в този случай, данъчното облагане ще се извърши по реда на чл.42 и чл.49 от ЗДДФЛ.


По петият въпрос:

При определяне на облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация по ЗДДС, следва да се включат както доставката на финансови услуги по чл.46 от ЗДДС ако представляват основна дейност за вашето дружество, така и доставки по чл.46 от ЗДДС, които доставки сами по себе си не са основна дейност за вашето дружество , но същите услуги /по чл.46 от ЗДДС/ да са свързани с основната дейност на дружеството ви .

При определяне на основната дейност на лицето следва да се имат предвид фактори като: нетния размер на приходите, относителния дял на използваните дълготрайни активи, дела на заетите лица в дейността. Като водещ критерий все пак би могъл да бъде определен размерът на приходите не по-дълъг от последните дванадесет последователни месеца преди текущия месец. В случай, че лицето няма реализирани приходи от дейността, както е във вашия случай основната дейност може да се определи като се отчитат намеренията и бизнес-плановете ви. Както посочвате в запитването дейността на дружеството се изразява в покупка на поземллени имоти с цел строителство на сгради и последващата им продажба .

За да се определи дали отпускания от вас заем е свързан с основната дейност на вашето дружество, следва да се преценява доколко отпускането на заема допринася за извършване на основната ви дейност, налице ли е пряка или косвена обусловеност между предоставения заем и извършваната основна дейност - строителство върху собствени имоти и последващата им продажба /примерно дали не е отпуснат заема на лице, който ще ви бъде клиент на вашето дружество/.



Ако отпускането на заеми не представлява основна икономическа дейност за вашето дружество /тъй като основната дейност за вас е строителство върху собствени имоти и последващата им продажба/ и предоставянето на заеми не е свързана с основната дейност на вашето дружество, тогава същите няма да формират облагаем оборот за целите на регистрация по чл.96 от ЗДДС .

ДИРЕКТОР „ОУИ” – БУРГАС:……………….

/ Р. ДУЛЕВА /





Каталог: downloads -> Edition 11 2014
downloads -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
downloads -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
downloads -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
downloads -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
downloads -> Alexander Malinov
downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата
downloads -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница