По т. I. По обхвата на инвестиционното предложение Въпрос в довос, в т. 1 „Анотация на инвестиционното предложение”
Изтегляне 1.75 Mb.
|
По т. I. По обхвата на инвестиционното предложение Въпрос - В ДОВОС, в т.1 „Анотация на инвестиционното предложение” е описано изграждането на довеждащия газопровод и са посочени техническите характеристики на съоръжението. Предвид специфичните условия на достъп и присъединяване към газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз” ЕАД, описани в Приложение No20 от ДОВОС, очакваме да потвърдите възможните трасета на газопроводното отклонение от главния газопровод до площадката на „ТЕЦ Варна”. Отговор – Инвестиционното предложение предвижда новият блок да се разположи в свободната площ, западно от основните мощности на производствената площадка на „ТЕЦ Варна”. За осигуряване на захранване с природен газ като суровина се предвижда да се изгради нов газопровод от газоразпределителна станция (ГРС) „Страшимирово” до новия блок. Инвеститорът е възложил разработването на подробен устройствен план (ПУП) във вид на парцеларен план, фаза предварителен проект в два варианта за трасе на нов газопровод от ГРС „Страшимирово” до площадката на ТЕЦ Варна. Трасето на газопровода попада в землищата на село Страшимирово (ЕКАТТЕ 69763) и село Езерово (ЕКАТТЕ 27125) - и двете в община Белослав, област Варна. Газопроводът ще бъде изпълнен от стоманени тръби с условен диаметър от 500 mm с работно налягане до 5.6 MPa. Съгласно ал.8 от §1 от допълнителните разпоредби към Закона за енергетиката, “Газопреносна мрежа” е система от газопроводи с високо налягане и съоръжения към тях с единен технологичен режим на работа за пренос на природен газ до изхода на газоизмерителната станция. Проектът третира газопровод след газоизмерителната станция, следователно съгласно ал.8, той е част от “Газоразпределителната мрежа”. Парцеларният план определя разполагането на газопровода във всеки поземлен имот. Дадени са дължината през всеки имот, и площта засегната от сервитута на газопровода. Направни са баланси на засегнатите територии по различни признаци. С подробният устройствен план ще се извърши процедура за съгласуване и утвърждаване на трасе на газопровода за проектиране, по реда на Закона за опазване на земеделските земи и Закона за устройство на територията. Като информационна и техническа основа за изработването на подробния устройствен план – парцеларен план са използвани:
Графичната и текстова информация от цифровите модели на поземлените имоти по трасето са предоставени от "Министерство на земеделието и храните" с Протокол от 23 април 2009 г. Трасето на газопроводa е разработено в два варианта, като втори вариант е разработен с два подварианта. Началото на газопровода е площадката на ГРС "Страшимирово". Чупките на проектните газопроводи са координирани в координатна система 1970 г, зона К-7. Координатите на трасето са отпечатани и на чертежите на парцеларния план. 
Фиг. 1-1. Сателитна снимка на местоположението на двата варианта за газопровода (със зелена линия е отбелязана северната граница на защитената зона „Варненско-Белославско езеро” с код BG0000191 по Директивата за птиците, с червена – първи вариант и със синя – втори вариант) Първи вариант:Началото на газопровода е от източната страна на оградата на ГРС в землището на село Страшимирово. Трасето тръгва на юг и на изток по полски път 0.81, след което преминава по южния край на имоти 28.4 и 28.3 и достига землищната граница. В землището на Страшимирово попадат около 210 метра. По нататък в землището на Езерово трасето продължава на минимум 5 метра северно от горния ръб на откоса към Варненското езеро в посока изток. Газопровода преминава в южните части на поредица земеделски имоти (33.6 33.7 33.8 33.2 33.25 33.4 33.5 и 33.9) и стига до полски път 40.27. Полския път 40.27 е с настилка от бетонови панели. Трасето продължава на югоизток по същия път около 630 метра след което чупи на изток. Тук трасето преминава през имоти 33.30, 33.29 и 33.19 като се спазва безопасно разстояние от разположените на юг производствени сгради и мачтов трафопост. Така газопровода достига границата на имота на ТЕЦ Варна 0.137. По желание на инвеститора трасето по парцеларен план е продължено с още около 90 метра до съществуващата масивна ограда на ТЕЦ Варна намираща се на на изток от имотната граница. Общата дължина на трасето по първи вариант е 1508 метра.Втори вариант:Началото на газопровода е от източната страна на оградата на ГРС, в землището на село Страшимирово. Трасето тръгва по полски път 0.81 на юг и малко след това навлиза в горска територия (0.84). След това трасето чупи на изток като минава по нещо като тераса в откоса и продължава в землището на с. Езерово по същата тераса в горския фонд. Стръмния откос към Варненското езеро е горска територия, но по трасето няма дървета. След около 600 метра трасето излиза от откоса (горски фонд) и навлиза в земеделски земи. Тук основния вариант преминава през парцел 33.9 и достига полски път 40.27 но има и алтернативна възможност за преминаване през имот 33.10, който е надписан на чертежа с "Вариант 2а". По нататък газопровода минава на югоизток в покрития с бетонови панели полски път (40.27) около 630 метра. За осигуряване на безопасно отстояние до цеха за бетонови изделия, трасето излиза от полския път 40.27 и чупи на изток през земеделски парцели 32.30, 32.29, 32.19 и след 140 метра стига до границата на имота на „ТЕЦ Варна”.Сравнителен анализ на вариантитеДвата варианта се различават основно в първите 650 метра, за които първи вариант минава през южния край на поредица частни земеделски имоти, на минимум 5 метра от откоса към Варненското езеро. Втори вариант минава в откоса към Варненското езеро, който е държавна горска територия. Единственото предимство на втори вариант е, че няма да се търси съгласието на многобройни частни собственици и техните наследници, което обикновенно е трудна и продължителна процедура. Първи вариант за сметка на това е с по малко чупки, малко по къс, и минава извън откоса по сравнително равен терен което е голямо предимство при строителството и безопасната експлоатацията на газопровода. Разполагането на газопровода в откоса (втори вариант) освен трудното за изпълнение строителство, крие и известни рискове от свличания и аварии при експлоатацията на газопровода. В резултат на направния анализ на предимствата и недостатъците, проектантът препоръчва първи вариант, която препоръка съвпада и с мнението на експертите по околна среда, защото първият вариант е по-далеч от акваторията на Варненското езеро и засяга по-малко ценни от консервационна гледна точка земи. В Приложение 1 е представен опорен план в мащаб 1: 5000. Представени са отделно за всеки вариант засегнатите имоти, като в Приложение 2 е даден Парцеларен план – първи вариант, в мащаб 1: 1000, а в Приложение 3- Парцеларен план – втори вариант, в мащаб 1: 1000. Регистрите на засегнати имоти са по дължини от трасето на газопровода и по площи от сервитута и строителната полоса на газопровода. Ползването на земята над газопровода за земеделски нужди не се ограничава, спазвайки нормативните изисквания. Размерите на сервитутната зона за трасето на разпределителен газопровод с диаметър от ø 300 до ø700, извън урбанизирани територии са както следва:
Подходът към сервитутната зона се осъществява от наличните улична или пътна мрежа, както и по полски пътища.Сервитутната зона е предназначена за изграждане, експлоатация и ремонт на газопроводите. Условията и реда за упражняване на сервитутните права, учредени за обектите за съхранение, пренос, разпределение и преобразуване на природния газ са указани в Раздел III на Наредба No.16 за сервитутите на енергийните обекти (изменена и допълнена ДВ 77/2008г). За нанесените щети и пропуснати ползи по време на строителство ще се изплатят необходимите обезщетения на собствениците в І Вариант на трасето на газопровода, за което има предварителна договореност. В Приложение 4 е дадена карта на трасето на газопровода с нанесени номера на земеделските имоти. В Приложение 5 е дадено копие от официално предоставената от Община Белослав информация за собствениците на земеделските имоти, засегнати от трасето на газопровода. ТЕЦ-Варна преговаря за подписване на договори със собствениците на тези имоти. В Приложение 6 са дадени копия от подписни договори. Извършено е уведомяване на населението от засегнатите общини и кметства- Приложение 7. Изготвено е предпроектно проучване за ПУП - Приложение 8, за което има решение на Експертния съвет по устройство на територията на Община Белослав - Приложение 9. Изготвен е Доклад за оценк ана съвместимостта с предмета и целите на Защитена зона „Варненско- Белославско езеро” с код BG0000191 по Директивата за птиците и характеристика на растителността и природните местообитания в района на изграждане на газопровода – Приложение 10. Не се налага промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди по смисъла на Закон за опазване на земеделските земи и Правилник за неговото прилагане. Подробният устройствен план е разработен на основание на посочената по-долу информационна база:
При разработването на ПУП, както и при направената оценка за въздействието върху околната среда е използвана следната наормативна база:
В заключение, може да се обобщи, че в резултат на направения анализ на състоянието на околната среда в ДОВОС, както и въз основа на посочената по-горе информация за алтернативните трасета на газопровода, експертите по околна среда подкрепят изграждането на газопровода в І-ви Вариант, поради по-голямата отдалеченост от акваторията на Варненското езеро и факта, че трасето засяга по-малко ценни от консервационна гледна точка земи. Ползването на земята над газопровода за земеделски нужди не се ограничава, спазвайки нормативните изисквания. Не се налага промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди по смисъла на Закон за опазване на земеделските земи и Правилник за неговото прилагане. Препоръча се изпълнение на втори вариант при невъжможност на изпълнение на първи вариант. По т. ІI. По компонент „Въздух” Въпрос по т.1 – привеждане в съответствие на сроковете за изпълнение на мерките и самите мерки със Програмата за прилагане (ПП) на Директива 2001/80/ЕС, приета с решение No216/2003, с оглед постигане на съответствие на действащите котли с нормите за допустими емисии (НДЕ), съгласно Наредба 10/2003 (ДВ бр.93/2003) Отговор – Мерките, които Инвеститорът ще предприеме, с оглед на постигане на съответствие на действащите котли с нормите за допустими емисии, съгласно Наредба 10/2003 за НДЕ (концентрации в отпадъчните газове) на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферния въздух от големи горивни инсталации (ДВ 93/2003), трябва да съответстват на Програмата за прилагане на Директива 2001/80/ЕС. ТЕЦ „Варна”поема този ангажимент, че блокове 4,5,6, като следва: Блок 4 – след 31.12.2012; Блок 5 – след 31.12.2013; Блок 6 – след 31.12.2014 ще отговарят на този условия. Таблица 1.2.1 (коригирана) График на реконструкциите на територията на ТЕЦ „Варна”- ЕАД
Тези поети ангажименти се отнасят за всички части на ДОВОС, където се разглежда бъдещата експлоатация на блокове №4, №5, №6. Въпрос по т.2 – Посочените срокове за привеждане в съответствие следва да отговарят на сроковете за изпълнение на мерките в Програмата за прилагане (ПП) на Директива 2001/80/ЕС, приета с решение No216/2003. Отговор – Съгласно т.4.5 от приватизационния договор инвеститорът възнамерява да остави в експлоатация, като студен резерв на енергийната система блокове 1, 2 и 3 при спазване на разпоредбите на Директива 2001/80/ЕС за работа до 20 000 часа за периода 2008 – 2015г. включително на комин № 1. До момента отработените часове на комин №1 са около 4500 часа. Инвеститорът гарантира, че няма да нарушава въведеният с комплексно разрешително № 51 лимит от 5,5 ТWh на годишното производство на централата. Запазването в студен резерв на блокове 1, 2 и 3 ще гарантира сигурността на енергийната система на Република България при форсмажорни обстоятелства като нова газова криза, продължителни принудителни престой на блоковете в АЕЦ и комплекса „Марица изток” и др. „ТЕЦ Варна” ЕАД поема ангажимента да изведе от експлоатация блокове 1, 2 и 3 непосредствено преди въвеждането на новата мощност в експлоатация, независимо от отработените часове на комин № 1. Въпрос по т.3 – Съгласно ДОВОС, на новата площадка по време на строителството ще се генерират емисии на прах от „изкопните, насипните, товаро-разтоварни и транспортни работи”. Във връзка с горното, в съответните раздели да бъдат посочени мерките, предвидени за спазване на изискванията на чл.70 на Наредба 1/2005 (ДВ64/2005) Отговор- На стр.47 от ДОВОС е записано, че Неорганизирани прахови емисии ще се генерират от различни дейности, свързани със строителството, като изкопни и други земни работи, товаро-разтоварни и транспортни дейности. Емисиите на прах до голяма степен ще зависят от климатичните и метеорологични фактори, вкл. скорост и посока на вятъра, температура, както и от характеристиките на твърдите прахови частици. Тези вредни емисии са неминуеми за етапа на строително-монтажните работи, но ще са ограничени в рамките на периода на строителството. Въздействието на емитираните замърсители по време на строително-монтажните работи върху качеството на въздуха в района може да се квалифицира като незначително, кратковременно, възстановимо, с малък териториален обхват, без кумулативен ефект. Въпреки това, в следващите етапи на строителства е необходимо да се набележат подходящи мерки за намаляване на праховите емисии и ограничаване разпространението на праха, като задължително се спазват посочените мерки в чл.70 на Наредба 1/2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии (ДВ, бр. 64/2005). Мерките за намаляване на запрашаването при товарене, разтоварване и транспортиране на твърди прахообразни материали от земни, товаро-разтоварни работи и транспортиране, които следва да се спазват в етапа на строителство са:
Въпрос по т.4 – Мерките по предходните точки следва да залегнат (със съответните срокове) и в Плана за изпълнение на мерките за предотвратяване или намаляване на значителните вредни въздействия за осигуряване на съответствие с нормативната уредба по околна среда (Таблица 6.1 към раздел 6 на ДОВОС) Отговор- В глава 6 към ДОВОС, на етапа на проектиране е допълнена мярка (3а) във връзка с изпълнение на изискванията на Наредба 3/2008 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (ДВ 71,2008) по отношение на производствени терени. В глава 6 към ДОВОС, на етап на строителство са посочени някои от мерките (11,12,13) по чл. 70 на на Наредба 1/2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии (ДВ, бр. 64/2005). Допълнените мерки (13а÷13е) за предотвратяване или намаляване на значителните вредни въздействия върху качеството на атмосферния въздух за осигуряване на съответствие с нормативната уредба по околна среда, следва да се разглеждат като неразделна част от ДОВОС. В глава 6 на ДОВОС, допълнените мерки (61а÷61в) са свързани със срокове за изпълнение на мерките в Програмата за прилагане (ПП) на Директива 2001/80/ЕС, приета с решение No216/2003. Таблица 6.1.(допълнена) Предвидени мерки за ограничаване на вредното въздействие върху околната среда от реализацията на инвестиционното предложение
Въпрос по т.5 – В Таблица 2.2.1 от ДОВОС е посочено, че Операторът възнамерява да извършва собствени непрекъснати измервания на емисиите на азотни оксиди и СО от новата инсталация, но не става ясно какъв мониторинг възнамерява да провежда по отношение на емисиите на прах и серни оксиди от същата- необходимо е да бъде записано, че ще бъдат извършвани собствени периодични измервания на посочените замърсители с честота, не по-голяма от веднъж на 6 месеца, съгласно чл. 25, ал.2 на Наредба 10/2003 Отговор- Таблица 2.2.1 от ДОВОС е допълнена, съгласно чл. 25, ал.2 на Наредба 10/2003. Таблица 2.2.1 (коригирана) Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух по Сравнителен документ за НДНТ за големи горивни инсталации (Reference document on Best Available Techniques for Large Combustion Plants *)
Въпрос по т.6 – За емисиите от прах от аспириращите уредби No1,2,3 в Таблица 9.2.2.- продължение, на действащото комплексно разрешително (КР) No51/2005 е заложена НДЕ от 130 mg/Nm3. Емисионната норма е заложена в съответствие с изискванията на Наредба 2 (ДВ, бр.51/1998 г.), която от 2005 г. е заменена с Наредба 1/2005 г. и следователно за инсталациите, трябва да се посочат мерки в доклада, които да гарантират спазване на НДЕ на прах от 20 mg/Nm3 от датата на издаване на новото КР, в съответствие с новата нормативна уредба. Отговор- Монтираните в ТЕЦ-Варна аспирационни уредби по тракта на въглеподаване са високоефективни и достигат висока степен на пречистване на въздуха от прахови частици. В тази връзка към момента, те са в състояние да гарантират спазване на НДЕ на прах от 20 mg/ Nm3. Toва се потвърждава с резултатите от извършените собствени периодични изследвания през 2006 и 2008 г – Приложение 11. Въпрос по т.7 - Представеното като Приложение 9 в ДОВОС математическо моделиране е необходимо да се коригира, като се вземе впредвид следното:
Отговор- В Приложение 12 на настоящото допълнение е дадено коригирано математическо моделиране, в съответствие с посочените от МОСВ условия. По т. ІІI. По компонент „Води” Въпрос по т.1 - Да се поясни с колко ще се увеличи количеството на отпадъчните води в периода на строителството и да се представи Договор с оператора на ГПСОВ-Варна Отговор- Както е посочено в ДОВОС, за етапа на строителството, отпадъчните битово – фекални води ще се заустват в съществуващата битово-фекална канализацияна «ТЕЦ-Варна»-ЕАД и ще се предават за третиране в Пречиствателната станция на гр. Варна, на базата на сключен договор. В Приложение 13 е дадено копие от Договора с „Водоснабдяване и канализация”АД, гр. Варна за пречистване на отпадъчни води. Общото количество на отпадъчните битово-фекални води, предавани от «ТЕЦ-Варна»-ЕАД към пречиствателната станция на „Водоснабдяване и канализация”АД, гр. Варна,, за периода на строителство на новия блок няма да превишава 231000 m3/y, както е посочено на схемата по Приложение No8 на ДОВОС. За етапа на експлоатация ще бъде изградена локална пречиствателна станция за пречистване на отпадъчните битово-фекални води от новия блок. Въпрос по т.2 - Да се уточни дали количеството вода за промишлени нужди- производство на обезсолена вода, вписано на стр.44 като 300 хил. куб.м/г. и количеството отпадъчни кисело/основни води по баланса на Приложение 8 към стр.53, вписани като 30 хил.м3/год. съвпадат. Отговор- Не е допусната грешка в посочените количества ползвани води за промишлени цели и отпадъчни кисело/основни води. Разликата в количествата се дължи на безвъзвратно загубена вода в пароводния цикъл на парогенератора за охлаждане на енергийните съоръжения и др. Въпрос по т.3 - Да се разгледа алтернатива с техническо решение със затворен цикъл на охладителната система и съответно технико-икономическо сравнение с най-добрите налични техники Отговор- На първо място, BREF за индустриални охладителни системи, разглежда и определя факторите, оказващи влияние върху избора на охладителната система за конкретния обект. Те са: изисквания на технологичния процес; ограничения, които поставя конкретното място, където се изгражда конкретният обект (включително местното законодателство); изискванията на околната среда. Не на последно място BREF обръща внимание и на влиянието на типа охладителна система върху финансовите и икономически параметри на проекта, както и взаимовръзката им с постигнатите екологични резултати. В BREF за индустриални охладителни системи е възприет интегрираният подход за постигане на НДНТ, който по-скоро дава възможност да се дискутират различните типове охладителни системи, техните схеми, съоръжения и съпътстващи ги влияния върху околната среда, без да е възможно да се квалифицира или дисквалифицира определен тип охладителна система. Всичко това е направено с отчитане на обстоятелството, че изборът на една или друга охладителна технология (система) е преди всичко процес, който е специфичен за конкретния обект. Видовете охладителни системи, които се прилагат в енергийните обекти от гледна точка на изискванията на процеса са основно три: проточни охладителни системи без охладителна кула (пряка/непряка); охладителни системи с охладителни кули (суха или мокра/суха, с естествена/принудителна тяга); комбинирани охладителни системи (с мокро-суха охладителна кула). От гледна точка на изискванията на конкретното място където се изгражда обектът, охладителните системи с охладителна кула се използват предимно за обекти, които са разположени във вътрешността на страната, там където количеството охлаждаща вода е ограничено и при реципиенти, за които повишаването на температурата на водата е важен фактор. Такъв реципиент могат, например, да бъдат реки с малък дебит на водата в летни периоди. При обекти разположени в близост до голям водоизточник и с голяма охладителна мощност (> 10 MWth), какъвто е конкретният обект (~450 MWth) се използват проточни охладителни системи. От гледна точка на изискванията на околната среда, т.е. опазването й се разглеждат няколко фактора. Въздействие върху въздуха, почвата, водите и хората. Охладителната система въздейства върху околната среда предимно чрез емисиите на топлина и вредни вещества във водния басейн, който се използва за източник на охлаждаща вода и шум. Ако, проточната охладителна система влияе върху повишаването на температурата на вода във водоизточника (чрез връщане на загрятата охлаждаща вода в него), охладителната система с охладителна кула влияе на повишаването на температурата на въздуха (чрез изхвърляне на топлина с изпаренията от нея). За редуциране на това въздействие при проточните охладителни системи BREF препоръчва да се използва отпадъчната топлина съдържаща се в връщаната охлаждаща вода и/или връщането на охлаждащата вода да се реализира на места и дълбочина позволяващи редуциране на влиянието на топлината върху организмите във водния басейн или промяна на технологията на охлаждане като се приложи рециркулационна система с охладителна кула. При охладителните системи с охладителни кули също се емитира топлина в околната среда като количеството топлина, която се отнася с парата от охладителната кула достига 98.5%. Останалите 1.5% се отнасят с продувката във водоизточника. При тези системи с цел намаляване на емитираната във въздуха топлина се препоръчват така наречените комбинирани охладителни системи със суха или мокро-суха охладителна кула. Така, че по отношение на топлинното натоварване на околната среда различните схеми на охладителните системи могат да се считат за равностойни. Друг показател, който трябва да се счита за определящ при избора на охладителната система е емисията на шум в околната среда. В BREF са сравнени различни охладителни системи по нивата на шумовите им емисии, което сравнение е показано в таблица 1.
Както се вижда от Таблица 1, по отношение на шумовите емиси проточната система (без охладителна кула) е с голямо предимство. За намаляване на шумовите емисии при охладителните системи с охладителни кули BREF препоръчва да се намалява височината, на която се изпуска водата в охладителната кула (мокра охладителна кула), използването на дефлектори, шумозаглушители на въздухозаборите (сухи охладителни кули), земни насипи около основата на охладителната кула, противошумови екрани и др. По отношение на изхвърлянето на вредни вещества във водата системите са почти равностойни, тъй като независимо от типа на системата охлаждащата вода подлежи на обработка с химикали. BREF за индустриални охладителни системи препоръчва да се вземат под внимание и общата ефективност на технологичния процес и икономическите параметри на различните охладителни системи. В BREF е представено сравнение за консумацията на електрическа енергия от различните охладителни системи, от което се вижда, че пряката консумация на електрическа енергия при правоточната охладителна система е с >50% по-ниска от тази на системата със затворен цикъл и охладителна кула, или система с мокра охладителна кула, или система със суха охладителна кула. Непряката консумация на електрическа енергия на проточната охладителна система е нулева при 7-20 kWe/MWth за останалите системи. По-голямата консумация на електрическа енергия оказва пряко въздействие върху общата ефективност на технологичния процес и увеличава въглеродното му натоварване (50 t/a CO2/MWth при проточната система и 110-240 t/a CO2/MWth при другите видове охладителни системи). Прилагането на система с охладителна кула при наличие на надземни води, които могат да се използват за охлаждане на съоръженията в ТЕЦ (основният консуматор е кондензаторът на парната турбина) е икономически неоправдано – изграждането на охладителна кула силно натоварва бюджета на проекта и се отразява отрицателно върху неговите финансови и икономически показатели. В непосредствена близост до новата централа вече има изградена и действаща централа, която работи с проточна открита охладителна система. Каналът за охлаждаща вода на съществуващата централа минава в непосредствена близост до новата, той е с капацитет, който може да задоволи нуждите и на новата, и което е още един фактор подкрепящ избора на типа охладителна система за новия обект.За охлаждане на новия блок се предвижда да се използват сега използваните такива за блокове №№1,2и3.За конкретния обект, прилагането на проточна система е най-доброто решение, още повече, че за редуциране на емисиите на топлина и химикали в проекта са предвидени съответните мероприятия и са описани в Доклада. По т. ІV. По компонент „Почви” Въпрос - Направеният анализ за замърсяване на почвите в част 3 на ДОВОС не е в съответствие с нормите, заложени в Наредба 3/2008 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (ДВ 71,2008) по отношение на производствени терени. В този смисъл оценката за състоянието на почвата е неточна. Необходимо е анализът да се прецезира в съответствие с Наредбата. Каталог: ovos Изтегляне 1.75 Mb. Сподели с приятели:
|