По т. I. По обхвата на инвестиционното предложение Въпрос в довос, в т. 1 „Анотация на инвестиционното предложение”

Отговор- По-долу е направен прецизен анализ, в съответствие с Наредба 3/2008 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (ДВ 71,2008), като са допълнени и преработени т. 3.4.1 за състоянието на почвите и т. 5.6 за използваната нормативна база, както следва:

1. Почви

Почвите заети от територията на ТЕЦ Варна и прилежащото пристанище са погребани торфено-блатни почви. Те са изградени върху насип, който е направен на мястото на торфени почви. Насипът е с различна мощност, като достига най-много до 10 m. С най-голяма мощност са насипите в близост до брега на езерото. За насипен материал са използвани дънни изкопи, които са били получени при изкопаването на канала и

пристана. По този начин естествените почви са били нарушени, а на тяхно място са формирани нови, насипни антропогенни почви - Anthrosols. Към тях се отнасят и почвите извън промишлените площадки, където се складират големи количества промишлени отпадъци, включително сгуроотвала. Насипища от пясък и тиня се формират от драгирането на морското дъно в залива. В застроените територии почвите са “запечатани” и по този начин са изолирани и силно променени. Почвообразувателният процес е прекъснат, променена е функцията на почвата за производство на биомаса. Това се отнася до всички терени, върху които са разположени сгради и съоръжения на ТЕЦ и съседните кораборемонтни предприятия. Част от незастроените площи са били затревени и в продължение на почти 30 години на повърхността им постепенно е формиран богат на корени чимов слой. Този слой е с мощност около 20 cm. Той е рохкав, до слабо плътен, по-тъмно оцветен от по-долу лежащите слоеве, с нездрава структура. Богат е на хумус и има неутрална до слабо алкална реакция рН – 7.07-9.12. Тези характеристики му придават висока устойчивост към кисели отлагания от атмосферния въздух, както и към тежки метали. Под този слой следва по-светъл на цвят слой, с признаци на оглеяване, леко до средно песъчливо-глинест, също с алкална реакция.

Черноземите са зоналния почвен в тип в района. Заемат по-голямата площ от землището на с. Езерово и граничат с територията, на която е разположен “ТЕЦ Варна” ЕАД. Факторите за тяхното образуване са континентален климат, равнинен и равнинно-хълмист релеф, изветрителни продукти от карбонатни скали, най-вече льос. Почвообразувателният процес е протекъл под влиянието на ливадна растителност, която в значителна степен е определила мощността на хумусно-акумулативния хоризонт, както и редица свойства на почвите. Черноземите са представени от карбонатни и типични.

Карбонатните черноземи се характеризират със средна мощност. Профилът им е 80-100 cm. По-голямата част от него е изградена от повърхностен хумусно-акумулативен хоризонт, чиято мощност се определя от степента на ерозираност и варира в границите на 40-60 cm. Почвата в него е тъмно оцветена, в кафеникави тонове. Структурата му е троховидно-зърнеста, като в обработваемите площи е разрушена. Обемната им плътност е 1.2-1.3 g/cm³, а порьозността е над 50%.

Съдържанието на глина е 42-50%, което определя почвите като средно и тежко песъчливо-глинести по механичен състав. Количеството на ила е 29-32%. Данните за механичния състав на карбонатните черноземи показват високата адсорбционна

способност на почвата, химическа й реактивоспособност и буферност. Тези свойства са в основата на високата устойчивост на почвата към замърсяване с аерозолен произход и най-вече на тежки метали. Солидният адсорбент, който притежава почвата може да задържа значителни количества замърсители. Известни различия има само при по-силно ерозираните почви, които заемат хълмистите части в района. Ерозионните процеси са намалили съдържанието на глина, поради което почвите са по-леки по механичен състав.

Съдържание на карбонати се открива още на повърхността (5-11%), а количеството им се увеличава в посока към почвообразуващите материали (32-46%). При ерозираните черноземи съдържанието на карбонати е по-високо още на повърхността. Карбонатите са основния буфер срещу въздействието на кисели атмосферни отлагания и определят високата устойчивост на почвите към този вид замърсяване.

Съдържанието на хумус е относително добро. То е по-високо в необработваемите площи – 3-4%, а в обработваемите е по-ниско – 2.4-2.6%. Количеството на общия азот е в пряка зависимост от това на хумуса и е задоволително. Недостатъчни са количествата на усвоимите форми на азота, поради неблагоприятната реакция за минерализиране на органичното вещество и поради наличието на засушливи периоди. Реакцията на почвения разтвор (рН) в солев извлек варира в границите на 6.9-7.5 и определя и ниското съдържание на усвоими форми на фосфора. По отношение на калия – общ и усвоим - черноземите са добре запасени, поради наличието на богати на калий минерали в почвообразуващите материали. Карбонатните черноземи имат висок сорбционен капацитет и са наситени с бази. Те са устойчиви към влиянието на кисели атмосферни отлагания и замърсяване с тежки метали.

Излужените черноземи се срещат по-рядко. Те заемат главно северни и северозападни склонове на хълмовете в горския фонд. Профилът им е маломощен или средно мощен. Тези почви често са уплътнени, на места и каменливи. Имат средно песъчливо-глинест механичен състав. Съдържанието на хумус е сравнително високо – 3-4%. Реакцията на почвения разтвор е слабо алкална. Устойчиви са към замърсяване с киселинен и тежкометален характер.

Алувиалните почви са развити върху терасата на река Девня. Те са продукт на почвообразувателен процес върху алувиални и частично делувиални наноси, близки подпочвени води и ливадна растителност. Профилът им е с мощност 140-170 cm. По механичен състав са тежко песъчливо-глинести – съдържанието на глина достига 50-55%.

Карбонати се откриват в цялата дълбочина на профила. Имат добър запас на хумус и общ азот в еднометровия почвен слой. Реакцията на почвения разтвор е в неутралния спектър – рН в солев извлек варира между 7.2 и 7.5.

Характеристиките на алувиалните почви ги отнася към асоциацията на устойчивите към замърсяване почви. Предпоставка за това са високото съдържание на глина, на карбонати и неутралната реакция. Сегашното състояние на тези почви се характеризира с висока степен на антропогенизиране. Големи площи от тях са “запечатани”от строителство. В посока към Белославското езеро в алувиалните почви се появяват и следи от процеса оглеяване и слабо засоляване. Съдържанието на сух остатък в повърхностния хоризонт е 0.098%, но в дълбочина нараства и достига 0.278 – 0.476 %. Засолени почви в района на инвестиционното предложение има още в землището на с. Падина. Те са вторично засолени, под влияние на антропогенна дейност – изпускания от солепроводи, избистрени води от шламоотвода. Край блатото до с. Тръстиково се срещат и естествено засолени почви. Засоляването е хлоридно-сулфатно, бикарбонатно-сулфатно, както и с други соли, включително сода.

Рендзини се срещат в горския фонд на територията между Баново и Девня. Развити са върху варовици. Имат плитък, неразвит профил с мощност до 40 cm. На места почвената покривка е разкъсана от показващи се на повърхността скали. Почвата е оцветена в тъмни тонове, има троховидно-зънеста структура и тежко песъчливо-глинест механичен състав. Количеството на хумуса не е високо – около 2%, а това на общия азот – 0.130 %. Реакцията на почвения разтвор е слабо алкална.

Устойчивостта на рендзините към замърсяване (кисели атмосферни отлагания и тежки метали) е висока. Поради високото съдържание на карбонати, почвата притежава висока буферност и устойчивост.

Съгласно актуализираната НАРЕДБА № 3 за „Норми относно допустимо съдържание на вредни вещества в почвите” от 12 Август 2008г., същите резултати се оценяват различно. Предвид максимално допустимите концентрации (МДК) за индустриални и производствени терени само в единични проби стойностите са завишени. Това се отнася за P11, където съдържанието на кадмий е 2.5 пъти по-високо от МДК и за цинк – 4.3 пъти. Стойностите за цинка превишават и интервенционните концентрации – 1.73 пъти. Тъй като такъв резултат е установен само за 1 проба не може категорично да се твърди, че са налице условия за нарушаване на почвените функции и опасност за околната среда и човешкото здраве.

По отношение замърсяването с нефтопродукти се установява, че съдържанието им е повишено в редица проби, но не повече от максимално допустимите концентрации.

Като терени с повишено съдържание на тежки метали и нефтопродукти се отличават тези от ниските и заблатените участъци в южните части на района и в близост до морето. В тях са установени и повишени концентрации, на някои устойчиви органични замърсители (РАН).

Извършените анализи показват, че замърсяването на почвите засяга само отделни участъци от района. Благоприятно условие е алкалната реакция на почвения разтвор. В такава среда металите се намират в утаени форми, които са недостъпни за растенията и други среди.

Сегашното ползване на земите, които ще се използват за реализиране на инвестиционното предложение е за производствени нужди. Теренът, върху който ще се изгради новият енергиен блок е разположен в югозападната част на производствената площадка на „ТЕЦ Варна ” ЕАД. Общата площ на площадката на централата е 243169,90 m², а за инвестиционното предложение са предвидени 23100 m². Върху площадката на инвестиционното предложение в настоящия момент са разположени сгради - трансформаторно помещение, ремонтна работилница, складове, навес, работилница за електродвигатели, паркинг и кран. За целите на инвестиционното предложение е необходимо сградите да бъдат разрушени. Тази площ ще бъде достатъчна само за новия БКПГЦ. За нуждите на изграждането на временните простройки на новия БКПГЦ ще бъдат използвани основно площадките на ТЕЦ Варна. В Приложение № 21 е даден Протокол от преговори за закупуване на недвижим имот, от който се вижда, че необходимите допълнителни площи за етапа на строителство, ще бъдат закупени от „Енергоремонт Холдинг”-АД, за което страните са постигнали принципно съгласие.

1. Почвите в района на инвестиционното предложение, както на основната площадка за реализация на инвестиционното предложение – Западен вариант, Алтернатива 1, така и на площадката за изпълнение на строителството (Приложение № 10), са устойчиви към замърсяване – кисели атмосферни отлагания и тежки метали. Главните предпоставки за високата устойчивост са реакцията на почвения разтвор, която варира от неутралния до слабо алкалния спектър, високото съдържание на глина и карбонати.

2. Насипните почви от района на инвестиционното предложение са с повишени количества тежки метали и нефтопродукти. Стойности над максимално допустимите са установени за кадмий и цинк. Замърсяването се отнася само до отделни участъци.

3. Територията, предвидена за изграждане на инвестиционното предложение е част от производствената площадка на “ТЕЦ Варна” ЕАД и има площ 23100 m2. В настоящия момент върху този терен са разположени сгради, които ще бъдат разрушени. Тази площ ще бъде достатъчна само за новия БКПГЦ. Няма достатъчно място за изграждане на сградите на временното строителство, затова за тях е предвидена допълнителна площ, посочена в Приложение № 10.

5.6. Почви

• 
  Закон за опазване на земеделските земи, Обнародван, ДВ, бр. 35 от 24 април 1996 г.,посл. Изм. ДВ бр. 29/04.2006
  
• 
  Закон за собствеността и ползуването на земеделските земи, Обн. ДВ. бр.17 от 1 Март 1991г., с посл. изм. ДВ. бр.30 от 11.04. 2006г.
  
• 
  Правилник за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи,обн. ДВбр. 84/1996 посл. Изм.бр. 41/2004 год.
  
• 
  БДС 17.4.1.04-88 - Общи изисквания за класификация на почвите според влиянието върху тях на химически замърсяващи вещества.
  
• 
  БДС 17.4.3.01-86 - Общи изисквания към методите за определяне на замърсяващите вещества
  
• 
  Наредба № 3 за „Норми относно допустимо съдържание на вредни вещества в почвите” (Обн. ДВ. бр.36 от 8 Май 1979г., изм. ДВ. бр.5 от 16 Януари 1996г., доп. ДВ. бр.54 от 8 Юли 1997г., изм. ДВ. бр.21 от 17 Март 2000г., изм. ДВ. бр.39 от 16 Април 2002г. )
  
• 
  НАРЕДБА № 3 ОТ 1 АВГУСТ 2008 Г. ЗА НОРМИТЕ ЗА ДОПУСТИМО СЪДЪРЖАНИЕ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА В ПОЧВИТЕ. В сила от 12.08.2008 г. Издадена от Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и храните.Обн. ДВ. бр.71 от 12 Август 2008г.
  
• 
  Документи, предоставени от Възложителя
  

Списък на приложенията към Допълнение към Доклада за ОВОС на инвестиционно предложение „Изграждане на нов енергиен блок с комбиниран паро-газов цикъл с максимална инсталирана мощност 920 МW на площадката на „ТЕЦ Варна” ЕАД”