По Уди Алън



Дата11.01.2018
Размер26.83 Kb.
#43045

По Уди Алън


Исак загубил жена си и след като говорил с психоаналитика си, се оженил за Мириам, но тя не искала да приеме двете му деца от първия брак. Тогава Исак решил да ги остави в Европа. Тя не е толкова далече, но ако мислим за нея като културно натрупване, е далеч почти колкото къщичката на Баба Яга. Хензел и Гретел попаднали в Европа, което не е кой знае колко страшно, ако не се брои фактът, че били с вълнени костюмчета през август и седяли на върха на Нотр Дам дьо Пари. Единственото, което имали в ръцете си, били две колби с напълно безполезна течност. В магазина за карти продавачката неправилно разбрала, че искат колби на Париж, а не карти на сищия. Колкото до екстравагантната старица с метлата, тя отдавна била в музея на мадам Тюсо, а от него, както знаете, никой не може да излети: “Две деца ще се загубят, две деца ще се намерят” – казал Калистро. И това пророчество се сбъднало. Бедата на Хензел и Гретел е, че те били от първата категория. За Баба Яга изобщо няма да говорим, защото тя е обект на изследванията по средновековен романтизъм.

По Реймънд Чандлър


Втората жена на човека била сервитьорка, чието лице много напомняло стара ученическа чанта. Първата преди четири години излязла от къщи по пантофи да си купи цигари от будката на ъгъла и сега живее в Сан Бърнардино. Та втората убедила скапания си съпруг да изостави децата. След като ги оставил в гората, той изпил чаша от любимия си бърбън, но угризенията му били толкова големи, че бърбъните станали шест. А когато децата влезли в къщичката на Голямата Яга, със силен юмручен удар тя ги проснала в състоянието, в което хората обикновено спят. Чевръсто запалила пеща, но както се досещате, не да им готви обяд, защото обядът били те самите. Хензел бавно извадил колта си и направил в тялото на Голямата Яга дупка, през която спокойно би могъл да мине охраниен дакел.

По Стивън Кинг


Децата останаха сами в гората. Сумрачната светлина събуди всичките им страхове. Яростни пулсации се появиха пред разширените им зеници. И тогава Хензел разбра, че отново ще чуе сатанинския смях – тих и свистящ звук ги заобиколи отвсякъде. Толкова лепкав, че се усещаше дъхът му. Отнякъде извираше пулсиращо и неизбежно присъстрието на тази, която те вече бяха виждали. ТЯ се появи от мъглата и бавно тръгна към тях. Лицето й беше събрано в една-единствена точка. Тази точка като някаква кървавочервена бленда се свиваше и отпущаше, издавайки звуци, които напомняха за могъществото на приливите и отливите. Звуци, които всички знаем от някакъв по-предишен праисторически живот.

По Йордан Радичков


В селото започнали да стават необикновени работи. На Гоца жена му сънувала верблюд и му казала да заведе децата в гората. Гоца завел децата и ги оставил. Малкият Милойко видял една коза. С човешки глас тя му казала: “Донесохте ли ми хляб?” “Какво нещо е козата?” – помислил си Милойко и погледнал отнова, за да я види по-добре. Нея вече я нямало. На мястото, където била преди, имало чешма, на която пишело: “Тази чешма направи Иван Христофоров от Баръмица, да се знае и помни той и целият му род.” Като прочел това, Милойко се обърнал към сестра си Паца, но нея също я нямало. Чул само гласа й, който се отдалечавал някъде далеч към тръстиките: “Милойкоооооо, не можеш да ми хванееееееш.” Тръгнал Милойко по гласа и стигнал до чудна къщичка. Малка и схлупена, тя давала вид сакаш е седнала и размишлява. Двете греди на покрива се били подпрели една до друга и заедно се вардели от времето. На прага излазла старица и тихичко започнала да вика Милойко така, както се вика пиле. Милойко отново чул гласа на сестра си, а старицата изчезнала като карбид, хвърлен във вода. На нейното място се появило малко въртоглаво псе, излаяло два-три тъти и потънало в гората.

По Даниил Хармс


Мъжът и жената нямали деца. Тази беда не им стигала и към нея се прибавила друга. След като нямали деца, те нямали кого да изпратят в гората. Баба Яга също нямало. Поради бедност още едно гърло би било разточителство за семейството. Къщичката на Баба Яга отдавна била дадена от обкома за камунална квартира на джуджетата от металургичния комбинат. Всичко било толкова бедно, че дори и мъжът и жената от началото на тази история ги нямало. За какво говорим тогава всъщност…


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница