По указание на другаря Милко Балев: Да се изпълнява, без да се събират други подписи



Дата22.10.2018
Размер47.79 Kb.
#92872
По указание на другаря Милко Балев: Да се изпълнява, без да се събират други подписи



Иракският народ има основание да бъде благодарен на Тодор Живков
Дългът на Ирак към България е натрупан с активната намеса на Живков и близкото му обкръжение въпреки възраженията на Министерството на финансите

Дълговата криза, обхванала през 80-те години повечето от развиващите се държави, сви до минимум възможностите им да останат изрядни по своите задължения към Народна република България (НРБ). Ако латиноамериканската криза е по-трудно предвидима обаче, в иракския случай БКП не може да се скрие зад променената стопанска конюнктура. Министерството на финансите (МФ) и други държавни органи и институции са били напълно наясно със скромния погасителен потенциал на воюващата от няколко години иракска икономика. Тяхната опозиция е преодоляна лесно с директна намеса от Тодор Живков. Става дума за шокиращо недооценяване на ситуацията, което има сериозно отражение върху финансовото положение на България. Режимът на Садам Хюсеин е по-скоро авторитарен, отколкото просъветски, което прави неочакваната българска щедрост трудно обяснима с някакви идеологически пристрастия.

„България ще получи 360 млн. от общо 1.86 млрд. долара дълг, които Ирак дължи на страната ни, като изплащането ще стане до средата на следващата година.” Това кратко прессъобщение на МФ, направено наскоро, постави една глава от дълговото досие на комунистическа България. Проточилият се близо две десетилетия проблем оправдано концентрира високия обществен интерес. Твърде малко обаче се знае за действителните механизми на натрупване на иракския дълг.

Първите два кредита, които НРБ отпуска на Ирак, са от 1967 и 1972 г. С тях се финансира вносът на български машини. Към средата на 80-те години заемите са погасени напълно. След разрастването на Ирано-иракската война през декември 1983 г. Секретариатът на ЦК на БКП одобрява отпускането на нов правителствен кредит от 300 млн. долара за закупуването на военнотехническо и друго имущество при 5% лихва, 5% авансово плащане на всяка пратка и 2 г. срок на погасяване. В началото на същата година (13 януари) Ирак получава още два български заема:

• стоков: без определен лимит с диференцирана лихва (между 7 и 8.5% в зависимост от вида на внасяните продукти) при 2-годишен срок на погасяване и плащане в твърда валута;

• инвестиционен: без лимит, покриващ 100% от стойността (FOB) на внасяните комплектни обекти, 7% лихва, 4-годишен срок от въвеждане в експлоатация и погашение във валута.

Впоследствие НРБ е принудена да облекчи значително условията по тези кредити, като намалява лихвата на 5% и приема плащане в натура (нефт). На двустранна основа са отпускани и краткосрочни (до 24 месеца) фирмени кредити (в началото на 1985 г. те са на стойност приблизително 100 млн. долара, предимно от “Кинтекс”) при 5% лихва и 5 до 10% авансово плащане в зависимост от
вида на стоките.

Въпреки лошата дългова история на ползваните от Багдад български заеми и доста тежкото финансово положение на страната на 31 януари 1986 г. Секретариатът на ЦК на БКП взема решение да отпусне в течение на деветата петилетка (1985–1989 г.) нов 1-милиарден заем в долари за финансиране на износа на българско въоръжение. Съгласно процедурата предварително е взето становището на министерствата на финансите, на търговията, на плановата комисия и на Българската външнотърговска банка (БВБ).

Почти единодушно те се обявяват против подобен гигантски кредит. Най-негативно е мнението на МФ, което счита, че “размерът на новия кредит е твърде висок”. От министерството припомнят трудностите по събирането на дължимите вноски по предните инвестиционни, стокови и фирмени заеми, поради което настояват кредитът да не надхвърля 350–400 млн. Въпреки отрицателното становище на всички сезирани институции заемът е отпуснат в първоначално предвидения му размер с намесата на Т.

Живков и най-близкото му обкръжение. Това личи от запазена в досието бележка на първия зам. завеждащ отдел “Деловодство” към ЦК на БКП Д. Димитров: “Бързо! Да се изпълнява, без да се събират други подписи. По указание на др. М[илко] Балев”.

Добрата новина е занесена на Садам лично от Гриша Филипов по време на официалното му посещение през февруари същата година. Негативните оценки на БВБ и МФ относно платежоспособността на Ирак обаче се оказват напълно основателни. Само няколко месеца по-късно Багдад моли за отлагане на дължимите през 1986 г. вноски. След продължителни и сложни преговори двете страни постигат съгласие за частично разсрочване, като половината от влизащите в падеж през 1986 г. суми бъдат трансферирани през следващата, 1987 г. Полученото облекчение е само началото на последвалата цяла поредица отлагания на иракските погашения. При проведеното през март 1987 г. посещение у нас на премиера Таха Ясин Рамадан арабската държава настоява за ново 2-годишно разсрочване и за отпускането на допълнителен заем. Отправената молба е удовлетворена частично от София - дължимите през 1987 г. суми по кредита за спецдоставките са отложени за 1988–1989 г., като само 25% трябва да бъдат внесени през годината. И този погасителен план остава на хартия. В началото на 1988 г. България е принудена да направи пореден жест, като удължава с 1 г. срока на действие на инвестиционния кредит от 1983 г. А дължимите през 1987 г. суми (27 млн.) са разсрочени за май–август 1988 г. Четвъртата схема за плащанията оцелява само 3 месеца. През юни 1988 г. в рамките на 19-ата редовна сесия на Смесения комитет за икономическо и научно-техническо сътрудничество е решено намиращите се към 31 декември 1987 г. в просрочие главници по граждански или военни договори да бъдат платени във валута през 1988 г.

При станалите вече дежурни отлагания в края на 1988 г. “по указание на др. Т. Живков от наша страна бе поставен категорично и настойчиво въпросът за уреждане на плащанията”. Полученият отговор не е особено обнадеждаващ: до 1990 г. Ирак няма да има възможност да превежда никакви средства, давайки мъгливи обещания да се разплати за 2–3 г. след това. При достигналия почти 60 млрд. долара общ иракски дълг Политбюро най-сетне преценява, че ще бъде нереалистично да се получат влизащите в падеж до 1991 г. над 1 млрд. долара (15.6 млн. през 1987 г.; 162.8 млн. за 1988 г.; 505 млн. за 1989 г. и 332 млн. за 1990 г.). Взето е решение въпросът да не бъде снеман, като се положат усилия в най-скоро време просрочените суми по различните държавни и фирмени кредити да бъдат консолидирани и разсрочени за период от 3–4 г.



Приключването на дългогодишния ирано-иракски конфликт съживява надеждата за уреждане на висящия дългови проблем. При проведеното през февруари 1989 г. посещение у нас на Таха Ясин Рамадан българската страна връчва меморандум, в който настоява за плащане на 2/3 от дължимите през 1988 г. суми, а останалата 1/3 и изискуемите през 1989–1990 г. вноски да бъдат консолидирани и разсрочени на 8 равни полугодишни вноски, платими в периода 1989–1992 г. Проектът, донесен от Рамадан, предвижда 8-годишно отлагане на просрочените суми от 1987–1988 г. (в това число 4 г. гратисен период) и 10-годишно отлагане (5 г. гратис) за вноските от 1989 г. В знак на добра воля премиерът Георги Атанасов приема Ирак да изплати в конвертируема валута 40% (вместо 2/3 по меморандума), а останалите 60% да се разсрочат на 6 полугодишни вноски, последната от които е предвидена за 15 декември 1992 г. Изискуемите през 1989 г. суми ще бъдат платени: 10% през 1989 г., по 20% през 1990 и 1991 г. и по 25% през 1992 и 1993 г. Запазва се и 5-процентната наказателна лихва върху всички разсрочени трансфери. Парафиран е двустранен протокол, с който се анулират 180 млн. долара от кредита за спецдоставките, като средствата се пренасочват за износ на българска електроника и друго оборудване, за реконструкция, модернизация и изграждане на мощности на иракската отбранителна промишленост.

За влизането в действие на серията от спогодби обаче е нужно официалното съгласие на Багдад. Четири месеца по-късно (края на юли) въпреки многократните запитвания на нашия посланик, в София все още няма информация дали Садам ще утвърди постигнатите договорености. Надеждите за това рязко намаляват

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница