Под печат в сп. „Население”, 2012, кн. 1 Помаците според българската етнодемографска статистика. Pomaks according to the Bulgarian ethno-demographic statistics



страница4/6
Дата25.09.2017
Размер0.91 Mb.
#30954
1   2   3   4   5   6


Таблица 1. (Продължение)


Окръг, околия

Помаци

Мохамедани с български матерен език




1900

1905

1910

1920

1900

1905

1910

1920

1926

Шумен

2

16

27

40

19

18

28

59

63

Ески Джумая




14




4




14




12

11

Нови пазар










25













14

Осман Пазар










1










29

5

Попово










10










3

5

Преслав













14













Ок. Шумен

2

2

27




5

4

28

15

28

Мъстанли-1920










13335










13510

19837

Егри-дере










6013










6011

14522

Кошу-кавак










2920










3096

4418

Кърджали-1926

























64

Ок. Мъстанли










4363










4364

710

Орта-кьой










39










39

123

Пашмакли-1920










38448










38633

40961

Даръ-дере










10971










11021

13229

Дьовлен










10108










10116

11145

Ок. Пашмакли










17369










17496

16587

Петрич -1920










21846










22235

25578

Горна Джумая










590










614

1039

Мелник










6










12




МехомияРазлоггггггг










7295










7322

8255

Неврокоп










13942










14274

16252

Ок. Петрич










13










13

16

Св. Врач

























16

Хасково-1926

























166

Борисовград

























109

Свиленград

























31

Харманли

























10

Ок. Хасково (г.)

























7

Ок. Хасково (с.)

























9

ВСИЧКО

20638

19360

20332

87729

20726

23734

27008

93953

113064

Мохамедани

643300

603867

602078

690734

643300

603867

602078

690734

789296

Информация за броя на помашкото население през 1934 г. не е публикувана, включително и в Статистическия годишник. Има обаче основания да се предполага, че този брой е бил наблюдаван. Така например в доклад на Разузнавателния отдел на Генералния щаб на Министерството на войната от 30 юни 1947 г., озаглавен „Турският малцинствен и изселнически въпрос” се твърди, че „общото число на българомохамеданското население в България през преброяването през 1934 г. е било 110 322 души”.24

Публикацията за общите резултати от преброяването през 1934 г. ни дава количественото разпределение по новите седем окрупнени области на мохамеданите, които са заявили, че техният говорим език е българският (Общи резултати, 1934):


  • Бургаска (от бившия Бургаски окръг) – 475,

  • Врачанска (от бившите Врачански и Видински окръзи) – 10 496,

  • Пловдивска (от бившите Пловдивски и Пашмаклийски окръзи и околиите Неврокопска и Разложка от бившия Петрички окръг) – 85 146,

  • Плевенска (от бившите Плевенски и Търновски окръзи) – 11 781,

  • Софийска (от бившите Софийски и Кюстендилски окръзи и околиите Светиврачка, Горноджумайска и Петричка от бившия Петрички окръг) – 3 754,

  • Старозагорска (от бившите Старозагорски, Хасковски и Мъстанлийски окръзи) – 21 816,

  • Шуменска (от бившите Шуменски, Русенски и Варненски окръзи) – 657,

  • Всичко134 125 (2.21 % от цялото население и 16.33 % от мохамеданите).

Статистическият годишник на Царство България от 1937 г. включително (от Книга ХХІХ) престава да публикува данни за етнодемографския показател народност. В продължение на дълги години помаците ще бъдат невидими за българската етнодемографска статистика или поне за нейните официални публикации.

Българомохамеданите” в българската статистика през периода от 1944 до 1989 г. В първите години след 9 септември 1944 г., когато властта бива завзета от доминирания от комунистите Отечествен фронт, се наблюдават колебания по отношение на това как да бъдат наричани помаците. В изказванията на представители на управляващия елит, партийни функционери и общественици , както и в официални документи, се срещат най-различни варианти – помаци, мохамедани, помаци-мохамедани, помаци-мюсюлмани, българомохамедани, българомохамедани (помаци), македонци мохамедани (помаци). Към края на 40-те години постепенно се утвърждава названието „българомохамедани”.

На 31 декември 1946 г. се провежда поредното общо преброяване.25 Немногобройните официални публикации за резултатите от това преброяване, които се съхраняват в библиотеката на Националния статистически институт, съдържат непълна и неточна информация. В тях например не се съобщава нищо за наблюдаваната народност „македонци” (на брой 169 544 души26). Не е публикувано и разпределението по говорим език, като се знае, че този показател е бил наблюдаван. (Резултати 1946, Резултати 1992, Донков 1991, Аркадиев 1992б)

Що се отнася до българомохамеданите, техният брой също е бил установен по време на преброяването – 129 387 души или 1.84 % от цялото население.27 Впоследствие той е бил включен частично в броя на българите, и частично (тези, които живеят в Пиринска Македония) – в броя на македонците. Как е ставало това, научаваме от телефонограма от 27 декември 1946 г. на околийския управител на Неврокоп до кметовете в околията, в която той нарежда:

„Незабавно свикайте контрольорите и преброителите и им съобщете при попълване графа 13 от домакинската карта и графа 5 на домакинския лист Б народност да се пише МАКЕДОНСКА28, изключение само евреите, циганите, турците и българите, дошли от пределите на България. Българомохамеданите да се пишат по народност македонци без разлика дали са отсам или оттатък р. Места”29.

При преброяването на населението, проведено на 1 декември 1956 г., отпадат въпросите за езика и вероизповеданието. Под влиянието на съветската статистика при публикуване на резултатите се прави преход от термина „народност” към термина „националност”. В преброителната карта въпросът е: „8. Националност (народност).” От указанията към картата по този въпрос виждаме отказ от примордиалисткия подход, според който народността се основава на произхода, като сега приоритет се дава на самоопределението: „По осми въпрос: националност (народност) – записва се националността (народността), към която сам се причислява разпитваният.” В унисон с това е и изискването в инструктажа за попълване на картата, адресиран към преброителите. В него се подчертава, че „сведенията за всички лица, с изключение на децата, тежко болните, войниците, трудоваците и временно отсъстващите трябва да се получат чрез лично разпитване”. (Общи резултати, Книга І, 1956)

Свободата лицата сами да определят своята националност среща възражение на проведените във връзка с преброяването окръжни и околийски конференции. Това принуждава Председателят на Централното статистическо управление Евгени Матеев да иска с писмо от 25 август 1956 г становището по този въпрос на Централния комитет на Българската комунистическа партия30. В последна сметка, въпреки инструкцията, широко се разпространява практиката националността в анкетната карта да се вписва такава, каквато е в паспорта на лицето (Аркадиев, 1992б).

Специално внимание при това преброяване е обърнато на българомохамеданите.

В указанието към Въпрос 8. е направено следното разяснение: „Не трябва да се смесва националността с религията. Така лица с мохамеданско вероизповедание не винаги са турци (например: българомохамеданите). При настоящото преброяване на населението гражданите няма да бъдат разпитвани за вероизповеданието, което имат. Лица, които посочват обаче като своя националност „българо-мохамедани”, трябва да се запишат като такива”. В цитираното писмо до ЦК на БКП Евгени Матеев, подчертавайки, че „българомохамеданите по националност не са турци, а българи”, аргументира позицията на Централното статистическо управление по следния начин:

„С оглед на социалната политика, която Правителството провежда за ликвидиране на изостаналостта на този слой от нашия народ, представлява интерес да се знае точно техният брой.”

Разпределението на населението по националност общо за страната Евгени Матеев съобщава в докладна записка от 2 октомври 1957 г. до Секретариата на ЦК на БКП.31 От приложена таблица към писмото научаваме (на базата на петпроцентова извадка) броят на българомохамеданите – 138 643 или 1.83 % от цялото население.32 Официално този брой не е публикуван, а е включен в този на българите. Оказва се обаче, че той е станал известен на някои автори. Така например Николай Мизов съобщава, че „през 1956 г. българомохамеданите са обслужвани от 322 ходжи, т. е. един на 430”, докато през 1961 г. този брой е спаднал до „95 или един на 1459”. (Мизов, 1965: 195). Така по косвен път може да се пресметне, че по това време броят на българомохамеданите е бил около 138 000 души.

При преброяването на 1 декември 1965 г. се прави преход обратно към термина „народност”. Въпросът в анкетната карта А е: „8. Народност (националност).” В инструктажа за попълване на преброителната карта се дава указанието, че „народността не трябва да се смесва с поданството, нито пък с държавата, в която преброяваното лице живее постоянно. Народността не трябва да се смесва и с религията.” Добавя се още, че преброителят записва това, което съобщава лицето.

През 1965 г. се връща въпросът за говорим език: „9. Език, на който обикновено говори лицето.” В публикуваните методологични бележки се обяснява, че „номенклатурата на говоримия език съдържа само говоримите езици, които са най-разпространени в страната ни, а именно: български, турски, цигански. Останалите езици са групирани в графата „други”.” 33

Преброяването на 2 декември 1975 г. е проведено без съществени методически промени по отношение на етнодемографските показатели. Наблюдават се народност и говорим език. Данните за тези два въпроса официално не са публикувани и ние имаме информация за получените отговори от последващи публикации на Националния статистически институт след 1989 г. (Виж например: Резултати, 1992)34. По това време насилственото преименуване на помаците е окончателно приключило (Иванова 2002; Груев и Кальонски 2008) и за количествена оценка на техния брой по време на официалните преброявания вече не може да става и дума – те са включени в групата на българите.

В следващото преброяване през 1985 г. не са включени етнодемографски въпроси в преброителната карта. В същото време е въведена практиката данни за етническия състав на населението в страната да се събират по административен път от органите на Министерството на вътрешните работи с участието на местните териториални органи и териториалните звена на статистиката.

Говорещите български език мюсюлмани след политическата промяна на 10 ноември 1989 г.

Практиката да се наблюдава разпределението на населението по етнически групи по административен път от органите на МВР продължава и през 1990 и 1991 г. Така например в писмо от м. юни 1991 г. до съветника на президента на Република България по национално-етническите въпроси началникът на поделение 72000-МВР дава данни за етническите групи в Република България, като предупреждава, че данните трябва да се използват предпазливо, тъй като имат преди всичко оценъчен и експертен характер. Не е ясно по каква методика те са събирани и обобщавани и по-специално какви са били критериите за принадлежност към дадена етническа група. Може да се предположи, че става дума за оценка на външни наблюдатели без да се отчита самоопределението на самите лица. Според справката броят на „българомохамеданите (помаците)” към месец юни 1991 г. в страната е 257 270 души, като те са разпределени по окръзи по следния начин:



  • Благоевград – 61 350, Бургас – 3 300, Варна – 23, Велико Търново – 1 786, Габрово – 7, Кърджали – 32 700, Ловеч – 7 800, Пазарджик – 28 500, Пловдив – 12 360, Разград – 2 974, Русе – 865, Силистра – 934, Сливен – 20, Смолян – 104 700, Стара Загора – 4 000,Търговище – 3 061, Хасково – 3 000, Шумен – 1 543, София – 150. (МВР, 1991)

През 1991 г. се приема Закон за статистиката, с който се създава Национален статистически институт (НСИ). Институтът започва подготовка за преброяване на населението и жилищния фонд. Създава се методика, чрез която се постига напредък във възстановяването на международно приетите стандарти, включително и в етнодемографската област.

В преброителната карта „Н” за населението се включват отново и трите етнодемографски въпроса, като се въвеждат нови названия – „етническа група” вместо „народност”, „майчин език” вместо „матерен език” или „говорим език” и „вероизповедание” (Резултати, 1992).

В публикуваните от НСИ в отделна брошура инструкции за попълване на преброителните карти (Инструкции, 1992) се поставя като основна задача събирането на достоверна статистическа информация при спазване на строга тайна по отношение на индивидуалните данни. Преброителните карти се попълват от преброителите. Дава се указание, когато някои лица откажат да дадат необходимите данни, съответните сведения за тези лица да бъдат получени от общините. При попълване на картата за населението се изисква данните за всяко лице да се получат лично от него с изключение на децата, тежко болните, войниците, задържаните от органите на МВР и временно отсъстващите.

Специално внимание в инструкциите е отделено на етнодемографските въпроси. Дадено е указание преброяваните лица сами да определят своите етническа група, майчин език и вероизповедание, като от съответните въпроси бъдат обхванати всички. При този подход се дава предимство на самоопределението. Същевременно са предложени определения, които се основават на обективно установяеми характеристики:

Етническата група е определена по-специално като „общност от лица, родствени по произход и език и близки по бит и култура”. Във връзка с предложеното определение може да се поставят някои въпроси, като например дали всяка етническа група може да се разглежда като общност (виж по този въпрос например Смит, 2000), или дали родството по произход и по език са непременни условия за принадлежност към дадена етническа група.

Към въпроса за етническа група в преброителната карта са дадени девет примерни отговора – българска, турска, циганска, татарска, еврейска, арменска, казълбашка35, черкезка и гагаузка. Оставена е възможността лицето да определи в позицията „друга” своята етническа група, ако тя по негова преценка се различава от изброените.

Според инструкциите „майчиният език е езикът, който едно лице говори най-добре и който се използва за общуване в семейството (домакинството) му”. Това определение се отдалечава от цитираните по-горе определения за „матерен език”, използвани в преброяванията у нас в началото на 20 век, както и тези за „майчин език” изработени по линия на ООН и ЮНЕСКО, приближавайки се в същото време до определението за „обичаен език” (в българската етнодемографска традиция – „говорим език”).

И накрая - вероизповеданието се определя като „исторически обусловена принадлежност на лицето или на родителите и предците му към дадена група с определени религиозни възгледи”. Както виждаме, в случая акцентът е поставен към традиционната обвързаност на лицето с определена религия, при което е изключена възможността да се отговори „невярващ” или „атеист” – за това има изрично указание в инструкциите.

Ще отбележим още, че в документите и публикациите на резултатите от преброяването названието „мохамедани” е заменено с коректното название „мюсюлмани”.

След две отлагания преброяването е насрочено към 4 декември 1992 г.

На 15 март 1993 г. Председателят на Националния статистически институт Захари Карамфилов изпраща до президента на Република България Желю Желев писмо, в което му съобщава данните за броя на населението по етническа група, вероизповедание и майчин език, получени след обработката на двупроцентова репрезентативна извадка от дадените по време на преброяването отговори. (Карамфилов, 1993) В писмото той изрично подчертава предварителния характер на тези данни (размерът на грешката по отделните признаци варира в границите ± 15 000 лица). 36

В изследването специално внимание е обърнато на тези, които са заявили специфична етническа идентичност, давайки на въпроса за етническа група широк спектър от отговори – помак, българомохамеданин, мюсюлманин, ахрянин и други – всички те са обединени при обработката в общ шифър с название „българомохамедани” и са представени в текста като такива. Техният брой е 65 546 души, от които 63 595 души изповядват исляма и имат като майчин език български (представено е тримерно разпределение).37 Дадено е и разпределението на българомохамеданите по региони (днешни окръзи):



  • Благоевград – 10 702, Бургас – 152, Велико Търново – 100, Габрово – 50, Кърджали – 13 558, Кюстендил – 50, Ловеч – 1813, Пазарджик – 4 246, Пловдив – 200, Разград -1 018, Русе – 398, Смолян – 31 094, Стара Загора – 1 167, Търговище – 498, Хасково – 250, Шумен – 250, общо за страната – 65 546.

Според тези данни българомохамеданите са съсредоточени главно в Родопите (броят им в окръзите Благоевград, Кърджали, Пазарджик и Смолян общо е 59 600 или 90.9 % от общия брой), като се е съхранила и групата на ловчанските помаци (главно около Тетевен; съвременно дълбочинно изследване на „тетевенските” помаци е представено в Кюркчиева 2004). Налице е и известна дисперсия в резултат на миграции (през 40-те и 70-те години на 20 век – насилствено изселване от Родопите главно в Североизточна България).

Самоопределилите се етнически като българо-мохамедани не изчерпват групата на българоезичните мюсюлмани. Разработката показва, че 78 242 души са заявили, че са етнически българи и мюсюлмани по религия, като от тях на 70 251 души майчиният език е българският (7243 са казали, че говорят турски, 698 цигански и 50 друг).

Трета група българоезични мюсюлмани са декларирали по време на преброяването предпочитана турска идентичност – според извадката 25 540 мюсюлмани, чийто майчин език е българският, етнически са се самоопределили като турци.

Наред с това по време на преброяването през 1992 г. е констатирано ново, ненаблюдавано при предишни преброявания (поне в такива размери) явление. Към писмото е приложена таблица по общини, известни от авторови проучвания и от първите четири преброявания през 20 век като населени традиционно с помашко население. Живеещите в тези общини мюсюлмани говорят български език, но са заявили по време на преброяването, че техният майчин език е турският без в преобладаващата си част да знаят и говорят този език. Таблицата е съставена въз основа на изчерпателни сведения от териториално-статистическите бюра в Благоевград, Шумен, Велинград и Смолян, т. е. в случая не става дума за двупроцентова извадка. От така съставената информация се вижда следното разпределение по общини на мюсюлманско население, което по правило говори български и не знае турски, но е заявило, че неговият майчин език е турският:



  • Белица – 4 848, Якоруда – 7 972, Гърмен (без селата Хвостяне и Дъбница) – 4 902, Сатовча – 5 529, Гоце Делчев – 6 549, Хаджидимово – 1 212 (без селото Блатска), Банско – 429, Симитли – 29, Благоевград -17, Велинград – 5 243, Доспат – 1800, Мадан – 486, Върбица (регион Шумен) – 529 или общо – 39 545 души.

Сумирайки, получаваме, че групата на българоезичните мюсюлмани, декларирали през 1992 г. турско етническо самосъзнание, се състои общо от 65 085 души.

Макар и приблизителни по своя характер, данните, съобщени от Захари Карамфилов, представляват основа за правене на изводи за протекли през близо 70-годишен период процеси, отнасящи се до идентичността на преобладаващата част от българоезичните мюсюлмани. Докато през първите 20 години на 20 век етнодемографската статистика показва, както вече беше казано, наличието на българоезично мюсюлманско население с ясно изразена помашка идентичност (броят на говорещите български език мюсюлмани е близък, а в Родопите почти съвпада с броя на помаците), то в началото на посткомунистическия период се наблюдава как тази група се е разцепила по декларираната етническа принадлежност на три приблизително равни части – около 63 000 са запазили своята идентичност, самоопределяйки се като българомохамедани (помаци, ахряни и т. н.), около 70 хиляди са демонстрирали българско етническо самосъзнание и накрая не са малко тези – около 65 хиляди, които са декларирали турско самосъзнание. (Иванов и Томова 1994; Доклад на РБ, 2003).

За пълнота трябва да се добави, че според двупроцентовата извадка в групата на българоезичните мюсюлмани влизат още 3 199 души, самоопределили се като цигани, а също така 6 653 души, които в справката на НСИ са дадени в графата „други”, с което общият им брой става 208 783.

Описаното етническо ветрило не е отразено в официално публикуваните резултати от преброяването през 1992 г. В публикациите на НСИ групата на самоопределилите се като българомохамедани е изчезнала – те са включени в групата на българите, без да бъдат споменати. Докато от двупроцентовата извадка се получава, както вече стана дума, че 25 540 мюсюлмани, чиито майчин език е българският, са се самоопределили като турци, то в официалната публикация броят на турците, говорещи български език, е равен на нула (Резултати, 1992: 231). Интересно е да се отбележи, че при следващото преброяване групата на говорещите български език турци се появява отново – на брой 24 594 (Население, 2001: 213).38

През 1999 г. се приема нов Закон за статистиката, по силата на който (чл. 21, ал. 2) „физическите лица не могат да бъдат задължавани да предоставят на органите на статистиката данни относно расата, националността, етническата принадлежност, вероизповеданието, …” (ДВ, бр. 57 от 25 юни 1999 г.). В съответствие с този текст в приетия през 2000 г. Закон за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г. е включена норма, изискваща по време на преброяването данните за етническа група, вероизповедание и майчин език да „се предоставят доброволно” (чл. 5, ал. 3).

В Преброителната карта за сградите, жилищата и населението, използван по време на преброяването, което се провежда към 1 март 2001 г., са включени въпроси за етническа група (с примерни отговори: българска, турска, ромска (циганска), друга, не се самоопределя), майчин език и вероизповедание. В инструкцията за попълване на преброителните карти са възпроизведени определенията, дадени в инструкциите за попълване на карта „Н” от предишното преброяване.

Методическа новост е, че е предвиден отговор „не се самоопределя” и на трите етнодемографски въпроса. Освен това, както беше казано, в съответствие с цитираните законови текстове се допуска възможността лицето въобще да не отговори на тези въпроси.

При преброяването през 2001 г. е установено, че общият брой на населението е 7 928 901 души.39 Възползвайки се от въведения законов регламент 24 807 души не са отговорили на въпросите за етническа група, майчин език и вероизповедание. Освен това от отговорилите на тези въпроси са заявили, че не се самоопределят – на въпроса за етническа група 62 108 души, на въпроса за майчин език – 45 454 и на въпроса за вероизповедание – 283 309 или общо не са отговорили каква е тяхната етническа група 86 908 души (1.1 % от цялото население), какъв е техният майчин език – 70 261 (0.9 %) и какво е тяхното вероизповедание – 308 116 (3.9 %). (Население, 2001)

И сега НСИ не съобщава в своите официални публикации броят на самоопределилите се като „българомохамедани” – те отново са включени в групата на българите, без да бъдат упоменати специално. Броят им научаваме от коментарите на българското правителство по приетия през 2003 г. Трети доклад за България на Комисията срещу расизма и нетолерантността към Съвета на Европа. Според тези коментари: през 2001 г. „49 764 лица са се определили като българи-мохамедани”, като невярно се твърди, че „този факт е надлежно отразен в официалните резултати от националното преброяване през 2001 г.” и „следователно тези лица не са „смесени” с членове на която и да е друга група”. (ЕКРН/ECRI, 2003: 35,36)

Според публикацията на НСИ броят на мюсюлманите, които говорят български е 152 323 души, от които принадлежащи към българската етническа група – 118 006 (българомохамеданите са включени тук), самоопределили се като турци – 21 904 (за разлика от предишното преброяване сега се оказва, че има такива), като роми – 2 093, други – 1 859 и не се самоопределят – 8 461 (Население, 2001: 231).

И при това преброяване, както и при предишното, представлява интерес дали в общините където традиционно живее българоезично мюсюлманско население, е наблюдавана заявена турска идентичност. Информация за това се съдържа в писмо на директора на „Демографска и социална статистика” на НСИ до секретаря на Националния съвет по етнически и демографски въпроси при Министерския съвет (Балев, 2002). От приложена към писмото таблица се вижда, че в общини, в които мюсюлманското население е българоезично, са се самоопределили като турци:


  • в Банско – 14 души, Белица – 4 737, Благоевград – 79, Гоце Делчев – 8 317, Гърмен - около 2 200 (от 4 529 самоопределили се в общината като турци са извадени живеещите в селата Дъбница и Хвостяне (на брой около 2300 души), които в преобладаващата си част говорят турски и традиционно се самоопределят като турци), Сатовча – 3 203, Симитли – 29, Хаджидимово – около 1 200 (от 1 927 души самоопределили се в общината като турци тук са извадени жителите на село Блатска (около 700 души), част от които говорят турски и традиционно се самоопределят като турци), Якоруда – 7 826, Велинград – 5 066, Доспат – 263, Мадан – 498 или общо около 31 000 души.

В цитираното писмо обаче няма информация за това как тези 31 000 души са отговорили на въпроса за майчиния език (колко са казали, че говорят български, колко турски и т. н.).

Ако сравним това разпределение с цитираното по-горе разпределение от 1992 г. на мюсюлманското българоезично население, декларирало, че говори като свой майчин език турския, ще видим, че става дума в общи линии за една и съща география. Това показва известна устойчивост на наблюдаваната турска етническа идентичност в част от Западните Родопи, по поречието на Места и в пренебрежимо малки размери – по поречието на Струма.

Както се вижда, и при това преброяване може да се направи извода, че сред българоезичните мюсюлмани се наблюдават разлики в етническото самоопределение – според публикацията на НСИ самоопределили са се като българи – 68 242 души, като българомохамедани (помаци) – 49 764, като турци – 21 904, малка част като роми, „други” и накрая такива, които не се самоопределят. Трябва да се подчертае, че що се отнася до българоезичните мюсюлмани, които са се самоопределили като турци, изводът е по-скоро качествен – от споменатото писмо знаем, че те са най-малко 31 000, но по-точни количествени оценки не могат да бъдат направени, тъй като съобщените от НСИ до сега етнодемографски данни са недостатъчни за тази цел.

Що се отнася до последното преброяване, проведено към 1.02.2011 г., то ще остане в историята на българската етнодемография с високата степен на неопределеност на получените данни за наблюдаваните етнодемографски показатели. (Население, 2011) Общо за страната неотговорилите (отказали да отговорят или отговорили, че не се самоопределят) за етническа група са 10.0 % от населението, за майчин език – 10.5 % и за вероизповедание – 27.4 %. При децата от 0 до 9 години тези проценти са значително по-високи: за етническа група – 18.4 %, за майчин език – 19.4 % и за вероизповедание – 50.1 %.40

Впечатляваща е степента на неопределеност на данните за отговорите на трите етнодемографски въпроса в област Смолян41, където, както знаем, делът на българоезичните мюсюлмани винаги е бил голям. Не са отговорили за етническа група – 22.9 %, за майчин език – 21.4 % и за вероизповедание – 49.3 %; съответно за децата от 0 до 9 години тези проценти за областта са: за етническа група – 32.8 %, за майчин език – 31.2 % и за вероизповедание – 66.2 % (Иванова, 2013).

Както се вижда, получените от преброяването през 2011 г. данни, отнасящи се до въпросите за етническа група, майчин език и вероизповедание, не дават възможност да се проведе количествен анализ, включително да се изследват корелации между различни показатели, и като резултат на това - да се правят заключения за етнодемографската картина в страната и за нейната динамика в сравнение с предишните две преброявания. Въпросът кои са причините, довели до тази висока степен на неопределеност (много по-висока от тази през 2001 г.) на етнодемографските данни изисква своя отговор, особено във връзка с изработването на методиката за следващото преброяване.

Колкото до интересуващия ни кръг от въпроси, отнасящи се до говорещите български език мюсюлмани и изразяваните от тях идентичности, невъзможността от данните от преброяването през 2011 г. да се правят каквито и да е изводи е несъмнена. Така помаците отново не съществуват за официалната българска етнодемографска статистика.


Каталог: uploaded files -> file
file -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
file -> Дата на публикуване на началния текст в интернет на български език
file -> Магистърска теза на Борислав Виларов
file -> Програма „Развитие на човешките ресурси" Европейския социален фонд на Европейския съюз „ Инвестира във вашето бъдеще"
file -> Програма „Развитие на човешките ресурси" Европейския социален фонд на Европейския съюз „ Инвестира във вашето бъдеще"
file -> Вопросы социологии
file -> Справка за оповестяване на счетоводната политика
file -> Иван пунчев стоката в нейното явление
file -> Програма „Глобалистика курсова работа политическия преход в България
file -> Су „Св. Климент Охридски” Философски факултет Касова приватизация


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница