Подготовката на студентите за трудовото обучение и възпитание на

Шуменски университет “Епископ К. Преславски”, Колеж–Добрич

Abstract: Labor education is seen as part of general education which is impossible without formation of the basic qualities of the individual. Solving the complex problems of labor education and training include not only formation of labor practices and operations, but also formation of the individual. It is therefore necessary school to become a coordinating center. For this realization are needed competent pedagogical specialists, with relevant scientific and methodical preparation. A special preparation of the pedagogical specialists is necessary in assimilation of knowledge and activities. This message is paid attention to preparation of students in methodic of labor training and education and the role of developing the personality of students in primary school.

Key words: labor training, labor education, students, pupils, formation of the personality

Проблемът, на който обръщаме внимание в настоящето съобщение е процесът на професионално-педагогическата подготовка на студентите за трудово възпитание на учениците.

В съвременните условия все повече се осъзнава истината, че прогресивното развитие на всяка страна на човечеството като цяло се явява човека с неговата нравствена позиция, образованост и нравствена компетентност. Действието заема особено място в живота на човека. То съдейства за физическо, нравствено, естетическо, екологично, умствено формиране на личността. В историята на педагогиката на труда като значителен фактор за възпитанието винаги се е отделяло съществено място на трудовото възпитание. То се разглежда като значителна част от общото образование, без която е немислимо формирането на основни качества на личността.

Решаването на сложните проблеми на трудовото възпитание и обучение включва не само формиране на трудови навици и операции, но и формиране на личността. Личностните фактори са централно звено в решаването на много проблеми свързани с трудовото възпитание. Един от проблемите е свързан с формиране на потребност за труд. Най-често в психологията се изследват отрицателните привички, но съществуват и положителни. Те се отнасят не толкова към стереотипа на поведение, но и непосредствено са свързани с мотивационната сфера на личността. Изследванията в областта на формиране на мотивационно-потребностна сфера трябва значително да се разширят и да включват формиране на духовни потребности и потребности, които определят цялата трудова дейност на човека.

В съвременното училище е необходимо да се създадат условия учениците да овладеят на достатъчно високо ниво трудова подготовка и да се формира личност, готова за творчески и съзидателен труд. За съжаление на проблемите на трудовото възпитание не се отделя достатъчно внимание. С този проблем е необходимо да се занимават семейството, училището, вузовете, съответните трудови колективи (държавни учреждения, фирми и др.) и обществото. Затова е необходимо училището да стане координиращ център. За осъществяване на това са нужни компетентни педагогически кадри, със съответна научна и методическа подготовка. Необходима е специална подготовка на педагогическите кадри, като усвояване на знания и дейности.

Проблемите на трудовото възпитание са изследвани в различни аспекти: във философски (И.Кант, Т.Кампанела, т. Мор и др.), в психологически аспект (А.Леонтиев, С.Л.Рубинщайн, Д.Елконин и др), в педагогически (А.Макаренко, В.Сухомлински, Н.Божков и др.) Много о т учените винаги са отбелязвали необходимостта от специална подготовка на педагогически кадри и готовност у тях към трудово възпитание на учащите се.

Анализа на научно-педагогическата литература показа, че въпросите на професионалната подготовка на бъдещите учители са изследвани в работите на Н. Божков[1] Л.Владова[2], М. Генчева[3], В. Георгиев[4], Здр. Лесийска[5] и др.

Ефективността на трудовата методическа подготовка на учителя може да бъде повишена, ако:

-при образователния процес във висшето училище се осигури усвояване от студентите на норми и ценности на традиционните системи на трудовото възпитание.

-студентите се въоръжат със знания по методика на трудовото обучение.

-студентите са усвоили съответните трудови навици и умения и могат да научат децата от началното училище на тях.

Винаги се е считало, че трудът е важна съществена характеристика на човека, а трудолюбието – критерий за нравствено съвършенство и съществено достойнство на човека. Такова отношение към труда има съществено значение за възпитаване на желание за труд у децата и за тяхната психологическа подготовка за труд. Опитът показва, че от всички проблемите на възпитанието най-сложен и най-важен е проблемът на трудовото възпитание, защото от неговата резултатност зависи бъдещето и съдбата на човека.

Дисциплината „Методика на обучението по домашен бит и техника” дава знания по материалознание, технологии, графическа грамотност, техника и технологии на производството, овладяват се форми и методи на съвременния урок, осъществява се запознаване с професиите на хората заети в различни производства, формира се у студентите потребност за творчески подход при изпълнение на различни задания.

Целта при преподаване на дисциплината е да се разкрие същността и съдържанието на трудовото обучение на учениците от началното училище, да се подготвят студентите за практическа дейност, насочена към използване на съвременни технологии, конструиране и елементи на дизайна при изготвяне на обекти на труда в началните класове.

Това е причина в модулите на обучение да са включени:

-задачи и съдържание на трудовото обучение в началните класове.

-съдържание на програмата на учебния предмет „Домашен бит и техника” в началното училище.

-планиране и провеждане на урок по определена тема от учебното съдържание.

-организация и планиране на трудовия процес на урока.

-обучение на трудови операции по обработка на материалите, осъществявани в началното училище.

-разглеждане на методите на трудово обучение. Специфика на работа в съответните класове.

-методика на използване на дидактическите игри и занимателни материали в урока.

-организация на наблюденията и опитите в урока и методиката на тяхното провеждане.

При подготовката по методика студентите усвояват умения от рано да включват децата в трудова дейност, постепенно да ги приобщават към битови и селскостопански трудови дейности, като се отчитат психо-физическите особености на децата от началната училищна възраст. Да формират у тях умения и навици за труд в различни области на човешката дейност, да се развиват умствените способности и физическите сили на децата. Да съдействат за предоставяне на широки възможности за участие в разнообразни видове труд, като се ръководят от учителя. За да осъществи това учителя трябва да намери подходящи форми, средства и методи. Успешното решаване на всички тези задачи ще даде възможност подрастващото поколение да е подготвено за самостоятелен живот, а това е тясно свързано с трудовото възпитание, което се основава дългогодишната педагогическа практика.

Ефективността на трудовата методическа подготовка на студентите във ВУЗ осигурява готовност у студентите за трудово възпитание на учениците. Считаме за необходимо да бъде отделен съответен практически курс или практика в подготовката на студентите, в които те да изграждат и затвърдяват практически умения, които след това ще преподават на учениците.

Трудовото възпитание и обучение не е акт на единствено педагогическо въздействие на ученика. Този процес обхваща всички възрасти и обхваща целия живот на човека.

1. 
   Божков, Н. Дидактика на трудово-политехническото обучение. Бл., 1987.
   
2. 
   Владова, Л. Обучението по труд и техника в началното училище. С., ЦИУУ,1999.
   
3. 
   Генчева, М. Технологичното обучение в системата на общообразователната подготовка. В.ИС „Контур”, 2003.
   
4. 
   Георгиева, В. Основи на технологичната култура. Бл., 1995.
   
5. 
   Лесийска, Здр. Теория и методика на обучението по труд и техника. Търново.,1998.