Чл. 96. (1) Идентификацията е дейност, чрез която се определя дали дадено материално свидетелство съответства на критериите за културна ценност, както и неговата класификация и категоризация по реда на този закон.
Агенция „Митници”
Чл.96 (2) Идентификация на културни ценности се извършва от националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни организации и висши училища.
/Пример за смесването на музеите според критерии за собственост и критерии за териториален обхват /
АРБ
Тази глава се занимава само с материалното движимо културно наследство.
Агенция „Митници”
Предлагаме да се прецизират текстовете, с оглед постигане на яснота относно това: чие е задължението за идентифициране на движимите културни ценности. В отделните разпоредби като органи, осъществяващи идентифицирането, са посочени музеи, определени въз основа на критерии за собственост, и музеи, определени въз основа на териториален обхват. По наше мнение би следвало да бъде ясно и точно кои музеи са компетентни да идентифицират - дали това са тези, определени въз основа на критерии за собственост, или тези, определени въз основа на териториален обхват
Чл. 97. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Държавните, регионалните и общинските музеи задължително извършват идентификация при придобиване на вещ, която може да се определи като културна ценност. Идентификацията се извършва по реда на наредбата по чл. 34, ал. 6.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Държавните и общински органи и институции, притежаващи вещи, които могат да се определят като културни ценности, са длъжни да поискат идентификацията им от съответния по тематичен обхват държавен или регионален музей.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Физически и юридически лица, притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, могат да поискат тяхната идентификация от съответния по тематичен обхват държавен или регионален музей.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Търговец, получил разрешение за извършване на търговска дейност с културни ценности, може да извършва идентификация на културните ценности, предлагани от него за продажба. Идентификацията се извършва преди провеждане на обявения аукцион или друга продажба.
(5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Произведения на съвременното изкуство, собственост на техните автори или на наследниците на авторите, подлежат на идентификация при условията на този закон само ако това е поискано от собствениците или наследниците.
(6) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Не подлежат на идентификация археологически предмети, монети и монетовидни предмети и произведения на изобразителните изкуства, внесени на територията на страната, с произход от други държави, в случаите когато са придружени с документ за произхода и за способа на придобиването им.
(7) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Към искането за идентификация лицата по ал. 2, 3 и търговецът по ал. 4 прилагат документ, удостоверяващ правото на собственост или държане, и декларация за произхода и способа за придобиването на вещта. За неверни данни деклараторът носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.
(8) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Идентификацията по ал. 2, 3 и 4 се извършва по ред, определен с наредбата по чл. 107.
Агенция „Митници”
По отношение чл. 97, ал. 5, предлагаме да се определи, че идентификацията на предмети на съвременното изкуство се извършва от техните автори (напр. картини и икони на съвременни творци, изделия на приложното изкуство, антикварни предмети, сувенири и др.). В тази връзка Министерство на културата би следвало да обмисли унифицирана форма на документа/ маркировката, съдържащи данни за година на производство, автор и т.н. Такава практика съществува в други държави членки и в тези случаи не е необходимо авторът или купувачът на предмет на съвременното изкуство да бъде принуждаван да се обръща към съответен музей за удостоверяване, че предметът не притежава качествата на движима културна ценност.
ГДНП- МВР
Да се създаде т.2
(2) При промяна на собствеността на културната ценност, независимо от способа на придобиване, новия собственик е длъжен да уведоми министерство на културата за придобиването на културната ценност и да се извърши идентификация и регистрация ако не е извършена такава.
Да се заличи текста на ал. (6)
Агенция „Митници”
В чл. 97, ал. 1 е определено, че държавните, регионалните и общинските музеи също са задължени да извършват идентификация при придобиване на вещ, като от този текст не е ясно дали тази идентификация извършват тези музеи или същите следва да се обърнат към национален и регионален музей.
В чл. 97, ал. 2 и ал. 3 е определено идентификацията да се извършва от съответен по тематичен обхват държавен или регионален музей.
В чл. 97, ал. 4 е определено, че търговец може да извършва идентификация, като в текста на разпоредбата липсва уточнението дали е необходимо същият да изисква идентификацията да се извърши от съответен музей.
В чл. 97, ал. 5 се изисква произведения на съвременното изкуство, собственост на техните автори или на наследници, да се идентифицират по желание на собственикили наследник, но липсва яснота кой извършва идентификацията.
Считаме, че по този начин ще бъдат уредени случаите с произведенията, които не са културна ценност, и ще се опростят процедурите, когато износа или изнасянето им не е свързано с риск. Митническите служители са затруднени при преценката дали изнасяни произведения на изкуството и предмети са в приложното поле на закона, ако имат художествена стойност и нямат качеството на движими културни ценности по смисъла на определението. Към настоящия момент за целите на митническия контрол е необходимо становището на компетентен орган по отношение класификацията на тези предмети. Предвид възникналите затруднения в оперативната ни дейност, предлагаме да се предвиди опростена процедура за оценка на произведения на изкуството и предмети с художествена стойност, непредставляващи движими културни ценности (напр. маркиране от самите автори), при износа на които не следва да се изисква представянето на определените в закона удостоверения, както и опростена процедура за издаване на сертификати
Разпоредбата определя, че не подлежат на идентификация археологически предмети, монети и монетовидни предмети и произведения на изобразителни изкуства, внесени на територията на страната с произход от други държави, в случаите, когато са придружени с документ за произхода и за способа на придобиването им. Възниква въпроса дали Министерство на културата ще проверява този кръг предмети за действителното наличие на документи за произход и начин на придобиване. В същото време може би е необходимо да има разпоредба за идентификация на културни ценности, идващи от други държави членки на ЕС, и за културни ценности, внасяни от трети страни. Това според нас произтича от обстоятелството, че дадена ценност би могла незаконно да е изпратена в друга държава членка, но впоследствие въведена отново в Република България и ценността да придобие законен статут. За културните ценности придобити от други държави членки или трети страни не е ясно дали съществува задължение за тяхното регистриране в регистър.
ГДНП- МВР
Въз основа на този текст се извършва така нареченото пране на незаконно придобити културни ценности - археологически и съвременни културни ценности.
Чл. 128. (1) Износът и временният износ на движими културни ценности от територията на страната се извършват с разрешение или сертификат за износ.
(2) Износът и временният износ на движими културни ценности от митническата територия на Общността се извършват с разрешение за износ съгласно Регламент 116/2009 и Регламент (ЕИО) № 752/93 на Комисията от 30 март 1993 г. за установяване на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 116/2009 на Съвета относно износа на паметници на културата.
(3) Изнасянето и временното изнасяне на движими културни ценности от територията на Република България към други държави - членки на Общността, се извършва със сертификат за износ.
(4) Към министъра на културата се създава и води регистър на издадените разрешения по ал. 2, на сертификатите по ал. 3, както и на отказите за издаването им.
Агенция „Митници”
(1) Износ и временен износ от митническата територия на ЕС за трети страни на движими културни ценности, включени в Приложение І на Регламент (ЕО) № 116/2009, се извършва при условията и реда на Регламент (ЕО) № 116/2009”.
(2) Временният износ от митническата територия на Република България – част от митническата територия на ЕС за трети страни на движими културни ценности, със статут национално богатство или регистрирани в основен фонд на музей, в случаите когато не са включени в Приложение І на Регламент (ЕО) № 116/2009, се извършва с разрешение за временен износ.
(3) Временното изнасяне на движими културни ценности със статут на национално богатство или регистрирани в основен фонд на музей от територията на Република България към други държави членки на ЕС се извършва с разрешение за временно изнасяне.
(4) Изнасянето и временното изнасяне от територията на Република България към други държави членки на ЕС на движими културни ценности, които не са включени в Приложение І на Регламент (ЕО) № 116/2009, не са със статут национално богатство или не са регистрирани в основен фонд на музей, се извършва със сертификат за изнасяне и временно изнасяне
(5) Износът и временният износ от митническата територия на Република България – част от митническата територия на ЕС за трети страни на движими културни ценности, които не са включени в Приложение І на Регламент (ЕО) № 116/2009, не са със статут национално богатство или не са регистрирани в основен фонд на музей, се извършва със сертификат за износ и временен износ.
Агенция „Митници”
Предложенията са във връзка с обстоятелството, че се отнасят за движими културни ценности, които са обект само на българското национално законодателство. В същото време, когато ценности със статут национално богатство или регистрирани в основен фонд на музей попадат в обхвата на Приложение І от регламента, за същите ще се издават разрешенията, определени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1081/2012.
Ал. 3: Предложението е във връзка с обстоятелството, че се отнася за движими културни ценности, които са обект само на българското национално законодателство.
Ал. 4: Предложението е във връзка с обстоятелството, че се отнася за движими културни ценности, които са обект само на българското национално законодателство.
Ал. 5: Предложението е във връзка с обстоятелството, че за този кръг културни ценности в действащия към настоящия момент закон съществува изискване за издаване на сертификат, но само за случаите, когато тези ценности се изпращат за друга държава членка, без да има аналогично условие за случаите на износ и временен износ за трети страни. Сега действащия закон е създал условия за нееднакво третиране на културните ценности.
Чл. 129. (1) Не се допуска износ от митническата територия на Общността и изнасяне от територията на Република България към други държави - членки на Европейския съюз, на движими културни ценности, които:
1. представляват национално богатство, или
2. са регистрирани в основния фонд на музеите.
(2) Движими културни ценности по ал. 1 могат да бъдат само временно изнасяни за:
2. осъществяване на консервационно-реставрационни работи, при условие че те не могат да се извършат на територията на страната.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Срокът по ал. 2 не може да е по-дълъг от 4 години. При мотивирана необходимост този срок може да бъде продължен еднократно с не повече от 6 месеца.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) В случаите по ал. 2, т. 1 съответната финансова гаранция се осигурява чрез застрахователна полица или се поема от държавата с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на културата.
Агенция „Митници”
(1) Не се разрешава окончателен износ за трети страни и изнасяне към други държави членки на движими културни ценности, които:
представляват национално богатство, или
са регистрирани в основния фонд на музеите.
(2) За движимите културни ценности по ал. 1 се разрешава временен износ за трети страни или временно изнасяне към други държави членки само за:
представяне пред чуждестранна публика, при условие че са налице гаранции за тяхната сигурност;
осъществяване на консервационно-реставрационни работи, при условие че те не могат да се извършат в Република България.
(3) Срокът на валидност на разрешенията по ал. 2 не надвишава 4 години, считано от датата на издаването им. Срокът може да бъде удължен с не повече от 6 месеца след посочване на причините и доказателствата, обосноваващи удължаването на срока. Искането за удължаване на срока се заявява до 2 месеца преди изтичане на 4-годишния срок.
(4) Разрешенията по ал. 2 се използват еднократно в срок от шест месеца от датата на издаването им.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) В случаите по ал. 2, т. 1 съответната финансова гаранция се осигурява чрез застрахователна полица или се поема от държавата с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на културата
Агенция „Митници”
Чл. 130. (1) Разрешение за износ съгласно Регламент 116/2009 или за временно изнасяне на движими културни ценности по чл. 129, ал. 2 се издава от министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Разрешенията по ал. 1 се издават в едномесечен срок.
(3) Отказът за издаване на разрешение за износ или временен износ може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Редът за издаване на разрешенията за износ или временно изнасяне по ал. 1 се определя с наредба на министъра на културата и на министъра на финансите.
Агенция „Митници”
(1) Разрешенията за износ и временен износ от митническата територия на Република България – част от митническата територия на ЕС на движими културни ценности, включени в Приложение І на Регламент (ЕО) № 116/2009, се издават от министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице.
Предлагаме разпоредбата на чл. 130, ал. 4 да отпадне и този текст да се обособи в нова разпоредба, която по хронология да бъде чл. 132.
Агенция „Митници”
Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Сертификатът за износ по чл. 128, ал. 3 се издава от министъра на културата или от оправомощени от него длъжностни лица. Условията и редът за издаването му се определят с наредбата по чл. 130, ал. 4.
Агенция „Митници”
Сертификатът за изнасяне и временно изнасяне и сертификатът за износ и временен износ по чл. 128, ал. 4 и ал. 5 се издават от министъра на културата или от оправомощени от него длъжностни лица. Условията и редът за издаването им се определят с наредбата по чл. 130, ал. 4
Агенция „Митници”
Предлагаме разпоредбата на чл. 130, ал. 4 да отпадне и този текст да се обособи в нова разпоредба, която по хронология да бъде чл. 132.
Агенция „Митници”
нов чл.132: Редът за издаване на разрешения за износ, временен износ, изнасяне и временно изнасяне и на сертификатите за изнасяне, временно изнасяне, износ и временен износ се определят с наредба на министъра на културата.
Агенция „Митници”
Чл. 136. (1) Всяка държава членка може да отправи искане до министъра на културата за издирване на движима културна ценност национално богатство, изнесена незаконно от нейната територия, и за установяване самоличността на владелеца или държателя й. Искането трябва да съдържа цялата информация, необходима за улесняване на издирването, като специално се посочи действителното или предполагаемото местонахождение на предмета.
(2) След получаване на искането министърът на културата уведомява за това съответните органи, в чиито правомощия е установяването на местонахождението на движимата културна ценност национално богатство, както и самоличността на нейния владелец или държател.
(3) Органите по ал. 2 съобразно своите правомощия сътрудничат на министъра на културата, като:
1. информират за издирванията и за предполагаемото или действителното местонахождение на съответната движима културна ценност национално богатство, както и за всички други факти и обстоятелства, свързани с незаконния й износ;
2. издирват и установяват местонахождението на предмета по т. 1 и самоличността на неговия владелец или държател.
(4) В случай че искането е изпратено до органите по ал. 2, те са длъжни незабавно да го препратят на министъра на културата.
САБ
Чл. 136. (1) Всяка държава членка може да отправи искане до министъра на културата за издирване на движима културна ценност национално богатство, изнесена незаконно от нейната територия, и за установяване самоличността на владелеца или държателя й. Искането трябва да съдържа цялата информация, необходима за улесняване на издирването, като специално се посочи действителното или предполагаемото местонахождение на предмета.
(2) След получаване на искането министърът на културата уведомява за това съответните органи, в чиито правомощия е установяването на местонахождението на движимата културна ценност национално богатство, както и самоличността на нейния владелец или държател
(3) Органите по ал. 2 съобразно своите правомощия сътрудничат на министъра на културата, като:
1. информират за издирванията и за предполагаемото или действителното местонахождение на съответната движима културна ценност национално богатство, както и за всички други факти и обстоятелства, свързани с незаконния й износ;
2. издирват и установяват местонахождението на предмета по т. 1 и самоличността на неговия владелец или държател.
(4) В случай че искането е изпратено до органите по ал. 2, те са длъжни незабавно да го препратят на министъра на културата.
САБ
Основен обект на трафик са находки от нелегални разкопки, които имат единствен собственик- държавата! Те не са никъде регистрирани, а са априори национално богатство. Върху тази част следва да се поработи.
Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.).
(3) Недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон.
ГДНП – МВР
Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода. за които основни източници на информация са теренните проучвания.
ГДНП – МВР
В НК няма легална дефиниция за археологически обект, поради което се препраща към текст в ЗКН. Наличието на теренните проучвания като основен източник за информация в чл. 146 от ЗКН дава възможност за разширително тълкуване относно определението за археологически обект при прилагане на текста в НК.
Чл. 148. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Теренните проучвания на археологически ценности се извършват с разрешение на министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Когато теренните проучвания са спасителни или се извършват с цел издирване на археологически обекти с недеструктивни методи, разрешението за тях, с изключение на случаите по ал. 3, се издава от председателя на Съвета за теренни проучвания. За издаденото разрешение председателят незабавно уведомява министъра на културата.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Теренни проучвания в Република България, включени в международни научноизследователски проекти или планирани с участието на лице по чл. 150, ал. 2, се одобряват с разрешение на министъра на културата въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Средства за извършване на теренни археологически проучвания се предвиждат ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България. Средства за извършване на теренни археологически проучвания могат да се предвиждат и в бюджетите на общините и на ведомства, както и да се осигуряват от чуждестранни културни, научни или университетски институции при участие в научноизследователски проекти по ал. 3 и в случаите по чл. 150, ал. 2 или от други източници.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Средствата за спасителни теренни проучвания до пълното проучване на терена се предоставят от възложителя, във връзка с чиято инвестиционна инициатива се извършва спасителното проучване.
САБ
Чл. 148. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Теренните проучвания на археологически ценности се извършват с разрешение , издавано от упълномощения от министъра накултурата Председател на Съвета за теренни проучвания (Директора на НАИМ-БАН и научния секретар) въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Когато теренните проучвания са спасителни или се извършват с цел издирване на археологически обекти с недеструктивни методи, разрешението за тях, с изключение на случаите по ал. 3, се издава от председателя на Съвета за теренни проучвания. За издаденото разрешение председателят незабавно уведомява министъра на културата.
(3) Международни научноизследователски проекти за теренни проучвания в Република България се одобряват от министъра на културата въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Средства за извършване на теренни археологически проучвания се предвиждат ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България. Средства за извършване на теренни археологически проучвания могат да се предвиждат и в бюджетите на общините и на ведомства, както и от неправителствени организации със специфични дейности с налични експерти и насоченост към културното наследство и да се осигуряват от чуждестранни културни, научни или университетски институции при участие в научноизследователски проекти по ал. 3 и в случаите по чл. 150, ал. 2 , или от други източници.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Средствата за спасителни теренни проучвания до пълното проучване на терена се предоставят от възложителя, във връзка с чиято инвестиционна инициатива се извършва спасителното проучване.
БНК на ИКОМОС
Чл. 148. (2) Когато теренните проучвания са спасителни или се извършват с цел издирване на археологически обекти с недеструктивни методи, разрешението за тях, с изключение на случаите по ал. 3, се издава от председателя на Съвета за теренни проучвания в 7-дневен срок от постъпване на заявлението. За издаденото разрешение председателят незабавно уведомява министъра на културата.
НИНКН
Предлагаме ал. 1 да отпадне и нова редакция на ал.2
(2) Разрешението за теренни проучвания на археологически обекти се издава от председателя на Съвета за теренни проучвания/директора на НАИМ при БАН. За издаденото разрешение председателят /директорът уведомява министъра на културата.
САБ
Ал. 3. Подписването на разрешителните на две различни нива - за редовни разкопки от Министъра на културата и за спасителни разкопки и теренни издирвания – от Председателя на теренния съвет бе въведено с последния ЗКН, но то бюрократизира системата, като я прави значително по- мудна, неефективна, корупционна и политизирана. Археологическите проучвания са научна дейност, свързана с опазване на държавна собственост. Предлаганите тук промени са възстановяване на прилагани почти столетие принципи на издаване на разрешения, които са доказали своята ефективност. Еднократното одобряване на международните проекти за дългогодишни археологически проучвания в България от Министъра на културата е достатъчно.
БНК на ИКОМОС
Необходимост от съгласуваност с Наредбата за теренни археологически проучвания и изискване за експедитивност на компетентните органи в случаи, касаещи застрашени археологически обекти.
НИНКН
Чл. 149. (1) Съветът за теренни проучвания се състои от председател - директора на НАИМ при БАН, и членове:
1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., бр. 54 от 2011 г.) двама представители на Министерството на културата, един от които е представител на инспектората по чл. 15;
2. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) четирима представители на НАИМ при БАН;
3. един представител на Центъра за подводна археология;
4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) един представител на НИНКН;
5. двама представители на висшите училища, в структурата на които има катедри по археология;
6. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) двама археолози от държавните и общинските музеи в страната.
(2) Членовете на съвета по ал. 1, т. 2, 5 и 6 са хабилитирани лица в научна специалност "археология".
(3) Съставът на съвета се назначава от министъра на културата по предложение на съответните органи и организации, представени в него.
(4) Съветът за теренни проучвания дава:
1. експертно становище за даване и отнемане на разрешение за извършване на археологически теренни проучвания;
2. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) становища за сключване на международни договори, свързани с теренни археологически проучвания.
(5) Съветът взема решения с мнозинство две трети от членовете.
САБ
Чл. 149. (1) Съветът за теренни проучвания се състои от председател - директора на НАИМ при БАН, и членове:
1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) двама представители на Министерството на културата, един от които е представител на инспектората по чл. 15;
2. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) шест представители на НАИМ при БАН;
3. един представител на Центъра за подводна археология;
4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) един представител на НИНКН;
5. двама представители на висшите училища, в структурата на които има катедри по археология;
6. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) двама археолози от държавните и общинските музеи в страната.
(2) Членовете на съвета по ал. 1, т. 2, 5 и 6 са хабилитирани лица в научна специалност "археология".
(3) Съставът на съвета се назначава от министъра на културата по предложение на съответните органи и организации, представени в него.
(4) Съветът за теренни проучвания дава:
1. експертно становище за даване и отнемане на разрешение за извършване на археологически теренни проучвания;
2. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) становища за сключване на международни договори, свързани с теренни археологически проучвания.
(5) Съветът взема решения с мнозинство две трети от членовете.
БНК на ИКОМОС
Чл.149. Нова алинея
(6) Устройството и дейността на съвета се уреждат с правилник, издаден от министъра на културата
САБ
Ал. 1, т. 2 Шестимата представители от НАИМ са ръководителите на секциите по праистория, тракийска археология, антична археология, сревновековна археология, Археологическа карта на България, научен секретар) . Това са специалистите, които са в течение на всички проучвания в съответната научна област, тъй като в ръководените от тях секции се отчитат разкопките на специалистите от цялата страна. Научният секретар е осведомен за всички проучвания в страната. Подписът му върху разрешителните би гарантирал по- голяма обективност и би намалил възможността за еднолични действия от страна на председателя на Съвета за теренни проучвания.
БНК на ИКОМОС
Необходимост от спазване на изискванията за субординация при управление на системата за опазване на културното наследство.Според чл.19 от Наредбата за извършване на теренни археологически проучвания, Правилникът за устройството и дейността на Съвета за теренни проучвания се издава от самия Съвет. Съгласно чл.149, ал.3 от ЗКН, обаче съставът на междуведомствения съвет за теренни проучвания се назначава със заповед на министъра на културата, следователно и нормативния акт, уреждащ дейноста му, би следвало да е от компетенцията на министъра на културата.
Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Разрешение за извършване на теренни проучвания се издава въз основа на заявление от лице по чл. 150, ал. 1.
(2) За провеждане на археологическо издирване към заявлението се прилагат:
1. документи, удостоверяващи наличието на изискванията на чл. 150, ал. 1;
2. работна програма за теренното проучване и документ, удостоверяващ неговото финансиране;
3. искане за използване на специални технически средства, документ за регистрацията им, както и името на лицето, което ще работи с тях, или декларация, че не се предвижда ползване на такива средства.
(3) За провеждане на археологически разкопки към заявлението се прилагат:
1. описание на обекта на проучване и обосновка;
2. документи, удостоверяващи наличието на изискванията на чл. 150, ал. 1;
3. работна програма за теренното проучване, документ, удостоверяващ неговото финансиране, както и за теренна консервация;
4. искане за използване на специални технически средства, документ за регистрацията им, както и името на лицето, което ще работи с тях, или декларация, че не се предвижда ползване на такива средства;
5. писмено съгласие на собственика, концесионера или ползвателя на имота;
6. декларация, че лицето не участва в концесия на предвидената за проучване недвижима културна ценност.
(4) Когато заявлението е за извършване на спасителни теренни проучвания, заявителят представя и мотивирано становище на регионалния инспекторат по опазване на културното наследство или на директора на съответния музей, а в случаите по чл. 160, ал. 2 се прилага и одобрен протокол от комисията по чл. 160, ал. 3.
(5) Към заявлението за издаване на разрешение за теренно проучване заявителят представя и:
1. документ за предаване на археологическите находки от предходни теренни проучвания, издадени на заявителя, в държавен, регионален или общински музей;
2. удостоверение за предадена теренна документация по чл. 153, ал. 2;
3. документ, удостоверяващ наличието на охрана на проучвания обект за периода на разрешението.
САБ
Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Разрешение за извършване на теренни проучвания се издава въз основа на заявление от лице по чл. 150, ал. 1.
(2) За провеждане на археологическо издирване към заявлението се прилагат:
1. документи, удостоверяващи наличието на изискванията на чл. 150, ал. 1;
2. работна програма за теренното проучване и документ, удостоверяващ неговото финансиране;
3. искане за използване на специални технически средства, документ за регистрацията им, както и името на лицето, което ще работи с тях, или декларация, че не се предвижда ползване на такива средства.
(3) За провеждане на археологически разкопки към заявлението се прилагат:
1. описание на обекта на проучване и обосновка;
2. документи, удостоверяващи наличието на изискванията на чл. 150, ал. 1;
3. работна програма за теренното проучване, документ, удостоверяващ неговото финансиране, както и на теренната консервация;
4. искане за използване на специални технически средства, документ за регистрацията им, както и името на лицето, което ще работи с тях, или декларация, че не се предвижда ползване на такива средства;
5. писмено съгласие на собственика, концесионераили ползвателя на имота
6. декларация, че лицето не участва в концесия на предвидената за проучване недвижима културна ценност
(4) Когато заявлението е за извършване на спасителни теренни проучвания, заявителят представя и мотивирано становище на регионалния инспекторат по опазване на културното наследство или на директора на съответния музей, а в случаите по чл. 160, ал. 2 се прилага и одобрен протокол от комисията по чл. 160, ал. 3.
(5) Към заявлението за издаване на разрешение за теренно проучване заявителят представя и:
1. документ за предаване на археологическите находки от предходни теренни проучвания, издадени на заявителя, в държавен, регионален или общински музей;
2. удостоверение за предадена теренна документация по чл. 153, ал. 2;
3. документ, удостоверяващ наличието на охрана на проучвания обект за периода на разрешението.
САБ
Ал. 3, т. 5 При отказ не е възможно проучването на един археологически обект, или то може да бъде спряно в хода на проучванията , поради субективни причини или заради корупционни схеми. Археологическото наследство и публична държавна собственост и тази точка нарушава баланса между публичния и частния интерес, като поставя опазването на археологическото наследство като публична държавна собственост в зависимост от частния интерес. Това противоречи и на чл. 71, ал. 3 , където на собственика, концесионера или ползвателя на имота е вменено задължението да допускат професионални лица , както и на чл. 161 а.
Да се замени с договор за обезщетение, ако това се налага……
Ал. 3, т. 6 Защо един археолог да не може да участва в концесия на недвижима културна ценност, когато той е професионалистът именно в изследването и опазването му.
Ал. 5, т. 3 Нали общинските администрации имат вменени правомощия по опазването! Точно в тази сфера те биха били наистина компетентни! Не може един изследовател, който има средства за изследване за един месец да осигурява и плаща охрана за цяла година!!! Радрешението за разкопки, което е длъжен да представи на кмета на съответната община трябва да изпълнява задълженията си.
Чл. 153. (1) Лицето, получило разрешение за извършване на теренно проучване, е длъжно да:
1. прилага съвременна методика на проучване;
2. изготви теренна документация;
3. осигури охрана на археологическия обект и на находките по време на теренното проучване;
4. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) осигури финансово и организационно теренна консервация, чрез която да се предотврати увреждане и разрушаване на находките, както и загуба на свързана с тях информация, която се извършва с участието на съответен специалист, вписан в регистъра по чл. 165, ал. 1;
5. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) осигури възстановяване на външния вид на археологическия обект, когато теренното археологическо проучване няма да продължи, освен в случаите, когато има друго решение, взето по реда на този закон;
6. предаде движимите археологически находки в държавен или общински музей;
7. представи подробен научен доклад за резултатите в срок до месец март на следващата година.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., доп., бр. 54 от 2011 г.) Екземпляр от теренната документация, включително за проведената теренна консервация се предава задължително в Националния архив на теренните археологически проучвания в НАИМ при БАН, НИНКН и в съответния музей, на чиято територия се извършва проучването, преди началото на следващия археологически сезон.
(3) Лицето, получило разрешение за теренно проучване, има изключително право на първа публикация на получените резултати.
(4) Правото на първа публикация е за срок 10 години, който започва да тече от момента на прекратяване на теренното проучване.
САБ
Чл. 153. (1) Лицето, получило разрешение за извършване на теренно проучване, е длъжно да:
1. прилага съвременна методика на проучване;
2. изготви теренна документация;
3. осигури охрана на археологическия обект и на находките по време на теренното проучване;
4. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) осигури финансово и организационно теренна консервация, чрез която да се предотврати увреждане и разрушаване на находките, както и загуба на свързана с тях информация, която се извършва с участието на съответен специалист, вписан в регистъра по чл. 165, ал. 1;
5. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) осигури възстановяване на външния вид на археологическия обект, когато теренното археологическо проучване няма да продължи, освен в случаите, когато има друго решение, взето по реда на този закон;
6. предаде движимите археологически находки в държавен или общински музей;
7. представи подробен научен доклад за резултатите в срок до месец март на следващата година.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Екземпляр от теренната документация, включително за проведената теренна консервация се предава задължително в Националния архив на теренните археологически проучвания в НАИМ при БАН, и в съответния музей, на чиято територия се извършва проучването, преди началото на следващия археологически сезон, представител на организацията осигурила финансирането на съответния обект..
(3) Лицето, получило разрешение за теренно проучване, има изключително право на първа публикация на получените резултати.
(4) Правото на първа публикация е за срок 10 години, който започва да тече от момента на прекратяване на теренното проучване.
САБ
Ал. 2 НИНКН да отпадне, тъй като не е необходимо съхранение и в трета институция, а и се избягват възможности за злоупотреби с документацията
Чл. 156. (1) Разрешение за теренни проучвания не се издава:
1. когато не са изпълнени изискванията по чл. 150 и 151;
2. когато е отнето разрешението за теренни проучвания и не е изтекъл срокът, за който е отнето;
3. на лице, което е концесионер на недвижимата културна ценнност.
(2) Издадено разрешение за теренни проучвания се отнема от министъра на културата при неспазване на изискванията на този закон, установено по надлежния ред. Разрешението се отнема за срок една година.
САБ
Чл. 156. (1) Разрешение за теренни проучвания не се издава:
1. когато не са изпълнени изискванията по чл. 150 и 151;
2. когато е отнето разрешението за теренни проучвания и не е изтекъл срокът, за който е отнето;
3. на лице, което е концесионер на недвижимата културна ценнност.
(2) Издадено разрешение за теренни проучвания се отнема от при неспазване упълномощения от министъра на културата председател на съвета за теренни проучвания, на изискванията на този закон, установено по надлежния ред. Разрешението се отнема за срок една година.
Чл. 157. Решението за отказ или за отнемане на разрешение за теренни проучвания може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на решението за отнемане.
САБ
Чл. 157. Спорни въпроси, както и решения за отказ или за отнемане на разрешение за теренни проучвания се обсъждат в Научния съвет на Националния археологически институт с музей и предлагат за преразглеждане на Съвета за теренни проучвания
САБ
Пълна глупост. За отнето разрешение за една година да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Това е научно изследователска работа!!!
Като имам предвид какви са обикновено казусите, които и реално се коментират в Научния съвет на НАИМ, но бяха лишени от сила, текстът би било добре да бъде променен.
Чл. 161. (1) Осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се предхожда от предварителни археологически проучвания, с които се установява дали те няма да бъдат засегнати или нарушени. На археологическите обекти, разкрити при тези проучвания, се провеждат спасителни разкопки преди началото на строителните работи.
(2) В процеса на строителните дейности се провежда наблюдение от археолози. В случай на откриване на археологически обекти се прилагат чл. 148 и 160.
БМК
Чл. 161. (2) В процеса на строителните дейности се провежда наблюдение от археолози. В случай на откриване на археологически обекти се прилага чл. 148 .
БМК
Археологическото наблюдение в процеса на строителни дейности се извършва от архелог, получил Разрешение по чл.148 , ал.2 от ЗКН. В случай на откриване на археологически структури предлагам да се прилага незабавно чл. 148, т.е. теренно археологическо проучване , което завършва с експертна комисия по чл. 158 (а), назначена от Министъра на културата.
Междинна комисия по чл. 160, която да потвърди наличието на археологически структури е излишна и отнема като процедура около 2 месеца от уведомяването до получаване на одобрения протокол.
Чл. 163. (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Консервация и реставрация, както и адаптацията на културни ценности е системен процес от дейности, които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието им, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им.
АРБ
Чл. 163. (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Консервация и реставрация на културни ценности е системен процес от дейности, които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието им, както и допринасят за тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им.
НИНКН
Предлагаме след думата „реставрация“ да се добави думата „експониране и“
АРБ
„Адаптацията” не е „системен процес от дейности, които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието.....“, по съображения, изложени в първа графа мотиви.
„Улесняване“ се заменя с „допринася“- по-подходящ, неутрален и всеобхватен термин.
НИНКН
Дейности като временни и постоянни защитни покрития, информационна осигуреност, художествено осветление и т.н., не се покриват от термините „консервация, реставрация и адаптацията“ и изискват въвеждането на термина „експониране“.
Чл. 164. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Дейностите по консервация и реставрация, както и по адаптацията на недвижими културни ценности се осъществяват от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165.
(2) В регистъра по ал. 1 се вписват лица, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър" по:
1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) специалност в областта на консервацията и реставрацията и имат три години професионален опит в тази област;
2. (нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) специалност "Архитектура" със специализация по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство и три години професионален опит в тази област или специалност "Архитектура" и 5 години професионален опит по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство;
3. (предишна т. 2, изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) друга специалност със специализация в съответната област на консервация и реставрация или с приложение в процеса на консервация и реставрация и имат най-малко 5 години професионален опит в същата област.
(3) Лица, които не отговарят на изискването за професионална практика, могат да осъществяват дейности по консервация и реставрация само под непосредственото ръководство на лицата по ал. 1.
(4) Консервация и реставрация в музеите, висшите училища, научните и културните организации и институции, както и самостоятелно от лицата, вписани в регистъра по ал. 1, се извършва само при наличие на необходимите материални условия за съответната дейност, определени с наредбата по чл. 165, ал. 1.
КАБ
Чл. 164. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Дейностите по консервация и реставрация, както и по адаптацията на недвижими културни ценности се осъществяват от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165.
(2) В регистъра по ал. 1 се вписват лица, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър" по:
1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) специалност в областта съответна област на консервацията и реставрацията и имат три години професионален опит в тази област;
2. (нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) специалност "Архитектура" със специализация по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство и три години професионален опит в тази област или специалност "Архитектура" и 5 години професионален опит по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство;
3.2. (предишна т. 2, изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) друга специалност със специализация в съответната област на консервация и реставрация или с приложение в процеса на консервация и реставрация и имат най-малко 5 години професионален опит в същата област.
(3) Лицата по ал. 1 трябва да имат необходимите материални и технически условия за осъществяване на съответната реставрационна и консервационна дейност.
3.(4) Лица, които не отговарят на изискването за професионална практика, могат да осъществяват дейности по консервация и реставрация само под непосредственото ръководство на лицата по ал. 1.
4.(5) Консервация и реставрация в музеите, висшите училища, научните и културните организации и институции, както и самостоятелно от лицата, вписани в регистъра по ал. 1, се извършва само при наличие на необходимите материални условия за съответната дейност, определени с наредбата по чл. 165, ал. 1.
АРБ
(1) Дейностите по консервация и реставрация се планират, проектират и осъществяват от лица или осъществяват под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165.
(2) В регистъра по ал. 1 се вписват лица, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър" по:
1. консервация и реставрацияа, придобита след минимум пълен петгодишен курс. След допълнителен три годишен професионален опит, регистрираните придобиват пълна правоспособност, която им позволява да ръководят колективи, консервационно-реставрационни проекти, ателиета и лаборатории. Вписаните без пълна правоспособност могат да работят самостоятелно в музеи, галерии, реставрационни центрове, реставрационни колективи и др. без да ръководят ателиета, лаборатории и консервационно-реставрационни проекти.”
КАБ
Областите в които се извършват консервационни и реставрационни работи са многообразни. Извършването на такива работи изисква наличие на материални и технически условия за да бъдат осъществени качествено и да бъдат дълговечни.
В ал. 2 точка 1 думата „областта „ се заменя със „съответна област”
В ал. 2 точка 2 се заличава
Точка 3 става т. 2
Създава се нова ал. 3 с текст „ Лицата по ал. 1 трябва да имат необходимите материални и технически условия за осъществяване на съответната реставрационна и консервационна дейност”
ал. 3 и ал. 4 стават съответно ал. 4 и ал. 5
АРБ
-Мотиви за промяна на т.1 Понастоящем специалистите по консервация и реставрация - реставраторите с магистърска степен, придобита след пълен петгодишен курс, не могат да бъдат регистрирани след дипломирането си. Изискванията на музеите и галериите към тях за да бъдат назначени на длъжност реставратор, са да бъдат вписани в регистъра по чл.165 от ЗКН. От друга страна те не могат да бъдат вписани без да имат тригодишна практика.
-Ал.2 т. 3 oт чл. 164 да отпадне. Мотиви: Текстът фактически обезсмисля Чл. 164 ал. (2), т. 1. Този текст дава възможност на лица без необходимото образование и професионална компетентност да упражняват консервация и реставрация, което крие огромни рискове за съдбата на културните ценности. Този текст противоречи и на Закона за висшето образование.
За упражняването на комплексната дейност „консервация и реставрация” е необходима съответната компетентност. Тази компетентност, съгласно редица международни документи, може да бъде гарантирана първо с подходящо образование.
Несъобразяването с тези изисквания е предпоставка за практикуване на консервация и реставрация от некомпетентни лица, което представлява огромен риск за съдбата на културните ценности. Изискванията за това образование са определени от десетилетия и са формулирани в много международни документи, най-важните сред които са цитирани по-долу:
Един от най-важните документи е свързан с намерението на Съвета на Европа за регулиране на принципите на упражняването на професията и определяне на стандартите за образование по консервация и реставрация, основан на Болонската декларация за образованието в Европа и в съответствие с Европейската квалификационна рамка / European Qualification Framework EQF. Документът е разработен съвместно от ECCO, ENCoRE и ICCROM - International Centre for the Study of the Preservation and Restoration of Cultural Property.
Вече сме изпратили копие от публикацията. При необходимост можем да предоставим ново копие.
Професионалните насоки / Professional guidelines на ЕССО – Европейската конфедерация на реставраторите (http://www.ecco-eu.org/about-e.c.c.o./professional-guidelines.html).
Съвместният документ на E.C.C.O – ENCoRE- Европейската мрежа за образование по консервация и реставрация (http://encore-edu.org/ENCoRE-documents/ECCO-ENCoRE.pdf).
Чл. 166. (1) В музеите, висшите училища, научните и културните организации може да се извършват дейности по консервация и реставрация на движими културни ценности само под ръководството на лице, вписано в регистъра по чл. 165.
(2) Отношенията между собственика на културна ценност и музея, висшето училище, научната и културната организации или лицето, вписано в регистъра по чл. 165, се уреждат с писмен договор.
(3) Лицата, извършили дейностите по консервация и реставрация, могат да публикуват резултатите от тази дейност след получаване на писмено съгласие на собственика.
АРБ
(1) В музеите, висшите училища, научните и културните организации може да се извършват дейности по консервация и реставрация на културни ценности само под ръководството на лице, вписано в регистъра по чл. 165.
АРБ
Да се използва общото понятие културни ценности, защото дейностите могат да засягат както движими така и недвижими културни ценности.
Чл. 169. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Проектите за консервация, реставрация и адаптация на единични или групови архитектурни обекти - недвижими културни ценности, се изготвят от проектанти по чл. 230, ал. 1 от Закона за устройство на територията, които отговарят на изискванията по чл. 164.
(2) Проектите за консервация и реставрация на археологически обекти се изготвят от лицата по ал. 1 и при задължителното участие на лицата, получили разрешение за извършване на археологически проучвания.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Проектите за консервация и реставрация на художествените културни ценности, на недвижими културни ценности - парково и градинско изкуство, и на културния ландшафт задължително се изготвят от лица, регистрирани за съответната консервационно-реставрационна дейност.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.).
(5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Строителният надзор върху изпълнението на инвестиционните проекти по ал. 1 и 2 се осъществява с участието на лица, включени в регистъра по чл. 165.
КАБ
Чл. 169. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Проектите за консервация, реставрация и адаптация на единични или групови архитектурни обекти - недвижими културни ценности, се изготвят от проектанти по чл. 230, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на територията, които отговарят на изискванията по чл. 164.
(2) Проектите за консервация и реставрация на археологически обекти се изготвят от лицата по ал. 1 и при задължителното участие на лицата, получили разрешение за извършване на археологически проучвания.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Проектите за консервация и реставрация на художествените културни ценности, на недвижими културни ценности - парково и градинско изкуство, и на културния ландшафт задължително се изготвят от лица, регистрирани за съответната консервационно-реставрационна дейност.
(3)Проектите за консервация и реставрация на художествените културни ценности и на недвижими културни ценности, които са обект на парково и градинско изкуство, се изготвят от лицата по ал. 1
(4) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.)
(5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Строителният надзор върху изпълнението на инвестиционните проекти по ал. 1 и 2 се осъществява с участието на лица, включени в регистъра по чл. 165.
АРБ
Чл. 169. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Проектите за консервация и реставрация на единични или групови архитектурни обекти - недвижими културни ценности, се изготвят от проектанти по чл. 230, ал. 1 от Закона за устройство на територията, които отговарят на изискванията по чл. 164.
КАБ
Член 230 ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на територията ЗКАИИП изчерпателно дефинират изискванията към авторите на архитектурни и инженерни проекти
В чл.169 ал. 1 след текста чл. 230 ал. 1 се добавя „ и ал. 2“
Текстът „ които отговарят на изискванията на чл. 164” се заличават.
Текстът на ал.3 се изменя както следва :
(3)Проектите за консервация и реставрация на художествените културни ценности и на недвижими културни ценности, които са обект на парково и градинско изкуство, се изготвят от лицата по ал. 1“
АРБ
„Адаптация“отпада поради изброените мотиви по-горе в първа графа.
Чл. 191. (1) Научният архив към съответния музей включва:
1. документите по издирването, идентифицирането, изследването, съхраняването, консервацията, реставрацията, движението и представянето на движимите културни ценности;
2. отчетните документи за движимите културни ценности, съхранявани от тях постоянно или временно: документи за произход, за постъпване или придобиване от музея, оценителни протоколи, инвентарни книги и други;
3. документите за извършените от тях теренни археологически проучвания;
4. научната и справочна документация: научни паспорти и картотеки.
(2) Научният архив се съхранява безсрочно в музея, който го е създал, и не подлежи на предаване на органите за управление на Националния архивен фонд освен при закриването на музея без правоприемство.
АРБ
Чл. 191. (1) Научният архив към съответния музей включва:
1. документите по издирването, идентифицирането, изследването, съхраняването, консервацията и реставрацията, движението и представянето на движимите културни ценности;
АРБ
Терминът “консервация и реставрация” е съобразен с новоприетия общоевропейски стандарт EN 15898.
Чл. 217. (1) Който изнесе извън границите на страната движима културна ценност без разрешение или без сертификат за износ, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция, в размер от 10 000 до 20 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Вещта, предмет на нарушението по ал. 1, се отнема в полза на държавата
Агенция „Митници”
(1) Лице, което осъществява износ и временен износ за трети страни, изнасяне и временно изнасяне за други държави членки на ЕС без разрешение за или без сертификат, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция, в размер от 10000 до 20000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Агенция „Митници”
Чл. 229. (1) Актовете за установяване на нарушенията по този закон се съставят от длъжностни лица - инспектори, а в случаите по чл. 217 - от митническите органи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Наказателните постановления се издават от министъра на културата или от оправомощено от него длъжностно лице, а в случаите по чл. 196, ал. 2 - от кмета на съответната община.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Петдесет на сто от сумите от глоби и имуществени санкции постъпват по сметката на Национален фонд "Култура" за проекти, свързани с опазване на културното наследство, а останалите 50 на сто - по бюджета на Министерството на културата.
Агенция „Митници”
(1) Актовете за установяване на нарушенията по този закон се съставят от длъжностни лица – инспектори, а в случаите на износ и временен износ за трети страни по чл. 217 – от митническите органи
Агенция „Митници”
По отношение на формулировката на чл. 229, ал. 1 във връзка с чл. 217 е необходимо да се отчете докъде се разпростират правомощията на митническите органи в Европейския съюз, вкл. и Република България. В тази връзка още веднъж ще обърнем внимание, че митническите органи осъществяват контрол върху износа и временния износ на стоки за трети страни, но не и върху процеса, когато стоки се изпращат към други държави членки. Следва да отбележим отново, че в рамките на ЕС се осъществява свободно движение на стоки, върху което не се осъществява митнически контрол. Изпращания на стоки за други държави членки не се декларират пред митническите органи и това обстоятелство трябва да се отчита и във връзка със Закона за културното наследство, когато се изпращат движими културни ценности, дори и временно за други държави членки. Сега действащата разпоредба на чл. 229, ал. 1 определя актовете за установяване на нарушенията по този закон да се съставят от длъжностни лица – инспектори, а в случаите по чл. 217 – от митническите органи. Действащата разпоредба на чл. 217, ал. 1 от своя страна определя санкция за лице, което изнесе извън границите на страната движими културни ценности.
