Подходи за регулиране дейността на рейтинговите агенции в световната икономика



Дата26.05.2017
Размер297.07 Kb.
#22096
Автор:

гл. ас. д-р Росен Кирилов

УНСС, катедра “Информатика”,

rosenkirilov@mail.bg,
Подходи за регулиране дейността на рейтинговите агенции в световната икономика
Резюме: В това изследване са представени някои от подходите за регулиране дейността на рейтинговите агенции в световната икономика. По-специално са представени възможностите за създаване, лицензиране и последващ контрол върху дейността на рейтинговите агенции в Европейския съюз като цяло, в Германия, В САЩ, в някои други страни. Особено внимание е отделено на различните подходи за лицензиране дейността на агенциите – лицензиране от регулаторен орган или лицензирането на базата на пазарното доверие, както е например в САЩ. Представени са предимствата и недостатъците на отделните методи и са направени изводи за възможностите за създаване на рейтингови агенции у нас.
Methods for requlations about rating agencies in the world economy.
The material present method for comparative analisys of the methods for regulations about rating agencies in the world economy. There are present requirement of the Basel committee, requirements for licensing in the EU, in Germany, in USA, in other countries and in Bulgaria.
Ключови думи:

Rating agencies, Basel committee, Computer Information Systems.

рейтингови агенции, Базелски комитет, компютърни информационни системи.
JEL: 624.

Подходи за регулиране дейността на

рейтинговите агенции в световната икономика
Базелският комитет изисква лицензиране на рейтингови агенции, които ще извършват външно рейтинговане на кредитоискателите, за да могат тези рейтинги да се признават от стандарта БАЗЕЛ II. Този комитет смята, че това лицензиране е задача на надзорните институции в отделните страни [4].
1. Изисквания за лицензиране на рейтингови агенции в Европейския съюз

Държавите - членки на ЕС, също считат, че постоянните надзорни институции на отделните държави са отговорни и компетентни (т.е. тяхно задължение и право е) да лицензират рейтингови агенции. От съществено значение е, че този подход е прозрачен и законово установен и че се гарантира конвергенцията между различните видове надзор. Ключовият елемент за осигуряване на качеството се намира в критериите за лицензиране на рейтингови агенции. Те се утвърждават като рамка, според която рейтинговите агенции могат да се извършват рейтинговане.

Основните критерии, на които трябва да отговаря една лицензирана рейтингова агенция, са свързани с понятията „прозрачност” и „благонадеждност”. Тези критерии трябва да обхващат количествени и качествени аспекти. Важно е те да отговарят на един сравнително висок стандарт. Точната правна концепция на критериите трябва да следва целите, които са залегнали в Базел II [1].

В зависимост от решението на надзорната институция на съответната страна - членка на ЕС, има две алтернативи или две опции за лицензиране:



Пълно лицензиране: всяка страна членка се задължава да признава лицензираните рейтингови агенции от другите страни членки (по отношение на рейтинга за кредити, направен в друга страна членка от лицензирана там рейтингова агенция). Това съответства на взаимното/ двустранно признаване на лицензите, което представлява и основа на споразумението “EU – Pass”.

Ограничено лицензиране: всяка страна членка има възможност да не признае лицензираните рейтингови агенции на другите страни членки. Възможно е обаче да признава рейтингови агенции от страни членки, които са били лицензирани от надзорна институция, извършваща надзор в друга надзорна област.

И при двете алтернативи всяка страна членка на ЕС, трябва да реши дали да признава рейтинговите агенции на трети страни и техните оценки за предприятия, с които има поети ангажименти.


2. Лицензиране на рейтингови агенции в Германия

В Германия решението за това, дали дадена рейтингова агенция е годна да извършва призната от банковия надзор оценка на риска доскоро се вземаше от Немската служба за надзор върху кредитните сделки като постоянна немска служба по надзора [2]. Със Закона за интегриран надзор на финансовата дейност от 22.04.2002 г. се създаде Немската служба за финансов надзор – BAFin. Новата институция обединява функциите на предишната Немска служба за надзор на кредитите (BAKred), Немска служба за надзор на застраховането (BAV) и Немска служба за надзор на търговията с ценни книжа (BAWe). Така в Германия в момента съществува държавен надзор над кредитните институти, институциите, предлагащи финансови услуги и застрахователните предприятия, като по този начин по сектори се обхваща целият финансов пазар. BAFin обединява извършването на дейностите по защита на потребителите и по контрола на платежоспособността. Тази нова служба има значителен принос за стабилността на финансовите позиции на Германия и повишава нейната конкурентоспособност.

BAFin е държавна институция, висш държавен орган, прикрепен според действащото законодателство към Министерството на финансите. BAFin има седалища в Бон и Франкфурт на Майн и около 1000 служители. Тя работи с около 2 700 кредитни института, 800 института, предлагащи финансови услуги, и 700 застрахователни предприятия.

За да можe да бъде лицензирана от BAFin, всяка рейтинговата агенция в Германия трябва да е в състояние да докаже, че отговаря на следните нормативни изисквания:

- използаните от нея методи за оценяване на основата на исторически опит отговарят на обективни критерии и са подложени на текущ контрол;

- извършва рейтинговане независимо от политически или икономически влияния;

- използваната методология е обществено достъпна и индивидуалните оценки на бонитета за чуждестранни и местни институции са налични (обществено достъпни);

- притежава достатъчно ресурси, за да използва многостепенни количествени методи за рейтинговане, които ресурси правят възможен интензивния и продължителен контакт с лицата, вземащи решенията в оценяваното предприятие;

- направените оценки на бонитета могат да бъдат смятани за достоверни.
3. Регулиране дейността на рейтинговите агенции в САЩ

В САЩ регулацията на дейността на рейтинговите агенции се извършва основно от Комисията за ценни книжа и борси (SEC) [2]. Тази комисия е създадена с Aкт Ф-Е.2535 с цел да подпомага капиталовия пазар, да развива политиката и да следи дейността на бизнеса с ценни книжа на първичния и вторичния пазар, да определя резултатите от предлагането на фирмени ценни книжа, поглъщания и да предотвратява нелоялната практика в търговията с ценни книжа. Оперативното тяло на SEC е канцеларията на комисията по ценни книжа и борси.

Комисията за ценни книжа и борси (“Комисията”) предлага за коментари поправки към Правило 15c3-1 от Нормативния акт за ценните книжа и борсите от 1934 г. Предложените поправки дефинират изискванията за "национално признатите статистически рейтингови организации” (NRSRO) (НПСРО). Предложената дефиниция предоставя списък с качества, които трябва да бъдат одобрени от Комисията с цел признаването на рейтинговите организации като НПСРО и подобряване на процеса за прилагане на признаването на НПСРО.

Терминът "НПСРО" първоначално е използван от Комисията за определяне на капиталовата цена на различни категории дългови облигации според правилото за нетния капитал на Комисията, правило 15c3-1 от Закона за търговия с ценни книжа от 1934 г. Правилото за нетния капитал изисква от брокерите при пресмятане на нетния капитал да приспадат от нетната стойност определен процент от пазарната стойност ("haircuts") от позициите на техните собствени ценни книжа. Основната задача на това приспадане е да осигури марж на сигурността срещу загуби, които могат да бъдат претърпени от брокерите като резултат от пазарни колебания на цените или липса на ликвидност на техните собствени ценни книжа. Комисията смята, че е правилно да се прилага по-ниско приспадане от ценни книжа, държани от брокери, които са рейтинговани от агенции с национална репутация, защото тези ценни книжа обикновено са по-ликвидни и не търпят големи изменения на цените в сравнение с тези ценните книжа, които нямат висок рейтинг. Изискването рейтинговата агенция да е “национално призната” е създадено, за да потвърди, че рейтингът на фирмите е благонадежден и че рейтингите се осланят приемливо на пазарната позиция.

През годините доверието в рейтингите на агенциите се покачва, а също така и концепцията за използване на термина „НПСРО”. Тази концепция е приложена и в някои други области от федералния закон за ценните книжа. Например правило 2a-7 от Закона за инвестиционните компании от 1940 г. ограничава инвестициите само във висококачествени краткосрочни финансови инструменти. Според правило 2a-7 рейтингът на НПСРО предоставя минималните стандарти за инвестиране на пазарни паричните капитали. Пазарните паричните капитали могат да се инвестират в ценни книжа, рейтинговани от НПСРО в двете най-високи категории за краткосрочни заеми. Над 2 трилиона долара от активите на инвеститорите са под формата на пазарни парични капитали, спазвайки изискванията на правило 2a-7. В допълнение, предлагането на определени неконвертируеми заеми и предпочитани ценни книжа, които имат поставена степен за инвестиране от поне една НПСРО могат да бъдат регистрирани под формата S-3, без да е нужно да се изпълни условието за минимално плаване на цените.

Конгресът от своя страна въвежда термина “НПСРО”, когато дефинира термина “ценни книжа, свързани с ипотеки” в раздел 3(a)(41) от Закона за търговия с ценни книжа от 1934 г. Терминът “ценни книжа, свързани с ипотеки” изисква тези ценни книжа освен друго да са рейтинговани в една или две от най-високите категории от поне една НПСРО.

Впоследствие и други регулиращи органи в САЩ и по света използват концепцията за НПСРО в техните регулации.

Понастоящем, за да определи дали дадена рейтинговата организация е НПСРО, екипът на Комисията прави преглед на операциите на рейтинговата организация, пазарната позиция и други критерии. Ако екипът сметне, че признаването като НПСРО е законосъобразно, той изпраща писмо за действие до рейтинговата организация, в което заявява, че няма да препоръчва действие за влизане в сила срещу брокери търговци, които използват рейтинги, изхождащи от рейтинговите агенции, получени чрез използване на правилото за нето-капитала.

За да оцени дали рейтинговата агенция може да се счита за НПСРО според правилата на комисията, екипът изготвя набор от критерии. Един от най-важните критерии е, че агенцията е национално призната, което означава, че рейтинговата организация се приема навсякъде в САЩ като източник на правдоподобни и благонадеждни рейтинги за преобладаващите потребители на рейтинговането на ценни книжа. Признаването е насочено главно да рефлектира върху погледа на пазарното място, както и на достоверността на рейтинга, а не да представлява само “документ за признаване” от страна на федералната регулираща агенция [2].

Екипът прави също преглед на операционната способност и благонадеждност на всяка рейтингова организация. В оценката се включват още: 1) организационната структура на рейтинговата организация; 2) финансовите ресурси на рейтинговата организация (да се определи освен всичко друго дали тя е способна да работи независимо от икономическото напрежение, или да контролира компаниите, които рейтингова); 3) обемът и опитът от тренировъчния процес на екипа на рейтинговите организации (да се определи дали структурата е способна изцяло и компетентно да оцени кредита на искателя); 4) независимостта на рейтинговите организации от компаниите, които рейтингова; 5) процедурите за рейтинговане на организацията (да се определи дали има систематичните процедури, предназначени да създават достоверен и акуратен рейтинг); и 6) дали рейтинговата организация има вътрешни процедури за предотвратяване на злоупотребите с поверителна информация и дали тези процедури се спазват.

Тъй като кредитният рейтинг има за последствие създаването на форма на инвестиционен съвет, то екипът също препоръчва рейтинговата агенция да се регистрира като инвестиционен съветник по Акта за инвестиционните съветници от 1940 г.

Когато Комисията за пръв път започва да използва рейтинги в правилото за нето - капитала през 1975 г., екипът, чрез консултация с Комисията, определя, че рейтингите на корпорациите Standard and Poor's , Moody's Investors Service, Inc. и Fitch Investors Service, Inc. са използвани в цялата страна, така че тези фирми трябва да се считат за НПСРО по правилото за нето капитала. От 1975 г. екипът на комисията не е изпращал писма за действие до Duff and Phelps, Inc., McCarthy Crisanti & Maffei, Inc., IBCA Limited и техните подразделения IBCA, Inc., and Thomson BankWatch, Inc. Тези фирми впоследствие се сливат или се придобиват от други, така че в настоящия момент има три НПСРО.

През годините Комисията е разрешила много въпроси относно агенциите за кредитен рейтинг. Преди 10 години тя сериозно обсъди нуждата от надзорна власт за рейтинговите агенции, поради тяхната растяща роля във финансовите и регулативните системи. Тогава Комисията не стигна до консенсус относно нуждата от регулация.

През 1994 г. Комисията излезе с публично становище за ролята на рейтинга във федералните закони, свързани с ценните книжа, и нуждата да се създаде формална процедура за определяне и надзор на дейността на НПСРО. Комисията направи специални коментари: 1) дали трябва да продължи да използва концепцията за НПСРО и ако е така, дали трябва да се дефинира условието “НПСРО”; и 2) дали настоящите писма за признаване на НПСРО са задоволителни, а ако не, дали Комисията трябва да създаде алтернативна процедура. Комисията получи 25 писма с коментари, които като цяло подкрепяха продължаване на използването на концепцията за НПСРО, но препоръчваха Комисията да възприеме формализиран процес за одобряване на НПСРО.

През 1997 г. Комисията публикува предложение за нормативен акт, който да даде дефиниция на термина “НПСРО”, като на преден план излизаха критерии, които рейтинговата агенция трябваше да удовлетвори, за да я признаят като НПСРО. Предложените подобрения дефинират НПСРО като единица, която: 1) използва рейтинга, който е настояща оценка на кредитоспособността на лицата, поемащи задължение, и взимат под внимание специфични ценни книжа или инструменти на финансовия пазар и са регистрирани според Акта за инвестиционен надзор от 1940 г. и 2) е одобрена като НПСРО от Комисията, освен ако това име е отхвърлено. Като цяло в предложените подобрения Комисията беше включила и същите критерии, които се използват и понастоящем. Целта на предложението беше да донесе повече прозрачност на съществуващия процес и да спомогне за провеждането на формален процес.

Процесът трябва да включва:

- процедура, при която екип на Комисията одобрява или отхвърля молба за статус на НПСРО;

- процедура за рейтингови организации, на които е отказан статус на НПСРО, но могат да подадат молба директно до Комисията;

- изискване НПСРО да уведомява комисията за всякакви материални промени и разрешение на комисията да отхвърля статуса на НПСРО, ако промените рефлектират върху способността на НПСРО да продължи да спазва всички изисквани критерии.

Рейтинговата организация може да подаде молба във Федералния съд по окончателно решение, взето от Комисията, за отхвърляне на нейния статус като НПСРО.

Комисията все още не е предложила закон въз основа на предложението. Тъй като на фокус е въпросът за надзора върху рейтинговите агенции, то не е вероятно Комисията да предложи закон, докато не се убеди напълно, че той е насочен към подходящите релевантни потребители.

Голям брой наблюдатели, включително U.S. Department of Justice, критикуваха изискването за национално признание като създаващо бариера за появата на нови кредитни агенции. Като цяло този аргумент се базира на задължението на ползвателите на рейтинг на ценните книжа, тъй като за тях важи регулацията да използват рейтинг, изготвен от НПСРО, а това от своя страна създава трудности за не-НПСРО да получат национално признание, което е нужно, за да бъдат лицензирани от Комисията. В исторически план Комисията не е определила, че изискването за национално признание създава бариера за навлизане в бизнеса на кредитното рейтинговане. Растежът на бизнеса на няколко кредитни агенции, които не са признати като НПСРО подсказва, че може би има апетит за растеж между участниците в пазара за съвет относно кредитното качество от всички достоверни източници, а това прави възможно навлизането на нови агенции на пазара. Комисията се е наела да провери въздействието върху конкуренцията на правилото за НПСРО. Тя приема също предложения, засягащи други пазарно-базирани алтернативи за определяне на надеждността на кредитните рейтинги, които могат да бъдат адресирани към конкурентните интереси в рамките на НПСРО.

Всяка от сегашните НПСРО е регистрирана в Комисията като инвестиционен съветник по Акта за инвестиционни съветници от 1940 г. Този акт забранява измамите, налага задължения на съветниците, като те трябва да използват определени по правилата на комисията документи и данни и дава на Комисията правомощията да прави проверка на регистрираните като НПСРО - дали те като инвестиционни съветници отговарят на условията на Акта за Съветниците. Въпреки че Акта за съветниците изисква от тези НПСРО да имат адекватна основа за техните рейтинги и им забранява да имат неразкрити конфликти от гледна точка на рейтинговането, той не е директно адресиран към качеството и надеждността на рейтингите на НПСРО [1],[2].

Поради квази - публичната отговорност на рейтинговите агенции важността, придадена на рейтинговането от инвеститори и други участници на пазара, и въздействието на рейтинга върху пазара на ценни книжа, определени наблюдатели вярват, че рейтинговите агенции, без значение дали са признати за НПСРО, трябва да бъдат по-добре контролирани от Комисията. Комисията смята, че нейната власт да използва рейтинга на НПСРО и да признава тези организации се съдържа ясно в настоящото законодателство. Ако има нужда от по-голям надзор на НСПРО, то процесът по признаване може да доведе до предпоставки за засилен надзор на Комисията над НПСРО. В частност тя проучва дали допълнителният надзор може да бъде приложен като условие за признаване на една организация като НСПРО.

Комисията ще започне подробно проучване, което ще включва проверка на факти, условия, практики и други методи, свързани с определяне на ролята на рейтинговите агенции на пазарите за ценни книжа в САЩ. Голям набор от експерти ще бъдат запитани за възгледите им, включително пазарни професионалисти, които се осланят на кредитния рейтинг, също както и самите НПСРО. Счита се, че е дошло времето и е от обществен интерес да се преразгледа ролята на рейтинговите агенции на американския финансов пазар и да се проведе публично проучване за нуждата от по-сериозно регулиране на дейността им.

4. Критерии за признаване на рейтингови агенции в различни държави

Представляват интерес и систематизираните по-долу в таблица 1 критерии за признаване на рейтингови агенции в различни държави - членки и нечленки на Базелския комитет (BCBS).



Табл. 1 Критерии за признаване на рейтингови агенции (източник www.econ.bg)

Държава

Критерии

Членове на Базелския комитет (на BCBS)

Белгия

Рейтинговите агенции се признават въз основа на обща оценка на тяхната благонадеждност, прави се проверка на организацията и методологията им, като се обръща особено внимание на тяхната цялост и независимост”.

Канада

Въпреки че не са посочени критерии, листът с избраните представя тези фирми, които са международно признати за това, че изготвят честен и акуратен рейтинг и притежават дълга история.

Франция

Няма налична информация в публичната сфера

Италия

Агенциите се избират въз основа на тяхната благонадеждност, обективност, прозрачност и ролята, която играят на италианския пазар.

Япония

Рейтингово представяне, структура на мениджмънта, организация, методология на рейтинга и независимост от капиталовата структура.

Люксембург

Основен критерий е международното признание на агенциите и тяхното представяне на пазара.

Швеция

Не е обособен специфичен критерий за признаване на рейтинговите агенции. Въпреки това ще предоставим информация за рейтинговите агенции, които имат дълга история и чието представяне може да бъде проверено при нужда. Трите рейтингови агенции, които се считат за признати, са тези, които шведските банки използват, когато рейтинговат техните дългови инструменти.

Швейцария

Обективност/опит/репутация/независимост/покритие на всички съответствия, базирани в Европа, Северна Америка и Япония.

Великобритания

Пазарно признание.

САЩ

Потенциалните НПСРО трябва да покриват следните критерии:

  • Признати са като благонадеждни и правдоподобни от преобладаващите потребители на рейтинговане на ценни книжа в САЩ.

  • Способност да работят независимо от икономическо въздействие или контрол от страна на компаниите, които рейтинговат.

  • Да назначават адекватен брой персонал с необходимите опит и образование да оценяват компетентно кредитите на потребителите.

  • Да създават систематични рейтингови процедури с цел изготвяне на достоверни и акуратни рейнтинги.

  • Да практикуват вътрешни процедури за предотвратяване на злоупотреби с поверителна информация.

Нечленуващи в BCBS

Аржентина

В регистъра на централната банка има две условия за участие: а) рейтинговата агенция трябва да предлага рейтинговане в минимум 10 страни, а 5 от тях трябва да са в Латинска Америка; б) отчетът им трябва да следва направлението, посочено от Централната банка.

В регистъра на стоковия пазар изискванията са следните: 1) да е юридическо лице с ограничена отговорност; 2) основната му дейност да е рейтинговането; 3) минимален капитал 250 000 USD; 4) публичност на акционерите; 5) да са получили одобрение и ръководство от съответните органи; 6) директорите им не трябва да са акционери, както и директори или служители на компаниите, които рейтинговат.



Австралия

Няма формален критерий за определяне на признаването на рейтинговите агенции. Основно се наблюдава статусът и приемането на агенциите на пазара, както и от други регулатори и представянето на агенциите. Представянето е релевантно в Австралия, където понякога може да се сравнят оценка и мониторинг на институции, сродни на техните рейтинги.

Чили

Покритие, репутация, история и пазарна позиция.

Хонг Конг

Критериите за оценка включват: 1) собственици, история и произход на агенцията; 2) методология и покритие на рейтингите; 3) приемане на пазара; 4) регулативно приемане и неговото предназначение.


5. Възможни подходи за държавно или държавно - обществено регулиране на дейността на рейтинговите агенции в България

От направеното и представено по-горе проучване се вижда, че регулирането и признаването на дейността на рейтинговите агенции се извършва по различен начин в отделни страни. Основният и най-естествен критерий за тяхното ефективно функциониране е “общественото признание” на дейността им и приемането им от пазара.

Едновременно с това в страните, в които рейтинговите агенции са по-популярни и извършват свързани със значимо обществено значение и отзвук дейности, обикновено се приема една или друга форма на държавно или държавно –обществено регулиране или лицензиране на тяхната дейност. Такива са например дейностите, свързани с рейтинговане на публични дружества, чиито акции или облигации се котират на фондовата борса (особено развити в САЩ) или с външно рейтинговане на кредитоискатели, вкл. и на средни фирми (например в ЕС и специално в Германия ). Новият стандарт БАЗЕЛ II изисква още по-настоятелно лицензиране на рейтинговите агенции, които ще извършват външно рейтинговане на кредитоискателите, за да могат рейтингите да се признават от този стандарт при формиране на капиталовата адекватност на банките. Самият процес на лицензиране се смята, че е задача на надзорните институции в отделните страни, които приемат този стандарт [7].

Въпросът дали трябва да се препоръчва някакъв лицензионен, разрешителен или регистрационен режим по отношение на рейтинговите агенции, които функционират или ще започнат да функционират в България, или е по-добре тяхното функциониране да се остави на пазарния принцип на ”общественото признание”, е доста важен и силно дискусионен, вкл. и сред членовете на работната група на настоящото проучване, а и в отговорите на анкетната карта на проучването.

Тезата рейтинговите агенции да се оставят да функционират на основата на пазарния принцип на “общественото признание”, без да им се налагат каквито и да било форми на регистрационни или разрешителни режими, кореспондира с провежданата през последните няколко години нелека кампания у нас по намаляване на лицензионните и подобните на тях режими.

От друга страна, след като се стремим към присъединяване към ЕС, е много вероятно у нас в скоро време да се приеме аналог на стандарта БАЗЕЛ II с обявен срок, през който трябва да влезе в действие. При това положение по примера на страните от ЕС Управление “Банков надзор” към БНБ или друг подобен национален надзорен орган (например проектираната Комисия по небанкова финансова дейност) по всяка вероятност ще формулира някаква форма на лицензионни изисквания към рейтингови агенции и към приетата от тях методология за рейтинговане. Само по този начин ще може да се осигури признаване на разработваните от тези РА рейтинги при определяне на рисковите групи, в които попадат кредитополучателите, а оттам и за коректното определяне на капиталовата адекватност на банките. Тъй като у нас капиталовият пазар все още не е развит, а и е малко вероятно, че той ще се развие много бурно през следващите няколко години, смятаме, че засега американският подход за лицензиране от страна на Комисията по ценните книжа на РА, които рейтинговат публични предприятия с листвани на фондовия пазар акции и облигации, все още не е достатъчно актуален у нас, въпреки че подобен режим се прилага към инвестиционните посредници, брокерите и инвестиционните консултанти според Закона за публично предлагане на ценни книжа [1].

Регулацията на РА би трябвало да включва следните компоненти:

1) регулиращо тяло, което да регистрира и наблюдава дейността на РА – не е нужно да се създава нова правителствена институция – тези функции могат да се предоставят на вече съществуваща структура;

2) организационната структура на рейтинговата организация (за да се избегнат конфликти на интереси, структурата на акционерите и участието в рейтинговата комисия трябва да се дефинират много точно);

3) финансовите ресурси на рейтинговата организация (да се определи освен другото, дали агенцията е способна да работи независимо от икономическо влияние или от компаниите, които рейтингова) – това значи, че трябва да се представи минимумът на изисквания капитал.

4) независимостта на рейтинговата агенция от компаниите, които рейтингова;

5) рейтинговите процедури на организацията (да се определи дали са създадени систематични процедури за създаване на правдоподобни и акуратни рейтинги);

6) ако рейтинговата организация има вътрешни процедури за предотвратяване на злоупотреби с непублична информация, дали тези процедури се спазват.

Други компоненти, които трябва да се вземат под внимание, са свързани с това, че в България РА могат да се срещнат със следните слабости в икономиката [2]:


- липса на прозрачност и обяснимост;

- липса на добро фирмено, а в частност и корпоративно управление;

- липса на кредитна култура;

- липса на каквато и да е сравнима запазена марка.

Най-важните неща, които могат да направят правителствените институции, са:

- приемане на мерки за окуражаване на подобрения в икономиката и управлението на предприятията;

- помощ на икономиката и фирменото управление за подобряване на рейтингите и създаване потенциал за тяхното бъдещо повишаване;

- поощряване разбирането на дейността на РА и тяхната роля в развитието на финансовия и специално на кредитния пазар.

- наблюдение на операциите на РА;

- окуражаване на РА (или изискване от тях като условие за признаване) да публикуват данни за дейността си;

- насърчаване на по-голямата прозрачност при обяснението на методологията (използваната методология трябва да бъде ясна, а РА трябва да се окуражават да публикуват своите методологии, тъй като те се развиват много бързо);

- съдействие и изискване за прозрачност на методологията на РА и на рейтинговия процес;

- осигуряване на възможност за публикуване на отчети на прозрачна и своевременна основа;

- прозрачност на процеса за одобряване на РА;

- одобрение изграждането на система от правила по образец за ръководене на РА и окуражаване на РА да създадат свои правила;

- изискване към РА в юрисдикцията си да сведат до минимум практиката на конфликти и независимост;

- въздържание от нецелесъобразно използване на рейтинга като инструмент за регулиране;

- позволяване и насърчаване на конкуренцията между РА;

- изискване към агенциите действащи под тяхна юрисдикция, да докладват веднъж годишно основните направени рейтинги; стабилност на рейтинга по класове и време, както и секторната промяна на рейтинговото представяне;

За да може комисията, която ще оценява РА, да действа ефективно и да може да се разчита на нея:

- освен всички други аспекти е нужно да бъде независима, а членовете не трябва да имат конфликти на интереси помежду си;

- уменията и опитът трябва да са част от процеса, а участниците да могат открито да изразяват мнението си;

- комисията трябва да може да трупа опит и да се учи от грешките си.
Освен това способността на комисията да действа ефективно не трябва да се отделя от развитието на прозрачна методология и изпълнение на изискванията за прозрачност на актуалното представяне на рейтингите от РА.

Независимо дали и кога ще се приемат лицензионни изисквания за рейтинговите агенции у нас, на мнение сме, че е добре да има преходен период, през който да бъде дадена възможност на изграждащите се рейтингови агенции да докажат своя професионализъм, вкл. използването на съвременни методики за рейтинговане и спазване на съвременни етични норми на поведение тяхната дейност да получи поне начално обществено признание. Разбира се, дейността на подобни РА трябва да бъде достатъчно публична и прозрачна в преходния период, за да може тя да бъде подлагана на обществена оценка от различни гледни точки, а и да послужи като основа за бъдещото им лицензиране от надзорните органи. През преходния период може да се приеме само някаква форма на регистрация на рейтинговите агенции, които желаят да се подготвят за бъдещо лицензиране.

Другите по-опростени форми на рейтинговане на кредитоискатели например, свързано с дейността на гаранционни фондове, могат да се извършват чрез разработване на съответни по-опростени методики за рейтинговане и приемането им от заинтересованите страни, а именно - браншови организации и съюзи (за Националния гаранционен фонд), агенции за регионално развитие (за Общинските гаранционни фондове), както и от банките и другите органи, които ще използват такива гаранционни фондове [10].


Литература
1. Джонсън, Фр., Р. Джонсън, , Банков мениджмънт, Принцепс, С., 1999.

2. Колев, К., Състояние и възможности за кредитиране на бизнеса, в. „Капитал”, бр. 28, 1999, с. 47.

3. Николов, Ат., Методика за измерване на финансовия кредитен риск, Банки, инвестиции, пари, кн. 1, 1998.

4. Неновски, Н., К. Христов, , Финансовата репресия и рациониране на кредита в условията на паричен съвет в България, Дискусионни материали на БНБ, октомври 1998.

5. Доклад на Емилия Миланова, подуправител “Банков надзор” на БНБ, на пролетната среща на Асоциацията на търговските банки в България – гр. Пловдив, 26 – 27 април 2004 г.

6. Наредба 8 за капиталовата адекватност от 15 юли 1997.

7. Наредба 9 за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби.

8. Прайс уотърхаус, Въведение в управлението на кредитния риск, 1996.

9. Списание “Банки, Инвестиции, Пазари” брой 1 от 1998 година.

10. Списание “Банки, Инвестиции, Пазари” брой 1 от 2000 година.

11. www.bnb.bg

12. www.econ.bg






Каталог: alternativi -> br8
alternativi -> Основни информационни източници за социалната статистика доц д-р Никола Чолаков, унсс, катедра „Труд и социална защита”
alternativi -> Гл ас д-р Мая Ламбовска
alternativi -> Балансираните карти за оценка доц д-р Огнян Симеонов
br8 -> Доц д-р Юли Радев мгу “Св. Ив. Рилски”, катедра “Икономика и управление”
br8 -> Ивайло Янков
br8 -> Информационната култура на преподавателя като фактор за създаване на качествена образователна услуга във висшето училище доц д-р Лучиян Милков
br8 -> Идентифициране на финансови кризи момчил Тиков
br8 -> Унсс благодатно поле за приложение на добрите практики в използването на компютърните ресурси
br8 -> Актуални проблеми на управлението на летищната инфраструктура в българия унсс, катедра „Икономика на транспорта“ Христина Николова София, 1700, Студентски град „Христо Ботев”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница