Подозират бащата на bg космонавтиката, че работел за наса

Именитият учен космофизик има поредица от научни признания: академик (1984г.), член-кореспондент (1977г.), член на Международната астрономическа академия в Париж (1984г.). Дълги години работи в Геофизическия институт при БАН, научен секретар на БАН (1973-1977г.), а в периода 1974-1986г. е директор на Централната лаборатория за космически изследвания. Серафимов е работил по всички български и много международни космически проекти, по проблемите на космическата физика и космическото уредостроене. Запазили са се свидетелства на негови съвременници.

Акад. Никола Бонев го наричал “безподобен работохолик, надминал и американците”! Шефът на БАН акад. Ангел Балевски пък го оприличил на “хала в науката – балканска ламя, готова да погълне и Космоса”! По време на една от командировките си до САЩ Кирчо Серафимов (така го наричали много от колегите му) играл футболен мач със самия родоначалник на ракетостроенето Вернер фон Браун, създател на легендарните ракети ФАУ-2 на Третия Райх. По това време фон Браун е директор в центъра на НАСА – “Маршал” в Хънтсвил, Алабама. Той отговаря за разработката на “Сатурн 5” – ракетата, използвана в програмата “Аполо” за пилотиран полет до Луната. Германецът забелязал, че българският професор не се пести даже в аматьорския футбол и го похвалил: “Момче, ти си реактивно пробивно шило и невероятен летящ пумпал!” Серафимов бил среден на ръст, но проявявал голям устрем в атаките и бележил гол след гол на колегите си от американската космическа програма НАСА.

Полетите на двамата български космонавти през 80-те години, работата по програмата “България 1300” донесли още точки в устремната кариера на акад. Кирил Серафимов, тогава шеф на Централната лаборатория за космически изследвания. През 1986г. върху личността му обаче струпали тежки подозрения.

Тогава академикът изпаднал в немилост заради “държавни космически тайни, изтичащи към чужди космически програми”. Серафимов се ползвал с изключителното доверие на българските и на съветските органи на сигурността. Лично той написал писмените инструкции на ДС за боравене със секретни материали в космическите науки, като пренесъл опита на КГБ. Академикът определял кои материали са секретни и кои не. Освен с доверието на ДС Кирил Серафимов се ползвал и със симпатиите на председателя на Държавния съвет Тодор Живков. Първият човек на партията и държавата се информирал за българските “космически работи” именно от Серафимов. Съвременниците и днес си спомнят, че държавният глава се обръщал към него с името Кирчо. Гафът станал, когато един от сътрудниците на акад. Серафимов – проф. Митко Гогошев, подготвил материал за симпозиум в чужбина. Серафимов поставя, определя степента на секретност, но ... за вътрешна консумация. В действителност материалът не съдържал български държавни космически тайни, нито тайни по съветската космонавтика.

Проф. Гогошев тръгнал за симпозиума. Осведомени завистници позвънили в Държавна сигурност. И както се казва: направили “от мухата слон”. Преди да излети самолетът, хора от спецслужбите проверили и задържали Гогошев. Той пък позвънил от летището на Серафимов. Академикът веднага помолил да се задържи излитането на самолета, докато се уреди “недоразумението”. Опитал се да убеди служителите от ДС и ги наругал, че той носи отговорност за материала. Авторитетът му обаче този път не хванал дикиш: самолетът заминал без Гогошев.

След скандала на аерогарата Кирил Серафимов не си затраял. След няколко дни той написал ръкописно писмо до Тодор Живков. В него наругал поименно най-висшите служители на сигурността. Изброил имената на някои “силови” членове на Политбюро, като нарекъл тях и хората от ДС бюрократи, неграмотни и невежи. Ксерокопие от ръкописното писмо дал и на шефа на БАН акад. Ангел Балевски, за което Тодор Живков не знаел. Балевски бързо отишъл при Живков и го попитал смаян: “Какво да правим?!”. Живков също бил учуден: “Ти откъде знаеш?”, но видял копието от личното писмо до него. И двамата се договорили да потулят случая със Серафимов. Хитрият български държавник светкавично позвънил на министъра на вътрешните работи и на началника на ДС, направил им забележка, загдето злепоставили българския учен и са постъпили по гюромихайловски, казал, че той, Тодор Живков, гарантира за Серафимов, и нека се прекрати всякакъв шум по този въпрос.

Но за тайното писмо на Кирчо Серафимов вече научили доста хора. Членовете на Политбюро и шефовете на сигурността не можели да преглътнат обидите в писмото. И поискали веднага да се издърпат ушите на самозабравилия се учен. Тодор Живков продължил да закриля акад. Серафимов. Но въпросът нашумял, появили се слухове, в това число и няколко статии в западния печат – “Български учен предава съветски космически тайни”, “Професори от България работят за НАСА” и други нелепици. В официалните писмени изложения Академията на науките на СССР, както и някои от службите на КГБ защитили българина.

Българското Политбюро обаче решило да снеме политическото доверие към акад. Серафимов и го освободило от всички държавни, научни и обществени длъжности, заемани от него. И след анатемата обаче съветските, американските и международните научни космически организации и космически институти не спрели да поддържат контактите си с българския учен, чак до неговата смърт. Един от малкото, които протестират срещу несправедливите обвинения към Серафимов, е колегата му в космическите изследвания академик Димитър Мишев. Скоро става ясно, че и самият Мишев е заплашен от уволнение – не случайно двамата с Кирил Серафимов ги наричали “черните овце” в българската космическа наука. От съдбата на българския си колега Серафимов се интересува добрият му приятел академик Роалд Сагдеев (“най-известният татарин след Чингиз хан”), който от университета в Мериленд му пише писмо. А от индийската космическа програма дори дошло предложение за работа към сваления от постовете си български учен.

До края на живота си академик Кирил Серафимов работеше в Института по геофизика при БАН. Чак през 2004г. посмъртно президентът Първанов го награди с орден “Стара планина”.