Подвизите на Херкулес Дадени от Тибетеца чрез Алис Бейли зодиак

Подвизите на Херкулес

ЗОДИАК

Отначало светлината е мъждукаща. Посоката на човешкия устрем е егоистична и съответно тъмни са хорските дела. Те бавно се учат и трупайки опит отново и отново минават между пилоните на Портите. Тяхното разбиране е непълно, но в Залите на Дисциплината, които се намират във всеки отсек от кръговото космическо движение, истината се разкрива постепенно; усвоява се необходимият урок; природата се пречиства и изучава, докато не стане видим Кръстът – онзи фиксиран и очакващ Кръст, който разпъва човешките синове, издигайки на Кръстовете всички, които служат и спасяват.

Има един човек в древността, който се е откроил от човешката маса и е привлякъл Бдителното око на Мъдреца, който извечно ръководи Съвещателната Палата на Господ. Той се обърнал към стоящия наблизо и попитал:

– Коя е тази Душа по Пътя на живота, чиято светлина вече е различима? Отговорът дошъл бързо:

– Това е душа, която събира опит по Пътя на живота и търси ярката светлина, сияеща от Висините.

– Нека тя върви по своя път, но ти следи нейните стъпки. Еоните бързо летели по своя ред. Великото колело се въртяло и в своя ход извело търсещата душа върху Пътя.

По-късно дошъл денят, когато Председателстващият Съвещателната Палата на Господ отново привлякъл търсещата душа в сферата на своя сияещ живот.

– Чия е тази душа по Пътя на висшите стремежи, чийто светлик слабо блещука? Чул се отговор:

– Душа на човек, който търси светлината на разбирането, бореща се душа.

– Кажи му от мое име да се върне по друг път и после да тръгне по кръга. Едва тогава ще открие онова, което търси. Наблюдавай неговите стъпки и когато той придобие разбиращо сърце, търсещ ум и умела ръка, доведи го при мен.

Отново минали векове. Великото колело се въртяло и в своя ход то носело по пътя им всички човешки синове, които са и Синове на Бога. Така, в течение на вековете възникнала една група от хора, която започнала бавно да се насочва към другия Път. Те намерили този Път, минали през Портите и се устремили към върха на планината, към мястото на смъртта и жертвата. Наблюдаващият учител видял как от множеството се отделя един човек и се възкачва върху издигнатия Кръст, устремен към подвизи и служене на Бога и на хората и готов да върви по Пътя към Бога. Той застанал пред великия Председателстващ, който работи в Съвещателната Палата на Господ, и внимателно слушал неговите думи:

– Подчинявай се на Учителя по Пътя. Готви се за последните изпитания. Премини през всички Порти и в зоните, които те разкриват и пазят, извърши делата, съответстващи на всяка от тях. Научи по този начин нужния урок и започни с любов да служиш на хората на земята.

Накрая той поръчал на Учителя: „Подготви кандидата. Посочи му задачите за изпълнение и постави името му върху табелките по живия  Път.“

Тибетецът

ПРЕДГОВОР: ЦЕЛ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Задачата на всеки учител днес е да открива нови начини за изразяване на старите истини и да представя древните формули за духовно развитие по такъв начин, че те да заживеят нов и ярък живот. По темата за Пътя на Ученичеството, Пътя на Светостта и Пътя на Просветлението са написани много книги по целия свят. Няма смисъл отново да се поставя проблемът за този универсален Път и присъщите му трудности, ако подходът към него не стане по-осъвременен и практичен. Той трябва да показва всички съставни елементи на целта след преодоляването на трудностите, като се избягва уморителното повторение на основното правило на живота, което може да се изрази с две думи „Бъдете добри“.

Отново и отново ни се повтаря, че трябва да преодолеем съблазните на света, на плътта и на дявола. Именно това води западния стремящ се до предубеждението, че Пътят задължително предполага нищета, самоограничение и безкрайни страдания. Той се настройва за активно търпение дотогава, докато по тайнствен и чудодеен начин не попадне в царството на мира и благоденствието, където свършват всички беди, плътта престава да го безпокои, а дяволът е унищожен завинаги. И в това се търси предполагаема награда за човека, който кротко се е подчинил на волята на непостижимия Творец.

В човешкото съзнание обаче вече се прокрадва разбирането за вътрешната божественост, за това, че по своята същност човек е създаден по образа на Бога, че има еднаква природа с тази на Небесния си Отец. Като възприема идеята за божествения замисъл и план, стремящият се бързо променя отношението си към живота. Нима сега е трудно да се осмисли цялостната картина на усъвършенстването на душата от невежеството към мъдростта, от материалните желания към духовните стремежи, така че още в началото да се вижда краят, а разумното сътрудничество с душата за постигане на нейната цел да измести сляпото търпение? Когато това се случи, поклонникът ще може да върви по своя път, обърнал лице към Светлината и озарен от радостта.

Историята на драматичния опит на великия и древен Син на Бога – Херкулес, или Херакъл – ни показва именно тази многостранна картина. Тя не пропуска нито една фаза от живота на стремящия се и в същото време го свързва с космическия порядък. Тази тема се оказва толкова всеобхватна, че всички ние, борещи се в нашия днешен живот, можем да приложим спрямо себе си трудностите и изпитанията, неуспехите и постиженията на тази героична фигура, която преди много векове е вървяла към същата цел, към която се стремим и ние днес. Благодарение на тази история в ума на объркания стремящ се може да се зароди нов интерес и да се изгради такава представа за всеобщото съгласувано развитие и съдба, че той да тръгне напред с нов запас от смелост.

Ние ще проследим историята на Херкулес и ще се опитаме да покажем как той, извършвайки своите дванадесет подвига, се намира в ролята на стремящ се по пътя на Ученичеството. По този Път той се нагърбва с определени задачи, които по своята природа имат символно значение, и преминава през определени епизоди и събития, които във всички времена показват природата на обучението и постиженията, характерни за човека, приближаващ се към освобождение. Херкулес по своята същност е въплътен, но все още несъвършен Син Божи, който решително поема в ръце нисшата си природа и съзнателно я подчинява на дисциплината; това след време води до проява на божествеността. Спасителят на Света израства от едно заблудено, но искрено стремящо се човешко същество, правилно осъзнаващо работата, която трябва да бъде извършена.

В течение на векове в полезрението на хората постоянно се намират две велики и драматични истории. В дванадесетте подвига на Херкулес е описан Пътят на ученичеството. Този опит, който ни подготвя за великия заключителен кръг на Посвещението, предизвиква жив отклик у всеки стремящ се човек. В живота и работата на Иисус Христос, лъчезарният и съвършен Син Божий, който „заради нас проникна зад завесата, оставяйки ни пример, за да можем да го следваме по стъпките Му“, са описани петте етапа от Пътя на Посвещението, петте висши точки, за които ученикът се е подготвял чрез дванадесетте си подвига.

Оракулът е казал и думите му са звучали през вековете: „Човеко, опознай себе си“. Това знание е най-великото постижение по Пътя на Ученичеството, а също и награда за цялата работа, извършена от Херкулес.

Тук може би ще е полезно накратко да осветлим природата на ученичеството. Това понятие постоянно се използва както от стремящите се в християнските страни, така и от тези в източните религии. Ученичеството може да се определи като заключителен етап от пътя на еволюцията и като период от опита на човека, в който той определено постига самосъзнание. На този етап човекът съзнателно се стреми да подчини нисшата си природа на волята на душата (която по същество е Волята Божия). Вървейки по този път, той се подлага на ускорен процес, за да може цветчето на душата да се разтвори по-бързо. Неизбежността на човешкото съвършенство стои в основата на неговия стремеж да извърви Пътя. Това съвършенство може да се постигне по два начина. То може да бъде резултат от бавния и неотклонен еволюционен растеж, който цикъл след цикъл следва законите на Природата, докато скритият Бог постепенно стане видим както в човека, така и във вселената. Това може да се случи и в резултат от системното старание, прилежност и дисциплина на стремящия се, които водят до по-бързо разкриване на силата и живота на душата.

В един анализ за ученичеството този процес е определен като „психичен разтворител, който поглъща всички шлаки и оставя само чистото злато“. Този процес на усъвършенстване, сублимация и преобразуване се разгръща упорито и неотклонно, докато не бъде покорен Върхът на Преображението и Просветлението. Скритите тайни и силите, дремещи в човешките същества, трябва да бъдат разкрити и насочени за използване по божествен образец и в съответствие с правилно осъзнатата божествена цел. Използвайки ги по този начин, ученикът открива, че е свързан с универсални, подобни на божествените енергии и сили, стоящи в основата на функционирането на природата. По този начин той започва да работи на Плана на Еволюцията и да си сътрудничи с великия „облак на свидетелите“, които със силата на своето наблюдение и в резултат от постиженията си формират Престолите, Началата и Могъществата, чрез които Единият Живот води творението напред към славен висш завършек.

Такава е целта, за която е работил Херкулес и която стои пред цялото човечество, чието висше групово постижение ще бъде резултат от многото индивидуални усъвършенствания.

Втората цел на това изследване е да представи един нов аспект на астрологията, който се отличава от обичайния и общоприетия. Ние ще проследим как Херкулес преминава през дванадесетте знака на Зодиака. Във всеки от тях той проявява неговите характерни особености и придобива ново знание за себе си, като по този начин демонстрира силата на знака и приема даровете, които знакът е могъл да му предложи. Ще видим как във всеки знак Херкулес преодолява своите природни наклонности, учи се да контролира и да управлява съдбата си, като доказва, че звездите предполагат, но не решават.

Тази форма на астрологията, която според мен ще измести обикновената, работеща с хороскопи астрология, представя в синтезна форма космичните събития, които влияят върху живота на нашата планета, на човечеството като цяло и на индивида, който е микрокосмос в макрокосмоса. Този тип астрология насочва вниманието си преди всичко към разкриване на извечния план; всъщност историята разкрива онази малка част от него, която засяга човечеството, докато едно по-широко изучаване на епохите и периодите може да ни даде по-мащабно разбиране на Божествените цели. Човечеството има зад себе си необятно минало; едни са идвали и са отминавали по своя ред; колелото на съществуванието постоянно се върти, свитъкът на живота непрекъснато се разгръща и ние се движим напред, подбуждани от стремителния импулс на извечната направляваща Сила – напред към нови аспекти на целта, към по-широко разбиране и реализация. Съсредоточаването върху личния хороскоп и повишеният интерес на индивида към неговите собствени дребни дела е естествено и нормално, но това е късоглед подход. Съзнанието, че сме съставна част от великото Цяло, и познанието за божествената Цялост само по себе си може да разкрие пред нас по-широките цели. Тези идеи, в крайна сметка, трябва завинаги да изместят нашата съсредоточеност върху личното. Малките ни жизнени истории трябва да избледнеят в по-голямата картина на случващото се. Херкулес астрологически въплъщава историята на живота на всеки стремящ се и показва ролята, която отделната единица играе във вечната Инициатива.

Във връзка със зодиака и астрологията, един велик източен Учител изказва следната насочваща мисъл:

„Наистина, астрологията е наука, при това наука на бъдещето. Истина е и това, че астрологията в нейния висш аспект и правдиво тълкувание в крайна сметка ще позволи на човека да фокусира своето разбиране и да действа правилно. Също толкова вярно е, че откритията на бъдещата астрология ще разбулят тайната на истинската координация между душата и формата. Тази астрология обаче все още не е открита. Прекалено много неща остават без внимание и твърде малко се знае, за да може астрологията действително да стане точна наука, както мнозина претендират. Тя ще стане такава в бъдещето, но това време все още не е дошло...

Практикуваната сега астрология е обречена да изчезне поради бързината, с която душите се научават да контролират своята личност. Създаването на хороскоп на душата няма да се базира върху нашето триизмерно знание, тъй като законите на времето и пространството нямат власт над душата.“ (Езотерична астрология)

Следователно, в това изследване ние ще работим с една нематематическа астрология, която няма отношение към правенето на хороскопи. Тя разглежда дванадесетте типа енергии, чрез които съзнанието на божествената Реалност проявява себе си във форма. Херкулес усвоява това знание не на далечните небеса и не в субективните сфери. Той натрупва познание за божествената си същност в своето физическо тяло, затруднявано и ограничавано от тенденциите, свойствени за знака, в който извършва всеки свой подвиг. Картината на пробуждащото се божествено самосъзнание ни е показана чрез преодоляването на формата и подчиняването на материята. По този начин, опознавайки Херкулес-ученика и Христос-Спасителя на Света, ние получаваме цялостна картинна представа за заключителните етапи от развитието, което предстои за всеки от нас. Тук няма да говорим за петте велики Посвещения, описани за нас в историята на Иисус Христос – те са предмет на друга книга. (От Витлеем до Голгота)

Като изучаваме историята на Херкулес, преминавайки заедно с него през дванадесетте му подвига по великия небесен Зодиак, ние ще го разглеждаме от две гледни точки: като индивидуален стремящ се и като олицетворение на човечеството в неговата цялост. На човечеството вече може да се гледа като на достигнало с общата си маса етапа на стремящия се, етапа на разумния търсещ, етапа на човека, който е развил и координирал своите умствени, емоционални и физически способности и така е приключил с интереса си към света на явленията, търсейки път в една още по-широка сфера на осведоменост и още по-важна област на активност. В историята на човечеството винаги е имало напредничави индивиди, които са достигали до този етап в своя живот, но човешката раса като цяло никога досега не се е издигала до въпросното равнище. На това се базира чудото на предишните постижения, в него е и основанието за сегашната благоприятна възможност.

Изпитанията, на които Херкулес доброволно се полага, и подвизите, към които понякога безразсъдно се устремява, днес са достъпни за хиляди хора. Може да се види как съвременните условия точно се напасват към различните детайли на драматичния и често забавен разказ за неговите усилия по стръмната пътеката на изкачването. Всеки от нас е Херкулес в зародиш и всеки от нас се сблъсква със същите проблеми, стреми се към същата цел и върви по същия кръг на зодиака. Първото, което трябва да се направи, е преодоляването на всякакъв страх и постигане на контрол над естествените сили на човешката природа. С тази задача Херкулес се сблъсква при най-различни комбинации от обстоятелства, преди да се изкачи на върха на посвещението в Козирог и да стане служител на човечеството.

Съперничеството и егоистичните цели трябва напълно да се прогонят и отстранят и в тази връзка ние наблюдаваме как Херкулес научава урока, че присвояването на каквото и да било за отделния „аз“ по никакъв начин не е мисия на сина на Бога. На Херкулес му се налага да осъзнае себе си като личност, единствено за да разбере, че индивидуализмът съзнателно трябва да се принесе в жертва за благото на групата. Той открива също така. че личностната алчност няма място в живота на стремящия се, който търси освобождаване от непрекъснатия цикъл на съществуването и постоянното разпъване върху кръста на материята. Главната характеристика на човека, потопен в живота на формата и управляван от законите на материята, всъщност е страхът, индивидуализмът, съперничеството и алчността. Те трябва да отстъпят място на духовната смелост, сътрудничеството, груповото съзнание и безкористността. Това е урокът, който ни дава Херкулес, а също и демонстрация на Божествения живот, който се утвърждава в творческия процес на съзиданието и разцъфтява все по-прекрасно всеки път, когато животът направи своя кръг по зодиака за около 25 000 години, според изчисленията на астрономите.

Това е разказ за космичния Христос, разпънат върху Фиксирания Кръст на небесата; това е пътят и на историческия Христос, описан в библейските предания, извървян от Него в Палестина преди две хиляди години; това е историята също и на Индивидуалния Христос, разпънат върху кръста на материята и въплътен във всяко човешко същество, т. е. на Бога, въплътен в материя. Това е история за нашата Слънчева система, за нашата планета и за човешкото същество. По този начин, гледайки към небесните висини, ние виждаме великата драма, завинаги запечатана там за нас, а разказът за Херкулес я разяснява на стремящия се с всичките й подробности.

Тук ще формулираме четири ключови мисли, които изразяват целта, стояща в основата на съзидателния процес, и към която се стреми както Космичният Христос, така и индивидуалният стремящ се. Те ни дават ключ към разбирането на Плана. А взети заедно, те олицетворяват цялата история на взаимоотношенията между духа и материята, между живота и формата, между душата и тялото.

Първа мисъл: „Природата проявява невидимите си енергии чрез видими форми“.

Зад обективния свят на явленията, човешки или слънчеви, малки или големи, органични или неорганични, стои субективният свят на силите, които отговарят за външната форма. Под външната материална обвивка се простира империята на същинското БИТИЕ, и днес религията и науката проникват именно в този свят на живи енергии. Всичко външно и осезаемо е само символ на вътрешните съзидателни сили и именно тази идея лежи в основата на символогията. Символът е външната и видима форма на вътрешната и духовна реалност.

Борбата на Херкулес е именно за овладяване на взаимодействието между външната форма и вътрешния живот. Той осъзнава, че е форма и символ, тъй като продължилото векове господство на нисшата материална природа лесно ни дава основание да чувстваме именно това. В същото време Херкулес разбира, че неговата задача е да прояви духовното битие и енергия. Той трябва да научи на практика и чрез опита си, че е иманентен по природата си Бог и че неговият „Аз“ е тясно свързано с „не-Аз-а“. Трябвало е да експериментира със Закона за причината и следствието, бидейки инициатор на причини, които да предизвикат разумни последствия. Той преминава през дванадесетте знака на зодиака, като се стреми да действа субективно и се опитва да отхвърли съблазните и притегателната сила на външната осезаема форма.

Втората ключова мисъл може да се изрази така: „В сърцевината на всички религии е заложена концепцията за скритото Божество“. Именно това мистично осъзнаване е предмет на човешките търсения в течение на вековете. Изразителите на световните религии са въплътили в своите учения един от аспектите на това търсене, приемайки факта за Бога като основна предпоставка, доказвайки реалността на неговото Съществувание със своята сърдечна любов, преданост и почитание. Свидетелствата на мистиците от всички времена и народи са толкова многобройни, че сами по себе си формират база от доказани факти и не могат да бъдат отричани.

Изследователите в областта на науката се стремят да открият истината, като изучават формата, и действително са придобили обширна информация, като заедно с това ни водят до разбиране за нашето дълбоко невежество. Благодарение на физиката, химията, биологията и другите науки, ние сме научили много за външния покров на Бога, но едва навлизаме в една друга област, където всичко изглежда само като хипотеза и предположение. Малкото, което със сигурност знаем е, че всички форми са аспекти на енергията; че съществува взаимодействие между енергиите и че те влияят върху нашата планета; че самата планета е енергийна единица, съставена от многобройни енергийни единици, и че самият човек също е съвкупност от сили и съществува в света на силите. Науката много успешно ни е довела дотук, където се срещаме с астролога, окултиста, идеалиста и мистика, които свидетелстват за скритото Божество, за живата Същност, за универсалния Разум и за централната Енергия.

В разгръщащата се драма на небесата, в научните изследвания, в математическите изчисления на астролозите и в свидетелствата на мистиците ние можем да наблюдаваме постепенно разкриващото се проявление на тази скрита божественост. Малко по малко, чрез изучаването на историята, философията и сравнителната религия, ние виждаме как планът на Божеството става все по-очевиден. В преминаването на слънцето през дванадесетте знака на зодиака можем да наблюдаваме забележителната организация на плана, фокусирането на енергията и растящото влечение към божественото. През XX век обективното и субективното най-сетне тясно се преплетоха и взаимопроникнаха, така че е почти невъзможно да се каже къде свършва едното и къде започва другото. Завесата, която скрива Божеството, все повече изтънява, а дейността на постигналите знание, програмата на Христос и неговата Църква, плановете на скритите групи световни дейци, на Ришите и на окултната Йерархия на нашата планета са съсредоточени върху извеждането на човечеството към Пътя на Ученичеството, както и за обучение на постигналите по-голямо развитие, така че да станат мислители и инициатори на новата епоха. Тогава хората ще преминат от Залата на Учението в Залата на Мъдростта, от сферите на нереалното към царството на Реалното, от външната тъма на телесното съществувание към светлината, която вечно сияе в царството на духа.

Третата мисъл ни дава ключ към метода. От дълбините на вековете долитат думите: „Аз съм този, ... който пробужда мълчаливия свидетел“. Изследователите във всички области вече са наясно, че вътре във всички форми съществува стремеж към разумно проявление, както и определена жизненост, която наричаме съзнание, и която при хората приема форма на самосъзнание. Когато това самосъзнание е истински развито, то прави човека способен да разбере, че скритата във вселената Божественост е идентична по природа със скритата в него Божественост, макар че първата е несравнимо по-висша по степен и съзнание. Тогава човекът ще може съзнателно да стане Наблюдател, Свидетел и Възприемащ. Той вече няма да се отъждествява с материалния аспект, а ще е Онзи, който го използва като средство на проявление.

След постигането на този етап идва ред на великите подвизи и борбата вече се води съзнателно. Човекът сякаш се разкъсва в две посоки. За него е привично да се отъждествява с формата, но новото му разбиране изисква идентифициране с Душата. В този момент настъпва преориентиране и човекът предприема нови усилия, насочени към самия себе си, както това е описано в разказа за Херкулес, Бога-Слънце. При постигане на определена интелектуална висота „безмълвният Свидетел“ се пробужда за действие. Херкулес започва своите подвизи. Въпреки, че човешкото същество е все така подвластно на потребностите на еволюционното течение и се управлява от желанието за придобиване на опит и за материално притежание, то започва да се поставя и под контрола на божествения Обитател. Човекът се проявява като стремящ се, тръгва в обратната посока и започва да работи чрез дванадесетте знака на зодиака, но вече се движи от Овен към Риби, минавайки през Телеца и останалите знаци (обратно на часовниковата стрелка), вместо да действа в обичайния за човека регресивен маниер – от Овен към Телец, през Риби и останалите знаци (по посока на часовниковата стрелка).

И накрая, промененият фокус на живот и настойчивото му старание в дванадесетте подвига, извършени съответно в дванадесетте знака на зодиака, ще позволят на ученика да тържествува с победа. Тогава той ще разбере значението на четвъртата ключова мисъл и ще възкликне в съзвучие с Космичното Божество: „Чуйте тази велика тайна. Независимо, че стоя над раждането и прераждането, или Закона, и като Властелин на всичко съществуващо, тъй като всичко произтича от Мен, Аз, както и досега, изявявам воля да се проявя в Моята Вселена и затова се раждам със Своето Могъщество, и Мисъл, и Воля“. (Бхагавад Гита, съставена и адаптирана от йога Рамачарака)