Подвизите на Херкулес Дадени от Тибетеца чрез Алис Бейли

Той стоял пред своя Учител и смътно разбирал, че преживява криза, водеща до промени в неговия го­вор, възгледи и планове. Учителят го погледнал и останал до­волен от него.

- Как е твоето име? - попитал той и зачакал отговор.

- Херакъл - прозвучало в отговор, - или Херкулес. Казват, че това означава славата на Хера, сиянието и лъчезарността на душата. Кажи ми какво е душа, Учителю? Кажи ми истината.

- Тази душа е твоята и ти ще я откриеш, когато изпъл­ниш задачата си като откриеш и използваш своето естество. Кои са твоите родители? Разкажи ми, сине мой.

- Моят баща е божествен. Не го познавам, но съм дъл­боко убеден, че съм негов син. Майка ми е земна жена. Позна­вам я добре и именно тя ме е направила такъв, какъвто ме виждаш сега. Освен това, о, Учителю на моя живот, аз съм единият от близнаците. Има още един, който много прилича на мен. Него също го познавам добре и все пак не го познавам. Единият е от земята, т. е. земен, а другият е син Божий.

- На какво са те обучили Херкулесе, сине мой? Какво умееш и как са те учили?

- Изучавал съм всички предмети, добре съм образован, добре тренирай, послушен съм и мнозина ме познават. Позна­вам всички книги, всички изкуства и науки. Опитен съм в полската работа, но владея и изкуството на онези, които могат да си позволят да пътешестват и да опознават хората. Смятам себе си за човек, способен да мисли, чувства и живее.

Но има едно нещо, о, Учителю мой, което съм длъжен да ти кажа, за да не те въвеждам в заблуда. И то е, че съвсем наскоро убих всички, които ме обучаваха в миналото. Убих своите учители и в търсене на свободата вече не съм свързан с нищо. Искам да позная себе си вътре в себе и чрез себе си.

- Сине мой, това е мъдра постъпка и вече си свободен. Започни сега да се трудиш, като в същото време помниш, че с последното завъртане на колелото ще се появи тайната на смъртта. Не забравяй това. Каква е твоята възраст, сине мой?

- Бях на осемнадесет години, когато убих един лъв и оттогава нося негова кожа. На двадесет и една срещнах своята невяста. Сега стоя пред теб тройно свободен: свободен от предишните ми учитело, свободен от страховете си и истински свободен от всякакви желания.

- Не се хвали, сине мой, а ми докажи природата на сво­бода, която усещаш. В знака на Лъва ти отново ще се срещнеш с лъва. Каква ще направиш? В знака на Близнаците учителите, които си убил, отново ще пресекат твоя път. Наистина ли си ги оставил зад гърба си? Какво ще направиш? В знака на Скорпи­она отново ще се бориш с желанието. Ще бъдеш ли свободен или змията ще те обвие в своята хватка и ще те повали на земя­та? Какво ще направиш? Приготви се да потвърдиш думите се и да докажеш, че си свободен. Не се хвали, сине мой, а ми докажи свободата си и твоето дълбоко желание да служиш.

Учителят потънал в мълчание, а Херкулес се оттеглил и застанал пред първите велики Порти. Тогава Председателс­тващият в Съвещателната палата на Господ се обърнал към Учителя и му наредил да призове боговете за свидели на този опит и на първата крачка на новия ученик по Пътя. Учителят ги призовал. Боговете откликнали. Те дошли и донесли на Херкулес своите дарове, като освен това му дали и много мъд­ри съвети, тъй като знаели какви са предстоящите задачи и опасности по Пътя.

- Минерва му подала рядко красива дреха, изтъкана от самата нея. Тя много му отивала и Херкулес я наметнал тър­жествено и гордо, с младежки жар. Той трябвало да изпита себе си.

Вулкан изковал за Херкулес златни доспехи, за да пред­пази сърцето му - източника на живота и силата. Този златен дар бил поставен върху тялото и новият ученик, защитен от него, се почувствал уверен. Но на него все така му предстояло да докаже своята сила. Появил се Нептун с два коня и подал поводите им в ръцете на Херкулес. Тези коне пристигали направо от Страната на водите и се славели с рядка красота и не­обикновена сила. Херкулес бил много доволен, защото тряб­вало да докаже умението си да управлява два коня.

Меркурий се появил с изискани думи и изключително остроумие. Той носел меч с рядка изработка, поставен в сре­бърна ножница, и го подал на Херкулес. След това Меркурий пристегнал меча върху бедрото на Херкулес с поръката да го поддържа остър и блестящ. "Той трябва да разделя и отсича -казал Меркурий, - с него трябва да се борави точно и изкус­но". Херкулес изразил благодарност с радостни думи . На него все така му предстояло да докаже уменията си.

Под звуците на фанфари и тропот на подкови, озарявай­ки всичко наоколо със светлина, се появила и колесницата на Бога-Слънце. От нея слязъл Аполон и с присъщото си величие и очарование дарил Херкулес с лък, сияещ от светлина. Преди да придобие достатъчно сила, за да го опъне, ученикът тряб­вало да премине през девет широко отворени Порти. Цялото това време щяло да му е необходимо, за да стане Стрелец с лък. Въпреки това, когато този дар му бил предложен, Херку­лес го поел в ръце, уверен в своята все още недоказана сила.

И така той се изправил в пълно снаряжение. Боговете стояли до неговия Учител и наблюдавали радостната възбуда на Херкулес. Той играел пред боговете, показвайки своите придобивки и хвалейки се със силата си. Неочаквано той се умълчал и дълго се замислил; после подал юздите на един приятел да задържи конете, на друг дал меча, на трети - лъка. След това тичешком се скрил в близката гора.

Боговете чакали завръщането му, като се учудвали от странното му поведение, което не разбирали. Скоро той се върнал от гората, размахвайки дебела тояга, отрязана от здра­во и силно дърво.

- Това е моето собствено оръжие - провикнал се той. -Никой не ми го е давал, а аз мога да го използвам с голямо майсторство. О, богове, наблюдавайте моите велики дела!

Тогава и едва тогава Учителят казал: - Тръгни напред към своите подвизи!

Сега пристъпваме към разглеждането на самия Херку­лес. Това е много интересна история, интерпретирана от мно­го писатели. Дискусията за детайлите от неговия живот или за последователността на събитията не влизат в нашата задача. При различните преразкази има разминавания в детайлите в зависимост от пристрастията на всеки историк. Те могат да бъдат научени от многото класически истории и речници. Тук ние ще се занимаем единствено с дванадесетте знаменити подвизи, за които четем следното:

"По волята на Юпитер, Херкулес бил предаден във вла­стта на Евристей и трябвало да се подчинява на всичките му изисквания. Той помолил за съвет оракула на Аполон и полу­чил отговор, че ще му се наложи дванадесет години да бъде в подчинение на Евристей, както е заповядал Юпитер; по-късно, след като извърши славните си подвизи, той ще се присъедини към боговете".

Така, той се впуска в своето начинание и като ученик, ръководен от своята душа, извършва дванадесет подвига, все­ки от които в един от знаците на зодиака. По този начин той става олицетворение на всеки ученик, стремящ се да измине своя собствен път и да покаже, че е постигнал контрол над силите на своята природа. Освен това той изразява етапа, на който сега се намира човечеството.

Първоначално той се наричал Алкеид, но името му било променено на Херкулес след като преживял един необикновен опит още преди да започне своите подвизи. Името Херкулес означава "славата на Хера", а Хера олицетворява Психея, или душата, така че в неговото ново име е въплътена мисията му, а именно чрез активна работа на физически план да прояви сла­вата и могъществото на своята вътрешна божественост.

В един от древните индийски ръкописи се казва: "Овла­дяването на живота, затворен във форма, носи просветле­ние"; именно това изкуство на обуздаване на формата е слав­ният завършек на подвизите на Херкулес. Казват ни, че той имал божествен баща и земна майка; така, както и при всички синове на Бога, ние виждаме същата основна символика. Като индивидуалност те са прототип на проявената двойственост на Бога: живот във форма, душа в тяло, а също и дух в материя. В тази двойственост е славата на човечеството, но с нея е свър­зан и проблемът, който всеки човек трябва да реши. В човека се срещат Отецът-Дух и Майката-Материя и задачата на уче­ника е да се освободи от веригите на Материята и да откликне на любовта на Отеца.

Тази двойственост се проявява и във факта, че Херкулес е единият от двама близнаци. Четем, че единият близнак е ро­ден от земен баща, а вторият е син на Зевс. До това велико прозрение достига всяко развито и самоосъзнато човешко съ­щество. То започва да осъзнава, че в неговата природа си да­ват среща два аспекта. Такъв човек обикновено проявява себе си чрез добре развита и високоорганизирана (ментално, емо­ционално и физически) личност, трите съставни части на коя­то са отлично координирани в единно цяло. В него заговорва и духовната природа с нейните импулси и прозрения, с неотк­лонния й стремеж към жизненоважните и божествени неща; наблюдава се и постоянна вътрешна борба в резултат от така осъзнатата двойственост. Херкулес е ученик във физическо тяло, но понякога е способен, подобно на Св. Павел, "да се въздига до третото небе" и да влиза в контакт с божествените същества. В това състояние той виждал Плана, разбирал какво трябва да извърши и прониквал в реалността на духовния живот.

В историята на неговия живот има един малък, но инте­ресен факт, отразяващ същата истина. Казват, че още като де­те Херкулес убива своя брат-близнак. Така той престава да е разделено цяло, или двойственост, тъй като душата и тялото му вече образували единно цяло. Това винаги е характерно за етапа на ученичеството. Той осъществява единението и позна­ва себе си като душа в тяло, а не като душа и тяло, и това раз­биране оттук нататък оцветява всичките му действия. Според преданието още в люлката жизнерадостният младенец убива две змии, с което отново се подчертава двойствеността. В това негово действие прозира предусещане на бъдещето, където той ще покаже, че физическата природа вече няма власт над него, че успява да удуши змията на материята и че великата илюзия повече не го държи в своя плен. Той убива както змията на материята така и змията на илюзията. В символиката на змиите се говори за три змии: едната олицетворява материята, другата - илюзията, а третата - мъдростта. Последната змия се открива само тогава, когато са убити първите две.

Това усещане за двойственост е характерно за първия етап от духовния опит. То оцветява мислите на всички велики световни стремящи се и мистици. Спомнете си какво възклик­ва Св. Павел, борейки се с този проблем:

"Тогава открих закона, че когато извърша добро, злото остава в мен.

Аз се наслаждавам на Божия закон, следвайки вътреш­ния човек, но виждам и друг закон в моето тяло, който воюва със закона на моя ум и ме държи в плен на закона на греха, който е в моето тяло.

Благодаря на Бог чрез нашия Господ Иисус Христос. Така че с ума си да служа на божия Закон, но с плътта си - на закона на греха. " (Към Римляните, VII, 21 -25)

Според преданието, докато Херкулес растял, на негово­то образование било отделяно голямо внимание. Той бил обу­чен на всички възможни науки, а всяко негово умение било добре развито и организирано. Какъв урок можем да извлечем от това? Трябва да се разбере, че всеки ученик, ако действи­телно цени това звание, на всяка цена трябва да бъде високо­развит член на човешкото семейство. Всичките три части на неговата природа трябва да бъдат проявени; неговият ум тряб­ва да бъде правилно запълнен и функциониращ и той трябва да умее да го използва; чувствената и емоционалната му при­рода трябва да откликва на всички видове контакти; а физиче­ското му тяло трябва да бъде подходящ посредник за проявле­ние на обитаващата в него душа и да бъде подготвено за из­пълнение на задачите, които човек си поставя.

От векове сред стремящите се съществува тенденция да принизяват ролята на ума. Те са склонни смело да заявят: "Умът е убиец на реалността" и благодарение на своята нео­съзната умствена леност и инертност смятат че най-важно е да развиват природата на сърцето. Те възприемат ума с неговата способност да анализира и различава като клопка и заблуда. Това обаче е груба грешка. Знанието за Бога е също толкова важно и необходимо, колкото и любовта към Бога и това със сигурност ще стане ясно през новата епоха с нейния нов тип стремящи се. Светостта, благостта и любящото благоразполо­жение имат своето място в общата характеристика на стремя­щия се, но съчетани с глупост и с неразвити умствени способ­ности те не могат да принесат такава полза, каквато биха мог­ли, ако бъдат подкрепени с интелект. Ако взаимно се допълват с високо развит интелект и умствени способности, ориентира­ни към божественото знание, те ще формират знаещ Бога чо­век със световно влияние, който ще може както да обича, така и да учи своите събратя.

И така, Херкулес бил подготвен във всички области на знанието и е можел да получи място сред мислителите на сво­ето време. Казват ни също така, че неговия ръст е бил четири лакти (древна мярка за дължина, равна на 45 см - бел. ред.), символичен израз на това, че той е достигнал цялостно разви­тие на всички елементи на четирисъставната си личност. Спо­ред едно определение човекът е куб, "град, стоящ четириъгъл­ник". Херкулес е бил развит физически, емоционално и умс­твено, а към тези три фактора се добавя и четвърти — душата, която съзнателно владее своя механизъм, развитата личност.

По-нататък се казва, че достигайки зрелостта и бидейки обучен на всичко, което светът може да му предложи, Херку­лес унищожил своите учители. Той ги убил всичките и така се избавил от тях. Защо? Защото е достигнал до равнище, при което може да стои на собствените си крака и да прави собс­твени заключения, ръководейки живота си и вършейки своята работа. Така той е трябвало да се освободи от всички, които искат да го ръководят, да се избави от авторитетите и да тръг­не да търси свой собствен Път, за да може сам да осъществи контакт с живота. Именно на този етап на развитие днес се намират много стремящи се. Те притежават голям обем теоре­тични знания, имат относително широки технически познания за природата на Пътя и за онова, което трябва да извършат на него, но все още не стоят здраво върху своите крака и не вър­вят по Пътя. Те са сами, лишени от подкрепа, нуждаят се от напътствие и търсят някой, които да им подскаже какво да правят и в какво да вярват. В третия подвиг, извършен от Херкулес в знака Близнаци, виждаме как той преминава изпита­ние в този смисъл и доказва, че е имал право да предприеме такава крачка. Тогава той прави интересното откритие, че да­леч не е толкова свободен и силен, както си е въобразявал в своя юношески ентусиазъм.

В мита се разказва, че когато Херкулес станал на осем­надесет години, той убил лъва, който вилнеел из околностите, и започнал да прави и други неща в полза на обществото, така че постепенно името му станало известно. Числото осемнаде­сет винаги е символично. В него се съдържа числото десет -символът на личното съвършенство, плюс числото осем, което според някои номеролози е числото на Христовата сила. В новия цикъл на ученичеството именно силата на Христос, тър­сейки своето проявление, предизвиква обърканост и труднос­ти, характерни за този етап. Тук може би е важно да отбеле­жим следното:

"Числото осем е кръг, съдържащ всички възможности, от които Светлината ще извлече Съвършенството, но в случая той е усукан или превъртян. Змията сега не захапва своята опашка в края на цикъла, а се извива и пресуква в пространс­твото и чрез това изкривяване създава погрешен образ за себе си... но в числото осемнадесет виждаме Прав и Преплетен Път: Точката се разгръща и превръщайки се в единица тя ста­ва ос, около която се върти нашият живот. На този етап Пос­ветеният се сблъсква с божествената истина и чувства могъ­щия зов на Единия Живот. Затова той се старае да подчини пресуканата линия (8) на правата линия (1)." (Тhe Key of Destiny /Ключът на Съдбата/, Х.А. аnd F.Н. Curtiss, стр. 246-247).

Интересно е да се отбележи и казаното в Кавала:

"Осемнадесетият път се нарича Дом на Влиянието... и по пътя на проучването се изследва тайната и скритият сми­съл, които живеят в неговата сянка и които проникват в него от причината на всички причини". (Сефер Йецира, № 30).

Именно това започва да прави Херкулес на осемнадесет години. Той трябва да тръгне по Пътя, където всичко скрито може да излезе на светло; той достига до точката, в която мо­же да познае самия себе си и да започне да изследва скритите сили на природата. Това е проблемът, с който се сблъскват всички ученици.

Следващият епизод от неговия жизнен път е женитбата му и раждането на трите му деца - символичен израз на исти­ната, че той се е слял с Психея, душата. От този съюз се раж­дат или започват да се проявяват трите аспекта на душата. Той се научава да познава природата на духовната воля и да я из­ползва в управлението на своя живот. Херкулес изпитва въз­действието на духовната любов и осъзнава потребността от служене. Духовният ум започва да му разкрива истината и той вижда основополагащата цел. Това са висшите съответствия на трите аспекта на неговата личност - на ума, на емоционал­ната природа и на физическото тяло.

После виждаме как Херкулес преминава през един дос­та особен етап. В древния разказ четем, че Хера (Психея, или душата) го направила безумен. От ревност тя му изпратила безумие и в това състояние той убил своите деца, приятели и въобще всички, с които бил свързан. Можем да предположим в тази връзка, че той преминава през едно нездраво състояние, общо за всички начинаещи, стъпили по Пътя на Ученичество­то, при което болезнената им съзнателност изисква жертване на всеки и всичко заради разкритието на индивидуалната ду­ша? Това е най-разпространената грешка на стремящите се. Тяхното чувство за пропорция често отслабва и съотношение­то на ценностите се изкривява. Уравновесеният и разумен жи­вот, която е идеал за Сина на Бога, се принася в жертва на фа­натичния стремеж за достигане на духовен прогрес. Духовни­те амбиции увличат стремящия се, той приема разрушително поведение, става неуравновесен и по правило с него е трудно да се живее. В библейския текст срещаме следната мъдра ми­съл: "Не бъди прекалено правилен, иначе от какво ще ум­реш?" В широк смисъл този етап може да се илюстрира с примери за фанатичните жертви в източните религии, при ин­квизицията и протестантите (борци на Завета), както и при всички, които тълкуват истината срещу убежденията на друга група вярващи.

Казват, че когато Херкулес се излекувал (за щастие) от безумието си, му било дадено ново име, посочено му било ново място за живеене и му били предречени за изпълнение два­надесет подвига. Твърди се също, че му било казано: "От този ден твоето име вече няма да е Алкеид, а Херкулес. Ще устро­иш своя дом в Тиринт и там, служейки, ще извършиш двана­десет подвига. Когато успееш в това, ти ще станеш един от Безсмъртните". (Гръцка и Римска митология, том 1, Фокс)

След като възстановява душевното си здраве, Херкулес изцяло променя посоката на своя живот. Той никога повече не се връща да живее на предишното място. Името на душата става и негово име и това винаги му напомня, че мисията му вече е да прослави душата. Предначертани му били дванадесет велики подвизи, които трябвало да поставят печата за завър­шека върху неговия живот и да докажат правото му да се влее в голямата група на Безсмъртните - така той стъпва на Пътя.

Казват, че неговата личност символизира Фиксирания Кръст на небесата, образуван от четирите съзвездия - Телец, Лъв, Скорпион и Водолей. Според преданието той бил изклю­чително силен физически, много упорит психически и готов да атакува всяка преграда и сляпо да се втурне във всяко на­чинание. Нищо не можело да го отклони от целта му и изуча­вайки неговите подвизи ще се убедим, че той се хвърля в тях решително. Нищо не го разсейва, нищо не го плаши и той це­ленасочено върви по своя път. Той приема като свой древния девиз, насочващ действията на всички активни ученици, а не­гова душа го подтиква да развие "способността да прави, спо­собността да дерзае, способността да мълчи и способността да знае". "Да можеш да правиш" е девиз на Телеца и това умение е проявено в дванадесетте подвига на Херкулес. Той символи­зира Лъва, тъй като винаги е носел лъвска кожа като доказа­телство за своето мъжество и в съответствие с девиза на този знак - "способността да дерзаеш"; никаква опасност не го е плашила и не е имало трудности, които да го принудят да отс­тъпи.

Възможно е неговото най-голямо постижение да е оно­ва, което извършва в знака Скорпион, защото да се преодолее илюзията е изключително трудно. Това Херкулес успява да извърши в знака Скорпион, чиито девиз е мълчанието. В Ко­зирог той става Посветен, а това равнище е невъзможно докато не бъде победена илюзията и човек не придобие способно­стта да мълчи. Ето защо като безсловесен младенец в люлката той символизира висшето постижение като удушава двете змии. Впоследствие, вече като зрял мъж, той символизира Човека-Водолей, чийто девиз е "Знание". Той развива своя ум и използва интелекта си за активна работа и служене. Така, като действа и дерзае, като мълчи и знае, той преодолява всички препятствия и неотклонно напредва от Овен към Риби, започ­вайки в Овен като скромен стремящ се и завършвайки в Риби като всезнаещ и победоносен Спасител на Света.

Трябва да отбележим, че в историята за Херкулес никъ­де не се съобщава той нещо да е твърдял, а се посочва само какво е правил. В историята за още по-великия Син Божи Иисус Христос се разказва не само за това, което е правил, но и за онова, което е говорил. В мълчанието на Херкулес, в него­вото неотклонно движение напред, независимо от неуспехите и срещаните трудности, в неговата сила да издържи на всичко ние виждаме качествата на ученика. В историята на Иисус Христос, в демонстрираните от него сили и в изречените на­пътствия откриваме свидетелство за това, че той е Посветен.

И сега, когато Херкулес е съзрял и е придобил качества­та, необходими за неговата мисия, ние четем, че боговете и богините направили всичко възможно, за да го екипират за онова, което му предстои. Той получил всичко, което е било възможно да получи от света. Предоставени са му били и си­лите на душата, които той е трябвало да се научи да използва. Според преданието Минерва му дала красива дреха, но докол­кото никъде не се казва, че той впоследствие я е носил, може да се предположи, че става дума за символ. Историята познава много случаи на подаряване на дреха: Йосиф получава от ба­ща си многоцветна дреха, плащът на Илия се предава впос­ледствие на Елисей, а одеждите на Христос били разделени и оспорени от войниците по време на разпятието. По общо мне­ние дрехата е символ на призванието. Така, призванието на Илия преминава към Елисей, а призванието на Христос, Спа­сителя на Света, завършва с разпятието, след което той пре­минава към по-велика и важна работа.

Придобитата от Херкулес мъдрост в резултат от слива­нето му с душата си утвърждава у него съзнанието за собстве­ното му призвание. Той бил устремен към духовния живот и нищо не било в състояние да го откаже. Вулкан му дал магне­тични и предпазващи златни доспехи (символ на енергиите, произтичащи от висшите източници на духовната сила), които биха позволили на стремящия се да извърши дванадесетте подвига и да върви напред без страх. От Нептун, бога на Во­дите, той получил коне. Символиката на този дар е много ин­тересна. Конете, както и самият Нептун - богът на водите (или на емоционалната природа), олицетворяват способността на човека да се носи по руслото както на мисълта, така и на емо­ционалната реакция. Подвижната емоционална природа с ней­ната възприемчивост и способност да чувства, ако бъде пра­вилно използвана и подчинена на божествените цели, е една от най-големите ценности, които ученикът владее. С помощта на Нептун и неговите бързи коне Херкулес би могъл да е във връзка и с най-отдалечената област, в която евентуално ще извършва своите подвизи. Чрез емоционалната чувствител­ност и отклик ние също можем да се намираме във връзка със света, в който се борим. След като получава по този начин призвание, духовна енергия и чувствителност, Херкулес полу­чава и меч от Меркурий, вестителя на боговете. Този дар има дълбоко значение, защото мечът е символ на ума, който дели на части, разединява и разсича. Това умение прибавя Мерку­рий към останалите подаръци, дадени на Херкулес - ментален анализ и умение да различава. Преданието разказва, че и Апо­лон, самият бог-слънце, се заинтересован от Херкулес и раз­мислял какво точно да му даде, така че да е от полза. Накрая му дал лък и стрела като символ на способността да се върви право към целта. Това е символ и на всепроникващрто озаре­ние, на лъча Светлина, който при необходимост би могъл да освети неговия път.

Екипирай по този начин, Херкулес бил готов за велико­то си изпитание. И когато всички подаръци били му дадени и той се изправил в цялото си божествено снаряжение, научава­ме една много интригуваща подробност: захвърляйки всичко, той отишъл и си отсякъл проста здрава тояга. Всички тези божествени дарове били необикновени и прекрасни, но Херку­лес все още не знаел как да ги ползва. Той чувствал своето призвание, вярвал в духовната енергия, разбирал че може да има контакт чрез конете и че разполага с лъка и стрелите на Просветлението, но на него му трябвала привичната, собстве­норъчно издялана тояга. Той по-скоро би си проправял път с помощта на това, което добре владеел, отколкото да използва непознати и подарени оръжия. И така, Херкулес грабнал в ръ­це своята тояга и тръгнал на среща с подвизите.
ПЪРВИ ПОДВИГ

ПЛЕНЯВАНЕ НА КОБИЛИТЕ-ЧОВЕКОЯДЦИ

(Овен 21 март - 20 април)
Митът

Първите велики Порти били широко отворени. От портала прозвучал глас: "Херкулесе, сине мой, вър­ви напред. Мини през Портите и стъпи на Пътя. Извърши своя подвиг и се върни при мен, за да ми докладваш за извър­шеното."

С радостни викове Херкулес се втурнал напред и тичешком минал между пилоните на Портите, много самонадеян и уверен в своите сили. Така Подвигът започнал и Херкулес пристъпил към първия си велик акт на служене. Разказът за това събитие съдържа много полезна информация за човешки­те синове, които са и синове Божии.

Синът на Марс - Диомед, известен с избухливия си нрав, управлявал земите зад тези Порти. Там, в блатата на своите земи, той развъждал бойни коне и кобили. Конете били диви, а кобилите свирепи и всички хора треперели при тяхно­то приближаване, защото те бясно се носили из цялата страна и причинявали огромни загуби, като убивали всеки попаднал на пътя им, а отгледаното от тях потомство ставало все по-диво и жестоко.

- Излови тези кобили и прекрати злите им дела - проз­вучала заповед към Херкулес. - Иди и спаси тази далечна земя и онези, които живеят на нея.

- Абдер - извикал Херкулес, призовавайки своя прия­тел, когото много обичал и който винаги го следвал в странстванията му. - Ела и ми помогни да се справя с тази задача. Абдер дошъл, застанал до приятеля си и заедно с него пристъ­пил към изпълнение на задачата. Внимателно, като обмисляли всяка крачка, двамата приятели следвали конете по поляните и блатата на тази местност. Накрая те подгонили плодовитите Диви кобили по полето, където те нямало как да се скрият.

Херкулес ги хванал, препънал краката им и издал радостен победен вик.

Главозамаян от своята смелост, той решил, че е под дос­тойнството му сам да охранява и управлява конете по Пътя към Диомед. Затова извикал своя приятел и му казал:

- Абдер, върви и изведи тези коне отвъд Портите, - а самият той обърнал гръб на приятеля си и гордо тръгнал нап­ред.

Абдер обаче бил слаб и уплашен от тази задача. Той не успял да удържи кобилите - нито да ги върже, нито да преми­не с тях през Портите, следвайки приятеля си. Конете се нах­върлили върху Абдер, стъпкали го до смърт с копитата си и избягали в още по-диви места из земите на Диомед.

Разбит от мъка, унижен и разочарован от себе си, но помъдрял, Херкулес се върнал към своята задача. Той отново следвал кобилите от едно място на друго, оставяйки своя за­гинал приятел. Той отново хванал конете и сам ги превел пред Портите. Но Абдер бил мъртъв.

Учителят го погледнал внимателно и изпратил конете в едно мирно място, за да ги обяздят и приучат към труд. Сво­бодни от страха, хората възхвалявали избавителя си, наричай­ки Херкулес спасител на тяхната страна. Но Абдер бил мър­тъв.

Учителят се обърнал към Херкулес и казал:

- Първият подвиг е завършен; задачата е изпълнена, но е изпълнена лошо. Научи този урок и премини към по­нататъшно служене на своите събратя. Иди в страната, пазена от вторите Порти, намери свещения Бик и го отведи в Святото място.

Съотнасяйки този астрологичен и символичен разказ с всекидневието и изпитанията на съвременния ученик, ние ще опишем изпълнението на задачата, с която се нагьрбва Херку­лес, както и изпитанието, на което го подлага цар Евристей. След това ще изучим значението на знака, в който се случва това, доколкото всичко е тясно свързано и подвигът става възможен благодарение на качествата, дарени на Херкулес в дадения знак. Всеки знак поставя човека, който работи в него, под въздействието на особени сили и му придава определени тенденции. Ние трябва да ги познаваме, ако искаме да разбе­рем значението на изпитанието.

С всеки зодиакален знак са свързани три други съзвез­дия, които символично (често по поразителен начин) въплъщават проблема на ученика и подсказват неговото решение. Точно тях ще трябва да разгледаме, доколкото подвигът, зна­кът и свързаните с него съзвездия (заедно със силите, освобо­дени от тяхното съчетаване) представляват завършен разказ, пълен с поучителни детайли. За повече яснота ми се иска да добавя, че съзвездията символизират троичния духовен ас­пект, знакът показва полето на дейност за душата, а подвигът представлява работата на ученика, който живее на физически план и се стреми да покаже върху бойното поле своята вътре­шна божественост и скритите в него сили. В тези три посоки имаме - дух, душа и тяло в тяхното единство. В Херкулес жи­вотът, съзнанието и формата се обединяват ведно. Личността му действа под влияние на душата - вътрешния Христос, и достига целите на Духа - Небесния Отец. По-нататък ще раз­гледаме отношенията между знака и съзвездията и ще завър­шим всяка глава с конкретно приложение на поуките от изпи­танието към живота на ученика и на човечеството като цяло.

Изучавайки дванадесетте подвига, ние ще проследим пътя на Херкулес по зодиака от знака Овен, който е знак на началото, през Телец, Близнаци и т. н. (обратно на часовнико­вата стрелка) към Риби - знака на смъртта и завършването. Това е обратният ред спрямо видимото движение на слънцето (по часовниковата стрелка), което тръгва от Овен и се движи назад към Риби, Водолей и т. н. през всички останали знаци, за да стигне отново до Овен. Човекът, потопен във форма и жи­веещ под влияние на материалния аспект, по необходимост следва пътя на илюзията и на външното, но Херкулес е душа и следва истинския Път, като заменя обичайната процедура с противоположната и образно казано върви срещу течението. Херкулес е пробудена душа и умее да осъществи деня на бла­гоприятната възможност. Той получава заръка да извърши дванадесет подвига и да покаже своите умения, както и обе­щание, че ако изпълни изискванията, ще попадне в царството на боговете. Херкулес носи в себе си всички божествени сили, макар че засега не знае как да се ползва от тях, поради което се въоръжава със собственоръчно изработена тояга и така екипирай, в символичен смисъл той се възкачва на фиксира­ния небесен Кръст, където остава в духа си до завършването на последния подвиг.

Така той пристъпва към изпълнението на своя първи подвиг, слабо осъзнавайки величието на задачата и без изобщо да е готов за неуспех. Възхитителното в мита за Херкулес е, че показва неговия импулсивен характер и факта, че той не вина­ги е успявал. Понякога е грешал и е бил принуден да започва отначало, докато усилията му не завършат с успех.

Херкулес научава, че Диомед (син на Марс, бога на во­йната) отглежда огромно количество диви кобили. Те препус­кали на свобода, разорявали страната, нанасяли големи щети и дори ядели човешка плът. Никой не можел да се чувства в бе­зопасност е навсякъде царял ужас. Освен това, тези кобили раждали голям брой коне, предназначени за война, и Диомед бил много загрижен от това положение. Цар Евристей заповя­дал на Херкулес да се справи с тях. Мнозина вече били опит­вали да го сторят, но кобилите не позволявали да бъдат плене­ни, като убивали хората и конете, изпратени срещу тях. Хер­кулес заловил кобилите и заръчал на Абдер да ги води и пази, без да прецени нито силата на конете, нито тяхната дивост. Преди да успее да направи каквото и да е, конете нападнали Абдер и го стъпкали до смърт, след което отново избягали и започнали пак да разоряват околността. Херкулес трябвало да започне всичко отначало и с доста усилия успял да ги хване отново. Така първият подвиг започва с частичен неуспех, как­то често се случва с неопитните и разпалени стремящи се. Та­кава е историята - кратка, драматична, призоваваща към мъ­жество. Какво може да се каже за знака, в който това се случ­ва?

Знакът Овен, който е поле на първото действие, винаги е бил разглеждан като първи знак на зодиака. От този знак започва да се върти великото колело. Това е, така да се каже, знакът на началото. Казано на космичен език, това е знакът на творението и тази мисъл е в основата на библейските думи "Агнецът се принася в жертва още от сътворението на света" (Откровение, XIII, 8,) - такъв е знакът на Овена, или Агнеца. В живота на човека той бележи първото субективно, неясно осъзнаване на съществуванието и встъпването на човека по пътя на жизнения опит. В живота на стремящия се към учени­чество той бележи период на преориентиране и възобновяване на усилията за самопознание, както и влизането му в онзи по­следен етап от еволюционния път, който ще го изведе от чо­вешкото царство и ще му позволи да премине в царството на боговете. Това е обещанието, което е дадено на Херкулес, и такава е наградата, която очаква всеки ученик. Този първи подвиг бележи първата крачка по "пътя на превръщането".

Овен е знакът на излъчваната сила, на божествената енергия, изливаща се от централното божество - от Бога, или от човешко същество - от Син Божий. Тази енергия протича в две посоки (така както точката се разгъва в линия и Единия става първи): тя тече към света на формите, но също и към света на живота, или на духа. Вторият енергиен поток изразя­ва пътя на завръщането, на навлизането навътре, а двата заед­но образуват двете дъги на великия кръг на съществуванието. В този знак започва както опитът за придобиване и овладяване на формата, така и пътят на вътрешното разкритие, на живота на душата, или на субективната Същност. За този етап са ха­рактерни реорганизацията, преориентацията, новата поляри­зация и възстановяването и всички те изразяват една и съща жизнена сила. Двата начина за приложение на тази сила зави­сят от менталното внимание на божественото или човешкото същество, което ги използва. Това е една и съща сила, но тя се прилага по два различни начина в зависимост от това дали божественият субект е насочил вниманието си към придоби­ване на форма или е тръгнал по Пътя към освобождаване от формата.

С течение на еони тази жизнена сила е била насочвана към егоистични цели - за постигане на изгода и удовлетворе­ние на желанията. Постепенно животът на формата губи при­тегателната си сила и така, преминавайки отново и отново по целия кръг на зодиака, човекът отново попада в Овен, но този път с нова насоченост, други интереси и променено виждане. Той съзира възможността след постигането на определени це­ли да прекрати цикъла на преражданията си и да се присъеди­ни към Царството Божие. По пътя на личния опит такъв човек открива същностната си двойственост и се стреми да ограни­чава нейния нисш аспект, като се преориентира към потребно­стите на висшия. Той започва да откликва на импулсите, ид­ващи от света на душите, и да съзнава груповите интереси и цели. Сега той трябва да се научи да използва жизнената сила за неегоистични цели, а не за удовлетворяване на личните си желания.

Този знак се характеризира с три велики подбуди. Както отбелязахме, тук е налице подтикът на започването. Той може да се прояви както като потребност за придобиване на форма и въплъщаване в материята, така и като стремеж да се обърне процесът и да се следва потребността за освобождаване от формата, за излизане на душата от плена на материалната природа. След това въпросната подбуда е последвана от стре­межа към творчество, т. е. към онази дейност на Божеството, която създава светове на проявление и удовлетворява Негово­то желание да се въплъти в слънчеви системи, започвайки ве­ликия жизнен цикъл на вселената. Това може да бъде също така и потребност за индивидуално творчество, желание на душата да придобие тяло или стремеж на човека да създаде нещо, което да бъде специфично негово. В древните Акадски времена Овен е определян като знак, "където праведността се принася в жертва", или като знак на "падналите ангели". При­влечени от този основен стремеж, синовете на Бога са падали от своята висота, придобивали са форма и са започвали кръг след кръг своя индивидуален път по зодиака.

Трето, тук откриваме и стремеж към възкресение. В Овен, който бележи началото на живота на формата и дава тласък на съзидателната работа, започва да се появява жела­ние за освобождение от формата, за изблъскване встрани на камъка, който запречва гробницата на душата, и за постигане на свободата, присъща за божиите синове. В Овен откриваме импулсът, водещ до създаване на формата, която в течение на векове ще бъде затвор за душата. Този процес достига своя максимум в Рак; същото човешката форма постига в Лъв; най-плътната илюзия във форма се достига в Скорпион, а в Риби формата умира, само за да се възроди отново в изнурителния кръговрат на опита във форма. В знака Овен обаче за първи път се появява усещане за Пътя към Освобождението и започ­ва формирането на духовното тяло. Това е знакът на заражда­щата се духовна активност, която в бъдеще ще доведе до раж­дането на младенеца Христос в Дева и на Спасителя на Света в Козирог и Риби. Физическото начеване и духовното начева-не, физическото творчество и духовното творчество, физичес­кото проявление и духовното освобождение - това са изна­чалните импулси, чувствани в Овен.

Следователно, това е знак на могъщи импулси, на силни колебания и на невероятни усилия; често това е знакът на неу­спеха, но в крайна сметка той винаги е знак на успеха. В своя противоположен знак - Везни, той достига своето висше рав­новесие, тъй като натрупаният опит, както и уроците, усвоени в петте предходни подвига, носят онова самообладание и ура­вновесено отношение, което ще бъде характерно за Херкулес, когато той ще победи глигана във Везни.

Според зодиака на брахманите в Овен управлява Вишну, който е второто лице на индуистката Тримурти, или на въплътения космичен Христос, доколкото Той задвижва про­цеса за придобиване на форма и в крайна сметка осъществява последния етап на възкресението. Така Вишну (Христос) оли­цетворява и двете потребности - за построяване на форма и за освобождение или възкръсване от нея. Движен именно от този стремеж към освобождение, Херкулес се отправя към подви­зите.

Знакът на Ума

Овен управлява главата. С други думи, това е знакът на мислителя и следователно - силен ментален знак. Всички на­чинания произтичат от менталния план и от ума на Създателя, бил той Бог или човешка душа. Тази вселена има своето нача­ло в мисълта на Бога, или на космичния Мислител. Душата започва своя път в материята с помощта на същия процес на мисълта. Човечеството, четвъртото царство на природата, за­почва своето съществуване след появата на разума, който от­деля човека от животните. Стремящият се започва своите уси­лия, когато той действително стане мислител и с пълно разби­ране започне да действа като арбитър на своята съдба...

Оттук става ясно, че в Овен се поставя началото на пра­вилната ориентация и на вярната посока. Така Херкулес, запо­чналият да мисли ученик, пристъпва към своята работа. Клю­чът към този подвиг и към значението на знака може да бъде открито в текста на древен индийски ръкопис: "Човекът не знае правилния път към небесния свят, но конят го знае". В древна Индия жертвоприношението на кон е било свързвано с Бога-Слънце и според преданията всяка година Богьт-Слънце, като зодиакален кон, е трябвало да умре (според ведическите Арийци), за да спаси всички смъртни. Слънчевата колесница на Аполон се изобразява впрегната с коне, а "царственият знак на Овена" е тясно свързан със символа на коня, свидетелство на което е и първият подвиг.

Позоваването на книгите по симвология ще ни покаже, че конят обозначава интелектуалната дейност. Белият кон символизира просветения ум на духовния човек и затова в Книгата на Откровенията ние четем, че Христос се появява, яздейки на бял кон. Черните коне олицетворяват нисшия ум и неговите лъжовни идеи и човешки заблуди. Плодовитите ко­били, които срещаме в първия подвиг, символизират женския аспект на ума, раждащ нови идеи, теории и понятия. Това символизира тенденцията на ума да създава мисъл-форми и да въплъщава заредените идеи, които широко се разпространяват по света и са опустошителни и разрушителни, ако произтичат от нисшия ум, но стават съзидателни и предпазващи, ако ид­ват от душата.

Езотеричният управител на знака е Марс, богът на вой­ната, затова и Херкулес, действайки под правилното ръковод­ство на мисълта и започващ работа на менталния план, се про­явява като войн. Неговата основна характеристика в този знак е войнственият дух на първооткривателя. Кобилите са на Диомед, сина на Марс. (Езотеричен управител на знака обаче е Меркурий, който "просвещава ума и е посредник между ду­шата и личността".)

Съзвездията в Овен

С Овен обикновено се свързват три съзвездия. Първото е Касиопея, Кралицата на Трона, която винаги е символ на материята. Изключително интересно е обстоятелството, че в зодиакалния кръг се срещат три жени. Във връзка с Овена (знака на началото) виждаме Касиопея, Господстващата Жена. Жена и Дете - както ще видим по-нататък майката-материя е кърмилница на малкия Христос, а Дева Мария дава живот на Иисус. В Риби, при завършването на Великия Кръг, ние сре­щаме Андромеда, Прикованата Жена. В началото пред нас е царстващата и доминираща жена, сред това идва жената, гри­жеща се с обич за младенеца Христос, и накрая - жената, оли­цетворение на материята, която са укротили и подчинили. Ка­сиопея може да се види над Северния полярен кръг, редом до цар Цефей, или Законодателя, който по-късно ще срещнем като едно от трите съзвездия в Риби. Законът е в началото, но също и в края, тъй като Цефей има пряко отношение и към първия и към последния знак от зодиака. Интересно е да отбе­лежим, че Мохамед, основателят на най-войнстващата рели­гия, е роден под този знак, а според легендата под него се ражда и Мойсей - Моисей-законодателят и Мохамед-войнът.

Задачата на Херкулес, пристъпващ към своите подвизи, е да покаже своята власт над материята и формата, поради ко­ето той трябва веднага да припознае Касиопея, все още коро­нованата кралица.

Второто съзвездия е Кит - Морското Чудовище, Врагът на Малките Рибки... Един от великите символи на душата е рибата, плуваща в океана на материята, а Китът, морското чу­довище, е символ на онова, което наричаме зло и което се стреми да погълне въплътената душа. Морското чудовище в океана на съществуванието и кралицата на трона говорят на Херкулес за величието на задачата, докато третото съзвездие му говори за победата. Това е Персей, наречен в египетския зодиак Дендерах "покорител", а понякога и "рушител", който може да окове жената на трона и е способен да победи чудо­вището. Казват, че Персей носел шлем-невидимка, сандали-бързоходки, щит на мъдростта и меч на духа. Така Херкулес вижда себе си отразен в небесата; тръгвайки да хване кобили-те-човекоядци, той открива в себе си гаранция за крайния ус­пех, макар отделни трудни моменти, с които се сблъсква, да му изглеждат непреодолими.

Кръстът на изпитанието

Подчиняването на материята и преодоляването на заст­рашително растящата илюзия определят от самото начало на подвизите на Херкулес природата на неговото последно дос­тижение. Казано е, че ключовата дума в знака Овен е "надеж­да" и когато той пристъпва към своите дванадесет подвига надеждата е единственият гарант за бъдещия му успех. С на­деждата, това неизпитано дотогава божествено снаряжение, плюс собствена тояга и огромен ентусиазъм - с това започват всички ученици.

Значението на изпитанието сега става съвсем ясно. Хер­кулес трябва да развие ментален контрол в света на мислите. В течение на векове плодовитите кобили на мисълта са ражда­ли бойни коне и чрез лъжовна мисъл, неистина реч и погреш­ни идеи са разорявали страната. Един от първите уроци, който трябва да научи всеки начинаещ, е че той притежава огромна умствена сила, както и че може да причини огромна вреда на околните чрез кобилите на своя ум. Следователно, той трябва да се научи правилно да използва ума си и на първо място да победи неговия женски аспект и да следи повече да не се раж­дат бойни коне. Всеки "претендент" за Херкулес може лесно да се убеди, че притежава тези безчинстващи кобили, ако си направи труда поне един ден внимателно да проследява свои­те мисли и думи, които винаги са резултат на мисълта. Той бързо ще разбере, че егоизмът и озлоблението, любовта към сплетните и критикарството заемат голяма част от неговите мисли, а плодовитите диви кобили на ума му постоянно се подхранват от себелюбието и илюзиите. Вместо да творят идеи и понятия, идващи от душата, вместо да черпят от Духо­вното царство, плодовитите кобили на ума раждат заблуди, фалш и жестокост, произлизащи от нисшите аспекти на чове­шката природа.

Херкулес осъзнава цялата вреда, нанасяна от тези коби­ли. Той с готовност се хвърля да помогне на разорената страна и решава да победи кобилите, но не преценява правилно сили­те си. Той действително ги залавя и връзва, но недооценява тяхната мощ и затова ги предава в ръцете на Абдер, символа на нисшия личностен "аз". Вместо това Херкулес (душата) и Абдер (личността) е трябвало с общи усилия да удържат сви­репите коне. Сам по себе си Абдер не е достатъчно силен и това, което се случвало с хората, живеещи по тези места, се случва и с него: кобилите го убиват. Така действа великият закон, съгласно който ние плащаме със собствената си приро­да за неправилно изречени думи или за необмислени действия. И Душата (олицетворена от Херкулес) отново трябва да се сблъска с лъжовните мисли; но едва след като стане целенасо­чен стремящ се в знака Стрелец. Убивайки там Птиците-човекоядци, Херкулес действително придобива контрол над мисловните процеси в своята природа.

Практическото значение на силата на мисълта добре е показано в думите на Такерей: "Ако посееш мисъл, ще пожъ­неш постъпка. Ако посееш постъпка ще пожънеш навик. Ако посееш навик, ще пожънеш характер. Ако посееш характер, ще пожънеш съдба."

Двете ключови думи на знака Овен са следните¹:

1. "И Словото казало: Нека отново се търси форма."

~ Човек

~ Посветен

Председателстващият се обърнал към Учителя на чо­века, чиято светлина сияела ярко сред множеството човешки синове, които са също и синове божии.

- Къде е човекът, който смело се изправи пред богове­те, получи техните дарове и мина през първите широко отво­рени Порти, за да изпълни своята задача?

- Той си почива, о, велики Председателстващ, размисля над своя неуспех, оплаква Абдер и търси опора в себе си.

- Това е добре. Даровете на неуспеха гарантират успех, ако бъдат правилно разбрани. Нека той отново се захване за работа, нека влезе през вторите Порти и да се върне без баве­не.

Вторите Порти чакали широко отворени и от светлина­та, която забулвала далечен пейзаж, прозвучал глас:

- Мини през Портите. Тръгни по пътя. Извърши своя подвиг и се върни при мен, за да се отчетеш за извършеното.

Самотен и тъжен, съзнаващ необходимостта от действие и потопен в дълбока скръб, Херкулес бавно преминал през пилоните на Портите и тръгнал към светлината, сияеща от обиталището на свещения бик. На хоризонта се появил прек­расен остров, където живеел бикът и където търсачите на при­ключения попадали в огромен лабиринт, който ги примамвал в мрежа от заплетени проходи; това бил лабиринтът на Минос, цар на Крит и собственик на бика.

След като преплувал океана и стъпил на окъпания в слънце остров (как е направил това не знаем), Херкулес се за­ел да открие и залови бика, за да го отведе в Светилището, където живеели еднооките хора. Той преследвал бика от едно убежище към друго, воден от сияйната звезда, която блестяла върху челото на бика като ярък светилник в тъмата. Тази светлина съпровождала бика и привличала Херкулес все по-далече и по-далече. Така, съвсем сам той открил бика, сам го просле­дил до леговището му, сам го укротил и яхнал. Около него се появили Седемте Сестри, ободрявайки го по пътя му. Облят от светлина, той заплувал върху бика през искрящите води от остров Крит към земята, където живеели трите Циклопа.

Тези трима синове на Бога очаквали неговото завръща­не, наблюдавайки напредването му сред вълните. Херкулес седял върху бика като на кон и съпроводен от пеенето на Сес­трите се приближавал към брега.

— Той идва със сила — казал Бронт и тръгнал да го пос­рещне на брега.

- Той язди в светлина - казал Стероп - неговата вътре­шна светлина ще стане още по-ярка - и раздухал светлината в ярък пламък.

- Той се приближава бързо - казал Арг - той язди сред вълните.

Херкулес се приближил, принуждавайки свещения бик да върви по Пътя, който озарявал следата, водеща от Крит към Храма на Бога в града на еднооките хора. На брега в края на водата стояли трима човека. Те хванали бика и го отвели от Херкулес.

- Какво е това, което водиш? - попитал Бронт, спирай­ки Херкулес на Пътя.

- Свещеният бик, о, Светии.

- Кой си ти? Как е твоето име - казал Стероп.

- Аз съм син на Хера, човешки син, но съм и Син Бо­жий. Аз изпълних своята задача. Сега отведете бика в Свети­лището и го спасете от смърт. Минос иска да го принесе в жертва.

- Кой ти заповяда да намериш и спасиш бика? - попи­тал Арг, като се отправил към Светилището.

- Аз почувствах в себе си желание и започнах да търся Учител. По заръка на великия Председателстващ, Той ме из­прати по Пътя и след дълги търсения и с много усилия аз на­мерих бика. С помощта на свещената му светлина аз доплувах върху него по разделящото море до това Светилище.

- Иди си в мир, сине мой, твоята работа е завършена.

Учителят видял, че Херкулес се завръща и излязъл да го посрещне на Пътя. През водите се носели гласовете на се­демте Сестри, пеещи около бика, а още по-близо звучало пес-нопението на еднооките хора в Храма на Бога, високо в Све­тилището.

- Ти идваш с празни ръце, о, Херкулесе, - казал Учите­лят.

- Ръцете ми са празни, защото изпълних задачата, която ми беше дадена. Свещеният бик е спасен, той е в безопасност при Тримата. Сега какво да правя?

- Вътре в светлината ти ще видиш светлина; влез в тази светлина и ще видиш светлина. Твоята светлина трябва да го­ри по-ярко. Бикът вече е в Светилището.

И Херкулес легнал на тревата и си отдъхнал от труда си. По-късно Учителят се обърнал към Херкулес и казал:

— Вторият подвиг е извършен и задачата беше лека. От нея ти научи урока на пропорцията. Нужна е сила за изпълне­нието на трудна задача и готовност, за да се извърши работа, която не изисква голямо усилие - такива са двата усвоени урока. Бързо се надигни и търси страната, простираща се зад третите Порти, и намери там златните ябълки. Донеси ги тук.

Независимо от първоначалния частичен неуспех, Хер­кулес тръгва към втория си подвиг. В съответствие с всеобщия закон той започва своята работа на ментален план.

При разработването на творческия план мисловният импулс е следван от желание. Състоянието на съзнание, което наричаме ментално, се заменя от състояние на чувствител­ност, защото този втори подвиг има връзка със света на жела­нията и с тяхната сила. Това е един от най-интересните подви­зи и той ни е разказан в най-пълни подробности. Някои от описанията на изпитанията на Херкулес са кратки и пестели­ви, но подвизите в знаците Телец, Близнаци, Скорпион и Риби са описани много по-подробно. Изисквайки решителност и суровост, за да бъдат изпълнени, те подлагат на изпитание всяка страна от природата на стремящия се.

Ключът към подвига в Телец е правилното разбиране на закона за Притеглянето. Този закон управлява магнетичната сила и принципа на съгласуваност, изграждащи формите, чрез които Бог (или душата) проявява себе си. Той създава онази стабилност, която се проявява в устойчивостта на формата в течение на нейния жизнен цикъл, и регулира отношенията между това, което създава формата, и самата форма; между положителния и отрицателния полюс; между духа и материя­та; между "Аз-а" и "не-Аз-а"; между мъжкото и женското, т. е. между противоположностите.

Ние смятаме, че това изпитание се отнася предимно до проблема за секса. В английския език има четири идеографични и символични думи, които се състоят от по три букви вся­ка: Бог, секс, закон и грях (God, Sex, Law, Sin). Всичко същест­вуващо се изразява изцяло с тези четири думи.

Такава е историята на вселената, описана за нас в тези четири думи: Бог - Цялото; Секс - притегляне между частите в това Цяло; Закон - начинът на действие на Цялото; Грях -въставане на единицата в Цялото.

Минос, царят на Крит, притежавал свещен бик, когото държал на остров Крит. Евристей изпратил там Херкулес и му казал, че трябва да залови бика и да го доведе на сушата. Не били дадени никакви указания за това как да се направи това. Херкулес знаел само, че бикът е свещен, че се е родил в море­то и че неговата съдба е да бъде принесен в жертва на Минос. Херкулес се отправил към Крит, търсил и преследвал бика по целия остров, докато накрая го хванал. След това, както се казва в мита, той възседнал бика като кон и яздил върху него през целия остров и през водата, отделяща Крит от континен­та, и така го довел в града на Циклопите. Тези Циклопи били особени същества, за които се говори, че имали по едно око, разположено в средата на челото. Те били управлявани от три изтъкнати фигури, които се казвали Бронт (Гръм), Стероп (Мълния) и Арг (Вихър). Когато Херкулес стигнал с бика пред вратите на града, той бил посрещнат от тримата Циклопи, ко­ито поели от него свещения бик, за да се погрижат за него. Така завършил вторият подвиг.