Подвизите на Херкулес Дадени от Тибетеца чрез Алис Бейли

Телецът е едно от най-интересните зодиакални съзвез­дия, особено в наше време. Това е Фиксираният Кръст в небе­сата, или Кръстът на Ученика, и във връзка с това е интересен следният откъс:

"За небето в мистичен смисъл се говори като за Храм и вечно съзнание на Бога. Негов олтар е слънцето, чиито четири снопа лъчи означават четирите ъгъла на кардиналния кръст на вселената, превърнати в четирите фиксирани знака на зодиака. Доколкото четирите велики знака на свещени животни са ед­новременно и космични, и духовни, те представляват основ­ните елементи, напомнящи нашите четири човешки принципа. Знакът на Лъва представлява огъня, или духа; Телецът - земя­та, или тялото; Водолеят - въздуха, или разума, а Скорпионът - водата, уподобявана на душата. Знакът на Лъва, както и самият лъв, е силата на нисшата природа, а също и змията на силата, която бидейки насочена нагоре, побеждава. Телецът, яли бикът, неизменно е символ на творческата сила. Водолеят - човекът, е носител на светлината, или носещият светлина. Скорпионът често се трансформира в Аквила, в орел..., който се издига едновременно със Скорпиона; тяхната символика е тясно свързана. Скорпионът е "чудовището на тъмата", което жили до смърт, но заедно с това предпазва и възпроизвежда, символизирайки не само създаването, но и пресъздаването. В това си качество той е Аквила, орелът, птицата на слънцето, която е победила тъмната страна на Скорпиона (противник, който може да увлече човека по-надолу дори от равнището на животните), но която, ако бъде трансформирана в орел на све­тлината, може да полети по-високо и от боговете". (The Celestial Ship of the North /Небесният кораб на Севера/, том 1, Е. V. Straiton)

"Окото на бика" в Телец, великолепната постоянна звез­да Алдебаран, е една от причините това съзвездие да се свърз­ва с просветлението. В древността са я наричали пътеводна звезда и Телецът винаги е бил свързван със светлината, а от­тук и с Христос, който обявява себе си за Светлина на Света. Светлината, просветлението и звукът (като израз на творчес­ката сила) - това са трите основни идеи, свързани с разглеж­даното съзвездие. В древен Египет Телецът е бил наричан "тълкувател на божествения глас", което може да се перифра­зира в християнската терминология като "Слово, творящо плътта". Би било интересно (във връзка с влиянието на зодиа­калните понятия) да припомним, че фенерът, наречен "биче око" води своето название от Окото на Бика в Телец, също както и булите - посланията на римския папа, които се въз­приемат като предаване на гласа Божий (днес това е общопри­ет термин).

Естествено е да се попита как Телецът, или бикът, е ста­нал носител на светлина? Знаем, че в този знак Луната екзал­тира, а Венера управлява. Луната, от езотерична гледна точка, както и сред примитивните земеделски народи, винаги се е приемала като формообразуващ аспект. По този начин Луната е символ на материята и нейното изображение може да се ви­ди в много от нашите църкви редом до лика на Дева Мария.

Завършването на работата, предприета в Телец, както и резултатът от влиянието на Телеца, е прослава на материята с последващото просветление чрез нея. Всичко онова, което засега не позволява на Славата, т. е. на душата, и на излъчва­нето, излизащо от Бога вътре във формата, да засияе с пълна сила, е материята, или аспектът на формата. Когато тя се осве­ти, пречисти и одухотвори, тогава Славата и светлината ще могат действително да възсияят и лунният аспект ще може да екзалтира в Телец. Това се извършва чрез влиянието на Вене­ра, символ на земната и на небесната любов, т. е. на духовия стремеж и на телесното желание. В този смисъл Венера е мно­го подходящ управител на знака. Тя олицетворява преди всич­ко любовта - твореца на красота, ритъм и единство. Бикът и кравата олицетворяват съзиданието, затова Телец и Венера са тясно свързани. Интересно е да си припомним следното:

"Бикът, или кравата, са символ на този знак. На небес­ната карта може да се наблюдава малка група звезди, наречена Плеяди, които се намират точно над плешката на бика. В еги­петските скулптори и живопис Плеядите се обозначават поня­кога с фигура на гълъб, разперил криле над биче седло. Както знаем, гълъбът е свещената птица на Венера и доколкото Пле­ядите са част от съзвездието Телец, а като ще видим по своята природа те са "по-телец " (така да се каже) дори от самия Те­лец, то гълъбът става особено подходящ символ за тази малка група звезди." (Тhe Zodiac: A Life Epitome /Зодиакът: живот в резюме/, Walter H. Sampson, стр. 24)

Темата за секса

От този и от много други цитати, които могат да се при­ведат, става ясно колко тясно е свързано със секса в неговия нисш и висш аспект това важно съзвездие - Телец. Ето защо в някои книги го наричат "знак на потомството", както на зем­ното така и на небесното. Както видяхме, силата на знака Те­лец е в притеглянето, или в съединяването. Той поражда пос­тоянна и устойчива тяга - в символичен и в астрономичен смисъл той привлича. Ние знаем, че в този знак се намират Плеядите, а сред тях е Алкион, наричан Централно Слънце на нашата вселена, около което се върти и нашето слънце заедно с всичките си планети. Оттук става ясно казаното от Йов: "Можеш ли да вържеш сладкото влияние на Плеядите или да развържеш поясите на Орион?" Плеядите са символ на душа­та, около която се върти колелото на живота.

Интересно е отново да отрием в Телец тройствеността, която така устойчиво се среща в астрономичната наука и в митологията: Телец символизира формата и притегателната сила на материята; Плеядите представят душата и възобновя­ващия се цикъл на жизнения опит; а сред тях са седемте Плея­ди², като изгубената Плеяда (доколкото се виждат само шест) е символ на скриването на духа, когато душата с помощта на желанието овладява телесна форма. Така идеята за връзката между "Аз-а" и "не-Аз-а", чиято цел е висшето разкритие на духа, лежи в основата на всички митологични учения, ръкопи­си и символи на всички времена. Оттук се заражда и идеята за великата илюзия и заслепение - духът на Бога се завоалира, "изгубва" и изчезва в привлекателната външна форма и в зас­лепението, които душата привлича около себе си.

В тази връзка трябва да се помни, че противоположният на Телец знак е Скорпион и тези два знака формират поле с особено тежки усилия за Херкулес, тъй като в първото той се бори с проблема за секса, а във второто преодолява великата илюзия.

Трите свързани с Телец съзвездия са Орион, Еридан и Колар - трите небесни картини, които те формират, прекрасно илюстрират същността на задачата в Телец. Древното име на Орион е "Трима царе" поради трите красиви звезди, разполо­жени в Пояса на Орион. Тримата царе са трите божествени аспекта - Волята, Любовта и Разумът. Така Орион символизи­ра духа, а самото име "Орион" означава "поток от светлина".

Описвайки кръгове по зодиака, ние отново и отново ще откриваме тези, които можем да наречем "духовни прототи­пи" на Херкулес. Така Персей, Идващият Принц, който убива Медуза (символа на великата илюзия) се намира в Овен; Ори-он, чието има означава "светлина" е разположен в Телец; а в Скорпион се появява и самият Херкулес, тържествуващ и по­бедоносен. След това имаме Стрелец, Носещият лък ездач, който върви право към целта, а в Риби срещаме Царя. Колкото по-внимателно изучаваме книгата на небесните картини, тол­кова повече осъзнаваме, че пред нас неизменно се очертава символът на нашата божественост, символът на въплътената душа, или историята на материята, която напредва към пречи­стване и прослава чрез трудната работа на душата.

Второто съзвездие, свързано с този знак, е огромната река от звезди, която тече изпод краката на Орион. Тя се нари­ча Еридан, или "Река на съдията", и символизира реката на живота, носеща душите към въплъщение, където те разбират значението на думите "каквото посееш, това ще пожънеш" и се нагърбват с огромната задача да постигнат спасение. Така както Орион символизира духовния аспект, Еридан представя аспекта на обличането във форма и ни напомня идеята за въп­лъщението; в същото време третото съзвездие - Колар, е ко­чияшът в колесницата, който ни отвежда към нови земи и така символизира душата.

Големият урок, който трябва да се усвои в този знак, е свързан с дълбокото разбиране на закона за притеглянето и с правилното използване на материята и контрола над нея. По този начин материята може (образно казано) да бъде възнесе­на на небето и да започне да действа по правилния начин, т. е. да стане средство за изява и поле на стремеж за вътрешния Христос, или душата. Затова стремящият се бива изпитван по два начина: първо, за да се провери силата на неговата живо­тинска природа и мотивите, лежащи в основата на нейното използване, и второ, за да се види какво притегляне великата илюзия е способна да окаже върху него. Майа (великата илю­зия) и сексът са просто двата аспекта на една и съща сила -силата на притеглянето, с тази разлика, че единият аспект се проявява на физически план, а вторият - в сферата чувствено-емоционалната природа.

По пътя на ученичеството сексът представлява реален проблем, който трябва да бъде преодолян. Разюзданите лични желания и попадането на човека под властта на която и да е част от неговия организъм винаги са много неправилни. Кога­то умът на мъжа е изцяло зает с мисли за жена (и обратното), когато човек живее главно за да задоволява първичните си потребности; когато той се оказва неспособен да устои на съб­лазънта към противоположния пол, той се превръща в жертва и попада под контрола на най-нисшата, животинската част от своята природа.

Ако човекът обаче осъзнае своите физически функции като божествено наследство, а качествата си като дадени му за благото на групата (да ги ползва правилно за благото на чове­чеството), тогава ще се появи нов мотивиращ импулс на чо­вешкото поведение в сферата на секса. Ще видим как изчезва разпуснатостта и свързаните с нея злини — болестите. Ще бъде решен проблемът с раждането на прекаленото много деца и икономическото бреме ще намалее. Чрез правилен контрол над сексуалната си функция и подчиняването й на целта, зара­ди която тя съществува (продължение на човешкия род и оси­гуряване на човешки тела, чрез които душите да натрупват опит), хората накрая ще се научат правилно да използват сек­са. Тогава страстта, похотта, робуването на личното удоволс­твие, болестите и пренаселеността ще изчезнат от нашия свят. Материята вече няма да е подчинена на егоистични желания и отношението между половете ще се управлява от разбирането за божествения замисъл и съвършеното действие.

Съществуват две еднакво погрешни гледни точки по то­зи въпрос. В единия случай става дума за изучаване на прак­тики, които водят до сексуални оргии. Техните инициатори се опитват да облагородят своите действия, наричайки ги "сексу­ална магия". Те внушават на своите последователи, че физиче­ският секс разкрива висши духовни възможности и че в мо­мента на съзнателно достигнатия оргазъм човек може да се Докосне до Небесното царство.

Също толкова опасен е и другият подход, който смята брака и всяка форма на полов живот като грях за ученика и настоява, че човек не може да бъде чист (в истински духовен смисъл), ако е женен и има семейство. Няма такова състояние на съзнанието или такива жизнени условия, при които човек да не може да действа като Син Божий. Ако за човека е невъз­можно да води живот на ученик и посветен, следвайки при това нормален и уравновесен полов живот с необходимия са­моконтрол и разбиране, тогава излиза, че съществува област на човешка изява, в която божествеността е безсилна, а с това аз не мога да се съглася. Няма такава сфера на живота или по­ле на жизнена изява, няма такова задължение или област за прилагане на физическия апарат, в които душата да не може да играе ролята на доминиращ фактор и да е невъзможно вси­чко да се прави в името на Божията слава. Човекът трябва да бъде управляван именно от душата, а не от нисшата природа. Мнозина забравят, че някои от най-великите световни посве­тени са били женени, че Буда е бил семеен и е имал син, при това го е направил когато вече е бил посветен от висок ранг. Те забравят, че Мойсей, Давид-Псалмопееца и много други изтъкнати фигури в света на мистицизма от двете земни полу­кълба са били женени и са имали деца.

Учениците са представители на различни западни и из­точни раси, а отношението на отделните населения към секса е много различно. Няма сходство и между стандартите на по­ведение. Законността и незаконността на отношенията също може да се разбира различно. Отделните епохи и различните цивилизации познават отношения, приемани за законни в една епоха и за незаконни в друга. Едни народи са моногамни, дру­ги - полигамни. При някои цивилизации жената е доминиращ фактор, а при други - мъжът. В хода на вековете сред хората е имало извратени индивиди, хомосексуалисти, истински и фалшиви, и днес положението не е по-различно от това преди пет хиляди години, само че сега нещата се изнесени на светло, което само по себе си е правилно. Мнозина обсъждат този проблем, а подрастващите поколения упорито задават въпро­са: "А как стоят нещата със секса. Кое е правилно и кое не?" Как могат те да решат този въпрос, който се обсъжда от векове без особено видими резултати?

Тук е мястото да отбележим, че Минос, царят на Крит, притежавал освен свещен бик още и лабиринт, в който живеел Минотавърът, а лабиринтът винаги е бил символ на великата илюзия. Думата таze (лабиринт) произхожда от староанглийска дума, означаваща "да смутя", "да объркам", "да озадача". Остров Крит с лабиринта и бика е ярък символ на великата илюзия. Той е отделен от континента, а нали илюзията и объркването са характерни за отделния "Аз", а не за душата върху собствения й план, където груповото благо и всеобщите истини образуват нейното царство. За Херкулес бикът симво­лизира животинското желание, а също и много други аспекти на желания в света на формите, които в своята съвкупност създават великата илюзия. Ученикът, какъвто е и Херкулес, представлява самостойна единица, отделена от континента (символ на групата) и живееща в света на илюзиите (в лаби­ринта). Бикът на желанията трябва да бъде хванат и укротен. В живота на отделния "Аз" той трябва да бъде търсен и преслед­ван от едно място към друго, докато не настъпи онзи момент в живота на стремящия се, когато той ще може да постигне оно­ва, което прави Херкулес - да го яхне. Да яздиш върху живот­но в древните митове е означавало да притежаваш контрол. Бикът не е убит — човекът го е оседлал и го управлява по своя воля.

В човека са заложени такива възможности и способнос­ти, които (ако бъдат разкрити и развити) могат да придадат нови сили за борба с посочения проблем. Какво да прави оба­че стремящият се междувременно? Ето няколко конкретни възможности:

Дайте възможност на душата сама да върви към своята цел, освободете я от подчинението й спрямо материята и тога­ва животът на физически план неизбежно ще се отличава с правилни възгледи и разумни действия. Нека душата подчини формата, нека я управлява, и тогава формата ясно ще знае своите задължения. Личността ще осъзнае какви отношения трябва да поддържа с другите хора, независимо дали й е отре­дена съдба на съпруг или съпруга, на баща или майка, на брат или сестра, на приятел или съдружник. Чрез правилното из­ползване на формата и ясното разбиране на целта, чрез пра­вилната оценка на реалността и мъдрото използване на духов­ната енергия, душата ще действа като контролиращ фактор и цялото тяло ще се изпълни със светлина. Благодарение на кон­трола, на здравия разум, на правилното разбиране на безбра­чието и приемането като свои на груповите цели, ученикът ще се освободи от сексуалната си зависимост. Той ще преуспее, следвайки примера на Херкулес, и ще язди върху бика на же­ланието към континента, където в Храма на Бога ще го преда­де под надзора на Циклопите, които са ранните посветени, имащи по едно око, за което вече говорихме - окото на Шива, или Окото на Бика в съзвездието Телец. Защото самият Хер­кулес не е монолитен ученик; в своята нисша природа той е бик, а във висшата - подобен на самите Циклопи.

След като бикът на желанията бъде предаден на Цикло­пите (на еднооките посветени, олицетворяващи душата), ще започнат да се проявяват трите божествени аспекта: Бронт, Стероп и Арг ще пазят свещения бик, а Херкулес, ученикът, повече няма да носи никаква отговорност. Бронт е символ на първия божествен аспект, на Отеца, който говори, т. е. на тво­рящия Звук. Стероп означава мълния, или Светлина, и е вто­рият аспект - душата. Арг олицетворява вихровото движение, или третия аспект на божествеността, проявен чрез интензив­на дейност в живота на физически план. Тези божествени ас­пекти са управляващият фактор и в момента, в който те получат под свой контрол свещения бик, проблемът на Херкулес е решен.

Ключови думи на Телец:³

"Нека борбата бъде безстрашна."

~ Аспект на формата.

"Аз виждам и когато Окото е отворено, всичко е светлина.

- Аспект на душата

Великият Председателстващ в Съвещателната Палата на Господа наблюдавал усилията на сина човешки, който е и син божий. Те с Учителя видели как пред човешкия син се разтворили третите велики Порти, давайки му нова възможност да следва Пътя. Те забелязали, че работникът е израснал и се е приготвил за задачата.

- Изпрати слово, нареди да пазят свещеното дърво. Не­ка Херкулес развие способността да търси без разочарование, без лъжа и без излишна прибързаност. Нека сега прибегне към постоянството. Досега той действа добре.

И словото прозвучало.

В далечна страна имало свещено дърво, дърво на мъд­ростта, и на него растели златните ябълки на Хесперидите. Славата на тези сладки плодове се носела надлъж и нашир и всички човешки синове, които знаели, че са подобни на Сино­вете Божии, страстно ги искали. Херкулес също бил чувал за тези плодове и когато прозвучала повелята да тръгне да ги търси, той отишъл при Учителя и го попитал по кой път да тръгне, за да намери свещеното дърво и да откъсне ябълките.

- Покажи ми пътя, о, Учителю на моята душа. Аз търся ябълките и те са ми срочно необходими! Покажи ми най-краткия път и аз ще тръгна веднага!

- Не така, сине мой - отговорил Учителят, - този път е дълъг. Ще ти доверя само две неща, а след това ти ще трябва да докажеш правотата на моите думи. Помни, че свещеното дърво се охранява добре. Три прекрасни девойки се грижат за него и за плодовете му. Стоглав дракон пази и девойките, и дървото. Пази се добре от силата, прекалено голяма за теб, и от хитростта, прекалено фина за твоето разбиране. Бъди вни­мателен. Ще ти кажа още нещо. Твоите търсения ще те отве­дат там, където на Пътя ще те срещнат пет велики изпитания. Всяко от тях ще ти даде възможност да проявиш мъдрост, раз­биране, изкуство и умение да използваш благоприятните въз­можности. Бъди внимателен. Боя се, сине мой, че няма да раз­познаеш тези жалони по Пътя. Но това ще покаже само вре­мето; Бог да ти помага в твоите търсения.

* * *

Учителят, който го наблюдавал отдалеч, му изпратил Нерей с надежда да му помогне. Нерей се явявал отново и от­ново пред Херкулес в различни образи и с различни думи на истината, но Херкулес не откликвал, не можел да разпознае в него вестителя. Колкото и ловък да бил Нерей в своите речи, колкото и изкусен да бил Синът на Бога в дълбоката си мъд­рост, той не успявал, защото Херкулес бил сляп - той не раз­познал така фино предложената помощ. Накрая Нерей се вър­нал тъжен при Учителя и споделил своя неуспех.

— Първото от петте малки изпитания премина — отгово­рил Учителят - и този етап е белязан с неуспех. Нека Херку­лес продължава.

Като не намерил свещеното дърво по северния път, Херкулес се обърнал на юг и продължил търсенията си в зе­мите на тъмата. Отначало той мечтаел за бърз успех, но змеят Антей го срещал на пътя, борел се с него и всеки път го по­беждавал.

— Той пази дървото — помислил Херкулес. - Така ми ка­заха, значи то е някъде наблизо. Аз трябва да победя змея и унищожа стражата, да се промъкна и да взема ябълките.

Въпреки че отдавал в борбата всичките си сили, той не можел да победи.

- Къде е моята грешка? - питал се Херкулес - Защото Антей винаги ме побеждава? Още като младенец аз убих зми­ята в своята люлка. Удуших я със собствените си ръце. Защо сега не мога да се справя със змея?

Като събрал всичките си сили, Херкулес хванал чудо­вището с две ръце, откъснал го от земята и го вдигнал високо във въздуха. И о, чудо! Делото било извършено. Победеният Антей казал:

- Аз отново ще те срещна под друг образ при осмите

Порти. Готви се за борба!

Учителят, който следял отдалече нещата, видял всичко това, обърнал се към великия Председателстващ в Съвещател­ната Палата на Господ и докладвал за направеното:

- Второто изпитание е преминато. Опасността е прео­доляна. Този етап от пътя е отбелязан с успех.

И великият Председателстващ отговорил:

- Нека да продължи нататък.

* * *

Щастлив и обнадежден, Херкулес тръгнал напред, уве­рен в себе си и с нови сили за търсене. Сега той се насочил на запад, но там се сблъскал с неуспех. Той се устремил към тре­тото изпитание без да размисли и направената грешка задълго спънала движението му напред.

Но веднъж, в желанието да се освободи, той видял Бузирис в истинската му светлина и си спомнил думите на Нерей, казани доста отдавна "Истината се намира в теб самия. В теб е висшето могъщество, силата и мъдростта. Обърни се на­вътре към себе си и там открий силата, открий онова могъще­ство, което е присъщо на всички човешки синове, които са и синове Божии". Безмълвен лежал пленникът върху олтара, завързан към неговите четири ъгъла в продължение на цяла година. След това със силата, присъща на всички божи синове, той разкъсал своите окови, хванал лъжливия учител (който преди му изглеждал мъдър) и го привързал на своето място към олтара. Херкулес не казал нито дума, а го оставил там, за да му даде урок.

Наблюдаващият отдалеч Учител отбелязал момента на освобождаването и като се обърнал към Нерей, казал: "Трето­то велико изпитание е преминато. Ти го научи как да се спра­ви с него и в подходящия момент той го направи. Нека върви напред по Пътя и да познае тайната на успеха."

* * *

Внезапно той се спрял. Вик на дълбока злочестина по­разил слуха му. Вниманието му било привлечено от няколко лешояда, кръжащи над една далечна скала; после отново се раздал викът. Дали да продължи по своя път или да се отзове на онзи явно изпаднал в беда човек, с риск още повече да за­бави изпълнението на задачата? Херкулес преценявал възмо­жно ли е отново да се забави, след като вече цяла година била изгубена и той чувствал необходимост да бърза. Но ето, че отново прозвучал вопъл и Херкулес се устремил с бързи крач­ки ДО помогне на своя брат. Той намерил привързания към скалата Прометей, изтърпяващ страшно мъчение. Лешояди кълвали неговия черен дроб и така бавно го убивали. Херку­лес разкъсал оковите, освободил Прометей, прогонил лешоя­дите в далечните им леговища, след което се грижил за ране­ния, докато раните му не оздравели. Накрая, изгубил доста време, той отново тръгнал на път.

Учителят, който го наблюдавал отдалеч, казал на своя търсещ ученик първите думи, отправени към него, откакто той бил поел по своя път:

- Четвъртият етап от пътя към свещеното дърво е пре­минат. Нямаше забавяне. Правилото върху избрания Път, кое­то приближава всеки успех, е такова: "Учи се да служиш".

- Председателстващият в Съвещателната Палата на Го­спод отбелязал:

- Той се справи добре. Нека изпитанието продължи.

* * *

- Най-накрая ще докосна свещеното дърво! - възклик­нал радостно той. - Ще преборя дракона-пазач, ще видя прек­расните девойки, чиято слава се носи по целия свят, и ще взе­ма ябълките.

Херкулес обаче отново бил спрян от чувство на дълбоко състрадание. Той видял Атлас, олюляващ се по тежестта на света, който държал върху плещите си. Лицето му било изкри­вено от страдание, ръцете му треперели от напрежение, очите - затворени от болка. Той не молел за помощ, дори не виждал Херкулес, той просто стоял прегънат под бремето на тази страшна тежест. Херкулес го гледал разтреперан, чувствайки в пълна степен неговата тежест и болка. Той забравил за своето търсене. Свещеното дърво и ябълките излетели от паметта му и той вече искал само едно - да помогне на гиганта, при това незабавно. Херкулес се спуснал напред и с готовност поел то­вара, премествайки го от раменете на своя събрат върху своя гръб. Той затворил очи, напрягайки всичките си сили, и о, чудо! - тежестта изчезнала. Херкулес бил свободен, Атлас - също.

Гигантът стоял пред него със златни ябълки в ръце, кои­то той с любов поднасял на Херкулес. Търсенето било завър­шено.

Трите сестри също държали много златни ябълки; те ги подали на Херкулес, а Егла, прекрасната девойка, слава на залязващото слънце, му казала, слагайки ябълка в ръката му: