Подвизите на Херкулес Дадени от Тибетеца чрез Алис Бейли

След това Ерития, която наблюдава вратите, през които всеки трябва да мине преди сам да се представи пред великия Председателстващ, му дала ябълка, на която отстрани било написано със светлина: "Служене".

- Помни за това - казала му тя - Не го забравяй. Последна приближила Хеспера, чудото на вечерната звезда, и му казала ясно и с любов:

- Върви напред и служи, отсега и завинаги следвай пъ­тя на всички световни служители.

- Тогава ви връщам тези ябълки, за да ги дадете на оне­зи, които ще ме последват - казал Херкулес и се запътил на­зад, откъдето бил дошъл.

* * *

- Премини през тези Порти, хвани кошутата и влез още веднъж в Светилището.

Нека сега разгледаме третия подвиг (в знака Близнаци), който е свързан преди всичко с активната работа на стремя­щия се върху физическия план, където той постига разбиране за самия себе си. Преди тази активна работа да стане възмож­на човек трябва да мине през цикъл на вътрешен размисъл и мистичен копнеж; трябва да се устреми към висше разбиране и да развие субективния процес - възможно е това да отнеме дълго време преди човекът наистина да започне да обединява върху физическия план душата и тялото си. В това е същност­та на този подвиг. Именно в това постижение на физически план, както и в търсенето на златните ябълки на мъдростта се състои истинското изпитание за искреността на стремящия се. Желанието да бъде добър, жаждата да се убеди във фактите на духовния живот и периодичните опити да овладее самодисци­плината, молитвата и медитацията почти неизбежно предшес­тват тези реални и настойчиви усилия.

Мечтателят трябва да стане човек на действието, жела­нието да се пренесе в света на изпълнението - в това се състои изпитанието в Близнаци. Физическият план е мястото, където се придобива опит и където процесите, породени в света на менталните усилия, трябва да се проявят и да станат обектив­ни. Това е мястото, където се развива механизмът на контакта, където петте сетива постепенно разкриват пред човека нови сфери на знания и постижения. Това следователно е мястото, където се придобива знание и където това знание трябва да се превърне в мъдрост. Както е известно, знанието предполага търсене на смисъл, докато мъдростта е всезнание, израз на синтезното знание на душата. Без разбиране обаче в прилага­нето на знанията ние сме обречени. Защото разбиране означа­ва знанията да се прилагат в светлината на мъдростта към проблемите на живота и към постигането на целта. В този подвиг Херкулес се сблъсква с трудната задача да обедини ведно двата полюса на своето същество и да координира или съедини душата и тялото си, така че двойствеността да отстъ­пи място на единството и двойките противоположности да се слеят.

Символите

Като вижда, че Херкулес постига ментален контрол, обяздва бика на желанието и го отвежда в Храма на Душата, Евристей му поставя задача да донесе златните ябълки от градината на Хесперидите. Ябълките отдавна фигурират в мито­логиите и в символизма. Както знаем, в Едемската градина змията дава ябълка на Ева и след вкусването й идва познание­то за добро и зло. Това е символичен начин да се разкаже ис­торията за появата на разума и за начина, по който той започва да действа в древното същество, което в тесен смисъл не е би­ло нито животно, нито човек. Появата на разума носи разби­ране за двойствеността, за привличането между двойките про­тивоположности, за природата на душата, която е добро, и за природата на формата, която може да бъде и зло, ако обвързва душата и спъва нейното пълно проявление. Сама по себе си обаче формата не е зло.

Трябва да отбележим, че в Едемската градина на човеш­кото същество е дадена една единствена ябълка, символ на обособеността и изолацията. За разлика от това, Херкулес е трябвало да обере златните ябълки от друга градина - тази на Хесперидите, където ябълките са символ на множествеността и синтеза, на множеството, родено от единното дърво на Жи­вота.

На Херкулес били съобщени само три факта: че същест­вува градина с дърво, на което растат златни ябълки; че дър­вото се пази от стоглав змей; и че там ще срещне три прекрас­ни девойки. Но къде се намира тази градина и как да я намери, не му било казано. Този път мястото на действие не било ог­раничено нито от дивите земи, по които вилнеели кобилите-човекоядци, нито от малкия остров Крит. Трябвало да се пре­търси едва ли не цялата земя, така че Херкулес странствал от север на юг и от запад на изток, докато не срещнал Нерей, ко­йто изкусно владеел мъдростта и всички форми на речта. В някои класически източници той е наречен "древният от море­то". Нерей бил не само мъдър, но и неуловим, приемал най-различни форми и никога не давал на Херкулес пряк отговор. Накрая той направил само намек за посоката, в която трябва да се търси, и изпратил на път Херкулес, който бил донякъде обезкуражен и със съвсем слаба представа за това какво да прави и накъде да върви. Единственото, което Херкулес знаел, е че трябва да тръгне на юг, което символизира завръщането в света, т. е. към полюса, противоположен на духа.

Много скоро след това той срещнал змея, с който му се наложило да се пребори⁴. В своите търсения на златните ябъл­ки на физически план Херкулес, както и всички ученици, трябвало да победи заслепението и илюзията, защото в хода на духовните търсения ученикът много често е изложен на астрални увлечения и нисш психизъм от различни форми. Борей­ки се със змея Херкулес чувствал, че не може да го победи, докато не забелязал, че той е неуязвим само която се опира на земята. Щом като Херкулес повдигнал Антей във въздуха, змеят изгубил своята сила и вече не можел да бъде победител.

Близнаци е въздушен, мутабелен (т. е. променящ се, непостоянен - бел. прев.) или общ знак. Заслепението е сил­но изменчиво и приема най-различни форми. То е пряко свър­зано с очевидността, а не със същността (земята подхранва илюзията).

След като побеждава изпречилия се на пътя му змей, Херкулес продължава своите търсения. Неговата следваща среща отново е със заслепението, но проявено в друга форма. Бузирис бил син на Посейдон, бога на водите, но майка му била обикновена смъртна жена. Той се самообявил за велик учител. Говорел красиво и убедително. Като всячески се пре­възнасял, той принудил Херкулес да повярва, че може да му покаже Пътя, да го изведе към светлина и че само той е пази­телят на истината. Херкулес бил напълно заблуден. Постепен­но той попаднал под влиянието и чара на Бузирис, подчинил се на неговата воля и ум и го приел за свой учител и ръково­дител. Накрая, когато Бузирис изцяло подчинил Херкулес на волята си, той го привързал към жертвения олтар и го прину­дил да забрави за Нерей. Митът разказва, че след време Хер­кулес се освободил и продължил своето търсене, като привър­зал Бузирис към олтара, върху който пред това лежал самият той. Тук отново срещаме разочарованието, забавянето, неус­пеха и лъжата, характерни за тази част от изпитанието.

В своите търсения по света Херкулес открил Прометей, прикован съм скала, където лешоядите кълвали неговия черен дроб. Херкулес не могъл да понесе неговите страдания и от­ложил изпълнението на своята задача, за да освободи Прометей и да му помогне да прогони птиците.

И тук стигаме до решаващата точка от неговия подвиг, до същностното или истинското изпитание. Херкулес видял Атлас, който крепял на раменете си цялата тежест на света и се олюлявал под бремето на тази огромна отговорност. Херку­лес бил толкова поразен от величието на неговия подвиг и та­ка съпреживявал страданието на този, който е готов да издър­жи на плещите си тежестта на целия свят, че се отказал от из­дирването на златните ябълки. Той забравил собствените си планове и изпълнен със съчувствие поел тежестта от Атлас и я прехвърлил върху своите плещи. В чудесния завършек на раз­каза се казва, че след като се освободил от товара, Атлас сам отишъл в градината на Хесперидите, взел златните ябълки без никаква намеса от страна на стоглавия дракон, при това радос­тно му помогнали трите прекрасни девойки, и донесъл ябъл­ките на Херкулес, който сега също бил свободен, въпреки вси­чки препятствия, пропуски и отклонения в резултат от засле­пението и илюзиите. Независимо от неуспехите и дългото време, което се оказало необходимо, за да се сдобие мъдрост, Херкулес получил златните ябълки. Забележете, че противо­положният или допълващият знак на Близнаци е знакът Стре­лец. Човекът с Лък, който стреля точно и устремно препуска към целта - без никакви отклонения и неуспехи. Напред и са­мо напред.
ТРЕТИ ПОДВИГ

СДОБИВАНЕ СЪС ЗЛАТНИТЕ ЯБЪЛКИ НА ХЕСПЕРИДИТЕ – ВТОРА ЧАСТ

(Близнаци 21 май - 20 юни)
Поле на подвига

В съзвездието Близнаци има две звезди, които гър­ците са нарекли Кастор и Полукс, или Близнаци. Те олицетворяват две главни групи звезди - Седемте Плеяди и седемте звезди от Голямата мечка — две северни съзвездия, около които очевидно се върти нашата звездна система. Всяко от съзвездията е представено от една звезда. От гледна точка на езотеризма великата мистерия на въплътилия се в материя Бог и разпятието на космичния Христос върху кръста на мате­рията са свързани с отношенията (признати още от древност­та) между звездите на Плеядите и на Голямата Мечка. Тези две групи звезди представят Бога, или макрокосмоса, докато близнаците Кастор и Полукс се разглеждат като символи на човека, или микрокосмоса. Те са наричани също Аполон и Херкулес. Аполон означава Управник, бог-слънце; а Херкулес - "вървящият към подвиг". Така те представляват двата аспек­та на човешката природа - душата и личността, духовния чо­век и човешкото същество, чрез което тази духовна същност функционира: Христос, въплътен в материя, Бог, работещ чрез формата.

Кастор е смятан за смъртен, а Полукс - за безсмъртен. Интересен астрономически факт е, че звездата Кастор губи яркостта си и вече не излъчва онази светлина, която е прите­жавала пред векове; докато Полукс, безсмъртният брат, става по-ярък и затъмнява своя близнак, припомняйки думите, кои­то Йоан Кръстител изрича, когато вижда Христос "Той трябва да расте, а аз да се смалявам" (Св. Йоан, III, 30). Тук следова­телно виждаме най-важното съзвездие, което винаги илюстри­ра пред очите на човечеството мисълта за растящото могъщес­тво на духовния живот и намаляващата сила на личността.

Съзвездието Близнаци ни разказва историята на човешкото съзряване, историята на душата, която постепенно укрепва своя контрол.

В древния зодиак на Дендерах този знак е наречен "мяс­то на Този, който идва" и съдържа мисълта за появата на ду­ховното Същество. То е представено от две фигури — едната мъжка, другата женска; едната е положителна (духовният ас­пект), а другата отрицателна (материалният аспект). Коптските и древноеврейските названия се превеждат като "съединен" и това отразява статута на Херкулес, стремящия се. Той оли­цетворява обединението между душата и тялото. В това се крие и проблемът, който трябва да бъде преодолян в знака Близнаци. Целта е единението на нисшия с висшия "Аз", на смъртния с безсмъртния аспект. Именно тази задача води до дългите и сложни търсения, в хода на които Херкулес се вслушва ту в гласа на Нерей, висшия "Аз", ту попада под вли­янието на заслепението и илюзиите на нисшия "аз".

Темата за двойствеността, която е подчертана в Близна­ци, е развита в много митове. Ние например срещаме двама братя и в историята на Ромул и Рем, и в тази за Каин и Авел, при което единият от тях умира, а другия живее. В масонство-то астрологичен символ на Близнаци стават двата стълба, при това мнозина приемат, че масонската традиция може да се проследи назад до периода, предшестващ ерата на Телец, ко­гато слънцето е било в Близнаци, а и много по-назад от време­то на зараждане на Лемурийската раса, първата действително човешка раса; тогава започва да се проявява аспектът на разу­ма, а двойствеността на човечеството става природен факт.

Лемурийската раса е била третата човешка раса и под­вигът, който Херкулес символично извършва в Близнаци, съ­що е трети. Неговите търсения са насочени към душата, а чо­век винаги я търси несъзнавано, докато не дойде време да се осъзнае като Херкулес и да се съсредоточи върху търсенето на златните ябълки на знанието и мъдростта. Така че в масонска­та традиция откриваме типичното човешко търсене - стреме­жа към светлина, единство и божественост. Затова двата стъл­ба - Боаз и Якин, се смятат за символ на двойствеността.

В Китай за Кастор и Полукс говорят като за двата "бога на портите"; подчертава се както огромната мощ, която може ла придобие богът на материята, така и силата на божествено­стта.

Близнаци са предимно знак на интелекта, който има жизненоважно въздействие върху нашата Арийска раса. Тази раса бележи неотклонно развитие на умствените способности и интелекта. Близнаци следователно влияят върху трите обла­сти, засягащи човешките отношения. Първо, те управляват образованието като цяло - знанията, науките и полагането на основите на мъдростта. Един просветител е казал: "висшата цел на образованието е да се придобият знания като основа за получаване на по-висше откровение. И необразованите могат да получат такова, но не умеят да го изтълкуват". В този трети подвиг Херкулес получава забележително откровение и на петте етапа от неговите странствания образованието му посто­янно се усъвършенства.

Екзотеричният управител на Близнаци и на тяхната пър­ва декада е Меркурий, доколкото, както казва Алън Лео:

"Меркурий във външния свят обозначава училищата, колежите и другите места за обучение, научните и литератур­ни институти... В съзнанието той обозначава мисълта, разби­рането, логиката, разума, интелекта; при това по-скоро абс­трактното знание, отколкото конкретното (знание заради са­мото знание)... Неговото висше приложение очевидно е онова, което наричат "чист разум"... В тялото той управлява мозъка и нервната система, езика и органите на речта, а също и ръцете като инструмент на разума." (Сотрlete Dictionary of Astroligy /Пълен Астрологичен речник!, Аlan Leo, стр. 163)

Второ, Близнаци отговарят за взаимоотношенията. Те управляват съответно езика, общуването и търговията. Инте­ресно е да отбележим, че САЩ и Лондон се управляват от Близнаци, че английският език става преобладаващо средство за общуване по света, че най-големите презокеански маршру­ти започват от Ню-Йорк и Лондон, че и двата града са били световни пазари и разпределителни центрове. Меркурий, уп­равляващата планета на знака, е посредникът, или посланикът на боговете. В тази връзка трябва да припомним, че Херкулес попада под влиянието на двама учители - на Нерей (висшия учител) и на Бузирис (нисшия, или психичния учител) - което отново подчертава двойствеността на Близнаци и тяхната умс­твена ориентираност.

Бидейки проявен, както това е в наши дни, и в качество­то си на могъщ мутабелен знак, той задейства многобройни промени, нови идеи изпълват света, появяват се новаторски импулси и неизпробвани пътища за приближаване към духов­ната истина; скоро по целия свят ще се появят много учители, за да помогнат на расата да се приближи към ново духовно осъзнаване. Тъй като Близнаци са въздушен знак, ние виждаме колко бързо протича усвояването на въздушното пространс­тво, както и това, че се правят постоянни опити за унифицира­не и координиране на множеството различни аспекти на чо­вешкия устрем.

Венера е езотеричен управител на Близнаци и управлява втората декада. Венера води към единение, така че благодаре­ние на нейното влияние се осъществява законът за привлича­нето и за обединяване в едно на полярните противоположнос­ти. Всички тези промени и обединения откриват ново състоя­ние на съзнанието, ново състояние на битието, и ни водят към нова ера и нов свят. Вследствие от това възникват нови труд­ности и проблеми и тук се появява Сатурн, който управлява последната декада. Сатурн е планета на ученичеството, която носи трудности, проблеми и изпитания, но и предлага на уче­ниците благоприятни възможности. Именно Сатурн отваря вратите на въплъщението, именно тази планета ни сочи пор­тите към пътя на посвещението. Меркурий е посредник и про­свещаващ интелект, Венера е принцип на привличане и еди­нение, а Сатурн е създател на възможности - тези три планети имат своята особена роля в живота на стремящия се по време­то, когато той обединява висшето и нисшето, преминава през петте етапа на изпитанията и съзира целта, която накрая тряб­ва да достигне.

С този знак са свързани три съзвездия: Лепус (Заек), Го­лямото Куче и Малкото Куче; в тяхната взаимосвързаност ка­кто и във връзките им с Херкулес, стремящия се, по поразите­лен начин се разкрива цялата история на човешкото същество. В Голямото Куче се намира Сириус, Звездата на Кучето, която в много старинни книги е наричана "предводител на цялото небесно войнство", тъй като тя е 10-12 пъти по-ярка от всяка друга звезда от първа величина. Сириус винаги е асоцииран с горещината, оттук и изразът "кучешки дни" в средата на лято­то, когато е най-горещо. От гледна точка на окултизма Сириус е особено важен. "Нашият бог е огън всепоглъщащ", а Си­риус е символ както на всеобщата, така и на индивидуалната душа. По този начин, от езотерична гледна точка, това е звез­дата на посвещението. На езика на символизма се казва, че настъпва момент, когато пред просветения избухва звезда, ознаменувайки осъзнатата от него собствена тьждественост с универсалната душа, която той внезапно вижда чрез собстве­ната си душа, чрез своята собствена звезда.

Голямото Куче - това е безсмъртната Небесна Хрътка, която вечно преследва по-малкото Куче, кутрето, човека във физическо въплъщение. Това преследване е увековечено за нас от Френсис Томпсън в The Hound of Heaven (Небесната хрътка):

Аз бягах от Него нощи и дни,

Аз бягах от Него през арки годишни,

Аз бягах от Него през лабиринта от пътища

в собствения ми ум; и замъглен от сълзи

Аз се скривах от Него, и в мимолетно веселие.

И бързах след върволицата от надежди;

И хвърлях се стремително надолу

в мрачните бездни на страховете.

Но яките нозе все така летяха зад мен.

В зодиака на Дендерах тази звезда се нарича Апес (гла­ва). В приложението на Сотраnion Bible (стр. 1518) се казва, че най-ярката звезда в Голямото Куче е Сириус (Принца), а на персийски - Вожд. В същото съзвездие има още три звезди: едната е наречена "провъзгласяваща", другата - "самотно сия­еща", а третата - "славна"; тези наименования подчертават величието на Голямото Куче, а езотерично - чудото и славата на висшия "Аз".

В Малкото Куче, или недорасналото кутре, съгласно същия източник името на най-ярката звезда означава "изкупи-тел", а следващата по яркост се превежда като "носещият бре­мето", или "този, който носи вместо другите". Така в значени­ето на тези две имена виждаме портрета на Херкулес, който работи върху своето спасение, носи великото бреме на Атлас и опознава смисъла на служенето.

Лепус (Заекът), свързан с тези две съзвездия, съдържа звезда с интензивен ален цвят, почти като капка кръв. Черве­ното винаги е било символ на материалното желание. В зодиа­ка на Дендерах откриваме наименованието Баштибеки, което означава "ужасно падение". Аратус, който твори около 250 г. пр.н.е., говори за Лепус като за "постоянно преследвания". Интересно е да отбележим, че Арнеб (древноеврейското име на най-ярката звезда на това съзвездие) означава "враг на този, който идва"; а трите останали звезди се наричат "безумната", "завързаната" и "измамницата". Всички тези определения ха­рактеризират нисшия "аз", вечно преследван от висшия "Аз", т. е. човешката душа, преследвана от Небесната Хрътка.

Когато вечер гледаме звездното небе и видим Сириус, Звездата на Кучето, пред нас се разкрива драматичната карти­на на нашето минало, настояще и бъдеще. Историята на ми­налото е представена чрез Лепус (Заека), бързоног, излъган, безумен и привързан към колелото на живота, отъждествявано с материалния аспект и с вечния враг на "Идващия Принц". В Малкото Куче виждаме историята на стремящия се, т.е. на нашето сегашно мнозинство. В нас съществува вътрешен ръ­ководител, скрита божественост, изкупител. Ние вървим нап­ред покорявайки и за да покоряваме, но трябва да правим това като ученици, носейки бремето вместо другите и служейки им. В Голямото Куче е обрисувано нашето бъдеще и висшето ни постижение, чиято слава надхвърля сегашните ни възмож­ности за разбиране. Дори ако всички религии и ръкописи бъдат унищожени и не остане нищо друго, освен звездното небе, историята на зодиака и значението на имената на отделните звезди в различните съзвездия, дори и тогава бихме могли от­ново да проследим историята на човека, да възстановим поз­нанието за нашата цел и да узнаем как да я достигнем.

Цялата тази история действително е урок - първият от всички, предстоящи за усвояване от стремящите се, който обаче не може да бъде овладян преди да бъдат преминати из­питанията в Овен и Телец. След това на физически план, в по­лето на мозъка и неговото пробуждащо се съзнание, ученикът трябва да установи контакт с душата и да осъзнае нейните ка­чества. Той вече не е длъжен да бъде съзерцателен мистик, а към мистичните си постижения трябва да прибави и окултно познание за реалността. Това често се забравя от стремящите се, които се задоволяват с това да имат стремежи и визия за божествената цел. В пещта на живота те са изковали важни качества като искреност, благи намерения, добър характер, осъзната чистота на мотива, готовност да изпълняват изисква­ния и удовлетвореност от достигането на определено ниво на развитие, което им дава възможност да продължат напред. Едно нещо обаче все не им достига: те са лишени от това, кое­то може да се нарече "техника на присъствието"; те нямат привилегията и прерогативите да владеят. Те вярват в душата, във възможността за съвършенство, в пътя, по който трябва да вървят; но вярата все още не е преобразувана в познание за духовното царство и те не знаят как да определят своята цел! Затова, подобно на Херкулес, те тръгват да търсят в четирите посоки на света.

Този първи етап от търсенето ги изпълва с увереност, при условие че успеят да осъзнаят случващото се. Подобно на Херкулес, те срещат Нерей, символа на висшия "Аз", който впоследствие става в живота на ученика символ на напътс­тващия Учител. Контактът с висшия "Аз", особено в ранните етапи на търсенето, се проявява като проблясък от светлина, миг и тя изгасва; като внезапно осъзнаване на истината, така неуловимо и мимолетно, че отначало ученикът не е в състояние да го долови; като намек, появяващ се в съзнанието в мо­менти на еднопосочно внимание, когато умът е спокоен, а емоциите временно преотстъпват кормилото на управлението.

По-развитият ученик, който е установил контакт със своята душа и е по-възприемчив за инструкциите на един от великите Наставници на расата, скоро ще открие, че Учителят работи също като Нерей. С него не може да се поддържа неп­рекъснат контакт; ученикът може да общува с него само от време на време. В тези случаи той не трябва да чака поздрав­ления за големия си напредък, нито пък ще получи подробно разяснение на своите задачи и обширен план на работата, коя­то трябва да извърши. Учителят дава само намек и изчезва. Той прави внушение и повече нищо няма да каже. Право на ученика е да използва намека по най-добрия начин и да го по­следва, ако го оцени като мъдър.

Много окултисти, водени от най-добри намерения, внушават на хората мисълта, че Учителите на Мъдростта из­питват към тях личен интерес, че претоварените с работа Предводители на Расата си нямат по-важни занимания, освен да ги напътстват как да живеят, как да решават проблемите си, как детайлно да се грижат за делата си. Тук трябва да изразя своя протест срещу подобно принизяване на работата на Ве­ликите. Причината за това, че Нерей, Учителят, е толкова неу­ловим, че поражда единствено проблясъци на мисълта и че про­явява само мимолетно внимание към стремящия се е двояка:

Първо, отделният стремящ се не представлява никакъв личен интерес за Учителя, докато не достигне определена точ­ка на развитие и не придобие толкова тесен контакт с душата си, че се превърне в магнетичен служител на света. Тогава и само тогава за Учителя ще има смисъл да му изпрати мисъл или да му направи намек. След това, ако намекът бъде послед­ван, Той може да подскаже и повече, но трябва да се подчер­тае, че това се прави само във връзка с работата, която уче­никът трябва да изпълни в областта на световното слу­жене. Стремящите се трябва да помнят, че те стават учители единствено по пътя на практиката и че ние се готвим да бъдем учители и ставаме способни да се присъединим към групата на световните служители чрез усилието на нашата собствена душа. Душата е божественият Син Божий, всезнаещ и всеси­лен. И когато безсмъртният близнак увеличава своята сила и яркост, неговият смъртен брат угасва.

Второ, физическите тела на стремящите се по никакъв начин не могат да издържат на доста по-високата вибрация на Този, Който вече е достигнал. Тялото ще бъде разрушено, а мозъкът пренапрегнат, ако някой от Учителите остане в неп­рекъснат контакт с ученика, преди той да се научи поне да възприема Нерей като символ на собствения висш "Аз". Кога­то в резултат от собствените си усилия ние започнем да живе­ем като Души, когато с помощта на нашия собствен устрем се научим да служим и да бъдем канали на духовна енергия, едва тогава ще опознаем Нерей по-отблизо; след това почти неиз­бежно нашето знание за работата, която трябва да извършват Великите, ще стане толкова живо и реално, че ще надраснем личното желание за контакт и ще копнеем единствено да при­емем върху себе си бремето, което Те носят.

В началото на своите странствания Херкулес среща Не­рей, но без да му обърне необходимото внимание се отправя да странства по-нататък, като отчаяно търси начин да удовле­твори своя устрем. В края на търсенията си той среща Атлас, носещ върху плещите си бремето на света, и е толкова поразен от товара на тази отговорност и тежест, които е поел върху себе си великият Учител Атлас, че напълно забравя за своята цел - търсенето на златните ябълки, и се втурва да снеме те­жестта от неговите плещи. Когато стремящите се, представи­тели на различните религиозни движения или църкви, на теософското учение, на розенкройцерите или на много други гру­пи, към които гравитират, се научат да забравят себе си слу­жейки и се откажат от духовния си егоизъм заради помощта към човечеството, посветените значително по-бързо ще запо­чнат да преминават през портите и да стъпват върху Пътя, ко­йто води от тъмата към светлината, от нереалното към реално­то. Един от Великите е казал, че "има личности, които макар и никога да не са проявявали външно егоизма си, са силно егои­стични в своя вътрешен духовен стремеж." (Тhe Mahatma Letters to A. P. Sinnett Писмата на Махатмите до А, П. Си-нет/, стр. 360) След това Той ни посочва великия идеал, който подрязва корените на духовния егоизъм: "Според нас най-висшите стремежи към благото на човечеството се опорочават от егоизма, ако в ума на филантропа пробягва дори и сянка на желание за собствена изгода..." (пак там)

Херкулес, ученикът, е познал докосването на висшия "Аз", но той все още знае недостатъчно, за да остане с Нерей. Затова той тръгва на юг, или отново към света. Той е имал своя момент на висше проникновение, когато излиза зад пре­делите на физическото си съзнание и общува със своята душа. Това обаче трае кратко и той отново се връща към физическо­то си съзнание и продължава към друг опит. На него му се на­лага да се бори с Антей, змея (или великана). В случая това е змеят на астралното заслепение, а не този на желанието. Хер­кулес трябва да се бори със заслепението на нисшия психизъм, който на ранните етапи почти неизбежно привлича интереса на стремящите се. Всеки учител, който работи с търсещите Пътя, познава заслепението, под чието влияние те толкова ле­сно попадат. Заслепението може да бъде различно в зависи­мост от темперамента на стремящия се. Някои се отклоняват от правилния път, увличайки се по спиритични явления. В стремежа си да проникнат отвъд завесата, те биват погълнати от нисшата страна на спиритуализма и прекарват дълго време в стаята за сеанси, изучавайки отново и отново все онзи стар феномен на материализация, на общуване с духове и тяхното явяване. Тук аз не говоря за истинските научни изследвания, провеждани от хора, които сериозно се занимават с този предмет и са достатъчно подготвени за това. Имам предвид невежото участие в някои видове спиритични сеанси. Това интригува средния човек и го въвлича под властта на медиума или шарлатана, който е също толкова невеж, колкото и публи­ката. Участниците не са подготвени и не могат по никакъв начин да проверят онова, което виждат и чуват.

Змеят може да приеме формата и на по-общо психично явление. Стремящият се може да се заинтересува от автомати­чното писане или да започне да се вслушва в "гласове". Така той става астрален ясновидец или ясночуващ, при което към неразборията на физическия план и на собственото си обкръ­жение той добавя още по-голямо объркване, свързано с плана на психичното, попадайки по този начин в капана на астралността. Такъв човек става негативен (затворен в себе си), за­щото през цялото време се стреми да види или чуе нещо, кое­то не е физическо. Тъй като ние, също като кучетата и котки­те, притежаваме способност за ясновиждане и ясночуване, то в даден момент неизбежно ще чуем или видим нещо, ако не в действителност, то поне с помощта на творческата способ­ност, която всички притежаваме - въображението. Така стре­мящият се, оказал се неспособен да разпознае Нерей, ще сре­щне под една или друга форма змея и ще трябва да се бори с него. Както разказва митът, Херкулес дълго не успявал да по­беди Антей, но когато повдигнал змея високо във въздуха, тогава бързо го победил.

В основата на тази символика лежи една велика истина. Въздухът винаги е бил разглеждан като символ или елемент, свързан с плана на Христос, а в термините на теософията (и източните разбирания) - с будхичния план. Астралният план е изопачен израз на будхичния план и само когато изнесем зас­лепението пред ясната светлина на Христовата душа ние ще видим истината такава, каквато е, и ще станем неуязвими. Най-настоятелно препоръчвам на всички стремящи се да пре­одолеят своя интерес към психичните явления и да затворят астралния план колкото се може по-плътно, докато не развият в себе си силата на интуицията и умението да тълкуват своите възприятия с помощта на добре развития, достатъчно подгот­вен и правилно тренирай ум.

Следващият етап от търсенето на Херкулес е приложим и към сегашното човечество като цяло. Той попада във властта на Бузирис, който се провъзгласява за велик Учител. Дълго време Херкулес е държан завързан. Днес светът е пълен с учи­тели, които също като Бузирис градят учението си върху ам­бициозни претенции и заявления, провъзгласявайки се за пос­ветени и за пазители на истината, които знаят точния път на развитие, безусловно водещ стремящия се към успех. Те за­силват своя авторитет с обещания, градят взаимоотношенията си от позиция на силната личност, използват искреността и жарта на търсещите истината, събират около себе си чисти хора, които искрено вярват в истинността на техните думи, и ги привързват към жертвания олтар за по-голям или по-малък срок. Истинският посветен се разпознава по неговия живот и дела - той е прекалено зает да служи на расата, за да губи време да привлича интерес върху себе си. Той може да обещае на стремящия се единствено следното: "Ето древните правила, ето Пътя, по който са минали всички светци и Учители на Мъдростта, ето дисциплината, на която трябва да се подло­жиш; ако проявиш нужното усилие и търпение, целта непре­менно ще бъде достигната".

Херкулес обаче се освобождава сам, както постъпват всички искрени търсещи; след това, обърнал гръб за света на психичното и псевдодуховното заслепение, той започва да служи. Отначало той освобождава себе си чрез образа на Прометей, който символизира въплътения Бог, избавяйки го от мъченията на древните лешояди. Слънчевият сплит, стомахът и черният дроб са проявление (така да се каже) на природата на желанията и Херкулес се освобождава от лешоядите на же­ланията, които толкова дълго са го терзали. Той престава да бъде егоист и вече не се занимава със собственото си удовлет­ворение. В този знак той получава два горчиви урока и за да­дения конкретен цикъл става относително свободен. Прометей, вътрешният Бог, вече може да поеме към служене на све­та и да свали бремето от плещите на Атлас.

След саможертвите идва ред на наградата - Херкулес получава своя велик дар след като освобождава Прометей и Атлас. Когато Херкулес отлага своите търсения, за да помогне на света, Атлас отива вместо него в градината и му донася златните ябълки, като по този начин го поставя в контакт с трите прекрасни девойки, или трите аспекта на душата.

В началото на този подвиг Херкулес контактува със своята душа като с Нерей, а в края, преодолял заслепението, той постига много по-широко разбиране за собствената си душа в нейните три аспекта, всеки от които съдържа потенци­ала на трите божествени принципа. Егла символизира славата на живота и великолепието на залязващото слънце, т. е. вели­чието на физическото проявление. Тя дава ябълката на Херку­лес с думите "Пътят към нас винаги минава през делата на любовта". Ерития пази вратата - душата, която винаги се отваря чрез Любовта-Мъдрост. Тя дава на Херкулес ябълката, белязана със златната дума "Служене". Хеспера (вечерната звезда, или звездата на посвещението) олицетворява Волята. Тя казва на Херкулес: "Върви по Пътя". Чрез Служенето стремящият се ще се докосне до тялото, душата и духа, т. е. до Разума, Любовта и Волята.