Подвизите на Херкулес Дадени от Тибетеца чрез Алис Бейли

Великият Председателстващ в Съвещателната Палата на Господ се обърнал към Учителя, който стоял до него:

- Къде е човешкият син, който е и син Божий? Как се развива? Как се справя с изпитанията и с какво служене е зает сега?

Учителят отвърнал, поглеждайки към човешкия син, който е и син Божий:

- Сега той не е зает с нищо, о, велики Председателс­тващ. Трето изпитание даде много храна за размисъл на този търсещ знание ученик. Той си припомня и обмисля.

- Подготви го за ново изпитание, което ще изисква от него най-мъдър избор. Изпрати го да работи в такава област, където ще трябва да избира сред многобройни гласове онзи, който ще предизвика у него желание да се подчини. Подготви му също така изпитание, което на външен план да изглежда много просто, но което да пробуди неговата мъдрост на вът­решен план, както и умението за правилен избор. Нека той премине към четвъртото си изпитание.

* * *

Херкулес, човешкият син, който е и син Божий, стоял пред четвъртите велики Порти. Отначало царяла дълбока ти­шина. Той не произнасял нито дума, не издавал нито звук. Зад Портите се простирал прекрасен пейзаж, а на далечния хори­зонт се извисявал Божият храм, Светилището на Бога-Слънце, с проблясващи назъбени стени. Близо до хълма стояла изящна млада кошута. Херкулес, човешкият син, но при това и син Божий, наблюдавал и се вслушвал и накрая чул глас. Този глас идвал от яркия кръг на луната, където се намирал домът на Артемида. И прекрасната Артемида отправила към човеш­кия син следните думи на предупреждение:

След това се появила Диана, небесната ловджийка, дъ­щерята на слънцето. Обута в сандали, тя посочила към кошу­тата и също заявила своите права.

- Това не е така - казала тя. - Артемида, най-прекрасна сред девите, кошутата е моя и моя трябва да остане. Твърде млада до днес, сега вече тя е мой дивеч. Златорогата кошута е моя, а не твоя, и моя ще остане.

Стоящ между пилоните на Портите, Херкулес слушал този спор и се чудел защо двете деви се карат заради кошута­та. Но ето че прозвучал още един глас, който властно казал:

- Кошутата принадлежи не на девите, о, Херкулесе, а само на Бога, чието светилище виждаш на далечната планина. Отиди, освободи я, отведи я в безопасната обител на светили­щето и я остави там. Това е лесно за извършване, о, сине чо­вешки; освен това, тъй като си и син Божий (помисли върху това!), ти ще успееш да откриеш и уловиш тази кошута. Вър­ви!

Херкулес се устремил през четвъртите Порти, оставяйки зад себе си предлаганите му многобройни дарове, и без много да му мисли се впуснал в стремително преследване. Каращите се деви го наблюдавали отдалеч. Прекрасната Артемида, на­ведена от луната, и Диана, прелестната ловджийка в горите на Бога, следели движението на кошутата; при всяка възможност те отвличали вниманието на Херкулес и се опитвали да осуе­тят неговите усилия. Той преследвал кошутата по гори и поля, а двете деви хитро и фино го въвеждали в заблуждение отново и отново.

В продължение на цяла година синът човешки, който е и син Божий, преследвал кошутата; понякога успявал за малко да зърне нейния силует, но само за да види как тя отново по­тъва в горските дебри. От хълм на хълм, от горичка на горич­ка, Херкулес преследвал кошутата, докато веднъж не я открил до един вир, уморена от дългото бягане, спяща на тревата, по която никой не бил стъпвал.

Прокрадвайки се безшумно, той се приближил, стрелял с лъка си и уцелил кошутата в крака. Като влагал цялата си воля, за да сдържа своето вълнение, той се промъкнал по-близо, но кошутата не помръдвала. Тогава той се приближил още повече, сграбчил я в ръце и я притиснал до сърцето си. Артемида и Диана го наблюдавали.

- Търсенето е завършено! — провикнал се той. — Аз бро­дих из северни лесове, но не открих кошутата. Промъквах се през дълбоки и мрачни гъсталаци, но не я намерих. Преслед­вах тази кошута през диви равнини и безводни пустини, но без успех. Всеки път девите ме отклоняваха от пътя, но аз бях упорит и сега кошутата е моя! Тя е моя!

- Грешиш, Херкулесе, - стигнал до слуха му гласът на онзи, който стои близо до великия Председателстващ в Съве­щателната Палата на Господ. - Кошутата не принадлежи на човешкия син, пък бил той и син Божий. Отнеси я в онова да­лечно светилище, където живеят Синовете на Бога, и я остави при тях.

- Защо така, о, мъдри Учителю? Кошутата е моя; аз я заслужих с дългите си търсения и странствания, тя е моя и защото я държа до своето сърце.

- Но нима освен син човешки ти не си и син Божий? И светилището не е ли също така и твое? Нима не споделяш жи­вота на всички в тази обител? Отнеси свещената кошута в све­тилището на Бога и я остави там, о, сине Божий.

* * *

Тогава Херкулес отнесъл кошутата в светилището на Микена и я оставил в центъра на това свято място. И когато я положил пред Господ, той забелязал на крака й раната, напра­вена от неговата стрела. Кошутата му принадлежала по право­то на търсенето, но също така и по правото на оръжието и на точната му ръка.

Но Артемида, която стояла във външния двор на това свещено място, чула силния му победен вик и казала:

- Не. Кошутата е моя и винаги е била моя. Аз виждах нейните очертания, отразени във водата, аз чувах тропота й по земните пътища, аз зная, че кошутата е моя, тъй като всяка форма е моя.

Тогава Богьт-Слънце заговорил от святото място:

- Кошутата е моя, а не твоя, о, Артемида! Нейният дух пребивава с мен в течение на цяла вечност тук, в центъра на светилището. Ти не можеш да влезеш тук, о, Артемида, но знай, че аз казвам истината. Диана, прекрасната ловджийка на Господ, може да влезе за миг и после да ти разкаже какво е видяла.

В светилището съвсем за кратко влязла ловджийката на Господ и видяла формата на това, което преди било кошута, да лежи пред олтара като мъртва и огорчено казала:

— Ако нейният дух остава с теб, о, велики Аполоне, благороден сине на Бога, то кошутата е мъртва. Тя е убита от човека, сина човешки, пък бил той и син Божий. Защо той мо­же да влезе в светилището, а ние трябва да чакаме отвън?

- Защото той донесе кошутата със собствените си ръце, притискайки я до своето сърце, и защото в това свято място кошутата ще намери отдих, както и самият човек. Всички чо­веци са мои. Кошутата също е моя - не ваша, не на този човек, а моя.

* * *

Връщайки се от изпитанието, Херкулес отново минал през Портите и поел по пътя обратно към Учителя на своя жи­вот.

- Иди и погледни още веднъж зад пилоните на Порти­те, о, Херкулесе, сине мой.

Херкулес се подчинил. Зад Портите все така се прости­рал прекрасен изглед, на далечния хоризонт се извисявал хра­мът на Бога-Слънце, с проблясващи назъбени стени, а на близкия хълм отново стояла изящната кошута.

- Изпълнил ли съм задачата си, о, мъдри Учителю? Кошутата отново е на хълма, където я видях и преди.

И от Съвещателната Палата на Господа, където седи ве­ликият Председателстващ, се раздаде глас:

- Отново и отново човешките синове, които са и синове Божии, трябва да търсят златорогата кошута и да я отнасят в святото място - отново и отново.

След това Учителят казал на човешкия син, който е и син Божий:

- Четвъртият подвиг е извършен, но предвид същността на изпитанието и природата на кошутата, търсенето трябва да се повтаря. Не забравяй това и размисли над получения урок.

Ракът е последният от четирите знака, които можем да наречем подготвителни, когато разглеждаме инволюцията на душата в материята или еволюцията на стремящия се, който се бори да премине от човешкото в духовното царство. Овладя­вайки качеството на разума в Овен и на желанието в Телец, и като осъзнава същностната си двойственост в Близнаци, въп-лъщаващото се човешко същество влиза в човешкото царство чрез раждането си в Рак.

Ракът е знак на множеството, а въздействията, които той оказва (според много езотеристи), водят до формиране на чо­вечеството, на расите, на нациите и на семейството. Когато става дума за стремящия се, нещата изглеждат малко по-различно, защото в споменатите четири знака той подготвя своята екипировка и се учи да я използва. В Овен стремящият се овладява своя разум и се старае да го постави в служба на своите потребности, учейки се на умствен контрол. В Телец ("майката на просветлението") той вижда първия проблясък на онази духовна светлина, която постепенно ще става все по-ярка в степента, в която стремящият се приближава своята цел. В Близнаци той не само осъзнава двата аспекта на своята природа, но и безсмъртният аспект започва да расте за сметка на смъртния.

Сега в Рак той за пръв път влиза в контакт с това по-универсално сетиво, което е висшият аспект на масовото съз­нание. Така, снабден с управляем разум, със способността да забелязва озаренията, с умението да общува със своя безсмър­тен аспект и интуитивно да разпознава царството на духа, той вече е готов за по-значима работа.

В следващите четири знака, които ще характеризираме като знаци на борбата на физически план, за нас е изрисувана великата битка, чрез която придобилият съзнание човек, отде­лил се от масите в Рак, осъзнава себе си като индивид в Лъв, като потенциален Христос в Дева, като стремящ се (който ба­лансира двойките противоположности) във Везни и като побе­дител на илюзията в Скорпион. Това са четирите знака на кри­зата и на огромните усилия. Цялото просветление, интуиция и сила на душата, на които е способен Херкулес като стремящ се, изцяло са приложени в тези знаци. Те обаче имат своето отражение и на инволюционната дъга, където може да се про­следи същата последователност на разкритие. Душата придо­бива индивидуалност в Лъв, развива идеите и потенциалните си възможности в Дева, рязко се хвърля от едната крайност в другата във Везни и търпи възпитателното въздействие на света на илюзиите и формите в Скорпион.

Последните четири знака са знаци на постигането. Стре­мящият се вече се е откъснал от света на заслепението и фор­мата и в своето съзнание е свободен от техните ограничения. Сега в Стрелец той може да бъде стрелящият с лък и вървящ право към целта, в Козирог може да стане козелът, изкачващ се по планината на посвещението, във Водолей може да е све­товен работник, а в Риби - спасител на света. Той вече може да направи равносметка на всичко, което е придобил в подгот­вителния период и е завоювал в жестоките схватки през вто­рите четири знака, така че в последните четири знака да пока­же своите постижения и развити способности.

Тази кратка равносметка за въздействието на всички знаци върху Херкулес може да даде известна представа за чу­десната синтезна картина, за системното движение напред и за контролираното разкритие на различните сили, които играят своите сложни роли, за да осигурят промените в човешкия живот.

Три понятия характеризират обективното самосъзнание или съзнателния аспект на еволюиращото човешко същество: инстинкт, интелект и интуиция. Знакът, който сега изучаваме, е предимно знак на инстинкта, но висшият израз на инстинкта е интуицията. Както материята трябва да бъде възнесена на небето, така и инстинктът трябва да бъде извисен. Когато бъде трансцендентиран и трансформиран, той вече ще се прояви в качеството си на интуиция (символизирана от кошутата). Междинният етап в този процес и етапът на интелекта. Най-важната задача за Херкулес сега е да развива своята интуиция и да овладява умението мигновено на разпознава истината и реалността, което умение е висше право и могъщ фактор в живота на освободения син на Бога.

Така, Евристей изпраща Херкулес да хване Керинейска-та златорога кошута (doe или hind). Думата hind произхожда от стара готска дума, означаваща "това, което трябва се хва­не", или иначе казано - това, което се изплъзва и трудно се удържа. Въпросната кошута е била посветена на Артемида, богинята на луната, но Диана, небесната ловджийка и дъщеря на слънцето, също предявявала права над нея, което довело до спор на кого принадлежи кошутата. Херкулес се подчинил на повелята на Евристей и се отправил да търси благородната кошута. Той я преследвал цяла година, бродейки из горите, като понякога само успявал да я зърне отдалеч, а после отново я губел от поглед. Минавали месец след месец, но Херкулес все така не успявал да хване и задържи кошутата. Накрая не­говите усилия се увенчали с успех, той хванал златорогата кошута, взел я в ръцете си, "притиснал я до сърцето си" и я отнесъл в свещения храм на Микена, където я положил пред олтара на светилището. След това се оттеглил, доволен от своя успех.

Това е един от най кратките разкази, но въпреки своята лаконичност, този подвиг, ако добре помислим, е един от най-дълбоките и е от първостепенен интерес, а неговият урок е необичайно важен. Стремящият се не може да постигне успех, докато не преобразува своя инстинкт в интуиция, но той не може да използва правилно и своя интелект, докато не се за­действа интуицията, правейки го по-гъвкав, по-разширен и способен да постига разбиране. Инстинктът трябва да се под­чини и на двете.
ЧЕТВЪРТИ ПОДВИГ

ЗАЛАВЯНЕ НА ЗЛАТОРОГАТА КОШУТА - ВТОРА ЧАСТ

Рак (21 юни - 21 юли)

Качества на знака

Ракът се нарича също така и Краб, който според гър­ците бил изпратен от Хера, за да ухапе Херкулес по крака (отново срещаме символа на уязвимата "ахилесова пе­та"). Това е интересна форма за изразяване на отговорностите в процеса на въплъщение и за илюстриране на трудностите, които душата среща в дългото си пътуване по пътищата на еволюцията. Той символизира и ограничеността на физичес­ките въплъщения, тъй като Ракът е една от двете велики врати на зодиака. Той е вратата към света на формите, към физичес­кото въплъщение, а също и знак, в който двойствеността форма-душа е обединена във физическото тяло.

Противоположният на Рака знак е Козирог, като тези два знака са двете врати - едната към живота на формата, а другата - към духовния живот. Едната открива вход към масо­вата форма на човечеството, а другата - към универсалното състояние на съзнание, или царството на духа. Рак бележи на­чалото на човешкия опит във физическия план, а Козирог ознаменува неговата висша точка. Единият знак означава въз­можност, другият - завършване.

Според преданието, Христос дал на св. Петър ключове­те за небето и земята; така той му поверил ключовете от двете врати. В тази връзка четем:

"Иисус дава на Петър... ключовете за двете основни врати на зодиака, които са в двете точки на слънцестоене, т.е. за зодиакалните знаци Рак и Козирог, смятани за врати на слънцето. През Рака, или "вратата на човека", душата се спус­ка на земята (за да се съедини с тялото), което води до нейната духовна смърт. През Козирога, или "вратата на боговете", тя се въздига отново към небето." (Тhe Celestial Ship of the North, /Небесният кораб на Севера/, Е. Valentia Straiton, том 2, стр. 206)

В зодиака на Дендерах знакът на Рака е представен като бръмбар, който в Египет наричат скарабей. Думата "скарабей" означава "току-що роден". Това символизира раждането (вли­зането във въплъщение), или когато става дума за стремящ се - новото раждане. Египтяните са наричали месец юни "теоге", което отново означава "прераждане", така че и зна­кът, и названието на месеца неизменно ни напомнят за прие­мането на форма и за влизането във физическо въплъщение. В един древен индийски зодиак (от около 400 г. пр. н. е.) знакът на Рака също е представен като бръмбар.

Китайците наричали този знак "червената птица", до­колкото червеният цвят символизира желанието, а птицата е символ на стремителното спускане във въплъщение, на прояв­лението във времето и пространството. Образът на птицата често се появява в зодиака. Така например, в древната индуистка митология срещаме Хамза - "птицата във времето и прос­транството", която символизира в еднаква степен проявление­то и на Бога, и на човека. Птицата стремително се появява от тъмата, прелита над хоризонта в светлината на деня и отново изчезва в мрака. Английската дума goose (гъска) произхожда от същия санскритски корен и стига до нас през исландския. Затова, когато казваме на някого: "Ти си гъска!" всъщност правим едно много езотерично изявление, означаващо: "Ти си птица извън времето и пространството, ти си душа, приемаща форма, ти си въплътен Бог!"

Крабът живее както на сушата, така и във водата. В този смисъл той е знак на душата, която пребивава в физическото тяло, но живее предимно във водата, разбирана като символ на емоционалната, или чувствената природа.

Екзотерично Ракът се управлява от луната, която винаги е била майка на формата, контролираща водата, приливите и отливите. Следователно, в този знак господства формата и налага своите ограничения. Крабът строи своя дом (раковина) и го носи на гърба си, а хората родени в този знак винаги из­ползват онова, което са построили. Те обикновено са свръх-чувствителни, свръхемоционални и винаги търсят къде да се скрият. Роденият в Рак е толкова болезнено чувствителен, че с него трудно може да се общува; той е толкова е уклончив и често така неопределен, че е трудно да бъде разбран или убе­ден да вземе решение.

Кардиналният Кръст

Ракът е един от лъчите на кардиналния кръст. Другият лъч е този на Овена - знакът на започването, на начинанията, на субективния живот, на предродовия период, на инволюцията, на първата крачка както към приемане на форма, така и към духовно освобождение. Третият лъч на кръста са Везните, равновесието, изборът между едно или друго, началото на движението по "пътеката, тясна като острие на бръснач", за която често споменава Буда. Козирогът е четвъртият лъч, кой­то отново означава раждане, но този път раждане на спасителя на света, раждане в духовното царство, раждане не в света на материята, а в този на битието. Инволюция, въплъщение, из­разяване, вдъхновение - това са четирите понятия, съдържащи историята на Кардиналния небесен кръст (Кръста на посвете­ния).

В Рак няма ярки звезди, няма нито една забележителна или известна звезда, защото Ракът е знак на укриването, на отстъпването зад онова, което е било построено. Това съзвез­дие не поразява с нищо нашето въображение. Тук е интересно да припомним, че на еврейски език дори няма дума, означава­ща "рак" - той е бил смятан за нечист и недостоен за спомена­ване. За такава се приема и материалната форма (от гледна точка на духа), а езотеристите казват, че физическото тяло не е главното, не е принцип. (Замяната на краба със свещения еги­петски скарабей все пак е признание за качествата на Рака, но в неговите висши аспекти, т.е. когато роденият в този знак е стремящ се или ученик, тъй като човек многократно премина­ва по зодиака).

В това съзвездие има 83 звезди, най-ярката сред които е звезда от трета величина, а в самия център на съзвездието на­блюдаваме струпване на звезди, наричано Пресепа (яслата) и известно на съвременните астрономи като "Кошер". Това е прекрасен символ на колективната организация на човешкото семейство и е една от причините, поради които този знак ви­наги се възприема като знак на масовостта. В масата управля­ва инстинктът, затова Рак е знакът на инстинкта, на стадния живот, на масовата реакция. Той олицетворява подсъзнател­ния разум, наследствения инстинкт и колективното въображе­ние. В индивидуален план този знак въплъщава целостта на живота и клетъчното съзнание в тялото, както и онзи инстинк­тивен колективен живот, който при човека е предимно под­съзнателен, но винаги влияе върху физическото тяло, а субек­тивно - върху неговия нисш разум и емоционален живот.

Неразвитият индивид, роден в Рак, е потопен в масата и остава неосъзната част от огромното цяло, но оттук идва и проблемът, защото за разлика от него средният човек в Рак, както и стремящият се и работещият в този знак са подвластни на стремежа си да се издигнат над масата, в която ги задържа инстинктът им, и да развият вместо него интуицията, която ще им даде възможност съответно да се извисят. Евреите поняко­га наричат този знак "Ковчег", защото той означава загубване на личността, а ранните християни го познавали като "гроб на Лазар", който бил възкресен от мъртвите. В тези думи - "ков­чег", "гроб", "краб", както и в понякога срещаната по отноше­ние на Рака дума "утроба" виждаме все същата идея за скри­тия живот, за забулващата форма, за заложената възможност и за тази борба с обстоятелствата, която по-нататьк (в знака на Лъва) ще доведе до проявлението на индивида, а в Козирог -до раждането на спасителя на света. Следователно, този знак определено отразява протичащата в живота на стремящия се борба, при която инстинктът в крайна сметка ще отстъпи мяс­то на интуицията.

Интересно е да се съпоставят двата знака - Рак и Кози­рог, защото онова, което се набелязва в Рак, достига до своето завършване в Козирог. Ракът представя дома, майката. Той е личностен и емоционален, докато Козирогът представя група­та (в която единицата влиза съзнателно), както и "отеца на всичко, което съществува". Вратата на Рака се отваря в проце­са на развитие от животинско към човешко състояние на съз­нанието, докато вратата на Козирога се преминава чрез пос­вещение. Единият преход е автоматичен, подсъзнателен и по­тенциален, а вторият изисква личен импулс, самоосъзнаване и действеност. Ракът представя масовата форма, колективната животинска душа, докато Козирогът е групата, всеобщата душа.

Отначало се е смятало, че Иисус се е родил именно в знака на Рак. Впоследствие Козирог става месец на раждането на Христос - така от векове 25 декември се празнува като рожден ден на Спасителя на света. В най-дълбока древност обаче се е вярвало, че раждането на богове на слънцето става в знака на Рака. Ето какво четем:

"Раждането на младенеца Иисус (произволно посочено от свещениците) води до сериозно разминаване, защото ни се казва, че той се е родил в ясли. "Яслите" се откриват в знака на лятното слънцестоене, в съзвездието Рак, което е наричано врата на слънцето и през което (според древните вярвания) душите се спускат от небесния си дом на земята, докато по време на зимното слънцестоене през декември те са връщат в своя небесен дом през съзвездието Козирог - другата врата на слънцето. Приемало се, че Козирог е съзвездието, където по време на зимното слънцестоене се раждат слънчевите богове, които ставали свещени за синовете на светлината". (Тhe Celestial Ship of the North, /Небесният кораб на Севера/, Е. Валентия Стрейтън, том 2, стр. 205)

Астрологичният символ на знака Рак няма никакво от­ношение към биологичния краб. Той е съставен от две "мага­решки" опашки и това отново свързва евангелската история с разказа за яслите. Във връзка с раждането на Иисус се появя­ват две магарета: едното, върху което Дева Мария пътува до Витлеем преди раждането, и второто - с което отива до Египет след раждането. В близост до знака на Рак има две ярки звез­ди, едната известна като Аsselus Borealis (Северно магаре), а втората – Аsselus Australis (Южно магаре). Има и един трети случай, когато самият Христос влиза в Йерусалим при краткия си триумф на Връбница, яздейки на магаре, символ на търпе­нието и смирението - скъпоценните камъни в короната на ве­личието. Така че не подценявайте значението на този символ.

Някой беше използвал следните думи, за да изрази зву­ченето на Рак при първото ни влизане в този знак: "Жален, слаб глас, идващ като изпод земята, ниска, неясна и неопреде­лена мелодия."

Работата все още не е завършена. В този знак звучи единствено тонът на възможното постижение. Тук откриваме само дълбок вътрешен стремеж и едно смътно недоволство, което с времето става толкова силно, че издига скрития борещ се индивид над привичното му обкръжение и условия на жи­вот и го превръща в ревностен стремящ се, който не знае по­чивка в порива да се издигне над водата и упорито да се изка­чва нагоре, за да се окаже накрая на върха на планината в Ко­зирог, където се ражда, но все още не постига съвършенство спасителят на света. "Христос се е родил в Козирог, изпълнил е закона под знака Сатурн, открил е ерата на съзнателното братство под знака на Венера и е съвършен пример за посве­тен, роден в Козирог, който става световен служител във Во­долей и Спасител на света в Риби." Ракът допуска душата в световния център, който ние наричаме човечество. Козирогът допуска душата до съзнателно участие в живота на световния център, който наричаме Йерархия." (Еsoteric Astrology, /Езотерична астрология/, стр. 168)

Иисус често е наричан Добрия Пастир и е изобразяван като овчар, пасящ своето стадо. В умовете на хората мисълта за кошарата тясно се свързва с Христос. Към знака Рак имат отношение три съзвездия: Ursa Major, Ursa Minor и Аrgo. Привичните западни названия за първите две са Голямата и Малката Мечка, но една от загадките на астрономията е в това как названието "мечка" е могло да бъде дадено на тези групи звезди, след като в халдейския, персийския, индийския и еги­петския зодиак не се споменава за никаква мечка. В тях най-често се използват понятията "кошара" и "стадо овце", а ана­лизът на еврейските и арабските названия на звездите в тези съзвездия доказва, че древните имена означават "малкото ста­до", "кошарата", "овцата" и "кораба". В тридесет и четвърта глава от Езекил и в десета глава от Св. Йоан се предлага много информация, имаща връзка с тези съзвездия.

Малката Мечка е известна с това, че най-ярката звезда в нея е Полярната (Северната) звезда. В символиката на двете съзвездия се съдържа мисълта за масата или групата, върху която голямо влияние оказва работата по придвижването нап­ред, извършвана в знака на Рака, а в символиката на Полярна­та звезда е заложена идеята за пътеводната звезда, за магнети­чното привличане, което води поклонника назад към дома. Мнозина езотеристи вярват, че човешкото семейство - чет­въртото царство на природата, постепенно е навлизало в бити­ето в продължение на тези две хиляди години, когато Слънце­то се е намирало в Рак.

В масонската традиция също откриваме символизма за стадото животни, за рамките, в които тези овце или животни са затворени, както и за магнетичния притегателен център. В египетския Кирхерски небосвод (planisphere) съзвездието Арго е представено чрез две галери (както имаме две кошари), чиито носове били украсени с глава на овен, а кърмата на еди­ния от тях завършвала с рибена опашка. Забележете колко на­гледно тук е представено достигането на съвършенство в Ко­зирог, когато козелът се изкачва на върха на планината. В слу­чая е изобразен големият цикъл, който включва в себе си ево­люцията на душата от Рак до Козирог, но всъщност започва в Овен и завършва в Риби. Внимателният анализ на символика­та на зодиакалните знаци потвърждава дълбокото ни убежде­ние, че истината е запечатана във вечността и така постоянно ни напомня за историята на еволюцията на материята във форма, за еволюцията на съзнанието, на духа и на живота.

Съзвездието Арго се простира от Рак до Козирог и е ед­но от най-големите съзвездия. То е формирано от 64 звезди, най-ярката сред които е Канопус. Така неговата символика обхваща живота на стремящия се от влизането във въплъще­ние до постигането на целта. Ние често използваме понятието "кораб" в символичен смисъл, говорейки за "кораба на държа­вата" или за "кораба на спасението", и така изразяваме идеята за безопасност и прогрес, за намиране на изход и пътуване, за придвижване на маси поклонници в търсене на златно съкро­вище или на нов свободен дом.

Странниците притежават инстинкт и когато минават през различните съзвездия на този огромен зодиакален знак техният инстинкт се проявява като интелект в степента, в коя­то те са развили самосъзнанието си и са преодолели чисто жи­вотинския етап. По-късно, след като многократно е преминал по зодиака, стремящият се отново се оказва в Рак и се изправя пред задачата да открие тази вечно изплъзваща се, дълбоко окултна или скрита духовна интуиция, която трябва да го по­веде по дългия му индивидуален път. Стремящият се вече не се идентифицира с масата и не е разтворен в нея. Той не е ов­ца, пазена в безопасната кошара; той вече не е един от велико­то стадо пътници, тъй като се е отделил от масата и е тръгнал по самотния път на всички ученици. След това (от Лъв към Козирог) той изминава пътя на лишенията, проверките и изпи­танията, борейки се вече като индивид, докато не настъпи времето, когато с помощта на инстинкта, интелекта и интуи­цията и движен от подбудите на Христовия живот, той отново се съедини с масата и стане тъждествен с групата. Тогава във Водолей той става служител на света и губи чувството за отделеност.

Както видяхме, преследваната от Херкулес кошута е била посветена на Артемида (луната), но за нея претендират още небесната ловджийка Диана и Аполон, богът-слънце. Психолозите и борците за разгръщане на човешкото съзнание често забравят факта, че не съществуват резки граници между различните аспекти на човешката природа - всички те са само страни от единната реалност. Понятията "инстинкт, интелект, интуиция" са просто различни аспекти на съзнанието, което откликва на обкръжението, т. е. на света, в който човек същес­твува. Човекът е животно и заедно с животните той притежава инстинкт и инстинктивна реакция спрямо околната среда. Ин­стинктът е съзнанието на формата, на клетъчния живот. Той е начин за осъзнаване на формата и затова Артемида (луната), която управлява формите, претендира за свещената кошута, своята същност животинският инстинкт е също толкова божествен, както и останалите качества, които ние възприемам като по-духовни.

Човекът обаче е и човешко същество - той е рационален, може да анализира и да критикува; той притежава т. нар разум, т. е. способност за интелектуално разбиране и отклик! която го отличава от животните и открива пред него ново на знание. И все пак тази способност е просто едно разширение на неговия апарат за отговор и следствие от развитието щ инстинкта в интелект. Чрез инстинкта човекът придобива знания за света на физическите контакти и емоционалните условия, а чрез интелекта осъзнава света на мислите и идеите така се превръща в човек. Когато достигне този етап на интелигентно и инстинктивно осъзнаване, "Евристей" му показва че съществува и друг свят, който човек може да опознае, не който има свой особен метод на контакт и специфичен апарат| за отклик.

Ловецът Диана също претендира за кошутата, защото разглежда като интелект, а човекът пред своя Господ е велик изследовател и ловец. Кошутата обаче има и друга, по-| неуловима форма, която именно търси Херкулес, стремящият се. Според преданието той я издирвал в течение на цял един жизнен цикъл. Той е търсил кошутата, но не като инстинкт не като интелект. Това било нещо различно, заради което ток отделил цял един жизнен цикъл. Както знаем, накрая той хваща кошутата и я отнася в храма, където върху нея предявява права и Богьт-Слънце, разпознал в кошутата духовната интуиция - онова продължение на съзнанието, онази високоразвита осведоменост, която дава на ученика виждане за новите полета на контакт и открива пред него нов свят на битието! Според легендата, все още продължава спорът между Аполон! Бога-Слънце, който твърди, че кошутата е интуиция, небесната ловджийка Диана, убедена че кошутата е интелект, и Артемида (луната), приемаща кошутата просто за инстинкт. Две богини имат основания за своите претенции и задачата на все­ки ученик е правилно да използва инстинкта в подходящото време и по правилния начин. Ученикът трябва да се научи да използва интелекта под влиянието на Диана, ловджийката, дъщерята на слънцето, и чрез него да установи връзка със света на човешките идеи и търсения. Накрая той трябва да се научи да пренася тази своя способност в храма на Господ и там да я превръща в интуиция, чрез която ще започне да съз­нава проявлението на духа и онези духовни реалности, които нито инстинктът, нито интелектът биха могли да му разкрият. (Отново и отново човешките синове, които са и синове Божии, трябва да овладяват тези духовни реалности върху безкрайния Път.)