Поглед към бъдещето: модернизация на общественото съзнание президентът на Република Казахстан Нурсултан Назарбаев въведение



Дата21.01.2018
Размер212.98 Kb.
#50657


Поглед към бъдещето: модернизация на общественото съзнание

президентът на Република Казахстан Нурсултан Назарбаев
ВЪВЕДЕНИЕ


Казахстан навлезе в нов исторически период.

Тази година в моето годишно обръщение аз обявих, че започва Третата модернизация на Казахстан.

Така ние стартирахме два важни процеса на обновяването – политическата реформа и модернизацията на икономиката.

Целта е известна – да се наредим сред 30-те най-развити държави в света.

Двата процеса по модернизация имат ясни цели и задачи, приоритети, пътища за тяхното постигане. Убеден съм, че всичко ще бъде направено в срок и максимално ефективно. Но това не е достатъчно.

Убеден съм: започнатите от нас мащабни преобразувания трябва да се придружават от изпреварваща модернизация на общественото съзнание. Тя не само ще допълни политическата и икономическата модернизация, тя ще стане тяхната сърцевина.

Трябва да отбележим, че през годините на нашата независимост приехме и изпълнихме редица големи програми.

От 2004 година работим по програмата «Мәдени мұра» (Културно наследство), по възстановяване на исторически и културни паметници и обекти на територията на Казахстан.

През 2013 година приехме програмата «Халық тарих толқынында» (По следите на историята на народа), по която издирихме във водещите световни архиви и изучихме документи, отнасящите се към историята на нашата страна.

А днес трябва да започнем по-мащабна и фундаментална работа.

Затова днес реших да споделя своята визия, как заедно да направим крачка напред към бъдещето, да променим общественото съзнание, за да станем единна нация на силни и отговорни хора.



I. ЗА НАЦИОНАЛНОТО СЪЗНАНИЕ ПРЕЗ XXI ВЕК
Пред очите ни светът започва нов, донякъде неясен, исторически цикъл. Не може да сме в предните редици със старо мислене и съзнание. Затова е важно да се концентрираме, да се променим и да се адаптираме към новите условия, да вземем най-доброто от това, което носи новата епоха.

Какъв, според мен, е най-главният недостатък на западните модели на ХХ век спрямо реалностите на нашето време? В това, че те пренасяха своя уникален опит върху всички народи и цивилизации без да отчитат техните специфики.

Дори в значителна степен модернизирани общества имат културна идентичност с древни корени.

Първото условие на модернизацията от новия тип е запазване на своята култура, на собствен национален код. Без това модернизацията ще се превърне в кух звук.

Но това не значи да се затворим в черупката на националното ни самосъзнание, трябва да отсеем всичко, което ни дърпа назад и да използваме това, което ни води напред.

Новата модернизация не трябва да гледа отвисоко на историческия опит и традициите. Напротив, най-добрите традиции трябва да станат предпоставка, важно условие за успеха на модернизацията.

Без национално-културни корени модернизацията ще увисне във въздуха, а аз искам тя да стои здраво на земята. А това означава, че историята и националните традиции трябва задължително да се взимат предвид.

Това е платформа, която обединява хоризонтите на миналото, настоящето и бъдещето на един народ.

Убеден съм, че най-важната мисия на духовната модернизация е в помирението на различни полюси на националното съзнание.

Бих искал да отбележа няколко насоки на модернизацията на съзнанието както на обществото като цяло, така и на всеки казахстанец.



1. Конкурентоспособност

Днес не само отделен човек, но и нацията като цяло има шанс за успех, само развивайки своята конкурентоспособност. 

А това преди всичко означава способност на нацията да предложи на регионалните и глобалните пазари нещо печелившо като цена и качество.

И това не е само материален продукт, а знания, услуги, интелектуални продукти, и накрая качеството на трудовия ресурс.

Утрешният ден ще изисква да сме конкурентоспособни, а не само да имаме минерални ресурси, тогава една нация ще има успех.

Затова всеки казахстанец, както и нацията като цяло, трябва да имат набор от качества, съответстващи на ХХІ век. Задължителни са компютърната грамотност, знание на чужди езици, отвореност към културата.

Затова и програмата „Цифров Казахстан”, и програмата за триезичие, и програмата за междукултурно и междуконфесионално разбирателство са част от подготовката на нацията (и на всички казахстанци) към живота през ХХІ век. Това е част от нашата конкурентоспособност.
2. Прагматизъм

Модернизацията е невъзможна без промяната на редица навици и стереотипи. В нашата история има много примери на истински прагматизъм.

В течение на векове нашите предци са запазили своя уникален природосъобразен начин на живот, запазвайки околната среда и земните ресурси.

И само в рамките на няколко години в средата на миналия век нерационалното използване на ресурси доведе за изчезването на Аралско море, а хиляди хектари плодородна земя се превърнаха в пустеещи земи. Това е пример за извънредно непрагматично отношение към околната среда. И така, прагматизмът на нашите деди се превърна в разсипия.

По пътя на модернизацията трябва да помним навиците на нашите предци. Прагматизмът означава да знаем с какви ресурси разполагаме, как да ги разходваме разумно, как да планираме своето бъдеще.

Прагматизмът е обратното на разсипията, арогантността, показността. Културата на съвременното общество – това е културата на един осигурен живот, но не и на лукса, това е културата на рационалността.

Умението да живеем разумно, да се стремим към поставените цели, да се образоваме, да водим здравословен начин на живот и да имаме професионални успехи – това е прагматизмът.

И това е единствено успешен модел в съвременния свят. А когато една нация и индивид не се стремят към конкретни, реални цели, тогава се появяват неосъществими, популистки идеологии, които водят към катастрофа.

За съжаление, в историята има немалко примери, когато цели нации, водени от неосъществими идеологии, търпят поражение. Видяхме падането на трите големи идеологии на миналия век – комунизма, фашизма и либерализма. 

Векът на радикалните идеологии отмина. Трябват ни ясни, разбираеми и устремени в бъдещето постулати. Такъв постулат както за човека, така и за една нация, може да стане преследване на конкретни цели, като се отчитат собствените възможности. Реализъм и прагматизъм – това е мотото на следващите десетилетия.

3. Запазване на националната идентичност

Самото понятие на духовната модернизация предполага да се промени националното съзнание. Тук има два момента.

Първо, промяна в рамките на националното съзнание.

Второ,  запазване на вътрешното национално „Аз”, с промяна на някои негоми черти.

С какво са опасни господстващите днес модели за модернизация? С това, че модернизацията се разглежда като преход от един национален модел за развитие към някакъв единен, универсален. Обаче животът неизменно доказва, че това е грешно! На практика различни региони и държави са изработили свои модели

Нашите национални традиции и обичаи, език и музика, литература и свадбените ритуали, – с една дума, националният ни дух трябва винаги да остава с нас.

Мъдростта на Абай, произведенията на Ауезов, одухотворените стихове на Джамбул, вълшебните звуци на Курмангазъ, вечният зов на аруах (аруах е духът на предците, който ни закриля - Б. пр.) – това е само част от нашата духовна култура.

Но модернизация се състои и в това, че трябва да оставим в миналото някои остарели навици и привързаности, които не се вписват в съвременния ни глобален свят.

Това се отнася и до такава особеност на нашето съзнание, като регионално деление на една нация. Трябва да знаем и да се гордеем с историята на своя регион, но и не трябва да забравяме, че принадлежим на единна и велика нация.

Ние изграждаме меритократично общество, в което всеки трябва да се оценява според личния си принос и професионалните си качества. Такава система не тъпи шуро-баджанащината. Това е модел на кариерно развитие в изостаналите общества.

Задачата не е в това, да изброяваме положителното и негативното в натрупания опит. Задачата е да разберем две неизменни правила.

Първо. Никаква модернизация не може да има без запазване на националната култура.

Второ. За да се движим напред, трябва да се откажем от елементите на миналото, които не позволяват на нацията да се развива.
4. Издигане на знанието в култ

Стремежът към образоването винаги е бил характерен за нашия народ.

Много неща направихме през годините на нашата независимост. Изучихме десетки хиляди казахстански младежи в най-добрите университета в света. Както знаем, началото бе поставено още в началото на 90-те години на миналия век с програма Болашак”. Изградихме ред университети от много високо ниво, мрежа интелектуални училища и мн.др.

Но култът към образованието трябва да е всеобщ. Има твърда и ясна причина за това. Технологичната революция води към това, че в близките десетилетия половината от съществуващите професии ще изчезне.  В такива условия ще може да живее успешно само високообразован човек, който може лесно да сменя професията си благодарение на високото равнище на своето образованието.

Затова днес Казахстан е сред най-напреднали държави в света с висок дял на бюджетните разходи за образование.

Всеки казахстанец трябва да разбира, че образованието е основният фактор за успех в бъдещето. Сред приоритетите на младежите образованието трябва да е на първо място, и тогава нацията ще успее.
5. Еволюционно, а не революционно развитие на Казахстан

Тази година се навършват 100 години, откакто през октомври 1917 година на огромна част от Евразийския континент се извършиха кардинални промени. Целият ХХ век премина под знака на революционните катаклизми.

Всеки народ взима своята поука от историята. Това е негово право и не трябва да налагаме на другите своята гледна точка. Но също така никой няма право да налага и на нас своето субективно виждане на историята.

А уроците на ХХ век са предимно трагични за нашия народ.  

Първо, бе прекъснат естествения път на националното ни развитие и бе наложен чужд модел на общественото устройство.

Второ, нацията претърпя тежък демографски срив.

Трето, бяха заличени казахският език и култура.

Четвърто, много региони на територията на Казахстан станаха зона на екологична катастрофа.

Разбира се, в историята няма само черно и бяло. XX век донесе на Казахстан и немалко позитивни неща.

Това са индустриализацията, създаване на социална и производствена инфраструктура, формиране на нова интелигенция.

Бе извършена определена модернизация. Но това бе модернизация на територията, а не на нацията.

Ние трябва добре да разбираме уроците на историята. Ерата на революциите не е преминала. Те силно се промениха по форма и съдържание. Но цялата ни нова история казва преко и недвусмислено: само еволюционното развитие ще даде на една нация възможност да процъфтява. В противен случай пак ще попаднем в клопката на историята.

Еволюционното развитие трябва да бъде един от водещите принципи и в личностното развитие на всеки казахстанец.

Еволюционното развитие на обществото означава, че е важно да разбираме не само уроците на историята, но и примери от съвремието и сигнали от бъдещето.

Промени се типът на революциите. Те вече придобиват етнически, религиозен, културен и сепаратистки характер. Но в повечето случаи всичко приключва с насилие и икономически колапс.

Затова сериозното преосмисляне на ставащото в света е част от работата, която трябва да извършат и обществото като цяло, и политическите партии и движения, и системата на образованието.
6. Отвореност на съзнанието

Много от проблемите възникват затова, че големият глобален свят бързо се променя, а масовото съзнание остава в „домашни рамки”.

Например, за какво да напомняме за необходимостта масово и ускорено да се изучава английски език, когато по цял свят повече от милиард души заедно със своя роден изучават и английски език като език за професионална комуникация?

Да не би повече от 400 милиона граждани на Европейския съюз не уважават свои родни немски, френски, испански или италиански или друг език? Да не би стотици милиони китайци, индонезийци или малайци просто така изучават английски?

Това не е нечие субективно желание, това е условие за работа в един глобален свят.

Но вопросът не е само в този пример. Отвореност на съзнанието означава, най-малко, три особености на съзнанието

Първо, разбиране на това, какво се случва в големия свят, какво се случва около твоята страна, какво се случва в твоята част от планетата.

Второ, отвореност на съзнанието – това е готовност към онези промени, които носи новите технологии. В близките 10 години те ще променят големи пластове от нашия живот – работа, бит, почивка, жилище, начини на общуване. Трябва да сме готови към това.

Трето, способност да възприемаш чуждия опит, да се учиш от другите. Две велики азиатски държавы Япония и Китай са класически пример за тези способности.

Отвореност към най-добрите постижения, а не сляпо неприемане на всичко чуждо – тук е ключът към успеха и един от показателите на отворен ум.

Защо отвореното съзнание е толкова важно в бъдещия свят?

Ако казахстанците опознават света през прозорците на домовете си, те могат и да не разберат, какви бури се задават в света, на континента или в съседните държави. Могат да не видят гора зад дърветата, могат да не разберат външните причини, които понякога ни карат да се променяме.



II ДНЕВЕН РЕД ЗА БЛИЗКИТЕ ГОДИНИ
Общественото съзнание изисква не само да се определят принципите на модернизацията, но и конкретни проекти, които биха позволили да се отговори на предизвикателствата на времето, без да се загуби великата сила на традициите.

Виждам няколко конкретни проекта, които можем да реализираме в близките години.
Първо, да започнем работа по поетапно преминаване на казахския език към латиница. Тук трябва да работим спокойно, на етапи. През годините на нашата независимост ние постепенно се подготвяхме към това.

Историята на писмен казахски език има дълбоки корени.

През VI–VII век, в ранните средни векове, на територията на Евразия възникна древнотюркска руническа писменост, известна в науката като орхоно-енисейска писменост.

През VI–VII век се появи древнотюркската писменост – един из най-древните буквени писмености.

От V до XV век тюркския език използваха жителите на голяма част от Евразийския континент.

Например, в Златната орда официални документи и международна кореспонденция се е водела предимно на тюркски език.

Започвайки от до XX век, близо 900 години, на територията на Казахстан се е използвало арабско писмо.

Отказ от руническата писменост, разпространението на арабски език и арабската писменост започнаха след приемането на ислям.

На 7 август 1929 година Президиумът на Централния изпълнителен комитет на СССР и Съветът на народните комисари на СССР приеха постановление за въвеждане на нова латинизирана азбука с наименование „Единна тюркска азбука”.

Латинизираната азбука се е използвала от 1929 до 1940 годинаслед което бе заменена с кирилица.

На 13 ноември 1940 година бе приет „Закон за преминаването на казахската азбука от латинизирана към нова азбука на базата на руската азбука”.

И така, казахският писмен език бе променян предимно по конкретни политически причини.

През декември 2012 година в своето годишно обръщение към народа на Казахстан „Казахстан-2050” казах: „Трябва от 2025 година да пристъпим към преминаването на нашата азбука към латиница”.

Това означава, что тогава във всички области ние трябва да започнем преминаване към латиница.

То ест към 2025 година официални документи, периодични издания, учебници и всичко останало ние започваме да издаваме на латиница.

А сега започваме подготовката към това преминаване към латиница.

Преминаване към латиница има своята дълбока историческа логика. Това са и особеностите на съвременната технологична среда, и особеностите на комуникацията в съвременния свят и на научно-образователния процес през ХХІ век.

2025 година не е толкова далече, затова правителството трябва да има стриктен график за преминаване на казахския език към латиница. 

В нашите училища всички деца изучават английски език. Това е латиница. То ест за младежите няма да е проблем.

Предполагам, че до края на 2017 година с помощта на учените и широката общественост трябва да приемем единен стандартен вариант на казахската азбука с ново изпизване на буквите. От 2018 година да започнем да подготвяме кадри за преподаване на новата азбука и да разработваме нови учебници за средните училища.

В близките 2 години трябва да проведем необходимата организационна и методическа работа.

Разбира се, в преходния период известно време ще работи и кирилицата.
Второтова е проект „Ново хуманитарно знание. 100 нови учебника на казахски език” по обществени и хуманитарни науки.

Същността на проекта е в следното:

1. Ние трябва да създадем условия за пълноценно образование на студентите по история, политология, социология, философия, психология, културология, филология. Трябва да подкрепим нашата хуманитарна интелигенция чрез възстановяване на хуманитарни катедри във вузовете на страната. На нас ни трябват не само инженери и медици, но и хора, добре разбиращи съвремеността и бъдещето.

2. В близките години трябва да преведем от различни езици на казахски език 100 най-добри учебници в света от всички области на хуманитарното знание, трябва да дадем на нашата младеж възможност да се обучава по най-добрите световни образци. Вече през 2018/2019 учебна година трябва да започнем да обучаваме нашите студенти по тези учебници.

3. За тази цел на базата на вече съществуващи преводачески структури трябва да се създаде недържавно Национално бюро за преводи, което по поръчка на правителството да започне тази дейност още през лятото на 2017 година.

Какво ще постигнем с тази програма? 

Преди всичко, качествено ново равнище на подготовката на стотици хиляди наши студенти.

По-нататък, това е подготовка на кадри, адаптирани към глобална конкуренция в областта на знанието.

Тези хора ще станат главни проводници на принципите на модернизацията на съзнанието – отвореността, прагматизма, конкурентоспособността. Бъдещето ще се създава в учебните аудитории.

Нашето социално и хуманитарно знание дълги години бе консервирано в рамките на едно учение и в рамките на един мироглед. Издаването на казахски език на 100 най-добри учебници в света ще има ефект вече след 5-6 години. Трябва да взимаме всичко само най-съвременно и да имаме превод на казахски език. И това е задачата на държавата.

Правителството трябва да проучи този въпрос и да го реши предвид наличието на преводачи, авторските права, учебно-методическите програми, професорско-преподавателския състав и т.н.
Третопатриотизмът започва от любовта към своята земя, своето село, град, регион, от любовта към „малката” родина. Затова предлагам програма „Туған жер (Роден край), която много лесно ще премине в по-широка – „Туған ел” (Родна земя).

Защо „малката” родина? Човек е не само рационално, но и емоционално същество. „Малката” родина – това е мястото, където ти се е родил и пораснал, а понякога живял цял живот.

Там планините, реките, разказите и легендите за тяхното възникване, имената на хората остават в паметта на народа. Може да продължим да изброяваме. Всичко това е важно.

Особено отношение към родната земя, нейната култура, обичаи, традиции – това е важна черта на патриотизма. Това е основа на културно-генетичния код, който от всяка нация прави нация, а не сбор на индивиди.

В продължение на векове нашите предци са защитавали определени места и райони, запазвайки за нас милиони квадратни километри благодатна земя. Те запазиха бъдещето.

Какво на практика означава любов към „малката” родина, какво означава програма „Роден край”?

Първо. Необходимо е да организираме сериозна работа по краезнание в областта на образованието, екологията и благоустройството, изучаване на регионалната история, възстановяване на културно-историческите паметници и културни обекти от местен мащаб.

Например, най-добрата форма на патриотизъм – това е изучаване на историята на родния край в средните училища.

Второ. Някои бизнесмени, чиновници, представители на интелигенцията, младежи, които са се преселили в други региони, искат да подкрепят своята „малка” родина. Това е нормално и патриотично желание, трябва да го насърчаваме.

Трето. Местната власт трябво систематично и организирано да подхожда към програмата „Роден край”.

Не може да оставим работата на случайността, защото тя изисква балансирано и правилно разбиране.

Трябва да намерим различни форми за подкрепа, които ще помогнат на „малката” родина, в това число спонсорска помощ. Тук има голямо пространство за работа.

Можем да озеленим нашите градове, да спомогнем за компютъризация на училищата, да подкрепим регионалните вузове, фондовете на местните музеи и галерии и т.н.

Накратко, програмата „Роден край” ще стане един от истински основи за общонационалния патриотизъм.

От любовта към „малката” родина идва и любовта към „голямата” родина – родната страна (Казахстан).
Четвърто. Успоредно с проекта „Роден край”, който ще се реализира в местните обекти и населени места, трябва да укрепим в съзнанието на народа и общонационалните ни светини.

На нас ни трябва проект „Духовните светини на Казахстан”, или, както казват учените, „Свещената география на Казахстан”.

Всеки народ, всяка цивилизация има свети места, които са общонационални, коита са известни на всеки представител на този народ.

Това е една от основите на духовната традиция. Това е особено важно за Казахстан. Ние сме огромна по територия държава с богата духовна история. В същото време през цялата ни история сме създали единна верига на тези свети места, които са важни от гледната точка на културата и духовното ни наследство.

Тук въпросът дори не е в реставрацията на паметниците и сградите.

Въпросът е в това, да съединим в националното ни съзнание комплекса от паметници до Улътау и мавзолея на ходжа Ахмед Ясауи, древните паметници на Тараз и гроба на Бекет ата, древните комплекси на Източния Казахстан и светите места в Седморечието, а също много други места. Всички те обрязуват пояс на нашата национална идентичност.

Когато днес се говори за въздействието на чуждите идеологични влияния, не трябва да забравяме, че зад тях стоят определени ценности, определени културни символи на другите народи. На тях може да се противопостави само нашите собствени национални символи.

Културно-географският пояс, състоящ от светините на Казахстан – това е духовната ни защита и повод за гордост, който ни води през вековете.

Това е един от елементите на основата на националната ни идентичност, затова за пръв път през хилядолетната ни история трябва да разработим и изпълним такъв проект.

В рамките на една година правителството, след обществено обсъждане, трябва да разработи този проект и да свърже в него три елемента:

1.  Всеки казахстанец трябва да бъде информиран за ролята и мястото на този „Културно-географски пояс”.

2. Нашите медии трябва сериозно и систематично да се заемат с общонационалните информационни проекти в тази област.

3. Вътрешният и външният културен туризъм трябва да се опира върху това културно наследство. По своето културно значение Туркестан или Алтай имат не само национално или континентално значение, това са глобални ценности.
Пето. Конкурентоспособност в съвременния свят и конкурентоспособност на културите. Огромна част от успеха на САЩ в ерата на „студената война” се дължи на усрехите на Холивуд. Ако искаме да бъдем нация със свое уникално място върху глобалната карта на ХХІ век, трябва да изпълним още един проект – Съвременна казахстанска култура в глобалния свят”.

Въпросът тук е в това, светът да ни познава не само с нефтените ни ресурси и големи външнополитически инициативи, но и с нашите културни постижения.

За какво е този проект? 

Първо. На нас ни трябва комплексен подход, нашата култура да „звучи” на шестте езика на ООН: английски, руски, китайски, испански, арабски, френски. 

Второ. Това трябва да бъде именно съвременна култура, т.е. да се създава от нашите съвременници.

Трето. Това трябва да е съвременно по своята форма. Примерно, не само книги, но и цял комплекс придружаваща мултимедиа.

Четвърто. Трябва да има сериозна държавна подкрепа, постоянна работа на министерствата на външните работи, на културата и спорта, на информациите и комуникациите.

Пето. Огромна роля на нашата творческа интелигенция, в това число Съюз на писателите и Академия на науките, университети и обществени организации.

Какво от нашата съвременна култура трябва да се лансира по света?

Това е много сериозна и голяма по обем работа, която включва не само селектиране на най-добрите произведения на националната ни култура, но и тяхната презентация в чужбина.

Това е и огромна преводаческа работа и специални методи за лансиране на нашите културни постижения – книги, пиеси, скулптури, картини, музикални произведения, научни открития и т. н. 

Всичко това е конструктивна и благородна задача. Предполагам, че 2017 година трябва да е решаваща. Ние трябва да решим, какво в областта на културата искаме да покажем на света. Можем да изпълним тази програма в рамките на 5-7 години.

За пръв път в хилядолетна ни история нашата култура ще „звучи” на всички континенти и на всички главни световни езици.
Шесто, предлагам да насочим вниманието на нашето общество към историята на нашите съвременници. Можем да реализираме проект „100 нови лица на Казахстан”.

Историята на нашата независимост – това е само четвърт век. Но какви!  Никой не се съмнява в историческия мащаб на направеното от нас. Обаче често зад цифрите и хактите не се виждат живите човешки съдби. Различни, ярки, драматични и щастливи. Проектът 100 нови лица на Казахстан – това е история на 100 конкретни хора от различни региони, на различна възраст и националност, които постигнаха успех през тези години.

Това трябва да са конкретни истории на конкретни хора, образ на модерния Казахстан. Техният разказ за живота ще е по-убедителен от всяка статистика. Те трябва да станат герои на нашата телевизионна документалистика. Трябва да ги направим модел за подражание.

Съвременната медиакултура се гради не върху „говорещите глави”, а върху истинските истории на живота. И създаването на такива истински истории трябва да стане обект на професионалната дейност на нашите медии.

Целта на този проект е да се решат три задачи:

1. Обществото да види онези хора, които със своя ум, ръце и талант изгражда модерен Казахстан.



2. Да се създаде нова мултимедийна платформа за популяризиране на нашите изтъкнати съвременници.

3. Да се създадат не само общонационални, но и регионални проекти „100 нови лица”. Ние трябва да знаем кой формира „златния фонд” на нацията.



Каталог: bulgarian -> wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> От идеята за Евразийски съюз към нови перспективи пред евразийската интеграция
uploads -> Концепция за външната политика на Република Казахстан
uploads -> На президента на Република Казахстан Нурсултан Назарбаев към народа на Казахстан от 31 2017 г
2013 -> На държавите, които имат споразумения с Република Казахстан за безвизови взаимни пътувания за граждани, притежаващи различни видове паспорти
2013 -> Политическо обръщение на президента на казахстан н. А. Назарбаев към съвета за сигурност на организацията на обединените нации концептуалната визия на казахстан


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница