Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме
Изтегляне 289.54 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Всяка седмица, вече триста пъти
- Конкретни въпроси
- Адриана Младенова
- Основните положения във внесения и приет на първо четене проектозакон са следните
П Седмичник © ИПИ http://www.ime.bg/pr_bg реглед на стопанската политика В броя ще прочетете: Всяка седмица, вече триста пъти Дали Карл Маркс ще се смее последен ? Въпросник към правителството по проект за бюджет за 2007 година Данъкът върху доходите – защо не го отменим? Изкореняване на корупцията в горския сектор не е приоритет за управляващите Добри новини от парламента И Македония въвежда плоски и ниски данъци Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме. Институт за пазарна икономика е носител на Templeton Freedom Award за 2006 година. 
Всяка седмица, вече триста пътиТова е брой 300 на Прегледа на стопанската политика. Този бюлетин излиза всяка седмица от декември 2000 г. насам. Частична финансова подкрепа за неговото издаване в началото получихме от Мeниджмънт Системс Интернешънъл и Фондация Отворено общество. В момента около 15% от работата върху бюлетина се финансират от платени права за препечатване и дарения на частни лица. Останалото са спестявания на Института и ангажимент на пишещите в бюлетина. Бихме били благодарни, ако тази външната подкрепа продължи и се разшири. Онези, които искат да ни подкрепят, могат да намерят упътване на страницата на ИПИ в Интернет. Средният рейтинг на препечатване на Прегледа е 85%, ако не се смятат публикациите в Интернет и периодите, когато, поради интерес, някои материали се появяват по три-четири пъти в различни печатни издания. Прегледът на стопанската политика е известен с това, че обръща внимание на нови теми от областта на фискалната и икономическа политика, които, обикновено и след време, заемат централно място в обществения дебат. През 2006 г. журито на Наградата Темпълтън оцени тази роля на бюлетина и удостои Института с престижа да бъде носител на наградата. По една случайност този брой излиза на 9 ноември – Световният ден на свободата, частна инициатива за отбелязване на годишнината от отварянето на Берлинската стена. Ние посвещаваме този брой на тази годишнина.
По случай годишната от отварянето на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. Дали Карл Маркс ще се смее последен ? Франк Миеле1 Карл Маркс загуби битката, но може би спечели войната. Всички мислихме, че към края на 80-те, когато комунистическите режими в Източна Европа рухнаха под тежестта на собствената си политика, този факт, от една страна, по безапелационен начин ще дискредитира цялата му система, а от друга – че и идеологията на нейния създател ще изчезне напълно. Но старият Карл Маркс може би ще се смее последен. От всекиго според способностите, за всекиму според нуждите. Това представя по възможно най-простия начин идеологията на Марксистката философия, която за съжаление все още съществува. Ако в съзнанието Ви не се включва сигнал за тревога, това означава, че не сте разбрали същността на развихрящия се политически дебат в нашата страна, в САЩ. В обществото все повече се налага мнението, че всеки успял човек трябва да се чувства виновен и се предполага, че трябва да се предоставят пари на хората, които не са ги спечелили сами. Преди столетие на това се е казвало просия, а в наши дни „социално подпомагане”. В САЩ имат много работа, а мексиканците нямат и се нуждаят от нея , следователно мексиканците имат правото да сдобият с тази работа. Болниците извършват здравни услуги, а бедните хора се нуждаят от тях, следователно бедните хора имат правото да ползват услугите на болниците. Бил Гейтс притежава милиарди долари, а правителството се нуждае от милиарди долари, следователно той трябва да прехвърли на правителството колкото то му поиска и то без да задава излишни въпроси. (О, да! И защото той има толкова много пари правителството трябва да иска повече от неговите, отколкото от вашите пари. Те имат правото да го правят, нали така? От всекиго според способностите, за всекиму според нуждите...) Докато обсъждаме тази тема, правителството вече е прибрало милиарди долари от Бил Гейтс и други данъкоплатци, а в противовес на това безинициативните, глупавите и бедните се нуждаят от пари, следователно те имат правото да ги получат като вид данъчни кредити или под друга форма. Няма значение дали те плащат данъци или не. Те просто се „нуждаят” от тези пари – и те ги получават. Може да го наречете „придобит данъчен кредит” или просто комунизъм. И в двата случая става дума за една и също нещо.
Ако вие работите здраво, би било нормално да се вбесите. Когато вие се опитвате с много труд да постигнете добър стандарт за вас и вашето семейство, на други места в обществото има хора, които предпочитат да не си дават толкова зор. Вие осигурявате здравни застраховки за вашето семейство, той (другият) не осигурява нищо. Когато някой член на вашето семейство се разболее и вие отидете в болницата, то при необходимост си доплащате (ако здравната услуга не се покрива от застраховката) и спазвате установените правила, даже ако се наложи да вземате пари на заем, но при всички случай вие правите нещата по правилата. Но когато член на „неговото” семейство се разболее, той ги завежда в болницата, изисква най-добрите грижи и когато накрая получи сметката, просто казва:” Ние не сме ли хора?” Вместо да потърси начин да си плати услугата, той просто изисква и остава на нас да му я платим под формата на по-високи здравни застраховки и по-високи данъци. От всекиго според способностите, за всекиму според нуждите Сега, преди някой да ме обвини, че затварям вратите на хората пред болниците и позволявам на хората да умират по улицата, нека да обясня: аз не вярвам в социалното подпомагане. Благотворителността сближава хората, социалните помощи ги разединяват и противопоставят. Благородно е правителството, църквата или някой друг да помогне на човек в нужда, но е погрешно да карат хората да очакват да получат помощ при всяко едно затруднение, в което изпаднат. Това не е благотворителност, това е социална помощ. Когато допуснеш един алкохолик да продължи да пие, като му помагаш да преодолее последствията от своята болест, то в никакъв случай не му правиш услуга – ти просто му помагаш да умре по-бързо и в същото време предизвикваш негодувание. По аналогичен начин стоят нещата, когато давате възможност на непоправимите неудачници да избегнат последиците от недостатъчното образование, находчивост или пък упорит труд. Тогава вие просто ускорявате отношенията на подчинение и безизходица. И ако мислите, че заможните ще негодуват срещу ръката, която ги храни, то навестете поне за ден гетото в един голям град. Няма да усетите чувство на признателност. В този случай Карл Маркс би казал:” От всички, защото те го притежават, за мен, защото аз, по-дяволите, много силно го искам”.
Институт за пазарна икономика Фундаменталната характеристика на общата рамка на държавния бюджет за 2007 г. е планираното увеличение на дела на правителствените разходи в икономиката Това са запазените от 2006 номинални 40% от БВП плюс вноската на България в бюджета на ЕС за 2007 г. от 634,4 милиона лева. На стр. 26 от доклада за бюджет 2007 се казва, че „този ангажимент налага ограничение на разходите [на правителството] като дял от БВП”. Това твърдение е крайно объркващо, защото: а) разходите не са ограничени, нито в абсолютна стойност, нито като процент от БВП (спрямо 2006), и б) всеки един допълнителен разход (какъвто е вносът в бюджета на ЕС), може да бъде финансиран по два начина – чрез повече данъци (събрани в действителност или като увеличено задължение на данъкоплатците за бъдещи периоди) или чрез ограничаване на разходите; в) нито едното, нито другото не се случват в прозрачен вариант, новият разход се финансира от заложеният бюджетен излишък „по подразбиране”, за което ние предупредихме още през октомври 2005 г., като такъв излишък „по подразбиране” се залага и за 2007 г. (който вероятно ще бъде два пъти по-висок от планираните 0,8% от БВП). В тази връзка възникват няколко въпроса:
Третият въпрос се нуждае от известно онагледяване. Един от въпросните ангажименти е резултатът от конкурса за изграждане на втора атомна централа в Белене. Разходите по този проект на година ще са равни приблизително на 1,2 милиарда лева на година, за период, които е равен на периода за планиране на ЕС. Ако е вярно, че проектът ще се осъществява с 51% държавни гаранции. Това е потенциален разход, който е равен на годишната вноска на страната в бюджета на ЕС (1,2% от БВП). За нас е очевидно, че на този проект правителството отдава същата значимост като на членството на България в ЕС. Къде са скрити обаче средствата за „Белене” и какъв е начинът на тяхното набиране, през 2007 г. и след това? Може би на народните представители ще им бъде интересно да потърсят отговор на този и други подобни въпроси. От въпросите за разходите през 2007 г. следват и няколко макроикономически и общо политически въпроса. Ще споменем само най-важния от тях. Според оценката на правителството 9/10 от брутното образуване на капитал, инвестициите се правят от частният сектор. Брутните инвестиции за 2006 г. най-вероятно ще бъдат на равнището между 30 и 31% от БВП. Щом не намалява разходите и поема нови ангажименти, иска ли правителството да ограничи дела на частния сектор в икономиката и брутното капиталообразуване? Смятали ли са в министерството на финансите ефектите на заместването и изтласкването на частния сектор от увеличаването на правителствените ангажименти в икономиката, увеличаването на заплати в бюджетната сфера, пенсиите от разходно-покривната система на НОИ и др. под. Конкретни въпроси
Защо са избрани тези направления?
Светла Костадинова Много се говори тези дни как общата данъчна тежест за 2007 година всъщност нараства и рязко и несправедливо се променя съотношението между облагането на бизнеса (данък печалба намалява) и гражданите (ставките за данъка върху доходите се запазват; нараства данъчната оценка, което ще се отрази на размера на имуществените данъци и такса смет; акцизите върху определени стоки нарастват). Вниманието ни обаче не трябва да бъде насочено толкова много към съотношението на директните и данъците върху потреблението, а по-скоро към това всички те да бъдат ниски. По данни за 2005 година приходите от данъка върху доходите възлизат на 1 248 561 000 лв., което представлява 10.7% от общите данъчни приходи. От данните за приходите от данъци за 2005 година се вижда, че данъкът върху доходите е на трето място по приходи след ДДС и акцизите. За 2006 и 2007 година делът на приходите от ДОД ще е още по-малък поради нарастване на акцизите и намаляването на данък печалба, което очакваме да повиши приходите. Затова е редно да се запитаме дали не е по-добре да се премахне въобще този данък, с което облагането между бизнеса и гражданите ще стане по-справедливо и по-ниско. Ефектите ще са:
Данъкът върху добавената стойност вече акумулира огромни средства и ако бъде премахнат данъка върху доходите, то ще гражданите ще имат повече средства за закупуване на стоки, обложени с ДДС. Премахването на данъка ще породи липса на малко повече от 1 млрд. лева, която липса може да се компенсира чрез:
В момента в ЕС няма директива за минимални ставки за данък върху доходите, от което и трябва да се възползваме.
Изкореняване на корупцията в горския сектор не е приоритет за управляващитеАдриана МладеноваПрез месец август тази година беше внесен и приет на първо четене нов Закон за горите. Тази седмица обаче стана ясно, че законът няма да достигне до второ четене в обозримо бъдеще и към момента няма яснота кога ще бъде приет от парламента. Осуетяването на гласуването на закона се случи след като 3-ма народни представители от квотата на ДПС оттеглиха своите подписи от положителното становище на комисията по земеделието и горите относно проектозакона.Основните положения във внесения и приет на първо четене проектозакон са следните:
не могат да се отдават под наем, да се ползват от трети лица, както и да се използват не по предназначение за разлика от частната държавна собственост, която може да служи и като апортна вноска в смесено дружество между държавата и частно юридическо лице. Създаване по този начин на смесени дружества с апортиране на атрактивни планински имоти от горския фонд е порочна схема, с което се осъществява заобикаляне на закона за приватизация на публични активи, като водещата цел е лична облагаи злоупотреба с власт, а не повишаване на ефективността при управление на активите.
Създаване на самостоятелност по отношение на финансирането на сектора от държавния бюджет и въвеждане на модел на търговия на дървесината чрез открити продажби на склад са част от практиките на Евросъюза, които трябва да бъдат възприети и в България като бъдеща страна-членка на ЕС. Въпреки няколкото добри идеи и предложения в проектозакона, като цяло приемането на новия нормативен акт не би довел до осъществяване на истинска реформа в сектора, повишаване на ефективността от управлението на горите и същевременно изкореняване на съществуващите корупционни практики. Нашите коментари към проектозакона (виж брой 288 от бюлетина) посочват слабостите и разкриват потенциалните негативни последици за частния сектор от действието на новия закон. Основната слабост на предложените промени е това, че не е идентифициран главният проблем на сектора, а именно - собствеността и правомощията при разпореждане с ресурсите и имуществото в по-голямата си част са в ръцете на държавата, регулациите са много големи и поради това не се създават предпоставки за разгръщане на ефективна конкуренция и частна инициатива при дърводобива и залесяването на горите. Положителното развитие бяха законовите ограничения за осъществяване на и намаляване на корупционните сделки. В същото време държавното предприятие по закон щеше да получи правото да се разпорежда с производството, търговията и всички дейности в областта на дърводобива. Съсредоточаване на дискреционна власт в ръцете на едно предприятие създава отново много пречки пред опериране на частния сектор и е извор за корупционни схеми и неефективност. Само по себе си опитът показва, че държавните предприятия не са успешни, гъвкави и печеливши корпоративни структури, а точно обратното – голяма част от тях работят на загуба и разчитат на помощи и безвъзмездни субсидии от държавата, за да поддържат дейността си. В тези условия даденото “обещание”, че държавата ще делегира голяма част от дейностите на частни предприятия звучеше много неубедително и противоречащо, защото именно този процес на делегиране крие опасност от непрозрачност и корупции.Все пак законът беше осуетен временно. Остава въпросът защо се случи това, каква е истинската причината за блокирането на закона и обръщане на позицията на управляващата коалиция?Един от разпространените доводи е загубата на приходи в бюджета, тъй като създаването на специализиран фонд означава, че всички приходи от горския отрасъл ще отиват по предназначение – за развитие на сектора. Заложените приходи в проектобюджет 2007 г. от горския сектор са около 100 млн. лв. Но срещу тези приходи държавата е поела ангажимент за осъществяването на редица разходи – капиталови и текущи разходи по издръжката на държавните служители и администрация към горските структури. В този ред на мисли евентуалните загуби за бюджета са пренебрежимо малки и това не може да бъде сериозен мотив за отлагане на приемането на закона. Фактът, че в проектобюджет 2007 г. са заложени буфери срещу евентуални рискове и извънредни обстоятелства, предвиденият бюджетен излишък е в размер на 0,8% от БВП и се очаква преизпълнение на приходната част поради станалото през последните години традиционно подценяване на приходите, като цяло не може да се говори за опасности от гледна точка на балансиране на държавния бюджет.Официалното становище на Илия Симеонов, началник на “Националното управление по горите”, дадено в интервю за вестник “Дневник”, е следното: Наложиха се различни мнения за структурата на бъдещото горско стопанство, за механизмите на финансиране и функциите на държавното управление по горите. Това наложи избистряне на този модел.Съмняваме се, че управляващите са се заслушали в нашите съвети и са решили да проведат по-решителна реформа в сектора. Защото в публичното пространство не се появяват изказвания против централизацията на управлението, съсредоточаване на правомощия и власт на едно място, възможности за корупции и непазарно развитие на сектора. По-скоро събитията показват, че управляващите или част от коалицията на власт не желае осъществяването на никаква реформа и целта е запазване на статуквото за по-дълъг период от време. Какво се запазва чрез сегашната форма и структура на управление на горския сектор?
Истинската реформа Преди да се спрем на конкретните стъпки за реализиране на реформата, нека уточним каква е целта за реформиране на сектора. Целта е повишаване на ефективността, целесъобразно използване на наличния ресурс – горския фонд на страната, поддържане на състоянието на горите в добър вид, провеждане на мероприятия за възстановяване и залесяване на горски масиви, намаление на незаконната сеч и сивият сектор, който води до изкривявания на пазара в секторите дървопреработка и мебелна индустрия. Необходимите стъпки, които трябва да бъдат предприети за постигане на посочените по-горе цели, са следните:
на решенията и управлението, създаване на конкуренция в сектора, поява на силни стимули за опазване на горите и тяхното възстановяване.
Добри новини от парламента Велико Димитров Голяма част от коментарите на ИПИ по отношение на водената икономическа политика от сегашното (а и от което и да било правителство преди това) винаги са били силно критични; дори злободневни според някои от по-непостоянните привърженици или откровени противници на чисто пазарните решения, по-голямата стопанска и индивидуална свобода и прилагането на принципа “без преференции”. Критичната насоченост на нашите коментари, която смея да твърдя е оправдана и икономически обоснована, е обаче не хоби или задължение, а отговор и опит за корекция на една неотменно повтаряща се реалност: факт е, че правото за вземане на решения е делегирано на малка група хора (неизбежен недостатък на представителната демокрация*), факт също така е, че тази малка група хора, дори и да беше в състояние винаги да взима най-правилните решения, пак нямаше да успява да го прави поради наличието на всевъзможни тясно-браншови, синдикални и други лобистки групи, лични или приятелски интереси или просто “широки пръсти” с популистка цел преди поредните избори. Предвид тези аргументи и като логично следствие на честите критики от наша страна, полагаме усилия да забелязваме и неща с потенциално бъдещо положително въздействие върху обществото и икономиката като цяло (без целенасоченото приоретизиране на определени интереси**). Подобно положително развитие вероятно предстои скоро да се случи ако се приеме внесеният преди дни в Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”. Текстовете на предложения закон все още не са достъпни на Интернет страницата на парламента, но тъй като сме запознати с предложението, бихме искали да направим кратък сравнителен коментар по отношение на ситуацията в момента и това, което би се случило ако народните представители приемат измененията. Какво е положението сега?
Какво ще се промени ако Законът за изменение и допълнение бъде приет?
Ние приветстваме това законодателно предложение, което, както е модерно да се казва напоследък представлява “европейска практика”. Надяваме се всички народни представители, независимо към коя политическа партия принадлежат, да мислят същото и да го приемат преди формалното ни членство в съюза, тъй като това би ни приближило и фактически към добрите европейски модели. *Недостатъкът е неизбежен за днешните условия, тъй като потенциален референдум по всеки един въпрос би предизвикал неимоверни разходи и нормалните стопански процеси биха затихнали. Може би сравнително най-удачното решение към момента (добър пример в това отношение е Швейцария) е по-малко правомощия за централното правителство и повече за местните представители на законодателната и изпълнителната власт. ** В реалността няма промяна, която да облагодетелства абсолютно всички в еднаква степен; всяка една промяна обаче е оправдана, когато тези, които губят са по-малко от тези, които печелят, т.е. нетният резултат да е положителен, без да са нарушени основните принципи на равнопоставеност в условията и недискриминация в разпределението.
Както предвиждахме преди тазгодишните юлски парламентарни избори в Македония, тази страна е на път да стане десетата страна в Европа, която ще въведе нисък и плосък данък. Това предвиждане бе потвърдено тази седмица с приемането на съответните закони от законодателното събрание на Македония. Подобно на Словакия и Румъния, Македония въвежда единна ставка по доходите на физическите лица и корпорациите. Но за разлика от тези и всички други страни с подобни реформи в миналото, македонският данък ще е по-нисък: през 2007 г. той ще е 12%, а от 2008 г., доколкото предполагаме, че ефектите върху фиска и икономиката ще са положителни, правителството на западните ни съседи ще намали пропорционалния данък до 10% .
Възможно ли е нивото на общото данъчно облагане в България да се намали до нивата на най-добрите примери в Европейския съюз и как да стане това? Кои бюджетни разходи могат да се оптимизират, кои са неефективни и трябва да се премахнат? Какви данъчни ставки са необходими за насърчаване на икономическото развитие и възможно ли е те да се постигнат с бюджет 2007? Какъв бюджет е нужен, за да се ускори стопанския растеж в България? На коя дата през 2007 г. българските граждани ще започнат да работят за себе си - Ден на свободата от правителствена намеса. На тези въпроси ще се опитаме да отговорим с представянето на четвъртия по ред В пресконференцията ще участват Красен Станчев, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика, Георги Ангелов, старши икономист в Институт “Отворено общество” и Светла Костадинова, старши икономист в Института за пазарна икономика.
Бинка Илиева – Институт за пазарна икономика, 952 62 66, 952 35 03, binka@ime.bg
1. На онези от нашите читатели, които са във Вашингтон, окръг Колумбия или в околностите на столицата на САЩ, ние препоръчваме да освободят няколко часа от своето време в ранния следобед на 13-ти ноември, понеделник. Тогава, от 14 до 15 часа местно време, в Международния център на учените Удроу Уилсън, адрес 1 WOODROW WILSON PLAZA, 1300 PENNSYLVANIA AVENUE, NW, WASHINGTON DC, на 6-тия етаж, аудитория Джоузеф и Клер Флом, лекция ще изнесе бившият вицепремиер и министър на финансите на Словакия, г-н Иван Миклош. Темата на лекцията е: „Политическа икономия на реформите и опитът на Словакия: трябва ли непременно реформаторите да губят?”. Ние имахме повод да чуем подобно негово изказване по-рано тази година, на 1ви юли във Виена (в рамките на Третата годишна среща на Европейската банка за човешки ресурси – www.rbeurope.org) и смятаме, че изказването на г-н Миклош във Вашингтон ще бъде поучително и заслужаващо внимание. 2. В понеделник, 13 ноември, от 11 до 12 часа, в залата на БТА, Институтът за пазарна икономика свиква пресконференция на тема: „Алтернативен държавен бюджет за 2007 г., изчислен при допускане на 10 на сто ставка на преките данъци”. Каним всички, които се интересуват от темата. На онези, които не знаят, съобщаваме, че, в известно нарушение на законите, както в много държавни учреждения, допускът в сградата на БТА става срещу документ за самоличност, който се оставя на портиера. 3. Тази седмица бяха обявени наградите на името на Фредерик Бастия (повече за Бастиа вижте на нашата образователна страница: www.easibulgaria.org) Това е петото връчване на наградите, заслужават я обикновено два-трима автори от около 200-250, участващи в съревнованието. Въпреки нашите усилия да ги популяризираме, засега български журналисти и автори не са участвали в съревнованието за тази награда. Замисълът на наградата е да въодушеви добрата икономическа публицистика. Всеки носител на първа награда получава 7 000 щатски долара и гравирана кристална свещ – алюзия с известния памфлет на Фредерик Бастия „Петиция до производителите на свещи от Париж”.
Статиите на финалистите за тази година могат да бъдат прочетени на адрес: http://www.policynetwork.net/uploaded/pdf/Bastiat-2006-web-version.pdf , тези на победителите – за тази година Тим Харфорд и Джейми Уайт на: http://www.policynetwork.net/main/press_release.php?pr_id=102 Приятно четене.
Институт за пазарна икономика (www.ime.bg) Красен Станчев, Светла Костадинова, Димитър Чобанов, Адриана Младенова, Велико Димитров, Методи В. Методиев © Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му. За връзка и въпроси: Методи В. Методиев 02/952 62 66, 952 35 03; metodi@ime.bg 1 Франк Миеле е журналист от щата Монтана, САЩ; управащ редактор на всекиднемника Интер-лейк дейли, в град Калиспел. През 2005 г. получава признанието „Най-добра вестникарска колона” на Монтанската вестникарска асоциация. Той е номиниран за носител на тазгодишната награда на името на Фредерик Бастиа за журналистика. За подробности по повод наградата – вижде рубриката „ние предлагаме”.
Каталог: pdf docs -> weekly weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Закон за Черноморското крайбрежие не ни трябва! Нови лицензи в строителството Защо е необходима регулаторна гилотина Изтегляне 289.54 Kb. Сподели с приятели:
|