Покана за пресконференция на ипи ние препоръчваме



Дата09.01.2018
Размер329.84 Kb.
#42619

Институт за пазарна икономика Декември 2004, брой 203




П
Седмичник

© ИПИ http://www.ime.bg/pr_bg
реглед на стопанската политика



В броя ще прочетете:
20 аргумента против минималната работна заплата

Коя пенсионна система предпочитате?
Нека банките го направят

Чуждестранните инвеститори са по-производителни

Николай Неновски: Размисли за новите робства

(предговор към българското издание на “Пътят към робството”)

Лорънс Котликоф: Как да решим проблема с данъците и социалното осигуряване
Покана за пресконференция на ИПИ
Ние препоръчваме
Цитат на седмицата



20 аргумента против минималната работна заплата

Димитър Чобанов


През седмицата стана ясно, че министърът на труда и социалната политика ще настоява при преговорите с Международния валутен фонд (МВФ) за повишаване на минималната работна заплата през 2005 г. от 120 на 150 лв. За тази цел експерти от министерството подготвиха 20 аргумента в подкрепа на това искане1. Тук ще представим алтернативна позиция срещу минималната работна заплата като приблизително спазваме последователността на посочените от МТСП аргументи.

1. Равнището на минималната работна заплата и в момента е твърде високо, тъй като тя трябва да бъде изцяло премахната. Наличието на такъв минимум представлява пречка пред свободното договаряне на трудовите отношения между работодател и работник. Когато са поставени подобни ограничения, това води до изкривяване на информацията, която се предава чрез цената на труда, тъй като тези информационните сигнали за цени под минималната няма как да бъдат предадени на бизнеса и съответно да се отразят в търсенето и предлагането на труд.


2. Ако се премахне минималната работна заплата ще влезем в ЕС с по-гъвкав пазар на труда, тъй като МРЗ е пречка пред свободното му функциониране.
3. Минималната работна заплата е единственият лост на МТСП да влияе върху минималните доходи и премахването и ще го лиши от такава дискреционна власт. За хората с ниски или нулеви доходи са предвидени много социални програми като брой и разновидност, които са достатъчен инструмент за влияние.
4. Поради горната причина МРЗ не трябва да изпълнява социални функции. Когато един работодател наема работник той сравнява пределния разход и пределната полза от него. Социалното значение тук е, че той може да наеме работника и да му даде възможност да генерира доход, но над определено равнище на МРЗ това няма да стане. Тогава, вместо държавата да осигурява някаква добавка до приетия социален минимум, тя трябва да го предоставя изцяло.
5. МРЗ и нейният растеж създават риск от по-голяма безработица, защото когато нараства пределният разход за един работник, а пределните приходи от него остават постоянни или спадат, тогава работодателят просто ще наеме по-малко на брой работници и така заетостта ще бъде по-малка в сравнение със ситуацията, при която няма такова ограничение пред работната заплата.

6. Цената на труда в България е ниска и това е едно от малкото и конкурентни предимства. Когато заплатата расте по-бързо от производителността на труда, конкурентоспособността намалява и това води до по-малко чуждестранни инвестиции, съответно по-малко работни места и по-нисък жизнен стандарт.


7. По тази причина единственото разумно нещо е да се обвърже заплатата с производителността на труда, т.е. когато производителността на труда не нараства няма да нараства и МРЗ.
8. В държавния сектор делът на минималната заплата е малък, но въпреки това нейното увеличение ще доведе до допълнителни разходи за бюджета. Тези пари са иззети от частния сектор, където биха могли да бъдат използвани много по-ефективно и да добавят повече стойност. Следователно така ще се генерира по-голяма загуба за обществото
9. Увеличаването на минималната работна заплата с 30 лв. ще доведе до нарастване разходите за труд на работодателя с около 40 лв. тоест има негативен ефект на мултиплициране от увеличаването на МРЗ.
10. По-ниските разходи за труд са един от основните фактори, които привличат инвеститори поради факта, че инфраструктурата, защитата на правата на собственост, регулациите, работата с администрацията и останалите показатели, от които зависят инвестициите, по-скоро въздействат в противоположна посока.
11. България се конкурира с всички страни за привличане на инвестиции, тъй като степента на международна интеграция постоянни се повишава. Следователно условията за бизнес тук, сред които са и наличието и размерът на МЗР, трябва да се сравняват не само с тези в ЕС, а в останалите страни по света.
12. Повишената МРЗ ще струва на бюджета “само 20 млн. лв.”, но разходите за бизнеса ще са много по-големи. При една подобна мярка трябва да се разглежда целият ефект от нея, а не само отражението и върху бюджета. Този ефект включва анализ-разходи ползи от приемането или изменението на дадена регулация, които убедително да докажат, че ползите общо за работниците, бизнеса и бюджета превишават разходите за тях. Подобна мярка обаче, която ще изкриви в още по-голяма степен процеса на договаряне между работодател и работник, ще допринесе за повишаване на общата загуба за обществото във вид на по-ниска заетост и по-малко произведени стоки и услуги и следователно по-ниски доходи и стандарт на живот, особено за хората с ниски заплати, които би трябвало да са облагодетелствани от такива действия.
13. Поради посочените по-горе аргументи от реалната икономика ще се изземат повече средства, което вероятно ще допринесе за загуба на производителни работни места. Разбира се, правителството би могло да се опита да компенсира тази загуба като създаде още повече неефективни работни места в държавния сектор.
14. Според изчисленията на МТСП тези средства ще са в размер на 68 млн. лв., което никак не е малко като се вземе предвид, че това са разходи от промяната само на една регулация. Те не са разход само за бизнеса, но и за работниците, тъй като в крайна сметка те трябва да изработят тези пари, за да получат след това възнаграждение. Във връзка с присъединяването на България към ЕС обаче, се налага промяната на стари или приемането на нови регулации, които още повече натоварват бизнеса. В такъв случай необоснованата от икономическа гледна точка промяна в регулации, които не са свързани с ЕС, става още по-вредно, тъй като се получава ефект на натрупване на изисквания, които се изпълняват все по-трудно и при все по-големи разходи.
15. Повишаването на МРЗ няма да реши проблема с незаетите работни места, тъй като при положение, че работодателите са преценили, че могат да заплатят за определен труд по-ниска сума от 150 лв. на месец, те не могат да си променят оценката поради промяната на някакво изискване от държавата. Съответното работно място няма да бъде заето, а просто ще бъде закрито, но това не е решението на проблема, а всъщност създава още по-сериозен такъв.
16. Повишаването на МЗР ще допринесе за увеличаване на сивата икономика, тъй като част от работниците и работодателите ще предпочетат да продължат своите взаимоотношения при заплата по-ниска от минималната и това се отнася най-вече за досегашните заплати между 120 и 150 лв.

17. МРЗ е особено вредна за работниците с ниска производителност, младите хора, които започват да работят, за някои хора с увреждания – тоест за най-уязвимите социални групи. Такива хора много трудно биха били наети на работа и с новия размер на МРЗ това става още по-трудно. По този начин те не могат да натрупат опит или да придобият умения, които да им послужат за да повишат производителността на труда си и да станат по-конкурентни на пазара на труда.


18. Минималните осигурителни прагове до голяма степен се припокриват като резултат с МРЗ, тъй като в много фирми те се приемат като минимум на възнаграждението, и това е още една причина МЗР да бъде премахната.
19. Промяната в МЗР няма да повлияе позитивно на хората с по-висока заплата от 150 лв., а – напротив - дори е възможно при нарастване на разходите на работодателите за по-нископлатените работници да се намали броят на предлаганите по-високоплатени работни места.
20. Работниците, които получават заплата от 150 лв. вече ще получават минималната работна заплата и това може да им подейства дестимулиращо, тъй като оценката за труда им ще изглежда за тях по-ниска.
Като заключение от посочените аргументи ще кажем, че единственото разумно решение за минималната работна заплата е тя да бъде премахната напълно поради значителните негативни ефекти, които причинява върху цялата икономика и по-конкретно върху пазара на труда.








Коя пенсионна система предпочитате?

Георги Ангелов


Да си представим един млад човек, който е в началото на своя професионален живот. Да допуснем, че той получава заплата, равна на средната заплата за страната. Когато след 40 години този млад човек се пенсионира той ще получава определена пенсия. В тази статия ще сравним каква пенсия би могъл да очаква той от сегашната пенсионна система и каква пенсия би могъл да получи ако пенсионната система беше капитализирана.

Настоящата пенсионна система

При сегашната пенсионна система един млад човек внася задължително в държавния пенсионен фонд 26% от заплатата си и още 3% в частен пенсионен фонд. Нека да разгледаме какво се случва с парите, внасяни в държавния пенсионен фонд.

Според Националния осигурителен институт след около 40 години, когато посоченият от нас млад човек се пенсионира, той ще получава работна заплата в размер на около 25% от средната заплата. Той ще е внесъл в държавния пенсионен фонд около 160 000 лева.


Таблица 1: Настоящата пенсионна система

Година

Коефициент на заместване (средна пенсия като % от средната заплата)

2003

38.1%

2010

32.6%

2020

27.8%

2030

26.4%

2040

25.7%

2050

24.6%

Източник: НОИ, Актюерски доклад, 2002

Частна пенсионна система

При капитализираната частна пенсионна система споменатите 26% вноски се внасят в частен пенсионен фонд, който инвестира средствата в доходоносни активи и по този начин ги увеличава. За 40 години осигуреният ще е внесъл около 160 000 лева в пенсионен фонд, но в резултат на инвестирането на средствата ще има натрупани допълнително около 640 000 лева (при допускане за 8.5% годишна доходност от вложените средства). Следователно в края на периода вече по-възрастният осигурен ще има в своята лична пенсионна сметка около 800 000 лева.


Да допуснем, че тези 800 000 лева ще се получават във вид на месечна пенсия в продължение на 15 години. Размерът на тази пенсия ще бъде около 200% от средната работна заплата.

Извод

Нека да обобщим: при сегашната пенсионна система един млад човек със средни доходи ще внесе 160 000 лева в пенсионната система и след това ще получава пенсия в размер на 25% от средната заплата. При частна /капитализирана/ пенсионна система същият човек със същите доходи ще внесе отново 160 000 лева в пенсионната система, но ще получава пенсия в размер на над 200% от средната заплата. С други думи, частната капитализирана пенсионна система осигурява 8 пъти по-висока пенсия при същите пенсионни вноски. Ето я причината, поради която има нужда от пенсионна реформа, която да замени настоящата система с капитализирана частна пенсионна система.


Таблица 2: Сравнение между пенсионните системи




Държавен пенсионен фонд

Частен пенсионен фонд

Вноски за 40 години

160 000

160 000

Доходност

0

640000

Натрупана сума

160 000

800 000

Размер на пенсията

(% от средната заплата)



25%

203%











Нека банките го направят

Светла Костадинова


Вече стана дума за липсата на адекватна информация за цените на недвижимите имоти в страната (виж брой 201). Всички участници на пазара са съгласни, че такъв измерител е от особена важност. Тъй като отзвуците на тази идея от страна на агенциите за недвижими имоти, които са основния доставчик на данни, не са оптимистични (или поне не можем да очакваме скорошно реализиране с тяхна помощ), то може би трябва да се мисли за алтернативна система, която да съдържа възможно най-много подобна информация.
Едни от най-големите ползватели на информация от този индекс ще са търговските банки в страната и нефинансови институции, занимаващи се с операции с имоти, които все по-активно отпускат ипотечни кредити. Логично е информацията, възоснова на която ще се прави този индекс да бъде предоставяна предимно от участниците на пазара на недвижими имоти – агенциите и самостоятелните брокери. Дали обаче не може да се намери и друго решение.
Възможно да се мисли за изграждането на “вътрешна” база данни2 за цените и другите характеристики на ипотекираните недвижими имоти от банките (наясно сме, че същите тези банки разчитат на лицензирани оценители за определянето на цените на недвижими имоти, които от своя страна получават такава от агенциите за недвижими имоти – това е омагьосан кръг, който с това предложение се опитваме да избегнем).
Защо е по-лесно осъществима тази идея?


  1. Банките много по-лесно могат да бъдат организирани за нещо, което ще е от полза за всички участници. Доказателство затова е участието им в първото частно кредитно бюро – Експириън Скорекс България. Информацията, която там се доставя от тях е много по-детайлна в сравнение с тази, която ще трябва да предоставят на “вътрешната” система и въпреки това, всички банки, които са заявили желание са преценили, че ползата от него ще е по-голяма в сравнение с направените разходи за това.




  1. Банките имат техническата възможност почти веднага да се включат в такава система – те са изцяло компютъризирани, персоналът им има необходимите познания, има изграден вътрешен контрол на работата и много лесно може да се “обособи” един човек, който да има достъп до новосъздадената система - да предоставя и ползва информацията.




  1. Банките като че ли могат по-лесно да вземат решение за участие в такава система и са по-гъвкави в действията си.




  1. Те осъзнават ефекта върху риска, който съществува при ипотечните кредити изобщо и имайки предвид моментното състояние на нашия пазар (кредитен и на недвижими имоти).




  1. „Разузнаването” за цените на недвижимите имоти от страна на банките изисква постоянен мониторинг, разходи и определена степен на несигурност (дали това са пазарните цени в действителност)

На базата на информацията, генерирана в системата може да се правят различни динамични таблици, определени модели, които да позволят изготвянето на прогнози за цената на имотите, да предвижда динамиката им във времето или да се опита да прави приблизителни прогнози за риска, който е характерен за недвижимите имоти.


Подобна система може да регистрира всяка сделка (отпуснат кредит), както и оценка на имоти, извършена от вътрешните за банките оценител. По този начин ще може да се търси, записва и предоставя различна информация, която да се използва за информация и анализ.
Възможно е да има вариант при който и други организации (различни от финансовите институции) да предоставят и ползват информация. Така базата ще е по-пълна и ефективна.
Разбира се изграждането на общ индекс с помощта и основното участие на брокерите на недвижими имоти винаги е най-добрият вариант.







Чуждестранните инвеститори са по-производителни

Мартин Димитров


През седмицата бе публикувано изследване на НСИ, изготвено по поръчка на Министерството на икономиката, в рамките на “Стратегията за насърчаване на инвестициите в България” (връзка, стр. 15). В разработката са включени 39 160 предприятия с местни капитали (над 50% участие на български инвеститори) и 5 187 предприятия с чуждестранни капитали (чуждестранно участие над 50%). Според НСИ извадката е представителна за предприятията в страната. По-важните изводи са следните:


  • Предприятията с чуждестранни капитали създават приблизително два пъти по-висока добавена стойност;

  • Предприятията с чуждестранни капитали имат близо два пъти по-висока производителност на труда в сравнение с предприятията с местни капитали;

  • Средната годишна работна заплата е по-голяма в предприятията с чуждестранни капитали в сравнение с тези с местни капитали. Тази разлика е най-голяма в отраслите, реализиращи най-голяма добавена стойност при осъществяване на дейността си;

  • Нетните приходи от продажби на предприятията с чуждестранни капитали са почти два и половина пъти повече от тези реализирани от предприятията в местни капитали;

  • Предприятията с чуждестранни капитали (11.7% от извадката) реализират близо половината от общия размер на износа, което говори за по-висока конкурентоспособност;

  • Предприятията с чуждестранни капитали (11.7% от извадката) осъществяват около 30% от общите разходи за ДМА;

Растежът на икономиката от последните шест години се дължи на частния сектор, докато държавният отчиташе свиване и намаляване на производителността. Това развитие показа, че предприемачите са много по-добри стопани от държавата и постигат далеч по-благоприятни резултати. Според настоящото изследване на НСИ в рамките на предприемачите, чуждестранните досега са по-ефективни. Основният извод обаче, който следва да се направи е, че колкото по-бързо и мащабно се приватизират държавни активи, толкова по-добри икономически резултати могат да се постигнат. Например защо се бави приватизацията на “Булгартабак” и защо въобще бе избрана толкова сложна схема? В рамките на холдинга с години се поддържат губещи предприятия и постепенно цигарената индустрия в България намалява конкурентоспособността си. Същото се отнася и за приватизацията на ТЕЦ-ове, ВЕЦ-ове, болници, концесионирането на магистрали и пристанища, продажбата на земя на чужденци без всякакви ограничения, дерегулиране на монополите и намаляване на разходите за навлизане и др.


Един от митовете на прехода е, че чуждите инвеститори “експлоатират” работната сила в България и плащат много малко. Изследването на държавната статистика показва, че ситуацията е коренно противоположна – всъщност те плащат повече. Създаването на условия за все повече местни и чуждестранни инвестиции ще доведе до нарастване търсенето на работна сила и по-високи доходи в България. За сравнение, увеличаването на минималната работна заплата е комбинация от чист популизъм и намаляване шансовете на ниско производителните хора за формална заетост, така че ще има единствено негативни последствия.
Друг мит е, че чуждестранните инвеститори след първоначалната инвестиция (на зелено) или придобиване на активи (приватизация) не ре-инвестират. Според данните на НСИ се оказва не само, че инвестират, но влагат с пъти повече средства от местните инвеститори.

Вече петнадесет години след началото на прехода, различни правителства изготвят стратегии и търсят начини за насърчаване на износа. Този индикатор се счита и за основен измерител за подобряване на конкурентоспособността. Според изследването на НОИ се оказва, че чуждите инвеститори, които са 11.7% от извадката осъществяват близо половината от общия износ. При това положение най-добрата стратегия за подобряване на конкурентоспособността на фирмите в България е намаляване на разходите за правене на бизнес, както и подобряване качеството на публичните услуги (все пак държавата за това събира данъци) и създаване на условия за все повече местни и чужди инвестиции.


Трябва да се има предвид, че конкуренцията за привличане на инвеститори става все по-интензивна. Инвеститорите правят избор между условията, разходите и предвидимостта в различните страни. От страните от “нова Европа” Естония е привлякла най-много инвестиции (разгледани като процент от БВП – около 30%). Това не е случайно, Естония силно ограничи намесата на държавата в икономиката, още в началото на 90-те, което в последствие се оказа решаващо за създаване на благоприятна бизнес среда. В настоящата ситуация в България има отлични възможности за значително намаляване на данъците (например огромен бюджетен излишък и очаквани значителни приходи от приватизация), така че България да се превърне в конкурентно място за инвестиране на фона на водещи страни като Естония, Чехия и Латвия.








Размисли за новите робства

Предговор към българското издание на “Пътят към робството”
Д-р Николай Неновски

(Българско дружество “Фридрих Хайек”)


На някого би се видяло ненужно и пресилено връщането към книгата на Хайек “Пътят към робството”, писана преди повече 60 години3. Първо, биха казали, “тя е писана по друг повод, в други исторически и политически условия”. Второ, биха казали “какво е тази книга на Хайек, в сравнение с онова, което се изписа за плановата икономика и тоталитарната власт, за нейната неефективност и неморалност; това го знаем, живели сме го и вече сме си го изяснили”. С други думи от позициите на времето, книгата на Хайек може да се разглежда като отдавна надмината, и чиито нови за времето си неща са органично вградени в редица последващи социални теории.
Хора, които мислят, че издаването на тази книга има само библиографска стойност, грешат. Грешат, защото днес, в други условия и в друг контекст, ние бавно, постепенно и незабележимо се движим към нов тип робство. Тъй като човешката памет е къса, Хайек твърди, че борбата за свободното общество е постоянна борба, преди всичко борба на идеи, борба за сърцата на хората и главно на младите. Тъй както тенденциите към робство са постоянни, така и борбата с тях трябва да е постоянна. Тъй като идеите за детерминираност, планираност, обреченост и фатализъм са постоянно пропагандирани, то и идеите за свободния избор, за предприемчивостта и иновирането, за конкуренцията и за нейната ефективност, за не-обречената човешка дейност, трябва да бъдат пропагандирани. Затова книгата на Хайек е мощно оръжие в борбата за свобода. Тя е от онези текстове, към които трябва постоянно да се връщаме и да препрочитаме. Тя е от книгите, които трябва да стоят пред нас в библиотеката, насочени със своето заглавие към погледа ни.
От позициите на петнадесетгодишния период след разпадането на източно-европейския комунизъм, въпросите свързани с робството остават много свързани с миналото, настоящето и бъдещето. Например. Имаше ли робство през периода на комунизма и какво беше то? Не е ли “преходът” своебразно робство, при което нямаш право на избор, когато правиш скок към предварително дефинирана система? Не се ли движим към ново робство, изправени пред нов грандиозен социален експеримент – конструирането на Европейския съюз? И така нататък и нататък. За мен няма съмнение, че книгата на Хайек би могла да помогне да си отговорим на тези въпроси.
На миналото (комунистическото робство) няма да се спирам. Ще изложа по-скоро опасните посоки на “прехода”, както и заплахите от тоталното хармонизиране и копиране на институции при изграждане на ЕС.
Когато Хайек пише книгата си (средата на 40–те години)4, която е по-скоро публицистична (по неговите думи този стил в последствие му коства кариерата на икономист), основната му задача е да се бори с идеите и практиката на социализма и планирането. Хайек вижда в планирането, в икономиката на благосъстоянието и в централизираното преразпределение основните заплахи за човешката дейност. “Пътят към робството” се вписва в дебатите за възможността и ефективността на социалистическото планиране. За разлика от Мизес, който още през 20–те години обосновава своята критика за невъзможността на планирането и “рационалното пресмятане”5, поради липсата на парични цени (особено в сектора на средства на производство), критиката на Хайек е от нов епистемологичен порядък. Тя се базира на комплексността и характера на човешкото знание.
Логиката на Хайек е следната. Тенденциите към планиране (от безкористни или користни подбуди) рано или късно логически водят до тотално ограничаване на човешкия избор, т.е. до робство (дефинирано като състояние, в което не можеш да избираш, да разполагаш със себе си, с продуктите на своя труд и със своите знания – като в крайна сметка се обезличаваш6). За разлика от редица икономисти и социолози от неговото време, които смятат, че механизмът на централизирано планиране би имал проблеми само ако не се намери безкористен плановик или диктатор, то Хайек показва, че дори и да се намери такъв, то планирането е невъзможно и затова опасно7.
Планирането и централизмът разрушават естествените механизми на използване на знанието, което е разпръснато, локално и контекстуално (знание в определен момент и за определено място)8. Нещо повече, светът е несигурен и знанията ни за него са ограничени. Единствено пазарът, като комплексен ред може да използва коплексността на знанието. Или, знанието може да се използва, класифицира и анализира само от система, чиято комплексност е по-висша от тази на знанието. Сложността на мозъка е с необходимост по-ниска от сложността на действителния слят. Пазарният ред (който Хайек нарича спонтанен), за който са характерни разделението на труда, съществуването на парите и на относителните цени, са единственият начин за използване на знанието и незнанието (или казано по друг начин - спонтанният ред позволява “скритото, подразбиращото се знание” да бъде използвано).
Хайек твърди, че координацията на човешката дейност чрез пазара е много по-висша форма отколкото координацията чрез бюрократичната държавна машина, чрез “централен планиращ борд”, предлаган от Оскар Ланге и поддържан от Джон Мейнард Кейнс9, например. Планирането на глобално ниво руши индивидуалното и локално планиране. Хайек не отрича индивидуалното планиране, нещо повече той го смята за водещо (да си припомним, че в редица по-ранни разработки той разглежда равновесието като равновесие на индивидуални планове). Централизираното планирането е дискреционно по своята същност и е противоположност на правовата държава и като цяло на общество, управлявано от правилата на законите. Според Хайек, частната собственост е органично вплетена в механизма на икономическо поведение, докато според неговите противници (например Вилфредо Парето и Енрико Бароне), поведението може да се отдели аналитично от правата на собственост, което според тях прави теоретично централното планиране.
Без да пренебрегваме моралните измерения на робството, извеждането на робството у Хайек е по-скоро логическо, позитивно, и като цяло се вписва органически в анти-рационалнисткия му либерализъм (нещо, за което е критикуван от привържениците на Мизес, както и от всички рационалисти). Няма съмнение, основните идеи “Пътя към робството”, са логическо продължение на двете статии на Хайек за използването и разделението на знанието в обществото (“Икономика и знание”, 1937 и “Използване на знанието в обществото”, 1945 ), които пък са логическо последствие от изследванията му в областта на паричния и инвестиционен цикъл, както от собствените му подходи в областта на психологията (още като студент Хайек се интересува от човешката психика)10.
Разбира се, в книгата на Хайек липсват редица основни критики на централното планиране, като например информационните затруднения, и най-вече липсата и деформациите на стимулите и мотивацията на човешката дейност (в последствие това става обект на изследванията на Янош Корнай)11.
Може ли Хайек да ни помогне да разберем по-добре това, което стана след разпадането на комунизма, период който обикновено се нарича “преход”? Да, това може да стане в няколко посоки, поради това че сме роби на разбирането ни за преход, и поради това, че все още се опитваме да го планираме.
Първо, вижданията на Хайек за социалните промени (дори и дълбоки), се вписват в теорията му за еволюционност, институционална конкуренция и селекция на правила на поведение. Така погледнато, най-доброто което би могло да бъде направено е да се възстановят двете основни институции, абсолютно необходими за последващото саморазвитие на обществото, а именно - правата на собственост (частна собственост) и правото да сключващ договори12. Всички останали институции, особено тези на конкретно равнище, спокойно биха могли да бъдат оставени на процеса на конкуренция и селекция. За разлика от този подход, в който не се предполага конкретно крайно състояние на обществото, бе избран или (наложен отвън) неокласическият метод, при който целта беше механичен скок от едно състояние към друго (което съществува в развитите страни)13. Този скок бе наречен “преход”, което имаше много тежки последствия не само за практиката, но и в икономическата наука14. Защото (както казва Мизес) икономиката и обществото са винаги в преход и е безсмислено да се говори за достигане на предварително състояние. Ако следваме логиката на “Пътя към робството”, ние сме станали роби на прехода, защото дори и да се стремим към някаква цел, то няма да я постигнем. Поради това, че знанието за тази трансформация (възстановяване на пазара и пазарното поведение), не съществуваше, а това което не съществува не може да се централизира (в някакъв социален централен проект). Насилственото налагане на крайно състояние на системата, което беше неосъществимо, доведе до изключително неефективни резултати.
Второ, редица конкретни институции и организационни форми бяха копирани механично от развитите икономики, и влязоха в противоречие с основните базови институции. Като пример може да се даде паричната област. Там, парите като базова институция (чиято цел да повишава предвидимостта на икономическите актьори в несигурния свят) влезе в противоречие с конкретната й организационна форма каквато беше дискреционната централна банка. В този смисъл паричният съвет, паричен режим много по-близък до същността на парите, е пример за успешна иновация (в случая институционалният предприемачът беше МВФ). Това е така, защото парите като комплексна институция се нуждаят от широко скроено правило – какво е правилото на паричния съвет (оставям всички негови особености на страна). Масовото копиране на конкретни институции бе своебразно прилагане на подхода на марксовия историческия материализъм, чиято идея е в това, че бедните нации ще повторят с необходимост пътя на богатите (т.е. в историческото развитие съществува детерминизъм). Според мен могат да се разграничат пропагандирането на два типа детерминираност – между които се водеше и се води основната идеологическа борба. Това е външната детерминираност (когато се повтаря пътя на други страни) и вътрешната детерминираност, когато страната повтаря своя минал път (историята си)15. Много рядко в борбата се включат възгледите за икономическото развитие като отворено и непредвидимо. А би било много по-удачно, пост-комунистическата трансформация да се разглежда като “мащабна процедура на откритие”, обогатяваща знанието ни за институционалното разнообразие и за човешкото поведение. Защото не може знание от други места и в други моменти да бъде валидно днес, в друг момент и на друго място. Според Хайек, само новите, спонтанно появили се институции могат да използват знанието и човешкото творчество.
Робството на “прехода”, за което може само да съжаляваме, е нищо в сравнение с това което ни чака в процеса на конструиране на ЕС. Не става въпрос да се повтори буквално, това което е казал Хайек в “Пътя към робството”, по друг повод и в други условия. Тук става въпрос за непосредствено реални нови опасности, които днес не се виждат, но които рано или късно, ако нещата продължат по същия начин, ще доведат до трагични последствия. И дори твърдението ми да изглежда пресилено, рано и късно цялата днешна философия на построяване на ЕС ще бъде поставена под съмнение.
Защото - има два начина да мислим за Европа, и като пряко следствие от това има две Европи. Критериите за разделяне на двете Европи могат да се търсят в принципите и широтата на човешки избор и на човешката координация.
Първата Европа, тази която наблюдаваме, е Европа на насилствената хармонизация, уеднаквяване, на грубото планиране и намеса в механизмите на свободната конкуренция, Европа, която преразпределя, а не произвежда, която раздава, а не създава. Европа, която напълно е загубила принципите на предприемчивост и откритие. Европа, в която се произвеждат хиляди регулации и наредби, в която бюрократите са станали много и много арогантни, водени от принципите на механична конвергенция. Европа, в която се чертаят “пътни карти” и в която се говори за “написване на домашните” когато става въпрос за новите присъединяващи се страни. Пътната карта, е в действителност пътна карта към робството. Защото за тези, които си спомнят СИВ, неговото функциониране и неговото разпадане, няма съмнение, че между сегашната конструкция на ЕС и тази на СИВ лежат почти едни и същи принципи. Това са принципите на изкуственото и статично разделение на труда, на ограничаване на конкуренцията, на механизмите на частна собственост, на парите и на цените. От пространствена гледна точка ЕС върви към не по-малка затвореност от тази на СИВ. Разликата между двете ЕС и СИВ е от порядък, не по същество.
Бюрократите в Европа, както и тези от преговарящите страни, представяйки своите лични цели за общи (користно или не), водят Европа към катастрофа. Частният сектор и предприемачеството са потиснати от огромните държавни машини. Пред присъединителните и структурни фондове, за които толкова се говори (и толкова им се радваме), ще доведат не само до демотивация за работа и творчество, но и за нови мащабни преразпределителни процеси, от които ще се облагодетелстват само тези които преразпределят. Как може ЕС технологично да настигне САЩ, когато не се уповава на частния сектор и на индивидуалните усилия. Нима “новото” може да се генерира в държавният сектор, чрез преразпределение и без пазар?
Тук книгата на Хайек има директно звучене – може ли евро-бюрократите и преговарящите бюрократи от новите страни (дори и безкористни да са - а те не са !) да заменят механизмите на създаване и събиране на знание, което по природа е комплексно, децентрализирано и несъбираемо. Може ли бюрократите да знаят за процесите в Европа, повече от хилядите хора, които вършат най-разнообразни дейности. Ясно е, че те не могат, и ние знаем до къде може да доведе това. Хайек го показва в книгата си.
Но съществува и друга Европа, аз бих казал единствено истинската и възможна Европа, тази която мнозинството от нас желаят. Това Европа на свободния избор, на разнообразието, на свободната конкуренция и на предприемчивостта. Това е Европа, която е обединена, защото съществуват различия, това е хармония, която не е якобинска и насилствена (както казва Карло Лотиери), а доброволна, мирна и резултат от личния избор. Това е Европа, в която европеецът има права, между които основно човешко право ще бъде да “да не е обект на пътна карта”, т.е. да има право на избор откъде да мине и къде да отиде. Силата на Европа е в разнообразието в различието, в това че никога няма да се осъществи конвергенция, хармонизация, че винаги ще има асиметрични шокове и различия в икономическия цикъл вътре в зоната, и че никога няма да се достигне до “оптималност” на тази зона. Силата на Европа е в това че има различни начини да си европеец*. Истинската Европа е тази на институционалната конкуренция, приложена във всяка една област – в правото, в данъците, във финансите и банковото дело. Тя е Европа в която винаги можеш да напуснеш общото обединение и да поемеш своя път. И колкото и парадоксално да се стори на някой, именно това право на напускане прави вероятността да напуснеш по-малка.
Какво да се прави?

Както казва Хайек – нужен е нов старт. Новият старт може да започна само с нови идеи. Борбата на идеи вече е започнала. Все повече млади хора знаят кой е Хайек, кой е Мизес, кой е Бюканън, кой е Кейнс, и дори кой е ... Маркс. Младите знаят и могат да избират. Те няма да позволят да им се натрапят чужди схеми, обреченост и пасивност.


Студентите, на които дадох предварително този увод, го разбраха и го харесаха. За тях мисля, че съм ясен. За да бъда обаче ясен и на по-възрастните (тези над четиридесет години) ще завърша така:
Призрак броди из Европа, призракът на новото виждане за Европа, призракът на новата Европа. Треперете бюрократи и чиновници, треперете “прагматични технократи” и грешащи политици, треперете периферни детерминисти.
4 ноември 2004, София

------


* Не случайно Европа преживява икономически разцвет през Средните векове (1100-1500), когато не е имало концентрация на политическа власт.






Как да решим проблема с данъците и социалното осигуряване


Лорънс Котликоф

Когато беше преизбран, президентът Буш каза, че ще се погрижи за два големи местни проблема: за данъчната система и социалното осигуряване. И двата се нуждаят от нашето внимание, а те почти не бяха дискутирани по време на президентската кампания.

Въпреки скорошните намаления на данъците нашата данъчна система налага огромна тежест върху американците от средната класа, като понижава не само нетните им доходи, но и стимулите им да се трудят и да спестяват. А самото социално осигуряване е бомба със закъснител: няма очевидни начини - освен чрез повишаване на силно регресивните по своя характер осигуровки - да се покрият две пети от нейните бъдещи задължения.

Прави чест на президента, че по време на кампанията наистина разгледа двата въпроса макар накратко и изолирано. Той посочи, че националният данък върху продажбите трябва да бъде изследван и предложи работниците да могат да инвестират част от социалните си осигуровки в частни сметки. Сенатор Джон Кери се противопостави на това. Той каза, че данъкът върху продажбите ще повиши данъчната тежест върху средната класа. А приватизацията на социалното осигуряване ще направи пенсионерите зависими от нестабилните финансови пазари. Като студент, изучаващ данъчните и осигурителните системи, аз разбирам откъде изхожда Кери. Но, освен това, аз виждам начин да се съчетаят двете реформи, за да се оборят тези възражения.

Това е въплътено в план от три части, наречен Индивидуална осигурителна система (ИОС), който е разработен от над 150 американски университетски преподаватели:


  • Първата част заменя социалните осигуровки с федерален данък върху продажбите на дребно.

  • Втората част премахва всякакво по-нататъшно натрупване на задължения за социалното осигуряване, като плаща (чрез приходите от данъка върху продажбите) само пенсиите, които се дължат на сегашните пенсионери и работници.

  • Третата част създава система на индивидуални сметки, но така че да бъде подкрепена както от демократите, така и от републиканците.

Повечето демократи биха одобрили първата част. Социалните осигуровки са силно регресивни. Те облагат само заплатите и то максимум до 87 900 дол. За Бил Гейтс, който печели 87 900 дол. за минути, осигуровките са джобни пари. Но при данък върху продажбите на дребно Гейтс ще трябва да плаща данъци върху всеки долар, който спечели, както и върху цялото си богатство от 61 млрд. дол., в момента в който ги похарчи.

Ако говорим математически, данъкът върху продажбите на дребно е еквивалентен на облагането на всички заплати и цялото богатство, защото в крайна сметка те се използват за покупка на стоки и услуги. Следователно, замяната на социалните осигуровки с данък върху продажбите е същото като (а) премахване на тавана за облагането с осигуровки (б) облагането на богатството със същата ставка като осигурителната (в) използване на разширената данъчна база за понижение на осигурителната ставка. Какво повече би искал един представител на демократите?

Но какво би станало ако Бил Гейтс спести от печалбите и богатството си и ги похарчи по-късно? Това забавяне не намалява данъчните му задължения, защото лихвата, натрупана по спестяванията му, също се облага, когато бъде похарчена. Какво ще се случи ако Гейтс остави парите на децата си? Отново няма да има избягване на данъците – децата ще платят данък, когато похарчат парите от подаръците или наследството си.

Какво ще кажем за възрастните хора, които живеят с пенсиите си от социалното осигуряване? Няма ли да бъдат засегнати, тъй като трябва да плащат по-високи данъци върху покупките си в магазина? Не, защото пенсиите им се коригират всяка година поради нарастването на цените, включително това, породено от по-високите данъци. Същото се отнася за останалите получатели на трансфери, които се коригират с размера на инфлацията. Конгресът ще предприеме още по-голяма стъпка като ограничи всички данъци върху продажбите над определеното равнище на бедност.

Втората част премахва съществуващата система за социално осигуряване, която десетилетия ни служи добре, но отдавна премина разцвета си. Защо да поддържаме пенсионна система с 2528 правила, които никой не разбира, която дискриминира работещите жени, която преразпределя доходите своенравно, 40% от задълженията на която са непокрити и която изисква значително повишение на силно регресивните осигуровки, за да продължи да съществува?

Третата част заменя сегашната система за социално осигуряване с напълно капиталова модерна алтернатива. Особеното е, че осигуровките, които работниците преди това са внасяли в социалното осигуряване се разделят поравно между съпрузите и се инвестират в индивидуални сметки. Правителството осигурява достатъчни вноски за хората с ниски доходи. Салдата по всички сметки се инвестират в един глобален, пазарно-претеглен, индексен фонд, който осигурява на всички работници еднакъв напълно диверсифициран портфейл и еднаква доходност. Правителството напълно гарантира минимума, работниците могат само да спечелят от инвестициите си на пазара. При пенсиониране салдата в тази Индивидуална осигурителна система постепенно се ликвидират и се заменят с индексирани към инфлацията пенсии. Администрацията на социалното осигуряване върши цялата писмена работа, инвестирането и конвертирането на пенсиите. Хората на Wall Street нямат никаква роля и не печелят нищо.

Наистина, вноските в ИОС са задължителни, но самите сметки представляват частна собственост. Ако работниците сметнат, че самите те спестяват достатъчно, те могат да намалят спестяванията си отделно от тези в ИОС. По този начин ИОС създава минимално равнище за спестяванията им при пенсиониране.

Този план дава на демократите и републиканците повечето от това, което търсят чрез данъчната и осигурителната реформа, а освен това и силен тласък за икономиката. Но по-важното е, че той дава на децата ни една прозрачна, ефективна и справедлива пенсионна система, която няма да ги докара до фалит.


Авторът е ръководител на катедрата по икономика в Boston University и е съавтор на книгата “Настъпващата буря между поколенията” (“The Coming Generational Storm”).








Ние препоръчваме
Месечен бюлетин за ниски данъци “Плосък данък”, брой четвърти





Покана за пресконференция на ИПИ
На 14.12.2004 г. от 12.00 ч. в пресклуба на БТА Институт за пазарна икономика ще даде пресконференция на тема “Алтернативен бюджет - 2005 година”.











Цитат на седмицата
Високата безработица сред тинейджърите и по-специално сред черните тинейджъри е едновременно скандален и сериозен източник на социално неспокойствие. Тази висока степен на безработица е в голяма степен резултат на наличието на минимална заплата. Минималната заплата е един от най-силните, ако не и най-силният, закон насочен срещу черните американци.

Проф. Милтън Фридман, носител на Нобелова награда





Институт за пазарна икономика (www.ime.bg):

Георги Ангелов, Мартин Димитров, Светла Костадинова, Красен Станчев, Димитър Чобанов

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право.

От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му.

За връзка и въпроси: Светла Костадинова 943 33 52, 943 49 75; svetlak@ime.bg





1 Аргументите на министър Христова могат да бъдат прочетени на Интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика на адрес: http://www.mlsp.government.bg/bg/news/news.asp?newsid=6846&catid=1

2 Подобна база данни е в процес на създаване в Полша. Инициатор, организатор на изграждането и администратор на системата е Полската банкова асоциация!!

3 Интересно е, че книгата е била забранена от фашистка Германия за да не се развалят отношенията й ... със Съветска Русия. Любопитно е също, че книгата циркулира между немските войници на фронта, като става, по мнението на някои от тях, основен източник за запознаване с английския език. След войната Хайек открива в някои от тези циркулиращи копия добавени текстове от хората, които са чели книгата. Какво по добро доказателство за влиянието на книгата и за това, че е подтиквала да се мисли и да се твори. По този начин тя става книга с отворен и незавършен край (нещо като свободен софтуер), точно както Хайек си е представял принципите на обществото и развитието.

4 С цел да предпази Великобритания и САЩ от вътрешно очертаващите се тенденции към планиране, социализъм и тоталитаризъм.

5 Според Шумпетер дискусията за социализма през 20 – те години може да се раздели на два спора – този за логическата невъзможност на социализма и този за неговата практическа невъзможност. Подобна на Лудвиг Мизес е била и критиката на Макс Вебер.

6 Интересно е, че сходна концепция за обезличаването, механизирането и отчуждаването на човека, за подчиняването на човека на вещите, е изказвана от Маркс, само че точно обратно – за капиталистическото общество, за пазарната икономика.

7 Подобно е различието на възгледите на Хайек с тези на представителите на публичния избор. Докато последните смятат, че конституционните правила са нужни за да ограничат специалните и групови интереси (предполага се че те са користни), то Хайек смята, че дори и да са благонамерени, са нужни общи конституционни правила (или широко дефинирани правила), защото съществува ограниченост на знанието. Докато у публичния избор конституционните правила се извеждат от интереса, у Хайек, те се извеждат от знанието.

8 В системата на Хайек разделението на знанието има същото методологическо място както разделението на труда в системата на Адам Смит. В по-съвременен период проблемите на знанието и икономическия субективизъм са в център на внимание на Лудвиг Лахман и Джордж Шакъл, които дават нова теоретична дълбочина на австрийската школа.

9 Известно е че полският икономист Оскар Ланге (един от основните опоненти на Хайек), е смятал, че същите теоретични предпоставки, които са нежни за функционирането на “планиращия борд” съвпадат с тези за функционирането на пазара. Ланге обаче предполага, че знанието е дадено априори, а не е процес на откритие.

10 Въпреки, че основната му книга по психология “Чувственият ред” излиза през 1952 г. (т.е. след “Пътят към робството”), в действителност (както сам посочва авторът), тя е писана още през 20-те години.

11 Комунизмът е разчитал на появата на “нов човек”, който ще има други стимули и други мотиви.

12 Ордо-либералите биха добавили и наличието на стабилни пари.

13 Общества силно заразени от вируса на планирането. В своята основа некласическия икономикс е теория за общото икономическо равновесие, където връзките между икономическите агенти нямат значение. В този модел агентите са еднакви, много на брой и атомистични, симетрично разположени спрямо някакъв виртуален център, те не формират групи и коалиции, икономическото пространството е хомогенно. Всеки агент е свързан с всички останали, и поради това връзките между агентите нямат аналитична стойност. Реалният свят е друг, обществото е взаимодействие от различни икономически актьори или играчи (не агенти !), които формират различни групи и коалиции в зависимост от своите интереси и субективни предпочитания. Пространството е накъсано, формират се мрежи, актьорите са разположени по различен начин в тях, с една дума връзките имат значение. В своята аналитична основа теорията за общото равновесие съвпада с тази на централизираното планиране, която виртуалният център е заменен с реален център (планов комитет). Трябва да отбележа и ограниченията на подхода разходи-ползи, който въпреки аналитичната мощност в краткосрочен план и в рамките на отделните човешки дейности, не може да бъде методология, която да посочва общия път на развитие. Подходът разходи-ползи може да е ефективен само ако е съчетан с еволюционния и институционалния подход към пост-комунизма.

14 Появи се цяло направление в социалните области - “транзитология”. Няма съмнение, че зад различните теории за пост-комунизма стояха и стоят различни материални и чисто идеологически интереси на отделни групи и индивиди.

15 Оставям настрана доколко историческият метод носи някакво познание и още повече насока за действие. Историческият метод обикновено се свързва с проповядването на песимизъм, обреченост, периферен детерминизъм. Зависимостта от пътя (path dependency), не значи детерминираност от пътя (path determinacy). Миналото не винаги ни казва какво ще стане утре, а историята не винаги се повтаря, ако изобщо се повтаря. Всъщност механичното екстраполиране на миналото (да си спомним за теорията на обществените формации на Маркс) е както методологически погрешно (защото кой ще каже коя е отправната точка за екстраполация – Чингиз Хан, Цар Симеон или Стефан Стамболов и според коя теория се екстраполира ?) така и неморално, защото пропагандира обреченост, т.е. пасивност. А най често пасивността на много хора се използва от активността на други, които се обогатяват за тяхно сметка, и това често са тези които проповядват тази пасивност. За мен няма съмнение, че развитието е отворена самоорганизираща система (ред), която се движи към все по-голяма комплексност, несигурност и непредсказуемост.


Преглед на стопанската политика Стр.





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница