Пол Джонсън, Раждането на модерното въпроси към текста



Дата04.01.2018
Размер213.3 Kb.
#41492
Пол Джонсън, Раждането на модерното
ВЪПРОСИ КЪМ ТЕКСТА

  • Какъв е проблемът на автора?

  • Случайни събития ли са в основата на откриването на електричеството?

  • Каква е ролята на Кант за откриването на електричеството?

  • Каква е връзката между науката и индустриализацията?

  • Какво означава емерджентност?



Пол Джонсън

"Раждането на модерното"1

Сили, машини, визии

(седма глава)


1.

На 25 май 1812, когато Бонапарт планира руската си кампания, избухнала гигантска експлозия в мините на Филинг около Съдърланд. Тази злополука предизвиква истинска сензация из цяла Англия. Експлозията била причинена от петролните лампи, използвани от миньорите по това време и предизвика смъртта на 92 мъже и момчета, работещи в мините. Производството на каменни въглища в Англия било отдава най-голямата минна индустрия в света, добиваща енергия, необходима на първата фаза на Индустриалната революция. Бързо развиващата се износна търговия снабдява с гориво парните машини по целия свят. Затова въпросът за безопасността на миньорския труд става изключително важен – застрашавал се самият ход на индустриалната епоха. Собствениците на мини обвяват, че ще връчат голяма премия на онзи, който успее да изобрети безопасна лампа за миньорите.

Първи д-р Клани изобретява безопасна лампа, но тя била твърде тежка и неудобна за носене от миньорите. Затова те отново оправили апел за помощ към Хъмфри Дейви (известен като откривател на Волтовата дъга), който по онова време бил считан за първия британски учен. Дейви решава да се заеме със задачата.

Междувременно Джордж Стивънсън, най-големият машинен инженер и строител на своето време (но почти неграмотен), успява да направи друга работна безопасна лампа, която била много по-малка от тази на д-р Клани. Той многократно изпробва лампата в различни мини и упорито работи за нейното подобряване.

Хъмфри Дейви също не бездейства. Той прави първата версия на своята лампа през януари 1816. Дейви акцентира повече на научно-теоретичната работа, за сметка на практическите инженерни разработки. Той работи с младия си асистент Майкъл Фарадей и настоява за максимална публичност при изобретяването на лампата, дълбоко вярвайки, че интересът на човечеството най-добре ще спомогне за бързото разпространение на идеята, когато тя веднъж бъде докарана до съвършенство. Затова Дейви често изнася научни беседи и лекции на тази тема.

По онова време съществува силна конкуренция между Стивънсън и Дейви. Всъщност те и дамата откриват принципа на функциониране на безопасната лампа едновременно и независимо един от друг. Лампите, които двамата изобретили били почти еднакви – съществували само минимални разлики помежду им и еднакви в принципа си на конструиране. Като резултат обаче лампата на Стивънсън била по-безопасна от тази на Дейви. А лампата на Дейви причинява експлозия и отнема живота на 24 миньори. Въпреки това, обаче Дейви обира овациите за своето откритие. Той е подпомаган, бива награден с медал на Кралското общество и получава множество други отличия и призвание. Така, въпреки че откритията на Клани и Стивънсън са едновременно, Дейви остава откривателят на безопасната лампа в общественото съзнание. Той успява да спечели публичната битка.

2. В годините след Ватерлоо (след 1815) научните изобретения представляват интерес за бързо разрастващата се британска и международна публика. Това е най-важният нов фактор. Но все още било възможно за един средно образова мъж или жена да обхване и следи последните научни развития.

Физиката и химията, науката и инженерството, литературата и философията, изкуството и индустриалният дизайн, теорията и практиката - Всички те съставляват един Континуум от знание и умение, в рамките на които човек се чувства свободно. Понятието за отделни, разграничени "дисциплини", наложено по-късно от университетите, все още не е съществувало. Модерните университети, с изключение на тези в Германия и Шотландия, не били ангажирани с промоция на откритията. Така че Оксфорд и Кеймбридж не са изиграли никаква роля в Индустриалната революция. Степените, сертификатите, квалификацията, целият апарат на академичните профсъюзи били все още от твърде малко значение с изключение на медицината, където те поставяли бариери за прогреса. Привилегированият елит може да е властвал в Уенстминстър, но напредналото знание властвало с демокрацията. Възможностите за умния млад човек били огромни, особено във Великобритания - това е една от причините, поради които промяната е била толкова мощна там.

(До началото на 19 век почти във всички западни страни заниманието с наука е привилегия и лукс, достъпна само за избрано малцинство, а не за мнозинството от хора. С наука се занимават само богатите. Науката дълго време е само привилегия на елита и нейните представители принадлежат на относително затворени социални кръгове. Именно през 30-те и 40-те години на 19 век в Англия започва масовизирането на науката. Това става във връзка с едрото индустриално производство след периода на първата индустриална революция. Така науката престава да бъде елитарно занимание. В нея навлизат младежи от третото съсловие, синове на държавни служители.)

3. Хъмфри Дейви е роден 1778 година, шест години след Самуел Колиридж. Те били от едно и също поколение и един и същи свят. Той произхожда от семейство на занаятчия. Дейви бил самообразован. Светът, в който израства бил свят на поезията: още като млад той пише стихове, някои от които публикува, но това е също така свят на машините. Парните машини на Уотс са инсталирани в неговия град. Той дружи със сина на Джемс Уотс - Грегъри Уотс. Той страда от туберкулоза и преди да умре той казва на Дейви всичко, което знае. Той е приятел и на Дейвис Джилбърт, който прави от него страстен химик. После благодарение на него той постъпва В Пневматичната институция в Клифтън като асистент на Беддъс. Там Дейви изнася първите публични лекции по химия. В домът на Беддъс, който е средище на литератори, артисти и учени той се среща с Еразмус Дарвин, дядото на Чарлз Дарвин - човекът, който преди всички други провъзгласява новото понятие за "прогрес". Там той се среща с поети като Саути, Уърдсуърд и Колеридж.

Съчетаването на всички тези умове е било изключително важно. През 1790 година тези поети обръщат поглед към политическия прогрес, т.е. към Франция като арена, където се провеждат най-големите по онова време опити и експерименти да се промени човечеството. Те изоставят своите утопични проекти за преустройство на обществото от началото на 19 Век и вярват, че образованието, особено масовото образование на бедните ще допринесе за преустройството на обществото - типично просвещенска визия. Но както Колиридж казва има два типа утопия: политическа и научна, той признава, че до 1800 г. политическата утопия не действа и предизвиква ужаси, но държи на идеята, че науката със своя напредък ще допринесе за пълно преустройство на материалното съществувание на човечеството.

Дейви приема схващането на Колиридж и то става негово кредо. Науката трябва да се превърне в най-голямата спасителна сила! А измежду всички науки химията е този основен инструмент, чрез който може да се намали човешкото нещастие и да се създадат нови чудеса. Дейви вярва в невероятната сила на химията.

(Това е също една типично просвещенска визия - Вярата в спасителната сила на науката и възможността и тя да подобри материалното състояние на човечеството и да доведе до човешко щастие). Амбицията и целта на Дейви е била да събере всички хетерогенни химични експерименти в една обща теория на химичното действие като заканите на Нютон например, да използва химията за да направи от медицината точна наука вместо емпирична. Дейви бива поканен в Лондон в лабораторията на Кралския институт. Неговото заминаване там бележи истинското начало на модерната научна ера в Англия. Той превръща лабораторията в първия научен изследователски институт и; а той става най-големия лектор в Европа. Дейви си остава химик по предпочитания, но се занимава с всички сфери на науката и техниката, интересува се от уменията на занаятчийство и неговите методи.



През 1797 г. Уърдсурт и Колеридж творят английска романтична поезия в селцето Самърсет. Дейви отива в това селце и наблюдава работата на обработвачи на кожи като установява, че се ръководят в своята работа по-скоро от интуиция отколкото от рационално знание, по-скоро от занаятчийски умения, които са унаследени.

През 1802 година той публикува своята "Уводна химия", която предизвика сензационен успех. Изнасянето на лекции пред широката публика тогава е станало на мода като важна форма на "сериозно" градско забавление. Дейви придобива изключително голяма популярност със своите успешни лекции по минералогия, геология, химия, химичните аспекти на електричеството и откритата от Волта батерия. Всичко това му донася международна известност и признание от международната научна общност. Той онагледява своите лекции с цветни и ефектни експерименти, по възможност свързани с огньове и светлини. Така поетът в него се проявява. Голямата заслуга на Дейви е, че съумява да направи научния напредък видим и вълнуващ за всички. Това е неговият апел към артистите. Неговите произведения по химия се четат от артисти и поети. Сред тях и небезизвестният Пърси Шели.

4. Пърси Шели. Още преди да прочете Концепцията на Дейви за огромния потенциал на науката Шели се интересува от възможностите на науката да промени човечеството. Шели се интересува от летенето във въздуха. Друга негова страст е електричеството. Шели проявява интерес към експериментите. Неговият шумен, миришещ и опасен експеримент в стаята му в Университетския колеж, както и неговите публични признания за атеизъм допринасят за изключването му от университета. Шели вярвал в политическия утопизъм, който усилвал с научния напредък на Дейви. Така, той се интересувал и от астрономия и от мимическите книги на Дейви. Шели е вярвал, че науката ще замести религията. Също както Колеридж той имал силни научни принципи и можел умело да ги излага в стихове. Той възпява огънят на Прометей и неговата модерна форма на електричество, възпява атомната структура на материята.

Шели следва сходна линия с тази на Имануел Кант, материята е фундаментално нематериална, силите на електричеството, магнетизма и светлината формират динамична система като тази на мисленето, материята, не е нищо друго освен сила, намираща се в състояние на покой. Той смята, че когато човек овладее тази система от сили той може да я използва за да подобри перспективите на човечеството. Както Ленин сто години по-късно, той смята че вярата в електричеството ще даде на човек властта да доминира над природата.

(Това е също е в духа на просвещението - Вярата в необходимостта от познание на силите на материята, на природата, за да може човек да доминира над нея, за да подобри перспективите на човечеството).

5. Майкъл Фарадей - една година по-възрастен от Шели. Шели не е бил единственият човек, който виждал бъдещето като свързано с електричеството. Фарадей е роден в бедно семейство. Няма друго образование освен няколко години в училище за най-бедни. Той работи като книговезец и успява да чете много книги. Започва да се интересува от химия, помещава лекции по природна философия, лекциите на Дейви. Той е един от многото учени от тази епоха, които са можели да станат професионални артисти. Способността му да визуализира своите концепции и да ги илюстрира чрез диаграми е бил много важен фактор на неговия гении. На 22 години той става асистент на Дейви - най-големият британски учен в този момент. Това е още един пример за изключително големите възможности на способния и учен млад човек да напредне.

Дейви взима разрешение от Бонапарт и предприема дълго двугодишно пътуване във Франция с научна цел. Той взима със себе си семейството си и асистента си Фарадей. Те се срещат с Гей-Люкас, Адре-Мари Ампер и други изтъкнати френски учени. В Рим срещат Алесандро Волта. После при завръщането си В Лондон Фарадей помага на Дейви да направят безопасната лампа през 1815-1816 г. Фарадей израства като учен покрай Дейви. Пише първите си научни публикации, изнася лекции, Фарадей обаче няма брилянтната мисъл на Дейви и е недостатъчно образован математически. Но в някои отношения бил по-добър учен от Дейви - работел много повече от него. Дейви прекарвал голяма част от времето си да пътува с богатата си съпруга, както по-голяма част от джентълмените-учени на 18 век. В противоположност на него Фарадей бил индиферентен към публичния живот и избягвал да се намесва в политиката. Но като лектор той бил такъв шоумен както и самия Дейви. Между 1815-1820 г. той систематично усвоява всичко посвило се на английски и френски език в областта на химията и физиката.

Така талантът на Фарадей го прави най-ефективния пионер на появяващата се наука на електрическата физика. Всичко това бе необходимо да се спомене, защото то показва и добре илюстрира преплитането между философия, литература и наука при раждането на модерния свят. 18 век не успява да разреши проблема как светлината, магнетизмът и електрическата сила се съчетават със законите на движението и привличането на Нютон. Нютон е свързван само с материята. Кант смята, че ние възприемаме реалността само чрез силите на привличане и отблъскване, които действат в пространството. Така Кант отхвърли дуализма на дух и материя и го замества със силите. Според него Вселената се състои не от материя, а от сили. Електричеството, магнетизмът са сили, управлявани от законите на привличаме и отблъскване в една обща теория на силите.



Съмнително е дали учените-физици са модели да напреднат в началото на 19 век без тази основна метафизическа интуиция. В края на 18 век Джонатан Ритън прави обща електрохимическа теория, след като е чел Кант. По същото време - 1798 г. Колеридж пребивава в Германия и усвоява кантовия трансцедентен идеализъм и го отнася със себе си в Англия, предава го дори на Дейви. Той твърди, че е възможно да се направи универсална теория, в която едновременно бог и материята да бъдат обяснени. Колеридж се интересува изцяло от принципа на големия дебат за енергията. Голяма заслуга на Дейви и Фарадей бил техният интерес и готовност да слушат и четат поезия. Смятали са, че Дейви е можел да стане изключително голям поет. Дейви и Фарадей също така са били изключително гъвкави в своите идеи. Дейви бил винаги скептичен по отношение на своите теории и заключения. Фарадей също бил много скептичен, дълго верифицирал своите концепции преди да ги доведе до окончателен вид. Той вярвал в необходимостта от грешка, защото в грешката и объркването се раждала истината. (Картезианският принцип на непрекъснато съмнение в истината) В същото Време Фарадей бил зрял учен, най-завършеният учен, който светът познавал по онова време. Процесът, чрез който той превръща електричеството в практическа сила в полза на човека бил свързан с колективно, международно усилие.

Откритието на Волта му дава възможност да конструира батерии с изключителен размер. Благодарение на тях става възможни експериментите на учени като Дейви. Дейви прави множество експерименти и открива принципа на Волтовата дъга. Следващата стъпка е била да се подложен на практическо тестване Квази-метафизическата концепция на Кант и Колеридж, че светът е управляван от сили, които са фундаментално неделими и неразрушими, основани на принципа на привличането и отблъскването, чиито израз са електричеството и магнетизмът. Започва трескаво търсене в областта на електромагнетизма от учените - последователи на Кант. Фарадей също пише голям труд върху електромагнетизма. Фарадей не вярва в математическите формули и уравнения. Той смята, че основното е емпирическата верификация. Като използва магнитната сила, той развива ротационна сила и така създава първият електрически мотор. Той изнася множество лекции в Кралската институция върху електромагнетизма. Основната цел е да се съчетаят звуци, светлина и електричество, за да се забавлява публиката. Той продължава опитите си върху електромагнетизма, Фарадей изобретява не само първият електрически мотор, но и първото динамо: то може да генерира сила. Негов принос е не само това, че той показва как механичната енергия може да се трансформира в електрическа сила, но също така прекарва мост между теоретическото изследване и практическите му приложения. Директен резултат на неговите търсения е електрическата индустрия и нейният първи продукт - електрическият телеграф. Това откритие е важно за индустрията и правителството, които го оценяват и започват да финансират открития. Така човекът напредва като открива сили, които да заменят неговите собствени мускули В началото на модерната епоха вятърните и водните сили са заместени с парна сила. Откритието на Фарадей открива епохата на електрическата сила. Това е едни от основоположните камъни на модерността, като резултат на систематични научни изследвания - първата ясна демонстрация на релевантността на научното изследване за материялния прогрес. Този период също така показа появата на международна научна общност, между която циркулират идеи и която прави възможно колективното усилие на хора от различни нации. Появява се също и съревнователността, състезателната завист и конкурентност за популярност на изследването. Това е ново явление.



Интуитивните физики на Кант и Колеридж предвещаха електромагнитната теория, но не можаха да обяснят природата на материята. Предричането на атомната теория е демонстрация на значимостта на въображението при формулирането на научни хипотези:

Колеридж и Шели виждат възможностите на природата с интуицията на поети и така отварят очите на експерименталните учени. Началото на 19 Век е голяма ера на науката, точно защото е голяма ера на поезията.

Колеридж смята себе си за природен философ отколкото за поет. Основен негов принцип е наблюдаването на природата, на видимия свят с въображение, а хората, които обичат да съзерцават природата стават учени или поети.

6. Друг пример е Джон Далтон. Той е роден в малко селце, син на овчар. Още от малък той наблюдава природата и развива особено виждане. Той е почти изцяло самообразован. Далтон работи като учител, после започва да се занимава с химия, издава книги. Дейви го кани да изнесе лекции в Кралската институция. Далтон е аутсайдер като учен. Той мразел книгите и рядко четял. Смятал, че те съдържат много грешки. Той вярвал само на своите експерименти и наблюдения. Вдъхновява се от състоянията на атмосферата. Метериологичните наблюдения са негово хоби. Наблюдава дъжда, бурята и потоците с вдъхновение. Като наблюдава конструирането на хомогенни и смесени еластични флуиди и частиците им той стига до идеята за атомната конструкция на материята. А после до идеята за атомното тегло и пропорции - така стига до Категориите на точната наука. От самото начало Далтон тръгва от интуитивно виждане, вдъхновено от наблюдението на планинското време. Това е класически пример за фундаментално научно откритие на базата на Въображаема хипотеза.

Друг известен учен от този тип това е Чарлз Лайл. Подобно на Далтон той вижда природата като динамика. Той е учен по природа. Работи върху голям труд за принципите на геологичната промяна. Той преосмисля схващането си за историята на земята. Той е предпазлив към идеята за голямото геологично време и стъпаловидната природа на геологичната промяна. Промените в земната повърхност той обяснява със сега действащи причини, а не с отминали. Той отрича библейската хронология на изменение на земната кора. Лайл първи твърди, че произходът и историята на земята могат да бъдат обяснени естествено и да бъдат дискутирани научно. Така като Дейви и Далтон в химията, Фарадей в електромагнетизма така и Лайл поставя осиновите на модерната наука геология. Лайл и Дарвин са приятели и успешно си сътрудничат. Тяхната работа трябва да бъде разглеждана заедно - тя показа за пръв път как земята и какво на земята еволюира и как.

7. Чарл Бабидж. Той бил строг, неприветлив човек Още от дете той се вдъхновява от машините. За него ключът към усъвършенстваните машини не с в умелото занаятчийство, а в доброто изчисление. Първата трудност на Бабидж: той трябвало да изобрети нов език на машините. Но на самия Бабидж му липсва лингвистично въображение. Така както Колеридж и Шели интуитивно говорят за атомистичната теория така младият поет Едгар Алан възпява различните машини в поемите си. Бабидж чувства неразбиране навсякъде и това усилва чувството му за изолация и неговата горчивина. Втората трудност на Бабидж: той се опитвал да построи компютър в епохата на чугун, желязо, мед и махагон. Той нямал подходящи за това начинание материали и бил принуден да работи на границата на съществуващите технологии на времето. Всяка една част е трябвало да бъде направена на ръка и струвала много скъпо. Целият проект бил скъп и се нуждаел от финансиране. Но машина не се получила и Бабидж изгубил доверието на правителствата, които го финансирали. Загубата на толкова средства за една химера често се споменавало като аргумент за отказ да бъдат публично финансирани всякакъв тип научно изследователски проекти.

Този неуспех бил особено трагичен, защото Бабидж бил първият човек, който схванал природата па индустриалното общество и предвидил неограничените възможности, които то предоставя на човечеството. Неговият млад съвременник Карл Маркс и други учени виждат само злините на индустриалния капитализъм и на индустриализацията. Но Бабидж смята, че това е най-доброто нещо, което някога се е случило на човечеството. Неговите мислещи машини са олицетворение на това, че машините ще сложат край на всички лоши форми на физически и умствен труд и ще доведат до бъдеще и просперитет. Чрез сравнителни изследвания на машините той поставя началото на нова наука, операционални изследвания. Той познава различни индустрии и смята, че технологичният напредък в едни клонове ще стимулира развитието на други. Бабидж вярва, че е на път втора индустриална революция с високо усъвършенствани машини, централно управлявани, които водят до повишаване на производителността и елиминиране на мускулния труд. Така той ясно предвидил индустриалния напредък на края на 20 век, но погрешно вярва, че той наближава.

Бабидж смята, че индустриалните класови конфликти са безсмислени и ненужни. Класовият конфликт в индустрията е разрушителен за всички. Бабидж смята, че работникът има такъв интерес от инсталирането на машините и повишаването на производителността на труда както и Капиталиста за разлика от тези, които смятат, че техните интереси са противоречиви. Затова са налице движения на работниците срещу машините като Лудизма. Само че майсторите и работниците, учените и инженерите се различават само по различната степен на своето образование. Така цялата британска образователна система трябва да бъде реорганизирана за да посрещне нуждите на индустриалното общество. Защото колкото по-образовани са работниците, толкова повече чувстват необходимостта от въвеждането на машините в тяхната работа и това ще благоприятства технологичния напредък (Вж. Бъргър).

Бабидж си спечелва много врагове със своите схващания. Бабдидж и Херсел поставят основите на реформаторско движене в Англия, насочено към реформи на образователната система. Философските общества дотогава включвали само джентълмени т.е. били елитарни образувания. Движението е насочено към разширяването на възможностите на занаятчиите за достъп до тези научни общности, за масовизация на образованието. Движенето обръща внимание на истинската сила на индустриална Британия - Квалифицирани работници, по-голяма част от които самообразовани. Слабостта на образованието е, че то насочва към литературата и изкуствата, а не към технологията и науката. Как Индустриалната революция в Англия се появява за пръв път там? Тя е продукт на 1770 и 1780 година. Университетите по онова време, нямат нищо общо с индустриалната революция, а правителството още по-малко както отбеляза Самуел Смайлс "едно от възхитителните неща на инженерството в Англия е, че неговите практически постижения са направени не от естествени философи, нито от математици, а от хора със скромен произход и статус, по-голяма част от които са самообразовани." Този модел продължава до 19 Век.

На мястото на учени като Далтон, Дейви и Фарадей идват технократите от сега насетне, които вече боравят с ръцете си. Могат да се дадат много примери за учени, които започват като занаятчии:

Джордж: Стивънсън, Александър Несмит, Джоузеф Браман, Хенри Маудслеи, Джоузеф Клемен, Фредерик Конинг, Чарлз Бианкони и др. Всички те произхождат от бедни селски или занаятчийски семейства и започват кариерата си като занаятчии. Много учени и предприемчиви хора пристигат на Британските острови заради възможностите, които предоставят техните богатства и най-вече заради свободния икономически климат. Английските университети може да са били нечувствителни, а британското правителство безразлично към индустрията, но законът оставя предприемчивите и сами напредващи занаятчии свободни да осъществяват гения си. Това е единствената страна с ефективна патентна система. Легитимира се откривателството чрез закон, окуражават на изобретенията и иновациите.

В началото на индустриалната епоха в Британия квалификациите, степените, сертификатите, професионалните правила и договорености са били оставени настрана от майстори и хора, които са искали да ги придобият. Това, което имало значение било качеството на занаятчийство, съчетано със запас от идеи. Ето защо младите хора имали много повече шансове от днес. Така квалифицираните работници бързо биват повишени и получават по-високи надници. Преминава се активно от неквалифициран труд към занаятчийски.

Свободният "пазар на способности", роден от Индустриалната революция бил възможен, отчасти защото широко мащабната индустрия първо разчитала на себе си в области извън обсега на старите средновековни гилдийни ограничителни практики. Дори в Англия, където касовото разслоение било твърде важно в много сфери, то едва засегнало индустрията. Професионалните бариери били преодоляни.

С всяко изминало десетилетие тиранията на професионалната квалификация и чиракуване ставала все по-ограничена. Стремежът на синдикатите бил да се постигне равенство, което според Нейсмън било едно от големите препятствия за индустриалния прогрес. Следвали множество стачки на работниците. Профсъюзите действали като ефективни бариери за напредването на способните бедни хода. Много учени се изправят срещу рестриктивните практики на профсъюзите. Но нищо не било в състояние да спре хода на производството на машини, не само В Британия, но и във Франция например, където се провеждат първите машинни изложения. Във Франция по това време също се правят много открития в различни области. Така е и в Америка, където се наблюдава изключителен технологичен напредък. Но Великобритания си остава най-големият пазар па машини в годините след Ватерлоо. Никои от технологиите са нови, други са гигантско разширение на старите. Така първите 20-30 години на 19 век е период на големи открития и чудеса в областта на модерните технологии.

Могат да се откроят николко основни тенденции на развитие, които бележат машинната ера. Първото от тях е световното еднотипно производство, разрастването на масовото производство. През 1801година Брюнел предоставя план за серия на масово производство на машини пред английското правителство. Така той проектира първите 45 машини, направени с учудваща оригиналност и ловкост. Той е изключително продуктивен и планира различни машини. Това, което прави производствената линия на машини на Брюнел единствена не е изобретяването на отделните индивидуални машини, а координирането на тези машини в една производствена линия. Никой не може да повярва, че машините могат да заменят добре квалифицилани занаятчии. Брюнел и Маудслей, който произвежда части за машините поставят основата на новите технологии и ги разпространяват бързо сред по-напредналите и отворени сектори на индустрията. Брюнел бил практичен човек за разлика от Бабидж например. Затова той успява да доведе докрай твоето откритие. Всички тези откриватели били слабо образовани, но имали силен предприемачески нюх, което им помага при внедряването и разпространението на техните открития.

Започва и ерата на железниците. Стефансън изобретява локомотива и през 20-те години на 19 век наблюдаваме бум на железниците в Британия, използвани за превозваното на стоки и хора. Открива се ерата на железниците. Поетите като Уъдрдсурт, наблюдавайки прогреса на локомотивите обявяват машините като заплаха за изкуството и довеждат до враждебност между естетичност и индустрия. В началото на модерността хората не мислят в такива понятия. Те виждат изкуството и науката, индустрията и природата, като континиум на създаването и търсенето на знанието, като обща дейност, споделяна от химици и поети, художници и инженери, изобретатели и философи. Дейви и Колеридж са партньори В общата борба да разберат елементите. Байрон и Шели дискутират красотата и поезията на електричеството. Хората уговорят за "изкуството да правят машини", така че тези които правят машините са както инженери така и артисти.

Рисуването се счита за важно умение на инженерите и конструкторите. "Рисуването се оказва азбука на инженерството". Визуалната яснота и чувството за Красота са изразени в техните изобретения и открития. Техните творения са съобразени с критериите им за Красота. Духът на Леонардо да Винчи владее всички тези откриватели, които са съвсем обикновени.

* * *

Изкуството и изобретяването вървят ръка за ръка, много често в едни и същи семейства. Първите големи учени са и големи артисти. Науката, изкуството и технологията непрекъснато се взаимно преплитат в този период на експерименталност. Инженерите и учените виждат необходимост от графично изобразяване, а поетите и философите, музикантите и артистите имат интуитивен интерес към физиката и химията. Така науката докосва артистите в много отношения.



Едно от големите развития през първите три десетилетия на 19 век беше нарастването на броя публикуваните илюстровани книги от всякакъв тип. Това е масово производство на книги, свързано с изобретяваното на нова химична технология.

Уйлям Блейк се движел между ролите на артист-занаятчия и поет-визионист. Изкуството се разглежда като високо емоционален и интензивно персонален бизнес. Той, както и Гоя не вижда никаква абсолютна разделителна линия между реалния свят на природата и света на неговото въображение, който е литературен и религиозен, нито между настояще и минало. Съвременниците му го описват като изпълнен с въображение и гений, а не като обикновен художник.

Голяма част от артистите и учените произхождат от средната класа, от обикновени занаятчийски семейства. Артистите са като занаятчии, които требвало да работят здраво в един изключително съревнователен и конкурентен свят. Романтичният елемент, който изисквал субективна и персонална визия нараствал. Тези нискоквалифицирани артисти и занаятчии работят с изключително усърдие и героична всеотдайност.

Варлей, както Чарлз Бел приема, че физическия израз е тясно свързан с вътрешните емоции, но той отива по-надалече и приема, псевдонаучната теория на Фюзели, който вярва, че външният вид се определя от вътрешния морал и интелектуални качества.

Много учени от типа на Варлей и Блейк остават на границата между погълналата нова наука и стария свят на неоплатонизъм, предразсъдъци и религия. Те четат Библията, вярват в предсказанията и в същото време посещават лекциите на Дейви и правят експерименти.

Имена, които се споменават в текста:

1. Хъмфри Дейви (1778-1829) - британски химик и физик, откривател на Волтовата дъга, на каталитичните свойства на платината, изолира алкални метали чрез електролиза.

2. Джордж Стивънсън (1781-1848) - британски инженер, смятан за истинският изобретател на локомотива. Посвещава живота си основно на построяването на железница от Ливърпул до Манчестър.

3. Джеймс Уотс (1736-1819) - британски инженер, въвежда множество подобрения и усъвършенства парната машина (кондензацията на парите /1769г./, волана и други подобрения.

4. Самуел Колиридж (1772-1834) - британски поет, пише заедно с Урдсурд "Лирически балади" (1798 г.) - произведение, което бележи началото на Романтизма.

5. Уилям Урдсурд (1770-1850) - британски поет, автор на "Лирически балади", отхвърля фразеологията на поетите от 18 век в полза на живописността на всекидневния език.

6. Майкъл Фарадей (1791-1867) - британски физик, създава теорията за електростатичното влияние, законите на електролизата, силите на електромагнитната индукция и изобретяваното на динамото.

7. Пърси Шели (1792-1822) - британски поет, автор на много есета и поеми, които се характеризират с романтично вдъхновение и желание да се свърже човека и природата в общ витален ритъм (чувства се влиянието на Платон).

8. Джон Далтон (1766-1844) - британски физик и химик, автор на: атомната теория, закон за съотношенията в химията, закон за смесването на газовете във физиката; изучава аномалиите при възприемане на цветовете (болестта е наречена на него - далтонизъм).

9. Алесандро Волта (1745-1827) - италиански физик, изобретател на аудиометъра и на електрическата батерия (1800 г.). Бонапарт го провъзгласява за граф и сенатор на кралство Италия.

10. Чарлз Лайл (1797-1875) - британски геолог автор на "Принципи на геологията" (1833 г.)

11. Чарлз Бабидж (1792-1871) - британски математик, изобретява сметачна машина с перфокарти, която не успява да реализира (неговата машина е приемана за предшественик на съвременните компютри).

12. Марк Брюнел (1769-1849) - френски инженер, живее в Англия, изобретява първите автоматични машини, прокарва първия тунел под Темза.

13. Уилям Блейк (1757-1827) - британски поет и художник, един от най-добрите представители на първото поколение романтици.





1 The Birth of the Modern, London, 1994

Каталог: 2010
2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където
2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011
2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
2010 -> Код на училище Име на училище


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница