Политическа култура и ценностни ориентации на младите хора в съвременното българско общество Ирена Тодорова асистент в департамент „Политически науки”



страница2/4
Дата19.01.2018
Размер0.66 Mb.
#48445
1   2   3   4

3. Младите: ценности и политика
Темата за ценностите на младите хора не е особено популярна сред изследователите, липсата на достатъчна информация затруднява анализа до известна степен и пречи на неговата максимална прецизност. За да очертая в най-близка степен представите и нагласите на младите използвам данни и анализи на Евробарометър, Европейско изследване на ценностите ( 2008 г. и 1999 г. ), Състояние на обществото’08, „Новите млади” – изследване на Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски”, 2003, „Новите младите и новите медии” – институт „Отворено Общество’, 2009 и други по-нови, но не до там фокусирани върху младежта анализи и изследвания.

Европейско изследване на ценностите’08 е основен ориентир в последващия текст. Четвъртата вълна на Европейското изследване на ценностите се провежда през 9 години. Последното от 2008 г. обхваща 44 страни или с 11 повече от 1999 г. Решавам да се базирам предимно на данните от това изследване, имайки предвид точността при неговото изпълнение. Анкетираните са 1500 души, от които тези, които представляват интерес за моя текст са 170 на възраст от 18 до 24 годишна възраст и 401 от 25г. до 39г.

Партийната идентификация и избора на кауза се предопределят от политическите нагласи и ценности, именно поради тази причина обръщам внимание на типичните за младите политически ценности.

Като цяло малкото изследванията, говорят за морален упадък и дефицит на социални ценности. Георги Фотев обяснява тази негативна тенденция с преходния период, които е поставил цели генерации социализирани за един тип общество – социалистическо в новите реалности, които изискват радикална ресоциализация, при това с ускорени темпове. (Фотев, 2009)

Прекалено дълго обаче темата за ценностите стои на заден план, извършват се множество реформи в образователната система, влошава се качеството на медиите, а ценностите на родителските поколения, според Антоний Гълъбов, стават все по-неприложими по отношение на проблемите, пред които се изправят техните деца. Свободата например е предпочитана ценност сред младите хора или по-точно казано възможността сам да определяш и избираш, докато сред по-възрастните равенството си остава водещо или схващането социално класовите различия да не са големи.

За сериозни поколенчески различия не можем да говорим, това се потвърждава и от изследването „Новите млади, новите медии”. Родителите са склонни изцяло да влязат в света на своите деца, насърчават тяхната свобода на избор, мобилност, представи за живота, музиката, изкуството. Наред с това обаче се поява и прекалено дългата зависимост от родителите, което удължа изкуствено усещането за несигурност в младия човек.

Основната и доста съществена разлика в поколенията не се корени просто в ценностите, а в културата. Младите на прехода нямат нищо общо с техните родители. Комунизмът е минало, за което знаят предимно от учебниците по история и разказите на техните родителите, а личностните представи се формират чрез широкия поглед към света, които е възможен най-вече чрез информационните технологии.

Семейството, близките и приятелите си остават едни от най-важните неща в живота на хората според Европейско изследване на ценностите’08. За 82 % от младите семейството е основен фактор, като следващ по-важност е избора на работа и работно място (60%). Важен е обаче въпроса какви ценности следва да се възпитават в това семейство, тъй като именно те ще очертаят бъдещото състояние на обществото. Нека преди това вметна, че над половината от младежите се чувстват щастливи, такова е и положението и при по-възрастните. Но, представата за щастие е различна така че не бих могла да категоризирам доколко младите хора са удовлетворени от живота си, ако възприемем щастието като рефлексия на житейските постижения. Щастието, половинката или семейството са в голяма степен са допълващи се величини, именно затова го помествам. Бракът все още се възприема като институция за над половината от младежите. Бихме могли да смятаме, трудолюбието, добронамереността, отговорността и толерантността като важни за младите социални ценности, тъй като именно тях биха възпитавали в децата си. Виждането за основните традиционни ценности, които семейството трябва да формира в децата остават непроменени. И въпреки че като цяло младите са загрижени за семейството, не същото е и отношението им към общността, региона, квартала, сънародниците, имигрантите. Чувството на безразличие към тези общностни измерения разкрива един друг голям проблем пред демокрацията – отсъствието на желание за политическо участие на младите хора. Социалната трансформация, не сигурността и не доверието в партиите и институциите умело допринасят за не разбирането на смисъла от гражданска активност. Друг е въпроса, че общата социална компетентност на младите хора относно дейността на парламент, правителство, общини, агенции, закони и т.н. е сведена до критичния минимум, което директно рефлектира върху качеството на демокрацията. Само участие в политическите процеси ще накара политическите партии да се променят, да обновят политическия елит, това е и единствения шанс за позитивна промяна, посредством нов тип политическа култура, не поданическа, а активистка, култура на ценностите и участието.

Като цяло обаче можем да смятаме, че младите хора се придържат към общите европейски ценности: мир, демокрацията, лична свобода, върховенството на закона, права на човека, толерантност, равенство и солидарност. (Евробарометър 69, Ценностите на европейците)2

И ако не вникнем в детайлите бихме могли да сметнем, че младите в България са носители на постматериалистическите ценности, за разлика от техните родители. Огромното значение на парите и работата обаче разкриват една по-различна представа за ценностното измерение на младите хора, в която свободата на личността е също от голямо значение. Според изследването на европейските ценности на базата на получените отговори 47% от българите са в групата на материалистите, 49% са в тази на постматериалистите и едва 2% са смесени.3

Според Евробарометър’69 в Европа като цяло се очертават повече смесените групи, които не са нито материалисти, нито постматериалисти. Бихме могли да смятаме, че тази тенденция е съвсем очаквана и нормална особено в период на криза. Социологическите изследвания, които разглеждам показват, че в България все още хората са по-склонни да отдават приоритет на базовите си нужди, отколкото да мислят в полза на общността. Българите живеят с усещането за несигурност, което неминуемо рефлектира и върху тяхната активност в гражданските и политическите процеси. Също така основен фактор се явява и образованието, колкото по-удължен е периода на обучение, толкова повече се развиват постматериалистичните ценности. Усещането за несигурност и безпаричието пък предполагат превес на материалното.

Някои изследователи определят българското общество като силно политизирано, но това далеч не кореспондира с реалната ситуация на апатия и траен отстъп от политиката. От друга страна можем да приемем тенденция на негативна политизация, както я нарича Антоний Гълъбов или такава при която има силен интерес към въпросите на властта и нейното използване, но като израз на съпротива срещу прекаленото разрастване на политическото влияние върху всички сфери на обществения живот.

Слабият интерес към политиката е определящ за степента на политическото участие. Политиката бива смятана за много важна за едва 6, 7% от младите на възраст 18 – 24 години и за 5,8 от тези на 25 – 39 години: важна, 18,3 %, не е важна, 43,8%, без отговор, 2,2%. Като цяло слаб интерес към политиката показват почти всички възрастови групи, като по-голям ( едва 10, 9%) се регистриран при най-възрастното поколение. В голяма степен това е и потвърждение на тезата, че семейството има голямо значение при формирането на политическите представи. Отсъствието на разговор за политиката вкъщи, води до неговото отсъствие по принцип, но не непременно. Данните показват, че населението в селата и градовете се интересува повече от политика, отколкото жителите на София. Твърде вероятен критерии затова се крие и в по-лошите пазарни условия, които будят размисли върху качеството на местната политика.

На въпрос, разисквате ли политически въпроси с приятели, 9,7 % от младите на възраст 18 - 24г. отговарят често и 10,3% от тези на 25 – 39г. Интересно е, че макар и понякога политиката се появява като тема при близо 55 % от анкетираните в младежка възраст, но пък при близо 34 % никога. Фактът е тревожен, отсъствието на разговор за политика е показателен за слабата политическа култура на младите. Разбира се тук не е възможно да генерализираме, бихме могли да предположим, че има и такива, които не говорят за политика не защото не я разбират, а защото я намират за скучна. Но тази хипотеза е по-скоро желаната хипотеза, която би покрила не повече от 1,5% от запитаните. Новини следят всеки ден едва 24,1 от 18 – 24 годишните и 37,1 от тези на 25 – 35г. Все повече имаме основание да твърдим, че възрастта се явява диференциращ фактор по отношение на възприемането на политическите ценности и формите на политическо участие. (Европейско изследване на ценностите, 2008)

Европейско изследване на ценностите от 2008 ни показва една мрачна картина на гражданска и политическа ангажираност на младите хора, което отново потвърждава тезата за унаследяване на младежкото поведение. Около 80% от младежите не членуват в никакви колективни форми на участие ( 18 – 24 г., 84,9%, а 25 – 39,83 % ): социални служби, религиозни организации, синдикати, партии, еко движения, инициативи в полза на общността, младежки клубове, доброволчески дейности и т.н.

Данните разкриват и една интересна тенденция 8,0% от 18 – 24 годишните членуват в политическа партия, а 3,1% от тези на 25 – 39 години, което показва, че по-младите са и по-политизирани. В синдикатите са намерили място 6 % на възраст до 24 години и 3,8 % в по-горната възрастова категория. Бихме могли да смятаме, че в този случай родените след 90те са по-ангажирани, от тези живели и формирали се и в годините на преход, и преди това. Важно е да се отбележи, че в сравнение с другите възрастови категории най-младите са с най-висок процент членуващи в различни организации, 40 – 54г., 5,1%, а 55 – 69г., 4,2%.

Най-младите не са готови на доброволчески дейности в нито един аспект, дори в полза на местната общност ( 0% ). При по-големите (25 – 39) има известна готовност при 6% от тях. Тук правя уговорката, че в последните 2 години се правят опити за популяризиране на доброволчеството от държавните институции за младежта, което ме кара да смятам, че има известно повишаване на процентното измерение.

Интересен е факта, че едва 3% са готови да защитават архитектурни паметници, природата и животните независимо, че еко защитниците правят впечатление с протестните си действия. Опазването на природата в България породи едно ново чувство на патриотизъм сред младежите4, което в своето чисто емоционално измерение придоби политически реалии.

Членството в младежки клубове, студентски съвети или въобще работа с младежи е едва 2%, което говори за трайното отсъствие на целенасочен подход на образователните институции при формирането на активни граждани. Формират се негативно политизирани млади хора и дистанцирани спрямо политическа отговорност за ( не ) постигането на обществени цели.( Гълъбов, 2009)

Участието на младите хора в различни форми на политическа дейност също е ограничено или под 10%. Подписване на петиции, участие в стачки, бойкоти и демонстрации са форми на политическа дейност, които са не до там популярни сред младите. Всички тези цифри ни говорят за видим упадък на гражданството сред младите. Въпреки че, социалната критика нараства, тя намира нови форми на изразяване чрез интернет форуми, виртуални платформи и социални мрежи.

На пръв поглед бихме могли да заключим, че социалността намалява, но това не е така, западат формалните членства, на чиито място се множат участия в малки групи на взаимопомощ или по интереси. Наместо морален ангажимент до живот, участието в тези общности е въпрос на избор и в този смисъл новата модалност на гражданството звучи по следния начин - идваш, когато можеш, напускаш, когато не ти хареса. (Дичев, 2010: 38).

Едни от основните стълбове на либералната демокрация като свободата, равенството, толерантността и солидарността са безспорно възприети от младите хора като знакови ценности.

Личната свобода е по-важна от равенството ( приблизително 60 на 30 ), тъй като свободата се разбира, като развитие на индивидуалността, качествата и компетенции в една благоприятна среда, докато равенството се разбира по-скоро като слаби социално-класови различия, а не като равенство на шансовете и равенство пред закона.

За толерантни се определят над 70% от младите хора, като заявяват, че нямат против хора от друга раса, евреи, мюсюлмани, имигранти. Не е същото обаче състоянието в отношението им към циганите и хомосексуалистите, където над 40% от анкетираните отговарят, че не биха искали да са дори техни съседи. Тенденцията е сходна и по отношение на съседство с леви или десни екстремисти.

Безспорно толерантността е важно качество в условията на едно отворено, глобално общество от заобикалящи различия. Но качеството на демокрацията се измерва основно чрез участието на гражданите в политиката, посредством колективните форми на включване, чиито фундамент е доверието, като предпоставка за партньорство.

Доверието, обаче, сред младите хора е изцяло подкопано, 81,9% от 18 – 24г. и 76,2 % посочват, че с непознати хора трябва много да се внимава. Тези данни до голяма степен потвърждават моята теза за младежкия индивидуализъм като симптом на не доверието или отказа от организирани форми на участие. Според Георги Димитров дълбочината на политическата криза в България се състои не просто в липсата на гражданско общество, а в изтънялата социалната тъкан от връзки между хората. Освен липсата на свързваща мрежа от интереси е наличен и дефицит на човешка заинтересованост към другите. (Димитров, 2009)

Наред с политическата криза, през последните десет години, нарастването на междуличностното и социалното недоверие се застрашава функционирането на каквито и да било колективни граждански формирования. Като правило отношението към отделните политически личности, партии и правителства е твърде променливо. То се влияе от конюнктурата на конкретния момент, от икономическата ситуация, външно -и вътрешнополитическата обстановка, текущи скандали и пр. Разочарованието от конкретни политици само по себе си не е в състояние да разклати демократичните основни. Трайната загуба на доверие в институциите обаче е вече доста сериозен сигнал за криза, която, ако не бъде овладяна, може да доведе до делегитимиране и отхвърляне на основни принципи и ценности на политическата система. (Състояние на обществото, 2008:14)

Други подсилващи фактори в този процес на отчуждение са усещането за не справедливост в обществото, като основа на бедността и неуспеха (18 – 24г., 44,7 %, 25 – 39г., 48,7%). Вярата в Бог, обаче си остава силна при 68 % от младежите, но не и вярата в Църквата. Младите не изразяват ясна категоричност по отношение намесата на държавата в бизнеса, но пък за сметка на това смятат за градивен елемент на обществените процеси конкуренцията и личната бизнес инициатива, но при адекватни пазарни условия. За 70% от младежите държавата трябва да се промени и то чрез незабавни реформи във всички публични сфери. Младите признават недоверието си във властта и отказват да се припознават с нея. Нямат особено доверие в образователната система, медиите, църквата, съдебната система, системата на социалното осигуряване, публичната администрация, въобще всички стълбове на демокрацията са сериозно подкопани. Това в никакъв случай не означава не уважение към основните закони и институции. Бих искала да отбележа, че за разлика от негативното отношение на младежите към държавните институции, НАТО и ЕС се ползват с по-голямо доверие. (Европейско изследване на ценностите, 2008)

Като цяло демокрацията сама по себе си остава за младото поколение режим без алтернатива. Младежите, които са доволни от развитието на демокрацията са над половината от запитаните ( 55,4 %, 18 – 24г. и 56,1%, 25 – 39г. ) с други думи, демокрацията може да има своите недостатъци, но е по-добра от всяка друга форма на управление.

Що се отнася до оценката на демократичната политическа система, то тя е по-висока отколкото тази за военен или авторитарен режим , но впечатление прави че по-голяма легитимност на власт младите биха открили в експертно правителство.




Доверие

Парламент

Правителство

Политически партии

Европейски съюз




18 – 24г.

25 – 39г.

18 – 24г.

25 – 39г.

18 – 24г.

25 – 39г.

18 – 24г.

25 –39г.

Никакво

53, 4%

49, 9%

48, 0%

51, 4%

57, 3%

55, 1%

4, 1%

9, 1%

не много голямо

34, 1%

38, 0%

38, 0%

31, 2%

31, 8%

30, 4%

25, 1%

27, 9%

От таблицата виждаме, че Европейския съюз се ползва с по-добра оценка (47,7/ 43,9) от колкото правителството, парламента и политическите партии, същото важи и за еко организациите. Сравнение с данните от 1999 г. можем да отделим внимание на значително нарасналото разочарование и недоверие към институциите на публичната власт без изключение. Недоверието е изключително тревожен симптом за демократичността в България, тъй като то води до отказ от политическо участие и трайно политическо дезангажиране. Подобни тенденции допринасят и за други негативи, като политически упадък и отказ на гражданите от участие в политиката, вследствие на което се появяват корупционните институционални практики и не ефективността на публичната администрация.

Сравнявайки всички тези данни с тези от изследване направено от института „Иван Хаджийски” през 2002 г. можем да твърдим, че ценностното измерение на младите хора не се променя съществено. И тогава водещи за младите приоритети са пазарната икономика и демокрацията. Социалните ценности като солидарност и търпимост, сега наричана по-скоро толерантност запазват своето водещо значение за младите. Бихме могли да смятаме, в чисто политически план, че по-голямата част от младите са с либерални възгледи, съдейки по отделената важност на свободното предприемачество и печалба.

Разбира се социалните ценности, като солидарност и търпимост имат своето значение, но либерално оцветеното мислене изпъква и бихме могли да говорим за икономизирани ценностни нагласи (пазар и печалба), както ги нарича Петър Емил Митев.

В изследването от 2002 г. се вижда ясно очертан индивидуализъм в лицето на младите, който се запазва. Можем да смятаме, че реториката на прехода „спасявайте се поединично” и отрицанието на колективистичните ценности допринася за апатичното поведение на младите хора.

Данните от Европейското изследване на ценностите и тези от „Новите млади” разкриват излизането от така наречената в началото на прехода - генерационна пропаст. В отношение като цяло към основните ценности на Европейски съюз няма съществени поколенчески различия, така както и по други теми като доверието в политиката, политическото участие, семейството, религията и т.н. Можем да смятаме, че намаляват сблъсъците между младите и техните родители, но се увеличават различията относно някои от ценностните им нагласи. Изследвания на Евробарометър от 2003, 2008 и 2010 показват, че наред с избледняването на поколенческите различия се появяват нови форми на материални зависимости от родителите и нарастване на психологическа самостоятелност. Младите хора прекалено късно скъсват със семействата си и създават свои.

Младежите не правят изключение от цялостните обществени настроения. Неизменно ниското доверие в партиите е общ проблем, не просто младежки, електоралната мобилност и отчуждението от политическия живот стесняват възможностите за граждански контрол над управлението.

Гражданите стават все по-скептични, по-взискателни, по-критични, но съществена част от тях са запазили вяра в демократичните ценности – недоволни демократи, както ги нарича социологът Боряна Димитрова. Не поставят под съмнение необходимостта от либералното демократично устройство, но не са доволни от управлението на страната. Тези граждани обаче остават твърде пасивни. Дезинтересирането и апатията водят до свръхочаквания към една абстрактна държава, която налага спазването на закона „отгоре”, без затова да е необходимо индивидуално усилие, или колективна ангажираност на общността. Така ерозията на доверието към политическите представители от страна на хората в качеството им на избиратели води и до ерозия на поведението им като граждани. (Състояние на обществото, 2008: 15)

Този поглед върху ценностите не ни разкрива пълната картина, а по-скоро ни дава ориентир в основните представи и нагласи на младите хора. Внимателният прочит откроява няколко общи характеристики – превес на икономическите ценности и вяра в традиционните.
4. Идеологически идентификации на младите
Обикновено основната причина за избора на партия най-вече на членството в нея се открива в предварително изградените ценности на младите хора, които макар и да не водят към ясна политическа идентификация поне обосновават мотивацията за (не)избор.

Започвам с кратки обяснителни бележки на основните политически парадигми: либерализъм, консерватизъм и социалдемокрация. Разгръщането на тези доктрини ще позволи по-прецизното позициониране на младите в лявата или дясната политическа ос, а от там по естествен признак на базата на емпиричния материал, с които разполагам ще достигна и до причините за избор на политическа партия.



Либерализмът не се свежда до идеи, доктрини, правила и стил на мислене, а включва определен тип нагласи, светоглед, привързаност към определени ценности, цялостно обсъждане на факти и смислово конструиране на фактите и човешките реалии. Основен постулат на политическия либерализъм е колкото е възможно по-малко държава в обществото, ограничаване на политиката в управлението на обществото или ограничаването на политиката за сметка на автономията на жизнените сфери и отделните граждани. Либерализмът не бива да се смята за краен индивидуализъм независимо от популярния негов възглед laissez- faire. (Фотев, 2001:310)

Либерализмът в модерната му форма отстоява минимална намеса на държавата само в изключителни случай, най-вече при гарантиране на сигурността на гражданите. Държавата не се намесва в сферите на обществения живот. Разбира се в либерализма можем да срещнем и някои тези като края на политиката заради масовата апатия и слаб интерес към политиката, което е особено видно по време на избори, както и безпомощността на държавите да се справят с корупционните практики. (Карасимеонов, 1997)

Гражданското общество е поставено като основен център в либерализма, където държавата служи на гражданите, а не обратното. Либерализмът предполага правото на пълна свобода на индивида, където държавата следва да не се намесва. Това е и една от причините либерализма да отхвърля принципите на разпределителната социална справедливост и ролята на държавата в сфери като култура, изкуство, висше образование и др.

Равенството по свобода, достойнство и права се свързва с равни шансове за всички, които се реализират в конкурентна среда, което на свой ред мотивира хората, мобилизира непрекъснато техните ресурси и по такъв начин се подхранва непрекъсната динамика в обществото. Ролята на държавата е в осигуряването на върховенството на закона. (Фотев, 2001:310)

Базирайки се на инициативността, свободния избор и автономността на членовете на обществото, признавайки и респектирайки ценностната хетерогенност в обществото, имайки предвид съществуването на несъизмеримостта в съдържателен план, либерализмът насърчава толерантността като демократична политическа култура, отстоява политиката на разумните компромиси, търсейки по такъв начин консенсус. Подобна нагласа има едно основно схващане, че никой не може да наложи на друг своята истина и ценности, към които се придържа или пък своето разбиране за добър живот. (пак там)

Обичайно основните ценности на либерализма се определят по следния начин: свобода на личността; равенство; общност; толерантност; гарантиране на политически и граждански права; право на самопределеност; достоен живот. Икономически ценности: ограничена намеса на държавата в икономиката, защита на пазарните принципи, свободна търговия и пазар; средна класа; условия за развитие на среден и дребен бизнес. Принципи: човешки права; честни избори; партиен плурализъм; социална справедливост; солидарност.

Разбира се социалдемокрацията има своите отпечатъци от миналото, на които аз нямам за цел да се спирам. Социалистическата доктрина отдавна е еволюирала и е приела за водещи принципите на модерната демокрация. Според политическите науки водещо убеждение в социалдемократичната идея е отстояването на равенството на всички членове на обществото и преследването на общото им благо, което зависи обаче от самите тях. За разлика от либерализма, социалдемокрацията твърди, че човекът е част от социалното цяло, той се отваря в обществото и зависи от неговите промени.

В основата на социалдемокрацията е общността. Това е нагласа, която вижда на първо място връзките между индивидите, социалните връзки и чрез общото мисли единичното и партикуларното, която придава първостепенно значение на интеграцията в дадена цялост и гледа на различията и конфликтите като грозящи опасности. Общата воля не се формира от индивидите, не е сумата от частни воли, а има самостойна реалност по отношение на частните воли, които не могат да оспорват нейното върховенство и непогрешимост. (Фотев, 2001: 314)

И ако при либерализмът свободата е от първостепенно значение, то при социалдемокрацията това е равенството. Държавата се явява регулатор, инструмент за справяне със социалните неравенства, тя се грижи за социалната структура на обществото. Разбира се модерната държава не би могла да претендира за социална еднородност, а по-скоро търси решения на социалната справедливост по линия на социалните права, данъчната политика и други форми на социални инвестиции от страна на държавата. Социалдемокрацията бива определена от Антъни Гидънс като всеобхватна социална държава, закриляща гражданите от „люлката до гроба”. (пак там)

При социалдемокрацията индивидуалните права са фундаментална ценност, базисна ценност е мирът. Широкото разбиране за социалдемократични ценности са: равенство в смисъла на равенство на шансовете; социална справедливост; свобода като лично определяно действие; солидарност; социална държава; не на дискриминацията във всички й форми; защита на слабите и уязвимите; власт само чрез демократични процедури – повече участие.

Свободата е продукт на индивидуалните и колективните усилия, двата аспекта са съставна част на един процес. Справедливостта и равенството се разбират в смисъла на не на дискриминацията и равенство на възможностите. Равенството и личната свобода са взаимодопълващите се елементи в социалдемократичната идея.

И в ценностите на либералите и социалдемократите откриваме множество допирни представи като тези за свободното развитие на всеки с неговия талант, пълно отваряне на индивида и предпоставки за неговото максимално развитие.

Отново ще цитирам Георги Фотев, който определя консерватизма като включване на основни схващания споделени от отделни индивиди, на базата на които образуват общност.

Консерватизмът има много течения, които няма да разглеждам. За разлика от либерализма и социалдемократичните идеи, консерватизма приема за основа християнските ценности, които според консервативната идея трябва да се пазят. Консерватизмът бива определян от някои изследователи на просто като политическа парадигма, а като своеобразен стил на мислене. При консерваторите бихме могли да срещнем повече тези за обновление, но не и за промяна – тъй като традициите биха могли да бъдат задушени от не нужни или не добре преценени реформи. Консерватизмът няма свръх очаквания от обществото, дори напротив смята, че човек може да даде толкова, колкото действително може да допринесе.

Консервативното разбиране означава да предпочиташ привичното пред непознатото, изпитаното пред не опитваното, факта пред мистерията, актуалното пред възможното, ограниченото пред безграничното, близкото пред отдалеченото, достатъчното пред излишеството, удобното пред съвършеното, сегашната радост пред утопичното щастие. (Фотев, 2001: 321)

Ценностите на консерватизма не могат да се свързват с тези на либерализма. Свободата в консерватизма е заложена като възможност сам да избираш и преживяваш. Държавата в този случай не се явява съзидател на пътя към щастието и успехите на гражданите, нейната функция следва да бъде сигурността на гражданите и всеобщия мир. За консерватизмът равенството е невъзможно и стремеж към установяване на такова посредством държавни или други механизми е излишно. С две думи бихме могли да обобщим като общи ценностни измерения: Християнските ценности, семейство и вяра, традициите – запазване на традиционните институции. Някои консерватори имат остро отношение към хомосексуалните двойки и абортите.

Проследявайки основни ценностни измерения на либерализма, социалдемокрацията и консерватизма, ще предложа една схема на ценности припознати от българските политически партии, като чрез тях ще се опитам на базата на европейско изследване на ценностите да позиционирам преобладаващите политически нагласи на младите хора в България. Припознатите от младите обаче политически ценности не отправят автоматично към избора на конкретна политическа партия. От изследването на ценностите става ясно, че политическите възгледи на младежите са по-скоро центристки, като леви се определят 2,6%, като такива по-скоро в центъра 26,5 % и като десни 4,6%. (Европейско изследване на ценностите’08)

Разгледаните политически идеологии представляват цялостната система от възприети възгледи, които се определят като елемент от ценностните ориентации на индивида. (Тодоров, 2012) Но по-често политическите идентификации се посочват чрез употребата на критерии за категоризация на партиите като ляво, център, дясно.

Обичайно за леви партии се квалифицират комунистическите и сродните на тях ( социалистически леви ) партии. Центристки, често са либералните по идеологията си партии, предимно в европейската практика също така и партии на малцинствата. Класическите десни са консервативните и сродните на тях партии. (Тодоров, 2012) Наред с тези класификации съществуват и други подкатегории като крайно-дясно, крайно-ляво, десен център и ляв център.

В българската реалност избора на партия е труден дори рядко възможен избор ( обикновено се движи по политическата скала ляво – дясно ) и причините за това мое твърдение са обособени в следните особености на партиите:



  • Политическите партии не следват стриктно политическите си платформи. Политическият дискурс е променлив в зависимост от моментните обществени очаквания;

  • Повечето партии посочват ясно отношението си към Българската социалистическа партия (което кара някои изследователи да говорят за двуполюсен модел). Дясното, поради символизиращите го партии се размива като представа, антикомунистическите и емоционално натоварените политически претенции се изчерпват. Според политологът Милен Любенов новите партии търсят място в центъра, по-скоро конформистки избор, за да не влизат директно в анти БСП говорене. (Любенов, 2011)

  • Политическите партии вече не се свързват с определена идеология или ценностна натовареност, а с политически проекти, изразяващи всеобщи национални специфики – проблеми;

  • Размита е границата на лявото и дясното. Свидетели сме на десни партии с леви политики и обратното.

  • Политическият етикет има по-силно влияние върху обществените възприятия, отколкото реалните политически предложения. Дясното/центъра символ на промяната на новото, а лявото се възприема като носител на миналото. Стереотипът се явява по-силен;

  • Политическите ценности не са взаимно изключващи се, дори напротив в голямата си степен са припокриващи се.

Политически ценности

либерализъм, социалдемокрация и консерватизъм

Тази схема не отразява напълно политическите ценности на основните политическите парадигми, но дава по-обща представа за сравнение с тези на българските политически партии.

Ето какво са записали, в най-общи рамки, като основни ценностни измерения в политиката някои от партиите в България.


БСП

Свобода

Справедливост Солидарност



Хуманитарно общество изградено върху основата на общочовешките, националните и социалистическите ценности

ГЕРБ

Свобода, Отговорност, Просперитет

Солидарност Справедливост

Сигурност

Стабилност



Християнските ценности, като основа на традициите. 5 Либерална демокрация

ДПС

Единство

Свобода


Права на човека

Равенство



Зачитане на правата и свободите на малцинствата. Не допускане на етническа и религиозна омраза и дискриминация. Социална сигурност.

НДСВ6

Свобода и отговорност

Справедливост и толерантност

Равенство на възможностите Солидарност Субсидиарност


Личността най-висша ценност

Морал и почтеност



ДСБ

Традиции и духовност Право на рационален избор

Сигурност и солидарност

Конкурентоспособност


Представителство на гражданското общество

СДС

Достойнство на човешката личност

Солидарност

Справедливост

Различие и толерантност

Личната свобода

Равенство пред закона

Свободен пазар


Антикомунизъм

Семейство, родолюбие, традиции.



Зелените

Гражданско достойнство

Каузата за живот

АТАКА

Здраве

Образование

Социалната сигурност Духовен и материален просперитет


Различието по произход или вяра не може да се поставя над националната принадлежност

ВМРО

Патриотизъм

Здраве


Образование

Просперитет

Достойнство


Социална защита на българското семейство

От този кратък обзор на политическите ценности, не можем да диференцираме по категоричен начин партийните идентификации. На пръв прочит ако не познаваме дейността на партиите ще срещнем сериозен проблем при тяхното отличаване. Разбира се разлика правят ВМРО и Атака, които в своите политически програми не са извели ясно ценностите, на които се опират, но специфичния за тях националистически дискурс прозира – здрава и образована нация (повече раждаемост от страна на българския етнос и образованост, като противодействие на увеличаващото се ромско и в по-малка степен турско население), идентификация с националната държава, без етнически и религиозни „натрапвания”, което личи повече при Атака. И ако при ВМРО родолюбието е водещ принцип, то при АТАКА изглежда да е „чистата” нация.

Всъщност повечето от разгледаните партии се опират на едни и същи ценностни устои като свобода, равенство, сигурност, справедливост, солидарност и т.н. Но ако при БСП равенството има по-скоро социално измерение и е натоварен със смисъла за равни възможности за развитие на всяка личност, то при СДС всички следва да бъдат равни пред закона. Свободата например при ДСБ идва отвътре, а държавата е тази, която се явява гарант за нея, при ДПС свободата е възможността за личностно самоопределение, било то етническо, религиозно или друго. ГЕРБ прави впечатление с появилите се струва ми се наскоро в политическата рамка християндемократически ценности и традиции, което в известна степен я отличава от останалите, въпреки че и при ДСБ се забелязват такива вярвания. Единствената партия, в която присъства морала като ценност е НДСВ, а тази при която можем лесно да открием каузата е Зелените.

В общи линии партии като БСП, ГЕРБ и ДПС следват принципите на международните партийни семейства, на които принадлежат – Социалистически Интернационал, Европейска народна партия, Либерален Интернационал. Подобна международна легитимност е важна особено на фона на ниското доверие в българските политически партии. ДСБ и СДС са антикомунистически настроени партии, въпреки че това е записано само при СДС, но и двете партии срещат основна опозиция в лицето на БСП. Можем да смятаме, че „сините” се стремят да бъдат изразител на гражданското общество, така както и Зелените.

Политическите ценности определено не характеризират ясно едно или друга политическа партия, с изключение на ВМРО, Атака и Зелените. Бихме могли да си обясним този не до там голям парадокс и с факта, че всяка една от тях е съсредоточена в привличането и „обгрижването” на все по-големи социални групи, и все по-рядко е изразител единствено и само на интересите на твърдия електорат. Тази всеобхватност предполага и припознаването на общи ценности и разбирания и потвърждава хипотезата, че политическите ценности на младите хора могат да служат за ориентир при избора на партия, но не са в основата на крайния политически избор.

Трудната отлика между партиите прави и все по-труден рационалния избор на младите хора. От данните, които обобщих в предишна част, трудно би могло да се каже коя партия биха избрали младите и тук става въпрос не за кой ще гласуват, тъй като това е тема на друг анализ, а с кой политически субект биха се легитимирали.


Каталог: 1424
1424 -> Министерство на здравеопазването регионална здравна инспекция-добрич
1424 -> Сексолого–педагoгически проблеми през периода на пубертета и юношеството
1424 -> Съществуват ли възможности за развитие на туризъм? Аргументирайте отговора си като посочите различни влияещи фактори (поне 5)
1424 -> Управление на бизнес проект Бизнес план Магазин за дрехи „Мама, татко и аз”
1424 -> В област добрич за 2012 г. Цел
1424 -> За директори на постоянно научно звено могат да кандидатстват съгласно чл. 42, ал
1424 -> Права и свободи на личността. Същност. Свободата и правовата държава. Видове права на човека


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница