Политически пазар и властови разстояния

Политически пазар и властови разстояния

доц. д-р Блага Благоева,

УНСС, катедра „Политология“

тел. 02/772647; 0885443416

E-mail: blagablagoeva@abv.bg

Резюме: В настоящото изложение се подлагат на анализ две от актуалните за политическата теория и практика категории – „политически пазар” и „властови разстояния”.

Авторът защитава тезата, че спецификата на политическия пазар в национални рамки се определя и от съществуващите „властови разстояния” в обществото и че познаването на властовите разстояния може да бъде надежден механизъм за регулация на политическия пазар от гледна точка на обществения интерес.

В настоящото изложение се предлага една теоретична хипотеза, обвързваща две категории – „политически пазар” и „властови разстояния”. И двете категории не са нови за научната теория. Политическият пазар е и толерирана, и отричана категория и се анализира в контекста на демокрацията и политическия маркетинг, а идеята за властовите разстояния има своите корени още в анализите на националните култури на социални антрополози като Рут Бенедикт и Маргарет Мийд.

Целта на изложението е да очертае линиите на взаимовръзка между политическия пазар и властовите разстояния и в този смисъл - възможните теоретични рамки за практически емпирични анализи на национални равнища.

Както вече бе отбелязано, най-често политическият пазар се анализира в контекста на демокрацията и във връзка с политическия маркетинг.

Известно е, че в съвременните демократични политически системи изборите са основен начин за легитимиране на властта и те са освободени от открито принудителни елементи. Личността в ролята си на гражданин получава възможност за „реален” избор (т.е. може да избере дали да гласува, или не). Тук няма да се спираме на въпроса за мотивите за електоралната пасивност или активност, макар те да имат директно отношение към политическия пазар. Ще откроим един друг аспект на взаимоотношения, типичен за представителната демокрация. Между различните видове политически действия на гражданите и последствията за самите тях съществува определена дистанция, която не позволява директното обвързване между действията и резултата. Тази дистанция се запълва и става незначителна за общественото съзнание от различни културни модели, поведенчески стереотипи, исторически традиции, политически митове и т.н. Всички те, представени под формата на политическа символика, играят голяма роля в процеса на властните взаимоотношения в съвременното демократично общество. Това обяснява актуалния интерес на политическата наука към изследванията на постструктуралистите и към политическата антропология на автори като Е. Кассирер например. Анализирайки значението на политическата ритуалност в съвременността, Д. Кертцер пише: „Политиката се изразява чрез символи. Прякото използване на насилие в политиката е нищожно. Макар материалните ресурси да са решаващи в политическия процес, дори тяхното разпределение и използване се осъществява посредством символни средства. Ето защо…. е необходимо да се разбере как символиката влиза в политиката, как политическите актьори съзнателно или несъзнателно манипулират символите (курсив мой) и как символният аспект се съотнася с материалните основания на политическата власт” [6, с. 31].

Според антрополозите, именно символизацията и сакрализацията на властта обуславят психологическата съподчиненост на индивидите и осигуряват възможността за налагане властната воля на управляващите над управляваните [5, с.12-15]. Еволюцията на символните властни системи, както е и при процесите на десакрализация на властта, неизбежно трансформира и механизма на властване. В този смисъл Й. Шумпетер отбелязва, че замяната на сакрализираната персона на владетеля с идеализираната абстракция „суверенен народ” за своето време е значим импулс на политическото развитие. На този етап на социално и идеологическо обществено състояние политически се оформя и представителната демокрация. Управлението на народа се осъществява (и/или символизира) чрез представители, излъчени по социално-класов и идеологически признак. При прехода към постиндустриално общество се наблюдава освобождаване на индивида от класовите и идеологически общности, скъсване на предишните връзки [9, с. 327-328].

Солидаризираме се с мнението, че в съвременните постиндустриални общества, гражданинът все повече се освобождава от чувството за принадлежност към определена социална или идеологическа общност като основен регулатор на политическото му поведение. Освободилият се от идеологическа и социална самоидентификация субект излиза на обществената сцена като свободен купувач. Така процесът на развитие на капитализма (по израза на Шумпетер) - установяването на пазарни механизми и капитализирането на нови области на човешкото битие, засяга и политиката.

Най-важни предпоставки за възникване на политическия пазар в западните демокрации са разкрепостяването на „закостенелите” партийни системи в резултат от намаляване значението на социално-класовата и идеологическа самоидентификация и формирането на масов електорален пазар. Постепенно пазарът се превръща в главен механизъм, съединяващ управляващи и управлявани. Още представителите на Франкфуртската школа, диагностицирайки феномена културна индустрия, го определят като продукт на демократизацията на културата и комуникациите. През 1962 г. Ю. Хабермас формулира концепция, според която активността на участниците в избирателна кампания е разновидност на дейността по продажба на стоки и услуги [10]. Тази концепция намира практически потвърждения в съвременния политически процес. Маркетизацията на нови сфери на човешкото битие се развива ускорено; все нови и нови същности се превръщат в стоки (или се третират като такива).

Нарастването на пазарните тенденции и в политическия живот изисква от изследователите нови методи за неговата концептуализация. В качеството на такъв се представя маркетинговият подход към политиката, който „влиза в конфликт” с нормативната политическа теория. От една страна, автори като П. Бурдьо описват политическия живот като взаимоотношение между търсене и предлагане и разглеждат в качеството на централна за социологията на политиката категорията „политическо поле”. Политическото поле е място, където в „конкурентна борба между различни агенти” се ражда „политическа продукция” (проблеми, програми, анализи, коментари, концепции), от която избира обикновеният гражданин, сведен до положението на „потребител” [2]. От друга страна обаче, теоретици като А. Арато виждат в маркетинговия подход заплаха за фундаменталните основания на демократичното устройство. Според него, „ако изборите се организират така, че да поощряват само тези, които съумяват да заменят рационалността на своите програми с помощта на технологии от света на рекламата, то това би довело до изчезване на важното свързващо звено между парламентарната и обществената сфера” (т.е. на гражданското общество). Арато посочва още, че „…ако кандидатът може да се продава на избирателите с помощта на рекламни технологии, независимо от позицията, която той или неговата партия заемат в парламента, то би било абсурдно да се твърди, че парламентарните дискусии както по-рано носят рационален характер” [1, с. 48-57].

И така, независимо от полемиката (в която задочно няма да участваме), политическият пазар е категория, влязла в теорията и по този повод ще отбележим следното:

Първо. В последните години маркетинговият подход към политиката става по-популярен особено във връзка с известната концепция за „рационалния избор”, която се опитва да принесе в политическата област методите за анализ на икономическия пазар. Доколкото концепцията за „рационалния избор” изхожда от презумпцията, че на пазара (икономически и политически) и „продавачът”, и „купувачът” са си „направили сметка за печалбата/ползата”, дотолкова може да се твърди, че моделът на поведение на субектите на политическия пазар е рационален. Тук обаче възникват някои проблеми, които поставят под съмнение целесъобразността на механичното пренасяне на характеристики и същности от икономическия в политическия пазар. Например: „ползата” за продавача и за купувача на политическия пазар не съвпадат и затова основен е проблемът за съгласуване на интерсите (а това на политическия пазар изисква много по-сложни механизми, отколкото на пазара на други стоки и услуги). В този смисъл твърдението за рационалното поведение на субектите на политическия пазар не може да се разглежда еднозначно. Ако изборът е осмислен акт, основаващ се на отрефлексирана мотивация, то в ситуации, когато възможностите за избор са твърде много, той се превръща в своята противоположност – невъзможност за избор. Тогава при него се включват в действие механизми, основани на случайни обстоятелства (в най-добрия случай изборът се определя от мнение на експерти, в най-лошия – от мнения, чути някъде, от слухове и т.н.). Рационалността на избора може да се постави под съмнение и когато избирателят не вижда принципна разлика между предложените алтернативи (тогава в единия случай действат партийни и идеологически симпатии, ако самоидентификацията е тяхна рефлексия; в другия – формално „осъзнатият” интерес на „потребителя”, но мотивиран от субективни симпатии и антипатии).

Второ. Действително отношенията между агентите на политическия пазар са сходни с тези на пазара на други стоки и услуги, в смисъл че начините на въздействие върху потребителя остават в рамките на най-традиционното – рекламата. Доказателство за маркетизацията на политическата сфера е фактът, че рекламните кампании се превръщат в преобладаващо средство за ориентация на избирателя в политическото пространство. От една страна, наред с партиите и лидерите, претендиращи за власт, възникват и организации на специалисти по „продажба” на политически „стоки и услуги” (те обезпечават формирането на търсенето и доставят на потребителя необходимата информация). От друга страна – когато продавачите на политическия пазар намерят купувачи с помощта на рекламата, те оформят „стоката” (личност, програма, партия) чрез съответстващи символи: създават виртуален имидж. При маркетинговия подход към политиката обаче принципно се променят взаимоотношенията между агентите на политическия процес, а това изисква преосмисляне в широк теоретически контекст. Анализаторите на общественото мнение например твърдят, че е налице тенденция към промяна в масовата представа за демокрацията като система за представителство на интереси [3]. Доказателство за изместване от общественото съзнание и практика на базисните демократични митове е и широкото разпространение и легитимация на структури, осигуряващи и „доставящи” политически имидж пред избирателите чрез политическия маркетинг. Народът от съвкупен „суверен”, носител на „обща воля”, изявяваща се посредством представителни институции, се превръща в съвкупност от индивидуални и колективни субекти - потребители на пазара за политически стоки.

Трето. Приемаме като работно определението, че политическият пазар е част от пазара на „консумативни блага и услуги”, „един своеобразен пазар на идеи, ценности, ориентации, идеологии” [4, с.116]. „Стоките” и „консуматорите” на този пазар обаче са особени – „колективни стоки” и „групи консуматори” с различни искания. Или както сполучливо пишат Н. Чонов и В. Адамов: „Желанията на всяка от групите е съвкупност от предпочитанията на индивидите, влизащи в нея – предпочитания, които се разкриват в процеса на изборните процедури. … Взаимоотношенията между „потребителя” и „производителя” се регулират и направляват от един технически посредник – изборния режим” [8, с. 27]. В свое изследване Г. Манолов, анализирайки подробно характерните черти и особеностите на политическия пазар, ги систематизира в следната таблица (вж. Таблица 1).

Таблица 1. Обща характеристика на политическия пазар

№	Характерни черти	№	Специфични особености
1.	Пазар на „политическите идеи” (ценности, ориентации, идеологии), на който се предлагат „колективни стоки”	1.	Пазар, при който идеите са „първоначалната цена” за покупката на кандидата от избирателите
2.	Пазар, регулиран и подвластен на законите на „политическата игра”	2.	Предлагане на нематериални продукти (политически)
3.	Субекти на политическия пазар – партиите, лидерите и политиците Обекти на политическия пазар – милионите избиратели	3.	Цена – социална, политическа, лобистка, индивидуална
4.	Политическата конкуренция	4.	Нехомогенен пазар, т.е. извънредно рисков, непредвидим и непредсказуем
5.	Политикът като предприемач	5.	Кохерентен пазар
6.	Политическата печалба	6.	Нелоялност в политическата конкуренция (в повечето случаи)
7.	Качество на политическия пазар: цикличност, податливост (на промени), динамичност и еластичност	7.	Особен характер на политическата услуга – полуплатена, полубезплатна
8.	„Свръхлиберален” и манипулиран пазар	8.	Държавата няма ефективни механизми за регулиране на политическия пазар

Източник: Манолов, Г., Предизборната кампания – теории и практика, с. 129.

В заключение ще обобщим: от гледна точка на настоящото изложение е важно, че: 1) политическият пазар е пазар на идеи, ценности, ориентации, идеологии; 2) регулира се от „правилата на политическата игра” (а те са различни в различни национални рамки); 3) политическите институции на властта, чрез избирателния процес са своеобразно свързващо звено между „продавача” и „потребителя”; 4) това е пазар, който се влияе от промени и манипулации.

Както вече бе отбелязано, основите на теорията за властовите разстояния са положени от изследванията на социалните антрополози Р. Бенедикт и М. Мийд, които развиват тезата, че и съвременните, и традиционните общества имат едни и същи основни проблеми. През 1954 г. социологът А. Ингълс и психологът Д. Левинсън формулират следните въпроси като общи основни проблеми на всички общества с последици за функционирането им: 1) съотнасяне към властта; 2) представата на човек за себе си и най-вече: връзката индивид – общество и понятието но индивида за мъжественост и женственост; 3) начините за справяне с конфликти (включително контрол на агресията и изразяване на чувства).

На тази основа около двадесет години по-късно Хеерт Хосфстеде прави емпиричен анализ на ценностите на хора в над 50 държави (за съжаление България не е в обсега на изследването) и формулира общи проблеми с различни решения за всяка страна в следните области: социално неравенство (включително отношение към властта); взаимоотношението „индивид – група”; понятията за мъжественост и женственост (социалните последици от това да си роден момче или момиче); начините за справяне с несигурността, свързани с контрола на агресивността и изразяване на емоции. Основните проблемни сфери, определени от Инкелс и Левинсън и емпирично открити от Хофстеде представляват измеренията на културата (измерението според Хофстеде е проявление на културата, което може да бъде измерено с други култури). Тези измерения на националните култури изледователят нарича съответно: 1) властово разстояние (от малко до голямо); 2) колективизъм срущу индивидуализъм; 3) женственост срущу мъжественост; 4) избягване на несигурността (от слабо до силно) – [7, с. 17-18].

За определяне на властовото разстояние Хофстеде въвежда (т.е. статистически изчислява) т.нар. индекс на властовото разстояние (ИВР) на основата на отговори на три основни въпроса, свързани с властта и (не)равенството. (Тъй като изследването е правено в компании на IBM въпросите са свързани с това колко често възниква ситуация на страх за изразяване несъгласие с началниците; представата за стила на вземане на решения от началника – автократичен или патерналистичен; предпочитанията относно стила на вземане на решения от началника.) Според изследователя резултатите за ИВР дават представа относно взаимоотношенията на зависимост в една държава [7, с. 35]. Властовото разстояние се определя като „степента, в която по-слабите членове на институции и организации в една държава очакват и приемат неравното разпределение на: „институции” са основните елементи на обществото като семейство, училище и общност; „организации” са местата, където хората работят”. Много важно е да се отбележи, че властовото разстояние се обяснява с ценностните системи на членовете с по-малко власт [7, с. 36].

Таблица 2. Обща норма: семейство, училище, работно място

Малко властово празстояние	Голямо властово разстояние
Неравенствата между хората трябва бъдат сведени да до минимум.	Неравенствата между хората са и очаквани, и желани.
Трябва да има и до известна степен има взаимозависимост между хората с повече и по-малко власт.	Хората с по-малко власт трябва да бъдат зависими от тези с повече; на практика те са поляризирани между зависимост и обратна зависимост.
Родителите третират децата като равни.	Родителите учат децата си на подчинение.
Децата третират родителите като равни.	Децата се отнасят с родителите си с почитание.
Учителите очакват инициативност от учениците в класната стая.	Учителите са двигател на всички инициативи в класната стая.
Учителите са експерти, които предават обективни истини.	Учителят е гуру, който предава личната си мъдрост.
Учениците третират учителите като равни.	Учениците се отнасят към учителите с почитание.
По-образованите индивиди имат по-слабо авторитарни нагласи от по-слабо образованите.	И по-образованите, и по-малко образованите имат почти еднакво авторитарни ценности.
Йерархията в организациите означава неравенство на ролите и се установява за удобство.	Йерархията в организациите отразява екзистенциалното неравенство между тези на върха и тези на дъното.
Децентрализацията е популярна.	Централизацията е популярна.
Малки различия в заплащането между върха и дъното на организацията.	Големи различия в заплащането между върха и дъното на организацията.
Подчинените очакват с тях да се консултират.	Подчинените очакват да им се казва какво да правят.
Идеалният шеф е изобретателен демократ.	Идеалният шеф е доброжелателан автократ или добър баща.
На привилегии и символи на статуса се гледа с недоверие.	Привилегиите и символите на статуса са и очаквани, и популярни.

Източник: Хофстеде, Х., Култури и организации…, с. 49.

Следствията от различията във властовото разстояние между държавите освен по горните двойки роли – „родител – дете” (в семейството), „учител – ученик” (в образованието), „началник – подчинен” (на работното място) се проявяват и на равнище държава (като институции) и във възприемането на властта. Хофстеде систематизира по следния начин ключовите различия между обществата с голямо и с малко властово разстояние в областта на политиката и идеите (вж. Таблица 3).
Таблица 3. Политика и идеи

Малко властово разстояние	Голямо властово разстояние
Властта трябва да се използва законно и да бъде подвластна на критериите за добро и зло.	Силата надделява над правилния избор: този, у когото е властта, е и прав, и добър.
Уменията, богатството, властта и статусът не вървят задължително ръка за ръка.	Уменията, богатството, властта и статусът трябва да вървят ръка за ръка.
Средната класа е обширна.	Средната класа е малка.
Всички трябва да имат равни права.	Властимащите имат привилегии.
Властимащите се опитват да изглеждат по-слаби, отколкото са.	Властимащите се опитват да изглеждат колкото е възможно по-внушително.
Властта се основава на формален пост, експертиза и способността да възнаграждаваш.	Властта се основава на семейството и приятелите, на обаятелност и способност да се действа със сила.
Начинът да се промени една политическа система е чрез смяна на правилата (еволюция).	Начинът да се промени една политическа система е като се сменят хората на върха (революция).
Рядко се прибягва до насилие във вътрешната политика.	Вътрешнополитическите конфликти често стигат до насилие.
Плуралистично управление, основано на гласа на мнозинството.	Автократично или олигархическо управление, основано на съмишленичество.
Политическият спектър има силен център и слаба левица и десница.	Политическият спектър, ако изобщо му е позволено да се изяви, има слаб център и силна левица и десница.
Малки разлики в доходите в обществото, още по-занижени от данъчната система.	Големи разлики в доходите, засилени още повече от данъчната система.
Преобладаващите религии и философски системи наблягат на равенството.	Преобладаващите религии и философски системи наблягат върху йерархията и разслоението.
Преобладаващите политически идеологии наблягат на разпределението на властта и го практикуват.	Преобладаващите политически идеологии наблягат върху борба за власт и я практикуват.
Местните управленски теории са фокусирани върху ролята на служителите.	Местните управленски теории са фокусирани върху ролята на мениджърите.

Източник: Хофстеде, Х., Култури и организации…, с. 56.
Разбира се, анализирайки причините за различията във властовите разстояния в отделните държави, Хофстеде търси и източниците на тези различия (т.е. търси отговор на въпроса защо стойностите на ИВР са различни). На базата на исторически анализ и използвайки статистически методи, авторът твърди, че стойностите на ИВР в една държава могат да бъдат предвидени доста точно от следните три показателя: 1) географската ширина на държавата – по-високите географски ширини имат по-нисък ИВР; 2) големината на населението – по-голямото население има по-висок ИВР; 3) богатството на страната – по-богатите държави имат по-нисък ИВР [7, с.58].

От гледна точка на настоящото изложение, смятаме за необходимо да подчертаем, че разликите във властовите разстояния се отразяват върху: разбирането за равенство/неравенство; разбиранията за социалната йерархия в обществото и нейните следствия; разбирането за властта, взаимоотношението „власт-богатство-статус”, за начините за легитимиране на властта; за механизмите за смяна на властимащите; „дължимите” правила на политическата игра, начините за промяна на политическата система; начините за разрешаване на социалните конфликти в обществото; спецификата на партийния политически спектър; популярните политически философии, идеи и идеологии.

3. Линии на взаимовръзка между политическия пазар и властовите разстояния (или вместо заключение)

Изхождайки от очертаното разбиране за политически пазар, за неговите характеристики и особености, както и от теорията за властовите разстояния, за ключовите различия между обществата с малко и с голямо властово разстояние и от следствията, до които водят, смятаме, че може да се направи изводът за взаимовръзка между политическия пазар и властовото разстояние в национални рамки. Най-общо визираната връзка се проявява в това, че върху спецификата на политическия пазар влияе властовото разстояние (голямо или малко). На по-конкретна степен линиите на тази връзка са следните:

Първо, доколкото политическият пазар е пазар на политически ценности, идеи, идеологии, ориентации, дотолкова спецификата на предлаганата на този пазар „стока” ще бъде повлияна от съществуващото властово разстояние на равнище политика и идеи (защото ще се предлагат такива идеи и идеологии, които съответстват на властовото разстояние и в този смисъл ще бъдат „купени”).

Второ, доколкото политическият пазар се регулира от „правилата на политическата игра”, а те са свързани с (резултат са от) властовото разстояние, дотолкова съществуващото властово разстояние се оказва главен косвен регулатор на политическия пазар.

Трето, взаимоотношенията между основните субекти на политическия пазар – партиите, лидерите, политиците и избирателите, се определят също от властовото разстояние, защото то „задава” традиционно установилите се в обществото модели на „дължимо” поведение.

Четвърто. Властовото разстояние от гледна точка на разбирането за властта, за взаимоотношението „власт - богатство - статус”, за начините за легитимиране на властта, за механизмите за смяна на властимащите влияе върху политическия пазар, тъй като политическите институции на властта чрез избирателния процес са свързващото звено между „продавача” и „потребителя” на политическия пазар.

Пето. Ако политическият пазар е манипулиран пазар, възможностите за манипулация (границите на манипулация) се определят от съществуващото властово разстояние (например при голямо властово разстояние възможностите за манипулация ще бъдат по-големи и обратно).

И още нещо. За да реализират успех на политическия пазар, „продавачите” трябва да познават и да се съобразяват с величините на властовото разстояние. В противен случай няма да реализират политическа „печалба” – гласовете на избирателите. Затова, ако се съгласим с твърдението „държавата няма ефикасни механизми за регулиране на политическия пазар”, познаването на съществуващото властово разстояние може да се окаже такъв ефективен механизъм.

В заключение още веднъж подчертаваме, че визираната връзка „политически пазар - властово разстояние” е само теоретична хипотеза. Тя може да послужи за разработване на конкретен алгоритъм за анализ и прогнозиране на политическия пазар в национални рамки.
Литература

1. 
   Арато, А., Концепция гражданского общество: восхождение, упадок и воссоздание – направления для дальнейших исследований, ПОЛИС, 1995, № 3, с. 45-48.
   
2. 
   Бурддье, П., Социология политики, М., 1993.
   
3. 
   Данливи, П., Политическое поведение: институциональный и эмпирический подход, Политическая наука: новые направления, М., 1999.
   
4. 
   Манолов, Г., Предизборната кампания – теория и практика, АДГ, Пловдив, 2001.
   
5. 
   Попов, В., Символы власти и власт символы, Символы и атрибуты власти, М., 1996.
   
6. 
   Пшизова, С., Демократия и политический рынок в сравнительной перспективе, ПОЛИС, № 2, 2000.
   
7. 
   Хофстеде, Х., Култури и организации. Софтуер на ума, С., 2001.
   
8. 
   Чонов, Н., В. Адамов, Теорията за обществения избор „на гребена” на съвременната неоконсервативна вълна, Съвременни социални теории, № 1, 1987, с. 27.
   
9. 
   Шумпетер, Й, Капитализм, социализм, демократия, М., 1995.
   
10. 
    Habermas, J., The theory of Communicative Action, Boston, 1987.
    

Каталог: alternativi -> br15
br15 -> Кръгла маса по проблемите на компютърните престъпления срещу интелектуална собственост
br15 -> Размерът на държавните разходи и темпът на икономическия растеж в България
br15 -> Александър Ширлетов унсс, докторант в катедра „Финанси
br15 -> Особености на маркетинговата практика според големината на фирмата ст ас. Николай Щерев
br15 -> Пазарна трансформация на социално-културната сфера ръководител: доц д-р Евгения Делчева Цели и съдържание на научната разработка
br15 -> Възможен подход за реформата на световната валутно-финансова система
br15 -> Монография по същество изпълнява многофункционални задачи. Тя е в състояние да задоволи най-разнообразни политически интереси, свързани със сериозното политическо знание, без да фаворизира ничии политически предпочитания
br15 -> Джендър измерения на разделението на труда в семейството

Изтегляне 194.54 Kb.

Сподели с приятели: