Политическият елит



Дата06.11.2017
Размер90.97 Kb.
#33977
КУРСОВА РАБОТА

предмет:политология

тема:”Политическият елит”
на
Джон Кенеди-говорителят на нова Америка

Не питайте какво вашата страна може да направи за вас,а се запитайте какво вие можете да направите за страната си!”



Джон Кенеди е уникален политик в съвременната история на САЩ.На 43 години става най-младият президент на страната,първият католик.Побеждава на изборите през 1960 г. опитния политик,дотогавашен вицепрезидент Ричърд Никсън.

За краткия си престой на президентския пост,Кенеди оставя забележително наследство от политияески идеи,инициирани от него законодателни промени,сложили началото на мащабни промени в САЩ.

Неговата дейност като държавник е своеобразен вододел в американската история между „стара” и „нова” Америка.Той е предвестник и „говорител” на „новата” Америка,която още през 60-те години на миналия век разчупва предишни стереотипи и нагласи и се приспособява към един нов модерен свят,с нови глобални отговорности.

Външна политика:
На 17 април 1966 г., Кенеди дава заповеди за изпълнението на преди това планирана операция на територията на Куба. С подкрепата на ЦРУ, останалата в историята като Операцията при Залива на прасетата, 1500 тренирани в САЩ кубински емигранти, групирани в „Бригада 2506” са изпратени на острова със задачата да свалят Фидел Кастро. ЦРУ подценява значително популярността на емигрантите сред обикновените кубинци и допуска грешки при изготвянето и изпълнението на плана. За два дни службите на Кастро залавят и избиват по-голямата част от пратениците и Кенеди е принуден да преговаря за освобождаването на заловените 1189 души. След 20 месеца Куба ги освобождава срещу сумата от 53 милиона долара под формата на храна и лекарства. Инцидентът е изключително унижение за Кенеди, но въпреки това той поема пълната отговорност за провала.

На 13 август 1961 г. източногерманското правителство започва изграждането на Берлинската стена, с която да отдели източния от западния сектор на града, за да се пресече нестихващата емиграция на квалифицирани кадри от Изток на Запад. Кенеди определя тези действия като нарушение на договора за окупация на Берлин между САЩ, Великобритания, Франция и Съветския съюз. Той обаче не предприема действия срещу построяването на стената.

Кубинската ракетна криза започва на 14 октомври 1962 г., когато американските шпионски самолети U– 2 заснемат полигон на руски ракети със среден обсег, изграждащ се в Куба. Кенеди се изправя пред тежка дилема: ако атакува полигона може да се стигне до ядрена война със СССР, а ако САЩ не направят нищо, страната ще бъде изправена пред заплахата от ядрен удар, който ако е изпреварващ, няма да може да получи адекватен отговор. Друг основателен страх е, че САЩ изглеждат слаби и то в собствената си сфера на влияние. Много висши военни и част от членовете на кабинета настояват за въздушни удари срещу ракетните полигони. Кенеди решава да подходи по друг начин, като налага морска блокада на "Острова на свободата". Американския флот проверява всички морски съдове, пътуващи към Куба. Успоредно с това започват преговори със СССР.

Седмица по–късно се стига до споразумение със съветския държавен глава Никита Хрушчов. Хрушчов изтегля ракетите, в замяна САЩ обещават, че никога няма да нападнат Куба. Американците приемат също така да изтеглят ракетите си от Турция в срок от 6 месеца. След този инцидент, който довежда света до ръба на ядрената война, Кенеди започва да води много внимателна политика със СССР.

Опирайки се на твърдението, че „тези, които правят мирната революция невъзможна, правят кървавата революция неизбежна” Кенеди започва политиката на превенционни конфликти и организирани държавни преврати, чиято официална цел е възпиране на разпространението на комунизма в Латинска Америка и Африка. Създава се Алианс за прогрес, който координира американската политика и интереси в размирните региони на Третия свят.

Кенеди смята, че и без военна сила е възможно подобряването на света. Едно от първите му действия след встъпването му в длъжност е създаването на Корпуса на мира. Чрез тази програма американски доброволци подпомагат народите от Третия свят в сфери като образованието, земеделието, медицината и строителството.

Кенеди използва ограничени военни действия, за да възпре разпространяването на комунизма. Той подкрепя политиката на предходната администрация на политическа, икономическа и военна помощ за нестабилното правителство на Южен Виетнам, което включва и изпращането на военни съветници и на специални части. Намесата на САЩ се увеличава и през 1965 г. във Виетнамска война вече се включват и редовната армия.

На 26 юни 1963 г. Кенеди посещава Западен Берлин и произнася реч, разобличаваща комунизма. Докато Кенеди говори, хора от другата страна на стената в Източен Берлин, го аплодират, показвайки своята ненавист към съветската окупация. Кенеди вижда в изграждането на Берлинската стена пример за провала на комунизма – „Свободата среща много трудности и демокрацията не е перфектна, но ние никога досега не е трябвало да издигаме стена, за да държиме хората си затворени.” Речта е известна и с прочутата си фраза „Ich bin ein Berlinrе!” ("Аз съм берлинчанин!").

Страхът от атомна война държи САЩ и СССР в патова ситуация. Кенеди е първият американски президент, който предлага двете свръхсили да започнат процес на диалог по проблема. Договорът за частична забрана на опитите с ядрени оръжия, който предвижда забраната на ядрените опити на повърхността, в атмосферата и под водата, е подписан през август 1963 г. от Съединените щати, Великобритания и Съветския съюз и се смята за един от най-големите успехи на администрацията на Кенеди

Национална политика:

Кенеди използва термина Нова граница като ключово понятие в своята национална програма. Неговите амбициозни обещания включват финансирането на образованието и медицинската помощ за възрастните хора и намеса на правителството за спиране на рецесията. Болезненият край на поддържаната от държавата расова дискриминация е един от най-належащите проблеми пред администрацията на Кенеди. През 1954 г. Върховният съд на САЩ осъжда сегрегацията в обществените училища. Въпреки това много учебни заведения, особено на юг, не приемат това решение и не го спазват. Сегрегацията остава масово явление в автобусите, кината, ресторантите и другите обществени места. Кенеди започва своята борба за равни граждански права по време на кампанията си за президентските избори през 1960 г., когато се обажда на жената на хвърления в затвора Мартин Лутер Кинг.

През 1962 г. едно друго събитие оставя следа в историята на расовия конфликт в САЩ: чернокожият Джеймс Мередит опитва да се запише в Университета на Мисисипи, но му е попречено от белокожи студенти. JFK изпраща 400 федерални шерифи и 3000 войници, който да осигурят възможността Мередит да се запише в първи курс.

Хиляди американци се присъединяват към Кенеди в борбата му за защита на гражданските права. Президентът е подкрепял интеграцията и правата на малцинствата и доказателство за това е обаждането му през 1960 г. до Корета Скот Кинг, жената на хвърления в затвора Мартин Лутер Кинг, което привлича много черни избиратели на негова страна. В началото на своя мандат Кенеди вярва, че борбата за граждански права на местно ниво само ще раздразни белите южняци и ще направи още по–трудно прокарването на необходимите закони през Конгреса, който по това време е доминиран от демократи от Юга. Това е причината много от лидерите на Движението за граждански права да смятат Кенеди за недостатъчно решителен.

На 11 юни Кенеди се намесва отново и изпраща силите на реда срещу губернатора на Алабама Джордж Уолъс, който попречва на двама чернокожи студенти, Вивиан Малон и Джеймс Худ, да се запишат в Университета в Алабама. След като влиза в сблъсък с федералните шерифи, заместник главния прокурор и националната гвардия на Алабама, губернаторът отстъпва. Същата вечер Кенеди прави по телевизията известното обръщение за гражданските права и излага своите идеи, които през 1964 г. залягат в основата на Закона за гражданските права.

Кенеди предлага също и реформи на данъчната система. По време на управлението му се правят предложения за намаляване на данъците върху доходите. Пакетът от мерки не е приет от Конгреса до смъртта на Кенеди през 1963 г. Едва впоследствие мерките са приети, като това е едно от най-големите намаления на данъчната тежест в модерната американска история надминаващо и това на Роналд Рейгън. През краткия период, в който Кенеди е президент, икономиката на САЩ започва да излиза от застоя, в който е изпаднала от времето на Айзенхауер, като растежа достига 5,5%, безработицата намалява, а сектори като тежката индустрия и автомобилостроенето преживяват истински бум.

Космическа програма:

Кенеди се включва с устем в надпреварата за Космоса. СССР е по–напред в в космическите изследвания, но Кенеди е убеден, че Америка може да настигне руснаците. В реч, произнесена в Университета Райс през септември 1962 г., той казва: „Никоя нация, която иска да бъде лидер на другите нации, не може да остане назад в това състезание.”, а също и „ние избрахме да стъпим на Луната през това десетилетие, а и да направим други стъпки, не защото те са лесни, а защото са трудни.” Кенеди иска от Конгреса да одобри финансиране за повече от 22 милиарда долара за Проекта Аполо, който цели покоряването на Луната преди края на десетилетието. През 1969 г., шест години след смъртта на Кенеди, целта е постигната. Нийл Армстронг и Едуин Олдрин са първите хора, стъпили на Луната.



Покушение и събитията след това:

Президентът Кенеди е убит в Далас, Тексас, по време на обиколка из щата на 22 ноември 1963 г., петък 12:30 ч. местно време. Лий Харви Осуалд е обвинен за убийството на президента, още същия ден (по това време все още не се е говорило за „покушение”). Осуалд е прострелян смъртно два дни по–късно в полицейския участък на Далас от Джак Руби. Пет дни след като Осуалд е убит, новият президент Линдън Б. Джонсън създава Комисията Уорън, председателствана от председателя на Върховния съд Ърл Уорън, която да разследва покушението. Нейното заключение е, че Осуалд е единственият извършител. Разследването, проведено през 1970 г. от назначения от Конгреса Комитет по покушенията също стига до извода, че Осуалд е убиецът, но все пак добавя, че той може би е част от конспирация, имаща за цел убийството на президента. Комитетът не открива достатъчно доказателства и не посочва никой друг участник в конспирацията.

Съществуват множество теории за убийството на Кенеди, които противоречат на възприетите официални заключения. Има различни версии за това колко куршума са изстреляни, посоката от която са изстреляни, кой куршум улучва президента и кой губернатора.

Лий Харви Осуалд отрича да е стрелял по някого и твърди, че всичко е постановка. Според него фотографията, на която се вижда да държи оръжието на убийството, е фалшификат и може да докаже, че лицето му е монтирано върху лицето на истинския убиец. Някои от най-разпространените теории сочат за организатори на конспирацията ЦРУ, мафията, КГБ и Фидел Кастро, вицепрезидента Линдън Джонсън, съюз между военната индустрия и армията, воден от определни генерали. Според някой от теориите Кенеди е убит заради съпротивата си срещу войната във Виетнам и отказат му да дада заповед за изпълнение на операция Ноортуудс и съответно да нахлуе в Куба. По непопулярна версия е, че заради съпротивата му срещу ядрената програма на Израел президента Кенеди е убит. Една от най-разпространените версии за убийството на Джон Кенеди са, че е убит заради това, че е отнел правото на Фед (Федералният резерв на Сащ) да печата банкноти (показателно е, че едно от първите неща което прави Линдън Джонсън след полагане на клетвата в "Еър Форс" е да възстанови правото на Фед да печата банкноти.) Другата популярна версия е, че Кенеди е убит заради намерението му да разгласи контакт на САЩ с извънземни цивилизации (тази версия се подържа от Уилям Купър, бивш военен от Военноморският флот на САЩ). Не бива също така да се забравя, че Кенеди е един от малкото президенти на САЩ, които не са масони.



Наследство:

Телевизията се превръща в основния източник, от който хората черпят информация за събитията около покушението на Кенеди. Американските телевизии минават на 24–часов режим на работа, което се случва за пръв път в историята. Погребението на Кенеди и убийството на Лий Харви Осуалд са предавани на живо из цяла Америка и по света. Убийството има изключително влияние върху обикновените американци.

На 14 март 1967 г. тялото на Кенеди е преместено в гроб в Националното гробище Арлингтън. Президентът е погребан заедно с жена си, и малкото им бебе, в гроба лежат и тленните останки на брат му Робърт. На мястото гори вечен огън.

Много от речите на Кенеди и особено тази от встъпването му в длъжност, се смятат за класика и въпреки относително краткото време, което прекарва в Белия дом и липсата на значими законодателни инициативи, американските граждани поставят Кенеди сред най–добрите президенти на страната редом до Ейбрахам Линкълн, Джордж Вашингтон и Франклин Делано Рузвелт.



Заключение:

Кенеди е един от най-популярните президенти, но въпреки това има много историци, които смятат, че неговата слава е незаслужена. Въпреки че е млад и харизматичен, той не постига големи и значими успехи по време на мандата си. Широката му популярност е по-скоро резултат на оптимистичното начало, на разнообразните идеи, които Кенеди и екипът му пускат в общественото пространство. Такива са проектът Аполо, данъчните закони, законите за премахване на сегрегацията и за гражданските права.

Личният живот на Кенеди е ахилесовата пета в представата за "добрия Кенеди". Сред обвиненията са прикриването на здравните проблеми на президента, богатата и пикантна история на извънбрачните му връзки, контактите му с организираната престъпност, забъркването на Америка във Виетнамската война, разпространяването на тайните служби по високите етажи на властта.

Източници:

„Дипломацията”-Хенри Кисинджър

„Стремеж към глобализъм”-Стивън Амброуз

„100 личности-хора променили света”,40 брой-Джон Кенеди



„Политикът като държавник”-Георги Карасимеонов
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница