Политика в развитието на комуникационно-информационната система на българската армия в

Бързото развитие на технологиите в областта на комуникациите и информатиката в последните години оказва влияние, както в живота и трудовата дейност на хората, така и във военното дело. Информацията се превърна в една от най-скъпо струващите стоки, а за нас военните във вид бойна поддръжка. В съвременните бойни действия все повече нараства ролята на комуникационно-информационните системи (КИС) като жизнено важен елемент от системата за командуване и управление.

Според възприетите във военната доктрина на Република България основни принципни постановки за изграждане на боеспособни и ефективни Въоръжени сили, модернизацията и развитието на системите за командване, управление, комуникации, компютри и разузнаване (С4I) е един от основните приоритети. Тези системи трябва да отговарят на високите изисквания за водене на бойни действия в съвременни условия, да осигуряват информационното превъзходство над противника и оперативната и техническа съвместимост със съюзните армии на страните членки на НАТО. Изграждането и внедряването на нови КИС е залегнало като приоритет в Плана за модернизация на Въоръжените сили на Република България до 2015 г.

Развитието на КИС в Българската армия (БА) е повлияно от множество фактори, както вътрешни, така и външни. На тяхна база трябва ще се опитам да Ви информирам по следните въпроси:

• 
  Каква е политиката на действие за органите по КИС в тези условия?
  
• 
  Какви системи са необходими на БА, за да отговорят те на променените условия, заплахи, мисии и задачи и какви стратегии за тяхното придобиване трябва да се следват?
  
• 
  Каква е връзката на военната КИС с мрежата на държавната администрация, БТК и други далекосъобщителни оператори.
  

Най-важните външни фактори, касаещи пряко развитието на КИС в БА са:

• 
  Членството на Република България в НАТО и произтичащите от това задължения на държавата към колективната система за сигурност. Това са задължения за осигуряване на готовност на сили и средства, отговарящи на определени оперативно-технически критерии за екипираност, съвместимост и подготвеност. За тях съвременната КИС е първи приоритет.
  
• 
  Липсата на пряка военна заплаха за националната сигурност. Този фактор в комбинация с първия са основните аргументи за редукцията на армията и развитието на въоръжените сили в посока към пълната й професионализация. Приоритетни са експедиционните операции извън България, което е предизвикателство към КИС.
  
• 
  Увеличена опасност от т.нар. “асиметрични атаки” – акции на световния тероризъм, увеличаването на наркотрафика и контрабандата на стоки с възможно военно предназначение и др. Това изисква сили, които са изключително добре подготвени и екипирани за действие при всякакви условия и във всяка точка на света. Важно е управлението на войските в реален мащаб на времето.
  
• 
  Развитието на комуникационните и информационни технологии. Влиянието на този фактор е многопосочно. Изразява се, от една страна, в необходимостта от повишаване на общото технологично ниво на КИС в БА, но от друга означава и развитие на методите и средствата за въоръжена борба както за нас, така и за евентуалните противници пред които можем да се изправим. Това поставя необходимост не само от преоборудване на армията с нови системи, но и от създаване на нови парадигми за водене на операциите и промяна в разбиранията за измеренията на понятия като “театър на военните действия”, “зона за отговорност”, “информационно превъзходство” и “информационна война”.
  

Като критерии за анализ и оценка са използвани изискванията и стандартите на НАТО, указанията и използваната методология на Конференцията на националните директори по въоръженията в НАТО.

В нея са развити предназначението, целите и методите на изследването, както и основни принципи за изграждане на системите.

Извършен е анализ и е направена оценка на съществуващите стационарни и полеви КИС и на тяхна основа са разработени изводи и предложения за модернизация на КИС на БА и тяхното развитие.

1. 
   Техническа съвместимост с НСС и НАМДА.
   
2. 
   В определени точки и на определени нива, да осигурява оперативна и техническа съвместимост със стационарната интегрирана комуникационна система на НАТО (NGCS).
   
3. 
   В определени точки и на определени нива с полеви комуникационни системи осигуряващи управлението на съюзнически сили на територията на Република България.
   

- Осигурява обмена на информация между структурите на МО, ГЩ, Главните щабове на Видовете въоръжени сили и щабовете на войските;

• 
  Осигурява предаването на сигналите и командите за привеждането на въоръжените сили и страната в по–високи състояние и степени на готовност;
  
• 
  Осигурява обмена на информация в интерес на изпълнителната власт в процеса на административното управление на страната;
  

• 
  Осигурява управлението на логистичната система на Въоръжените сили.
  

- Осигурява оповестяването и управлението на формирования от БА участващи в ликвидиране на последствия при бедствия, крупни промишлени аварии и катастрофи;

• 
  Осигурява обмена на информацията при изпълнение на мисиите извън територията на страната.
  

• 
  Осигурява устойчив обмен на информация при стратегическото, оперативното и тактическото развръщане на Въоръжените сили на Република България;
  
• 
  Осигурява обмена на информация между взаимодействащите войски, видовете въоръжени сили, силите за териториална отбрана и коалиционни формирования;
  
• 
  Осигурява предаване на директивите, заповедите, разпорежданията, командите, донесенията и сигналите при подготовката на операциите;
  

- Осигурява ефективно управление на доставената всеобхватна информация;

- Осигурява пълна/многостепенна защита на обменяната информация;

• 
  Осигурява обмена на информация в интерес на всички видове разузнаване и навигация;
  
• 
  Осигурява оповестяването на войските за наличие на ядрено, химическо и бактериологическо заразяване и използването на други средства за масово поразяване;
  
• 
  Осигурява на обмена на информация в интерес на изпълнителната власт в процеса на административното управление на страната и на териториалната отбрана.
  

На абонатите във включените възли се предоставят за ползване следните общо достъпни услуги на мрежата:

• 
  гласови комуникации
  
• 
  електронна поща;
  
• 
  web базирани информационни рубрики;
  
• 
  трансфер на файлове
  
• 
  видео-телеконференция/VTC/
  

Връзки/ интерфейси с други системи и ниво на съвместимост

За реализиране на необходимите функции, задачи и услуги в концепцията е направено архитектурното описание на КИС на Българската армия. Архитектурните изгледи на системата са, както следва:

Предстои да бъдат дефинирани типовете информация, която се обменя, честотата на обмен, кои задачи и дейности ще се поддържат от информационния обмен и вида на информационния обмен в степен на детайлност, достатъчна да осигури зададени изисквания за съвместимост.

Предстои да се определят физическите връзки в мрежите и бойните платформи.

Предстои да се детайлизират и допълнят стандартните профили препоръчани от Техническата архитектура на НАТО (NATO C3 Technical Architecture (NC3TA).

Основните функции на КИС се базират на сбора от данни, тяхната обработка и систематизиране до качествено ново ниво – информация, преноса на тази информация до съответните нива на управление, представянето и в подходящ формализован вид за съответния командир, нейната оценка вземане на решение и предаването му по нивата на управление. Основен двигател на информацията в тази система се явяват военните КИС. В последните години се засилва тенденцията тези системи да се изграждат основно с комерсиално оборудване и софтуер (т.н. COTS).

Особена важност придобива въпросът за съвместимостта на КИС, като за БА той има две страни:

Ние отделяме особено внимание на основния елемент на оперативната съвместимост на КИС - техническата съвместимост, която касае обмена и обработката на информация посредством глас, телеграф, електронна поща, факс, графика, видеоконференции и т.н. Шестте нива на тази съвместимост са дефинирани в стандартите на НАТО като в бъдещите проекти ще бъдат отчитани препоръките дадени в:

• 
  „Политика по съвместимостта на С3 системите в НАТО”;
  
• 
  “Директивата по съвместимостта на С3 системите”;
  
• 
  “Архитектурна рамка на С3 системите на НАТО”.
  

Преминаващият през тях информационен трафик трябва да бъде идентифициран и управляван по динамичен способ, особено в случаите на намаляване капацитета на мрежата в резултат на премествания на отделни елементи, повреди, преднамерени смущения и др.

- Основни интерфейси в точките за достъп на абонатни терминали(UTAP) са: ISDN BRI(граждански и военен) и ETHERNET(оптични и усукани двойки).

Обособени са три етапа за изграждане на С4I на БА, обхващащи периода 2005-2015 г:

• 
  I период до края на 2007 г.;
  
• 
  II период от 2008 г. до края на 2010 г. и
  
• 
  III период от 2011 г. до края на 2015 г.
  

Основния извод, който е направен в концепцията е, че към настоящия момент в БА се изграждат КИС като относително самостоятелни системи, опитвайки се да заместят част от аналоговите преносни системи или да се решават отделни “наболели” проблеми по автоматизация на управлението. В тази връзка една от целите на „Концепция за системите C4I в БА” е да създаде обща архитектурна рамка и определи основните приоритети, отчитайки най-неотложните нужди на войските.

Телекомуникационната система на Българската армия се изгражда като единна автоматизирана териториално разнесена мрежа от комуникационни точки, свързани чрез цифровите преносни средства и от синхронната (SDH) и плезиохронната (PDH) йерархия, ATM+IP комутационни и мултиплексни устройства. Тя се състои от преносни системи, базирани на радиорелейни, оптични и медни кабелни линии в SDH транспортна равнина, опорни АТМ комуникационни мрежи, подсистема за синхронизация, система за защита на информацията, цифрова мрежа с интеграция на услугите ISDN, автоматизирана система за връзка с подвижни обекти TETRA и автоматизирана система за управление. В последствие опорната комуникационна мрежа ще мигрира към IP/MPLS такава.

Полевите комуникационни средства за подразделенията от Българската армия включват цифрови комутационни устройства, радиорелейни станции, цифрови радиостанции, полеви оптични и медни кабелни трасета, терминали за спътникова свръзка, абонатни устройства, базирани на полеви компютри и др. Въведена е в експлоатация ПИКИС на една мбр.

Информационните системи се разработват така, че да бъдат базирани на корпоративния модел на данните на НАТО и да използват стандартни протоколи за обмен на съобщения. Внедрява се приложно програмно осигуряване за създаване и ползване на обща оперативно-тактическа картина на бойното пространство. Логически системата се изгражда като Active Directory по географски признак, базирана на един главен домейн и поддомейни. Проектира се изграждането на центрове за резервирано съхранение и обработка на информацията (Disaster Recovery Centers) и на резервиран център за управление и наблюдение.

Предвижда се изграждащите се IP мрежи за пренос на глас, данни и видео да способстват за преминаване към мрежово ориентирани военни действия. Те да позволяват обмена на данни с използване на различни технологии и свързването на сензори, GPS приемници, радари, термовизионни и видеокамери, средства за нощно виждане, средства за тактическо разузнаване, средства и системи за поразяване.

Внедрени са средства за сигурност насочени към надеждното и конфиденциално съхранение и обмен на глас, данни и видео.

За решаване на задачите на КИС на БА в ежедневната дейност, при кризи от невоенен и военен характер е необходима техническа съвместимост с НАМДА, СПДО на БТК и други обществени далекосъобщителни оператори. това ще осигури максимална свързаност на военните и граждански мрежи както оптични така и по радио релейни линии и ще осигури предоставянето на фиксирани и мобилни услуги необходими за управлението на Българската армия и държавните структури от всички нива.

Създава се система за интензивно обучение на експлоатиращия и обслужващ личен състав по въпросите на КИС.

В заключение ще спомена, че в изпълнението на тази широкомащабни проекти ще разчитаме на сътрудничеството с водещите агенции на НАТО, както и с водещи наши и чуждестранни фирми от IT бранша.

Органите за комуникационно и информационно осигуряване в Българската армия имат 126-годишна история, в която нееднократно са се изправяли пред предизвикателства от всякакъв вид, в мирно и военно време. Убеден съм, че ще се справят и с предизвикателствата на 21-ви век.