Политика за привличане на инвестиции на Община Септември за периода 2014-2020 година
Наблюдение изпълнението на Общинските политики на Община Септември за периода 2014-2020 г
Изтегляне 1.24 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ОЦЕНКА НА ПОЛИТИКАТА
Наблюдение изпълнението на Общинските политики на Община Септември за периода 2014-2020 г.Отчет за изпълнението на общинските политики се съдържа в Годишният доклад за наблюдение изпълнението на Общинския план за развитие. Освен това той включва:
За осъществяване на мониторинга могат да използвани следните източници на информация (документи):
Чрез мониторинга на изпълнението на органа, отговорен за реализацията на конкретна политика се предоставя достъп до подходяща и своевременна информация за цялостния напредък към постигане на резултатите от прилагането. Резултатите от мониторинга включват констатации, изводи и препоръки. Препоръките могат да бъдат използвани за подобряване на процеса на вземане на информирани решения и усъвършенстване на цялостния процес по прилагане на политика. Методологията за реализиране на политиката гарантира пълна прозрачност по осъществяване на всички дейности, получаване на обратна връзка от целевите групи, постоянна техническа и финансова отчетност и контрол, както и разпространението на информация и популяризиране на резултатите от извършените интервенции. ОЦЕНКА НА ПОЛИТИКАТАОценката се определя като преценка на публичните политики въз основа на техните резултати, въздействието им и потребностите, които са предназначени да удовлетворят. Оценката е дейност, с която се прави опит да се прецени систематично и обективно напредъкът по пътя към даден краен резултат и неговото постигане. На практика чрез нея могат да се покажат последиците от миналите и настоящите инициативи, да се разясни изборът на политики, да се информират компетентните органи за разходите и ползите, свързани с различните варианти, както и да се зададе нова рамка за дебатите по наболели национални проблеми. Оценката е структуриран процес, в резултат на който се прави практическа преценка на дадена публична политика. Тя може да се извършва от правителствени или неправителствени организации. Достъпът до резултатите се регламентира съгласно съответните нормативни актове. Основната цел на оценката е да спомага за разработката и високото качество на публичните политики, като по този начин създава възможности за определяне на приоритетите, за подпомагане на ефикасното разпределение на ресурсите и за отчитане на резултатите. Видове оценки Дадена оценка може да бъде категоризирана в зависимост от това дали се осъществява от вътрешни или от външни експерти, и от гледна точка на момента на нейното провеждане. Вътрешна или външна оценка Подобно на мониторинга оценката може да се извърши от вътрешни или външни експерти. Изборът между вътрешното осъществяване на тази дейност и възлагането й на външни оценители се обуславя от редица фактори. Главна определяща роля обикновено играят общата цел на провежданата оценка, сроковете за осъществяването й и наличните ресурси. На практика оценките често съдържат елементи и от двата вида. Сред сравнителните предимства на вътрешната оценка са:
Сравнителните предимства на външната оценка са: • чрез нея се увеличава достоверността на оценъчната дейност като се засилва независимостта, обективността и прозрачността на процеса; • оптимизира се използването на ограничените човешки ресурси, като се прибягва до експертни знания и умения, с каквито съответната администрация не разполага. Период на провеждане и насока на оценката Периодът на провеждане на оценката варира като попада в различни фази на процеса на разработване и прилагане на политики. В зависимост това тя най-често се определя като предварителна, междинна, крайна и последваща. Предварителна оценка - информация, събрана преди да започне изпълнението на даден проект или програма. Тя спомага да се определи какво трябва да се направи и осигурява изходната точка, в сравнение с която се измерва промяната. Предварителната оценка не трябва да се смесва с оценката на въздействието, която също се провежда преди фазата на прилагането на една политика. Междинна оценка – провеждането й може да бъде насрочено за периода след завършване на даден етап от проекта, за да се види какво се е случило да момента и да се внесат корекции за следващия етап, особено когато се планира дейностите да продължат по-дълго (например две или повече години). При този вид оценка се набляга на управленската дейност и на баланса между ресурсите на входа и непосредствените резултати. Но тя може да приеме формата и на обратна информация по програми, която се предоставя на компетентния орган след усвояване, примерно, на половината от бюджета. Последваща оценка - тя се извършва известно време след приключване на етапа на прилагането. При нея се разглеждат въздействието и устойчивостта, както и по-широки проблеми на реализираната политика. Резултатите от последващата оценка обикновено се използват за целите на отчетността, т.е. за да се отговори на въпроса какво е постигнато и на каква цена. Те могат да се използват и като ресурси на входа при разработване или изменение на последващи публични политики. При оценката се набляга на въздействието, ефикасността и ефективността на дадена политика, като същевременно се разглежда устойчивостта на постигнатото въздействие и се определят основните фактори за неговия успех или неуспех. На практика е възможно оценките да са насочени към отделни инициативи, или обхватът им да е по-широк, като включва групи от сходни по характер под-дейности. Тези под-дейности могат да съдържат политики, програми, пилотни проекти или подготвителни дейности, или в други случаи - разработване и прилагане на инструменти на политики и стратегии, със или без последици за бюджета. Чрез оценката се подпомага формулирането на политиките, както и по-общо управленските процеси. За да се гарантира, че чрез функцията оценка се съдейства за очертаването на политики и актове и за определянето на цели, екипът, който я осъществява, трябва да работи в тясно сътрудничество с лицата, отговарящи за разработването на политики или актове (обикновено това е работна група, създадена за разработване на политика или акт и за междуведомствена координация). Указанията за такова сътрудничество процедури могат да се формулират във вътрешен документ като, например, техническо задание за оценка. Община Септември следва да създаде система за събиране на данни, за да се осигури надеждна и пълна информация за подпомагане оценката на провежданите политики. Процедура за извършване на оценката Първата стъпка за една добре разработена оценка е формулирането и възлагането на задание (мандат) за оценка. Заданието включва кратко и общо описание на оценката, която предстои да бъде осъществена, посочва се какво следва да се оценява, защо се провежда оценката, как ще бъде организирана работата и каква ще бъде очакваната полза. Заданието трябва да бъде детайлизирано в техническо задание. Определяне на въпросите за извършване на оценката Изготвянето на въпроси за извършване на оценката е част от фазата на нейното структуриране, по време на която се избират и изясняват ефектите, които ще се оценяват. Тогава се изготвят поредица от въпроси, чрез които да се насочи работата на оценителите, като тази дейност става все по-значителна с повишаването на сложността на оценката. Събраната информация зависи от набора общи или съществени проблеми, засегнати във въпросите за оценка. Последващата оценка на провежданата политика следва да се концентрира върху следните общи теми: • Икономичност – степента, в която ресурсите са били налични навреме, в подходящото количество и качество и на най-добрата цена; • Ефективност – степента, в която са постигнати целите; • Ефикасност – степента, в която желаните ефекти са постигнати на разумна цена; • Устойчивост – степента, в която положителните ефекти са продължили да бъдат налице след прекратяване на прилагането на инициативата; • Полезност – степента, в която нейните ефекти са съответствали на потребностите, проблемите и въпросите, които е трябвало да бъдат удовлетворени или разрешени; • Последователност – степента, в която разпространението на положителни / отрицателни ефекти върху други сфери се увеличава до максимум / се свежда до минимум; • Ефекти на разпределение – степента, в която отрицателни / положителни ефекти на разпределение на дадена политика са били сведени до минимум / увеличени до максимум; • Приемливост – степента, в която заинтересованите страни са приели политиката като цяло, както и предложения или използван инструментариум.
Средствата и техниките за оценка се използват при изпълнението на една или няколко от следните функции: • подпомагане структурирането на оценката; • събиране на данни в рамките на или извън държавната администрация анализиране на данни • подпомагане на формулирането на обосновките. Средства и техники за събиране на данни Анкетите са най-подходящи за събиране на факти и мнения на гражданите (заинтересованите страни) по време на междинната и последващата оценка. Анкетните карти са най-ефективни, когато съдържат въпроси, изискващи отговор с “да” или “не”, които дават възможност за избор между количествени или качествени отговори, които впоследствие могат да бъдат анализирани, за да се получат количествени данни за ефектите от оценяваната политика, механизмите за представяне на резултатите и др. Изборът на въпроси и необходимостта да се предвидят най-подходящите им отговори изискват или добро предварително познаване на целевите групи, на политиката и на нейните ефекти, или известна подготвителна работа за придобиване на тези знания. Дадена анкета можа да бъде замислена така, че да генерира, от долу нагоре, количествени данни за противоположната ситуация, т.е. какво би станало, ако не се приложи тази политика? Резултатите от дадена извадка могат да се обобщят за цялото население без риск, когато са били анализирани над 1000 наблюдения, но дори и анализ, основаващ се на не повече от 30 наблюдения може да даде полезна информация на оценителите. За провеждането на успешна анкета се изискват и добри познания в областта на изготвянето на анкетни карти и на техниките за боравене с извадки, както и разбиране на практическите аспекти, свързани с управлението на анкетните карти, като например избора между писмо, факс, електронна поща и интернет-страници. Интервютата (събеседванията) с основните носители на информацията са удачни при всички ситуации, свързани с оценка, тъй като са подходящи за събиране на количествени данни както за миналото, така и за бъдещето. По отношение на формата те могат да бъдат структурирани, като приемат форма, подобна на анкетна карта, полуструктурирани, когато със събеседването се цели набавянето на подробна информация по определен брой основни теми, но се дава възможност и за изследване на подеми и за разработка на нови теми, или неструктурирани, позволяващи подробното разглеждане и проучване на представляващите интерес области по време на интервюто. Техниката на фокус групите се основава на обсъждането в малка група. Чрез това средство може да се използва енергията на хората, които са засегнати от дадена политика, и по този начин да се генерира задълбочена информация по конкретна тема. Фокус групи могат да се използват като средство за събиране на качествени данни както за миналото, така и за бъдещето – например за настоящи или минали процеси и ефекти, или за изследване на последиците от възможни бъдещи събития и ситуации. Те могат да се използват и за подготовка на други средства за събиране на данни, като например анкети, както и за осигуряване на форум, на който предварително събраните данни могат да се анализират и тълкуват правилно от участниците. Фокус групите трябва да са представителни – участниците в тях трябва да излагат различни гледни точки по конкретна тема. Съставът на фокус групи трябва да позволява открит и съдържателен обмен на мнения. Проучването на казуси може да се разглежда като задълбочено, самостоятелно изучаване на примерни случаи, съдържащо се в по-голямо изследване или оценка. Проучването на казуси обикновено се използва за генериране и анализ на данни с ретроспективен характер по конкретна тема. Има три основни вида проучване на казуси: изследователско, описателно и обяснително. Изследователското проучване на казуси може да се използва за по-добро разбиране на основни проблеми, което на свой ред може да се приложи при подготовката на по-целенасочено събиране и анализ на данни. Описателното проучване на казуси се използва за илюстриране на анализи с конкретна и подробна информация за разглеждания предмет на проучването. Обяснителното проучване на казуси се използва за проверка на хипотези за ограничен брой случаи, като целта е да се да се възпроизведат определени резултати или процеси. Чрез проучването на казуси могат да се събират и анализират както количествени, така и качествени данни за условията, в които се осъществява дейността. Могат да се използват различни информационни източници и средства за търсене на модели от данни и да се подсилва валидността на констатациите с цел “прилагане на триъгълния подход”, например като данните се анализират с различни инструменти, от различни теоретични гледни точки и от различни анализатори. Средства и техники за анализ на данни Качественият анализ представлява разкриване на подкрепящи факти и цифри и добросъвестна подготовка на аргументи, основаващи се на доказателства. Той може да се базира на данни, получени чрез отделни средства като интервюта, фокус групи и прегледи на документи, както и на комбинации от количествени и качествени данни, каквито могат да се получат при проучване на казуси. Целта при този вид анализ е да се даде правдоподобно обяснение на крайните резултати, основаващо се на събраните данни. Съпоставителният анализ на данни е неизбежно и предимно качествен по характер и се състои в търсене и съпоставка на модели сред данните, получени при първоначалния анализ. Сред подходите, които най-често се използват за сортиране и групиране на данни с цел улесняване на търсенето на модели, са следните: • Кодиране и обобщаване – състои се в определянето на категории понятия, които се използват за обозначаване на данни (кодиране), за групиране на свързани категории данни и за обобщаване на категориите на по-високо ниво на абстракция за формулиране на изводи. • Матрици от данни – включват определянето на основни признаци или параметри и сортирането на данните в съответствие с тях, като по този начин се улеснява откриването на модели от данни. • Честотно броене – свързано е с определяне на основни теми и твърдения, след което се преброява колко пъти те се срещат в данните. Качествен анализ на данни чрез динамични редове – представлява подреждане на данни в хронологичен ред, за да се отчетат дейностите и събитията, които позволяват определянето на причинно-следствените връзки. При количествените анализи на данни, събрани чрез анкетни карти, системи за мониторинг и статистически агенции, могат да се приложат различни техники, чрез които да се постигне нещо повече от изготвяне на описателни статистически данни: • Анализите с две и повече променливи се използват за да се установи дали има връзка или корелация между променливите. Например, може да се използва съпоставка на таблици или регресионен анализ, за да се покаже дали дадено изменение в една променлива може да се свърже с промяна в друга променлива. • Факторният анализ може да се използва за сформиране на групи от субекти (физически лица, фирми и др.) въз основата на прилики между самите тях или между някои променливи. Следователно, той е подходящ за разработка на типологии или за класификация на дадена популация. Може да се използва и за проучване на информация, съдържаща се в големи масиви от данни с множество променливи и за нейното опростяване. • Вариационният анализ на наблюдавани групи (например на “контролна” и “третирана” група при сравнение на групи, виж по-долу) може да се използва, за да се прецени дали разликите между групите са значими. Обикновено когато се извършва оценка, данните са разнородни и смесени – както количествени, така и качествени. В такъв случай упоменатите по-горе количествен техники имат ограничено приложение при съпоставителния анализ на данни и се използва предимно качественият подход за анализ. Основният принцип при сравняваните групи е сравняване на развитието на една основна променлива като се използват две групи - целевата група на дадена политика (“третирана” група) и група, която не е повлияна от нея ( “контролна” група), обикновено в рамките на последваща оценка. В тази рамка може да се направи приблизителна количествена оценка на противоположната ситуация и на крайното влияние. За изграждането на иконометрични модели и модели от типа "разход - резултат" (input-output) се изисква високо ниво на експертни познания и доста време. Иконометричните модели и (отрасловите) модели от типа “разход-резултат” обикновено се използват за анализ на бъдещи ситуации, при които се прави приблизителна оценка на стойността на основните ефекти от дадена политика в някакъв бъдещ период. Тези средства могат да се използват за създаване на различни варианти (сценарии), например, когато дейността се осъществява или когато тя липсва (противоположна ситуация), и съответно могат да се прилагат при приблизителната оценка на вероятния краен ефект от политиката в процеса и на предварителни, и на последващи оценки. Капацитетът на даден модел да поражда обосновани приблизителни оценки на бъдещи ситуации зависи от достоверността на предполагаемите причинно-следствени връзки, на чиято основа е изграден моделът, който неизбежно представлява опростен вариант на една сложна действителност, както и от стабилността на тези връзки във времето. Възможно е да бъдат създадени експертни групи за анализ на данни. Те са особено подходящи за съпоставителен анализ на неструктурирани и разнородни данни. По време на срещите на експертите, те могат да бъдат помолени да използват експертните си знания, за да направят приблизителна оценка на ефектите и да оценят ситуацията при запазване на статуквото. Експертна група може да се използва и за да се направи преценка на дадена политика въз основа на резултатите от извършена оценка и за да се определи степента на нейния успех. Качеството на анализите или преценката на дадена експертна група зависи от това дали са избрани най-подходящите експерти като се съди по техните знания и опит в областта на политиките, по тяхното желание да участват пълноценно в процеса и тяхната независимост от оценяваната политика. Друг начин за използване на знанията и уменията на експертите е чрез провеждане на анкета по метода DELPHI. Вместо да се организира физическа среща на експертите, чрез тази техника се създава възможност те да бъдат анкетирани индивидуално (а следователно и анонимно, ако пожелаят, като по този начин се намалява рискът от пристрастие, възникнало под давлението на равнопоставените членове на групата) и по един и същ начин с помощта на централно управляван и подобряващ се въпросник. Възможно е евентуално представяне на резултатите от този процес в количествено изражение. Други средства и техники, които могат да бъдат използвани в рамките на дадена оценка, са анализа на съотношението разходи/ползи и многокритерийния анализ. Пълният анализ на съотношението разходи/ползи е мащабно начинание по отношение както на продължителността, така и на необходимите парични средства. Обикновено се използва за предварителна оценка на общото съотношение между положителните и отрицателни ефекти от редица алтернативни варианти на дадена политика, за които има вероятност да настъпят в определен период. Състои се в определяне на потенциалните победители и губещи сред заинтересовани страни, като се оценяват техните печалби и загуби във времето във физическо, а след това и в парично изражение, след което общият размер на ползите се сравнява с разходите. Съществено предимство при използването на това средство е, че то изисква задълбочен анализ както на положителните, така и на отрицателните последици от алтернативните варианти на политиките за заинтересованите страни. Но въпреки че на него често се гледа като на метод, осигуряващ обективна основа за рационален избор между алтернативните варианти на дадена политика, крайните резултати се влияят от методически решения като това как да се определи икономическата стойност на ползите и разходите, които не са икономически по характер (напр. социални и екологични ефекти), как да се избере нормата на дисконтиране и къде да се постави границата на анализа (т.е. кои заинтересовани страни да бъдат изключени). Обикновено многокритерийният анализ се прилага в рамките на напредничавия анализ на високо ниво. Той може да се използва за улесняване на преценката в сложни ситуации, когато дадена с политика (или различните й компоненти) се оценява по множество критерии – това е характерна черта, по която този метод се отличава от анализа на съотношението разходи/ползи. Други разлики в сравнение с анализа на съотношението разходи/ползи са, че при многокритерийния анализ не е необходимо да се изчислява паричната стойност на непаричните ефекти и че при него има възможност за претегляне на критериите, за да се отразят предпочитанията на различните заинтересовани страни. Каталог: str prioriteti str prioriteti -> 1. Значение и обхват на общинския план за развитие 6 str prioriteti -> Програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива 2012 2015 година str prioriteti -> План за действие на община септември/2013-2014 str prioriteti -> Програма за регионално развитие, което е предпоставка за тяхното финансиране. Плащането на местни проекти от външни източници зависи от факта, дали са част от планов документ, по който има обществено съгласие str prioriteti -> 1. Значение и обхват на общинския план за развитие 6 str prioriteti -> Енергийният паспорт на нова сграда се съставя от лицето, упражняващо строителен надзор, или от техническия ръководител за строежите от пета категория, преди въвеждане на строежа в експлоатация и съдържа енергийната характеристика str prioriteti -> Програма за реализация на плана за развитие на община септември за период 2007-2013 г Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|