Политика за привличане на инвестиции на Община Септември за периода 2014-2020 година


VІ. ПРАВИЛА И МЕТОДИКИ ЗА МОНИТОРИНГ, КОНТРОЛ И ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИ В ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ 2014-2020



страница9/11
Дата01.01.2018
Размер1.24 Mb.
#39229
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

VІ. ПРАВИЛА И МЕТОДИКИ ЗА МОНИТОРИНГ, КОНТРОЛ И ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИ В ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ 2014-2020

Разработването и осъществяването на общински политики е сложен и многоаспектен процес, протичащ през различни фази, които включват:

1. Стратегическо планиране;

2. Разработване на политиката и програмите за нейната реализация;

3. Прилагане на политиката и програмите;

4. Мониторинг и контрол;

5. Оценка.

Мониторингът е оперативна дейност по системно и непрекъснато събиране и анализ на информация с цел управленски контрол, идентифициране на несъответствия и решения за предприемане на корективни действия при прилагането на политики. Мониторингът се осъществява на всички равнища на администрацията и се фокусира върху анализа на влаганите ресурси, изпълнените дейности и получените крайни резултати.

Мониторингът на публични политики е динамичен аналитичен процес на управление на планове, програми и проекти, в резултат на който периодично се набират количествени и качествени данни и се изготвят доклади за оценки на изпълнението, заключения и препоръки относно постигнатия напредък и очакваните ползи от прилагането на политиките. Поради тази си същност мониторингът е важен инструмент за ефективното управление.

Чрез мониторинга се цели да се предостави на компетентните местни органи – Кмета на Община Септември, Общинския съвет и ангажираните служители от общинска администрация, както и на главните заинтересовани страни – социално-икономическите партньори и структури на гражданското общество, ранна информация за напредъка или липсата на напредък по постигане на заложените цели и очаквани резултати. Основната цел е да се идентифицират отклоненията или проблемите при изпълнението на поставените задачи, като по този начин се подобри осъществяването на плана и да се улесни или подобри по-нататъшното развитие на процеса на реализация.

В резултат на осъществяването на мониторинг могат да се направят своевременни промени в начина на изпълнение на политиките. Мониторингът има особено важна роля при дългосрочните политики и програми, които се реализират в няколко времеви фази, отнасят се до различни икономически сектори, засягат значителни територии и население. Именно такава е и общинската Политиката за привличане на инвестиции в Община Септември 2014-2020г., която е програмирана за период от седем години.

Политиката за привличане на инвестиции в Община Септември 2014-2020г. изисква мониторинг на годишна база. Чрез мониторинга и контрола могат да се идентифицират първите резултати от политиките и приоритетните проблеми, възникнали при осъществяването на определена политика. Вътрешна страна на процеса е определянето на начините, по които да се подходи към тяхното допълнително развитие при положителни резултати, или корекция при констатирането на негативни процеси.

Изготвянето и използването на подходящи методи за мониторинг на политиките за развитие гарантират приложимост и ефективност на процеса на вземане на решения, основан на периодична и систематична оценка на ресурсите, дейностите и резултатите.

Препоръчително е с изрична заповед на Кмета на Община Септември да бъде определен екип, който освен координатора да отговаря за системата за мониторинг, набиране и анализ на необходимата информация. Процесът по набиране на данни и информация е постоянен, за да се гарантира адекватен обхват на изпълнението на планираните интервенции. Своевременно следва да се откриват потенциалните проблеми и трудности по изпълнението на плана и да се идентифицират основните рискове и елементи на отрицателно въздействие. Екипът осъществява контрол като при идентифицирани рискове от забавяне или неизпълнение изготвя предложения за корективни мерки на базата на ранно предупреждаване. Кметът осъществява текущ контрол върху работата на екипа.



Обекти на мониторинга

Обект на мониторинг и наблюдение при изпълнението на общинските политики са следните характеристики:

- относителна икономичност на дейностите по прилагане на оценяваната политика или програма в съответствие с добрите управленски практики;

- оценката на ефикасността на използването на финансовите, човешките, техническите и други ресурси, включително, оценяване на мерките за изпълнение на мониторинга и прилаганите процедури за преодоляване на констатирани недостатъци;

- оценка на ефективността по отношение на целите на съответната общинска политика, в сравнение с очакваните.

Субекти на мониторинг и наблюдение

Субектите на мониторинга на изпълнението на местните политики за развитие са:

а) Кметът на Община Септември;

б) Общинският съвет на Община Септември;

в) Общинската администрация (дирекции, отдели), пряко отговорни за прилагането на оценяваната местна политика;

г) Представители на специализирани звена за извършване на вътрешен мониторинг и контрол на дейностите по изпълнение на местните политики за развитие;

д) Представители на местни структури на гражданското общество, бизнеса и др., в качеството им на заинтересовани страни;

е) Външни организации/оценители – в случаите, когато провеждането на мониторинг и оценка на изпълнението се възлага на независими външни експертни екипи.



Предмет на мониторинга

Настоящата Политиката за привличане на инвестиции в Община Септември 2014-2020г. е рамков документ от системата на стратегическото планиране на общинско ниво, насочен към постигане на устойчиво и интегрирано местно развитие. Затова основен предмет на мониторинга на политиката е наблюдението и оценката на постигането на заложените стратегически цели. В тази връзка мониторингът на конкретната политика следва да се осъществява съвместно и паралелно с мониторинга на Общинския план за развитие на Община Септември за периода 2014-2020г. Общинският план за развитие е основен инструмент за реализирането на местните политики.

Предмет на мониторинга и наблюдението на една публична политика/стратегия/ програма могат да бъдат някои или всички елементи на оценяваните политики. Най-общо мониторингът е съсредоточен върху два аспекта на стратегическото планиране:

- ефикасност на използването ресурси – използваните ресурси могат да бъдат финансови, човешки, технически и всякакви други средства и/или активи;

- ефективност по отношение постигането на целите – ефективността се измерва като процентно съотношение между поставени резултати и постигнати цели.
Мониторингът на Общинския план за развитие, както и на съпътстващите го политики, трябва да осигури ефективно и ефикасно изпълнение на различни секторни и тематични политики за развитие, които попадат в предметния обхват на местното самоуправление. Също така той трябва да спомогне за постигането на резултатите на политиките и да гарантира широк обществен достъп до тях.

Процедура за мониторинг

Мониторингът се осъществява като се проследяват непосредствените резултати и се измерва приноса им за очакваните крайни резултати чрез оценка на промените спрямо първоначалните (изходните) условия.

При добрия мониторинг се разглежда кое протича добре и кое - не, дали има напредък към постигане на планираните резултати (като се използват показатели за постигане), изготвят се отчети и се правят препоръки, които трябва да бъдат последвани от решения и действия.

Акцентира се върху оценката или на прилагането, или на резултатите.

Чрез мониторинга на прилагането се предоставя информация по въпросите на административната дейност, прилагането и управлението, като се работи за преодоляването на такива проблеми като слабо управление и липса на отчетност.

Чрез мониторинга на крайните/непосредствените резултати се предоставя информация относно по-широките въпроси на ефективността, възприятието за промяна сред заинтересованите страни, съветите/диалога във връзка с политиките и тяхната координация, подходът към дейностите по прилагането и разходването на ресурси и други вложения.

При мониторинга на крайните резултати вниманието е насочено към измерване на степента на напредъка към достигане на резултата като се използват подбрани показатели. При мониторинга на непосредствените резултати акцентът при оценката пада върху измерването на степента, в която са постигнати плановите показатели за непосредствените резултати в сравнение с изходните условия.

При мониторинга все повече се набляга на непосредствените и крайните резултати и по-малко – на дейностите по прилагането. Това е компромис, при който по-големият обем информация за резултатите е за сметка на по-малкото подробности относно прилагането, като това създава възможност за известно припокриване с функцията (последваща) оценка.



Разглеждане на основните параметри

За осъществяването на ефективен мониторинг дадените по-долу елементи следва да се разглеждат на ранен етап:

• Обосновка – Следва да се разработи концептуална рамка, в която да се опишат идеите и да се предостави подробна информация за прилаганата политика. Това включва логична взаимовръзка от различни дейности, непосредствени и крайни резултати и т.н.;

• Изложение на целта или проблема – Какво трябва да бъде изследвано? Определяне на проблемите и постигане на съгласие с бенефициентите и партньорите.

• Въпроси, на които следва да се отговори – Когато събирането на данни приключи, на кои основни въпроси могат да се очакват задоволителни отговори? Какви доказателства могат да се използват за проверка степента на постигане на резултатите?

• Предположения – Какви предположения се правят относно проучваните въпроси, относно методите и измерителите, или взаимовръзките с други проблеми или действия?

• Недостатъци – Какви са недостатъците на възприетите методи или подходи?

• Разграничения - На каква основа ще се определи обхватът на събиране и анализ на данни? Дали ще се акцентира върху избрани аспекти или върху ограничен брой теми?



Изготвяне на план за мониторинг

Планът за мониторинг може да приеме различни форми, но обикновено той е един единствен документ, в който се описва цялата дейност по мониторинга. Като цяло, той е насочен към крайните резултати, но може да включва и дейностите и прилагането.



Определяне на изходните данни

Мониторингът предполага създаване на базисна изходна ситуация, в сравнение с която да се установяват промените и да се измерва постигнатият напредък. Това означава да се определят и съберат изходни данни, чрез които да се опише проблемът или ситуацията преди въвеждането на новата политика, и които да са лесни за събиране.

Ако не могат да се намерят изходни данни, за измерител на промените във времето могат да се използват целеви въпросници, адресирани към определени лица във всяка област, които биват анкетирани. Ако не може да се установи конкретна промяна чрез използването на въпросник, следва да се формулира измерител на текущото състояние, който да се използва при бъдещи справки.

Чрез задълбочен анализ на основните фактори, оказващи влияние върху началната оценка на първоначалната ситуация, се подпомага съставянето на изходните данни и определянето на целите. Целта е очакваната ситуация в края на програмата или дейността. Възможно е между изходната позиция и крайната цел да има няколко междинни цели, които да съответстват на очакваното изпълнение през определени интервали.



Подбор на показатели

За да се оцени напредъкът по постигането на крайните резултати, следва да се разработи система за измерване на изпълнението въз основа на набор от показатели, определени при провеждането на оценка на въздействието.

Заинтересованите страни – социални партньори, местни власти, неправителствени организации – би трябвало да участват в избора на показатели. Тяхното привличане е важна инвестиция за успеха на проекта чрез обща ангажираност и чувство за съпричастност.

Показателите следва да бъдат:

• ясно определени;

• възможно най-опростени;

• ограничени на брой;

• количествени (за измерване на ефикасността) или качествени (за измерване на динамичната устойчивост чрез оценка на нагласите и поведението);

• основаващи се на детайлизирани данни;

• определени с участието на заинтересованите страни.

Когато даден резултат не може да бъде пряко измерен поради прекомерни разходи, сложност или други фактори, могат да се предложат заместващи показатели.

Изборът на надеждни и добре анализирани показатели следва да се основава на разнообразни източници и, евентуално, на прилагането на точкова система.

Когато данните не са непосредствено достъпни трябва да се предприемат мерки за събирането им чрез алтернативни инструменти или подходи като изследване на осведомеността или нагласите, въпросници, експертни комисии, интервюта с основни носители на информация, фокусни групи и др.

Събиране и анализ на данни

След определяне на плана за мониторинг, изходната ситуация и показателите, трябва да започне събирането на данни за ресурсите на входа и непосредствените резултати, за да се определи дали те допринасят за измерване на степента на постигане на крайните резултати.

Събирането на данни и анализите трябва да се планират предварително. Във възможно най-голяма степен следва да се разчита на наличните източници, тъй като те най-лесно могат да бъдат включени в процеса. В някои случаи обаче възниква необходимост от провеждане на отделни проучвания на документи и други материали, за да се установи изменението. Следва да се положат съгласувани усилия, за да се получи информация за крайните резултати от бенефициентите.

Главното предизвикателство при мониторинга е да се събере, съхрани и използва информация, която служи за оценка на различни нива. В крайна сметка, мониторингът трябва да бъде многофункционален, така че информацията, генерирана на едно ниво, да бъде полезна и на други равнища.

Информацията, получена чрез мониторинга, се използва при оценката на приложената политика. Тогава отново ще трябва да се разгледат средствата за мониторинг: дали тези средства осигуряват необходимата информация? Включват ли основните партньори? Дали мониторингът е насочен към основни проблеми на ефикасността? Има ли възможности за по-голяма ефикасност и координация? Това ще спомогне за определяне на несъответствията между анализите и потребностите от информация.

Форми и периодичност на отчитане

Отчитането е неделима част от мониторинга, която включва систематично и своевременно предоставяне на съществена информация на определени интервали. То е част от процеса, чрез който информацията и знанията се разпространяват и използват за оценка на цялостния напредък към постигане на резултатите или за потвърждаване на постигането на резултатите. Обратната връзка може да включва констатации, изводи, препоръки и поуки, извлечени от опита.



Различните видове отчети с качествена и количествена информация за напредъка трябва да са замислени така, че да предоставят на ръководителите на различни нива достъп до пълна и своевременна информация. Препоръчително е отчитането на резултатите от мониторинга на политиката да се осъществява минимум веднъж годишно. То може да съвпада с подготовката на годишния доклад за изпълнение на ОПР 2014-2020г. По-долу са дадени примери за категориите и въпросите, касаещи прилаганата политика, които могат да бъдат включени при структурирането на един отчет:

Планиране

  • Добре ли е съставен първоначалният план?

  • Добре ли се адаптира политиката по време на прилагането и в каква степен?

  • Удачни ли са настоящите определения на дейностите (цели, ресурси и вложения, предположения) и в каква степен?

Прилагане

  • Своевременно ли се получават ресурсите и вложенията/непосредствените резултати, и дали са в рамките на бюджета?

  • Има ли съответствие между постигнатите и планираните резултати?

  • Гъвкава ли е политиката по отношение на променящите се потребности и в каква степен?

Ефективност

  • Дали ползите се извличат от определените бенефициенти?

  • В съответствие ли са допълнителните ползи и вторичните ефекти с първоначалните цели?

  • В каква степен прилаганата политика е била пригодена към външните фактори?

Въздействие

  • Постигат ли се или има ли вероятност да се постигнат планираните ефекти?

  • Ако има други, непланирани ефекти, какъв е техният характер (подчертано положителен, положителен, отрицателен, подчертано отрицателен)?

Устойчивост

  • В каква степен бенефициентите (гражданите, бизнеса) подкрепят тази политика и какви отговорности поемат?

  • Доколко политиката спомага за институционалното укрепване и изграждането на капацитет?

  • До каква степен чрез нея се разрешават социално-икономически проблеми и се отчитат въпросите за равенство на половете?

  • Доколко съответства на съществуващата култура и знания и надгражда над тях?

  • Отчетени ли са екологичните аспекти?

  • Стабилна ли е тя от финансово-икономическа гледна точка?

За целите на мониторинга на местните политики за развитие на територията на Община Септември се препоръчва използването на метода оценка на показатели или т.нар. benchmarking. Ефективното прилагане на посоченият подход, в най-голяма степен гарантира адекватност на процеса по мониторинг на изпълнението на местните политики. Той се основава на разработване на система от критерии и индикатори, чрез която се осъществяват мониторинг и оценка на ключови обществени цели, политики и програми. Използването на система от ключови индикатори има няколко важни положителни функции:

  • измерване степента на реализация на публични политики и програми и постигането на ключови обществени цели;

  • оценяване на ефективността и ефикасността на дейността на публичните институции при реализацията на публичните политики и програми;



  • осигуряване на прозрачност за работата на публичните институции и реализиране принципите и практиките на доброто управление;

  • проследяване на напредъка в развитието на важни обществени сфери въз основа на обективни, достоверни и надеждни емпирични данни.



Оценка на показатели (бенчмаркинг)

От особена важност за гарантиране адекватността на получените резултати от мониторинга, чрез прилагане на посоченият подход е дефинирането на конкретни и ясни цели на мониторинг. Препоръчва се определянето на индикаторите за наблюдение да бъде съобразено с правилото SMART (акроним от Specific (конкретни), Measurable (измерими), Accepted (приемливи), Realistic (реалистични) и Time-dependent (обвързани със срокове).

Това означава оценяваните показатели да бъдат:


  • Конкретни (достатъчно точни и ясни, да не дават възможност за различни тълкувания, да бъдат разбирани по еднакъв начин от всички);

  • Измерими (да определят желано бъдещо състояние, така че да е възможно да се провери дали целите са постигнати, или не). Желателно е целите да имат количествено изражение или да се основават на комбинация от описание и скали за измерване.

  • Приемливи (да бъдат приети от всички, от които се очаква да поемат отговорност за тяхното постигане.

  • Реалистични (да бъдат амбициозни, но изпълними, смислени и мотивиращи за тези, които отговарят за постигането им.

  • Обвързани със срокове (изпълнението им да бъде свързано с определена дата или период).

Избраните индикатори за наблюдение са описани в следващия раздел. Правилата и процедурите за провеждане на мониторинг на конкретни политики, както и при мониторинга на ОПР се одобряват от Общинския съвет.
Методи за мониторинг

В зависимост от конкретните условия и изисквания към мониторинга, могат да се използват вече съществуващи механизми, или да се разработят нови такива. Като цяло мониторингът се подобрява, когато се използват механизми с елементи на участие, за да осигури ангажираност и съпричастност на заинтересованите страни, последващи действия и обратна връзка по отношение на изпълнението. Счита се, че това е задължително за мониторинга на крайните резултати, където познанията на партньорите са от съществено значение за оценката на напредъка. Механизмите за мониторинг с елементи на участие включват: групи по крайни резултати, срещи със заинтересованите страни, работни комисии и събеседвания с фокус групи.

Някои от обичайните подходи /механизми за мониторинг са:

Текущ мониторинг

Подходящ е за инициативи, свързани с чисто административни въпроси, като в такива случаи мониторингът чрез отчитане и редовни контакти може да бъде ефективен, по- специално при ограничени, “нестратегически” политики, които се реализират за по-малко от една година. Ако наскоро е бил осъществен друг мониторинг или е била направена оценка, или ако по време на среща на заинтересованите страни е била обсъждана неотдавнашна оценка и са били взети решения, следва да се остави време, за да може да се получи резултат от тези действия преди да се предприеме мониторинг.



Кратки отчети за мониторинг

Те се изготвят периодично. В тях се прави сбит и лесно разбираем преглед на статуса на политиките и обикновено не са по-дълги от две страници.



Годишните отчети за мониторинг

Те служат като основа за оценка на изпълнението по отношение на приноса за постигане на планираните крайни резултати чрез наблюдение на непосредствените резултати и прилагането. В тях се представят актуализираните резултати, определят се основните слабости и се предлагат насоки за бъдещето. Основните фактори, допринасящи за липсата на напредък, следва да се анализират, за да се улесни извличането на поуки от опита и да се подобри изпълнението.

В идеалния случай такива отчети трябва да се изготвят на всеки 12 месеца, като отчетният период следва да съвпада с финансовата година. По съдържание и форма годишният отчет за мониторинга е кратък и съдържа минимума от основни елементи, необходими за оценката на резултатите, главните проблеми и предложения за действия. Тези елементи включват:

• анализ на изпълнението през отчетния период

• слабости в напредъка към постигане на резултатите, в т. ч. причините за тези слабости

• извлечени поуки

• ясни препоръки за работата по преодоляване на основните проблеми в бъдеще.

Допълнителните, незадължителни елементи включват: разходи за непосредствените резултати, адекватност на подхода и стратегии за прилагане, степен на влияние на външните фактори.



Посещения на място

В някои случаи те се използват като допълващ механизъм за мониторинг. Следва да се обмисли времето на посещението, неговата цел по отношение на мониторинга и какво да се търси, за да се измери напредъкът. Чрез посещенията на място се потвърждават отчетените резултати, особено при по-големи инициативи.



Консултативни групи/групи по крайни резултати

Това са механизми за мониторинг, чрез които партньорите по една публична политика се събират за провеждане на обсъждания и анализи. Главната задача на съвместните форуми на партньорите е постигане на съгласие относно плана за мониторинг на крайния резултат и упражняване на надзор за неговото изпълнение.

В идеалния случай групите по крайни резултати трябва да се основават на вече съществуващи механизми като сформирани работни комисии и/или тематични групи. Но ако не съществуват обичайни механизми, могат да се провеждат периодични срещи на основните партньори.

Групите по крайни резултати правят оценка на непосредствените резултати със стратегическо значение и на свързаните с тях инициативи на партньори, като всичко това спомага за постигането на планирания краен резултат. Групите по крайни резултати трябва да бъдат средство за документиране и разпространение на извлечените поуки.



Годишен преглед

Чрез него се осъществява връзката между оценката на изпълнението, отчитането, обратната информация и крайната оценка. Това е един управленски диалог за оценка на напредъка към постигане на резултатите, който може да се използва за изграждане на консенсус и взаимно разбирателство.

Най-ефективният подход се основава на три въпроса:

• Какво искаме да получим от годишния преглед? Обмен на информация – вместо планиране и решаване на проблеми – с участието на основните “съюзници” или партньори, постигане на консенсус, по-голям напредък, определяне на стратегия и изготвяне на план и т.н.

• Кой трябва да бъде ангажиран? Големи форуми на основни партньори, на тематични групи или групи по крайни резултати; ограничени, но задълбочени по характер дискусионни срещи.

• Върху какво трябва да се акцентира? Върху най-спорните и трудни теми, прегледи на оценки и т.н.




Каталог: str prioriteti
str prioriteti -> 1. Значение и обхват на общинския план за развитие 6
str prioriteti -> Програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива 2012 2015 година
str prioriteti -> План за действие на община септември/2013-2014
str prioriteti -> Програма за регионално развитие, което е предпоставка за тяхното финансиране. Плащането на местни проекти от външни източници зависи от факта, дали са част от планов документ, по който има обществено съгласие
str prioriteti -> 1. Значение и обхват на общинския план за развитие 6
str prioriteti -> Енергийният паспорт на нова сграда се съставя от лицето, упражняващо строителен надзор, или от техническия ръководител за строежите от пета категория, преди въвеждане на строежа в експлоатация и съдържа енергийната характеристика
str prioriteti -> Програма за реализация на плана за развитие на община септември за период 2007-2013 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница