Политологията: не трябва да бъде зле преподавана история

Политологията:

• познание за политическите идеи и учения;

• 
  процесът на приемане на политически решения и политическата култура, която ги обуславя;
  
• 
  политически бихевиоризъм(прилагане на системни количествени методи за изследване на политическото поведение, свързано с емпиричната политология;
  
• 
  изследване на политическите органи и организации в обществото;
  

• 
  глобално;
  
• 
  регионално;
  
• 
  национално;
  

N1 ПОЛИТИКА И ПОЗНАНИЕ ЗА ПОЛИТИКАТА

ПОНЯТИЕ ЗА ПОЛИТИКА

1. 
   политиката като осъществяване на власт(Макс Вебер:”политиката е стремеж към участие във властта или стремеж за влияние при нейното разпределяне между държави или групи от хора в държавата”).
   
2. 
   Политически институционализъм-свързан с държавните институции и нормите, които ги регулират(доминиращ допреди 20-30 години подход, под въздействие на юристите в политиката).
   
3. 
   Политиката-обществена дейност, насочена към установяване на различни правила за взаимодействие в публичната сфера(акцентът е не върху нормата, а върху дейността, развитието на политическия процес).
   
4. 
   Политиката-обвързващо разпределение на ценности(Дейвид Иистън);сравнително ново направление в политическата теория(от втората половина на XXв.); разглежда политиката като средство, чрез което се регулира разпределението на различни ценности в обществото.
   
5. 
   Политиката-сфера на обществени конфликти и тяхното разрешаване. Съществуват различни възгледи:
   
   • 
     Класовите противоречия-основен двигател на обществения прогрес; налага се интересът на една или повече класи над останалите(Марксизъм);
     
   • 
     Сравнението на политиката с антиномията “приятел-враг”;
     
   • 
     Плуралистична теория(полиархията на Робърт Дал)-разглежда политиката като средство за постигане на компромис между различни обществени групи в съревнованието за утвърждаване на определени интереси или ценности като за това се използват различни норми, трайно установени чрез определени институции.
     

Морис дьо Верже поставя знак на равенство между политология и политическа социология(социалната структура на обществото-различните социални групи и властта им върху институциите).

Задача на политологията е да анализира политическата структура на обществото – партии, политически движения, групи за натиск и тяхното влияние върху държавната власт.

В политологията се включва и държавознанието като една от институциите с политическа роля.

Предметът на политологията се свързва преди всичко с държавата или с властта. Съществува дискусия за това дали политологията е наука за държавата или наука за властта. Понякога се среща уравнението, че политиката е власт, а властта-политика.това съждение е вярно в първата си част, но не и във втората. Политиката е властови феномен, но не всяка власт е политическа. Властта е по-обща категория, която не се свежда само до политиката.

Политологията не може да се откъсне от изучаването на държавата, но се свежда до политиката-по-общия контекст на властовите феномени.

Методология:

1. 
   Тясна връзка между социология, политология и юриспруденция(юридическа теория).
   

2. 
   Юрген Хабермас: Правото не можа да се раздели напълно нито от морала от една страна, нито от политиката от друга.
   
3. 
   Възможно ли е да се отдели теорията от идеологията? Възможно ли е при изучаване на обществените явления да се абстрахираме от всяка идеология? Възможно ли е познанието за политическите процеси да бъде отделено от идеологическите?
   

Без да се стига до профаниране на теорията, трябва да се признае влиянието на идеологиите.

• 
  Аналитично наблюдение;
  
• 
  Да предписва развитието на политическите явления и процеси;
  

НАУКИ

Политологията би трябвало да се придържа към казуалността, но трябва ли да внася и ценностни съждения? Изследванията, познанията за фактите не могат да се освободят от връзката на фактите с ценностите. Научният анализ, от друга страна, не би трябвало да се превръща в пожелателен анализ. При солиден аналитичен подход абстрактният фундаментален характер на науката може да се запази.

Маркс: Философите са се опитвали да обяснят света, а сега трябва да го променят.

N2 ПРАВО И ПОЛИТИКА
ПОСТАНОВКА НА ВЪПРОСА
Право и политика-две различни обществени явления, които се преплитат; разграничаването е трудно; два пресичащи се кръга с различни точки на пресичане:

• 
  Правни и политически семейства.
  
• 
  Политически идеологии.
  
• 
  Конципции за правото.
  

Разграничението между двете е трудно поради сложността на двата феномена.

Колкото повече правото се свързва с политиката, толкова повече се превръща в неин инструмент.

Като цяло в правния позитивизъм, правото се определя като воля в държавата и политиката.

Колкото повече правото се възприема като нормативни изисквания, толкова повече се отделя от политиката.

Ядро на теорията за правова държава или Rule of Law.

• 
  Онтологичен-въпреки близостта си, правото и политиката принадлежат на различни класове обществени явления и се различават още по своето съществуване(онтология).
  

Политика-неотделима от властта; дейност по представителство на интересите на различни обществени групи, по поддържане на реда и управлението на обществото; власт, която се отнася към организирането на властта в държавата – най-силният инструмент за налагане на сила; това я отличава от другите видове власт; родовата характеристика на политиката(властта)основно я разграничава от правото.

Принадлежността на правото и политиката към различни феномени не ги отграничава напълно. От нормативна гледна точка политиката води до налагане на правила(норма). Правото е обусловено от политиката. Политиката, от друга страна, е управление и разпределение на властта и според юридически правила.

• 
  Деонтологичен-визира дължимото-онова, което трябва да се случи, правилата, предписващи дадено поведение.
  

• 
  Мотивационен-от гледна точка на мотивацията.
  

Политиците трябва да отстояват определени обществени интереси. Интересите са тяхната мотивация.

Юристите трябва да служат на правото и закона.

ПОЛИТИЦИТЕ – ОБЩЕСТВЕНО АНГАЖИРАНИ

СЪДИИТЕ – ПОЛИТИЧЕСКИ НЕУТРАЛНИ И БЕЗПРИСТРАСТНИ

• 
  Аргументационен
  

В политическата аргументация основен е въпрост за целесъобразността на актовете. Включва преценка дали даден акт, решение, действие рефлектира върху различни интереси. Приоритет е да се обоснове съдържанието на избраното решение, да се докаже, че служи за постигане на публично обявени цели. Когато законът не служи на тези цели, тоъ се променя.

Най-широко поле за дискусии относно законовата целесъобразност дават конституционната и законодателна дейност. Следователно политическата целесъобразност се поставя в определени юридически граници, поне докато те не се променят.

N19 РАЗГРАНИЧЕНИЕ МЕЖДУ ПОЛИТИЧЕСКА И ЮРИДИЧЕСКА ВЛАСТ

Проблемът за властта кореспондира с този за волята. Власт – налагане на волята на един суббект над тази на друг. Разграничаването на властта на политическа и юридическа показва различни нейни страни. Ясното юридическите функции и принципа за разделение на властите подготвят разграничението на политическата и юридическа власти. То може да се направи според:

• 
  Контролът върху всяка от двете власти;
  
• 
  ...............................
  
• 
  Предмет на двете власти;
  
• 
  ...............................
  

Монтескьо: Съдът няма право на своя воля. Съдията се съобразява със закона.

В англосаксонската правораздавателна система съдът тълкува, но може да постановява права или принцип-прецедентно право. Това е и положителната роля на съда. –Върховния съд в САЩ, по-късно и други американски съдилища. Създаването на съдебни прецеденти пправи съда субект на политическата мласт.Политическото разделение на властите запазва независимостта на съдълищата. (американски автори)-съдът участва в политическия процес, но това не дава основание разликата между политическата и юридическа власт да се заличава.

Очертаните теоретични модели на разгриначаване не изчерпват въпроса, когато трябва да се разреши в практиката.

Политическата власт може да действа по собствена инициатива-политическа активност(пр:законодателна инициатива) Органите на изпълнителната власт действа и по инициатива на частни юридически лица. Типичната юридическа власт в съдилищата действа по инициатива на двете страни.Съдът не може да се самосезира, защото това пречи на обективността на фактите и независимостта от двете страни.

Политическата власт променя съдържаниетоспоред общественото мнение. Не е задължителна промяна в обстоятелствата, а промяна в оценката, т.к. политическите актове са променливи. Юридическите средства за предотвратяване на чести, непоследователни промени в актовете са твърде малко.

Актовете на юридическата власт са стабилни-не могат да се променят от постановилия ги, нито от страните.

Възможностите за промяна са само в съдебния процес.Основанието за преразглеждане са само в границите на закона.

След влизането на акта в сила може да бъде променен. Стабилността на актовете води до стабилност в правния и обществен живот.

Контролът върху актовете

Полититическата и юридическа власт се различават по контрола, на който подлежат и който налагат.

Институциите на политическата власт и техните актове са подложени на обществен, политически и юридически контрол. По-голямата свобода на политическата власт обуславя и по-голямата възможност за контрол.

Контролът върху юридическата власт се осъществява от различни иинстанции на самата юридическа власт-стриктно формализиран по основание, обхват и степени.

Контролът от страна на политическите институции е силно ограничен и не засяга правосъдието. Независимостта на съдебната власт не изключва нейната отговорност.

Юридическата власт контролира законността на актовете на политическата власт. Докато съдът отменя актовете , които не са със закона, съдебните актове не могат да бъдат отменени от законодателната власт.

Все повече актове на съдебната власт???-закон. и адм. могат да бъдат под контрол на съдебната власт.

Предметът на контрол на съда е ограничен в рамките на конституцията и закона.

Юридическият закон води до отмяна на незаконосъобразен акт, но но промяна на съдържанието му се провежда от органа, осъщестяващ определени държавни функции.

Политическа власт

Власт(понятие)-от от времето на Макс Вебер- властта е способността на един субект да налага волята си върху тази на друг субект. Волята преминава от потенциално във фактическо състояние.

Властта е не само обществено отношение, но и отношение между самите индивиди.

Разграничение между властта и сродни явления: Властта може да се отличи от господството, принудата, влиянието, както и обективните зависимости в областта на икономическите отношения. Властта не е тъждествена на насилието или принудата. Насилието е цялостно изключване на възможността за избор пред субекта. Индивида е третиран като обект. Принуда и заплаха са категории в правото (пр.грабеж по принуда изключва избора?) Заплахата -възможностите за избор са сведени до две.

Властта се различава и от влиянието-решението се взема от този, върху когото се осъществява влиянието и това е не само възможен, но и предпочитан избор. Влиянието може да бъде и непреднамерено. В категорията на влиянието можем да поставим и манипулацията-завоалирана комуникация, скриваща действителните мотиви на извършителя й и е в интерес не на повлияния, а на онзи, който я извършва.

Властта е различна от всички тези категории.

Някои определят властта като отношение между субекти, в което едната страна взема надмощие над другата поради неравността на ресурсите, с които разполага. Поради това тези отношения са асиметрични и успоредни.

Политическа власт- налагане на волята на определени обществени групи в процеса на целеполагане и разпределяне на ценности чрез установяване на общи правила и индивидуални предписания.

Дж.Кенет Гълбрайт-старши-“Анатомия на властта”

Алвин Тофлър-“Трусове във властта”-дори заглавието на Тофлър си служи с термините сила, богатство и знание

Гълбрайт:

1. Принуждаваща власт-властта осигурява подчиняване чрез използването на определен апарат за принуда, в който се съдържа потенциална възможност за прилагане на мерки в случай на неподчинение на властта-принуди. Този инструмент е стар като човечеството. През ввсички епохи и общества се използват определени форми на принуда. Тази власт може да бъде и нерегламентирана.

2. Компенсаторна власт-свързана с възнаграждението, което лицата получават за осъществяване на определено поведение. Власт на богатството, по-съвършена. Наречена компенсаторна, защото се основава на взаимната изгода от всяка човешка дейност. Очакването за получаване на възнаграждение е водеща сила. Във функционално отношение, в разчленяване на отделните отношения може да се каже, че съществува реципрочност: изпълняването на определени задължения дава основание за получаване на възнаграждение. Това е ресурс на власт, неравномерно разпределен в обществото. Капиталът се превръща в инструмент на властта за определени групи. Капиталът-водещ фактор в обществената организация и упражняване на властта.

3. Условна власт-власт на знанието(Тофлър)-въздействието на определени идеи, мироглед, на система от възгледи, които определят обществената нагласа и предпочитания. Таози власт въздейства върху мисленето, ориентацията. Когато определени идеи, според някои философи, завладеят обществото, те се превръщат в материална сила. Свързана е с информацията-не само знанието, но и всички факти и източници за осведомяване, до които различните лица и групи имат достъп. Това средство на властта създава най-големи условия на демократичност на властта, защото знанието и информацията са неотчуждими-притежателят им трудно може да бъде подложен на външен натиск. Това го прави по-достъпен инструмент на властта за по-широк кръг от хора. В редица случаи достъпът до информация и знания зависи от политическите и икономическите фактори. Знанието-перспективен ресурс, защото за разлика от другите ресурси, които се изчерпват, прилагането на знанието не го изчерпва, а се усъвършенства и развива. Този инструмент на властта е много важен днес.

Разграничаване на властите според субектите, на които принадлежат източниците, от които произлизат:

1. 
   Индивидуална власт -власт на личността, харизматичните качества на личностите. Проявява се в преломни и преходнипериоди, когато чрез определени личности се прилага определена политика и се възприемат определени идеи. До голяма степен се определя от качествата на личността.
   
2. 
   Собственост и доходи -дават възможност за изява в множество сфери на властта.
   
3. 
   Организацията –тази институция, която има най-голямо значение в анализа на политическата власт.В някои идеологически течения се изтъква, че ако носителите на определени идеи имат стройна организация, могат да променят обществото. Свързана е с различни сфери на властта:
   

-принуждаваща власт-пр:държавата, но и разл. политически организации

-финансова власт-средствата, с които разполага дадена организация увеличават властовите й възможности-пр:транснационалните корпорации.
Начин осигуряване легитимност на властта:

Три типа легитимно господство/власт(Макс Вебер) Различни начини, по които се постига признаване на определен ред. Легитимността поставя въпроса не само за легалността, но и за приемливостта, опира до източниците и оправданията на властта, а не само до някакъв технически ред.

1.Харизматичен-тази власт се извежда от извънвсекидневната преданост към геройската сила/личния пример на един човек. Когато авторитетът на личността е толкова голям, че да предизвика доверие в обществото. Има голяма доза психологическо въздействие, а не рационалност, въпрос на чувства, а не на аргументация.

2.Традиционен-власт, основана на обичаи, традиции. Тя се крепи върху всекидневната вяра в свещеността на отколешни традиции. След като нещо съществува толкова време, утвърдило се е, следователно оправдава своето съществуване. Особена сила в традиционните общества, където животът на различни поколения не се различава особено. Това е нещо, което се прилага като наследство.

3.Рационален- рационализирането на властта означава да се установят правила, които се създават от хората в процеса на тяхната практическа дейност. Тук може да се говори и за легалността, за закона, който в много по-голяма степен се възприема като човешко дело, отколкото обичая. Пригодността на серия правила се доказва от нуждата от тях. Тези правила се създават от определени институции, чиито представители защитават определени интереси, но са излъчени от обществото.

Разграничаване на властта според основните сфери на човешката дейност и обществен живот

1.икономическа сфера, източник-богатството. Отнася се до производството на стоки и услуги.

2.социална сфера-отнася се до възпроизводството на индивида и обществото.

3.духовна-сферата на идеите и знанието. Обхваща възпитанието, образованието и културата.

4. политическа-в нея са включени политическите и др. организации с отношение към политическия процес, установяване на правилата за общ. процеси и принуда.

Икономическа, полит., информационна власт

Държавна власт

Религиозна власт

Кои са функциите на политическата власт? Тези функции отличават полит. от другите власти.

Две основни:

1.представителна/интегрираща-по пътя на това представителство се създаван организации, чрез които гражданите участват в обществения живот.

2.управленска-чрез политическата власт се осъществява управление на обществото. Елементи на тази власт са необходими за управлението на различни обществени дейности.

Политиката повече или по-малко определя управлението на останалите обществени дейности.
N6 Политическа и икономическа власт
Промени, които настъпват в икономическата и политическа власт в най-ново време.

Промени в ролите на различните ресурси, които използва икономиката. Във времето на индустриалната епоха, на едрото машинно производство и верига от машини, автоматизиране на редица произв. Дейности се създават стереотипи, ясно обособяване между различни групи участници в производствения процес- група на притежателите и на работниците. С промяната на обществото този масов тип се променя. Голяма роля играе знанието. Увеличава се кръга на лицата, влагащи творчество-много от работниците стават по-малко взаимозаменяеми. Разнообразява се групата на лицата, участващи в произв. процес. Променя се начина, по който се задава произведената стойност-според знанието. Неговата роля става толкова голяма, че дори потребителят се превръща в творец на принадената стойност. Така знанието е на път да се превърне в знаменател. Това вещае и промяна на иконом. Процес. Големите фирми с ясно изразена йерархия имат значение, но то намялява и ще намалява в бъдеще. Появяват се икономически субекти, коита променят икономическата среда-по-гъвкава организация на роизводството, съвместно действие с други производители. Увеличава се ролята на отнош., които съществуват м/у различните произв. звена. Демасовизацията на произв. води до демасовизация на организациите. Можем да говорим за своеобразна мозаечна власт на икономическата среда.

Демокрацията навлиза в критичен период. Основната причина е че индустриалният свят създаде масовата демокрация, следователно с промените в иконом. среда следва да се променят и политическите форми. Във всяка система трябва да има съответствие между начина, по който обществото създава блага и този, по който хората се управляват. Промяната на едната води до промяна или унищожение на другата. Във всяка епоха се очертават основни политически противопоставяния. Но преди борбата между леви и десни стои борбата между традиционализма и модерността от втората вълна. Може да се предполага, че третата вълна ще доведе до иконом. Битка за промяна на полит. институции. В този процес все по-остро ще става противопоставянето национ. И международното. Политиката ще бъде повлияна от различни нива, на които се търсят решения на общ. проблеми. Глобалисти и националисти. Политиката става по-сложна, защото не са обособени различните обществени групи, които търсят представителство.

Правни институти

В социолог. смисъл – трайни соц. Отношения, форми на поведение и организация на общ. живот. Типът и характерът на институциите н едно общество дават представа за неговата организация и развитие.

Институцията – изкристализирала форма на ред. Съществува чрез определяне на дължимото поведение и неговото осъществяване

Институционността–неделимо свързана с нормативността; институцията не е равнозначна на отделна норма – по-обща категория.

Паралел между норми и институции

1.норми-правила за поведение, съдържащи материална алтернативна оценка на поведението на адресатите в определени ситуации, отделят се от обществените отношения по пътя на институализацията; всеки нормативен комплекс – системен кръг от явления, които са институционализирани чрез общественото съзнание и духовно-практическата дейност на хората, които не могат изолирано да постигнат социалните си цели, без да са част от нормативния ред. Следователно нормативността е преди всичко предписващ модел на обществено оценено поведение;

2.институции-синтез на взаимозависими обществени отношения от нормативната област; нормативно отразени и персонално осигурени (евентуално и организационно) с оглед на обществените функции, които изпълняват; институцията предполага и гарантиране на действието на реда, осигурен чрез нормите; всяка една институция е обвързана с определени обществени функции; социалните общности – институции (заради функциите, които изпълняват – цялостен нормативен модел на световната общност); обществени организации за различни от социалните общности не са социална даденост, а включват относително постоянен състав от хора, обединени от бощи цели, следователно всяка обществена организация (партия, държава и др.) е институция, но не всяка институция е непременно обществена организация (род, племе).

Развитие на процеса на институционализация (исторически фази).

1. 
   елементарен начин на институционализация на обществените отношения – самата социална общност създава определен нормативен ред –автономно (автогенно) регулиране – социалната общност сама създава и защитава обществения ред – първичен начин на институционализация;
   
2. 
   създаване на организации, които установяват и поддържат свой ред, чрез който въздействат върху обществото и социалните общности; разграничение между обект и субект на регулирането; налице е проводник на нормативното въздействие, следователно ролята на субективния фактор изпъква; става дума за управление; създаването на различни видове обществени свидетелства за саморегулирането на социалните общности; създадените организации започват да управляват обществените процеси; вторичен начин на институционализация; усложняване на обществените отношения, различни групи интереси, следователно допълнителни правила за поведение;
   

Разпределението на властта в обществото и неговото управление възникват исторически с формирането на отчетливи социални разделения в обществото. Чрез тях социалнте групи получават възможност да изразяват и защитават своите интереси; наличието на конкуренция и институции налага създаването на универсалната организация на обществото-държавата.

Политическата институционализация се отнася към вторичната институционализация на отношенията.

Видове политически институции с оглед на изпълняваните от тях обществени функции:

Две основни групи- различни видове организации, които играят роля в политиката:

1. 
   институции-посредници между обществото и различните социални общности и държавата като универсална, всеобхватна обществена организация; съвременните общества-политически-партии, други обществени организации с политически функции-граждански сдружения, синдикати и други; мерки?-ключова роля в този посреднически процес;
   
2. 
   държавата-универсална политическа организация.