Полковникът от дс и зам директор на нсс чавдар Петров: ЦК прибра 60 млн от италианската мафия

Изтегляне 87.62 Kb. Дата 05.02.2018 Размер 87.62 Kb. #54920

Навигация на страницата:

• - И каква бе тук ролята на Държавна сигурност
• да се вземе рецептата на „Марлборо” е все едно да се открадне рецептата на “Кока-кола”
• - При производството на марката „Виктори” в Благоевград най-напред не сте могли да “улучите ваксата”. И тук ли сте използвали американските харманджии
• голяма, огромна печалба
• - И тези български пари от италианските кооперативи изчезнаха, така ли А може би е имало и други такива сметки Отговаряли сте и за хранително-вкусовата промишленост...
• - И Жан Виденов ли не посмя
• - А каква е ролята на Луканов в цялата тази история Той ли забраняваше ревизиите на тези сметки
• Складовете пращяха от стока, в магазините нямаше нищо
• Андрей Луканов бе гений, но той се оказа зъл гений за България
• - Добре де, на тези сметки днес не може ли да се направи ревизия Та това си е народна пара!...
• - Ами тези куфарчета с пари, за които се говори в България, от тези сметки ли са били
• в края на 1989 г. в трезорите на БНБ е имало кешово около 4 млрд. Долара
• от тези пари са останали само 300 млн. долара
• - Г-н полковник, нека да завършим с нещо като черешка на тортата. Как и кога сте докарали пари на България по най-безопасния начин от чужбина
• Едно интервю на Красен БУЧКОВ

Полковникът от ДС и зам.-директор на НСС Чавдар Петров: ЦК прибра 60 млн. от италианската мафия Парите бяха преведени в швейцарска банка и след това се изпариха, Луканов има пръст в това Полковник Чавдар Петров има 23 г. трудов стаж в МВР и органите на Държавна сигурност, а след 1990 г. в Национална служба за сигурност. През 1996 г. се пенсионира по собствено желание като заместник- директор на НСС. Отговаря за вътрешната икономическата сигурност в преходния период. Член е на Управителния съвет на Национална асоциация „Сигурност” от седем години.Репортер на “ШОУ” разговаря с него за методите и начините, с които ДС е осигурявало милиони за България и къде са отишли тези пари.  - Г-н полковник, как бе направен първият пробив в придобиване на нови технологии за “Булгартабак” от Запада по време на Студената война, за да се превърне България в най-големия износител на цигари и тютюни по онова време? - Започнах работа през 1974 г. в т.нар. Икономическо управление на Държавна сигурност, като отговарях за хранително-вкусовата промишленост, включително и за “Булгартабак”. По това време той започна своето бурно развитие. Не знам доколко е известно на хората, но “Булгартабак” стана най-големият износител на цигари в света. Това за една малка България беше страхотен бум. “Филип Морис” започна да ни доставя модерни технологии, а “Булгартабак” започна производството на цигарите на американската фирма „Марлборо”. По оценка на всички специалисти нашата цигара "Марлборо" най-много се доближаваше до оригинала. Бе търсена и пушена цигара.  Някъде 1976-77 г. се видя, че за да върви България напред, трябва да усвояваме нови технологии, нови материали. Искам да подчертая, че по време на Студената война Запада беше наложил ембарго на тези достижения за социалистическите страни. Системата се казваше КОКОН. Не ни даваха определени технологии да ги внедряваме в нашето производство. Булгартабак направи първия пробив. И ние помогнахме за това. - И каква бе тук ролята на Държавна сигурност ? - За пръв път в България започнаха да идват масово американски бизнесмени и тъй като бяхме два противникови лагера, ние, като органи на сигурността, проявихме интерес към тях. Интересен е фактът, че „Филип Морис” водеха със себе си т.нар. харманджии - хора, които правеха цигарите. В една цигара „Марлборо” по онова време се влагаха над 40 различни екстракта от растения и аромати. А “Булгартабак” се бе ориентирал към производство на цигари с ориенталски и български тютюни. С един от тези харманджии, който бе направил цигарата „Марлборо”, установихме отношение и по специфичните начини и методи на ДС успяхме да придобием над двеста рецептури. В резултат и на това бяха разработени нови марки цигари у нас, чрез които след няколко години се проби на западните пазари – пазарите второ направление. Започнаха да се изнасят цигари и в Иран след ислямската революция. Харчеха се като топъл хляб. Разработиха се цигари за Ирак, започна износ за Тунис и Мароко. В най-добрите години “Булгартабак” стигна до производство на 150-160 000 тона тютюн в най-добрите си години и до 95 000 тона цигари. За сравнение това производство днес не надхвърля 30 000 тона, а цигареното производство, без контрабандата, стига едва 23 000 т. Разликата е голяма.  Та с този харманджия бяхме установили доверителни отношения. Не му се плащаше. Неслучайно казах, че използвахме специфични методи. Той разбра, че и при нас има хляб. А това е огромен труд да се вземе рецептата на „Марлборо” е все едно да се открадне рецептата на “Кока-кола”. Този човек може да е жив, не мога да му кажа името.  - При производството на марката „Виктори” в Благоевград най-напред не сте могли да “улучите ваксата”. И тук ли сте използвали американските харманджии? - Когато започнахме да правим новите марки цигари, се оказа че за „Виктори” във фабриката не могат да достигнат качество. По рецептура в барабана, в който се варят и объркват тютюнът и смеските, точно когато станеше 40 градуса температурата, трябваше да се впръсне за десети от секундата сливов екстракт, който придава вкус. В един барабан има около 40 тона тютюн. Ние, с нашите технологии, не можехме да впръснем екстракта както трябва, той падаше като капка, не можехме да го разпръскаме. Един друг от тези харманджии успя да ни достави такава дюза, която бе под ембарго. И нещата тръгнаха добре. - Чул съм ви да говорите за сделка, която от ДС сте направили с италиански кооператив. Тя е била за милиони долари, които е трябвало да се използват за благото на народа, но са отишли в сметки на ЦК на БКП в Швейцария, Австрия и Германия...? - При една от изселническите войни в началото на 80-те години закъсахме за тютюн. За да изпълни договореностите, които “Булгартабак” имаше като износител №1 в света, трябваше да се търсят тютюни от друго място. По това време Общия пазар бе приел директива, според която щом капиталистическа страна прави износ към държава от социалистеческия лагер, получава субсидия от Общия пазар. Тази инструкция бе секретна и ние от ДС не я знаехме. В опитите си да се намерят качествени тютюни, “Булгартабак” се свърза с кооперативи в Южна Италия. Те по качество съвпадаха с нашите изисквания. Започнаха се търговски разговори, като италианците предложиха цена от 1,20 долара на килограм. Пак с нашите методи на ДС, които се използват и до ден днешен от всички служби, успяхме да се доберем до тази инструкция на Общия пазар. Разбрахме, че ако закупим тютюн от Италия, Общия пазар ще покрие всички разходи на кооперативите и дори ще имат печалба. Доставихме тази информация на тогавашния министър на външните работи Христо Христов, който извика ръководството на “Булгартабак”, разработиха стратегия и започнахме да купуваме тютюна от Италия за 5-8 цента на килограм. За период от 4-5 години закупихме около 60 000 тона тютюни от Италия по тази схема. Ще припомня, че “Булгартабак” бе третият вносител на валута у нас по това време – след военната промишленост и електрониката. Взе се голяма, огромна печалба след преработката и продажбата на цигари. Затова по тази сделка все още се мълчи. Но по едно време плащанията започнаха да минават през банка в Швейцария. Беше открита сметка на името на български гражданин, казваше се Христо Лукорски. Той контролираше сметката, вземаше голямо възнаграждение. Ние разбрахме, че между него и италианските кооперативи се провели разговори. След тях те започнаха да ни изпращат документи, все едно че са вкарали тютюни в България, без да правят това. Кооперативите си получаваха субсидията от Общия пазар, но след като нямаше реален износ, парите се деляха с нас. Получавахме долари и ние. Абе, италианските кооперативи се ръководиха от тяхната мафия! Това е истината! Само за година и нещо в нашата сметка в Швейцария се натрупаха около 54 млн. долара. Това бе огромна сума за онова време, пък и за днешно не е малка.  Когато се подготвихме да арестуваме господин Лукорски за това престъпление, от военния отдел на ЦК ни спряха. Казаха ни само да дебнем като кучета. Без да се намесваме и да арестуваме. Питах тогава и сега питам къде отидоха тези пари? Тогава имахме в България т.нар. резервна програма, чийто идеолог бе покойният министър-председател Андрей Луканов. В нея отиваха набраните средства от подобни операции. Част от парите оставаха в България, друга част се превеждаха по сметки в чужбина. - И тези български пари от италианските кооперативи изчезнаха, така ли? А може би е имало и други такива сметки? Отговаряли сте и за хранително-вкусовата промишленост... - За съжаление след демократичните промени аз вече бях заместник на НСО. Не успяхме или по-точно не ни разрешиха да направим ревизии на тези сметки. Дружеството, което Лукорски ръководеше, се казваше „Тангра”, можеше още тогава да го проверим... Имаше и други специфични операции от този род. Една от тях бе във “Винимпекс” - това беше външното дружество на “Винпром”. Създадена бе негова дъщерна фирма в Англия. Започнахме да изнасяме за Острова вина, а оттам внасяхме уиски. Чрез поставени лица това уиски се реекспортираше в Арабския свят. Печалбата от милиони долари пак отиваше в сметки в Швейцария, Германия и Холандия. Ходил съм при министър-председатели на България и съм искал да се направи пълна ревизия на тези сметки. Знаехме част от сметките. Нито едно правителство в началото на прехода не посмя, не пожела да се направи това!!! - И Жан Виденов ли не посмя? - Той бе убеден в това, което говоря, но не можа да намери сили да се пребори с всичко. Не му стигнаха силите. Те го сложиха начело на държавата, като мислеха, че ще е пионка на силните в БКП, но той се бореше против разрухата. - А каква е ролята на Луканов в цялата тази история? Той ли забраняваше ревизиите на тези сметки? - Разграбването на България започна още през 1989-1991 г. То стартира с разгрома на службите. Та нашата главна задача бе да пазим социалистическата, държавната собственост. Но когато генерал Атанас Семерджиев седна на стола на министъра в МВР, уволни 14 000 души. С това обезглави службите. Тези, които останаха на работа, изпаднаха в стрес. Блокира се работата. По това време започна преливането на държавната собственост в частна – без правила и по особено груб и безкомпромисен начин. Андрей Луканов, според мен, е в основата на това разграбване. Не можа да овладее процесите, които беше замислил. А генерал Семерджиев, като предан комунист, изпълняваше заръките и политическата поръчка на партийните лидери, без да се съмнява в тяхната безпогрешност и дори без да се замисли какво прави. Първото разграбване започна с обявяване на т.н. Мораториум по външния дълг. Все едно че България не можеше да си плаща задълженията. Това блокира работата на икономиката - та тя беше 80 на сто отворена към световните пазари. Като блокирахме плащанията, чуждите фирми престанаха да ни доставят материали и суровини. По мое мнение това се направи, за да може от Швейцария на Балканския полуостров икономиката на България да потъне и се раздържави на безценица. Това се приведе в изпълнение от първото правителство на Андрей Луканов. Вторият удар бе със създаването на т.нар. изкуствен дефицит. Аз отговарях за хранителната промишленост. Складовете пращяха от стока, в магазините нямаше нищо. За какво беше това? - Създаде се психоза у хората. Това бе начин да се увеличат цените, да се натрупа в мутрите капитали. Този, който държи склада, всеки ден увеличаваше цените. Натрупаха се много средства у тези хора. За мен Андрей Луканов бе гений, но той се оказа зъл гений за България. Това е истината. Пак казвам - не е предполагал че това, което прави, ще заработи против държавата... - Добре де, на тези сметки днес не може ли да се направи ревизия? Та това си е народна пара!... - Най-добре ще е всеки случай да се гледа поотделно. Но според мен вече е късно за това. Тези сметки са прехвърляни многократно, минаха двадесет и повече години. Ако са прехвърлени още в началото на 90-те, те са изчистени и като архиви, държат се в нови офшорни зони и са в ръцете на нови български капиталисти, в частни ръце. - Ами тези куфарчета с пари, за които се говори в България, от тези сметки ли са били? - За тези куфарчета се говори много, но по мое мнение отговор трябва да даде тогавашният председател на БНБ – Драгневски са казваше. Тогава имаше една-единствена банка – БНБ и външнотърговска банка. Парите се съхраняваха в трезорите на БНБ. Парите се управляваха от БНБ. Ние разполагахме с оперативна информация, че в края на 1989 г. в трезорите на БНБ е имало кешово около 4 млрд. Долара Говоря за долари, без български пари. Но няколко месеца по-късно, след изборите за Велико Народно събрание през лятото на 1990 г., се разбра, че от тези пари са останали само 300 млн. долара. Ако е имало куфарчета с пари, най-вероятно са от тези долари. За съжаление, никой не посмя и не даде разрешение да се направи ревизия и на БНБ. Нито Тодор Вълчев, нито други от правителствата. С него проведохме разговори, за да вкараме наш човек в БНБ. Но Емил Хърсев, който бе подуправител на банката, застана категорично против това и не направихме нищо. Ако беше станало, щеше да станат ясни много неща по намаляването на резерва и най-вече къде са отишли парите. И пак ще кажа – ако органите не бяха разбити, това нещо не можеше да се случи. Убеден съм! - Г-н полковник, нека да завършим с нещо като черешка на тортата. Как и кога сте докарали пари на България по най-безопасния начин от чужбина? - В началото на 80-те години установихме контакти с един български емигрант от Гоце Делчев – Иван Скендеров. Той е бил ръководител на младежката организация на ВМРО „Ванче Михайлов”. Когато се разтурва организацията, той избягва от България с парите на ВМРО. Но подчертавам - до края на живота си той остана един истински българин! В България семейството му бе под наше наблюдение. На близките му не се разрешаваше да излизат в чужбина. След като се запознахме с него, пуснахме семейството да го види. Работехме с него и по други задачи. В края на краищата, преди да почине, той остави завещание, с което дари на България около 16 млн. долара, а близките осигури с по-малки суми. Ценни книжа, недвижими имоти в Швейцария и Германия, фирма за игрални апарати в Германия... – всичко даде на държавата. Направи дарение за изграждане на болница в Гоце Делчев. По-късно под натиска на Атанас Малеев /шурей на Тодор Живков/, който бе шеф в министерството на здравеопазването, ЦК реши да промени завещанието. Парите отидоха за изграждане на кардиологичната клиника на д-р Чирков, за „Св. Екатерина”. Болницата в Гоце Делчев се спря. Самото прехвърляне стана някъде 1985-86 г. Големите от ЦК и Политбюро му се отблагодариха за прегледите, които им е правел по онова време в Германия. Едно интервю на Красен БУЧКОВ Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 87.62 Kb. Сподели с приятели: