Половото възпитание в българските училища

3. Намаляване на абортите и злополучните последствия от тях.

4. Ограничаване в разпространението на заболяванията, преносими по полов път, и преди всичко на СПИН...

Но навсякъде, където действат такива програми, в страните в преход, включително Русия, данните сочат, че се увеличава броят на заразените със СПИН, нараства процентът на престъпленията на сексуална основа, извършени от непълнолетни, намалява раждаемостта поради нежеланието на младите хора да сключват брак и да отглеждат деца. В България прирастът на населението от 1990 г. насам е отрицателен. За 2000 г. той е -5,1 на хиляда, а за 2002 г. -5,6 на хиляда (данни на Националния статистически институт). И в същото време ФНООН "допринася за националното развитие", като "оказва съдействие за създаване на функционираща система за снабдяване на населението с контрацептиви". И другите фактори за демографския срив - емиграцията и застаряването на населението, - разбира се, имат значение, но основният е ниската раждаемост.

Една от най-важните последици на семейното планиране и сексуалното образование е постепенното развращаване на децата и младежите чрез прилагане на принципите: "Правете каквото искате, само се пазете" и "Всеки има право на избор." Да се предостави на младите хора правото на избор изглежда съвсем съвременно, но ако вземем под внимание особеностите на тази възраст, би трябвало сериозно да се замислим дали е редно. За няколко години през този период детето се превръща в младеж и измененията, които настъпват, са наистина драстични, непредвидими и най-важното неконтролируеми. То не само израства физически. Едновременно се извършват и изключително важни психически промени. Когнитивните процеси - най-вече паметта и понятийното мислене - се доразвиват. Изграждат се характерът и личността. Самоосъзнаването насочва порасналото дете към вътрешния му свят, към собствените му преживявания. Израстващото дете – вече млад човек - все още не си е изяснило кой е, какво е мястото му в света, какво иска и какво може да направи в живота си. За всички е ясно, че младежите на 14-16 години са в период на интелектуално, емоционално и социално съзряване. Но това е процес, развитие, ставане... И решенията, взети тогава, едва ли са достатъчно зрели и отговорни. Не е ли по-добре те да се отложат за времето, когато преходът ще е завършил, вместо да се допуснат непоправими грешки в резултат на подражание или емоционална лабилност. За съжаление обаче се препоръчва точно обратното. Често като оправдание на тази пропаганда се изтъква основанието, че щом всичко е разрешено и достъпно, то става безинтересно и по-малко примамливо. Но това е спекулация. Така всъщност границата на любопитството се оттласква към отклонения като хомосексулизъм и сексуални перверзии. И подчиняването на властта на изкушението съвсем не носи победа, а поражение и поробване.

Постепенното отпадане на задръжките се поощрява от средствата за масова информация (преди всичко телевизията), младежката мода и попкултурата. Припомнете си рекламите и клиповете на скандалния руски дует "Тату". Призивите да се преодолее "лъжливият" срам водят до загубване на естествения младежки свян и потъпкване на естествените морални бариери. Но бариера означава не само препятствие, а и защита! Впрочем за морал никъде нищо не се споменава. Това би било излишно, дори вредно за успеха на здравните програми. Абортите са нежелани само защото могат да доведат до фатални последици за здравето на момичето, но никой никъде дори не загатва, че те са убийство, т.е. изключително тежък грях, за който се носи отговорност пред Господ. Сексуалното общуване при взети предпазни мерки се рекламира като част от пълноценния живот на човека, но никой не говори за него като за блудство. Дори хомосексуализмът - един от содомските грехове - според новите тълкувания на проблема е само алтернативно общуване и резултат на избор, който сме длъжни да приемем с разбиране. Учениците открито се поощряват към преждевременни полови контакти, като се разпалва любопитството им чрез брошури, плакати и филми, повечето от които са прекалено откровени, като им се обещава да изпитат непознато удоволствие и открито се омаловажават въздържанието и девствеността.

В официално проучване, финансирано от ФНООН и Министерството на здравеопазването, под надслов "Сексуалното и репродуктивното здраве - ролята на медиите за утвърждаване на здравословен начин на живот" се излага един доста по-изчистен, "холистичен" (според авторите това означава "с внимание към душевния аспект на проблемите") подход. Препоръчва се по-фин подбор на методите и участие на повече специалисти като гаранция за споделяне на повече и по-разнообразен личен опит. Както и да се взима под внимание спецификата на възрастта, да не се натрапва информация... Следователно в този доклад вече се отчитат някои грешки в работата и авторите му се разграничават от слабите места в предишните проекти. Но като цяло това са само препоръки за козметични реформи, засягащи по-доброто поднасяне или усвояване на материята. Стремежът е тези програми да станат максимално ефективни. Спор за необходимостта от тях няма. Дискусия за вредата от тях няма. Всъщност няма промяна.

Това личи най-ясно в главата „Изводи и препоръки” (с. 49-51) от доклада. Там се казва: "Необходима е цялостна програма за полово възпитание, като съвместните мероприятия на училището с ХЕИ би трябвало да започнат поне към V клас." Препоръчва се следното: "Да се издадат повече и разнообразни кратки брошури и списания на различни теми. Тъй като визуалната информация се предпочита пред книгите, да се правят повече филми (включително компютърни версии) тип електронни игри и анимации... По отношение на снабдяването с презервативи бихме препоръчали поставянето на автомати на места, където няма да бъдат счупени, и ще има конфиденциалност." Следват съвети към електронните медии за "разпространение на повече и полезна информация, касаеща сексуалното и репродуктивното здраве..."

В действителност няма никаква промяна в разглеждането на този проблем - пътят е набелязан и връщане назад не е възможно. Получава се омагьосан кръг: предизвиква се интерес, а според апологетите на сексуалното образование след това се налага да се отговори на този интерес. Но те допускат една основна грешка (дали е съвсем невинна?): смесват провокираната потребност от информация с необходимостта от нейното пряко задоволяване. Всеки здравомислещ човек (не е необходимо да е специалист психолог или педагог) знае, че не всичко, което буди интерес и любопитство, е полезно за усвояване или познаване. На децата не се разрешават много неща, за да бъде съхранено тяхното физическо здраве, от други трябва да се предпазват, за да не се наруши емоционалното им равновесие, трети им се спестяват, защото още не могат да ги разберат... Давате ли им да ядат всичко, което пожелаят, или да играят с всичко, което си харесат? Но това се отнася не само за по-ранната възраст, а и за човека изобщо, защото не всичко, което е желано и дори възможно, е полезно. Свободата да избираш предполага възможност да преценяваш резултатите от избора си.

Тъй като работя в училище, виждам реалните последствия от тази привидно благородна дейност - децата да се обучат на сексуални знания. Вредата е по-голяма от предполагаемите ползи. Дори някои ученици да имат интерес към такива знания, на други изобщо не би им хрумнало да се задълбочават в подробностите от лекциите и учебните помагала. Как да отделим едните от другите, когато се препоръчва това обучение да започне още в V клас, т.е. при 10 – 11-годишни деца?

Ние, възрастните, трябва да се запознаем с фактите, свързани със семейното планиране, за да видим на какви атаки са подложени нашите деца и да бъдем по-търпеливи, по-разбиращи към техните лутания и грешки. И в крайна сметка за да им помогнем.

Какви са алтернативите? Явно без такъв вид образование на сегашния етап не може да, но е необходимо от него да бъдат извадени всички елементи, които излишно привличат вниманието и развращават. Да се постави ударение върху отговорността и последиците от избора, върху моралната и духовната преценка най-вече на собственото поведение и върху подготовката на младите хора за бъдещата им роля на съпрузи и родители.

Ако тръгнем от резултатите на сексуалното образование, става до болка ясно, че истинският "план" е свързан главно с две цели: снижаване на раждаемостта и развращаване на младежите. И е трудно да се каже кое е по-страшно - духовното или физическото унищожаване на един народ.