Понятие и характерни особености на правото на ес



страница1/5
Дата05.10.2017
Размер0.62 Mb.
#31686
  1   2   3   4   5

  1. Понятие и характерни особености на правото на ЕС

Правото на ЕС е самостоятелна правна система, която представлява своеобразен правен хибрид, съчетаващ елементи на националната с елементи на международноправната система. На този етап от развитието си, правото на ЕС е сходно в по-голяма степен с международноправната, отколкото с нац. правна система, главно поради характера на неговата природа.

Правото на ЕС ефективно съчетава международноправните отношения с вътрешноправните отношения, като урежда не само отношенията м/у държ. членки, но и съдържа норми с пряко действие по отношение на вътрешноправните субекти – ФЛ и ЮЛ. Особената характеристика се състои в това, че от една страна нац. законодателства на държ. членки са интегрирани в правната система на ЕС, а от друга с в определено подчинено положение спрямо нето съгласно общоприетият примат на правото на ЕС над нац. законодателства и принципа на директния ефект.

Правото на ЕС се развива като особен вид самостоятелна правна система, която след сключване на първите перфектни межд. договори, учредяващи трите общности и уреждащи международноправните отношения м/у държ. членки, както и допълващите ги актове, е повлияна от специалните взаимоотношения, осъществявани в рамките на ЕС, които значително надхвърлят традиционните регионални отношения м/у д-вите в един регион. Правото на ЕС урежда отношенията м/у държ. членки на ЕС като суверени субекти на межд. право от една страна, а от друга приетите правни норми създават правила, отнасящи се пряко до вътрешноправните субекти на тези д-ви – ФЛ и ЮЛ.





  1. Възникване и развитие на ПЕС

Уникален прецедент в межд. практика е създаването на ПЕС. Все по-дълбоко и все повече д-вите навлизат в етапа на пълна взаимна зависимост, взаимен контрол и взаимна обвързаност във всички области на междудържавното сътрудничество. Нормално е този процес да стигне до създаването на правна система, подобна на ЕС. ПЕС е самостоятелна правна система, тясно свързана с межд. право и правните системи на държ. членки. Негова основа са учр. договори на трите Евр. общности, които са перфектни межд. договори и които формират своеобразна конституция на ЕС. Първият договор, учредяващ ЕОВС е подписан през 1951г. и ратифициран 1952г. от шестте д-ви учредителки. През 1950г. Франция лансира идеята за създаване на Евр. общност за отбрана, която обаче през 1954г. не получава подкрепа. През 1955г. министрите на държ. членки на ЕОВС отново предлагат да се създаде обединена Европа за развитие на сътрудничество в иконом. област. На Месинската конференция шестимата министри възлагат на комисия, ръководена от Спаак – министър на външ. работи на Белгия да проучи възможностите и представи доклад. Този доклад “Спаак” по-късно става основа на преговорите за разработването на договорите, учредяващи ЕИО и Евратом, подписани през 1957г. в Рим от държ. членки на ЕОВС. По този начин се подписват учр. договори на ЕС.

Условно могат да се разграничат няколко етапа на развитие на ПЕС. Като първи етап може да се определи учредяването на Евр. общности до 1958г. Следващият етап е периода, свързан със създаването на Евр. общност през 1987г., а третият етап е свързан с правното уреждане на нов, по-съвременен тип Евр. интеграция, завършил с подписването на Маастрихтския договор на 07.02.1992г.



  1. Институционно разделение на Европа

Институционната система на ЕС се отличава по своята оригиналност от класическата, използвана от межд. организации, тъй като в нея са включени независими органи, които представляват както нац. интереси на държ. членки на ЕС, така и отделните общности.

Основните органи, чиито статут е уреден главно в чл. 7 от Договора за ЕО са: Парламент (Асамблея), Съвет, Комисия, Съд и Сметна палата. Те съставляват единната институционна рамка на ЕС – решаваща роля за развитието на правната система на ЕС. В чл. 7 също така е предвидено и създаването на Икономически и социален комитет, а съгл. чл. 4 на Договора за сливане се създава Комитет на постоянните представители на държ. членки. В съответствие с ЕЕА бе уреден Първоинстанционен съд, а съгл. Договора за ЕС бе уреден статутът на Евр. инвестиционна банка и създаден Комитет на регионите.

Парламентът до Маастрихтския договор не се считаше за напълно демократичен орган, тъй като функциите му бяха предимно консултативни и надзорни, но с Договора за ЕС се въведе процедурата за съвместно приемане на решения. Макар и да не притежава класическите белези на парламент, той е представителен орган и изразява волята на народите на държ. членки на ЕС.

Съветът на министрите е основният полит. орган за вземане на решения, който се състои от представители на държ. членки, като всяка д-ва изпълнява председателски функции на ротационен принцип, в рамките на 6 мес. Съветът притежава окончателна власт при приемането на актовете – регламенти, директиви, решения и др. имащи юридическа сила. Разполага със законодателна власт, която разделя с Парламента.

Комисията е орган на изпълнителната власт. Членовете и се назначават за срок от 5 год., като се гласуват от ЕП. Комисията е определена като изпълнител на Договора за ЕС и пазител на учр. договори.

Евр. съд се състои от съдии и генерални адвокати, назначавани за срок от 6 год. по взаимно споразумение м/у държ. членки. Задача на Съда е да осигури съблюдаването на закона при тълкуването и прилагането.

От 1987г. Съдът се подпомага от Първоинстанционен съд, който се занимава предимно с административни искове на институциите, както и разногласията м/у Комисията на ЕО и фирмите, свързани с правилата на конкуренцията.

Сметната палата е създадена с договор през 1975г., за да проверява законността и редовността на постъпленията и разходите в бюджета, както и за доброто финансово управление. Изработва годишен доклад след приключване на всяка финансова година.



  1. Създаване на Евр. общности

В съответствие с плана “Шуман” през 1951г. в Париж Франция, Зап. Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват договор, съгласно който се учредява първата ЕОВС с цел намаляване на икономическите пречки и координиране на политиките на държ. членки в областта на въглищата и стоманата. За президент е избран Жан Моне. Това е първата крачка към създаването на съюз, равнопоставен на световните суперсили. Той трябва да послужи като модел за изграждането на аналогични икономически структури, които в последствие да прераснат в политически съюз.

През 1952г. в Париж се подписва договор за създаването на Евр. общност за отбрана, в чиито рамки на национална основа да се създаде армия под командването на НАТО. Договорът не влиза в сила, тъй като Франция не го ратифицира.

През 1953г. Общата асамблея на ЕОВС внася проект за създаването на Евр. полит. общност, но правителствата на 6-те държ. членки не подкрепят предложения статут.

През 1955г. под въздействието на Комитета и д-вите от Бенелюкс на конференцията в Месина (Сицилия), на Спаак (Белг. Външен министър) се възлага да оглави комитет, който има за цел да проучи възможностите за създаването на общ пазар. Общото становище е било, че подчиненото положение на Зап. Европа спрямо САЩ е можело да се преодолее, само ако западноевр. д-ви се интегрират и в други сектори на икономиката (освен въгледобив и стоманодобив), като се създаде общ пазар на всички стоки на територията на тези д-ви.

През 1956г. Комитетът приема т. нар. доклад “Спаак”, който е основа на подписаните в Рим през 1957г. от същите 6 д-ви договори за учредяване на още 2 общности – ЕИО и Евратом (влизат в сила през 1958г.). Договорите предвиждат създаването на общ пазар и постепенното сближаване на стопанската политика на държ. членки (ЕИО) и изграждането на мощна ядрена промишленост и насърчаването на процеса за мирно използване на атомна енергия (Евратом).




  1. Създаване на ЕС

След учредяването на ЕОВС, ЕИО и Евратом, което е най-значимото събитие в историческото развитие на ЕС следва създаването на единен институционен механизъм (Римска конвенция относно общите за трите общности съд и парламент от 1957г. и Договор за сливане на изпълнителните органи от 1965г.). През 1978г. е приета резолюция на ЕП, призоваваща да се приеме едно единствено название на трите Евр. общности – Евр. Общност. На практика не се осъществява сливане де юре на трите общности, а само уредбата на ЕО, като обобщено название в документите, а също така и с цел Евр. дела да станат по-разбираеми за хората.

През 1978г. се създава Евр. валутна система (преди това се присъединяват още 9 д-ви за членове), основана на фиксирани обменни курсове м/у държ. членки, като се създава Евр. валутна единица – ЕКЮ. Изгражда се временен пазар съгласно сключения през 1986г. ЕЕА, който установява рамките на външнополит. сътрудничество и създава договорна основа за институционализиране на Евр. полит. пространство.

През 1989г. се взема решение от Евр. съвет за свикване на конференция в Мадрид, на която се изработва концепция за създаване на икон. И валутен съюз на 3 етапа. На 07.02.92г. в Маастрихт се подписва договор, с който се създава ЕС за изграждането на икон. И валутен съюз, осъществяването на обща външна и политическа сигурност, сътрудничество в областта на сигурността и вътр. работи. С Амстерд. договор, подписан на 02.10.97г. и влязъл в сила през 1999г. се уреждат 4 главни цели: заетост и граждански права; премахване на всички препятствия, стоящи пред осъществяването на свободите на движение, увеличаване на участието на Европа при уреждане на световните проблеми и реформиране на институциите.





  1. Понятие за право на Евр. общности и ПЕС

След 01.11.1993г. терминът “ЕО” се отнася до дейности, които преди това са се осъществявали от ЕИО. Терминът “ЕС” съгл. Маастрихтския договор засяга междуправителствената дейност на държ. членки в областта на външ. отношения, сигурността, вътр. работи и правосъдието, макар че е налице припокриване на дейностите на ЕС и общностите.

В разпоредбите на Договора за ЕС е въплътена концепцията за създаването на Съюз, която е определена като процес на създаването на по-тесен съюз м/у народите на Европа. От това произтича, че формирането на ЕС не е завършено, а продължаващ, непрекъсваем процес, до достигането на крайната цел – обединяването на Европа.

Правото на ЕО обхваща и регулира дейностите и политиките на трите общности (ЕИО, ЕОВС и Евратом), чиито дейности и функции продължават, но изменени и допълнени от Маастрихтския и Амстерд. договори. Главната цел, която следва да осъществяват трите общности – Евр. икономическа интеграция чрез изграждането на общ пазар, в чиято основа лежат четирите основни свободи: свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги. Наред с това Евр. общности и техните институции в различните области осъществяват: общи политики (селскостопанска, транспортна, търговска и в областта на конкуренцията), както и икономическа, валутна, енергийна, в областта на изследванията и технологиите, социална, регионална и политика в областта на защита на околната среда и на потребителите. Това в същност са областите и политиките, които правото на ЕО регулира, тъй като трите общности продължават да функционират, но приспособени чрез допълненията и измененията им, внесени от разпоредбите на Маастр. договор към допълнителните политики и формите на сътрудничество. Трите общности продължават да имат юрисдикция в иконом. област, която е значително изменена от периода на тяхното учредяване. Това са области, засягащи интересите преди всичко на д-вите от Центр. Европа.

Според чл. 1 от Договора за ЕС Съюзът ще се основава на Евр. общности и допълващите ги политики и форми – основите на процеса и функциите на ЕС са въплътени в учр. договори на Евр. общности и допълващи ги разпоредби на Маастр. договор. ЕС притежава практика и межд. правоспособност – основно качество на субектите на межд. право – ЕС е юридическо лице. ЕС обхваща политиките на ЕО, но ЕО не включва правото на ЕС. Може да се приеме,че правото на ЕС е по-широко понятие.



  1. Понятие и видове източници на правото на ЕС

ПЕС включва разнородни по юридическата си природа източници, които могат да се разделят на писани и неписани източници.

Писаните източници от своя страна могат да се разделят значими и не толкова важни. На първо място следва да се поставят актовете, съставляващи т. нар. първично право, което е създадено пряко от държ. членки. То включва договорите, учредяващи трите общности, заедно с приложенията и протоколите към тях, както и направените по-късно допълнения и изменения. Това са Парижкия договор от 1951г. и Римските договори от 1957г., с които се учредяват ЕОВС, ЕИО и Евратом, ЕЕА, Договорът за ЕС, Амстерд. договор и др.

Друг писан източник на правото на ЕС е вторичното право. То е създадено от инситуциите, които от своя страна са създадени в съответствие с разпоредбите на първичното право. Поради тази причина създадените от тях актове имат вторичен характер. Тези актове са регламентите, директивите и решенията.

Сключените от ЕО самостоятелно межд. договори са другият вид писан източник на правото.

Според някои автори решенията на представителите на правителствата на държ. членки, заседаващи в рамките на Съвета са източник на ПЕС, но това все още е дискусионен въпрос дали могат да се сметнат за формиращи правото на ЕС.

Неписаните източници на ПЕС са преди всичко общите принципи на правото. Друг неписан източник са нормите на обичайното право. Като спомагателен източник могат да се определят и нормите на общото межд. право.

Писаните и неписаните източници на правото на ЕС могат да се разделят на няколко групи: актове на държ. членки; актове на институциите; межд. договори сключвани с трети страни; общите принципи на правото; практика на Съда.





  1. Понятие и видове субекти на ПЕС

ПЕС е оригинален правен хибрид. Тази правна система, за разлика от МЧП, урежда правоотношенията не само м/у държ. членки на ЕС, но има и пряко действие по отношение на субектите на вътрешнодържавното право – ФЛ и ЮЛ. От тук следва, че субектите на правото на ЕС са както държ. членки, така и субектите на самите д-ви – ФЛ и ЮЛ. Д-вите са първични субекти, които притежават политико-юридическото свойство държавен суверенитет. ФЛ и ЮЛ, като субекти на правото на ЕС притежават правоспособност, дееспособност и могат да носят юридическа отговорност. За разлика от ЮЛ, субекти на МЧП, споровете на ЮЛ, субекти на правото на ЕС се разглеждат от Евр. съд, а не от национален съд посочен в договора.

Правоспособността на ФЛ представлява своеобразен феномен, тъй като те не само правни субекти на собствената си д-ва, но са и граждани на ЕС, притежаващи определен обем от права и задължения, като в определени случаи се ползват от правната защита на нац. законодателства на всички държ. членки. Например всеки гражданин, на която и да държ. член на ЕС, намирайки се на територията на която и да д-ва не член на ЕС, се ползва от дипломатическа защита от всички диплом. представителства на всички държ. членки на ЕС.



  1. Европейски организации

Евр. организации могат да се разделят по два критерия: по предмет на дейност – политически, военни и икономически и по обем на компетентност – обща и специална. Евр. организации с обща компетентност са Съветът на Европа и ЕС.

СЕ е организация, учредена като резултат от възникналите движения за политическо обединение след ВСВ. Статутът на СЕ се подписва през 1949г. СЕ е организация с широко очертана компетентност в икономическата, социалната, културната и др. области, но въпросите на отбраната не са включени в нея. Организационната структура на СЕ включва Комитета на министрите и Парламентарна асамблея. Те се обслужват от секретариат.

Съгласно Договора за ЕС държ. членки на трите Евр. общности създават помежду си ЕС. Договорът влиза в сила през 1993г. На ЕС се предоставя широка компетентност. ЕС е непрекъснато развиващ се процес, който е свързан с постоянното разширяване до пълното включване на всички Евр. д-ви. ЕС се обслужва от институциите, които обслужват и трите общности, т. нар. единен институционен механизъм.

Евр. организация със специализирана компетентност е Западноевр. съюз Първият военен съюз е създаден след ВСВ м/у Франция и Великобритания. През 1948г. м/у Белгия, Холандия, Люксембург, Франция и Великобритания се сключва договор за колективна отбрана с/у всяка въоръжена агресия в Европа. В Париж през 1952г. се подписва договор за създаването на ЕО за отбрана, но Франция през 1954г. отказва да го ратифицира. През 1954г. отново в Париж се подписва договор за създаването на ЗЕС. Той е първата военна организация в Зап. Европа. В организационната структура са включени Парламентарна асамблея, Съвет на министрите и Секретариат.

През 1948г. влиза в сила договорът за създаване на съюза Бенелюкс м/у Белгия, Холандия и Люксембург. Договорът предвижда на територията на трите д-ви да се създаде митн. обединение, крайната цел на която е изграждането на пълен икон. съюз. Съюзът Бенелюкс е използван като модел за сключването на трите Евр. общности с иконом. насоченост – ЕОВС, ЕИО и Евратом.





  1. Евроатлантически организации

НАТО е създадена съгл. Северноатлантическия договор, подписан през 1949г. във Вашингтон. Съгласно устава, организацията има отбранителен характер. Страните се задължават с мирни средства да разрешават да разрешават всички спорни въпроси, както и да не прибягват до употребата на сила по начин, несъвместим с целите на ООН. В структурата на НАТО са включени граждански и военни органи. Северноатлантическата асамблея е обединение на парламентаристите от държ. членки на НАТО, основана през 1955г. в Париж. Основната задача е укрепване на сътрудничеството м/у държ. членки на НАТО и отразяване на позициите и в националните законодателства. Асамблеята избира постоянен комитет. Межд. секретариат включва 5 комитета.

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) възниква през 70-те години като съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа. Важен етап е подписването на Заключителен акт в Хелзинки през 1975г. от държ. глави на 33 Евр. д-ви, САЩ и Канада. След разпадането на СССР и СФРЮ към организацията се присъединяват десетки нови д-ви и общия брой на участниците става 53.

През 1948г. за прилагането на плана “Маршал” се подписва договор, който създава Организацията за икономическо сътрудничество. Целта и е да контролира американската помощ, инвестирана на възстановяване на следвоенна Зап. Европа. През 1960г. организацията прераства в Организация за икон. сътрудничество и развитие. Структурата на организацията включва Съвет, подпомаган от постоянен изпълнителен комитет, Секретариат и множество технически комитети.





  1. Институции на ЕС

С учр. договори на трите общности се създават органи и институции, които имат за основна задача да осъществяват цели, залегнали в тях и допълващите ги договори. През 1957г. наред с Римските договори се подписва конвенция относно Евр. съди и ЕП, които са общи и за трите общности. През 1965г. е подписан Договор за сливане на изпълнителните органи на трите общности, с което се създава единен институционен механизъм. След влизането в сила на Маастр. договор през 1993г. тези институции обслужват и ЕС.

Основните институции създадени съгласно чл. 7 от Договора за ЕО са ЕП, Съвет, Комисия, Сметна палата. Взаимоотношенията м/у тях, както и разпределението на правомощията не съответства на разделението на властите м/у институциите в д-вите. За да осигури съвместимост и приемственост на дейностите на ЕС функционира единен институционен механизъм координацията, на който се осъществява от Съвета и Комисията. Всяка институция разполага с вътрешна или външна компетентност, отнасяща се до държ. член, д нейните граждани или трети страни.

Наред с четирите институции в организационната структура са включени и редица допълващи ги органи, които имат консултативни и управленски функции. Съветът и Комисията се подпомагат от Икон. и социален комитет и Комитет на регионите. Създадени са също така и Евр. система на центр. банки и Евр. централна банка. Създаден е и Комитет на постоянните представители на държ. членки, а в съответствие с ЕЕА е учреден и Първоинстанционен съд.

Институциите на ЕС функционират и осъществяват правомощията си на основата на партньорство, сътрудничество и взаимна зависимост.



  1. Функции, компетенции и състав на Комисията

Изпълнителната власт в ЕС се осъществява от Комисията. Тя осигурява прилагането на първичното и вторичното право, дава препоръки за изменения, ако тя счита за необходими или ако са предвидени изрично в договорите, както и приема решения и участва в разработването на актове, приемани от Съвета и ЕП. Комисията се състои от 20 члена, избрани за срок от 5 год. Тя включва по двама представители на Германия, Испания, Италия, Франция и Великобритания, и по един представител от останалите 10 д-ви. Съветът може да изменя броя на членовете на Комисията. Членовете се назначават от ЕП за срок от 5 год. по предложение на държ. членки, след като е назначен председател на Комисията. Мандатът на член от Комисията може да бъде прекратен с изтичане на срока и при смърт, както и в случай, че подаде оставка или бъде служебно отзован. По молба на Съвета или Комисията от Съда може да бъде отзован член на Комисията, който не отговаря на необходимите условия за изпълнението на функцията или сериозно ги е нарушил. Членовете на Комисията са най-често политици от управляващата партия на държ. членки, бизнесмени и профсъюзни ръководители. При изпълнение на задълженията си те са длъжни да действат в интерес на ЕС и да бъдат напълно независими от националните правителства. Председателят на Комисията се назначава за срок от 2 год., който срок автоматично продължава на 4 год. Целият състав на Комисията се одобрява с гласуване от ЕП. Комисията сама може да назначи един или двама зам. председатели измежду членовете си. Тя заседава всяка сряда сутрин, а при необходимост и следобед. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, като се прилага принципът на колективната отговорност. Комисията разполага с 15000 служители, които работят в 24 генерални дирекции и допълнителни специализиране служби. Седалището на Комисията е в Брюксел, но част от служителите и работят в Люксембург. Ролята на Комисията е насочена в 3 насоки:



  1. Тя е инициатор на законодателния процес в ЕС, тъй като той започва с предложение, мотивирано и формулирано от Комисията, с изключение на инициативата по отношение на общата политика на външните отношения и сигурността и в областта на правосъдието и вътр. работи;

  2. Тя е пазител на договорите и следи за правилното прилагане на законодателството от страните-членки;

  3. Комисията осъществява на практика политиката и е представител на ЕС при преговорите с трети страни.

Комисията разработва и приема собствени процедурни правила, с които да гарантира правомерното си действие съгласно нормите на ПЕС. Заседанията на Комисията са действителни, когато присъства броя на членовете определен в процедурните и правила.



  1. Състав, организация и компетентност на Съвета

Съветът е най-влиятелния орган, който изразява интересите на всички държ. членки и се явява център на полит. контрол в ЕС. В Съвета се включват по един представител на всяка д-ва. Съветът е Един, но променя името си в зависимост от обсъжданите въпроси – селско стопанство, образование, финанси, външни работи и др. Юридически съществува само един Съвет, но в зависимост от областите на практика съществуват 25 съвета. Счита се, че най-висшия от тях е Съветът по общите въпроси, който е съставен от Министрите на външните работи и провежда заседания веднъж месечно. По веднъж месечно заседават и съветите по селското стопанство, икономика и финанси, а съветите по транспорта, околната среда и промишлеността заседават от 2 до 4 пъти годишно. Председателският пост се заема последователно от всяка държ. членка за срок от 6 месеца по принципа на ротацията. Съветът се свиква по инициатива на председателя, по искане на един от неговите членове или от член на Комисията. Министърът на външните работи на съответната д-ва е председател на Съвета. По време на всяко представителство се провежда среща на високо равнище, както и заседание на специализираните съвети. Съветът приема решения с мнозинство, а когато се изисква някои решения да бъдат приети с квалифицирано мнозинство, членовете на държ. членки се считат оразмерени, както следва: Германия, Италия, Великобритания, Франция – 10, Испания – 8, Белгия, Гърция, Португалия, Холандия – 5, Австрия, Швеция – 4, Дания, Ирландия, Финландия – 3, Люксембург – 2.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница