Понятие и характерни особености на правото на ес

Директивите, приемане от ЕО и Евратом, както и препоръките, приемани от ЕОВС също са актове на институциите, имащи юрид. сила. Директивите са задължителни за всяка държ. членка само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, а по отношение на формите и начините не съдържат задължително предписание. Препоръките съдържат почти идентичен текст с този, определящ директивите.

Решенията са актове, които са насочени към индивидуално определени адресати. Те са задължителни като цяло.

Актовете без юрид. сила, които приемат институциите са препоръките и мненията. Те не пораждат права и задължения за адресатите. Препоръките се отправят по инициатива на институция, а мненията са резултат от външна инициатива. Препоръките се приемат от Съвета, а мненията се дават от Комисията. Институциите приемат и актове, които не се вместват в класификацията на актовете, които се приемат в съответствие с Договора за ЕО и др. учр. договори. Те могат да се разграничат като актове, съдържащи норми на вътрешното право и актове, чиито норми действат извън конституциите.

25. Международни договори, сключени с трети страни
Межд. договори, които се сключват в рамките на ЕС, са общопризнат източник на правото на ЕС и формират част от правната система на ЕС. Те могат да бъдат класифицирани, както следва:

1. Учр. договори на ЕС и допълващите и изменящите ги актове - те са перфектни межд. договори, които съставляват т. нар. Конституция на ЕС;

2. Самостоятелно сключваните от държ. членки с трети страни. Тези договори не са обвързващи за ЕС;

3. Межд. договори, сключвани съвместно от ЕС и държ. членки от една страна и трети страни от друга страна. Това са т. нар. смесени договори.

Наред с това се сключват и межд. договори от името на трите общности с държ. членки, или договори, сключени от ЕС самостоятелно с трети страни. Межд. договори, сключени от ЕС в рамките на ЕС могат да се класифицират и по други признаци. Когато като страна участва: ЕС самостоятелно с трети страни; ЕС и държ. членка с трети страни; една от общностите с трети страни; една от общностите и държ. членка; две от общностите с трети страни и др.

По предмет на регулиране: межд. търговия;, митници, стоки, транспорт и др.

По форма: межд. договори в класическата им форма, под формата на размяна на писма и др.

По наименование: договор, двустранен договор, за сътрудничество, търговски договор, межд. договор и др.

ЕС е страна по голям брой многостранни межд. договори. Това са договори в областта на межд. търговия, на лицензите, стандартите и техн. бариери в търговията и др.

Използват се главно два начина за сключване на многостранни договори: когато ЕС сключва договорите самостоятелно без държ. членки и когато договорите се сключват от ЕС и държ. членки съвместно.

ЕС е сключил и голямо количество двустранни договори. Това са договорите сключени между ЕС и държавите от Евр. асоциация за свободна търговия; ЕС и държ. от Изт. Европа и ЕС и други европейски държави, непопадащи в предходните групи.

26. Общи принципи на правото на ЕС

1. Общовалидни принципи, съгл. межд. право, общоприети в съответствие с чл. 38 от статута на Межд. съд.

2. Принципи, пряко произтичащи от учредителните договори и правните системи на държ. членки.

3. Принципи, които произтичат непряко, а се подразбират от учредителните договори.

Общите принципи на правото са признати и се прилагат от Съда в правната система на ЕС.

Най-голямо внимание и признание в правото на ЕС получава общия принцип на правото относно правата на човека и основните свободи. Той е въплътен в Устава на ООН, Межд. харта за правата на човека, Евр. конвенция за правата на човека, в други межд. актове, в законодателствата на почти всички д-ви, както и в учредителните договори. В договора за ЕО се съдържат разпоредби, които забраняват всякаква дискриминация на основата на национална принадлежност, както и такива, които уреждат свободата на установяване, на извършване на услуги, на правото на сдружаване и др. Гаранциите на основните права често са отразявани в актовете на институциите. Важен акт е съвместната декларация на ЕП, Съвета и Комисията, приета през 1977г. Тя няма юридическа сила, но с нея се потвърждават и обобщават резултатите, постигнати от съдебната практика за осигуряване на гаранции за основните права. През 1978г. в Копенхаген държ. и правителствените глави на държ. членки на ЕС приемат декларация, с която заявяват, че правата на човека във всяка държ. членка са съществен елемент от членството в ЕС. Това е потвърдено от Тържествената декларация за Европ. съюз от 1983г. Текстове, свързани с правата на човека са включени и в преамбюла на Единния евр. акт. През 1989г. ЕП приема декларация относно основните права и свободи. Особен интерес за защита правата на човека и основните свободи внася Маастрихтския договор, съгласно който се създава ОМБУДСМАН- съдия по жалбите, до когото гражданите от държ. членки могат директно да подават жалби.

В правото на ЕС е въплътен принципът на субсидиарност, с цел да се уреди разпределението на управленските правомощия м/у държ. членки и институциите на ЕС. Този принцип получава израз в текста на чл. 173 от ЕЕА, съгласно който общността предприема действия, свързани с околната среда, за да бъдат постигнати на по-високо ниво целите, отколкото е постигнато това в отделните държ. членки. С формулирането му в Маастрихтския договор този принцип получава юридически задължителна сила. Субсидиарността не включва изричното разграничаване на правомощията на държ. членки и ЕС, тя не е процедура, а ръководен принцип в съществуващата процедура за упражняване на правомощията; не урежда отношенията м/у държ. членки; не засяга съществуващия баланс на институциите.

Принципът на пропорционалността е формулиран в чл. 5 от Договора за ЕО - което и да е действие на общността не следва да надхвърля необходимото за постигане на целите на този договор. Докато принципът на субсидиарност се прилага в случаите, когато е взето решение и следва да се определи кой ще осъществи действия за постигането на целите, то принципът на пропорционалността се прилага тогава, когато вече е установено, че действията на ЕО са необходими за постигането на целите, но тя не следва да надхвърля необходимите за това правомощия.

Ролята на общите принципи на правната система на ЕС се определя от целите и правилата, въплътени в учр. договори и от общите правни традиции на държ. членки.

27. Практика на Съда. Развитие и допълване на правото на ЕС

1. Като Конституционен съд, когато е сезиран да отменя актове на Съвета и на Комисията;

2. Като Административен съд, когато взема отношение по молби на ФЛ и ЮЛ за отмяна на неправомерни актове на институциите или решава спорове м/у институциите и техни длъжности лица;

3. Като Граждански съд, решавайки спорове за обезщетяване на вреди, причинени от неправомерни актове на институциите или техни длъжностни лица;

4. Като Международен съд, решавайки спорове м/у държ. членки.

Евр. съд признава межд. право за обвързващо - признава както обичайните, така и договорните норми. Той признава межд. право за обвързващо, независимо дали произтича от договорни или от общи принципи. При тълкуване правото на ЕС Евр. съд прилага общоприетите методи, начини и принципи на тълкуване,които са обичайни за межд. право и са прилагани от Межд. съд на ООН. Съдът обаче, като оторизирана инстанция да тълкува правото на ЕС дава предимства на функционалния метод на тълкуване. Неговият подход е системен и технологичен, т.е. съответстващ на целите на разпоредбата. Съдът е установил основните принципи, в съответствие с които са изградени основите на ЕС. В своята практика той е постигнал съвършенство при утвърждаване принципите на равенство и недискриминация и най-вече на равенство в третирането на хората при смяна на местоработата си от една държ. членка в друга. В своите решения и тълкувания той смята, че те са равнопоставени с правата и задълженията, произтичащи в националните законодателства за местните граждани. Съдът тълкува принципът на свободата, като го определя като средство за насърчаването на свободата на търговията и личната мобилност на хората. Той признава и принципа на солидарността, принципа на единството, принципа на ефективността и др. Използвайки тези принципи, начини и методи на тълкуване, Съдът няма за цел да установи дали законодателните актове и решения са точен превод на превод на предварително установените правила, а дали те съответстват на разпоредбите на учр. договори. Със своята практика в това отношение Съдът създава общоприети правила, които прилага в последващата си практика и тези правила получават пряко отражение в следващите решения, при разглеждането на аналогични дела. Тези правила не са обвързващи прецеденти, а са традиция в общото право и следва да се разглеждат като ръководство при приемането на следващите решения по дела със същия характер и уреждащи аналогичен предмет. По този начин чрез практиката си Съдът осъществява нормотворческа дейност и попълва празнотите в законодателството на ЕС.

Правото на ЕС има предимство, защото е специално право, което има първичен характер и е приоритетно по отношение на нац. законодателства. То е прието като такова по силата на учр. договори, посредством които държ. членки доброволно прехвърлят права и задължения от техните вътрешноправни системи към правната система на ЕС, като едновременно с това ограничават държавния си суверенитет.

31. Четирите свободи на движение в ЕС - свобода на движение на стоки, услуги, капитали и хора. Правна регламентация

Изискванията спрямо РБ по повод молбата и за членство в ЕС са: напълно приемане и прилагане на действащите актове на Общността, които са свързани със свободното движение на стоки; укрепване на адм. структури за стандартизация; изясняване на бъдещия статут на Комитета по стандартизация и метрология; изясняване дали РБ се съобразява с принципа на взаимното признаване и др.

Свободното движение на хора е предвидено в Договора за ЕО. В него се установява едно от основните права - свободно движение на работници. Това право изисква премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на националността на работниците от държ. членки, относно условията за наемане на работа, възнагражденията и др. условия на труд.

Според изискванията на Комисията в бълг. законодателство следва да бъдат включени разпоредби за влизането и семействата на работещите, премахване на ограниченията и отказ за даване на разрешение за работа и др.

Правото на установяване на територията на държ. членка на ЕС включва постепенното премахване на ограниченията в/у свободата за установяване на граждани на една държ. членка на територията на друга държ. членка.

Съгл. Договора за ЕО за услуги се считат дейности, които се осъществяват с/у възнаграждение, напр.: дейности от промишлен или търговски характер, дейности на занаятчии или свободни професии. Лицата имат право да предлагат услуги, независимо от това на територията на коя държ. членка се намират, при същите условия, които се предоставят на гражданите на съотв. държава. Характерна черта на свободата на движение на услуги е, че тя се основава на забраната за дискриминацията на основите на националността.

По отношение на свободното движение на капитали и плащания нормите на правото на ЕС изпълняват по-скоро координираща, а не нормативна функция. Разпоредбите в Договора за ЕО предвиждат постепенното премахване на всички ограничения в/у движението на капитали и плащания, както м/у държ. членки, така и м/у тях и трети страни.

Изискванията спрямо РБ за членство в ЕС включват законодателство, гарантиращо чуждестранните капитали и инвестиции, премахване ограниченията за придобиване на недв. имоти от чуждестранни лица, премахването на съществуващите адм. и процедурни трудности при регистрацията на дружества.

32. Общите политики на ЕС, уредени от правото на ЕС
С общата селскостопанска политика се цели да се поддържа развитието на селскостопанската система, с която да се осигури нормален жизнен стандарт на селскостопанските производители и доставка на хранителни стоки на разумни цени. Целите на ОСП са да се увеличи селскостопанското производство, да се осигури добро жизнено равнище на фермерите, да се стабилизират пазарите, да се гарантира редовността на доставките и др. Пълноценното функциониране на ОСП започва през 1968г. на основата на принципите на свободно движение и финансова солидарност. Прилагането на ОСП в рамките на ЕС допринася за успешното преструктуриране на селското стопанство. Постигнато е увеличаване на производството на селскостопански продукти посредством съчетаването на политиката на поддържането на цените с технологично обоснование, с което ЕС се самозадоволява с всички необходими храни.

Комисията изисква от РБ във връзка с молбата и за членство в ЕС да завърши процеса на поземлената реформа и приватизацията, да създаде активен пазар на земята, да либерализира цените на селскостопанските продукти, да се преструктурира хранително-вкусовата промишленост и др.

Ефективното прилагане на обща транспортна политика първоначално е било необосновано бавно, което води до завеждане на дело през 1982г. от ЕП в Евр. съюз за неспазване задълженията му по договора в тази област. През 1991г. се приема докладът “транспортът през 2000г. и след това”, в който се включват целите за постигане на интегрирана транспортна система, която обхваща целия континент. ЕП през 1992г. приема резолюция, с която призовава Комисията да изготви бяла книга, съдържаща глобалната евр. концепция за транспорта. Като цяло сега общата транспортна политика обхваща политически мерки и инициативи в три области:

1. подобряване на качеството чрез създаването на интегрирани и конкурентни транспортни системи на основата на съвременни технологии;

2. подобряване функционирането на единния пазар и разширяване на вътрешното измерение чрез подобряване на транспортните връзки с трети страни;

3. насърчаване достъпа на оператори от ЕС до други транспортни пазари.

Изискванията на Комисията към РБ са: подобряване на пътната мрежа; приемане на ново законодателство в областта на въздушния транспорт и др.

Общата търговска политика е изключително от компетенцията на ЕО, като държ. членки нямат право да провеждат самостоятелна търговска политика без специалното разрешение на ЕС, нито да сключват самостоятелни межд. договори в тази сфера. Целта на ОТП е чрез създаването на митнически съюз да се допринесе за хармоничното развитие на световната търговия, постепенната отмяна на ограниченията в/у межд. търговия, намаляването на митническите бариери. През 1994г. Съветът приема пакет от норм. актове, които дават съществен тласък в развитието на режима ОТП в следните области: относно общия режим, приложим към вноса на текстилни продукти от трети страни; относно общия режим, приложим към вноса относно установяването на процедура на ЕО за въвеждане на количествени квоти, относно ускоряване на процеса на вземане на решения за някои инструменти за търговска защита на ЕС.

33. Политика на ЕС в социалната област, закрила на потребителя, околната среда и др.

Социалната политика се осъществява от разпоредбите на правото на ЕС от Евр. Социален фонд и от действия по специфични въпроси, свързани със здравеопазването, бедността и проблемите на инвалидите. Соц. политика на ЕС включва подобряването на условията на труд и жизнен стандарт в държ. членки, функционирането на Общия пазар, категоризирането на социалните системи и др. Комисията е оправомощена да развива по-тясно сътрудничество м/у държ. членки относно заетостта, условията на труд, проф. квалификация, социалното осигуряване и подпомагане и др. През 1989г. се приема Хартата на основните социални права, а през 1993г. влиза в сила Договорът от Маастрихт, който съдържа Декларация за социалната политика. Европейският социален фонд е създаден през 1960г. с цел да се подобрят възможностите за работа на работниците във вътрешния пазар за поддържане на жизненото им равнище.

Политиката в областта на защитата на потребителя се осъществява съгласно договора за ЕО. Приетите актове уреждат предимно икономическите интереси на потребителите, контрола в/у подвеждащата реклама, точно и ясно обозначаване на цените и др. Изискванията спрямо РБ са приемането на закон за защита на потребителите, определянето на независима институция, която да контролира прилагането на законодателството в тази област и др.

Политиката в областта на околната среда се осъществява с цел запазване, защита и подобряване на качеството на околната среда, закрила на човешкото здраве, рационално използване на природните ресурси и др. При разработването на политиката в тази област се отчитат наличните технически и научни данни, състоянието на околната среда в различни области на ЕС, потенциалните ползи и разходи при бездействие. Съветът взема решение какви действия да се предприемат в тази насока.

34. Правно уреждане на икономическия и валутен съюз
Целта на ЕС е чрез икономическа и валутна политика да създаде икономически и валутен съюз. През 1969г. в доклада “Бар” Комисията обосновава създаването на ИВС и през същата година главите на държ. членки вземат решение да се изгради такъв съюз. За тази цел през 1971г. е създаден социален комитет, който представя конкретни предложения, на основата на които Съветът приема програма за изграждането на ИВС. В центъра на програмата е договореността за обслужване курсовете и валутите на държ. членки. Тази договореност обаче претърпява известни изменения и се проваля, поради което през 1978г. се взема решение за създаване на нов валутен механизъм и се предвижда създаването на нова евр. валутна единица - ЕКЮ.

Всички държ. членки на ЕС провеждат задължително нац. си икономическа политика като част от общата икон. политика на ЕС и осъществяват координация в рамките на Съвета. Той приема проект за общите насоки на икон. политика на държ. членки, след което изпраща до ЕС доклад с констатации.

Нов тласък в развитието на ИВС е даден на срещата на високо равнище в Хановер през 1988г. На специална комисия, състояща се от Комитета на управителите на евр. центр. банки и на определени независими валутни експерти, е възложено да състави доклад с предложения за постигане на ИВС. Създаването на ИВС е утвърдено от Маастрихтския договор, който предвижда изграждането му в 3 етапа:

1. Първият започва на 01.07.90г. в съответствие с директивата за либерализиране движението на капитали вътре в ЕО и предвижда подобряването на сътрудничеството и координацията в икон. и валутната област и по-тясно сътрудничество м/у центр. банки;

2. Вторият етап започва на 01.01.94г. и е свързан с постигането на сближаване на нац. законодателства на държ. членки по отношение на темпа на инфлация, бюджетната политика, състоянието на валутата и лихвените проценти;

3. Третият етап започва на 01.01.99г. и засяга само държ. членки, които отговарят на изискуемите условия, а другите държ. членки ще се включат, когато изпълнят необходимите условия.

Според Комисията на този етап е трудно да се прецени дали РБ ще може да се включи в зоната на Еврото, тъй като това зависи от икономическата и структурната реформа, която предстои да се осъществи у нас.

35. Правно уреждане на общата политика в областта на външните отношения и сигурността