Понятие и характерни особености на правото на ес



страница2/5
Дата05.10.2017
Размер0.62 Mb.
#31686
1   2   3   4   5

Функциите на Съвета обхващат главно осигуряване и постигане целите на Евр. интеграция, посредством координацията на общата икон. политика на държ. членки, приемането на решения, предоставянето на правомощия на Комисията за осъществяването на разпоредбите на актовете, приети от Съвета. Съветът притежава окончателната власт за приемането на актовете, които имат юридическа сила. Разполага със законодателна власт. Той ратифицира межд. договори, сключени в рамките на ЕС. Съветът се подпомага от генерален секретар, който се назначава от Съвета с единодушие. Съветът заедно с ЕП има задължение да приема бюджета на ЕС.



  1. Парламент, избиране и компетентност

ЕП е най-демократичната институция на ЕС. В него са представени народите на държ. членки на ЕС. Депутатите от 1979г. се избират в преки и всеобщи избори за срок от 5 год. Разпределението на местата в ЕП е както следва: Германия – 99, Италия, Великобритания, Франция – 87, Испания – 64, Холандия – 31, Португалия, Белгия, Гърция – 25, Швеция –22 , Австрия – 21, Дания, Финландия – 16, Ирландия – 15, Люксембург – 6. Депутатите са разделени на полит. групи, които включват парламентаристите от еднородни партии от различните д-ви. Членството на евродепутатите по групи е: Партия на Евр. социалисти; Евр. народна партия; Група на либералите, демократите и реформаторите – “Зелени”; Евр. демократично обединение; Група “Рейнбоу”; Група на лявото единство; Техническа група на Евр. десница и независими. За да се формира полит. група са необходими 23 души, ако депутатите са от една д-ва, 18, ако са от две д-ви и 12, ако са от 3 или повече д-ви. Наред с групите депутатите се разделят в 19 специализирани постоянни комисии. Имунитетът на депутатите трае 5 год. и може да бъде вдигнат в изключителни случаи съгласно установената процедура. Пленарните заседания се провеждат всеки месец в Страсбург, който е седалище на ЕП. Сесиите продължават 11 седмици годишно – всеки месец по 5 дни от понеделник до петък. Извънредните сесии се провеждат в Брюксел.

Секретариатът на ЕП се намира в Люксембург. Функциите на ЕП включват главно участието в процеса на приемане на законодателните актове на ЕС и осъществяване на контрол на дейността на Комисията. Важна негова функция е приемането на бюджета. Пълномощията на ЕП се увеличават след влизане в сила на ЕЕА през 1987г. и Договора от Маастрихт. Правомощията на ЕП включват правото да участва заедно със Съвета на министрите при приемането на законодателни актови, свързани с единния пазар; правото да изисква от Комисията да внася предложения в някои от областите, влизащи в компетенциите на ЕС; правото да създава временни комитети за разследване на нарушения и правото на петиции. Една от най-важните контролни функции е правото му да гласува вот на недоверие относно цялата дейност на Комисията. ЕП може по искане на ¼ от своите членове да създаде временна анкетна комисия, която със съгласието на Съвета и Комисията да разследва предполагаеми нарушения на ПЕС. ЕП избира председател и ръководство из между депутатите. Членовете на Комисията могат да присъстват на всички заседания на ЕП и ако членовете на ЕП им зададат въпроси, те са длъжни да отговорят писмено или устно. ЕП приема решения с абсолютно мнозинство от гласувалите депутати. С мнозинство от своите членове ЕП приема процедурни правила, които определят кворума при гласуване.



  1. Съд. Организация и компетентност. Производство за съдебна защита и даване на предварителни заключения по искане на нац. съдилища. Разделяне на делата с Първоинстанционния съд

Евр. съд е създаден, за да осигури точното прилагане на принципите и нормите на правото на ЕС, както и спазването на законността при тълкуване на разпоредбите на договорите и дейностите на Съюза. Съдът е съставен от 15 съдии, като всяка държ. членка е представена от по един съдия. Съдът се подпомага от 9 генерални адвокати. Съдиите и генералните адвокати се назначават за срок от 6 год., като могат да бъдат преназначавани. На всеки 3 год. съставът на Съда последователно се променя или се преназначават 7 или 8 съдии. Генералните адвокати също се подменят на 3 год. От своя състав съдиите избират председател на съда за срок от 3 год., който може да бъде преизбиран. Съдът назначава секретар на Съда и приема съответните правила за неговата дейност. Съдът може да създава състави от по 3, 5 или 7 съдии.

Съдът и съставите разглеждат дела относно спорове м/у държ. членки, спорове м/у ЕО и държ. членки, спорове м/у институциите, спорове м/у ФЛ и ЮЛ с общността и др. Съдебната процедура преминава през 2 етапа – писмен и устен. Право да възбуждат дела имат държ. членки, институциите, както и ФЛ и ЮЛ, когато са пряко заинтересовани от предмета на делото. Процедурата обикновено трае 18 месеца. Писменият етап започва с депозирането на писмена молба от ищеца, след което съдът преценява дали е от неговата компетентност и дали е подадена своевременно. Ако съдът установи, че жалбата отговаря на необходимите изисквания, представя я на ответника, който в рамките на 1 мес. от получаването следва да обоснове защитата си. След това на ищеца се предоставя 1 мес. да подготви отговора си. Съгласно процедурата на ответника отново се дава 1 мес. за втори отговор.

Председателят на Съда по всяко време назначава съдия-докладчик, който като разгледа всички документи представя доклад пред Съда, за да може последният да реши дали делото ще се разглежда на пленарно заседание или от един от съставите му. Председателят определя датата на започване на устната процедура. На първото заседание страните излагат аргументите си, представят доказателства, отговарят на питания. На второто гледане генералният адвокат дава мнението си, което включва анализ на фактите и юрид. Аспекти, както и прави предложение за решаването на спора. Решенията се вземат с мнозинство от гласовете на членовете на Съда. Ако гласовете са по-равно, отпада гласът на най-младия съдия. Кворумът за вземане на решение е 7 гласа “за”. Решението се огласява на открито заседание. То е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдът има право да контролира дейността на институциите. Той осъществява контрол в/у законосъобразността на актовете, приети от ЕП и от Съвета, Комисията. Съдът е компетентен да правораздава по спорове във връзка с обезщетения за вреди, по всеки спор м/у държ. членки, засягащ предмета на договора за ЕО и др. Съдът решава разнообразни по своето естество спорове и действа като:


  1. Конституционен, когато е сезиран да отменя актове на Съвета и на Комисията;

  2. Административен, когато отменя неправомерни актове на институциите;

  3. Международен, когато решава спорове, свързани с прилагането на межд. договори.

През 1989г. в съответствие с ЕЕА се създава Първоинстанционен съд към Евр. съд с компетентност да решава определена категория дела на ФЛ, включително и служители в органите на ЕС. Видовете дела се определят от Съвета по предложение на Съда след консултации с ЕП. Правителствата на държ. членки по общо съгласие назначават членовете на Първоинст. съд. Съставът му е от 15 съдии, които се назначават за срок от 6 год. и се подменят или преназначават всеки 3 год. Не се включват генерални адвокати. Съдебната процедура включва процесуалния ред за разглеждане на делата, прилаган в Евр. съд. Решенията взети от Първоинст. съд не са окончателни и подлежат на обжалване пред Евр. съд. Жалбите се подават в двумесечен срок от съобщаване на решението.



  1. Сметна палата. Състав и организация

Сметната палата е създадена, за да защитава интересите на данъкоплатците, като осъществява финансови ревизии напълно независимо. Нейната главна задача е посредством проверки да следи дали средствата на ЕС са изразходвани от Комисията в съответствие с бюджетните правила и норми, предвидени от Съвета и Парламента. По искане на Сметната палата всички институции на ЕС и националните органи за финансов контрол са длъжни да и изпращат всички необходими документи или информация. СП е създадена през 1977г. Членовете и са 15 – по един от всяка държ. член. Те се назначават от Съвета, който взема решение с единодушие, след като се е консултирал с ЕП. Членовете и се избират за срок от 6 год. и могат да бъдат преназначавани. Членовете избират от своя състав председател за срок от 3 год., който може да бъде преизбиран. При изпълнение на задълженията си членовете на СП са длъжни да се въздържат от действия, несъвместими със задълженията им и нямат право да търсят или получават инструкции. Мандатът им се прекратява с изтичане на срока, при подаване на оставка или ако бъдат отзовани съгласно определение на Съда. Съветът с квалифицирано мнозинство определя условията на трудовите правоотношения с председателя и членовете на СП – заплати, пенсии и др. Членовете на СП ползват същите правилник и имунитети като членовете на Съда.

СП в края на всяка финансова година съставя годишен доклад относно правомерността на доходите и разходите на ЕС. По собствена инициатива или по молба на институциите тя разработва периодични специализирани доклади. Докладите се приемат с мнозинство от ЕП. Те се публикуват заедно с отговорите на институциите в “Официален вестник” на ЕС.



  1. Състав, функции и компетентност на Икономическия и социален комитет

Икон. и соц. комитет има консултативна функция. Съветът и Комисията имат право да се консултират с Комитета във всички случаи, когато смятат това за необходимо. Комитетът от своя страна има право на самостоятелна инициатива за предоставяне на мнение във всеки случай, когато той сметне това за необходимо и в интерес на ЕС. Членовете на Комитета са общо 222 на брой. Германия, Франция, Италия и Великобритания – по 27, Испания – 21, Белгия, Холандия, Австрия, Гърция, Португалия, Швеция – по 12, Дания, Финландия и Ирландия – 9 и Люксембург – 6. Те са разделени на групи представляващи определени интереси в рамките на ЕС. Членовете на Комитета се назначават от Съвета за срок от 4 год. Решенията за назначаване се вземат с единодушие. Членовете са напълно независими при изпълнение на задълженията си. Председател и ръководство на Комитета се избират м/у членовете за срок от 2 год. Заседанията на Комитета се свикват по искане на Комисията или Съвета или по инициатива на председателя на Комитета. Централата на Комитета е в Брюксел, където заседава всеки месец. Комитетът осъществява дейността си в рамките на девет специализирани секции, чиито становища се утвърждават на пленарни заседания. Тези секции са в следните области: селско стопанство, транспорт и комуникации, енергия и ядрени проблеми, икономически и финансови проблеми, промишленост, търговия, занятия и услуги, социални проблеми, външни отношения, регионално развитие, защита на околната среда, обществено здравеопазване и проблеми с потребителите. Мненията на Комитета, както и становищата на специализираните секции, заедно с протоколите от заседанията се изпращат на Съвета и Комисията.





  1. Комитет на регионите и други органи

Комитетът на регионите е най-новата институция на ЕС и започва своята дейност през 1994г. Една от главните задачи на Комитета е да формулира мнения по въпроси, отнасящи се до транспортните мрежи, здравеопазването, образоването, културата, икономическото сближаване и др. в различни региони на държ. членки. Местата на членовете на Комитета са 222 и са разделени както следва: Германия, Франция, Италия и Великобритания – по 27, Испания – 21, Белгия, Холандия, Австрия, Гърция, Португалия, Швеция – по 12, Дания, Финландия и Ирландия – 9 и Люксембург – 6. Членовете на Комитета се назначават с единодушие от Съвета за срок от 4 год. и могат да бъдат преназначавани. Измежду членовете се избира председател и ръководство за срок от 2 год. Комитетът разработва и приема собствени процедурни правила, които се утвърждават от Съвета. Комитетът провежда пленарни сесии 4 или 5 пъти годишно. Дейността му е организирана в 8 комисии и 4 подкомисии. Комитетът на регионите заедно с Икон. и соц. комитет използват едно и също седалище и секретариат в Брюксел.

Евр. инвестиционна банка е създадена през 1958г. като институция и като банка. Капиталът и е над 62 милиарда евро. Банката се ръководи от УС, СД и Управителен комитет. УС се състои от министри, определени от държ. членки. Приема решенията си с мнозинство, но има право с единодушие да приема всякакви решения относно суспендиране на операции на банката или тяхното ликвидиране. СД се състои от 25 директори и 13 заместници. Директорите се назначават от УС за срок от 5 год. Решенията си СД взима с обикновено мнозинство. За да приеме решения с квалифицирано мнозинство се изисква 17 директори да са гласували “за”. Упр. Комитет се състои от председател и 6 зам. председателя, назначавани от УС по предложение на СД за срок от 6 год. Комитетът взема решения с мнозинство, когато дава мнения по предложения за вземане на заеми или предоставянето на кредити или гаранции. Заедно с ръководните органи ежегодно от УС се назначава комитет от 3 члена, който удостоверява, че операциите на банката са надлежно извършени.

Други нови органи на ЕС са: Централа за ветеринарна и растителна инспекция и контрол, със седалище Ирландия; Евр. агенция за опазване на околната среда, със седалище в Копенхаген; Евр. център за контрол на наркотиците, със седалище в Лисабон; Евр. агенция за оценка на медицинските продукти и др.





  1. Законодателен механизъм

Институциите на ЕС притежават компетентност в областта на законотворчеството. Тя обаче не е универсална, а е ограничена само в рамките на определена и допустима от държ. членки нормотворческа компетентност. В нормотв. д-ст се прилага принципа за паралелната конкурираща се компетентност за прилагането от институциите на ЕС на задължителни актове само в области, в които държ. членки са прехвърлили компетентността си. Правомощия за приемане на актове са предоставени на Съвета, Комисията и ЕП. Нормотв. се осъществява предимно от съвета. В ограничен обем се осъществява от Съвета и ЕП. На Комисията е предоставена ограничена нормотв. компетентност – само за приемането на актове в областта на изпълнителните мерки. Тя обаче има правото на законодателна инициатива. Най-голям обем нормотв. компетентност е предоставена на съвета. Той притежава окончателната власт за приемането на задължителните актове, съставляващи вторичното право.

Нормотв. компетентност на ЕП няма самостоятелен характер, а се осъществява само съвместно със Съвета. Комисията е институцията, която участва в нормотв. процес като монополен носител на нормотв. инициатива. Тя притежава правомощия относно приемането на определени НА. Нейната компетентност произтича от учр. договори, а също така и чрез пряко овластяване от Съвета. Институциите на ЕС са с различни компетенции вкл. в областта на нормотв. На практика е налице разделение на функциите между институциите на ЕС, като това разделение се проявява във вертикален и хоризонтален план. Вертикално е разделението м/у институциите и държ. членки, а хоризонтално м/у институциите на ЕС.

Завършващата фаза на нормотв. процес е вземането на решения във формата на актове, приети от институциите. Създадените в рамките на ЕС специални нормотв. процедури непрекъснато се изменят и усъвършенстват. Първонач. предвидената е тази, която Съветът приема актове по предложение на Комисията след изслушване на ЕП. Тук Комисията има законодат. инициатива, а ЕП – консултативна роля. Ако не се поиска мнението на ЕП, приетият акт може да бъде оспорен пред Съда. Това е процедура на консултиране, по която се приемат актове във важни области. Приетите по тази процедура актове се подписват от председателя на Съвета и се публикуват в “Офиц. Вестник на ЕС”. Бюджетната процедура е свързана с ежегодното финансиране на ЕС. Тя предвижда съвместна компетентност на ЕП и Съвета и включва следните етапи:



  1. Комисията изготвя проекто-бюджет до 01.09 и го представя на Съвета

  2. Съвета изготвя проект и сезира ЕП за първо четене не по-късно от 05.10

  3. ЕП трябва в 45-дневен срок трябва да гласува и да го върне на Съвета

  4. Съветът за 15 дни одобрява промените или ги отхвърля

  5. ЕП може в 15-дневен срок да направи промени и да обяви бюджета за приет или да отхвърли проекта, след което процедурата започва от начало.

Съществува и т.нар. нова процедура за сътрудничество. Тук ролята на ЕП не е консултативна, а той действително участва в законодат. процес:

  1. Комисията предлага на Съвета приемането на НА

  2. Съветът изпраща предложението в ЕП

  3. Съветът изготвя обща позиция, след като получи становището на ЕП

  4. Позицията се предоставя на ЕП, който за 3 месеца трябва да я приеме, отхвърли или измени

  5. Комисията в срок от 1 месец решава дали да приеме промените на ЕП

  6. Пристъпва се към 2-ро четене на проекта

  7. Ако Съветът не се произнесе до 3 мес. по допълненията на ЕП или по измененията предложени на Комисията, процесът се прекратява.

Институциите на ЕС прилагат над 20 различни процедури.



  1. Приложение на ПЕС

Съгласно установената практика прякото изпълнение на актовете на ЕС се осигурява, както от органите на ЕС, така и от органи на държ. членки, в зависимост от компетентността им в изпълнителната власт, съгласно принципите на субсидиарност и пропорционалност. Компетентните органи на държ. членки организират като цяло съгласно нац. законодателство изпълнението на ПЕС с оглед постигане на целите на ЕС. Привеждането в изпълнение на актовете на ЕС се осъществява пряко и непряко. Чрез процедурата на прякото привеждане в изпълнение, компетентните органи организират непосредственото приложение на нормите на първичното и вторичното право на територията на държ. членки. Те се ръководят от принципа за еднообразното прилагане на ПЕС в държ. членки. Държ. членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят пълното прилагане и действие на нормите на ПЕС, от които произтичат задължения за тях. Те определят съдилищата и органите, които отговарят за прилагането на ПЕС, осигуряват координацията им, установяват подходящи адм. и съдебни процедури. Държ. членки имат определена автономия при избора на апарат и процедури за приложението на ПЕС, съгласно нац. законодат. Прилагането на ПЕС налага държ. членки да внасят поправки в нац. си законодат. или да приемат нови закони. Държ. членки въвеждат нормите на ПЕС под специални форми:



  1. Законодат. актове

  2. Постановления, издадени съгласно правомощията на изп. власт

  3. Законодателство, прието по силата на конкретни или общи правомощия от изп. власт, изрично предвидени от конституцията или в съответствие с конституц. традиция и др.

Непрякото привеждане в изпълнение на нормите на ПЕС е свързано преди всичко с прилагането на актовете на институциите, които нямат директен ефект. Компетентните държ. органи предприемат мерките, необходими за трансформирането на техните норми в национални.


  1. Правна система на ЕС

Правната система (ПС) на ЕС за разлика от вътрешнодърж. и м/ународноправната системи, които функционират от хилядолетия, заедно с възникване на държавата, е нова, все още формираща се и утвърждаваща се правна система. Съставните части на ПС на ЕС са актовете на държ. членки, актовете на институциите, м/унар. договори сключвани с 3-ти страни, общите принципи на правото и практиката на съда. Актовете, които се разработват и приемат от държ. членки на ЕС в качеството им на субекти на м/унар. право, могат да се разделят в 3 категории: учредителни договори, допълнителни договори и договори, сключени от представители на държ. членки. Това всъщност са м/унар. договори, които са задължителни за държ. членки на ЕС – страни по тях.

Актовете на институциите на ЕС формират друга част от ПС на ЕС. Това са правни норми създадени съгласно вече съществуващи разпоредби. Те могат да се разделят на актове с произтичащи от тях правни последици и актове имащи препоръчителен характер. Актовете на институциите биват:


  1. Регламенти, директиви, решения, препоръки и мнения

  2. Актове, съдържащи норми на вътр. право на ЕС

  3. Sui generis acts

Друга част от ПС на ЕС са м/унар. договори, сключвани съвместно като 1 страна от ЕС с държ. членки и от др. страна с трети страни държави нечленки в м/унар. организации – т.нар. смесени договори.

Общите принципи на правото са 1 от съставните части на ПС на ЕС. Те условно могат да се разделят на общовалидни принципи, съгласно м/унар. право; принципи пряко произтичащи от учр. договори и правните с-ми на държ. членки; принципи, които произтичат непряко, а се подразбират от учр. договори. Общите принципи са: принцип относно правата на човека и основните свободи, принцип на субсидиарност и принцип на пропорционалност. На последно място като част от ПС на ЕС се приема практиката на съда. Съдът създава общоприети правила, които прилага в последващата си практика. По този начин съдът осъществява нормотв., като попълва празнотите в законодат. на ЕС.




  1. Актове на държ. членки. Учр. договори, допълнителни конвенции и актове на представители на държ. членки

Актовете, които се приемат от държ. членки в качеството им на субекти на м/унар. право са Учр. договори, допълнителни конвенции и актове на представители на държ. членки. Учр. актове на 3-те общности представляват основата на своеобразна конституция на ЕС. Те са перфектни м/унар. договори, в които е опр. срокът им на действие – договорът, учредяващ ЕОВС е сключен за срок от 50 г., а учр. договори на ЕО и ЕВРАТОМ са сключени за неограничен период. Много автори считат, че 3-те учр. договора имат сходна структура и нормите им могат условно да се разделят в 4 групи:



  1. Преамбюл и уводни разпоредби, в които са въплътени основните принципи и целите на договорите

  2. Норми, които засягат правомощията на институциите на 3-те общности

  3. Материалноправни норми, уреждащи всички сектори на общностите

  4. Заключителни разпоредби, в които се уреждат въпросите за влизането в сила, срок на действие, отговорност и др.

Допълнително към учр. договори се приемат разл. актове, протоколи и др. Те се считат за неделима част от договорите, към които се отнасят. Конституцията на ЕС наред с Парижкия и Римските договори вкл.: Брюкселския договор от 1956 г., ЕЕА, договора за ЕС, Амстердамския договор и др.

Др. част от актове приемани от държ. членки са решенията приемани от представители на държ. членки, заседаващи в рамките на Съвета. Те са министри на държ. членки, представени в Съвета, но особеното е че когато не действат като членове на Съвета могат да приемат решения. Тези актове се различават от актовете, които се приемат от Съвета тъй като не се приемат в резултат на упражняването на предоставени от договорите правомощия, а се базират на межд. правоспособност на държ. членки да сключат межд. договори. Те се публикуват в “Официален вестник” на ЕС.





  1. Актове на институциите. Класификация. Форма и юридическа сила

Актовете на институциите на ЕС са правни норми, създадени съгласно вече съществуващи разпоредби, които се наричат първично право, от които именно произтичат правомощията на институциите да създават вторични норми. Нормотворчеството на институциите не е конкретно уредено във вторичното право. В учр. договори не са предвидени общи правомощия за институциите. Последните не могат да осъществяват нормотворчество в области извън обхвата на договорите, нито да превишават правомощията, които са изрично формулирани в тях.

На практика институциите в съответствие със своите правомощия приемат различни по форма, съдържание и правна сила актове. Регламентите и общите решения имат задължителен характер. Регламентът е норм. акт с общо приложение, който обвързва като цяло всички държ. членки и е директно приложим в тях. Регламентите могат да се разделят на пряко предвидени в разпоредбите на учр. договори и имащи за цел да уредят изпълнението им и на такива за неизпълнение, с които се извършва нормотворческия процес.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница