Понятие и предмет на облигационното право
Изтегляне 1.39 Mb.
|
Понятие и предмет на облигационното право
 Облигационното право е клон на гражданското право, който урежда облигационните отношения, техните юридически факти, съдържание, съдържание, изпълнение и неизпълнение, изменение и погасяване респ. прекратяване.
Допълнително следва да се изясни понятието за облигационно отношение. Терминът „облигационно право” се използва и за означаване на субективното облигационно право. „Облигационно право” се нарича и онзи дял от науката за гражданското право, в който се изучават обективното облигационно право и облигационните отношения, които включват в съдържанието си субективните облигационни права. 2. Систематично място на ОП, отграничения и взаимовръзки ОП като клон ГП е в постоянна връзка и взаимодействие с останалите клонове на ГП, както и с други клонове на частното право и гражданското процесуално право.
3. Система на ОП Особеност на ОП като клон на ГП е, че голямата част от включените в него правни норми са диспозитивни. Съвкупността от правни норми, които облигационното право включва, може да бъде обособена на отделни групи, наречени институти. Те уреждат различните видове правни отношения. Логически подредените институти образуват системата на ОП.
4. Източници на ОП Източниците на обективното ОП са същите като източниците на обективното ГП – особен вид юридически факти, които в съответствие с установения правен ред поставят в действие правни норми, изменят, отменят, спират действието на правни норми. Основен източник на ОП са нормативните актове.
5. Принципи на ОП  Сводоба на договорянето (чл. 19 КРБ, чл ЗЗД, чл. 59 ЗЗППТ) (Конституционен принцип) – Свободата да се реши в рамките на императивните правила и добрите нрави: дали да се сключи договор, кога, къде, с кого, с какво съдържание, в каква форма и по каква процедура. Основният недостатък на този принцип е, че той дава предимство на икономически и социално по-силната страна.
Договорът има сила на закон и трябва да бъде изпълнен – чл. 20а ЗЗД .
Да не се вреди другиму – чл. 45-54 ЗЗД. Компенсация на вини – чл. 51/2 и 83 ЗЗД.
Интегрално обезщетяване на вредите – чл. 51/1 и 82 ЗЗД.
Неодпустимост на неоснователното обогатяване – чл. 55-59 ЗЗД.
Източници: Марков, М. Лекционен курс 2007/2008 Марков, М. Облигационно право С. 2007 Калайджиев, А. Облигационно право - обща част С. 2007 Облигационно отношение. Вземането като относително субективно право. Защита срещу действия от трети лица. 1. Облигационното отношение 1.1 Понятието за Облигационно отношение е теоретично – не е дефинирано в закона. Облигационното отношение е вид гражданско правоотношение и притежава родовите особености както на правоотношението, така и на гражданското правоотношение. Гражданското правоотношение е възникнала въз основа на правна норма от конкретен юридически факт връзка между равнопоставени правни субекти, която се състои от субективни граждански права и задължения. Съдържанието на тази връзка са права и задължения, които са специфични за облигационното отношение.
Облигационното правоотношение в гражданско правоотношение между две страни, по силата на което поне едната страна (наречена кредитор) може да иска от другата (наречена длъжник) една престация.
Тази дефиниция налага да се направят следните уточнения: - Не винаги в облигационното отношение се формират страни. При многостранните договори, например, целта е общия резултат. Тук говорим за участници. - Съществуват облигационни отношения, при които не се дължи престация. Такива са предварителния договор или облигационните отношения от организационен тип, които не са престационни, но все пак са облигационни отношения. Разликата се явява във възможността за принудително изпълнение при престационните отношения респ. Невъзможността при непрестационните. 1.2 Страните по облигационното отношение са равнопоставени правни субекти, които не разкриват специфика в сравнение със субектите на останалите граждански правоотношения. Те имат специфични наименования – „длъжник” (страната, върху която тежи задължението) и „кредитор” (страната, която е титуляр на субективното право). Често в облигационното отношение страните не са еднозначни. Всяка страна може да се явява в качеството на кредитор и в качеството на длъжник. Но най-малко едната от тях е кредитор и най-малко едната от тях е длъжник.
1.3 Съдържанието на облигационното отношение се състои от поне едно субективно право и насрещното му задължение. Субективното право се нарича „вземане” (легално понятие).
1.4 Видове облигационни отношения. Разграничаваме облигационно отношение в широк и тесен смисъл на думата. Дадената по-горе дефиниция се отнася до облигационното отношение в тесен смисъл на думата. То включва субективното право (вземането) и насрещното му задължение. Възможно е в хода на развитието да настъпят нови юридически факти като например ненавременно плащане, откриване на скрити недостатъци. Вследствие на това възникват нови права (респ. задължения) за страните.
Според едни автори тези права и задължения стават част от съдържанието на облигационното отношение в широк смисъл на думата. Другата тези следва традиционното разбиране, че това са права и задължения със санкционен характерт и следователно става дума за ново санкционно правоотношение. Не може да се отрече обаче очевидната връзка между двете отношения. 2. Вземане 2.1 Определение
Вземането е едно субективно гражданско право, възможност, която възниква въз основа на закона от определен юридически факт и за която законът гарантира на кредитора да получи определена престация без съдействие на длъжника
По изключение облигационното отношение може да не включва вземане (напр. при отношенията с организационен характер, които нямат престационен характер или при предварителните договори). Изправната страна при един предварителен договор може да предизвика едностранна промяна. 2.2 Вземането се отличава със своите специфики от публичните вземания. Режимът на публичните вземания не подлежи на правна регламентация в ЗЗД, а се подчинява на специални правила.
2.3 Вземанията имат относителен характер (т.е. те са относителни права). Те се отличават от вещните права, които са винаги абсолютни. Вземането на кредитора обаче може да се противопостави на трети лица (напр. при договора за наем)
2.3.1 Самата относителност на вземането има относителен характер. Според 21, ал. 2 ЗЗД ако едно трето лице попречи на изпълнението, то ще отговаря пред кредитора, но това, което кредиторът може да иска е обезщетение за вреди. Следователно, това е ново облигационно отношение между кредитора и третото лице, а не част от основното правоотношение. 21, ал. 2 ЗЗД предоставя защита на кредитора за вреди, причинени от всяко недобросъвестно трето лице, но това не е основание да твърдим, че първото облигационно отношение (между кредитора и длъжника) има абсолютен характер. 2.3.2 В дадени случаи вземането на кредитора влиза в конкуренция с вземанията на други кредитори срещу един и същ длъжник. Тези проблеми се уреждат по принцип от правилата на изпълнителния процес. Но и материалният закон дава предимство на определени кредитори (136 ЗЗД ). Това обаче също не е основание да кажем, че вземанията на превилигированите кредитори имат абсолютен характер. 2.4 Вземанията са имуществени субективни права и поначало са прехвърлими. Съществуват и вземания, които не са прехвърлими (напр. при договор за издръжка и гледане). В други случаи законът забранява прехвърлянето. Непрехврълимост може да се уговори (99 ЗЗД ), но в този случай относителния характер на вземането и правилото, че договорът поначало няма сила за трети лица (21, ал. 1 ЗЗД), са пречка уговорката да се противопостави на приобретателя на вземането.
3. Облигационни и вещни права 3.1 Вещните права са абсолютни.
3.2 Вещните права са numerus clausus, поради техния абсолютен характер.
3.3 Претенцията при облигационните права възниква от момента на изискуемост, докато при вещните права тя е по-ограничена. Ако някой наруши вещното право, то тогава възниква претенция.
4. Други субективни права В състава на облигационното отнешение могат да влизат и други субективни права освен вземанията. Такива са:
5. Отговорност на трети лица (21, ал. 2 ЗЗД) 5.1 Задължението за обезщетение възниква по силата на специалния деликтен състав, уреден в 21, ал. 2 ЗЗД и се поражда при осъществяването на неговите елементи: деяние, противоправност на деянието, вреди, причнинна връзка (усложнена) между противоправното деяние и вредите и вина. Необходимо е наличието и на вина визирана от законодателя като „недобросъвестност”, което определя и нейните форми – умисъл и груба небрежност.
5.2 Отговорността на третото лице е извъндоговорна, тъй като договорът няма действие по отношение на трети лица. Следователно става въпрос за особен случай на деликтната отговорност (45 ЗЗД ). Параметрите на отговорността се различават от общото положение на деликта. Трябва да се поправят вредите от неизпълнения договор (не е настъпила желаната промяна), нарушен е позитивния интерес на кредитора. При деликтът настъпва промяна в обективната действителност, но тя е забранена или нежелана – говорим за негативен интерес.
Източници: Марков, М. Лекционен курс 2007/2008 Марков, М. Облигационно право С. 2007 Калайджиев, А. Облигационно право - обща част С. 2007 ЗЗД, Чл. 21. (1) Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи. (2) Трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълняването на договора, дължат обезщетение. ЗЗД, Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, Чл. 99. Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. ЗЗД, Чл. 136. (1)Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания: 1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски; 2. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., доп. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори; 3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти; 4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3; 5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка; 6. вземанията на държавата, освен тия за глоби; 7. (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) 8. (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) (Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Вземанията по т. 5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника. Вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно. Освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда. ЗЗД, Чл. 194. След като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. В последния случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък. Уведомяване на продавача не е необходимо, ако той е знаел недостатъка. 3. Престацията – понятие. Задължения за резултат и задължения за поведение. Определеност на престацията. Начини за определяне. Съдържанието на облигационното отношение се свежда до обвързаността на длъжника за една престация и корелативното право на кредитора да иска тази престация. За да се освободи от тази обвързаност, длъжникът трябва да престира – да удовлетвори интереса на кредитора си, неговата престация. Престацията образува съдържанието на това, което се дължи – на това, което кредиторът има правото да претендира. „Какво” кредиторът може да претендира детерминира предмета на престацията, нейното съдържание. Определяне на престацията
Пълната неопределеност на съдържанието на престацията, невъзможността това съдържание да бъде определено води до нищожност на задължението поради липса на предмет: длъжникът не може да изпълни, защото не знае какво дължи. Макар и непълно определена, престацията може да бъде определима. Тогава нейната относителна неопределеност може да се превърне в пълна определеност. Методът за установяване на точното съдържание на дължимата престация, това е преди всичко тълкуване на съдържанието на онези актове, които са предназначени да определят съдържанието на дължимото. Чл. 20 от ЗЗД дава правилата, от които трябва да се изхожда при тълкуване на договорите. Добросъвестността е един от критериите за изпълняване на дължимата престация. Чл. 63, ал.1 от ЗЗД изисква „всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин”. 4. Видове престации – задължения с еднократно и с продължително изпълнение; лични и предметни престации, заместими и незаместими престации; положителни и отрицателни престации: индивидуално определени и родови престации. 1. Задължения за положителна и отрицателна престация
2. Задължения с еднократно и трайно изпълнение За да се осъществи дължимият резултат, е необходимо едно-единствено действие или цяла серия от действия длъжника. Според това задълженията се делят на такива с еднократно изпълнение и такива с трайно изпълнение. - Задълженията с еднократно изпълнение са тези, които, за да бъдат изпълнени, изискват еднократната активност на длъжника. Задължението на заемателя да върне заема; на продавача да продаде вещта и пр. - Задълженията с трайно изпълнение са тези, които, за да бъдат изпълнени, ангажират трайно длъжника. Това са задължения с продължително изпълнение – при тях длъжникът трябва непрекъснато в течение на определено време да извършва или да не извършва редица еднакви по същество престативни действия. Наемодателят трябва да предостави ползването на вещта в течение на наемния срок например. Задълженията с повтарящо се изпълнение са тези, при които длъжникът трябва в течение на определено време да извърши редица еднакви престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време. Задължението да се плаща лихва или наем е задължение за повтаряща се през определени периоди от време престация. 3. Задължения за делими и неделими престации Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|