Понятие за гражданско право. Предмет и система на гражданското право като частно право

1. 
   Понятие за гражданско право. Предмет и система на гражданското право като частно право.
   

В своето развитие гражданското право се свързва с две известни системи,които и до сега се прилагат в законодателствата на съвременните държави.По старата система се нарича институционна и в нея се възприема начинът за подреждане на институтите на гражданското право,който е бил приложен за пръв път в Институциите на Гай.

От гледна точка на правна логика и практическо удобство по-съвършенна е пандектната система,която е създадена от гражданско правната теория през 18 и 19 век и е възприета от 1896 година.За нея е характерно, че общите правила,които важат за всички или за повечето граждански правоотношения,са обособени в обща част на гражданския кодекс. Според нея правните норми се подреждат в специални части по клонове: облигационно,вещно,семейно и наследствено право.

Поради предимствата,който предлага, тази система придоби широко разпространение не само в гражданските законодателства,създадени по образец на ГГЗ, но и в бившите съветски републики и в останалите страни от Източна и Средна Европа,които създадоха свои ГК след Втората световна война.

В теорията на Гражданското право преобладава разбирането,което структурира съвкупността на гражданско правните норми по образец на пандектната система. На първо място се поставя общата част на гражданското право.Тя обединява общите правила за гражданските правоотношения.В нея най-напред се поставят:

Нормите за обективното гражданско право,след това на общата част се отнасят до гражданскоправните субекти,съдържанието и обектите на гражданските правоотношения,правните сделки като типичен юридически факт на гражданското право,представителството и погасителната давност.

За разлика от класическата пандектна система в нашата теория преобладава разбирането,че след общата част следва да се постави вещното право.Този клон на гражданското право съдържа правната уредба на отношенията по придобиване, упражняване и защита на правото на собственост и другите вещни права,които имат основно значение както за националната икономика,така и за интересите на отделните правни субекти.

Между клоновете на гражданското право следва да се постави облигационното право.То е най-големият по обхват дял на гражданското право и включва общи правила за източниците на облигационните отношения,способи за погасяване на облигационни задължения и др.

Следващ клон на гражданското право е авторското право,което съдържа правния режим на правата върху творчески произведения на литературата,науката и изкуството,върху изпълнения на артисти,върху звукозаписи и програми на радиото и телевизията.Неговите правни норми уреждат и договорите за отстъпване на права за използване на тези обекти от други лица.

Семейното право също следва да се включи като клон на гражданското право.То е съвкупност от правни норми,които уреждат имуществени и неимуществени отношения между лица,които са свързани помежду си чрез брак,произход и родство или осиновяване.

Последният клон на гражданското право е наследственото право.То обхваща нормите,които уреждат преминаването на имуществените права на едно физическо лице след неговата смърт към наследниците,които е определил с завещание и които законът сочи като наследници по закон.

ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА НАУКАТА ГРАЖДАНСКО ПРАВО

Науката гражданско право представлява система от знания и възгледи за основните понятия и институти на обективното гражданско право.Чрез нея се изясняват произходът,формирането и промените,които са претърпели основните правни категории на гражданското право.

Тя се основава на постиженията на общата теория на правото, на философията на правото и си служи с методите на формалната и правна логика, с догматичния,историческия и сравнителноправния метод на изследване.В помощ на научните изследвания в бъдеще ще се използват все повече и постиженията на новите научни направления кибернетика и прогностика.

Учебната дисциплина гражданско право има като предмет на изучаване принципите и нормите на действащото обективно гражданско право.В нея се използват постиженията на правната наука,кото се прилагат както традиционни така и нови дидактически методи за по-лесно овладяване на знания,като на пример решаване на казуси,тестове,курсови работи върху теоретични въпроси с практическо приложение,организиране на учебни процеси и др.

Задачите на учебната дисциплина са да се придобият знания върху съдържанието на нормите на гражданското право и умение за тяхното тълкуване и прилагане,способност за аргументиране и за етично участие в дискусии.

2. 
   Съпоставяне и отграничаване на гражданското право от административното, търговското, трудовото, гражданскопроцесуалното и международното право.
   

3. 
   Основни принципи на гражданското право. Развитие на българското гражданско право.
   

За гражданското право като наи –общи са характерни следните принципи:

1.Самостоятелност на гражданскоправните субекти и свобода за участието им в гражданскоправния живот.Този принцип намира много широко приложение във всички клонове на гражданското право и чрез него последното се характеризира и отличава от другите правни отрасли.

2.Справедливост в гражданските отношения.Този принцип означава да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес,като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти.В случаи на колизия между интереси и права се възприемат такива критерии,които са оправдани с оглед на настоящи или бъдещи цели,които обществото си поставя,като например равностоиност на обезщетението при засягане на частна собственост с административни актове в обществен интерес,приоритет в времето,защита на добросъвестни правни субекти и др.

3.Равнопоставеност на гражданскоправните субекти.Този принцип се състои в това, че нормите на гражданското законодателство третират еднакво гражданскоправните субекти,като им предоставят равни възможности за придобиване на права,за тяхното осъществяване и защита,за участието им в гражданско правния живот.Този принцип спрямо физическите лица е закрепен в чл.6 от Конституцията,които урежда равна правоспособност за всички лица и забранява както привилегиите,така и ограниченията.

4.Изискване за правна сигурност в гражданските правоотношения.От много голямо значение за интересите на всички участници в гражданския оборот и за обществените интереси е правната сигурност в гражданските правоотношения.Множество правни норми и цели институти в гражданското право са обусловени и доминирани от това изискване.

1. Периодът от Освобождението до 9.10.1944г

2. Периодът от 9.10.1944г до м.януари 1990г.

3. Периодът които не е приключил понастоящем,който започва от изменението на Конституцията от 1971г.През м.януари 1990г,когато бе отменена конституционната разпоредба,която установяваше ръководната роля на КП в държавата и обществото.

Като определящи тенденции на бъдещото развитие на гражданското право са следните:

1.Създаване на условия чрез нормите на частното право за по пълно проявление и принципите за равнопоставеност на гражданскоправните субекти и на държавната и частната собственост.

2.Отпадане на всички необосновани ограничения и затруднения при упражняване на субективните права.

3.Усъвършенстване на гражданскоправната защита на личните неимуществени права на гражданскоправните субекти.

4.Обогатяване на облигационното право с правни норми за нови договорни видове,като договор лизинг,лицензионен договор,придобиване на собственост срещу дълг,фючърсни сделки и др.

В бъдещото си развитие българското гражданско право ще се сближава и хармонизира, а в определени области и унифицира с уеднаквеното право,установено от институциите на европейския съюз.

3. 
   Източници на гражданското право - понятие, видове.
   

3. 
   Конституцията като извор на българското гражданско право
   

3. 
   Законите и подзаконовите актове като източник на българското гражданско право
   

3. 
   Международните договори като източник на българското гражданско право.
   

3. 
   Нормативните актове и правните обичай като източник на българското гражданско право.
   

3. 
   Значение на правилата на морала за гражданското право. Справедливостта. Съдебна практика и съдебен прецедент. Общи актове на Върховния касационен съд.
   

3. 
   Действие на гражданскоправните норми по време. Обратно действие и действие спрямо заварени правоотношения. Действие по място и спрямо лицата.
   

3. 
   Видове гражданскоправни норми: общи и специални; императивни и диспозитивни; материални и процесуални; самостоятелни и несамостоятелни; абсолютно и относително определени. Презумции и фикции.
   

3. 
   Тълкуване на гражданския закон – понятие, правна уредба. Предмет и цел на тълкуването. Развитие на възгледите за тълкуването.
   

3. 
   Видове тълкуване на гражданския закон.
   

3. 
   Нисша и висша критика на гражданския закон. Правоприлагане.
   

3. 
   Правоприлагане по аналогия, по аргумент от противното и за по-силното основание.
   

3. 
   Гражданско правоотношение - понятие, обща характеристика и видове.
   

3. 
   Възникване, изменение и прекратяване на гражданското правоотношение.
   

3. 
   Субективно право – теория за същността му, понятие, значение на интереса, определение. Правно задължение. Право на иск в материален смисъл.
   

3. 
   Видове субективни права.
   

3. 
   Преобразуващи субективни права.
   

3. 
   Упражняване на субективни права и изпълнение на правни задължения. Колизии при упражняването. Злоупотреба с право.
   

3. 
   Защита на субективните права - понятие и видове. Самозащита и самопомощ.
   

3. 
   Субекти на гражданското право - понятие и видове.
   

Гражданското право е съвкупност от гражданско правни норми, които уреждат положението на гражданско – правните субекти физически и юридически лица и държавата и равно поставените отношения между тях.

Понятието за субект на гражданското право има основно значение в гражданските правоотношения. Всеки правен субект се определя от правната норма.

Гражданско правните норми са общи правила, предназначени продължително време да въздействат върху поведението на гражданско правните субекти. За гражданското право са характерни четири основни принципа:

1.Самостоятелност на гражданско правните субекти и свобода за участието им в гражданско правния живот. Те притежават свое имущество, формират и изразяват волята си, като се съобразяват със своите интереси, стига те да не противоречат на повелителните правни норми и на добрите нрави. В областта на гражданското право не се намират в подчинение на държавни органи или други правни субекти.

2.Справедливост в гражданските правоотношения – максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти.

3.Равнопоставеност на гражданско правните субекти – равни възможности на гражданско правните субекти за придобиване на права, за тяхното осъществяване и защита, за участието им в гражданско правния живот. Точно и еднакво прилагане на правните норми спрямо всички.

4.Изискване за правна сигурност в гражданските правоотношения.

Всички граждански права и задължения имат определен правен субект с определено поведение. Възможността на един човек или социална даденост да притежава права и задължения е правосубектност, т. е правна личност.

Гражданската правосубектност е възможността за притежаване на права и задължения, докато гражданската правоспособност е възможността за притежаване на субективни права и задължения с конкретно съдържание. Има разлика между възможността за притежаване на права и задължения и упражняването на същите.

Всеки правен субект има права и задължения още от възникването си, но при правоспособността вече се е реализирал като активна страна в правоотношението спрямо правните обекти.

Държавата определя чрез повелителни правни норми кой може да бъде субект на правото и какви права и задължения може да има с цел гарантиране на правната сигурност.

Правоспособността като правно качество е субективно право на едно лице или социална даденост да бъде субект на правото. Тя се създава от закона , като се определя кой може да има конкретни субективни права и задължения. Правни субекти не могат да се създават със сделки или други правни действия, освен ако в правна норма не е предвидено. Правосубектността е трайно, продължително, лично право дадено от държавата.

Като субекти на гражданското право се определят:

• 
  хората като правни субекти в гражданското право са физическите лица;
  
• 
  социални образувания – съвкупност от физически лица и имущество обособени по силата на закона за постигане на определени цели са юридическите лица;
  
• 
  държавата – особен гражданско правен субект.
  

активна, оправомощена страна – когато имат права;

пасивна, задължена страна – когато имат задължения.

Правото или задължението може да принадлежи на няколко лица едновременно, на няколко граждански субекта – множество или общност.

Съществува разлика между общността и юридическото лице, изразяваща се в това, че юридическото лице е представено от един оправомощен правен субект, докато при общността всеки отделен член е правен субект и има свое право или задължение изразяващо се в определен дял, квота или част.

Съвкупността от правни изисквания, които са уредени от закона, индивидуализират гражданско правните субекти и участието им в гражданския оборот, определят гражданско правния статут.

Призната и уредена от закона способност на физическото лице с лични действия да упражнява права и да поема задължения е дееспособността на правния субект. Правоспособността определя границите на дееспособността. Ако се ограничи правоспособността, се ограничава и дееспособността, като последната може да се ограничи изцяло и за неопределено време.

малолетни - до 14 години – напълно недееспособни;

непълнолетни – от 14 до 18 години – ограничено дееспособни;

пълнолетни – над 18 години – пълна дееспособност.

Навършването на осемнадесет години е юридически факт, който поражда автоматично правни действия. Право прекратяващ правоспособността факт е смъртта на физическото лице. Умрелият няма интереси, няма способност или възможност да ма права и задължения. Правоспособността на физическите лица трае от момента на раждането до момента на смъртта.

Юридическите лица се образуват за да имат определени права и задължения. Правоспособността на юридическите лица възниква с тяхното образуване. Както при физическите лица, така и при юридическите не може да има неправоспособност. Физическите лица, които действат от името на юридическото лице трябва да са дееспособни. При юридическите лица имаме винаги едновременно настъпване на правоспособността и дееспособността и това е появата им като правен субект. Правоспособността на юридическите лица се определя още при образуването им, свързана и ограничена е с предмета на дейност. Може да се измени от органите образували юридическото лице. Юридическите лица могат да бъдат:

с универсална правоспособност;

с специална правоспособност – типови и индивидуални.

Сделките, който извършват юридическите лица трябва да са съобразно определения предмет на дейност, в противен случай същите са недействителни.

Правоспособността на юридическите лица се прекратява с прекратяването им като правни субекти:

в следствие на прекратяване на дейността и ликвидация;

като основание предвидено в акта за образуването му – срок, постигане на цел;

с властнически акт на съд в предвидените от закона случаи – когато дейността на юридическото лице противоречи на повелителните правни норми, няма минимален брой членове, по малък уставен капитал и други.

Първите юридически лица се създават през средновековието. Те са различни религиозни, занаятчийски, търговски и други организаций. Юридическото лице е правомерно правно явление, то е правна даденост. Правото създава юридическото лице и определя в кои случай може да има юридическо лице. Основните признаци които характеризират юридическите лица са:

организационно устройство;

има обособено имущество;

самостоятелна отговорност;

участва от свое име в гражданския оборот, не е носител на властнически правомощия.

Юридическото лице се създава по силата на правната норма, т. е. На закона. Юридическото лице е субект на гражданското право. Възниква по определен от закона ред, за да може самостоятелно да придобива и упражнява права и задължения и отговаря за тях. Създава се за постигане на определени цели – стопански, политически, социално – културни и други.

В същността си юридическите лица се състоят от две части:

- материално съдържание /капитал/ - имуществото на юридическото лице, първоначално определено от физическите лица които го създават, а в последствие може да се променя;

- физически лица - правните субекти, които образуват юридическото лице или формират и изявяват негова воля

1.1.Юридически лица на публичното право – са тези който се създават със закон или административен акт и осъществяват държавни или на местно самоуправление функции и задачи;

1.2.Юридически лица на частното право – създават се доброволно и изпълняват задачи поставени от учредителите им. От своя страна те пък се разделят на:

Юридически лица на търговското право

Юридически лица на гражданското право

В зависимост от това дали имат членски състав, се разделят на:

- корпорации – възникват по реда на разрешителната система, органите на управление се формират на база вътрешна демократичност;

- учреждения – възникват по реда на разпоредителната система, при формиране органите на управление е характерно единоначалието.

Според начина на възникване юридическите лица са:

- първични – създават се от държавата или граждани – кооперации, сдружения с нестопанска цел и т.н.

- производни – създават се от първичните.

В зависимост вида на правото на собственост юридическите лица биват - държавни, общински, частни.

Юридическите лица на гражданското право са лицата с нестопанска цел. Основната им дейност е политическа,синдикална, религиозна, научна, спортна, просветна и друга. Стопанската им дейност е ограничена. Това са различните политически партии, професионални и синдикални организации, жилищно – строителни кооперации и други.

Възникването на юридическите лица започва с учредителен акт, който обхваща волеизявлението на правните субекти. В някой случай има изискване за минимален брой учредители. Учредителното събрание е техническо средство за многостранна сделка, насочена към обща цел – създаване на нов правен субект с определен предмет на дейност, цели и задачи. За юридическите лица с нестопанска цел се изисква задължително да имат устав. В устава се съдържат наименованието и седалището на юридическото лице, предмета на дейност, целите и задачите му, условия за приемане на членове, органите на юридическото лице и правомощията им, основания за прекратяването му.

Юридическите лица които се създават в България имат българско гражданство. Юридическите лица се вписват в съответните фирмени регистри при окръжните съдилища. Юридическите лица с възникването си придобиват правоспособност и дееспособност. Управлението на юридическото лице се осъществява от неговите органи, които нямат властнически правомощия. По изключение някои от тях имат двойнствено положение – министри, общински съвет и неговият председател и т.н. Органът на юридическото лице представлява едно или повече физически лица, които са овластени и обвързани от закона и от устройствения акт да извършват определени действия от името на юридическото лице. Може да бъде едноличен или колегиален орган на управление. Освен това органа може да бъде назначаем или изборен. Юридическото лице извършва правни действия спрямо други правни субекти, извън неговия състав , чрез органите които имат представителни функции. В повечето случай органите на управление са и представителните органи – едно или повече дееспособни физически лица, които са овластени да действат от името на юридическото лице и да пораждат правни последици за него. Те имат пълна представителна власт в границите на неговата правоспособност. Възможно е и преобразуване на юридическите лица чрез сливане, вливане, разделяне или отделяне. Посочените форми на преобразуване са свързани с промени в правосубектността на юридическите лица, настъпва прекратяване на юридически лица, но тяхната дейност продължава, като се поема от ново възникнали правни субекти или съществуващи такива. Прекратяването на юридическите лица на гражданското право, което е свързано и с прекратяване на дейността им, се съпътства с ликвидация.

Жилищностроителни кооперации Жилищностроителни кооперации са доброволно обединение на физически и юридически лица, с цел чрез взаимопомощ и сътрудничество да задоволяват интересите на своите членове. Тя е правно средство за придобиване на недвижими имоти в една сграда. Жилищностроителната кооперация няма трайна правно организационна форма насочена към придобиване на доходи. Тя има преходен характер като юридическо лице. Тя възниква по нормативно – контролната система с определен минимален брой лица за учредяването й. Своите волеизявления учредителите правят на учредително събрание, което има за цел да възникне жилищностроителната кооперация като юридическо лице. Приема се устав на кооперацията, като в него са уточнени правилата по дейността, управлението и прекратяването й. Членственото правоотношение се прекратява при доброволно напускане, при освобождаване по решение на общото събрание, при смърт и при изключване. За да възникне като юридическо лице жилищностроителната кооперация трябва да бъде вписана във фирмения регистър. Основното очаквано имуществено право за кооператора е придобиването му на право на собственост, след като се осъществят определени юридически факти, а именно:

1.Жилищностроителната кооперация да придобие право на собственост или строеж върху урегулиран имот, одобрен и годен за построяване;

2.Да се завърши строежът на сградата и да се приеме от техническите органи на съответната община;

3.Кооператорът да изпълни своите имуществени задължения към жилищностроителната кооперация.

Жилищностроителната кооперация има три органа – общо събрание, управителен и контролен съвет. Жилищностроителната кооперация се прекратява, когато всички нейни членове се снабдят с нотариални актове. Решението за прекратяване на общото събрание подлежи на вписване във фирмения регистър.

2. Юридически лица с нестопанска цел