Понятие за гражданско право. Предмет и система на гражданското право като частно право



страница2/10
Дата06.05.2017
Размер1.75 Mb.
#20758
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

А.Сдруженията възникват по нормативно – контролната система, като физически или юридически лица изявят воля за създаване на конкретното сдружение, да одобрят устава и да определят кои физически лица да бъдат включени в органите му. Членството в сдружението възниква или с участие в учредяването му, или с последващо приемане въз основа на молба от желаещия и решение на органа,който е компетентен да реши това според устава. Сдружението придобива качество на юридическо лице с вписването му в регистъра, освен ако в закон не е предвидено друго.

В случай на обнародване в „Държавен вестник”, едва след обнародването придобиват качеството на юридическо лице. Според целите които преследват сдруженията биват политически партии, синдикални организации, професионални съюзи, религиозни сдружения, научни съюзи, спортни клубове и дружества, културно – просветни дружества и други.

Имуществото на сдруженията се формира от имуществените вноски на техните членове, от дарения и завещания в тяхна полза, от субсидии от държавния бюджет. Органите на сдружението са общото събрание и управителният съвет. За да бъде законно общото събрание е нужно всеки член да бъде уведомен за провеждането му. Предпоставка за законно провеждане на общото събрание е и наличието на кворум – най-малко половината от всички членове. Прекратяването на сдружението като юридическо лице може да настъпи въз основа на устава или по решение на общото събрание. Съдът, след изслушване на прокурора също може да вземе решение за прекратяване на сдружението.

Прекратяването се вписва във фирмения регистър. Имуществото на сдружението след прекратяването му се предава на държавата и тя отговаря за задълженията му до размера на полученото имущество.



Б.Фондациите са юридически лица с нестопанска дейност с идеални цели, които имат членствен състав. Фондацията е юридическо лице, което се образува доброволно от гражданско правни субекти, които не са негови членове. Те предоставят имуществени средства за дейността му, определят целите, и органите които ще я осъществяват. Фондацията се учредява с акт за дарение или със завещание, който се посочват целта и имуществото й. Учредители на фондацията могат да бъдат както физически лица, така и юридически лица или държавата. Учредителите определят с акта за учредяване организационното устройство, органите, кръга на ползващите се лица и други клаузи които не противоречат на повелителните правни норми или н добрите нрави.Фондацията възниква като юридическо лице от вписването й във фирмения регистър. От този момент тя придобива предоставените й имуществени права. Основната дейност на фондацията е нестопанска. Тя може да преследва благотворителни, екологични, образователни, научни, просветни, религиозни и други цели. Фондацията не може да извършва търговия. Фондациите подлежат на административен надзор от министърът, с отрасъла на който е свързана дейността на фондацията. Също така надзор осъществяват и специализиран държавен орган или съдебен орган. Фондацията може да се прекрати на основания, посочени в учредителния акт: срок за съществуването й, постигане на целите, неосъществимост на целта и т.н. Органът на фондацията не може да я прекрати, освен ако изрично е предвидено това в учредителния акт. Фондацията може да се прекрати с решение на районния съд, ако целта й е непостижима или противоречи на законите.

След прекратяването на фондацията имуществото се предава на държавата, която е неин универсален правоприемник, но отговаря за задълженията й до размера на полученото имущество.



3. Държавата като субект на гражданското право

Държавата като субект на гражданското право е равно поставена на останалите гражданскоправни субекти. Държавата не е юридическо лице, а е своеобразен правен субект с особен правен статут и в областта на гражданското право. Като субект на гражданското право държавата представлява имуществото, което е свързано с нея и държавните органи, който от нейно име могат да извършват правни действия с последици в областта на гражданското право.

Държавата, чрез своите държавни учреждения се явява като субект на гражданското право. Те имат за предмет нестопанска дейност, която осъществяват в интерес на широк кръг лица в общонационален интерес. Тяхната издръжка е главно за сметка на държавния бюджет. Те осъществяват своите функции в различни области на социалния живот – държавно управление – Народно събрание, Министерски съвет, министерства и др.; защита на правата на правните субекти – полиция, съдилища, прокуратура; здравеопазване – болници, поликлиники и др.; образование – държавни училища, библиотеки; култура – държавни музеи и театри и др. Държавните учреждения възникват по разпоредителната система въз основа на акт на изпълнителната власт. Те не подлежат на регистрация и с възникването си придобиват гражданска правоспособност и дееспособност, т. е стават правосубектни, за да могат да изпълняват основните си функции. Управлението на държавните учреждения като юридически лица се осъществява в повечето случаи на принципа на единоначалието.


  1. Обекти на гражданските правоотношения – понятие, видове. Вещи доходи, плодове. Неимуществените права, като обекти на гражданските правоотношения.

1.Понятие - Всяко правоотношение има обект (предмет). Обектът на гражданското правоотношение може да бъде материален или не, но винаги притежава качеството полезност. В теорията се означава като ценност и като благо.

Обектът на гражданскоправните отношения е определена ценност, с която е свързано съдържанието както на субективното право, така и на правното задължение.

2.Видове обекти: Гражданските правоотношения са много на брой и разнообразни по съдържание. Те задоволяват човешките потребности чрез различни материални и нематериални предмети.

Една част от гражданските правоотношения имат за предмет вещи. Друга част – нематериални блага като авторските произведения. Обект на облигационните отношения е човешкото поведение или резултатът от него. Обектите на гражданските правоотношения могат да се обособят в няколко вида:



  1. вещите като самостоятелно съществуващи материални предмети;

  2. нематериалните блага, които се ползват с правна закрила, като авторски произведения и сродни блага по ЗАвПСП, търговски марки и географски означения, промишлен дизайн и всякаква информация, от която правните субекти имат интерес;

  3. човешко поведение – действия или бездействия, както и резултатите от тях, които не са вещи;

  4. отделни субективни права и/или правни задължения;

  5. съчетания от изброените видове обекти, като например човешки действия и вещи и др.

Хората не могат да бъдат обекти на граждански правоотношения. Те са единствено субекти на правоотношения.

Правните норми, които регламентират обектите на гражданските правоотношения са малко на брой и не разкриват напълно техните характеристики. Текстове, свързани с обектите се съдържат в различни правни източници: чл. 38, 98, 110 от ЗС; чл. 200 ЗУТ; чл. 3 и 4 от ЗАвПСП и др.

2.1 Понятие за вещ - Вещите, за разлика от другите нематериални обекти на гражданските правоотношения, са материални, телесни обекти. Не всички реално съществуващи в природата предмети са вещи по смисъла на гражданското право. Те трябва да отговарят на редица условия: да са обособени от другите вещи в пространството. Това не означава, че течностите и газовете не са вещи – ако са обособени в определен съд или бутилка те отговарят на изискванията за вещ в правен смисъл.

Друго условие е обектите да са достъпни зс човека и той да извлича облаги от тях – небесните тела не са вещи в правен смисъл.

Обособените поземлени участъци са отделни вещи – недвижими имоти.

Енергията също е обявена за движима вещ. Според чл.110 от ЗС всички видове енергия – електрическа, топлинна, атомна и др. са вещи.

Човешките същества не са вещи, но техните органи при определени условия могат да станат обект на граждански правоотношения и да се считат за такива.

Някои вещи имат практическо и икономическо значение само като чифт или в определен брой – обувки, ръкавици, тесте карти и др. и за това те се считат за една вещ.

Съвкупностите от вещи не се считат за една вещ, въпреки че заедно често са предмет на сделки: костюм, сервиз за хранене, колекция от монети и др. Всяка вещ от такива съвкупности е самостоятелен обект на правото.

2.Видове вещи: Гражданското законодателство класифицира вещите според различни качества, които обуславят особености в правния режим на правоотношенията, на които те са обекти.

2.1 Прости и сложни вещи: Прости са вещите, които се състоят от един материален обект. Повечето вещи обаче са съставени от няколко материални части, които съединени служат за определена цел. Това са сложни вещи. Такива са телевизорът, автомобилът, компютърът. В случай, че сложната вещ се разпадне на съставните си части и те могат да се използват, частите се превръщат в самостоятелни вещи. В чл.94-97 се съдържат правила за придобиване на собственост върху вещи, изработени чрез съединяване на две или повече вещи.

2.2 Вещи в гражданския оборот и такива извън него: Характерно за вещите от гражданския оборот е, че за тях, чрез правни актове, могат да се учредяват и прехвърлят права в полза на правни субекти, различни от техните собственици. Други вещи, които представляват обществен интерес и са предназначени за всеобщо ползване (пътища, паркове и др.) са извадени от гражданския оборот. Това са вещи публична общинска или държавна собственост, които не могат да бъдат прехвърляни. Заради обществените интереси някой вещи частна собственост могат да бъдат изключени от гражданския оборот.Сделки за прехвърляне на права върху такива вещи са нищожни поради противоречие на закона.

2.3 Движими и недвижими вещи: В чл.110,ал.1 ЗС изрично са изброени недвижимите вещи. Това са земята като обособени поземлени участъци,растенията , сградите и всичко което е трайно прикрепено към земята или постройката. Всички останали вещи са движими – чл. 110, ал. 2 от ЗС.

Тази класификация на вещите има най-голямо практическо значение в гражданското право.Сделките,,които се отнасят до вещни права с недвижими вещи са формални, за разлика от тези с движими вещи. Голяма част от актовете за придобиване и прекратяване на вещни права върху недвижими имоти се вписват в специални книги в нотариалните служби или в районните съдилища. Само движими вещи могат да се придобиват чрез добросъвестно владение на възмездно правно основание – чл. 78, ал. 1 от ЗС.

2.4 Делими и неделими вещи: Делими са вещите чието естество позволява да се разделят на части, без да губят значително от стойността си и законът допуска това. Разграничението зависи от една страна от физическата характеристика на вещта и от друга от правният режим, на които е подложена. Сградите са делими ако в тях са обособени два или повече самостоятелни обекта: апартаменти, ателиета, гаражи и има одобрен архитектурен проект за това.

Неделими са вещи като пералня, лека кола и др. Според ЗС общите части в етажната собственост се неделими. Значението на тази класификация се проявява при делба на общи вещи -единствено при делими вещи е възможно всеки съсобственик да придобие реална част от вещта. Само при делимите вещи могат да се извършват сделки на разпореждане с реални части от тях.

2.5 Потребими и непотребими вещи: Вещите, които намаляват или се унищожават в процеса на използването им са потребими. Такива са хранителните продукти, горивата, суровините в производството и др.

Непотребимите вещи се износват сравнително по-малко и могат да се използват по-дълго време.Такива са недвижимите имоти, бялата и черна техника и др. Непотребимите вещи по-продължително време са обект на гражданскоправни отношения. Някои субективни права могат да имат за обект само непотребими вещи.

2.6 Заместими и незаместими вещи: Когато определени количество вещи от даден вид и качество се третират като равностойни на други вещи в същото количество и от същия вид и качество вещите са заместими. Такива са селскостопанските продукти, серийно произвежданите промишлени изделия. Вещи, които нямат равностойни други вещи в гражданския оборот са незаместими. Такива са произведенията на изкуствата, вещи с историческа стойност и други. При недостатъци на продадени заместими вещи купувачът има право да иска те да бъдат заменени с други вещи от същия вид, но с подходящо качество.

2.7 Индивидуални и родово определени вещи: Индивидуални са конкретно определени вещи, например картината на Ван Гог „Слънчогледи”. Вещите, които принадлежат към даден род материални обекти са родово определени, например пералня „Перла”05. Практическото значение е за начина и момента на преминаване на собствеността по чл.24 ЗЗД.При погиване на индивидуално определена вещ, преди да е изпълнено задължението за предаването и, настъпва невъзможност за изпълнение.



2.8Главна вещ и принадлежност: Главни са вещите, които могат да се използват самостоятелно без други вещи. За разлика от главните вещи, принадлежностите могат да се използват само с други вещи. Например дистанционното управление на телевизора. Принадлежностите са отделни вещи и сами могат да бъдат обекти на граждански правоотношения. Ако страните не са се уговорили друго принадлежноста следва правното положение на главната вещ – чл. 98 ЗС.

Добиви от вещи: Освен чрез служене с вещите, облаги могат да донесат и плодовете, добива, прираста, наема и т.н. Под добив или доход се разбират облаги, получавани от вещ или по повод на вещ, без да се засяга нейната цялост. Някои от вещите са плододаващи – вещи-майки. Техните плодове се наричат естествени. Такива са яйцата от кокошките, вълната и млякото от овцата и др. Плодовете винаги са движими вещи. Те могат да бъдат органически и неорганични.

Плодовете принадлежат на собственика на плододаващата вещ, освен ако не е установено или уговорено друго.

Прирастът е увеличаването на теглото и стойността на вещта вследствие на биологически процеси в нея – теглото на добитъка.

При приращението към една вещ се прикрепва друга под действието на човека или на природни сили – поникване на трайно насаждение. И тук, както при прираста се увеличава стойността на вещта.

Доходите от използването на една вещ въз основа на облигационни отношения – наем, лихва, се наричат граждански плодове.

Всички доходи от или по повод на вещта принадлежат на собственика и, освен ако е установено в закона или уговорено друго – чл.93 ЗС.




  1. Правоспособност на физическите лица – понятие, начало, край съдържание, същност.Ограничаване на правоспособността.

ІІІ.1. Правоспособност на физическите лица

1.Исторически бележки
Като член на обществото отделното човешко същество се превръща в социално същество, в личност. Тъй като за правото човекът е основна ценност – той е съставна част на обществото , носител на духовни и социални качества , то му признава качеството “физическо лице” и произтичащите от правосубектността му възможности за участие в правния живот. Терминът “физическо лице” /заимстван от френската и немската правни системи/ в нашата литература е подлаган на критика, тъй като насочва към физическата същност на човека, когато с него се означава правно качество, което има значение за участието в правния живот. Въпреки това той е легален и придобил е широко разпространение.
Отделният човек като субект на правото получава пълно признание едва в последното столетие. Продължителната история на правото познава периоди, през които в цивилизовани общества големи групи от хора са били напълно лишени от способността да бъдат правни субекти или са подлагани на съществени ограничения. Това са епохите на робството в античните държави и в ново време на Американския континент, официално отменено едва през втората половина на ХІХ век; това е крепостничеството през Средновековието и съсловната организация на обществото. В най-новата история с ограничение на правоспособността на физическите лица се характеризират правните системи на тоталитарните държави.

При своето признаване всяко физическо лице притежава характерна само за него правна индивидуализация и правосубектност, съответстваща на този вид субекти на правото. По правило правосубектността на физическите лица възниква, променя се и се прекратява на основата на юридически събития – раждане, навършване на определена възраст, смърт. Юридическите последици настъпват ex lege , без да е необходимо изрично волеизявление както на самия титуляр, така и на други правни субекти.Само в изчерпателно изброени случаи е възможно промяна на правосубектността да настъпва по решение на съда. Участието на физическото лице в правния живот се осъществява на основата на принципа за защита на характерните за човешката личност неимуществени права.



2. Понятие за правоспособност на индивидуалните правни субекти.
Правният режим на правоспособността на физическите лица се основава на чл.4 ал.2 , чл.6 от Конституцията на РБългария и чл.1 от ЗЛС.
Според чл.1 ЗЛС “ Всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения.” Възникването на юридическия субект – физическото лице, е от момента, в който е приключило раждането на живо и жизнеспособно дете, в който плодът се отдели от майката , без да е необходимо да се отреже и пъпната връв. От тук нататък човекът се характеризира като субект на всякакви правоотношения ex lege.

Според българското законодателство заченатият/nasciturus, conceptus/ не се счита за правен субект. Не представлява изключение от общото правило за възникване на правоспособността правната фикция, установена в чл.2 от ЗН, че “ Заченатият се счита за роден, когато се отнася до придобиване от него на наследствени права”. Тази фикция е възприета от законодателя по съображения за справедливост. Чрез нея се цели да се запазят наследствени права за заченатия по време на откриване на наследството, защото кръгът на наследниците по закон се определя към този момент.

Краят на правоспособността настъпва със смъртта на физическото лице. Това не е изрично уредено в законодателството.

3.Правоспособност и притежание на субективните права

Правоспособността трябва да се отличава от притежаването на конкретни субективни права. То е резултат от осъществяването на конкретни юридически факти или фактически състави като договори за продажба, дарение и други, извършване на непозволено увреждане и др. Придобиването на права може да настъпи само в полза на правоспособни лица. Равна е правоспособността на физическите лица, а не и притежаваните от тях субективни права.



4.Ограничаване гражданската правоспособност на физическите лица

Гражданската правоспособност не може да бъде отнемана. Българското законодателство не познава гражданската смърт като отнемане правоспособността на жив човек.

Гражданската правоспособност не може да бъде ограничавана въз основа на частно-правни субекти, включително и на такива на самия носител, защото е уредена в обществен интерес с повелителни правни норми.

По изключение наказателното и гражданското право допускат в изрично уредени случаи да се ограничава частично общата и гражданската правоспособност на физическите лица. Такива възможности са уредени в две групи случаи, които се различават коренно по основанията за допускане на ограниченията.



а/ ограничаването се налага като санкция за извършено престъпление

Изключения са някои от предвидените в чл.37 от НК наказания, които пряко се отразяват върху правоспособността на субекта на правото – например лишаване от възможности за свободно придвижване, лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност, да се упражнява определена професия или дейност и други. Ограниченията по правило действат временно и частично.



б/ в българската правна литература е дискусионно какво ограничение се установява с чл.73, ал.3 от СК. Проф. Мария Павлова приема, че текстът на чл.73 ал.3 от СК , според който “ Дарение , отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца, са нищожни” ограничава правоспособността на непълнолетните с цел да бъдат защитени техните интереси.


  1. Дееспособност на физическите лица – понятие и степени.

ІІІ.2. Дееспособност на индивидуалните правни субекти

1.Необходимост от дееспособност

Субектите могат да участват пълноценно в правния живот само когато със свои волеви актове въздействат върху съдържанието на правните последици, които се пораждат. Затова е необходимо те да достигнат определена степен на духовна зрялост / от гледна точка на правото/, която се свързва с наличието кумулативно на две изисквания към правния субект - в интелектуален и във волеви план.


Според първото условие, човешкият индивид трябва да е натрупал достатъчно познания , за да разбира правното поведение , което извършва и правните последици от него. Вторият аспект се изразява в придобиване на волеви качества и умения, за да ръководи, да контролира своето поведение. Едва при достигането на такова интелектуално и волево състояние обективното право признава на човешките същества, наред с правоспособността, и качеството “дееспособност”.
Изискването за последното е предвидено както в интерес на участниците в правоотношенията, така и в обществен интерес. Извършването на правни действия от лица, които не могат да осъзнаят техните правни последици, и разумно да насочат волята си, крие опасност както за самите тях, така и за сигурността в правната действителност.

2.Правна уредба и определяне на понятието.

Правната уредба на дееспособността се съдържа в чл.2 – 5 от ЗЛС и чл.72-73 от СК. Тя се състои от императивни правни норми, поради което физическите лица не могат да внасят промени в нея въз основа на свои волеизявления.

В теорията единодушно се приема, че дееспособността е годност да се извършват правомерни правни действия, чрез които могат да се пораждат, съхраняват, изменят, погасяват или прекратяват права и задължения. Тя е правно качество, което се урежда и намира приложение в почти всички отрасли на правото, включително и в публичното право, като конституционно, административно, процесуално.

Гражданската дееспособност е признато и гарантирано от гражданския закон качество на физическите лица със свои правомерни действия да пораждат правни последици, които могат да бъдат възникване, съхраняване, изменение, погасяване или прекратяване на субективни граждански права и гражданско правни задължения.


Дееспособността е от много голямо значение на пълноценното участие на физическите лица не само в гражданския оборот, но и в останалите области на социалния и политическия живот. Недееспособните лица са лишени от такова участие и са зависими при задоволяване на своите потребности от волята на други физически лица.

3.Степени на дееспособност

Законодателят доразвива по-нататък своята идея за това кога ще бъде налице необходимата степен на душевна зрялост с очертаните й по-горе измерения в интелектуален и волеви план, като обвързва настъпването на дееспособността с навършването на определена възраст и заедно с това – с липсата на определени психически заболявания. У нас /за разлика от Франция/ дееспособността възниква постепенно, поради което се различават три степени в нейното развитие.


а/ В гражданското право лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни – чл.3 ал.1 от ЗЛС, и напълно недееспособни. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните родители и настойници / когато нямат родители или последните са лишени от родителски права/. Малолетните се явяват nuncii – носители на чужда воля. Законните им представители – родители и настойници, са длъжни да се грижат както за личността, така и за имуществото им.

б/ Лицата от 14 до 18 години са непълнолетни и притежават ограничена дееспособност. Те преминават вече в състояние, при което могат лично да извършват правни действия, т. е техните волеви актове стават правно релевантни. Ограничението се състои в това, че за някои правни действия са недееспособни или им е необходимо попечителско съдействие и разрешение от районния съд , за да се избегне увреждане на техните интереси. Чл.304 от Кодекса на труда установява примерно изброяване на забранените за непълнолетните работи, а с наредба е установен подробен списък на вредните , тежките и опасните работи. В периода на непълнолетие лицата постепенно натрупват опит, подпомагани от своите родители или попечители, за да се подготвят за самостоятелно участие в правния живот.

в/ С навършването на 18 години настъпва гражданското пълнолетие и е налице оборимата презумпция , че физическото лице е способно да извършва всякакви правомерни правни действия, които пораждат правни последици. Гражданското пълнолетие по чл.2 от ЗЛС важи по правило за всички клонове на гражданското право и за останалите отрасли на частното право. Същата възраст важи и за придобиване на дееспособност в конституционното право, освен когато изрични разпоредби изискват по-висока възраст. В публичното право най-често границата се повишава – например при кандидатирането за депутат се изискват навършени 21 години и т.н., т.е тази граница е гъвкава, защото различните отношения изискват различна разумност и главното е степента на зрялост, а не възрастта.



  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница