Понятие за гражданско право. Предмет и система на гражданското право като частно право



страница3/10
Дата06.05.2017
Размер1.75 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Поставяне под запрещение - ред и правно действие. Настойничество и попечителство. Прекратяване на запрещението.

4.Поставяне под запрещение. Настойничество и попечителство.

4.1. Материални предпоставки за поставяне под запрещение
Не всички пълнолетни физически лица, които са формално дееспособни, могат да извършват достатъчно зряло и разумно правни действия. Към формалния и автоматично действащ критерий за придобиване на дееспособността се прибавя възможността за ограничаването при определени предпоставки и ред.
Отнемане или ограничаване на дееспособността на физическите лица може да се постанови само чрез поставянето им под запрещение. Това е мярка с много сериозни последици за лицето, тя го лишава от пълноценно участие в социалния живот и го поставя в зависимост от волята на други лица. Прибягването до нея се налага както в интерес на лицето, което не е способно на разумни действия, така и за осигуряване на сигурност и стабилност в правния живот на обществото.

Правната уредба на поставянето под запрещение е комплексна – включва една материално правна норма /чл.5 от ЗЛС/ и процесуалните правила за особено исково производство /чл.275 -277 ГПК/, при съблюдаването на които съдът се произнася по иска.


Под запрещение могат да бъдат поставени пълнолетни и непълнолетни физически лица при две условия, уредени в чл.5 от ЗЛС:

а/Първото изискване е свързано с болестно състояние на лицето, което засяга интелекта, психиката и волята.В ЗЛС са споменати само 2 групи заболявания: наличие слабоумие или душевна болест., поради които лицето не може само да се грижи за своите работи / чл.5 от ЗЛС/. Други болести, както и физическите недостатъци, не са основание за поставяне под запрещение;

б/ второ, основание е как се отразява болестното състояние върху възможностите на лицето за съзнателни действия и насочване на волята. Тази предпоставка ще бъде налице, когато страдащия от слабоумие или душевна болест не може да възприема съдържанието на правните норми, значението на постъпките си и тези на други лица, не може съзнателно да насочва волята си или да я управлява за постигане на определени цели.

В зависимост от степента на причинената недееспособност, човешкият индивид се поставя под ограничено или пълно запрещение. Трябва да се уточни също, че до ограничаване на дееспособността чрез запрещение се прибягва, когато болестното състояние и последиците от него не са краткотрайни, няма изгледи сравнително бързо да преминат /както при травми, трески и др./



4.2.Ред и правни последици от поставянето под запрещение
Пълнолетни лица могат да бъдат поставяни както под пълно, така и под ограничено запрещение. Същото важи за еманципираните непълнолетни. Непълнолетни лица могат да бъдат поставяни само под пълно запрещение, защото те са ограничено дееспособни.
При този формален критерии, определен в закона като отрицателен -“да не страда”, се налага определена процедура на доказване, която предварително е закрепена в действащото право. Неин необходим елемент е участието на компетентен държавен орган – в случая съдът. Последният се произнася чрез издаване на съответен юридически акт – съдебно решение. То има за последица отнемане на дееспособността при пълното запрещение – лицето се приравнява по режим на малолетните, или ограничаването й при частичното – по отношение на лицето се прилага режимът на непълнолетните лица.

4.3.Настойничество и попечителство

Правната уредба за настойничеството и попечителството се съдържа в чл.109 - 128 от СК.

На поставения под пълно запрещение се назначава настойник. Той е длъжен да се грижи за запретения, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица; може да се разпорежда с права на запретения само при нужда или очевидна полза за него, с разрешение на районния съд.

На поставения под ограничено запрещение се назначава попечител, който да се грижи за личността и имуществото му. За разлика от настойника, той не е законен представител на запретения, а дава съгласие за сключваните от него правни сделки / в този смисъл допълва правно релевантната му воля/.

Дееспособността се намира в определено взаимоотношение с правоспособността. Тя може да възникне само за правоспособни лица и се упражнява само в границите на правоспособността. Това навежда на извода, че те се намират в определено отношение на съподчинение – докато правоспособност може да съществува без дееспособност, обратното е невъзможно.

Така очертани, право- и дееспособността са твърде различни правни качества в рамките на правосубектността. Правоспособността по своята природа е абстрактна възможност да се притежават юридически права и задължения, предпоставена единствено от наличието на жизнеспособен човешки индивид и го съпътства в течение на целия му живот. Докато дееспособността възниква, тогава когато то става способно да извършва разумни правни действия, с навършване на гражданско пълнолетие. Признаването на дееспособността обаче е свързано с редица други условия, което вече я превръща в своеобразен елемент на фактически състав от правомерни юридически действия. Затова правоспособността въобще не подлежи на доказване, а за дееспособността винаги се изисква такова.




  1. Правна индивидуализация на физическите лица. Право на име. Местожителство.

ІV.Правна индивидуализация на физическите лица – индивидуализиращи белези, актове за гражданско състояние.

ІV.1.Правна индивидуализация на физическите лица


Важно изискване за участието на физическото лице в социалния и правния живот е различаването му от всички останали субекти на правото. Това се постига чрез съвкупност от индивидуализиращи признаци, които го отличават от другите лица в обществото и семейството му в качеството на субект на права. Превръщането им от законодателя в правни качества или правоотношения е от значение както за интересите на субектите, така и за осигуряване на стабилност и сигурност в правната действителност.

Понастоящем гражданскоправния статут на физическите лица обхваща следните признаци и правоотношения: име, пол, произход и родство; семейно положение, гражданство, възраст; двата вида адрес; здравословно състояние и грамотност.

1. Името е словесно наименование, което е административно задължено да има всяко физическо лице и което се образува по начин, императивно уреден в ЗГР.То служи да се означи едно физическо лице в неговия социален и юридически живот при упражняването на неговите права и задължения. Името на физическото лице – български гражданин, съгласно чл.9 от Закона за гражданската регистрация се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части се вписват в акта за раждане. Собственото име на новороденото дете се избира от родителите и се съобщава на длъжностното лице по гражданско състояние. Последното избира име на детето в два случая: ако родителите не постигнат съгласие или не посочат име; ако избраното име е осмиващо, опозоряващо , обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ. Бащиното име на детето се образува от собственото име на бащата, а фамилното е фамилното или бащиното име на бащата. Промяната на някоя от трите части на името е допустима по съдебен ред в случаите, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и когато важни обстоятелства налагат това. Псевдонимът е име, образувано свободно от самото лице или неговото обкръжение, чрез което лицето бива обозначавано в обществото или в ограничени среди / професионална, артистична/. Псевдонимът не замества името на съответното лице, не е част от него и не се вписва в българските документи за самоличност. Той обаче служи за идентификация на лицето и се вписва в личния му регистрационен картон.
Името е нематериално благо, което е предмет на субективното право на име. Последното е лично неимуществено право, непрехвърлимо и ненаследимо.

2. Пол - Всяко физическо лице принадлежи към един от двата пола- мъжки или женски. Съгласно чл.6 от Конституцията не се допускат никакви привилегии или ограничения, основани на пола. В гражданското право значението на пола се проявявапри определяне името на лице с установен произход по баща –бащиното и фамилното име на това лице се определя според собственото и фамилното име на бащата; брак може да се сключи само между лица от различен пол.

3. Произходът на физическото лице се определя от родителите. Произходът е свързан с важни последици: възникване на правоотношения между родител и дете, определяне на името според името на бащата, а когато не е известен, по името на майката, наследяване и др.

4. Родство – СК урежда три вида родство: родство по права линия – връзката между две лица, от които едното произхожда пряко или непряко от другото/ напр.баща, син и внук/ ; родство по съребрена линия – е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото/ брат и сестра и др./ ; родство по сватовство –роднините на единия съпруг са роднини по сватовство както на другия съпруг , така и на неговите роднини. Родството има значение при пречките за брак, при правата и задълженията за издръжка, при наследяването и др.

5. Семейното положение - определя се от това дали физическото лице има или е имало брак и на какво основание е прекратен. Видовете семейно положение са неженен, женен, разведен, неомъжена, омъжена, разведена, вдовец и вдовица. Семейното положение има правно значение за личните и имуществени отношения между съпрузите, разпореждане с имуществени права, наследяване и др.

6. Гражданство – е публично правна връзка с държавата.

7. Възрастта на лицето е от значение неговата дееспособност значение

8. Постоянен и настоящ адрес - Съгласно чл.89 от ЗГР адресът е еднозначно описание на мястото, където лицето живее или получава кореспонденцията си.

а/ Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението. Той е винаги на територията на РБ и всеки български гражданин може да има са един постоянен адрес. Придобива се чрез подаване на заявление за вписване в регистъра на населението, лично от лицето или от лице изрично упълномощено за случая с нотариално заверено пълномощно.Образецът на заявлението се одобрява от МС.Кметът на общината или овластено лице се произнася с разпореждане за вписването. Ако последва изричен или мълчалив отказ той може да се обжалва по реда на ЗАП. За малолетните и поставените под пълно запрещение заявлението се подава от законния им представител. Непълнолетните и поставените под ограничено запрещение лично, но със съгласието на родител или попечител подават заявлението. Постоянният адрес на новородено дете съвпада с постоянния адрес на родителите му, а ако те имат различни такива адреси, те избират един от тях за детето.

б/ Настоящ адрес – този адрес на който лицето пребивава и лицето може да има само един такъв адрес. Придобива се чрез подаване на адресна карта до общинската администрация лично от физическото лице или от лице изрично упълномощено за случая с нотариално заверено пълномощно. За малолетните и поставените под пълно запрещение заявлението се подава от законния им представител. Непълнолетните и поставените под ограничено запрещение лично, но със съгласието на родител или попечител подават заявлението. Постоянният адрес на новородено дете съвпада с постоянния адрес на родителите му, а ако те имат различни такива адреси, те избират един от тях за детето.

Постоянният и настоящ адрес могат да бъдат променени по желание на физическото лице. Подава се заявление за промяна на постоянния адрес до общината или кметството, където лицето желае да бъде вписано в регистрите на населението. Промяната се съобщава чрез Националната база данни ”Население” на общината по предходния постоянен адрес, на общината, където е настоящия адрес и на МВР. Общината по новия постоянен адрес получава личния Регистрационен картон на лицето.

Лицата са длъжни в 30-дневен срок да заявят промяната на настоящия си адрес чрез подаване на адресна карта в общината или кметството, където лицето пребивава. В 5-дневен срок адресната карта се изпраща за отразяване в Националната база данни ”Население”, чрез която се уведомява МВР.

9. Здравословно състояние – от значение при ограничаване на дееспособността чрез поставяне под запрещение само ако е засегната психиката или умствените способности на лицето. Такива страдания и болести са пречка за сключване на брак, а физическите недъзи имат значение за оформяне на писмени документи-ако са пречка да се постави подпис, документът се оформя чрез поставяне на отпечатък от палеца на дясната ръка, приподписва се от двама свидетели – чл.151 от ГПК .

10. Грамотността - има значение при оформяне на документи. Неграмотните не могат да поставят подпис, поради което той се замества с отпечатък от палеца на дясната ръка, приподписва се от двама свидетели – чл.151 от ГПК.




  1. Лични неимуществени права. Гражданскоправна защита на личността.

ІV.3. Неимуществени права на физическите лица.
Развитието на гражданското общество към по-цивилизовано състояние се намира в тясна връзка с непрекъснатото обогатяване и усъвършенстване правната защита на личността, на всички нейни ценности , лични и обществени прояви. Това обуславя възникването след Втората световна война на редица неимуществени права за физическото лице като субект на правото, чиято цел е да бранят човека.

Състоянието на тази защита се превръща в мерило за демократичния и цивилизован характер на политическата и правна система на отделните държави.Броят и обсегът на тези права нараства и сега те представляват най-характерната особеност на физическите лица.

В зависимост от отрасъла на правото, към който принадлежат, можем да обособим три основни групи неимуществени права на физическите лица : конституционни права и свободи, граждански права, права, свързани с необходимостта от защита на личността в условията на развитието на информационните технологии.

Правната закрила на личността се съдържа на първо място в действащата Конституция, гл.ІІ / чл.25-61/, озаглавена “Права и задължения на гражданите”. В нея конституционният законодател урежда поредица от лични неимуществени права, които могат да бъдат разделени на три основни групи: неприкосновеност на физическото лице – на живота, здравето , свободата на личността, на личния живот, жилището и контактите, свобода на придвижване /чл.29 – 35/; свобода на физическото лице да формира , изразява и разпространява своите убеждения, както и да търси и получава друга информация / чл.37– 41 /; участие в държавното и местното управление чрез упражняване на избирателно право и участие в партии и други сдружения.


Реализацията на тези конституционни права и свободи се осъществява чрез непосредствени действия от самия титуляр – физическото лице. Те са абсолютни права и могат да се противопоставят от носителя на всеки друг правен субект / разбира се, могат да се упражняват само доколкото не се накърняват националните интереси, установения в страната правопорядък и правата на другите граждани/. Приема се, че защитата на този вид неимуществени права се осъществява на принципа на непосредствено действие на конституционните норми.

Втората група са гражданско-правните неимуществени права, които са най-утвърдени и добре регламентирани. На първо място тук е споменатото по-горе право на име, следвано от авторското право и правата, сродни до авторското / например на артистите- изпълнители върху своето изпълнение/. Неимуществените права имат принципно значение и в семейното, и в наследственото право.



Правата, свързани със защитата на личните данни, съставляват третата група. Развитието на информационните технологии направи възможно събирането и обработката на големи количества данни, отнасящи се непосредствено до личността. Това, от една страна, е много полезно, но, от друга, може да представлява заплаха за неприкосновеността на личния живот на гражданите, прокламирана в Конституцията. Изхождайки от втората гледна точка, Закона за защитата на личните данни си поставя за цел да уреди закрилата на физическите лица при обработване на лична информация. Достъпът до нея е възможен само със съгласието на лицето, за което се отнася.
Защитата при нарушение на неимуществените права има комплексен характер. Нейната правна уредба включва норми на наказателното, административното, процесуалното и гражданското право. Средствата й се намират в зависимост от характера и съдържанието на личното право, и от естеството на нарушението.
В случаите, когато нарушението се състои в отричане съществуването на субективното право, защитата се осъществява чрез установителен иск. С последния се търси закрила при разгласяване на неверни обстоятелства, чрез които се засягат неимуществени права на личността. Ако нарушението е причинило вреди, защитата се реализира чрез осъдителен иск, с който може да се претендира обезщетение.



  1. Актове за гражданско състояние - понятие, видове. Съставяне на актове въз основа на съдебно решение. Отбелязвания. Правно действие на актовете.

ІV.2. Актове за гражданско състояние. Регистри на населението.
Основните събития от живота на човека са неговото раждане, сключването на брак и смъртта. Те имат важно правно значение,защото са свързани с много сериозни правни последици. Това е обусловило създаването на правни режими за документиране на тези обстоятелства.
Осъществяването на събитията раждане, брак и смърт се установява от назначени длъжностни лица по гражданско състояние /при действащото законодателство тази функция се изпълнява от кмета или друго длъжностно лице от общинската администрация, на което той със заповед е възложил това/ чрез съставянето на официални писмени документи – актове за гражданско състояние. Тези индивидуални административни актове се издават по ред и във форма, определени с повелителни правни норми. Актовете за гражданско състояние служат като доказателство относно фактите, за които се отнася тяхното съдържание както в областта на различните по вид правоотношения, така и при реализирането на всякаква друга политическа и социална дейност.
Освен трите вида актове за гражданско състояние / за раждане, брак и смърт/ на вписване подлежат и данните в други актове, посочени в закона. Съвкупността от всички тези данни за едно физическо лице образува неговата гражданска регистрация. Тя го индивидуализира и отличава от другите лица в обществото и семейството му в качеството на носител на субективни права/ чл.1 ал.3 от ЗГР/.


  1. Безвестно отсъствие и обявяване на смърт.

5.Обявяване на отсъствие и на смърт
Интерес поражда въпросът кога човешките индивиди загубват качеството “субект на правото”. Налице са две хипотези: при обявяване на отсъствие или смърт.

5.1.Обявяване на отсъствие

Физическите лица обикновено пребивават постоянно или преимуществено в определени населени места.Липсата на сведения за причината на отсъствието създава несигурност и опасност от уреждане както интересите на отсъстващия , така и на други лица с които той се намира в правоотношения. Защита на интересите, се осъществява чрез действието на правните норми, които уреждат обявяване на отсъствие и на смърт на физическо лице.

Правната уредба на този институт в нашето законодателство се съдържа в чл.8-19 от ЗЛС и чл.16, ал.4 от и чл.443 -448 от ГПК

Тази хипотеза за загубване на качеството “субект на правото” е дефинирана в Закона за лицата и семейството, като “продължително безвестно отсъствие”. За да бъде налице правно релевантно отсъствие по смисъла на чл.8 –17 от ЗЛС, е необходимо , първо, физическото лице да е изчезнало, т. е да не се появява на мястото, където обикновено пребивава. За изчезване се говори, когато не се знаят причините за отсъствието, къде се намира лицето, дали е живо. На второ място, в чл.8 от ЗЛС се изисква да няма сведения за лицето. Това означава липса на известия както от самия отсъстващ, така и от други лица за него- дали е жив, къде се намира.

Законът за лицата и семейството урежда три групи правни последици на безвестното отсъствие, в зависимост от това колко време продължава то:

а/ По искане на заинтересованите или на прокурора районният съд назначава представител, за предпочитане измежду роднините или близките на отсъстващия. Това лице се задължава безвъзмездно да извършва действия на управление спрямо имуществото на изчезналия.

б/ Втора важна последица е възможността за евентуалните наследници на отсъстващия , определени към момента, за който се отнася последното известие, да поискат да бъдат въведени във владение на имотите му.

в/ Трето, след изтичане на 5 години от деня, за който се отнася последното известие, може да бъде обявена смъртта по искане на заинтересованите или на прокурора. Обявяването на отсъствие и неговите правни последици не са предпоставка за обявяване на смъртта. Единственото изискване е да е минал 5-годишен период, през който да няма известия от лицето и за него/ интересно е да се отбележи, че в повечето законодателства се забелязва тенденция за намаляване на този срок/. Смъртта се обявява с решение на районния съд по последното местожителство на отсъстващия.

Решението на съда се основава на оборима презумпция, поради което е възможно индивидът все пак да се появи и във връзка с това да изникне проблемът за възстановяване на неговото качество “субект на правото”. Това също не става служебно – решението на съда не се обезсилва служебно, а по искане на заинтересованото лице и след извършването на определена законова процедура и произнасянето накрая с индивидуален юридически акт. Основният проблем тук е за идентификацията на личността.
5.2.Обявяване на смърт

При тази хипотеза след издаване на смъртният акт, удостоверяващ смъртта, индивидът ex lege прекратява своето съществуване в правния живот, а неговият патримониум преминава към наследниците му. Възможно е юридически актове,извършени от един човек приживе, да произведат действие след неговата смърт. Така например всяко физическо лице чрез завещание може да се разпорежда със своето имущество след смъртта си. Но така или иначе “разпореждането” се извършва преди кончината на физическото лице, което след това престава да бъде носител на права и задължения.


Става ясно, че ако при тази хипотеза качеството “субект на правото” се губи ex lege, то при първата това става след извършването на предварително определена от закона процедура с участието на компетентен държавен орган, който накрая се произнася със съответен индивидуален юридически акт.

Като изключително важно правно и социално качество правоспособността има голямо значение : обществено, духовно и културно. Тя отваря широко вратите на правното пространство за всеки човешки индивид, дава му неограничени възможности да прояви своите творчески потенции, своите инициативност и активност.




  1. Юридическо лице - понятие, историческо развитие, теория за същността.,Видове юридически лица.

Първите юридически лица се създават през средновековието. Те са различни религиозни, занаятчийски, търговски и други организаций. Юридическото лице е правомерно правно явление, то е правна даденост. Правото създава юридическото лице и определя в кои случай може да има юридическо лице. Основните признаци които характеризират юридическите лица са:

организационно устройство;

има обособено имущество;

самостоятелна отговорност;

участва от свое име в гражданския оборот, не е носител на властнически правомощия.

Юридическото лице се създава по силата на правната норма, т. е. На закона. Юридическото лице е субект на гражданското право. Възниква по определен от закона ред, за да може самостоятелно да придобива и упражнява права и задължения и отговаря за тях. Създава се за постигане на определени цели – стопански, политически, социално – културни и други.

В същността си юридическите лица се състоят от две части:

- материално съдържание /капитал/ - имуществото на юридическото лице, първоначално определено от физическите лица които го създават, а в последствие може да се променя;

- физически лица - правните субекти, които образуват юридическото лице или формират и изявяват негова воля

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница