Поставяне под запрещение - ред и правно действие. Настойничество и попечителство. Прекратяване на запрещението

Правната уредба на поставянето под запрещение е комплексна – включва една материално правна норма /чл.5 от ЗЛС/ и процесуалните правила за особено исково производство /чл.275 -277 ГПК/, при съблюдаването на които съдът се произнася по иска.

а/Първото изискване е свързано с болестно състояние на лицето, което засяга интелекта, психиката и волята.В ЗЛС са споменати само 2 групи заболявания: наличие слабоумие или душевна болест., поради които лицето не може само да се грижи за своите работи / чл.5 от ЗЛС/. Други болести, както и физическите недостатъци, не са основание за поставяне под запрещение;

б/ второ, основание е как се отразява болестното състояние върху възможностите на лицето за съзнателни действия и насочване на волята. Тази предпоставка ще бъде налице, когато страдащия от слабоумие или душевна болест не може да възприема съдържанието на правните норми, значението на постъпките си и тези на други лица, не може съзнателно да насочва волята си или да я управлява за постигане на определени цели.

В зависимост от степента на причинената недееспособност, човешкият индивид се поставя под ограничено или пълно запрещение. Трябва да се уточни също, че до ограничаване на дееспособността чрез запрещение се прибягва, когато болестното състояние и последиците от него не са краткотрайни, няма изгледи сравнително бързо да преминат /както при травми, трески и др./

Правната уредба за настойничеството и попечителството се съдържа в чл.109 - 128 от СК.

На поставения под пълно запрещение се назначава настойник. Той е длъжен да се грижи за запретения, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица; може да се разпорежда с права на запретения само при нужда или очевидна полза за него, с разрешение на районния съд.

На поставения под ограничено запрещение се назначава попечител, който да се грижи за личността и имуществото му. За разлика от настойника, той не е законен представител на запретения, а дава съгласие за сключваните от него правни сделки / в този смисъл допълва правно релевантната му воля/.

Дееспособността се намира в определено взаимоотношение с правоспособността. Тя може да възникне само за правоспособни лица и се упражнява само в границите на правоспособността. Това навежда на извода, че те се намират в определено отношение на съподчинение – докато правоспособност може да съществува без дееспособност, обратното е невъзможно.

Така очертани, право- и дееспособността са твърде различни правни качества в рамките на правосубектността. Правоспособността по своята природа е абстрактна възможност да се притежават юридически права и задължения, предпоставена единствено от наличието на жизнеспособен човешки индивид и го съпътства в течение на целия му живот. Докато дееспособността възниква, тогава когато то става способно да извършва разумни правни действия, с навършване на гражданско пълнолетие. Признаването на дееспособността обаче е свързано с редица други условия, което вече я превръща в своеобразен елемент на фактически състав от правомерни юридически действия. Затова правоспособността въобще не подлежи на доказване, а за дееспособността винаги се изисква такова.

3. 
   Правна индивидуализация на физическите лица. Право на име. Местожителство.
   

ІV.1.Правна индивидуализация на физическите лица

Понастоящем гражданскоправния статут на физическите лица обхваща следните признаци и правоотношения: име, пол, произход и родство; семейно положение, гражданство, възраст; двата вида адрес; здравословно състояние и грамотност.

1. Името е словесно наименование, което е административно задължено да има всяко физическо лице и което се образува по начин, императивно уреден в ЗГР.То служи да се означи едно физическо лице в неговия социален и юридически живот при упражняването на неговите права и задължения. Името на физическото лице – български гражданин, съгласно чл.9 от Закона за гражданската регистрация се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части се вписват в акта за раждане. Собственото име на новороденото дете се избира от родителите и се съобщава на длъжностното лице по гражданско състояние. Последното избира име на детето в два случая: ако родителите не постигнат съгласие или не посочат име; ако избраното име е осмиващо, опозоряващо , обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ. Бащиното име на детето се образува от собственото име на бащата, а фамилното е фамилното или бащиното име на бащата. Промяната на някоя от трите части на името е допустима по съдебен ред в случаите, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и когато важни обстоятелства налагат това. Псевдонимът е име, образувано свободно от самото лице или неговото обкръжение, чрез което лицето бива обозначавано в обществото или в ограничени среди / професионална, артистична/. Псевдонимът не замества името на съответното лице, не е част от него и не се вписва в българските документи за самоличност. Той обаче служи за идентификация на лицето и се вписва в личния му регистрационен картон.
Името е нематериално благо, което е предмет на субективното право на име. Последното е лично неимуществено право, непрехвърлимо и ненаследимо.

2. Пол - Всяко физическо лице принадлежи към един от двата пола- мъжки или женски. Съгласно чл.6 от Конституцията не се допускат никакви привилегии или ограничения, основани на пола. В гражданското право значението на пола се проявявапри определяне името на лице с установен произход по баща –бащиното и фамилното име на това лице се определя според собственото и фамилното име на бащата; брак може да се сключи само между лица от различен пол.

3. Произходът на физическото лице се определя от родителите. Произходът е свързан с важни последици: възникване на правоотношения между родител и дете, определяне на името според името на бащата, а когато не е известен, по името на майката, наследяване и др.

4. Родство – СК урежда три вида родство: родство по права линия – връзката между две лица, от които едното произхожда пряко или непряко от другото/ напр.баща, син и внук/ ; родство по съребрена линия – е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото/ брат и сестра и др./ ; родство по сватовство –роднините на единия съпруг са роднини по сватовство както на другия съпруг , така и на неговите роднини. Родството има значение при пречките за брак, при правата и задълженията за издръжка, при наследяването и др.

5. Семейното положение - определя се от това дали физическото лице има или е имало брак и на какво основание е прекратен. Видовете семейно положение са неженен, женен, разведен, неомъжена, омъжена, разведена, вдовец и вдовица. Семейното положение има правно значение за личните и имуществени отношения между съпрузите, разпореждане с имуществени права, наследяване и др.

6. Гражданство – е публично правна връзка с държавата.

7. Възрастта на лицето е от значение неговата дееспособност значение

8. Постоянен и настоящ адрес - Съгласно чл.89 от ЗГР адресът е еднозначно описание на мястото, където лицето живее или получава кореспонденцията си.

а/ Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението. Той е винаги на територията на РБ и всеки български гражданин може да има са един постоянен адрес. Придобива се чрез подаване на заявление за вписване в регистъра на населението, лично от лицето или от лице изрично упълномощено за случая с нотариално заверено пълномощно.Образецът на заявлението се одобрява от МС.Кметът на общината или овластено лице се произнася с разпореждане за вписването. Ако последва изричен или мълчалив отказ той може да се обжалва по реда на ЗАП. За малолетните и поставените под пълно запрещение заявлението се подава от законния им представител. Непълнолетните и поставените под ограничено запрещение лично, но със съгласието на родител или попечител подават заявлението. Постоянният адрес на новородено дете съвпада с постоянния адрес на родителите му, а ако те имат различни такива адреси, те избират един от тях за детето.

б/ Настоящ адрес – този адрес на който лицето пребивава и лицето може да има само един такъв адрес. Придобива се чрез подаване на адресна карта до общинската администрация лично от физическото лице или от лице изрично упълномощено за случая с нотариално заверено пълномощно. За малолетните и поставените под пълно запрещение заявлението се подава от законния им представител. Непълнолетните и поставените под ограничено запрещение лично, но със съгласието на родител или попечител подават заявлението. Постоянният адрес на новородено дете съвпада с постоянния адрес на родителите му, а ако те имат различни такива адреси, те избират един от тях за детето.

Постоянният и настоящ адрес могат да бъдат променени по желание на физическото лице. Подава се заявление за промяна на постоянния адрес до общината или кметството, където лицето желае да бъде вписано в регистрите на населението. Промяната се съобщава чрез Националната база данни ”Население” на общината по предходния постоянен адрес, на общината, където е настоящия адрес и на МВР. Общината по новия постоянен адрес получава личния Регистрационен картон на лицето.

Лицата са длъжни в 30-дневен срок да заявят промяната на настоящия си адрес чрез подаване на адресна карта в общината или кметството, където лицето пребивава. В 5-дневен срок адресната карта се изпраща за отразяване в Националната база данни ”Население”, чрез която се уведомява МВР.

9. Здравословно състояние – от значение при ограничаване на дееспособността чрез поставяне под запрещение само ако е засегната психиката или умствените способности на лицето. Такива страдания и болести са пречка за сключване на брак, а физическите недъзи имат значение за оформяне на писмени документи-ако са пречка да се постави подпис, документът се оформя чрез поставяне на отпечатък от палеца на дясната ръка, приподписва се от двама свидетели – чл.151 от ГПК .

10. Грамотността - има значение при оформяне на документи. Неграмотните не могат да поставят подпис, поради което той се замества с отпечатък от палеца на дясната ръка, приподписва се от двама свидетели – чл.151 от ГПК.

3. 
   Лични неимуществени права. Гражданскоправна защита на личността.
   

Състоянието на тази защита се превръща в мерило за демократичния и цивилизован характер на политическата и правна система на отделните държави.Броят и обсегът на тези права нараства и сега те представляват най-характерната особеност на физическите лица.

В зависимост от отрасъла на правото, към който принадлежат, можем да обособим три основни групи неимуществени права на физическите лица : конституционни права и свободи, граждански права, права, свързани с необходимостта от защита на личността в условията на развитието на информационните технологии.

Правната закрила на личността се съдържа на първо място в действащата Конституция, гл.ІІ / чл.25-61/, озаглавена “Права и задължения на гражданите”. В нея конституционният законодател урежда поредица от лични неимуществени права, които могат да бъдат разделени на три основни групи: неприкосновеност на физическото лице – на живота, здравето , свободата на личността, на личния живот, жилището и контактите, свобода на придвижване /чл.29 – 35/; свобода на физическото лице да формира , изразява и разпространява своите убеждения, както и да търси и получава друга информация / чл.37– 41 /; участие в държавното и местното управление чрез упражняване на избирателно право и участие в партии и други сдружения.

Втората група са гражданско-правните неимуществени права, които са най-утвърдени и добре регламентирани. На първо място тук е споменатото по-горе право на име, следвано от авторското право и правата, сродни до авторското / например на артистите- изпълнители върху своето изпълнение/. Неимуществените права имат принципно значение и в семейното, и в наследственото право.

3. 
   Актове за гражданско състояние - понятие, видове. Съставяне на актове въз основа на съдебно решение. Отбелязвания. Правно действие на актовете.
   

3. 
   Безвестно отсъствие и обявяване на смърт.
   

Физическите лица обикновено пребивават постоянно или преимуществено в определени населени места.Липсата на сведения за причината на отсъствието създава несигурност и опасност от уреждане както интересите на отсъстващия , така и на други лица с които той се намира в правоотношения. Защита на интересите, се осъществява чрез действието на правните норми, които уреждат обявяване на отсъствие и на смърт на физическо лице.

Правната уредба на този институт в нашето законодателство се съдържа в чл.8-19 от ЗЛС и чл.16, ал.4 от и чл.443 -448 от ГПК

Тази хипотеза за загубване на качеството “субект на правото” е дефинирана в Закона за лицата и семейството, като “продължително безвестно отсъствие”. За да бъде налице правно релевантно отсъствие по смисъла на чл.8 –17 от ЗЛС, е необходимо , първо, физическото лице да е изчезнало, т. е да не се появява на мястото, където обикновено пребивава. За изчезване се говори, когато не се знаят причините за отсъствието, къде се намира лицето, дали е живо. На второ място, в чл.8 от ЗЛС се изисква да няма сведения за лицето. Това означава липса на известия както от самия отсъстващ, така и от други лица за него- дали е жив, къде се намира.

Законът за лицата и семейството урежда три групи правни последици на безвестното отсъствие, в зависимост от това колко време продължава то:

а/ По искане на заинтересованите или на прокурора районният съд назначава представител, за предпочитане измежду роднините или близките на отсъстващия. Това лице се задължава безвъзмездно да извършва действия на управление спрямо имуществото на изчезналия.

б/ Втора важна последица е възможността за евентуалните наследници на отсъстващия , определени към момента, за който се отнася последното известие, да поискат да бъдат въведени във владение на имотите му.

в/ Трето, след изтичане на 5 години от деня, за който се отнася последното известие, може да бъде обявена смъртта по искане на заинтересованите или на прокурора. Обявяването на отсъствие и неговите правни последици не са предпоставка за обявяване на смъртта. Единственото изискване е да е минал 5-годишен период, през който да няма известия от лицето и за него/ интересно е да се отбележи, че в повечето законодателства се забелязва тенденция за намаляване на този срок/. Смъртта се обявява с решение на районния съд по последното местожителство на отсъстващия.

Решението на съда се основава на оборима презумпция, поради което е възможно индивидът все пак да се появи и във връзка с това да изникне проблемът за възстановяване на неговото качество “субект на правото”. Това също не става служебно – решението на съда не се обезсилва служебно, а по искане на заинтересованото лице и след извършването на определена законова процедура и произнасянето накрая с индивидуален юридически акт. Основният проблем тук е за идентификацията на личността.
5.2.Обявяване на смърт

При тази хипотеза след издаване на смъртният акт, удостоверяващ смъртта, индивидът ex lege прекратява своето съществуване в правния живот, а неговият патримониум преминава към наследниците му. Възможно е юридически актове,извършени от един човек приживе, да произведат действие след неговата смърт. Така например всяко физическо лице чрез завещание може да се разпорежда със своето имущество след смъртта си. Но така или иначе “разпореждането” се извършва преди кончината на физическото лице, което след това престава да бъде носител на права и задължения.

Като изключително важно правно и социално качество правоспособността има голямо значение : обществено, духовно и културно. Тя отваря широко вратите на правното пространство за всеки човешки индивид, дава му неограничени възможности да прояви своите творчески потенции, своите инициативност и активност.

3. 
   Юридическо лице - понятие, историческо развитие, теория за същността.,Видове юридически лица.
   

организационно устройство;

има обособено имущество;

самостоятелна отговорност;

участва от свое име в гражданския оборот, не е носител на властнически правомощия.

Юридическото лице се създава по силата на правната норма, т. е. На закона. Юридическото лице е субект на гражданското право. Възниква по определен от закона ред, за да може самостоятелно да придобива и упражнява права и задължения и отговаря за тях. Създава се за постигане на определени цели – стопански, политически, социално – културни и други.

В същността си юридическите лица се състоят от две части:

- материално съдържание /капитал/ - имуществото на юридическото лице, първоначално определено от физическите лица които го създават, а в последствие може да се променя;

- физически лица - правните субекти, които образуват юридическото лице или формират и изявяват негова воля