Понятие за гражданско право. Предмет и система на гражданското право като частно право



страница4/10
Дата06.05.2017
Размер1.75 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Видове юридически лица

1.1.Юридически лица на публичното право – са тези който се създават със закон или административен акт и осъществяват държавни или на местно самоуправление функции и задачи;

1.2.Юридически лица на частното право – създават се доброволно и изпълняват задачи поставени от учредителите им. От своя страна те пък се разделят на:

Юридически лица на търговското право

Юридически лица на гражданското право

В зависимост от това дали имат членски състав, се разделят на:

- корпорации – възникват по реда на разрешителната система, органите на управление се формират на база вътрешна демократичност;

- учреждения – възникват по реда на разпоредителната система, при формиране органите на управление е характерно единоначалието.

Според начина на възникване юридическите лица са:

- първични – създават се от държавата или граждани – кооперации, сдружения с нестопанска цел и т.н.

- производни – създават се от първичните.

В зависимост вида на правото на собственост юридическите лица биват - държавни, общински, частни.

Юридическите лица на гражданското право са лицата с нестопанска цел. Основната им дейност е политическа,синдикална, религиозна, научна, спортна, просветна и друга. Стопанската им дейност е ограничена. Това са различните политически партии, професионални и синдикални организации, жилищно – строителни кооперации и други.

Възникването на юридическите лица започва с учредителен акт, който обхваща волеизявлението на правните субекти. В някой случай има изискване за минимален брой учредители. Учредителното събрание е техническо средство за многостранна сделка, насочена към обща цел – създаване на нов правен субект с определен предмет на дейност, цели и задачи. За юридическите лица с нестопанска цел се изисква задължително да имат устав. В устава се съдържат наименованието и седалището на юридическото лице, предмета на дейност, целите и задачите му, условия за приемане на членове, органите на юридическото лице и правомощията им, основания за прекратяването му.

Юридическите лица които се създават в България имат българско гражданство. Юридическите лица се вписват в съответните фирмени регистри при окръжните съдилища. Юридическите лица с възникването си придобиват правоспособност и дееспособност. Управлението на юридическото лице се осъществява от неговите органи, които нямат властнически правомощия. По изключение някои от тях имат двойнствено положение – министри, общински съвет и неговият председател и т.н. Органът на юридическото лице представлява едно или повече физически лица, които са овластени и обвързани от закона и от устройствения акт да извършват определени действия от името на юридическото лице. Може да бъде едноличен или колегиален орган на управление. Освен това органа може да бъде назначаем или изборен. Юридическото лице извършва правни действия спрямо други правни субекти, извън неговия състав , чрез органите които имат представителни функции. В повечето случай органите на управление са и представителните органи – едно или повече дееспособни физически лица, които са овластени да действат от името на юридическото лице и да пораждат правни последици за него. Те имат пълна представителна власт в границите на неговата правоспособност. Възможно е и преобразуване на юридическите лица чрез сливане, вливане, разделяне или отделяне. Посочените форми на преобразуване са свързани с промени в правосубектността на юридическите лица, настъпва прекратяване на юридически лица, но тяхната дейност продължава, като се поема от ново възникнали правни субекти или съществуващи такива. Прекратяването на юридическите лица на гражданското право, което е свързано и с прекратяване на дейността им, се съпътства с ликвидация.

1.Жилищностроителни кооперации Жилищностроителни кооперации са доброволно обединение на физически и юридически лица, с цел чрез взаимопомощ и сътрудничество да задоволяват интересите на своите членове. Тя е правно средство за придобиване на недвижими имоти в една сграда. Жилищностроителната кооперация няма трайна правно организационна форма насочена към придобиване на доходи. Тя има преходен характер като юридическо лице. Тя възниква по нормативно – контролната система с определен минимален брой лица за учредяването й. Своите волеизявления учредителите правят на учредително събрание, което има за цел да възникне жилищностроителната кооперация като юридическо лице. Приема се устав на кооперацията, като в него са уточнени правилата по дейността, управлението и прекратяването й. Членственото правоотношение се прекратява при доброволно напускане, при освобождаване по решение на общото събрание, при смърт и при изключване. За да възникне като юридическо лице жилищностроителната кооперация трябва да бъде вписана във фирмения регистър. Основното очаквано имуществено право за кооператора е придобиването му на право на собственост, след като се осъществят определени юридически факти, а именно:

1.Жилищностроителната кооперация да придобие право на собственост или строеж върху урегулиран имот, одобрен и годен за построяване;

2.Да се завърши строежът на сградата и да се приеме от техническите органи на съответната община;

3.Кооператорът да изпълни своите имуществени задължения към жилищностроителната кооперация.

Жилищностроителната кооперация има три органа – общо събрание, управителен и контролен съвет. Жилищностроителната кооперация се прекратява, когато всички нейни членове се снабдят с нотариални актове. Решението за прекратяване на общото събрание подлежи на вписване във фирмения регистър.

2. Юридически лица с нестопанска цел

А.Сдруженията възникват по нормативно – контролната система, като физически или юридически лица изявят воля за създаване на конкретното сдружение, да одобрят устава и да определят кои физически лица да бъдат включени в органите му. Членството в сдружението възниква или с участие в учредяването му, или с последващо приемане въз основа на молба от желаещия и решение на органа,който е компетентен да реши това според устава. Сдружението придобива качество на юридическо лице с вписването му в регистъра, освен ако в закон не е предвидено друго.

В случай на обнародване в „Държавен вестник”, едва след обнародването придобиват качеството на юридическо лице. Според целите които преследват сдруженията биват политически партии, синдикални организации, професионални съюзи, религиозни сдружения, научни съюзи, спортни клубове и дружества, културно – просветни дружества и други.

Имуществото на сдруженията се формира от имуществените вноски на техните членове, от дарения и завещания в тяхна полза, от субсидии от държавния бюджет. Органите на сдружението са общото събрание и управителният съвет. За да бъде законно общото събрание е нужно всеки член да бъде уведомен за провеждането му. Предпоставка за законно провеждане на общото събрание е и наличието на кворум – най-малко половината от всички членове. Прекратяването на сдружението като юридическо лице може да настъпи въз основа на устава или по решение на общото събрание. Съдът, след изслушване на прокурора също може да вземе решение за прекратяване на сдружението.

Прекратяването се вписва във фирмения регистър. Имуществото на сдружението след прекратяването му се предава на държавата и тя отговаря за задълженията му до размера на полученото имущество.



Б.Фондациите са юридически лица с нестопанска дейност с идеални цели, които имат членствен състав. Фондацията е юридическо лице, което се образува доброволно от гражданско правни субекти, които не са негови членове. Те предоставят имуществени средства за дейността му, определят целите, и органите които ще я осъществяват. Фондацията се учредява с акт за дарение или със завещание, който се посочват целта и имуществото й. Учредители на фондацията могат да бъдат както физически лица, така и юридически лица или държавата. Учредителите определят с акта за учредяване организационното устройство, органите, кръга на ползващите се лица и други клаузи които не противоречат на повелителните правни норми или н добрите нрави.Фондацията възниква като юридическо лице от вписването й във фирмения регистър. От този момент тя придобива предоставените й имуществени права. Основната дейност на фондацията е нестопанска. Тя може да преследва благотворителни, екологични, образователни, научни, просветни, религиозни и други цели. Фондацията не може да извършва търговия. Фондациите подлежат на административен надзор от министърът, с отрасъла на който е свързана дейността на фондацията. Също така надзор осъществяват и специализиран държавен орган или съдебен орган. Фондацията може да се прекрати на основания, посочени в учредителния акт: срок за съществуването й, постигане на целите, неосъществимост на целта и т.н. Органът на фондацията не може да я прекрати, освен ако изрично е предвидено това в учредителния акт. Фондацията може да се прекрати с решение на районния съд, ако целта й е непостижима или противоречи на законите.

След прекратяването на фондацията имуществото се предава на държавата, която е неин универсален правоприемник, но отговаря за задълженията й до размера на полученото имущество.



3. Държавата като субект на гражданското право

Държавата като субект на гражданското право е равно поставена на останалите гражданскоправни субекти. Държавата не е юридическо лице, а е своеобразен правен субект с особен правен статут и в областта на гражданското право. Като субект на гражданското право държавата представлява имуществото, което е свързано с нея и държавните органи, който от нейно име могат да извършват правни действия с последици в областта на гражданското право.

Държавата, чрез своите държавни учреждения се явява като субект на гражданското право. Те имат за предмет нестопанска дейност, която осъществяват в интерес на широк кръг лица в общонационален интерес. Тяхната издръжка е главно за сметка на държавния бюджет. Те осъществяват своите функции в различни области на социалния живот – държавно управление – Народно събрание, Министерски съвет, министерства и др.; защита на правата на правните субекти – полиция, съдилища, прокуратура; здравеопазване – болници, поликлиники и др.; образование – държавни училища, библиотеки; култура – държавни музеи и театри и др. Държавните учреждения възникват по разпоредителната система въз основа на акт на изпълнителната власт. Те не подлежат на регистрация и с възникването си придобиват гражданска правоспособност и дееспособност, т. е стават правосубектни, за да могат да изпълняват основните си функции. Управлението на държавните учреждения като юридически лица се осъществява в повечето случаи на принципа на единоначалието.


  1. Възникване, преобразуване и прекратяване на юридическите лица. Правоспособност и органи.

Юридическите лица възникват по ред, установен с повелителни правни норми. За начало на едно юридическо лице се приема моментът, в който му е призната възможността да придобива права и да поема задължения, т.е. моментът, когато се създава правният субект. В зависимост от това какви юридически факти следва да бъдат осъществени, за да възникне юридическото лице, българското гражданско законодателство признава следните системи: разпоредителната, разрешителната, заявително-нормативна” (у нас е извастна с наименованието нормативно-контролна).

Най-широко приложение в Българя има нормативно-контролната система. Въз основа на нея възникват преобладаващият брой корпоративно устроени юридически лица. При съблюдаването и се осъществява фактически състав, който включва два елемента:



Първият елемент: Образуването на юридическото лице започва с учредителен акт, който обхваща волеизявленията на правните субекти, които желаят да станат членове на бъдещото юридическо лице. Те се наричат учредители. Възможно е законът да изисква минимален брой учредители, например 6 лица за жилищностроителна кооперация, 7 дееспособни физически лица при останалите кооперации. Съдържанието на волеизявленията на учредителите се отнася до вида на юридическото лице, състава на първите му органи и устава, ако разбира се законът изисква приемането на такъв. Волеизявленията на всички учредители се покриват по съдържание. Тези, които не са съгласни с останалите по някои от изброените въпроси, не могат да бъдат учредители на юридическото лице. По своята правна същност волеизявленията на учредителите представляват многострана сделка, насочена към обща цел – създаване на нов правен субект с определен предмет на дейност или цели и задачи. Учредителното събрание е техническо средство за осъществяване на тази сделка, а не орган на бъдещото юридическо лице. За някои юридически лица се изисква задължително устав, като например за кооперациите, сдруженията с идеална цел, някои търговски дружества. Уставът най-общо трябва да съдържа: наименование и седалище на юридическото лице; при юридическите лица със стопанска дейност се посочва предметът на дейност, а при останалите – целите и задачите им; условията за приемане на членове и правата и задълженията на последните; органите на юридическото лице и правомощията им; ред за разпределение на печалбите и загубите, ако има такива; основания за прекратяване на членството и на самото юридическо лице. Съдържанието на устава зависи от вида на юридическото лицеи неговата дейност. В него могат да се уредят и въпроси, които не са регламентирани в закона.

Вторият елемент от фактическия състав на нормативно-контролната система е охранително производство за регистрация на юридическото лице. То се открива по искане на лицата, включени в представителния орган на бъдещото юридическо лице и към него следва да се приложат писмени доказателстава, от които личи, че са спазени законните изисквания за учредяването. Искането за регистрация се разглежда от тричленен състав на окръжния съд по седалището на бъдещото юридическо лице. Съдът упражнява контрол за законосъобразност на учредителния акт. При уважаване на искането въз основа на съдебното решение юридическото лице се вписва във фирмения регистър при същия съд. От този момент възниква юридическото лице като правен субект, освен ако в специална правна норма не се изисква за възникването му обнародване на регистрацията на “Държавен вестник”. В такива случаи обнародването на регистрацията има конститутивно значение за възникване на юридическото лице. Вписванията в други регистри на юридически лица нямат значение за възникването им като правни субекти, наприме регистър с информационна цел се води в Българската търговско-промишлена палата на юридически лица, които осъществяват външнотърговска дейност, а според Правилника за реда за упражняване на правата на собственост на държавата в предприятията в Министерски съвет се води регистър на държавните предприятия и на предприятията с държавно участие, предназначен за служебно ползване на органите на държавната и общинска администрация. По нормативно-контролната система възникват търговските дружества, кооперациите, сдруженията с нестопанска цел.

Разрешителната система се прилага у нас за някои корпоративно устроени юридически лица, които извършват дейност, присъща на вероизповедание или осъществяват религиозна или религиознопросветна дейност – чл.133а ЗЛС и др. Разрешителната система не предвижда създаване на юридически лица направо и само по силата на административен акт на разрешение. При нея ролята на разрешение е по-друга – то се предхожда от проверка на целесъобразността на учредяването, започнато с учредителен волев акт на определена група граждани, възложена на компетентен орган (например за учредяването на кооперативна организация е необходимо решение на учредителното събрание и одобрение на приетия устав от съответния централен съюз). Разрешителната система е прочее система на държавен контрол върху основания, свързани със самодейността на гражданите. При тази система също регистрацията има конститутивно значение за възникването на юридическото лице и се извършва по същия начин, както при нормативно-контролната система. От тази гледна точка разрешителната система е по-скоро смесена, разрешително-нормативна система за основаване на кооперациите и на сдруженията с нестопанска цел.

Различието между разрешително-нормативната и чисто нормативната система е различие между формите и естеството на държавния контрол, върху основаването на юридическите лица. Докато при разрешително-нормативната система този контрол е двуяк – върху целесъобразността на основанието, извършено от компетентния административен и централнокооперативен орган, и върху законосъобразността на основанието, упражняван при вписването от съда, при нормативната система държавният контрол представлява само контрол върху законосъобразността на основанието. Ако органът, натоварен да провери законността на основанието, констатира, че установените общи нормативни изисквания са спазени при конкретния учредителен акт, извършен от съответната група граждани, той не може да откаже за впише юридическата личност в надлежния регистър. Стори ли това, неговият отказ се явява незаконен и трябва да бъде отменен от съответния по-горен държавен орган.

Някои юристи защитават тезата, че съществува и заявителна система на възникване на юридическите лица. Според тях при заявителната система нормативно се предвиждат само условията, на които трябва да отговаря учредителният акт на юридическите лица (например определяне на задължителни органи за управление), без да се установява способ за регулиране на тяхната дейност.

В редица случаи създаването на юридически лица се извършва не по реда на някои от посочените по-горе системи, а по реда на специален закон или подзаконов нормативен акт.

Като субект на частното право юридическото лице, както и физическите лица, трябва да се отграничи от други юридически лица. Всяко юридическо лице има индивидуализиращи белези, с помощта на които то се отличава от останалите правни субекти. Общите разпоредби на юридическите лица не съдържат указания за тези белези, в чл.132 ЗЛС се урежда единствено необходимостта те да имат свое седалище. Нормативните актове, които се отнасят до отделните видове юридически лица, определят какво следва да съдържат вътрешните им устройствени актове и какви обстоятелства се вписват при регистрацията – чл.18, ал.1, 2 и 3 ЗЮЛНЦ, чл.3, ал.2 ЗК, чл.6, ал.4 и чл.8 ЗЖСК и др. От тези разпоредби като общи индивидуализиращи признаци могат да се посочат: наименованието (фирмата), седалището, предметът на дейност и целите при юридическите лица с идеална цел, вътрешните устройствени актове, гражданство и регистрация.

Всяко юридическо лице трябва да има наименование (словестно обозначение). Чл.135 и чл.138 от ЗЛС (преди 01 януари 2001г) употребяваше термина “име” по подобие на физическите лица, но тази словоупотреба не е подходяща. За предпочитание е да се използва термина “наименование”. За юридическите лица със стопанска цел, Търговският закон у нас утвърди индивидуализиращия признак “фирма” – това е наименованието под което търговецът упражнява дейността си и се подписва (чл.7 от Търговския закон).

Наименование или фирма при търговските дружества е словестното обозначение на юридическото лице, под което то участва в правния живот, извършва правни действия, участва като страна в различни по отраслова принадлежност правоотношения: граждански, трудови, процесуални, административни, финансови и др. Специални правни норми при отделните видове юридически лица определят какво задължително следва да включва наименованието, например чл.77 и чл.116 от Търгонския закон. Наименованието се определя, доколкото законът допуска това, свободно от лицата, които създават юридическото лице, но то трябва да бъде подчинено на три основни приниципа, които отчасти са уредени във връзка с фирмата на търговеца в чл.7, ал.2 от Търговския закон. Тези принципи са осветени от практиката и са възприети в много съвременни държави в гражданското или търговското им законодателство.

Принципът на изключителност налага наименованието да е годно да отличи юридическото лице от други правни субекти от този вид. То не трябва да включва име, което съвпада или е близко до наименованието на преди това създадено юридическо лице от същия вид. Изрична в този смисъл е разпоредбата на чл.7, ал.4 на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Принципът за истинност изисква в наименованието да не се включват такива елементи, чрез които трети лица могат да бъдат въведени в заблуждение относно вида, индивидуалността, предмета на дейност или целите на юридическото лице, както и да не накърнява добрите нрави – чл.7, ал.2 ЗЮЛНЦ.

Принципът за предметност нанаименованието се състои в необходимостта то да включва указания за вида на юридическото лице и естеството на неговата дейност – чл.7, ал.1 ЗЮЛНЦ. Според чл.7, ал.2 ТЗ фирмата може да включва означение за предмета на дейност. Извън изискванията за задължително съдържание на наименованието на някои юридически лица, задължение за предметност на всяко наименование нашето законодателство не установява.

Наименованието на юридическото лице се вписва в акта за създаването му. То е предмет на отделно субективно неимуществено право, което се ползва от гражданскоправна защита.

Наименованието може да се изменя с акта на този орган, който според правната уредба и вътрешноустройствения акт на юридическото лице може да преобразува последното.

Само юридическото лице, което е регистрирало своето наименование (фирма), може да го употребява. При използване на чужда “фирма”, заинтересованото лице може да иска прекратяване на по-нататъшното й използване, както и обезщетение за претърпените вреди.

Ако наименованието (фирмата) на юридическото лице го отграничава от други юридически лица, седалището му придава териториална определеност. Седалището е пространствената връзка на юридическото лице са населеното място, където се намира неговото управление – чл.132 ЗЛС. Всяко юридическо лице може да има само едно седалище. Седалището се определя при регистрацията на юридическото лице. Когато управлението на дейността на едно юридическо лице бъде преместено на друго място, с това се променя и седалището му. Оттук се налага промяна в регистрацията в окръжния съд – чл.19 ТЗ. При преместване на управлението в района на друг съд, този факт трябва да бъде заявен в съда по новото седалище, който изисква служебно фирменото дело на юридическото лице от съда, където е направена регистрацията. Правното значение на седалището е аналогично на местожителството при физическите лица. То има значение за регистрацията на юридическото лице, за местосключването и местоизпълнението на договорите, за подсъдността и териториалната компетентност на съда при граждански спорове и др.

С предмета на дейността си се индивидуализират според действащото законодателство юридическите лица, които осъществяват стопанска, търговска дейност като търгавските дружества и кооперациите, както и юридическите лица с нестопанска цел. Предметът на дейност се определя според вида на фактическите и правни действия, които юридическото лице извършва, като например търговия на едро и дребно, външнотърговска дейност, банкови операции, застраховане, преводи, издателска дейност, производство на определени изделия и др. Предметът може да се конкретизира с оглед на територията, на която е ограничена дейността. Предметът на дейност на юридическото лице не ограничава понастоящем правосубектността му.

При юридическите лица с нестопанска цел законодателят изисква в уставите им да се посочат целите на дейността и те да се регистрират – чл.20, ал.3 ЗЮЛНЦ. Целите на този вид юридически лица могат да бъдат политически, синдикални, научни, спортни, извършване на религиозни обреди или проповядване на религиозни възгледи и др. Преследването на друга цел в някои случаи е основание за прекратяване на сдружението и за други санкции. Този признак обаче не е винаги необходим.

Юридическите лица имат вътрешноустройствени актове, които се приемат от техни органи. В тях се определят органите и взаимоотношенията между тях, цялостната структура на юридическото лице с неговите вътрешни поделения и техния правен статут, съдържанието на членствените права и задължения и др. Някои от корпоративно устроените юридически лица трябва да имат устав като кооперациите, акционерните дружества, сдруженията по ЗЮЛНЦ и др.Тези актове по своята същност са многостранни правни сделки.

Вътрешноустройствени актове имат и някои юридически лица-учреждения. Тези от тях, на които законодателят предоставя автономия при управлението им, приемат правилници за устройството и дейността си с участие на физическите лица, които по силата на трудови правоотношения работят в тях или се обучават в тях, като например висшите учебни заведения по сила на Закона за ВУЗ. Тези актове имат характер на задължителни общи правила, които важат за отношенията между юридическото лице и неговите членове, които са в трудови правоотношения с него. Неизпълнението им се санкционира с неблагоприятни последици от имуществен характер, като дисциплинарни наказания, гражданска отговорност и др.

Както физическото лице, така и юридическото лице има своя националност. Този признак е много важен, защото определя на правния ред на коя държава се подчинява съответното юридическо лице. Този въпрос е особено значим у нас. Съгласно чл.22 от Конституцията на Република България (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г.), чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.

Националността на юридическото лице има значение за международното частно право, тъй като определя приложимия правен режим – националното или съответното чуждо право. Обикновено националността се определя според седалището (по континенталната правна система) или местосъздаването (по англо-американската правна система). Двата критерия могат да се приложат и кумулативно. Така например съгласно чл.491 от ГПК юридическите лица се регистрират от окръжния съд, в чийто район се намира седалището на съответното юридическо лице. Националността на юридическите лица на публичното право (по правило те не подлежат на съдебна регистрация) се определя според националния закон на държавния орган, който е образувал юридическото лице. Редица международни актове изхождат от друг критерий – място на дейност. Този критерий се следва от Виенската конвенция за международната продажба на стоки от 1974г., Женевската конвенция за представителство при международните продажби на стоки от 1983г., Конвенцията за международния финансов лизинг от 1988г., Конвенцията за международния факторинг от 1988г.

Юридическите лица, които се създават в България, според българското законодателство имат българско гръжданство. От тази гледна точка българската държава закриля българските юридически лица, които извършват дейност в чужбина.

Чрез вписването на юридическите лица в съответните фирмени регистри при окръжните съдилища, което включва индивидуализиращите ги признаци, се дава гласност на последните и възможност за всеки заинтересован правен субект да черпи информация за тях. Регистрацията във фирмените регистри има не само оповестително значение за вписаните обстоятелства, свързани с правното положение на юридическите лица. Спрямо добросъвестните трети лица вписаните в регистрите обстоятелства се считат за отговарящи на истината и отношенията им се уреждат в съответствие с тях и тогава, когато вписаните обстоятелства не отговарят на действителността – чл.493, ал.2 от ГПК. Обратно, обстоятелства, които са съществени и са подлежали на вписване, ако това не е сторено, за третите добросъвестни лица се считат за несъществуващи – чл.493, ал.3 от ГПК.



Преобразуването или реорганизацията на юридическото лице се състои във внасяне на промени в правното му положение, при което дейността му се запазва. Промяната може да се отнася до правно организационната форма и вида на собствеността, която юридическото лице притежава, или да засяга отделни индивидуализиращи белези – наименование, седалище, предмет на дейност или цели, вътрешна структура и др.

Преобразуването настъпва като резултат на определени юридически факти. При корпоративно устроените юридически лица това става с решение на органа му, който е компетентен за това според закона и устава му, обикновено това е върховният орган – общото събрание. При юридическите лица-учреждения органът, който е компетентен да ги уреди, е увластен да извършва и преобразувания с тях.

Понастоящем най-актуално е преобразуването на държавни фирми и предприятия в еднолични търговски дружества – акционерни или с ограничена отговорност, при което настъпва промяна едновременно в правноорганизационната форма и във вида на собствеността. Решенията за това преобразуване се вземат от държавните органи, които имат право да управляват държавната собственост – Министерски съвет и министри или ведомствени ръководители.

Когато икономически или други социални причини налагат обединяване на едно или повече юридически лица в един правен субект, се пректикуват сливането и вливането като форми на преобразуване. При сливането от едно или повече юридически лица, които загубват качеството си на правни субекти, възниква ново юридическо лице, към което преминават както дейността на слелите се субекти, така и техните права и правни задължения. Новият правен субект е универсален правоприемник на слелите се юридически лица. При вливането едно юридически лице поема дейността и правата и задълженията на друго или други юридически лица, които прекратяват своето съществуване като отделни правни субекти. Поемащото юридическо лице е универсален правоприемник на влелите се в него.

Прекомерното разрастване на дейността или увеличаване на имуществото на юридическото лице може да обоснове необходимостта от възникването от него на два или повече правни субекта. В тези случаи се практикуват формите на разделяне и отделяне. Разделянето е преобразуване, при което едно юридическо лице престава да съществува, поради това, че неговата дейност и имущество се резделят между две или повече нови юридически лица, които възникват в резултат на разделянето. С акта на разделянето се определя кои права и задължения към коя дата преминават към всеки от нововъзникналите правни субекти. Всеки от тях е частен правоприемник на прекратеното поради разделяне юридическо лице. Нововъзникналите юридически лица отговарят солидарно за правните задължения на прекратеното. Изрична в този смисъл е разпоредбата на чл.42, ал.1 от Закона за кооперацииите. Това е справедливо разрешение, при което не се допуска преобразуването на юридическото лице да причини вреди на неговите кредитори.

Отделянето води до възникване на едно или повече нови юридически лица, които поемат част от дейността и от имуществото на съществуващо юридическо лице, което не се прекратява, а продължава своята дейност заедно с нововъзникналите. Последните са частни правоприемници на това, от което се отделя имущество. В акта за отделянето подробно се описва кои права и кои правни задължения към кое ново юридическо лице преминават и към коя дата. Независимо от това разпределение, нововъзникналите юридически лица отговарят солидарно за зъдълженията на своя праводател, възникнали преди отделянето – чл.42, ал.2 от ЗК.

Тези четири традиционни форми на преобразуване са свързани с промени в правосубектността на юридически лица, настъпва прекратяване на юридически лица, но тяхната дейност продължава, като се поема от нововъзникнали правни субекти или съществуващи такива.



Прекратяването на юридическото лице може да се съпътства с прекратяване на неговата дейност. То е нормативно регламентирано и установено. Може да бъде последици от правен акт на орган на юридическото лице или на държавен орган, които са компетентни да преобразуват последното. Прекратяването се приравнява към смъртта на физическото лице. Прекратяването може да настъпи автоматически на основание, предвидено в акта за образуването му, като например срок, изчерпване на предмета, постигане на целите и др.

С властнически акт на съд може да бъде прекратена дейността на юридическото лице в изрично предвидените в специалните нормативни актове случаи. Това става, когато дейността на юридическото лице противоречи на повелителните правни норми, или то не отговаря на задължителни изисквания за минимален брой на членствения състав, за минимален уставен капитал и др., или е изпаднало в несъстоятелност – чл.40 от ЗК ал1, т.5 и чл.13, т.3, б.”в” от ЗЮЛНЦ. Състоянието на неплатежоспособност на юридическите лица дава основание за откриване на производство за несъстоятелност по ТЗ, което може да доведе до универсално принудително изпълнение на задълженията на такова юридическо лице.

Правни норми за ликвидация се съдържат в чл.266-274 от ТЗ и чл.41-51 от ЗК. Разпоредбите на ТЗ се прилагат и при ликвидация на юридически лица с нестопанска цел.

Ликвидаторите се назначават или от орган на юридическото лице, или от съда, когато прекратяването се постановява със съдебно решение. Имената на ликвидаторите са вписват в съответния регистър, където е вписано юридическото лице заедно с образци на подписите им. Възнагражданието на ликвидаторите се определя от юридическото лице или от съда, когато той ги е назначил. Ликвидаторите носят отговорност за причинените от тях вреди както изпълнителните органи на юридическото лице.

Ликвидаторите представляват юридическото лице само заедно и имат правата и задълженията на изпълнителните му органи – чл.269, ал.1 и 2 от ТЗ.

Ликвидаторите съставят баланс към момента на прекратяване на юридическото лице и доклад, който пояснява баланса. В края на всяка година те извършват годишно приключване и представят счетоводен баланс и отчет и доклад за дейността си пред ръководния орган на юридическото лице, който се произнася по приемането на началния баланс, годишното приключване и освобождаването от отговорност на ликвидаторите – чл.270 от ТЗ.

Ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да осребрят останалото имущество и да удовлетворят кредиторите. При спорни задължения разпределение може да се извърши след като се даде обезпечение на кредитора. Имуществото на юридическото лице се разпределя само ако са изминали 6 месеца от обнародването на поканата до кредиторите – чл.272, ал.1, т.3 от ТЗ.

Имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите, или се разпределя между участниците в юридическото лице, или се предава на държавата или общината, когато това е изрично предвидено взакона. Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на юридическото лице. Решението за заличаването се обнародва в “Държавен вестник”, когато учредяването е подлежало на обнародване.

С регистрирането си юридическото лице получава качеството на правен субект. Но само с това то не може да започне да действа, да влиза във връзка с другите правни субекти, да води преговори, да сключва договори, да придобива права, да поема задължения. Съгласно чл.131 от ЗЛС юридическото лице “придобива права и задължения чрез своите органи”. За да може юридическото лице да действа, то се нуждае от мислещи същества, от хора, от физически лица, които да го представляват. Затова юридическото лице не може да съществува без управителни органи. Те действат не от свое име, а от името на юридическото лице. Не юридическото лице, а физическите лица в качеството си на негови органи сключват сделките. Те са законните представители на юридическото лице.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница