Държавата като участник в гражданскотоправните отношения: държавата, като собственик; държавата като контрагент във финансово кредитните отношения

Държавата като субект на гражданското право е равно поставена на останалите гражданскоправни субекти. Държавата не е юридическо лице, а е своеобразен правен субект с особен правен статут и в областта на гражданското право. Като субект на гражданското право държавата представлява имуществото, което е свързано с нея и държавните органи, който от нейно име могат да извършват правни действия с последици в областта на гражданското право.

Държавата, чрез своите държавни учреждения се явява като субект на гражданското право. Те имат за предмет нестопанска дейност, която осъществяват в интерес на широк кръг лица в общонационален интерес. Тяхната издръжка е главно за сметка на държавния бюджет. Те осъществяват своите функции в различни области на социалния живот – държавно управление – Народно събрание, Министерски съвет, министерства и др.; защита на правата на правните субекти – полиция, съдилища, прокуратура; здравеопазване – болници, поликлиники и др.; образование – държавни училища, библиотеки; култура – държавни музеи и театри и др. Държавните учреждения възникват по разпоредителната система въз основа на акт на изпълнителната власт. Те не подлежат на регистрация и с възникването си придобиват гражданска правоспособност и дееспособност, т. е стават правосубектни, за да могат да изпълняват основните си функции. Управлението на държавните учреждения като юридически лица се осъществява в повечето случаи на принципа на единоначалието.

3. 
   Жилищностроителна кооперация - понятие, възникване, членство. Органи. Контрол за законосъобразност на актовена органите. Отговорност на кооператорите.
   

1.Жилищностроителната кооперация да придобие право на собственост или строеж върху урегулиран имот, одобрен и годен за построяване;

2.Да се завърши строежът на сградата и да се приеме от техническите органи на съответната община;

3.Кооператорът да изпълни своите имуществени задължения към жилищностроителната кооперация.

Жилищностроителната кооперация има три органа – общо събрание, управителен и контролен съвет. Жилищностроителната кооперация се прекратява, когато всички нейни членове се снабдят с нотариални актове. Решението за прекратяване на общото събрание подлежи на вписване във фирмения регистър.

3. 
   Юридически лица с нестопанска цел - понятие, видове. Органи, членство, пракратяване.
   

Управлението следва да се отличава от непосредствената стопанска, административна и др. дейност, която се осъществява от юридическото лице чрез физически лица, които се намират в трудови или гражданскоправни отношения с него.

Управлението се състои във вземане на решения за организацията и ръководството на дейността на юридическото лице, в действия по осъществяване на тези решения, по контрол и санкциониране на нарушителите. Към управлението се отнася и дейността по формиране волята на юридическото лице във връзка с извършване на правни действия спрямо други правни субекти и самото извършване на такива действия.

Органът на управление на юридическото лице представлява едно или повече физически лица, които са овластени и обвързани според закона и вътрешния устройствен акт да извършват определени действия на управление от името на юридическото лице. Органът не е определен правен субект като състав от физически лица, той е част от юридическото лице, поради което не може да влиза в правоотношения с него. Такива правоотношения може да има между отделните физически лица от състава му и юридическото лице.

Органите на управление на юридическите лица могат да се определят по три начина: а) чрез задължителното им нормативно посочване (например различните съвети на акционерното дружество в зависимост от възприетата система на управление – едностепенна или двустепенна); б) чрез факултативното им посочване (например контрольорът на дружеството с ограничена отговорност); в) от самите юридически лица (например органите на управление на събирателното и командитното дружество).

Според броя на органите структурата на юридическото лице може да бъде едностепенна, например акционерното дружество със съвет на директорите; двустепенна – акционерно дружество с надзорен и управителен съвет; многостепенна - при кооперациите по ЗК, които имат четири органа: общо събрание, управителен съвет, председател на управителния съвет на кооперацията, и надзорен съвет, а могат да имат и изпълнителни директори и други ръководни лица, когато това е предвидено в устава.

Според броя на физическите лица, които се включват в органа, той може да бъде едноличен или колегиален (колективен). При кооперациите преобладават колегиалните органи, докато едноличните органи са по-характерни за юридическите лица-учреждения.

Според начина на формиране състава на органа той може да бъде изборен или назначаем. При корпоративно устроените юридически лица преобладават изборните органи, докато при учрежденията – назначаемите. Органите могат да бъдат още с решаваща и съвещателна компетентност. Обикновено един от органите е с най-широка компетентност (висш), а останалите са изпълнителни органи. Органите на юридическите лица могат да бъдат задължителни и факултативни.

Според естеството на функциите, които изпълняват, органите на юридическите лица могат да се разделят на три групи:

а) Върховни органи с ръководна функция – те вземат решения по най-важните въпроси, засягащи структурата и дейността на юридическото лице, като например изменения на устава, формиране на останалите органи, възлагане на допълнителни имуществени задължения на членовете, разпределение на печалби, загуби, обособените обекти н сградата на ЖСК, преобразуване на юридическото лице и др. При корпоративно устроените юридически лица това са общите събрания или събранията на пълномощниците, т.е. органите с най-широк персонален състав, тъй като при тях управлението се основава на принципа на вътрешнокорпоративната демокрация. При държавните предприятия – еднолични търговски дружества, ръководен орган е едноличният собственик на капитала, който се представлява от министрите и председателите на комитети – чл.9 и 10 от Правилника за реда на упражняване правата на собственост на държавата в предприятията.

Сдруженията, кооперациите, партиите имат корпоративен характер. Те са изградени върху членствен състав. Общото събрание на едно юридическо лице е негов върховен и основен орган. То е събрание на всички участници в юридическото лице. Чрез него се дава възможност на всички членове лично да участват в ръководството и в направляването на работата на юридическото лице.

В общото събрание сборът на членовете се превръща в решаващ орган. Чрез него всеки упражнява своето основно право.

При юридическите лица, които имат голям членски състав, събирането на едно място на всички членове е или невъзможно, или нежелателно поради факта, че толкова много хора на едно място не могат да вършат работа. Затова наред с общото събрание, на което присъстват всички членове, е познато и общо събрание на делегати. Редът за избор на делегати и за определяне на броя на членовете, които избират един делегат, се уточнява от устава. Делегатите не са пълномощници на групата членове, от които са избрани, а всеки делегат участва и гласува в общото събрание от свое име.

Общото събрание не е постоянно действащ орган. То заседава през периоди или по време, определени от устава. Поради това от тази гледна точка имаме обикновенни (текущи) и годишни отчетни събрания. Текущите са онези събрания, които се провеждат системно, през определени периоди от време или съобразно с предвижданията на устава. Годишните отчетни събрания се свикват един път годишно, обикновено след завършване на работната или отчетната година и имат специфичен дневен ред с оглед отчитане на годишната дейност, отчет на контролния съвт и пр. Няма пречка освен тези точки в дневния ред да бъдат включени за разглеждане и текущи въпроси.

Необходимият кворум или мнозинство за решаване на конкретен въпрос се определят също в устава.

Уставът е този, който урежда условията за законосъобразното събиране на общото събрание и за законосъобразността на взетите решения. На обжалване подлежат незаконосъобразните решения.

б) Управителни и изпълнителни органи – те изпълняват решенията на върховните ръководни органи, но често имат и някои ръководни функции по управлението, тъй като те са постояннодействащите органи. Към този вид органи се отнасят управителните съвети на кооперациите, търговските дружества, сдруженията по ЗЛС, съветите на директорите при акционерните дружества с едностепенна структура, управителите при едноличните търговски дружества.

Управителният съвет винаги се избира от общото събрание (с изключение на фондациите) и има нечетен брой членове. Той е абсолютно необходим орган. Общото събрание не е постоянно действащ орган. То не може да ръководи ежедневната работа на юридическото лице. Това налага създаването на управителен съвет.

Функциите на управителния съвет се проявяват в две насоки: във вътрешния живот на юридическото лице и спрямо третите лица. Първата насока е свързана с осъществяване на оперативното ръководство на работата. Втората посока е във външен план. Всяко юридическо лице влиза ежедневно във връзка с други правни субекти, сключва с тях договори, поема задължения. Това то извършва чрез управителният си съвет. В тези случаи управителният съвет сключва договори, като правата и задълженията се поемат от самото юридическо лице.

Управителният съвет в своята работа е подчинен на решенията на общото събрание, на правните норми и на устава. За неправомерни действия, за нанесети вреди на юридическото лице или на други правни субекти членовете на управителния съвет носят съответната отговорност.

Някои юридически лица имат и органи с изключително изпълнителски функции като председателите на кооперациите и др. – чл.26 от ЗК. Изпълнителните органи може да са един или повече.

в) Контролни органи – тяхната функция е да контролират дали дейността на останалите органи противоречи на закона или на вътрешноустройствения акт и да сигнализират ръководните органи, като предлагат санкциониране на нарушителите. По изключение може да им е възложено от закона и формиране на други органи на юридическото лице, например надзорният съвет на акционерното дружество определя състава на управителния съвет. Към този вид органи се отнасят контролните или надзорните съвети на кооперациите и търговските дружества, ревизионните комисии на сдружения по ЗЛС, контрольори при държавни предприятия – еднолични търговски дружества.

Не всички юридически лица имат контролен (респ. надзорен) съвет. Той е факултативен и се създава когато уставът го предвижда. Избира се от общото събрание. Надзорният съвет има контролни функции от вътрешен характер. Членовете на съвета са членове на сдружението. Законът не разрешава членовете на управителния съвет и членовете на контролния съвет да бъдат в близка връзка (низходящи или възходящи, съребрени роднини от близки степени, съпрузи). Надзорният съвет има за задача да извършва постоянен контрол, а не само периодично или върху конкретни действия. Контролът обхваща законосъобразността и целесъобразността на извършваните от управителния съвет действия и дейности. Управителният съвет извършва текущата дейност, която е подчинена на действията на общото събрание, устава и закона и за която той не се нуждае от разрешение. Надзорният съвет системно проверява тази дейност. Затова той има право да извършва контрол върху всички извършени плащания, сключени договори, осъществявано представителство, водени съдебни и други дела, стопанисване на имуществото и пр.

Надзорният съвет докладва за резултатите от своята дейност на общото събрание. Редно би било в устава на юридическото лице да се дада право на надзорния съвет да може да свиква общото събрание, ако констатира опасност за увреждане на интересите на юридическото лице или ако установи факти, които трябва да бъдат разгледани от общото събрание.

Юридическото лице извършва правни действия спрямо други правни субекти, извън неговия състав, чрез органите, които имат представителни функции, т.е. овластените да пораждат правни последици за него. Тези органи се наричат представителни органи. Както и всички останали органи, те се състоят от едно или повече дееспособни физически лица. Един от изпълнителните органи на юридическото лице е негов представител. Специалните правни норми за отделните видове юридически лица определят кой е представителният им орган. При корпоративно устроените юридически лица в едни случаи това са колегиални органи, като управителни съвети при сдруженията по ЗЮЛНЦ, акционерни и други търговски дружества, или еднолични органи, като председателите на управителните съвети при кооперациите – чл.26, ал.3 от ЗК. При учрежденията представителните органи са обикновено еднолични – техните ръководители, като директори или ректори на учебни заведения и др. При някои юридически лица законът предоставя автономия в устава да се предвиди и нещо различно за представителството на юридическото лице – представителният орган на акционерното дружество може с одобрение на надзорния съвет да овласти едно или няколко лица от състава си да представляват дружеството, като овластяването може да бъде оттеглено по всяко време – чл.235, ал.2 от ТЗ.

Представителните органи са различни в зависимост от вида на юридическите лица и по правило се определят от нормативните актове, а не от самите юридически лица. Нормативното определяне на представителните органи се налага по съображения за сигурност на гражданския и търговския оборот (гарантиране интересите на трети лица). Пак по тези съображения ограничаването или отнемането на представителна власт на представителния орган от висшия орган за управление на съответното юридическо лице има значение само за вътрешните отношения и не може да се противопостави на добросъвестните трети лица (контрагентите).

Представителният орган на юридическото лице има пълна представителна власт в границите на неговата правоспособност.

3. 
   Юридически лица с нестопанска цел с общественополезна дейност и в частна полза.
   

В случай на обнародване в „Държавен вестник”, едва след обнародването придобиват качеството на юридическо лице. Според целите които преследват сдруженията биват политически партии, синдикални организации, професионални съюзи, религиозни сдружения, научни съюзи, спортни клубове и дружества, културно – просветни дружества и други.

Имуществото на сдруженията се формира от имуществените вноски на техните членове, от дарения и завещания в тяхна полза, от субсидии от държавния бюджет. Органите на сдружението са общото събрание и управителният съвет. За да бъде законно общото събрание е нужно всеки член да бъде уведомен за провеждането му. Предпоставка за законно провеждане на общото събрание е и наличието на кворум – най-малко половината от всички членове. Прекратяването на сдружението като юридическо лице може да настъпи въз основа на устава или по решение на общото събрание. Съдът, след изслушване на прокурора също може да вземе решение за прекратяване на сдружението.

Прекратяването се вписва във фирмения регистър. Имуществото на сдружението след прекратяването му се предава на държавата и тя отговаря за задълженията му до размера на полученото имущество.

След прекратяването на фондацията имуществото се предава на държавата, която е неин универсален правоприемник, но отговаря за задълженията й до размера на полученото имущество.

3. 
   Ценни книжа, пари и нематериални блага .
   

Ценните книжа пораждат различни субективни права. В едни случаи това са парични вземания, които могат да се материализират от облигация, чек, запис на заповед, печеливш фиш от тотото и др. Например печелившият билет от Държавната лотария може да инкорпорира право да се получи предметна печалба.

Държавните ценни книжа, освен че са средство за кредитиране, могат да се използват като обезпечение на правни задължения, а също така чрез тях се обслужват и спестяванията на голяма част от населението.

Ценните книжа участват в гражданския и особено в търговския оборот като стоки, които могат да се превръщат в налични пари чрез банковите институции и фондовите борси.

В българското законодателство липсват общи правила за ценните книжа. В отделни нормативни актове има разпоредби за различните видове ценни книжа.

Ценни книжа могат да бъдат издавани по ред, определен в законодателството както от публични институции (парите и държавните ценни книжа), така и от субекти на частното право: чекове, акции, застрахователни свидетелства и др.

Според това как се легитимира притежателят на инкорпорираното в документа субективно право ценните книжа се делят на три вида:

А: Ценни книжа на приносител;

Б: Ценни книжа на заповед;

В: Поименни ценни книжа.

Според това дали съставянето на писмения документ е предпоставка за възникване на инкорпорираното в него субективно право ценните книжа се делят на учредителни (конститутивни) и легитимационно-разпоредителни.

2. Пари - Парите са материални обекти. Те са универсално средство за разплащане. Чрез тях се оценяват и обезщетяват имушествените и неимуществените вреди, които се състоят в засягане на нематериални ценности на гражданскоправните субекти.

Парите са ценни книжа на приносител. Изключително право да ги издава има само държавата, която упражнява своята емисионна дейност чрез БНБ.

Парите са особен вид движими вещи. В случая стойността на материала, от който са направени не е от значение за участието им в правния живот. Съществена за оборота е номиналната им стойност, която се определя от броя на паричните единици, отбелязани върху банкнотата или монетата.

Парите са заместими вещи, при които не се поставя изискване за качество. Единствено от значение е видът на паричната единица и количеството.

От съществено значение за правните отношения е курсовата стойност на парите. Тя се определя при конвертируемост на съответните парични единици от съотношението им с чужди парични единици, които са относително стабилни като еврото, щатския долар, английската лира.

Нематериални блага – понятие и видове
Нематериални блага са идеи, завършени творчески произведения или отличителни знаци, които могат да се използват за задоволяване на материални или духовни потребности, поради което имат стойност. За да бъдат обект на правоотношение, нематериалните блага трябва да се обективират – романът да е написан на някакъв носител, картината да е нарисувана върху платното и т.н.

Към нематериалните блага се отнасят авторските творби по ЗАвПСП. Те представляват уникални съчетания на идейно съдържание и форма, в която то е изразено, и могат да бъдат произведения на науката, изкуството, архитектурата.

Към разглежданата категория блага се отнасят и идеите, резултат на техническо и естетическо творчество, които могат да намерят приложение при производството на стоки и извършването на услуги, предназначени за пазара.

Нематериални блага са и отличителните знаци. Те се използват за индивидуализиране на правни субекти или на стоки и услуги, които се реализират в оборота, като например търговската марка и географските означения.

Голяма част от нематериалните блага се поставят под закрила от действащото законодателство. Върху тях възникват специални субективни права. Различно са уредени предпоставките за възникване на тези права. При авторските творби е необходимо те да бъдат обективирани за да въникнат авторски права.

За обектите, представляващи индустриална собственост по ЗМГО, субективни права възникват след като се спазят определени формални изисквания и компетентни държавни органи ги признаят за годни за закрила или ги регистрират.

Обектите на индустриална собственост заедно с авторските творби и сродните на тях обекти по ЗАвПСП се обединяват в понятието интелектуална собственост. Тя се ползва от закрилата на редица международни конвенции, ратифицирани и от България.

Обект на правоотношения могат да бъдат и нематериални блага, които не се ползват с правна закрила. Такива са ноу-хау. Тези обекти могат да се отстъпват за ползване с лицензионни договори за ноу-хау.

3. 
   
   Изтегляне 1.75 Mb.
   
   Сподели с приятели: