Понятие за гражданско право. Предмет и система на гражданското право като частно право
Имущество – понятие, съдържание, правно положение
Изтегляне 1.75 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Юридически факти на гражданското право – понятие и видове.
- Придобиване на права. Правоприемство - видове и правно значение. Изменение и изгубване на права.
- Гражданскоправната сделка
- Правното действие на сделката
- ІІ. Видове правни сделки Предоставящи или не имотна облага
Имущество – понятие, съдържание, правно положение. Понятие: Понятието имущество не е изяснено категорично в действащото законодателство. При по-задълбочен анализ и логическо тълкуване на съществуващите правни норми могат да се направят някои изводи. Под имущество се разбира съвкупност от имуществени права. То е съвкупност от права, които имат икономическа стойност, могат да бъдат придобивани и прехвърляни срещу пари. Вещи не се включват в тази категория. В имуществото се включват само права, които имат имуществен характер, т.е. могат да участват в гражданския и търговския оборот, поддават се на оценяване в пари. Такива са правото на собственост и правата върху чужда вещ като правото на ползване, сервитутите и т.н. Имуществените облигационни права като парични вземания, права за прехвърляне на собственост и др. също са част от имуществото. То включва и имуществените права върху нематериални блага като авторски, патентни права, търговски марки и др, В имуществото не се включват лични права като право на име, на авторство, на живот. В имуществото се включват и фактически състояния, които имат стойност. Такова е например владението като упражняване на фактическа власт върху вещ, която се третира като своя от владелеца. Имуществото винаги се свързва с определен правен субект. Той е фигурата, която обединява около себе си субективните права и правните задължения, които образуват имуществото. Всеки правен субект има имущество и то само едно. Няма имущество без правен субект. След прекратяване на главният субект, неговото имущество се превръща в съвкупност от имуществени права и задължения, които се включват в имуществото на друг правен субект. За да се осъществи какъвто и да е вид гражданско правоотношение трябва преди това внимателно да се определи обекта на правоотношение.Това налага да се познават добре видовете обекти и обема на тяхното съдържание.
В настоящата курсова работа ще бъде разгледана една широка по обхват категория юридически факти, които са характерни за правото, а именно - правните сделки. Всеки гражданин, дори и без юридическо образование знае какво е продажба, дарение, наем, но не всеки знае, че това са разновидности на договора или по-точно видове сделки. Сделки са още – завещанието, упълномощаването, чекът, раз-валяне на двустранен договор с предизвестие на изправната страна и други. След като е толкова голям обемът на термина “сделка”, трябва да се очаква, че той е много общ. Всъщност, сделката е теоретична аб-стракция, която обхваща определен вид гражданскоправни действия, обобщение на конкретни правни явления. Сделки е имало отдавна, но самият термин е нов. На древните правни системи, включително и на тази на римското право, не е било познато общото понятие правна сделка, за да може то да включи само общите признаци на всяка прав-на сделка. Пруският всеобщ земски закон от 1794 г. за първи път урежда волеизявлението и неговите гражданскоправни последици. Понятието правна сделка и първите задълбочени познания на тази ка-тегория юридически факти правната теория дължи на пандектистите в Германия, а терминът правна сделка е въвведен в началото на 19 век от немския юрист Хуго. След нови продължителни изследвания сдел-ката получава регламентация в Германски граждански закон от 1896 г. (BGB) – първата най-подробна и пълна буржоазна уредба на тази материя. Общи правила за сделките липсват в много граждански законо-дателства (френското и базираните на него, както и изградени по пан-дектната система – Швейцария, Австрия и др.), а са уредени в малко съвременни законодателства – бразилско, полско, чешко, гръцко и др. В англо-саксонската правна фамилия също не е регламентирана и не се използва общата правна категория сделка. В бъдеще има из-гледи за сближаване между него и европейските правни системи чрез правото на Европейския съюз, което обхваща правилата на римския договор, регламентите, директивите, издадени въз основа на него и решенията на Европейския съд, имащи предимство пред всяка проти-воречаща му норма, или общото англо-саксонско право. Предимствата, които съдържа и предлага правната уредба на сделката са от систематичен и теоретичен характер – систематизация на законодателството и принципи за изграждане на кодификацията. В действащото гражданско законодателство у нас няма общи правила за всички видове сделки. При изработването на действащия Закон за задълженията и договорите от 1950 г. е продължена традици-ята, след Освобождението да се създава общ правен режим на дого-вора. Този подход е заимстван от френското и италианското граж-данско право и е удобен, защото като източник на гражданскоправни последици най-широко приложение имат различните видове догово-ри. Без да се използва терминът сделка, може да се каже, че правила за сделките има и се съдържат в разпоредбите на ЗЗД - от чл.8 до чл.43. Едностранните волеизявления са уредени в разпоредбата на чл. 44 ЗЗД. По този начин се постига пълно обхващане на двата вида сделки – договорите и едностранните волеизявления, и се получава обхвата на рода. За видовете сделки, за които няма обща уредба (решения на органите на юридически лица или общности) следва да се прилагат по аналогия общите правила за договорите, доколкото това е уместно. І. Понятие за правна сделка 1. Предмет Терминът за правна сделка се е появил на немски език и се нари-ча – Rechtsgeschaft. На руски този термин е преведен със “сделка” (“дело”, славянски корен, означаващ нещо, което се върши, което е направено). Правната сделка като институт намира широко приложение във всички отрасли на частното право – гражданско, търговско, трудово право, лицензи и др. Според В.Таджер: ”Сделката е юридически факт, който има съ-ществена съставна част волеизявление на едно или повече лица, и по-ражда гражданскоправно действие, определено по начало от съдържа-нието на волеизявлението.”* Разгледано на съставните му части това определение дава въз-можност те да бъдат изучени по-подробно. Съществените признаци на сделката са - правомерен юридически факт като родово понятие, волеизявлението като съществена съставна част и гражданскоправ-ното действие, което е определено от съдържанието на волеизявле-нието.
За пораждане на гражданскоправно действие са необходими ед-но или две волеизявления на субекти на частното право, които се при-покриват по смисъл и са минималния състав на всяка сделка. За дей-ствителност на сделката законът може да изисква и изпълнението на други юридически факти (определена форма, да се извършат опреде-лени властнически актове за разрешение на сделката, да се извършат действия по предаване на вещта и др.). Волеизявлението се извършва с цел да се породят определени правни последици в частното право – да пораждат, изменят или прек-ратяват права и задължения. Освен, че волеизявлението поражда тези правни последици, чрез него участниците в сделката определят съдър-жанието на тези последици. Волеизявленията биват такива, които имат адресат (за да породят правно действие трябва да се доведат до знанието на адресата) и такива, които не го изискват изрично. Волеизявленията биват главни - които определят съдържанието на правните последици и добавъчни – необходима предпоставка са за настъпване на правните последици на сделката. Освен волеизявлението (волеизявленията) като необходим и за-дължителен елемент от фактическия състав на сделката, може да се изискват и други елементи, които заедно с него водят до желаното правно действие. Такива елементи могат да са: определени действия (предаване на вещ), които могат да се извършват едновременно или отделно с волеизявлението; волеизявления, които трябва да породят действия в определен срок или при настъпването на определено усло-вие; действие на държавен орган, който трябва да удостовери воле-изявленията, за да породят юридически последици. 2. Система на гражданскоправните сделки – общо деление- Най-общо системата на гражданскоправните сделки може да бъ-де разделена на едностранни и двустранни сделки. Едностранните правни сделки се състоят от волеизявлението са-мо на едната страна на правоотношението между две страни, което поражда правни последици – чл.44 ЗЗД, когато правните норми до-пускат това. За тях има специални правила, които уреждат начина на осъществяването им и правните им последици. Често се различават съществено една от друга, затова техният режим не се поддава на го-голямо обобщение. Има непълноти в специалната им уредба. Могат да се подразделят според пораждането на правно действие (валиди-зирането им): задължително да достигнат до определен адресат, за-щото оказват влияние върху правната му сфера (развалянето на дву-странен договор по чл.87 ЗЗД, приемане или отказ от наследство и др.); да бъдат извършени пред държавен орган, за да породят правна-та си последица (отказ от право на собственост върху недвижим имот, който се вписва в нотариалните книги; отказ от наследство, което се извършва от Районен съд и се вписва в специална книга; припозна-ване на дете, което се депозира пред длъжностно лице). Двустранните сделки – това са договорите. Уредени са в чл.8 ал.(1) ЗЗД. Фактическият им състав включва две или повече взаимо-свързани волеизявления, насочени към пораждане на правни после-дици в областта на частното право, които обикновено засягат лицата, които извършват волеизявленията. Волеизявленията трябва да са свързани по предмет и противоположни по насоченост. Съвместната сделка е налице, когато волеизявленията на едната страна, която се състои от повече от едно лице, се правят едновре-менно, за да може да се породят желаните общо от тях правни после-дици – съпрузи прехвърлят собствеността върху общата си лека кола, наследници упълномощават един адвокат да ги представлява по заве-ден срещу тях иск от кредитор на наследодателя. Съвместните сделки се уреждат конкретно. Многостранни (организационни) договори нямат две страни, а са двама или повече участници, които са обвързани спрямо всеки от останалите, сключили договора. Волеизявленията на участниците в тези договори са еднакви по съдържание и са насочени към постига-нето на общи цели – създаване на юридическо лице, дружествена общност, търговско дружество, кооперация, сдружение. Решенията са вид сделки, които се отличават с начина на сключ-ването им и с приложното поле. Възможни са, когато има общност от гражданскоправни субекти с общи права или интереси – лица, които формират орган на едно юридическо лице или общото му събрание и когато лицата са участници в една неперсонифицирана правна общ-ност – съсобственост, етажна собственост. При приемането на реше-ния в една правна общност страната е една и волята й трябва да се оформи. Взимат се при кворум, прилагане принципа на единоду-шието (всички членове на органа да изявят воля за пораждане на правните последици) и принципа на мнозинството, който зависи от това, какво мнозинство е предвидено в съответния нормативен или учредителен акт (обикновено или квалифицирано) и как се изчислява то (от списъчния състав или от присъстващите). Решението се поста-новява с волеизявлението на лицата, образуващи мнозинство. Имат действие само вътре в правната общност, но по изключение могат да породят и действие за трети лица. 3. Значение и приложно поле -Практиката показва, че сделките са изключително удобно сред-ство за всички клонове на частното право. Договорът е основния юри-дически факт в гражданското, търговското, трудовото право, който води до пораждане, изменение, прекратяване на правоотношения между гражданскоправните субекти, които уреждат своите отноше-ния според волята си. Принципът за свободата на волята законът им признава в чл.9 и в чл.44 ЗЗД за свободно определяне на съдържа-нието на договора. Правната уредба на сделките е институт на общата част на гражданското право, защото намира приложение във всички дялове на гражданското право. През последните десетилетия у нас се появиха сделки, които в повечето законодателства, както и у нас, нямат специална правна уредба – лизинг, опции, прехвърляне на дълг срещу собственост, и др., и привличат вниманието на законодателя за попълване и доразви-тие на обективното гражданско право. ПОНЯТИЕ: Съществуват много и разнообразни видове сделки – покупко-продажба, наем, заем, влог и др. Те са правни средства, чрез които правните субекти задоволяват част от своите потребности. Тяхното съществуване датира от най-ранния стадий на развитие на гражданското права, но не е било познато общото понятие правна сделка. В западноевропейската правна теория юристите от школата на естественото право въвеждат в употреба понятието actus iuridicus, declaration voluntatis –правен акт или волеви акт. Пруският всеобщ земски закон от 1794 година за първи път урежда волеизявлението и неговите гражданскоправни последици. Понятието правна сделка и първите задълбочени познания на тази категория юридически факти се правят от пендектистите в Германия от ХVІІІ и ХІХ век. Самият термин Rechtsgeschaft - правна сделка е въведен в началото на ХІХ век от германския юрист Хуго. Обща правна регламентация сделката получава в гажданския кодекс на Саксония, а след това подробна уредба в Германския граждански законник от 1896. В сега действащото гражданско законодателство в нашата страна няма общи правила за всички видове сделки. Закона за задълженията и договорите / ЗЗД / създава общ правен режим за договорите. Това е така, защото най-широко приложение като изтичник на гражданскоправни последици имат различните видове договори. В раздел втори на глава ІІ “Източници на задълженията“ от ЗЗД се съдържат общите правила за договорите, а в раздел трети състоящ се от една разпоредба – чл. 44 определя: “правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. “ Тази разпоредба съдържа съответно препращане към общите правила за договорите, което означава, че те следва да са прилагат към едностранните волеизявления след приспособяване към техните особености. ЗЗД установява в разпоредбите си на чл. 8 - 44 пряко правната уредба на договорите и за едностранните правни сделки. За правни сделки, за които няма обща уредба, следва да се прилагат по аналогия общите правила за договорите, доколкото това е уместно с оглед на спецификата на тези особени видове сделки. В нашето законодателство правната уредба на сделките при общи условия не е задоволителна. Общите условия крият опасност страната, която ги изготвя, чрез тях да се постави в привилегировано положение спрямо насрещната страна и да налага своята воля при определяне на съдържанието на сделката, особено когато тя има и монополно положение в стопанския живот. За да се осуети злоупотребата с използването на общите условия, се налага да се упражнява контрол върху съдържанието им, което е предвидено например със специален закон в някои страни. В сравнително редки случаи част от съдържанието на сделката може да се определи от съда или от трето лице. Ако в сделката е уговорено, че длъжникът ще изпълни, когато има възможност, кредиторът може да поиска от съда да му определи подходящ срок, след изтичането, на който длъжникът ще изпадне в забава, ако не изпълни. Предложение за сключване на договор по ЗЗД съгласно чл. 16, когато то включва общи условия, приемането му е става действително, ако съдържа писмено потвърждение на тези условия. Едва след като последва писмено приемане на предложението, ще има сключен договор при общи условия. При тези договори е възможно по искане на насрещната страна в същият да се включат уговорки, които се отклоняват от общите условия. Допълнително вписаните клаузи пораждат правно действие дори уговорките в общите условия, на които те противоречат, да не са заличени – чл. 16 ЗЗД. Понастоящем действащото законодателство не допуска с индивидуални административни актове или с решения на арбитраж да се определя съдържанието на сделката, независимо от волята на страните по нея. Правната сделка е правомерен юридически факт, защото законодателството я допуска и урежда начина на сключването и съдържанието и. Като такава тя включва в себе си едно или повече волеизявления. Волеизявлението се извършва винаги от лица, които не са носители на властнически правомощия. Минимално необходимият състав на всяка правна сделка е наличието на едно или повече взаимно свързани волеизявления на субекти на частното право. За пораждане на правното действие на някои сделки закона изисква съществуването и на други юридически факти. Друго съществено за сделката, е че волеизявлението се извършва с цел да се породят определени правни последици в областта на частното право. Съществен белег на сделката е и това, че волеизявлението не само поражда правните последици, но чрез него участниците в сделката определят съдържанието на тези последици. Гражданскоправната сделка е правомерен юридически факт, който има като съставна част от състава си едно или повече взаимосвързани волеизявления на гражданскоправни субекти, насочени към пораждане на гражданскоправни последици и определящи съдържанието на тези последици. Под волеизявление трябва да се разбира – съзнателно осъществено човешко поведение, с което се изразява желание да се породят определени правни последици. Гражданското право изисква лицата, които осъществяват този волеви акт, да бъдат напълно и ограничено дееспособни. Волеизявлението като обективиран външно волеви акт се предшества от психически преживявания, които довеждат до формиране на волево решение за пораждане на правни последици. Осъзнатата необходимост от задоволяване на определени потребности на гражданскоправните субекти играе роля на мотив за формиране на вътрешната воля за пораждане на частноправните последици. Обективираната воля е юридически факт, с който се свързват правните последици. Целта на волеизявлението е да породи правните последици на това решение. Волеизявлението има качеството на окончателен правен акт, пораждащ определено правно действие, което правният субект не може вече сам да осуети. Волеизявленията могат да се разделят на два вида: 1. Волеизявления, които имат адресат / наричат се още нуждаещи се от получаване /. Такива са предложението за сключване на договор, приемане на предложението, разваляне на двустранен договор извънсъдебно по чл.87 ЗЗД и др. При този вид се изисква да бъде направено необходимото, за да достигне до знанието на лицето, до което са адресирани. Волеизявлението няма да породи правно действие, докато не се изпълни това изискване. 2. Волеизявления, които не се нуждаят от адресат. Те пораждат своите правни последици независимо дали са доведени до знанието на други лица или не. Такива са отмяна на саморъчно завещание чрез унищожаване на документа, отказ от право на собственост върху движими вещи чрез изоставянето им и др. Друго деление на волеизявленията е на: 1. Главни – характерно за тях, е че те определят съдържанието на правните последици, които пораждат. 2. Добавъчни - характерно за тях, е че те играят ролята на необходима предпоставка за настъпване на правните последици на сделката. С тях не се определя вида и съдържанието на сделката. Правното действие на сделката може да се прояви в пет насоки: 1. Пораждане на субективни права и правни задължения. 2. Изменение на породени вече правоотношения на частното права. 3. Съхраняване на породени правоотношения. 4. Прекратяване или отмяна с обратна сила на породени правоотношения. 5. Погасяване на субективни права. Има възможност една и съща сделка да породи едновременно две и повече различни вида правни последици. Важна характеристика на правните последици, породени от сделките, е че те са желани от страните по правоотношението. Възможно е обаче да настъпят и правни действия, които страните не са уговорили, но законът ги урежда. Обективното гражданско право трябва да се доразвие и попълни със специална правна уредба за появилите се през последните няколко десетилетия сделки като лизинг, фючърсни сделки, лицензионни договори, прехвърляне на дълг срещу собственост и др.
ІІ. Видове правни сделки Предоставящи или не имотна облага -Сделките, които пораждат поне едно задължение да се извърши или да се даде нещо, което има икономическа стойност – замяна, продажба, заем, наем, дарение, влог, лизинг, лицензионен договор – са сделките, предоставящи имотна облага. Само те участват в следна-та класификация: -възмездни – субектите следва да получат имотна облага (по-купко-продажба, замяна), където всяка от страните приема дължимите взаимно престации като равностойни една на дру-га, без да е необходимо да са обективно равностойни. При на-рушаване на обективния критерий може да се иска унищо-жаване на сделката по чл. 33 ЗЗД; безвъзмездни – само едната от страните получава имотна об-лага и се задължава да даде или извърши нещо с икономи-ческа стойност, като знае и приема, че няма да получи нищо от насрещната страна. При тези сделки законодателят е за-щитил по-слабо страната, която получава нещо даром (при тях не се носи отговорност за недостатъци и евикция). Лица-та, чиито субективни права и законни интереси са засегнати от такива сделки, по-лесно могат да ги отменят (чл. 135, чл. 244 ЗЗД). Има договори, които по волята на страните могат да бъдат възмездни или безвъзмездни – договор за поръчка, це-сия и др. смесени – такива са сделките, по които дължимата от едната страна имотна облага се равнява само на част от получената от нея престация по същата сделка – третира се като без-възмездна за половината от продажната или наемна цена (дължи се само половината от нормално уговаряния наем или от цената на продадена вещ), като се прилагат отчасти прави-лата за наем, отчасти за дарение. 2. Сделки между живи и с оглед на смърт Всички сделки, освен завещанието пораждат правни последици между живи лица, докато сделките с оглед на смърт пораждат права и задължения след настъпването на смъртта на автора на волеизявле-нието – между него и лицето, в полза на което е извършена сделката. По действащото законодателство у нас сделки с оглед на смърт са за-вещанията и този, който черпи права от такава сделка, трябва да до-каже съществуването на тези права, затова тези сделки трябва да от-говарят на определена от закона форма. Има специални правила за наследодателя – навършване на 18 години и др. Изтегляне 1.75 Mb. Сподели с приятели:
|