Понятие за гражданско право. Предмет и система на гражданското право като частно право



страница8/10
Дата06.05.2017
Размер1.75 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Тежест (modus) е модалитет, включван в съдържанието на без-възмездни сделки. Тя поражда правно задължение за страната, която получава безвъзмездно имуществената облага да направи или даде нещо в полза на другата страна по сделката, или на посочено от нея трето лице. За тежестта има специални разпоредби – при дарението чл.226,ал.(3) ЗЗД, а при завещанието – чл.17 ЗН.

Сделка, сключена при тежест поражда незабавно действие, но ако при дарение е уговорена невъзможна тежест, дарението е нищож-но.




  1. Недействителност на сделките - правна уредба, понятие и видове.

В настоящото гражданско законодателство у нас няма общи правила за всички видове сделки. Правните сделки в РБългария са регламентирани със Закона за задълженията и договорите. Такива, за които няма обща уредба следва да се прилагат аналогично общите правила за договорите.

Правната сделка намира приложение във всички отрасли на частното право. Тя е юридически факт, който поражда правни последици, само обаче ако е действителна.

НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ПРАВНИ СДЕЛКИ - За да породи правно действие една сделка, тя трябва да съдържа минимално необходим състав, т.е. за да поражда правно действиe, законът изисква осъществяване на други юридически факти. Такива са:

спазване на определена форма в писмен документ; извършване на властнически актове за разрешение на сделката; предаване на вещта по сделката и т.н.

За да е действителна една правна сделка, тя изисква:

- наличие на свободно волеизявление за сключване от дееспособни субекти

- да бъде е сключена при съблюдаване на регламентираните от закона правила и добри нрави.

Такива сделки, които не отговарят на някое от тези условия са неправомерни или неморални правни действия и в тези случаи те са опорочени. Когато една правна сделка носи пороци, т.е. има недостатъци, то тя е недействителна.

Порокът, недостатъкът в една правна сделка е основание за недействителност на сделката. Недостатък, признат за основание за недействителност е юридически факт, който възпрепятства настъпване на правно действие или дава възможност да се заличат породените последици.

Неспазването на изискванията за действителност има за правна последица недействителността на правната сделка.

Недействителността се проявява във форма на нищожност и като унищожаемост.

- НИЩОЖНИТЕ правни сделки не пораждат правни последици.

- УНИЩОЖАЕМИТЕ правни сделки, противоположно на първите, подлежат на отмяна.

РЕГЛАМЕНТИРАНЕ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ СДЕЛКИ

Недействителността на правните сделки е регламентирана в Закона за задълженията и договорите, Семейния Кодекс, Закона за наследствата.

Гражданскоправният институт „Недействителност на правните сделки” – регламениран в ЗЗД чл.26 – чл.35 урежда;

пороците, които са основание за недействителност на правните сделки;

реда за предявяване на недействителност;

последици от недействителността и;

изпълнение на недействителни сделки;

възможност за изпълнение на някой недействителни сделки.

Основания за недействителност на сделка по ЗЗД:

Чл.40. Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.

Чл.135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.

чл.170. Учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката.



Чл.184. Ако при сключването на договора вещта е била погинала, договорът е нищожен

И др. Членове в различни закони.

Правните норми определящи родовата същност на понятието „недействителни сделки”се съдържат в гореизброените чл.26-35 от ЗЗД, както и в:

Чл.44. Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Закона определя недействителните сделки по 2 признака:

според недостатъци на сделката, признати като основание за недействителност, изрично изброени в чл.26-35 от ЗЗД.

и чрез правните последици, настъпващи в резултат от тези недостатъци

Недействителността може да произтича от факта, че сделката не поражда правни последици или породените правни последици може да бъдат заличени с обратна сила.



2. ВИДОВЕ НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ПРАВНИТЕ СДЕЛКИ

2.1. НИЩОЖНИ СДЕЛКИ - Това са недействителни сделки, които имат най-тежките пороци:

примери: ЗН: Чл. 42. Завещателното разпореждане е нищожно:

а) когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;

б) когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1 и

в) когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е било направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.

ЗЗД:Чл.26. (1)(Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.

(Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.).

(Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предложи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

Нищожни сделки не пораждат правни последици още от момента на сключването им, поради което тази недействителност е наречена начална нищожност.

Нищожността може да е пълна, ако е засегната цялата сделка или частична, ако засяга само отделни части.

Характерно за нищожните сделки е, че те не могат да се превърнат в действителни, ако се елиминира порока. Изключение се прави единствено при недостатък по отношение на формата.

Действителността на сделката се определя според изискванията, регламентирани в закона, които са в сила към момента сключване на сделката. Порока не може да отпадне като такъв, в случай на последващо изменение в закона, нозаконодателя може да придаде обратна сила на разпоредбитев новият закон, с цел да се преразгледат сключени преди промяната сделки.

При нищожна сделка, страните биха могли да породят правни последици, като сключат нова в която допуснатите в предишната сделка пороци са отстранени.

Ако възникне спор между страните по сделката, във връзка с порок, то същите могат да се отнесат до съда, като го сезират с отрицателен установителен Иск.



2.2. УНИЩОЖАЕМИ СДЕЛКИ

Това са недействителни сделки, които страдат от пороци на волеизявлението – чл.27 – 33 от ЗЗД:

Чл.27. Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.

Чл.28. Грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността.

Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне.

Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.

Чл.29. Измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.

Когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.

Чл.30. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна, е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх.

Чл. 31. Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.

Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.

Чл.33. Унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването.

Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.

Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба.

ЗН: Чл. 43. (1) Завещателното разпореждане е унищожаемо:

а) когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, и

б) когато е направено поради грешка, насилие или измама.

(2) Грешката в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането.

При унищожаемите сделки говорим за потестативно право. Носител на такова право е страната, чието воелизявление е опорочено, което и дава потестативно право по съдебен ред да предизвика с обратна сила отпадане на правните последици по сделката.

Потестативното право може да бъде упражнено по воля на носителя му и в срок определен в посоченият чл.32 от ЗЗД. При упражняване на правото, сделката се унищожава чрез съдебно решение.

чл.32. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта.

Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на договора.

Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла.

Унищожаема сделка може да бъде заздравена чрез подтвърждение по реда на чл.35 по ЗЗД, след което отпада възможността за унищожаване на сделката.

Чл.35. Унищожаемият договор може да бъде потвърден от страната, която има право да иска унищожението му, чрез писмен акт, в който трябва да се посочи и основанието за унищожаемостта.

Договорът се потвърждава и когато страната, която има право да иска унищожението му, го изпълни доброволно изцяло или частично, като знае основанието за унищожаемостта му.

Договор, унищожаем поради крайна нужда, не може да се потвърждава.

???????????????????????????????3. НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ СДЕЛКИ СПОРЕД КОНКРЕТНИ ОСНОВАНИЯ ЗА НИЩОЖНОСТ И УНИЩОЖАЕМОСТ

Според споменатият по-долу член, обаче не се отдава значение на основанията

за последиците от изпълнение на недействителна сделка.

Чл.34. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.

Правната уредба относно недействителността има някой пропуски които би

трябвало да се преразгледат.

Закона урежда унищожаемостта на една сделка, само в полза на определени правни субекти.

В случаи като измама, липса на разумно волеизявление и др., не би могло да се възприеме за достатъчно пълна правната уредба, която е в полза и интерес, само на една от страните.

4. ПЪЛНА И ЧАСТИЧНА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ -Ако порокът, основание за недействителност засяга целият фактически състав има пълна недействителност, а когато засяга само част от състава, то тогава говорим за частична недействителност.

Недействителността е тежка санкция и тя отговаря на порока. ЗЗД регламентира с изрични правни норми недействителност само за част от дадени сделки:

Чл.94. Недействителни са уговорките, с които предварително се изключва или огра ничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12/93 г.).

Чл.113. Недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла.

Чл.361. Ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял.

Недействителна е уговорката за изключване на някои от съдружниците от участие в загубите или в печалбите.

Както вече споменахме при пълната недействителност е опорочен челият

фактически състав. Важно е да се отбележи, че всъщност дори един юридически факт да е опорочен, то той води до недействителност на целият фактически състав.

Частична недействителност при сделките има, при опорочаване на юридически факти от съдържанието. Тук възниква въпрос, дали порока остава само в раките на съдържанието като останалата част остава действителна, или той е достатъчно основание за недействителност на цялата сделка.

От практична гледна точка добре би било да се опитаме да фиксираме последиците от порока, като запазим останалата част и действието на сделката.

Но не винаги е възможно да се запазят дори частично правните последици при частична недействителност на сделката.

За да се запазят някой правни последици при сделка с частична недействителност, трябва да са налични следните предпоставки:

- обективна - Тази част от сделката, която може да бъде запазена, трябва да представлява последици от допустима от закона сделка или по-ограничени правни последици от нея.



Ако частичната недействителност засяга несъществени части от съдържанието на сделката, то тогава може да се изключат правните последичи в резултат на недействителните част, като се запазят останалите действителни.

Ако частичната недействителност засяга съществени части от съдържанието,

то тогава сделката не поражда правни последици, освен ако в съдържанието и не е включена друга сделка.

- субективна – сделката е волеви акт и последици могат да възникнат, само по волята на страните които я извършват.

Само ако е категорично ясно желанието на страните да възникнат правни последици от сделката, тогава би могло при възможност да се запазят отчасти някой правни последици по сделката, които не са следсвтие от недействителни такива.



5. РАЗГРАНИЧАВАНЕ

А/ Недействителните сделки се отграничават от недействителните правни актове по други правни отрасли, за които има различна правна уредба.

Административното законодателство регламентира правилата за недействителните административни актове; ГПК регламентира за съдебните решения и т.н.



Б/ Недействителните сделки се различават от незавършените фактически състави на сделки, при които не се пораждат правни последици, когато не са осъществени някои юридически факти.

Недействителните сделки, както вече знаем не пораждат правни последици, докато Незавършените фактически състави, могат да породят правни последици, когато се осъществят липсващите юридически факти.

Срещат се много грешни твърдения по този въпрос, като например това на проф. Таджер, според който законодателя приравнява някои фактически състави по чл.26 от ЗЗД на нищожни сделки.

Чл.26. ......................Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. ..............................,

....................... Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предложи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

Чл.26. (1)(Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Предмета и основанието не са отделен юридически факт. Предмета влиза в съдържанието на волеизявлението и началната му невъзможност води до опорочаване на волеизявлението, т.е. липсва основната цел за сделка. Основанието се извежда от съдържанието на правните последици на сделката.

Съгласието и формата са елементи на фактическият състав, но правилно е да

тълкуваме, че законодателя е имал впредвид да санкционира завършени сделки,

при липса на съгласие и форма.

Целта не е да обяви за нищожна, сделка която е незавършена, но може да се

довърши и породи правни последици, а да се санкционират такива, които са

осъществени докрай по воля на двете страни, но не са спазени законовите

изисквания за съгласие и форма.

В/ Недействителните сделки са сходни с незавършените фактически състави при – висяща недействителност. При висящата недействителност, за да породи действие юридическият факт, към него трябва да се прибави и друг юридически факт.

ЗЗД чл.42. Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата стра на, ако тя е била добросъвестна.

Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.

СК чл. 22. (2) Разпореждането с общи движими и недвижими вещи и права върху тях се извършва съвместно от двамата съпрузи.

(3) Разпореждане с обща недвижима вещ или право върху такава вещ, извършено от единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването той не го оспори по исков ред.

(4) Разпореждане с обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, няма сила за този съпруг, ако третото лице е знаело или според обстоятелствата е могло да знае, че липсва съгласието на другия съпруг. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ се прилага предходната алинея.

ЗН Чл. 76. Актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.

В тези случаи сделката първоначално не поражда правни последици, тъй като не са спазени допълнителни изисквания по закона, като сключване на сделка без представителна власт, единият от съпрузите се разпорежда с имуществено право от съпружеската сосбтвеност и т.н.

В някой случаи е предвидена възможност при осъществяване на допълнителни юридически факти, определени сделки да породят правни последици, като при чл.42 от ЗЗД

Що се отнася до чл.22 от СК, разпореждането от страна на единият съпруг, може да доведе до правни последици, ако другият не оспори действията му чрез Иск в рамките на 6 месеца.

Г/ недействителните сделки се отличават от относителната

недействителност.

При относителната действиетлност, сделките са действителни, тъй като не

съдържат някой от пороците по чл.26 от ЗЗД, така че те пораждат правни

последици между страните и трети лица. Тези правни последици не могат да се

противопоставят само на някой трети лица, свързани със засягане на техни

имуществени интереси.

В случая става въпрос за кредитори по сделка като при чл.135 от ЗЗД чл.346 от

ГПК:

ЗЗД чл.135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.



При отменителен иск по този член, относителната действителност настъпва като

последица от съдебно решение, с което е уважен предявен от кредитор консти-

тутивен иск.

Благоприятните последици за кредитора, влседствие на относителната

недействителност на сделката, е че длъжникът му е носител на прехвърленото право, от което той може да се удовлетвори.

ГПК Чл. 346. Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице приобретател може да се позове на чл. 78 ЗС.

Когато изпълнението е насочено върху недвижими имоти, недействителността важи само за извършените след вписване на възбраната разпореждания.

Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице, въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение.

В определени случаи относителната действителност настъпва по право, при

предвидени в специална норма от закона предпоставки. По силата на чл. 346

сделки за прехвърляне на права върху запори на недвижимо имущество, вземания или по изпълнително дело. не могат да се противопоставят на взискателя по изпълнението и на присъединилите се кредитори, с която правна последица се цели да не се осуети или затрудни принудителното изпълнение, което се насочва към изземване на вещи и собственост на длъжника.

Относителната недействителност е правно средство за защита на интересите на определени правни субекти.



Д/ недействителността на сделките се различава от развалянето на договори.

чл. 87-88 от ЗЗД дават право да се иска разваляне на действителен договор, койро не страда от пороците изброени в чл.26 от ЗЗД.

ЗЗД чл 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задълженията си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.

Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнителната част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.

Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.

чл. 88. Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.

Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.

Юридическият факт, който поражда правото на искане на разваляне на сделка, се осъществява след валидно слкючване на сделка, и неизпълнение на задължения на една от страните. Правното действие на разваляне наподобява унищожаване на сделка, тъй като отпадат правни последици на договора с обратна сила.



Е/недействителните сделки се отличават от сделките, които не пораждат вещен ефект, поради това, чe праводателя не притежава прехвърляното право. Изхождайки от практиката на ВКС, прехвърляне на чужда вещ е действителна сделка. Тя поражда облигационни отношения между страните.

Съществуат сделки, които от непораждащи вещен ефект, могат да се превърнат в действителни, ако вещта се окаже в дял на сънаследник.

ЗН Чл. 76. Актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.

Ж/ недействителността се различават от отмяната на правни сделки При недействителността основен момент е порок при сделка, поради който тя не поражда правни последици, а отмяната се извършва поради нежелание на някоя от страните да бъдат породени определени правни последици.

Например: ЗН Чл. 38. Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания.

Закона предвижда възможност за отмяна с последващо едностранно волеизявление

ЗЗД чл.227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се последва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителни дарове.

Искът може да се предаде в едногодишен срок, откато на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Предварителният отказ от този иск е нищожен.

Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.

При отмяна на дарение, потестативното право за отмяна възниква вследствие на последващо виновно и неправомерно поведение на дарения.



З/ недействителността се различават от сделки сключени под условие. При сделки сключени под условие по волята на страните, нейното действие, именението, правните последици и прекратяване се поставят под бъдещи условия – бъдещи несигурни събития.


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница