Понятие за наказателното право като клон на правната система



страница1/13
Дата25.09.2017
Размер1.35 Mb.
#30994
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13
Понятие за наказателното право като клон на

правната система

Първият български наказателен закон е от 1896г. До неговото приемане действа Османския наказателен закон, рециприран от Наполеоновия кодекс, който е в сила от 1.І.1811г. За създаването му са използвани проект на руския наказателен закон, холандския наказателен закон (въвежда отговорността за ЮЛ, която бъл. и немския отричат). Този закон действа до 1951г. Това показва традицията и приемствеността в НП, въпреки радикалните промени след 1944г. Втроият наказателен закон е създаден 1951г., а след 1956г. вече е кодекс. Няма странични наказателни закони- пълният списък на престъпленията и наказанията е единствено в НК. Вторият НК възприема основните положения на първия – има изключителна приемственост. Разликата е, че във втория е засилена защитата на държавата и няма защита на монархическата институция. Направен е опит юридическите форми да се запълнят с граждански понятия. В понятието за престъпление се включва изискването за обществена опасност на деянието, което е ново, непознато до тогава. 1968г. – създава се действащият наказателен закон. Нашето наказателно право е много близко до това на Германия, Русия и Австро-Унгария.



  1. Предмет на регулиране на наказателноправните норми(НПН-и)

НП осъществява защитна функция, защитава най-важните обществени отношения от престъпни посегателства. Неговите ПН-и спадат към охранителните, а не към регулативните. НПН-и осъществяват своята функция в две осн насоки – първата, чрез превантивно въздействие върху психиката на гражданите за въздържане от престъпление чрез самото наличие на наказателни норми, без да е настъпил ЮФ и извън настъпило правно отношение. Те са забранителни, не регулират опр категория обществени отношения. Втората насока на охранителната им функция е прилагането им при конкретен факт на нарушение – налагане на накзание. Това налага регулиранена специфични наказателни отнош., възникващи от самото престъпление и представляващи предмет на регулиране на наказателните ....

Предмет на регулиране на наказателноправните норми е ЮФ, престъпление, визирано в правната норма. Тези отнош възникват м/у държавата (компетентните правозащитни органи) и дееца. Съдържание на НПН-и – взаймно обусловени правава и задължения на страните, свързани с налагането и изпълнението на наказанието, определено в НПН-а, както и правото на държавата да третира дееца като осъждан известен период от време след изтърпяване на наказанието, заедно с правото да бъде наложено наказанието, а деецът е длъжен да изпълни това наказание като фактът за осъждането се отразява в свидетелството за съдимост. НПН-и защитават някои общ отнош, посочени в заглавията на главите е особената част на НК. В НП наред с класическите НПН-и съществуват и т.нар. поощрителни ПН-и. Те са няколко десетки в НК. Ако погледнем в исторически аспект развитието на поощрителния метод в НП ще видим едно развитие на метода в бъл и др НП. Поощрителните норми на НП са тези, които мотивират субекта на вече извършено престъпление към посткриминални (следваща преступлението, правомерна, положителна дейност), чрез поощтрителни мерки, изразяващи се в освобождаване от наказателна отговорност (деецът остава ненаказан) или в нейното смекчаване, при положение че деецът наистина(реално) извърши/предприеме положителна проява. Предметът на регулиране на поощрителните норми разкрива качествено своеобразие и напълно се различава от предмета на регулиране от класическите НПН-и, предвиждащи наказанието. ЮФ на специфичните общ отнош, предмет на регулиране от поощртителните НПН-и, е последващото посткриминално/положително деяние (доброволен отказ, възстановяване вредите от престъплението и др.). изправени сме пред един правомерен ЮФ, визиран в наказателноправните разпоредби. Страните, м/у които възникват общ отнош, предмет на регулиране на поощрителните разпоредби, са същите както при класическото право – деецът-субекта на престъплението и държавата в лицето на оправомощените органи. Съдържание на специфичните обществени отнош, предмет на регулиране от поощрителните норми, се изразява в кореспондиращи си права и задължения на страните свързани с визиранте в тези норми поощрителни мерки. Докато в класическите наказателноправни разпоредби правата и задълженията на страните са свързани с реализацията на наказ отговорност. По конкретно деецът реално предприел визираното в поощрителната норма правомерно деяние има право да изисква от съответните държавни органи да признаят настъпилата по силата на закона (ex lege) освобождаване от наказателна отговорност при доброволен отказ (чл.17, ал.3 Деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението; чл.18, ал.3 При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда: а) се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или б) е предотвратил настъпването на престъпните последици.) или има правото да изисква от съответния държ орган да смекчи наказателната отгоеорност с присъдата (напр. за предсрочно освобождаване по чл.70 . (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив, ако е изтърпяно фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание и неизтърпяната част от наказанието не е повече от три години.) или при реабилитация по право чл.87 . (1) Вън от случаите по предходния член всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание: 1. ако е имал добро поведение и 2. ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.

(2) Съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини. (3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - бр. 26 от 2004 г.) Когато наред с наказанието лишаване от свобода или поправителен труд е наложено и наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, или пробация, за да се постанови реабилитация, трябва да е изтекъл срокът на това наказание. Когато е наложена глоба, тя трябва да е изплатена.)



  1. Метод на регулиране НПН-и – както класическите, така и поощрителните НПН-и, когато регулират общ отнош са императивни норми, т.е. при класическите норми съответните държ органи са длъжни при извършено престъпление да наложат наказание на дееца и то в рамките на закона, независимо от общия х-р на пестъплението и от нежеланието на пострадалия. При поощрителните норми, когато след престъплението деецът е предприел визираното в нормите правомерно поведение, държ органи са длъжни да предоставят поощрението на дееца, независимо че той не желае или се отказва от поощрението (децът осъществява доброволен отказ – при това положение държ органи са длъжни да не образуват наказателно производство, а ако са образували да го прекратят или да издат оправдателна присъда. ИМПЕРАТИВЕН МЕТОД. Когато говорим за предмет на регулиране не трябва да забравяме, че всички НПН-и перманентно/непрекъснато психологическо въздействие върху съзнанието на техните адресати със самия факт на тяхното съществуване. В тези случаи тъй като липсва ЮФ (престъплението или правомерно деяние), съответно липсват отнош, предмет на регулиране и поради липсата на предмет не може да се говори за метод на правно регулиране в тесен смисъл, а за способ за психологическо въздействие върху съзнанието на адресата. Класическите НПН-и съдържат забрана за извършването на престъпления и тяхното психологическо въздействие се основава на тази забрана и е насочена към мотивиране на гражданите за въздържане от от престъпления. Забраната е императивна – тя не е по желание, това не е препоръка. Спазването на забраната се гарантира чрез страха от предвиденето наказание като за извършено престъпление възниква наказателно отговорност. За разлика от класическите, при поощрителните е на лице само един “призив” към субекта на извършеното престъпление за правомерна дейност, без да му се възлага задължение за визираното правомерно деяние. На суекта на престъплението ще се предостави напълно свободен избор дали да предприеме или не визираното правомерно деяние. Този способ на психологическо въздействие тук противостои на прякото държавно-властно въздействие използвано при класическите НПН-и. Ако деецът не предприеме визираните в поощрителните норми правомерни деяния не настъпват санкционни последици, той просто не получава поощрението, но неговата наказателна отговорност възниква на основание на класическата НПН-а и не се утежнява от това, че не е предприето поощрително деяние.

  2. Функция на НПН-а

Изхождайки от задачата, стояща пред НП определена в чл.1,ал.1 от НК (Наказателният кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред.), да защитава от престъпни посегателства най-важните обществени отношения, можем да приемем, че функцията на НП е защитна, охранителна. Тази функция се осъществява по две главни линии – първата – изразява се в недопускането на нови престъпления! Тази осн линия се осъществява по два начина (има два аспекта). Първият аспект се осъществява от класическите НПН-и със самия факт на своето съществуване, без да бъдат прилагани. Това е въздействие върху психиката на гражданите – то е възпитателно (чрез предвиждане на престъпните деяния и наказния за тях) и ...... Този аспект на осн линия не съвсем точно се нарича “превантивна функция”. Основната линия по недопускане на престъпления се осъществява и чрез прилагането на накзателно правни разпоредби за извършителите на престъпления като съдът определя и налага наказанията. Доколкото в тези случаи НПН-и регулират възникналите общ отнош, вторият аспект се нарича “регулативна функция”. Тази линия се изразява в недопускане на престъпни деяния. По начало целите на наказанието са превантивни, осъденият да не върши нови престъпления – специална превенция и генерална превенция – др граждани да не извършват престъпления. Вторият аспект се свързва с прилагането на наказанията по отношение на конкретни престъпни деяния. Втората линия на накзателно правната защита се изразява в противоддействието на наказателноправните отношения на конкретно извършена престъпна дейност. Става дума за прекратяване, ограничаване на последните от престъпна дейност. Тя едно противодействие. Средствата за осъществяването й са по-голямата част от поощрително наказателните норми (чл.104, ал.2 Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства; чл.205 от НК). Друго средство са институтите на неизбежна отбрана и крайна необходимост, обявяването за наказуем и опита, предварителна престъпна дейност, недопустителството и допустителството. Тази специфична линия на наказателноправната защита се задейства само когато се въздържи – действие на НП се е оказало недостатъчно и е била преодоляна ???? и се е задействал втория аспект на основната линия.

Функцията се обуславя от задачата на отрасъла. Функциата е защитна, а регулативната и превантивната са начини за осъществяване на осн функция на НП – защитната. Изтъкването на регулативната, без да се опоменава защитната води до теоретична объркване. НП защитава, а не регулира общ отнош. Самото разграничаване на регулативна и превантивна функции е условно (двата аспекта са осн линия).




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница