Понятие за стопански престъпления. Съпоставки между германската и българската уредба и практика увод всички разкрити и разследвани досега престъпления на „белите якички”



страница2/4
Дата22.03.2017
Размер0.56 Mb.
1   2   3   4

ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ПРОЯВИТЕ НА СТОПАНСКА ПРЕСТЪПНОСТ
Въпреки значимостта на проблема и бързата разпространимост на стопанската престъпност, криминологичните изследвания на явлението са все още в началната си фаза. Те определено изостават от динамиката събитията така, че има несъответствие между все още ограничените теоретично и емпирично познаване на проблема и необходимостта правно-политическите системи да се справят с него. Несъмнено обяснение за условията, при които се заражда и развива стопанската престъпност могат да се търсят в криминологичните теории за генезиса на престъплението изобщо.

Сред класическите теории са тези, които обясняват престъпността с (1) неефективния и недостатъчен контрол; (2) с рационалния избор и пресметнатия риск; (3) с недостига на личностови задръжки; (4) със степента на обвързаност на дееца с общоприетите ценности; (5) с противопоставянето на личния спрямо чуждия интерес; (6) поемането на очаквани роли в даден социален контекст и пр.

Вероятно всяка една от познатите криминологични теории може да даде своя дял в обяснението защо намират почва и така бързо разпространение стопанските престъпления. Според германскитете автори обаче досега те не са се комбинирали в една изчистена и хармонична теза (вж. напр. Andreas Schlegel – Wirtschaftskriminalitaet und Werte, стр. 9-27). Очевидно слаби са само позициите на онези теории, които виждат социалната нищета и аутсайдерство като основен криминогенен фактор. Както и да се погледне на стопанските престъпления, те не са извършени „от бедност”, дейците им не водят живот под социалния минимум и в сравнение с извършителите на други престъпления са в най-голяма степен обществено интегрирани.

Струва ми се, че лансираните в германската литература множество теории със съвкупен принос за обяснение на явлението имат някакво място при всякакъв вид обществени условия, в които вирее феноменът „стопанска престъпност”. Все пак науката отчита, че относителната тежест на обясненията е различна и донякъде зависима от конкретния обществен модел и етап на развитие (вж. напр. James William Coleman – The causes of white-collar-crime and the validity of explаnation in the social sciences, публикувана в сборникаWhite-collar-crime research. Old views and future potentials”, 2001.). В някои слаборазвити общества и народи, напр. бушмените в Калахари или семаите в Югоизточна Азия, са възприети по естествен път изключително егалитарни ценности. Хората там са склонни да споделят всяко благо със съплеменниците си и изобщо не са изкушени от користолюбив материализъм. Тоест в онези общества има фактори, извън традиционния начин на обличане, които преграждат появата и развитието на престъпления на „белите якички”.

В една или друга степен обаче всички останали общества, които възприемаме като развити и прогресивни, са основани на т. нар. „култура на конкуренцията”. В тях борбата за благополучие (на първо място материално) и за висок статус е основна цел на човешкото съществуване и има даже своите етични измерения. Същите цели доминират и в бита на хората от обществата в преход, които са отрекли пропагандирания с известна лицемерност от тоталитарните режими егалитаризъм и ценностно са се пренастроили. Пренастройването на икономическите отношения и намирането на приемлив социално-правен баланс между обществено значимите цели и средствата за постигането им е значително по-бавен процес. Макар и извън заплануваната систематика на настоящото изложение, подходящо е в този раздел да се направи първи опит за сравнение с българската действителност и възможността с общи концепции да се обясни феномена „стопанска престъпност”. Отнесено към България в днешно време, горното разсъждение дава повод да се постави акцент върху две постановки, които предлагат по-рационален поглед върху причините за явлението. Те са следните:


  1. Престъплението като премерен стопански акт

Решението за извършване на стопанското престъпление, освен че не е спонтанно, а обмислено, почива и върху точен анализ на възможните негативни и позитивни последици за извършителя. То се привежда в изпълнение след оценка на риска и ако се окаже, че поемането му „си струва” на фона на очакваните ползи. В този случай икономическата престъпност процъфтява там, където рискът за извършителя е по-малък. Тук се има предвид най-вече риска от разкриване на престъплението, ефективното провеждане на наказателно производство, огласяване на деянието, общественото заклеймяване на дееца, загубата на авторитет и доверие в съответния бранш или среда.

Ясно личи, че тази постановка разглежда неефективните правоохранителни и правораздавателни системи и законодателните празноти като криминогенен фактор, особено за икономическата престъпност. Също такъв фактор е ниското обществено правосъзнание (като цяло и по определени въпроси), както и отсъствието на гражданско общество, липсата на критичност и осъдително отношение към дадени прояви, прогласени иначе за противоправни. Пак следва да се припомни, че обществената нагласа по принцип е по-толерантна към ненасилническата престъпност с анонимен пострадал, или когато пострадали са държавата и представители на икономическите елити.

Изложеното по-горе е в синхрон с профила на типичния извършител на икономически престъпления. От една страна, той е образован, притежава експертни познания и потенциал за правилно пресмятане на риска. От друга страна, той е напълно социално интегриран, споделя наложените в момента обществени ценности, ползва се с добро име и най-често самият няма престъпно самосъзнание. Постъпката си определя като „използване на възможността”, а щом възможността е налице, понякога щедро предоставена, то нейното използване е нормално, очаквано, защото „…всички биха сторили това”. Последното изречение хвърля мост и към теориите за недостатъчния контрол, тъй като „възможностите” се появяват тогава, когато контролните механизми не са способни да ги изключат.
2. Престъпността (вкл. икономическата престъпност) като структурно-функционална необходимост?

Тази постановка по съществото си е социологическа и е формулирана за пръв път в края на 19 век, а в последствие доразвита и доста много критикувана. Тя се занимава с обществената реакция на отхвърляне на престъпното поведение като нетипично и противоречащо на това, което е добро и полезно и социума. Границите на тази преценка са динамични и зависят от моментния етап на развитие. Затова си заслужава постановката бъде спомената изрично, като се има предвид положението на България сега, в условията на преход и пренастройване на нормативната система.

Според обсъжданата теория, престъпността не е патологичен феномен, а нормално явление, даже необходима съставка в обществената тъкан. Тя бива определяна като „обратната страна” на социалните правила и като такава им оказва съществено влияние. Престъплението бива наказвано именно въз основа на неговата обществена неприемливост. В този процес обществото всъщност обозначава и утвърждава своите ценности и ги защитава срещу престъпността. Същевременно се разпознава нуждата от законодателни промени, които да обслужват актуалните обществени потребности - уреждат се нови престъпни състави, декриминализират се стари такива.

Предпоставка за този „позитивен ефект” на престъпността обаче е „доброто здраве” на обществото, т. е. стабилността и широтата на неговите общи нормативни основи. Когато те биват отслабени и разклатени във времена на кризи, социални катаклизми и преход, нормите загубват своята регулираща сила, наложените по-рано социални правила не се спазват, границите между обществено приемливото и обществено неприемливото се размиват до неузнаваемост. В „сивата зона” се класират тъкмо стопанските престъпления, които поради своята перфидност и останалите си белези (изпълнително деяние, типаж на извършител и пострадал) не получават такова рязко негативно отношение като класическите насилнически престъпления. Стопанската престъпност освен това вирее в структурирана среда с наложени правила и разпределени роли. Оказва се така, че нормите на престъпното или полупрестъпното поведение са способни да запълват териториите, от които са отстъпили неработещите вече норми за разпознаване на общественополезното и приемливото. При обратния, възстановителен процес, тази територия най-трудно бива отвоювана обратно от „здравото общество”, което трябва да редуцира престъпността, за да може да види „полезният” й ориентиращ ефект. Ако това не бъде сторено, сякаш не е ясно коя от двете страни доминира и използва другата за ориентир.

Иначе казано, загубата на социално равновесие и нормативна устойчивост в държавата е съществен криминогенен фактор, особено за стопанската престъпност. В сравнение с останалите форми на девиантно (отклоняващо се от правилата) поведение тя има качеството най-бързо да се прелива към сферата на обществено приемливото и търпимото. Изключването й от този обхват по-късно, при настъпление на държавата, е мъчно, заради необходимостта да се преодолеят инерцията и способността на това явление да мимикрира, да се нагажда към новите условия, а нерядко и да ги диктува.
ПРЕВЕНЦИЯ НА СТОПАНСКАТА ПРЕСТЪПНОСТ.
Изходна позиция за разсъждения по този раздел са заключенията на предходния, които определят стопанската престъпност като рационален акт, зависим от социалната и нормативна устойчивост на държавата. Престъпленията от разглеждания вид не са мотивирани от страст, а от пресмятане на риска и възможностите в конкретна нормативна, обществена и институционална среда. Дейците, от своя страна, не са социално маргинализирани – те участват в обществените връзки и по принцип споделят наложените „тук и сега” ценности. А част от ценностите, които налага консуматорското общество – напр. стремеж към повишаване на благосъстоянието, търсене на ярки материални изрази на успеха, имат дял във формирането на т.нар. „граничен морал”, анализиран в германската литература още във времената на икономическия бум през 60-те години (вж. Grundfragen der Wirtschaftskriminalitaet, Prof. Werner Schoellingen, BKA, 1962. стр. 17-21). Негова отличителна черта, че в преследване на горните цели се оправдава онова користно поведение, което няма конкретна жертва и не включва брутално погазване на ясно очертана чужда правна сфера. Това е условието, при което извършителите на стопански не попадат в конфликт със своята самооценка на праведни граждани и остават социално интегрирани. Същевременно резултатите от техните действия много по-интензивно увреждат защитените от закона обществени отношения, в сравнение с елементарната битова престъпност.

При тези изходни условия превенцията на стопанската престъпност би трябвало да преследва следната цел – този вид „занимания” да станат по-опасни и по-малко рентабилни.

Според предложената от Michael Levi в What works in combating white-collar-crime, публикувана в сборника„White-collar-crime research. Old views and future potentials”, 2001. стр. 71-72 теза, това означава усилия в четири посоки. Те са: 1. повишаване чувствителността при възприемане на стопанската престъпност (авторът я вижда като някое проявление на измамата или корупция); 2. повишаване на чувството за риск у извършителите на такива престъпления; 3. Намаляване на очакваните облаги от подобна дейност; 4. намаляване на възможността за извинителни обяснения от страна на извършителите на стопански престъпления.

Ролята на наказателно-правните норми тук е от съществено значение, но и не бива да бъде надценявана. С декларативно повишаване на санкциите и стоварването на обществените очаквания върху избрани „изкупителни жертви” и примери за правораздавателна решимост не може да бъде постигнат траен превантивен ефект. За извършителя на престъпление много по-сериозна възпираща роля от тежестта на предвиденото наказание би изиграла убедеността, че е много вероятно престъплението да бъде разкрито и да бъде проведено ефективно наказателно преследване. Това важи особено в сферата на стопанската престъпност, която е новаторска и „интелигентна”, а извършителите й не са склонни да поемат всеки риск, тъй като обикновено имат какво да губят. Преди изобщо да се говори за наказателно-правна защита на обществения интерес, е редно да се наблегне върху областите на първично и вторично превантивно въздействие:


І. Механизми на гражданското общество

Никоя нормативна система, дори и най-хармоничната и гъвкавата, не е в състояние да обхване всички обществено вредни прояви, а още по-малко да ги разобличи и санкционира наказателно или административно при спазване на демократичните принципи. Някои системи (напр. тези, които са приели т.нар. опортюнистичен принцип) дори не си поставят подобна задача – органите на досъдебното производство нямат задължение да проведат наказателно разследване за всяко установено престъпление, а разполагат със свое поле за преценка кое престъпление заслужава действително да бъде наказано. Роля при упражняване правото на преценка имат политически фактори и обществените очаквания, които пък са силно преплетени. Как се формира преценката е въпрос, далечен от темата на настоящото изследване, защото в германската и българската правни системи действа противоположният легалитетен принцип. Той бива споменат само, за да се подчертае колко силна може да бъде връзката между функционирането на гражданското общество и превенцията на престъпността, в частност и икономическата престъпност.



Посочената връзка е налице при всяка нормативна система и е толкова по-интензивна, колкото по-зряло е гражданското общество. Същата има огромна роля за противодействие на икономическата престъпност в пазарна среда. Гражданите и техните организации са крайните пострадали от повечето икономически престъпления. Те са потребителите, данъкоплатците, вложителите в банките, дребните инвеститори, ползвателите на инфраструктурата. Зрялото и информирано гражданско общество може да бъде мощен фактор за превенция на икономическата престъпност. Тя би намерила проявление, само „ако си струва” и ако печалбите оправдават загубите. Загубата може да се изрази не само в разкриване на престъплението и налагане на углавни санкции. За извършителите на крупни икономически престъпления, които същевременно са и участници на конкурентния пазар от голямо значение е рискът от загуба доверие, пазарен дял и позиции в резултат на лошата реклама от огласяването на неправомерни действия. То може да доведе до „наказващо” поведение на потребителите чрез пазарен бойкот. Обществената реакция може да предизвика тематични проверки, установяване на публични задължения, изолиране от процедурите за възлагане на публични поръчки. За да се превърне гражданското общество в действащ превантивен фактор, е нужно изпълнението на много условия, част които не са свързани с писаното право и могат да бъдат обобщени така:

  • Общо повишаване на правната култура и правосъзнанието на обществото, за което най-голям дълг има политическата власт, държавния и обществен елит.

  • Повишаване информираността на гражданите като потенциални жертви на стопански престъпления, усвояване на умения сами да се ориентират в пазарна среда и да подлагат на рационален анализ предложените им оферти (в стопанските престъпления се съдържа висока доза съпричиняване). Това важи особено за деянията, свързани с привличане на капитал, „доверително” управление на средства, а в България – и за други характерни прояви като строителни измами, измами свързани с устройването на работа в чужбина.

  • Налагането на критично и осъдително обществено отношение към стопанските престъпления без конкретен пострадал – напр. данъчните престъпления, престъпленията свързани с нарушаване на валутния режим, защита на конкуренцията, прането на пари, някои корупционните престъпления и др. Развенчаването на тези престъпления, с които се засяга общността, като „кавалерски деликт” проява на предприемчивост и комбинативност.

  • Будно, компетентно и добросъвестно отношение на средствата за масова информация и всички фактори, които формират обществени нагласи. Особена е ролята на сдруженията в неправителствения сектор. Тяхната специализация в конкретни сфери – напр. защита на потребителя, опазване на околната среда от индустриално замърсяване, противодействие на корупцията, им позволява с повече експертно познание да събират и систематизират данни, които да извадят „на светло” проблемите пред обществеността и да подтикнат съответната администрация да се заеме с тях.


ІІ. Икономическо и технологично развитие, регулации в други правни отрасли.

ІІ.1. Проявните форми на стопанската престъпност са силно зависими от създадените в държавата условия за търговски обмен, отношения с фиска, правила за защита на публичния интерес. Тъкмо те предопределят областите на изява на „интелигентната” престъпност и откриват възможностите, които се използват за криминално трупане на печалби. Затова е редно откриването на пробойните в нормативната уредба и причините за утвърждаване на вредни практики да бъде задача не толкова на наказателното право, а на другите правни отрасли, които диктуват правилата в съответния бранш. Успешната превенция на стопанската престъпност изисква държавните органи от изпълнителната власт, на които е поверен отрасловия и функционален контрол да разпознават проблемите още преди да станат хронични. Неразумно е да се разчита те да бъдат онагледени от практиката на наказателните съдилища и едва тогава да им се реагира. Наказателното правораздаване по дефиниция е бавен и тромав процес, който има нисък коефициент на полезно действие, що се отнася до формирането на добрите стопански практики.

В Германия за превантивно противодействие на икономическата престъпност се разчита най-вече на многобройните и отраслово профилирани контролни и надзорни органи при изпълнителната власт. Те са и най-значимият източник на обосновани сигнали до прокуратурата за извършени престъпления и на аналитична информация за нуждите на разследването. Сред имащите особено важна роля служби, според Hans Richterсъавтор на “Wirtschaftsstrafrecht’2006., са следните:

- Федералната служба за финансови услуги (Bundesanstalt fuer Finanzdienstleistungen). Същата има надзорни правомощия в областта на кредитното дело, застрахователното дело и търговията с ценни книги.

- Федералната централна банка (Bundesbank), както и нейните клонове в съответните провинции (Landeszentralbanken)

- Федералната картелна служба (Bundeskartelamt)

- Федералната стопанска служба (Bundesamt fuer Wirtschaft)

- Федералната служба за селско стопанство и прехрана (Bundesamt fuer Landwirtschaft und Ernaehrung).

- Федералната служба за експорт (Bundesausfuhramt).

Освен това неправителственият сектор е създал различни частно-правни организации с цел охраняване на обществения интерес, които също имат профилактично въздействие върху стопанската престъпност, способни са да съберат точна информация и да я систематизират. Прокуратурата и криминалната полиция органи партнират с някои от тях, като най-важните са:


  • Немски съюз за защита от стопанската престъпност (Dutscher Schutzverband gegen Wirtschaftskriminalitaet).

  • Централа за противодействие на нелоялната конкуренция (Zentrale zur Bekaempfung unlauteren Wettbewerbs)

  • Федерален съюз на потребителите (Verbraucherzentralle Bundesverband)

След разпознаването на проблема, пак на политическата власт е задачата да предложи и наложи нови нормативни и организационни решения. Изисква се същите да са разработени с концепция, а не „на парче”. Предварителният и задълбочен анализ на очаквания ефект е особено важен, когато се засяга абстрактен обект на регулация, с широк кръг разнотипни участници в правоотношенията – напр. данъчна система, социално подпомагане, права на потребителя, защита на конкуренцията, публични поръчки и пр. Промените трябва да се замислят и провеждат така, че да не се превръщат в нов криминогенен фактор, като пренесат натиска на по-безскрупулните „използвачи на възможности” в нова и неутвърдена среда.

ІІ.2. Другият ускорител на процесите, свързани с икономическата престъпност е технологичният прогрес, който далеч изпреварва нормативните системи. Това обстоятелство още повече допринася значима част от ежедневния бит на хората и стопанските субекти да бъде изтласквана в нерегулирани сфери. Най-удачни са примерите, свързани с развитието на информационните технологии – в областта на комуникациите, обмена на електронни данни, развитието на разплащателните средства и пр. От тази гледна точка условие за добра превенция е една задълбоченост и прогностичност при полагане на нормативните основи, изучаване на чуждия опит в държави, чието развитие по-рано ги е изправило пред сходни проблеми.

Особено в сферата на компютърните и информационни технологии възприемането на чужди правни постановки и решения, надали носи съществен риск от несъвместимост с местните правни традиции. Технологичният бум в тази област направи света по-еднакъв и процесите, които протичат в различните държави следват близка, напълно съпоставима логика. Появиха се нови форми на посегателство срещу обществените отношения, охранявани от наказателно-правните норми, а някои стопански престъпления бяха улеснени от нов инструментариум. Неговите характеристики обаче често не се побират в концепциите традиционни престъпления, които са основани върху непосредствен контакт, вещественост и волеви човешки актове при разпореждане със стойности. Държавите с по-високо развитие естествено по-рано са се видели пред необходимостта да адаптират своите правни системи към новите условия. Техните законодател и съдебна практика са извървели път, който не следва да бъде откриван тепърва.


ІІІ. Приложение на наказателния закон
ІІІ. 1. Една от целите на наказателно-правните норми е със завършения процес на тяхното прилагане да се постигне превантивен ефект. Това обаче предпоставя разкриване на деянието, успешно предварително разследване, внасяне и отстояване на обвинението пред съда и влизане в сила на присъдата. Всеки следващ етап обхваща по-малко случаи и лица, а самият механизъм е бавен и тромав, защото от него се изисква да съдържа множество гаранции за защита правата на участниците в наказателното производство. Крайният резултат – влязла в сила осъдителна присъда и изпълнение наказание наистина е най-ярката демонстрация на държавната принуда и освен превантивна изпълнява възмездителна функция спрямо осъдения, а при тежките случаи постига и изолирането му от обществото. Затова не е случайно, че прилагането на наказателния закон се определя като третична форма на превенция.

От гледна точка на крайния резултат (подлежащата на изпълнение присъда), превантивният ефект не е така широк. Необосновано и пресилено е той да бъде търсен с предвиждането и налагането на изключително тежки, „стряскащи” обществото санкции, особено при тези престъпления, чиито извършители са социално интегрирани хора. За тях много по-голямо възпиращо действие би оказало убеждението, че е много вероятно да последва търсенето на наказателна отговорност, отколкото тежестта на предвидената санкция. Повечето от извършителите на престъпления с „бели якички” са мотивирани от очакването, че няма да бъдат разкрити, или ако това случайно стане, обвиненията срещу тях не ще издържат.

В този смисъл превантивен ефект следва да се признае и на ранните етапи наказателното производство преди постановяване на присъдата. Ясно е, че неговия успех зависи много по-силно от организационни фактори, квалификацията, независимостта и решителността на правоохранителните органи, отколкото от конкретното съдържание на санкцията в една или друга наказателно-правна норма.

Вярно и това, че твърде мекият законодателен подход може да бъде контрапродуктивен, когато има насреща си една рационална, пресметлива престъпност. При калкулирането на риска да бъде наложено и изтърпяно наказание, за извършителя на стопанско престъпление съвсем не е без значение какъв е очаквания му вид и размер. В крайна сметка наказанието трябва да е съответно и на обема на причинените вреди, а икономическите престъпления са силно вредоносни, дори и когато нямат конкретен пострадал. Емпиричните анализи, особено на тема икономическа престъпност все пак утвърждават тезата, че не строгостта на наказанието, а страхът от неговата неизбежност има по-трайно превантивно действие.

1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница