Понятие за вещно право. Вещното право като част от обективното гражданско право и като учебна дисциплина. Предмет, система и източници на вещното право
Изтегляне 0.91 Mb.
|
Правомощието владение – нарича се още право на владение и се различава от владението като факт. Това е правото на собственика да упражнява фактическата власт върху веща. Да я държи и да си служи с нея. Владението е външна проявна форма на собствеността. Право на ползване – правна възможност на собственика да извлича полезните свойства на вещта. Той може да придобива и доходите от своята вещ като плодове, прираст от добитък, а също и граждански плодове. Право на разпореждане – възможността на собственика да установява всякакви правоотношения по повод на своята вещ, да я ипотекира, залага, да учредява вещни права върху нея, да сключва облигационни договори, да я отдава под наем или заем. Характеристика на правото на собственост като субективно право – ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ е вид притезателно субективно гражданско право. Дава възможност на неговият носител да иска от всяко трето лице да се въздържа от въздействие върху вещта на собственика. Правото на собственост е абсолютно субективно право – кръгът на правно задължените лица е неопределен. Правото на собственост е имуществено право – оценимо е в пари, има стойностен израз. Правото на собственост е прехвърлимо право – неговият носител може да се сменя. Правото на собственост е сложно субективно право – включва няколко правни възможности и няколко правомощия на собственика – да владее, ползва и разпорежда. Правото на собственост е безсрочно право – не се погасява с еднократно упражняване, нито поради не упражняване. Съдържанието на правото на собственост се определя от закона, а не по договаряне. Едва при неговото нарушаване възниква конкретно правоотношение между собственика и нарушителя. Видове право на собственост: Най-важен критерии е субектът – носителят на правото на собственост. Според Конституцията собствеността е частна и публична. Според ЗС собствеността принадлежи на държавата, общините, на кооперацията и на други юридически и физически лица. Собствеността може да бъде публична и частна. Публичната се разделя на държавна и общинска. Частната собственост на физически и юридически лица. Носители на правото на публична собственост могат да бъдат държавата и общините – изпълняват държавно– властнически функции. Публичната собственост се характеризира и с интереса за задоволяване, на който тя се признава. Държавните имоти се използват в интерес на гражданите и обществото, а общинските в интерес на териториалните общности. Не действат от името на държавата. Частната собственост служи за задоволяване на интересите на нейния носител. 8. Право на държавна собственост. Понятие – ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ е имуществото обявено от Конституцията и законите за изключителна нейна собственост, както и имуществото, което тя придобива (чл. 6 ЗС). Определение – призната и гарантирана изключителна възможност на държавата да владее, ползва и се разпорежда с вещи, посочени в Конституцията и законите в обществен интерес при задължение на всички други лица да се въздържат от въздействие спрямо тях. Субект на правото на държавна собственост – Конституцията признава граждански права на държавата (право на собственост), от което следва, че държавата е субект и на гражданското право. Като носител на граждански права държавата има белези и на юридическо лице и участва като равнопоставена страна в гражданските правоотношения. Държавата е самостоятелен субект. В лицето на държавните органи е носител и на вещното право на собственост. Отделни юридически и физически лица не могат да бъдат носители на право на държавна собственост. Обекти на публичната държавна собственост: това са вещи, реално съществуващи самостоятелно. Видове Движими и недвижими вещи; Отчуждими и неотчуждими Вещи за общо ползване – естествено дадени или създадени от човека (морски бряг, паркове, пътища, площади). Всеки има достъп до тях и ползването им е безплатно. Вещи, предоставени за ползване само от определени лица, на които е учредено вещно право. Такива са вещите предоставени за стопанисване от държавни юридически лица. Съдържание на публичната държавна собственост: състои се от правомощията на собственика. Това са правото на владение, ползване и разпореждане. Упражняване на правото на държавна собственост – това е субективно право, което може да се упражнява от неговия носител или от друго лице от името на собственика или от свое име за негова сметка. Би следвало държавата сама да упражнява публичната държавна собственост. Тя обаче съществува чрез своите органи. Право на стопанисване и управление на държавната собственост – стопанисването е дейност по поддържането на един имот в добро състояние и извличане на доходи от него. Терминът управление също се използва в смисъл на поддържане на имота в добро състояние и събиране на наеми, доходи и защитата му. Двата термина са синоними и изразяват начина на изразяване на държавната собственост. Понятие за право на стопанисване – държавата не може непосредствено да владее, ползва и се разпорежда с всички свои вещи затова. Тя образува държавни юридически лица, на които предоставя свои вещи за стопанисване. Тези организации осъществяват дейността си с държавни вещи. Те ги владеят ползват, разпореждат се с тях, влизат в правоотношения с държавата и с други юридически лица по повод на същите. Съдържание на правото на стопанисване – това са правните възможности на държавните юридически лица върху предоставените им държавни вещи. Държавното юридическо лица има право да владее, ползва и разпорежда с вещи в предели определени от закона. Право на владение – държавното юридическо лице да упражнява от свое име юридическа власт върху предоставените му вещи. Право на ползване – това е правото да се извличат полезни свойства, да се придобиват плодовете от предоставените вещи. Те обаче стават държавна собственост и върху тях държавното юридическо лице придобива само право на стопанисване. Чрез държавните юридически лица плодовете и доходите се присвояват от държавата като собственик. Право на разпореждане – с предоставянето на държавни вещи за стопанисване от държавните юридически лица, държавата не изгубва възможността да извършва правни действия с тях. 9. Право на общинска собственост. Правна уредба – с изменението на ЗС, ЗМСМА и Конституцията от 1991 г. се слага начало на правната уредба на ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ. Субекти на правото на общинска собственост. Съгласно Конституцията от 1991 г. територията на РБ се дели на общини и области. Общината е основна административна-териториална единица. Субект е на властнически отношения. Орган на местното самоуправление е Общинският съвет, формиран по определен от закона ред и състав, с определени правомощия. Орган на изпълнителната власт е Кметът. Това са местните държавни органи. Съгласно Конституцията общината е определена за юридическо лице и е призната за носител на правото на общинска собственост. Общината се проявява чрез своите органи – общински съвет и кмет, овластени да правят волеизявления. Чрез тях общината действа и се проявява като държавна структура, държавен орган и субект на гражданското право. Общината като юридическо лице е носител на правото на общинска собственост. Титуляр на правото на общинска собственост е Общината. ЗМСМА овластява само Общинския съвет по въпросите за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество. Кметът като орган на изпълнителната власт няма никакви правомощия по отношение на обектите на общинската собственост освен, ако Общинският съвет не го оправомощи. Обекти на правото на общинска собственост – обхватът на обектите на общинската собственост се определя със закон. Това са вещи, предоставени със закон, придобити със средства на Общинския съвет, изградени обекти с доброволен труд и парични средства на населението, подарено или завещано на Общинския съвет, възстановено с реституция, предоставено безвъзмездно от държавата. Общинската собственост е установена и върху водоизточници, язовири, незастроени парцели, пътна мрежа, площади. Държавата прехвърля на общините главно по безвъзмезден начин обекти, които са били държавна собственост. Не е решен въпросът относно споровете коя собственост е общинска и коя държавна и редът на тяхното обитаване. Не са синхронизирани и разпоредбите във връзка с намерените изгубени вещи, съкровища и други проблеми има и във връзка с конфискацията – в полза на държавата или в полза на общината. Съдържание и упражняване на правото на общинска собственост. Съдържание то се свежда до правомощията на владение, ползване и разпореждане. Публичният характер на този вид право на собственост изисква някакви специални ограничения. Обществената собственост като публична собственост трябва да се упражнява в интерес на териториалната общност, с оглед на това общината може да осъществява стопанска дейност, да създава общински предприятия и да влага имоти в тази дейност. Упражняване - то се осъществява от органите на общината – Общински съвет или Кмет. Когато се говори за общината като единен субект на правото на общинска собственост се има предвид случая, когато тя като едно цяло, като едно юридическо лице се явява носител на права и задължения, а не случаите, когато в нейния териториален обхват има конкретни общински предприятия и учреждения. Като правен субект общината не винаги извършва правни действия чрез един и същи правен орган. Между Общинския съвет и Кмета е разпределена компетентността по отношение разпоредителните правомощия с общинска собственост. Например Общинският съвет приема решения за създаване на Общински предприятия, приема решения за придобиване, стопанисване и разпореждане с Общинско имущество и по изключение Общинският съвет може да овласти кмета да упражнява някое от тези правомощия. Създадените с общинска собственост общински фирми имат същите вещни правомощия, както и държавните предприятия: право на стопанисване и управление върху предоставените им общински вещи. Дори и при предоставяне на Общинските фирми, Общината запазва правото си на разпореждане върху така предоставените им вещи. Тя може да закрива тези предприятия, да разпределя безвъзмездно предоставеното им имущество. 12. Съсобственост.Понятие и видове. Съпритежание на другите вещни права. Способи за възникване на съсобствеността. Права и задължения на съсобствениците. Особености на съсобствеността между държавата и гражданите. 1. Понятие едно право на собственост върху определена вещ принадлежи на две или повече лица. У нас общият режим на съсобствеността е уреден от ЗС, ЗУТ, ЗН. Всеки от съсобствениците има право на собственост върху така получената част. При съсобствеността всеки от съсобствениците има свой дял от общото право на собственост. 2. Видове съсобственост С оглед дали дяловете на съсобствениците са определени - дялова съсобственост - при нея частите на всеки съсобственик са определени при възникването й било по съгласие, по завещание или от съда. ЗС установява презумпция, че частите на собствениците се считат за равни. - бездялова съсобственост – никой от съсобствениците няма конкретно определен дял от общото право – съпружеската имуществена общност. С оглед дали съсобствеността може да бъде прекратена чрез делба - делима – принципът установен за всяка собственост е, че винаги тя е делима. Всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ. - неделима – не може да бъде ликвидирана чрез делба. От своя страна тя е неделима по закон. Прекратяване чрез делба е забранено с изрично разпореждане на правна норма (Не се позволява делба на регулирани дворни места и парцели, ако обособените дялове ще бъдат под минимално изискуемия размер). Неделимата е и поради естеството на вещта. Когато обособяването ще доведе до физическото унищожаване на общата вещ (животно, автомобил). Неделима поради предназначението на вещта – когато общата вещ по своето естество е делима, но е предназначена да обслужва всички. Ако се допусне делба някой от собствениците няма да може да си служи с вещта (стълбите, покрива на сграда в етажна собственост). С оглед начина на възникване Доброволна съсобственост – възниква по волята на съсобствениците (покупка на една вещ от две лица). Принудителна съсобственост – възниква независимо от волята на лицата (съсобственост върху общи част на етажна собственост). Случайна съсобственост – възниква при наследяване. Способи за възникване на съсобствеността . чрез волеизявление на субектите . чрез административен акт . чрез наследяване – чрез придобивна давност . по силата на съдебен акт . при прехвърляне на част от едно право на собственост . при сключване на договор за дружество . в резултат на съвместни фактически действия Права и задължения на съсобствениците – всеки съсобственик има правомощия на владение, ползване и разпореждане, които упражнява самостоятелно. Право на владение – всеки съсобственик упражнява фактическа власт върху общата вещ, но съответно върху своя дял и да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея, съобразно правата им. Право на ползване – съсобственикът може да извлича полезните свойства на вещта, може да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение, по начин, който да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея. Право на разпореждане – всеки съсобственик може да се разпорежда със своето право съобразно дела си в общата съсобственост. Задължения на съсобствениците – използването на общата вещ е свързано и с разноски. Това задължава всеки съсобственик да участва и в тежестите на общата вещ, съразмерно на частта си. Необходими разноски; Полезни разноски 13. Управление и използване на съсобствената вещ. Особен режим на съсобствените недвижими имоти: застрояване, разделяне на парцели и сгради на самостоятелни обекти.Прекратяване на съсобствеността. Понятия и способи. 1. Управление на общата вещ е общото притежаване на едно право от няколко лица и ги поставя в правоотношения във връзка с използването и управлението на общата вещ. Според ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Управлението включва действия по поддържане на вещта в добро състояние, за да може тя да се използва според нейното предназначение. Всеки съсобственик може да ползва вещта без да пречи на другите да си служат с нея. На практика интересите на съсобствениците влизат в противоречия. В този случай законът овластява мнозинството на съсобствениците да вземе решение, но то не е задължено да управлява вещта. Това мнозинство не е орган на управление, тъй като съсобствеността не е дружество или юридическо лице. Ако мнозинството не се произнесе, отделният съсобственик не би могъл да търси обезщетение от мнозинството за вреди. Мнозинството на съсобствениците взима решение не по глави (брой), а по размер на дяловете. На практика решение може да се вземе само от един от съсобствениците, ако той притежава повече от половината от общата вещ, независимо от броя на останалите съсобственици. Тази възможност лишава съсобствениците с по-малък дял да взимат решение. От друга страна никой от съсобствениците не може да бъде лишен от неговите правомощия. Засегнатият съсобственик може да брани правата си с владелчески или собственически искове. Когато не може да се образува мнозинство за използване и управление на общата вещ или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, всеки от съсобствениците може да отнесе до съда спора за това. Решението на съда ще замести непостигнатото съгласие или решението на мнозинството. Ако е нужно съдът може да назначи управител на общата вещ. Особен режим на съсобствените недвижими имоти. Съгласно ЗС, собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които да създава пречки за използване на съседния имот, по-големи от обикновените. Когато за извършване на работи по един недвижим имот е необходимо да се влезе в друг, собственикът му е длъжен да даде разрешение за това. При сгради в етажна съсобственост неизбежно съществуват условия за безпокойства по-големи от обикновените. Това налага да се създадат ограничения, осигуряващи спокоен съвместен живот в сградата: Индивидуалният собственик при използване на своите части е длъжен да не върши нищо, което би могло да изложи сградата на опасност; В жилищните помещения той не може да упражнява занятия, които създават за обитателите на другите помещения безпокойства по-големи от обикновеното; Собственикът може да променя вътрешния вид и разпределението на своите помещения стига с това да не засяга здравината на сградата. Не може да изменя външния вид на своите части; Собственикът е длъжен да даде достъп до своите помещения за поправяне на общите части, ако няма друга възможност за това; Собственикът на индивидуален обект е длъжен да използва общите части според предназначението им. Да спазва правилника за вътрешния ред и правилата за обществения морал. Индивидуалният собственик може да се разпорежда със своя обект. При етажната съсобственост не е длъжен да го предлага на други съсобственици. Според ЗС съсобствениците могат да си поделят общата сграда по етажи или части от етажи. Застрояване, разделяна на парцели и сгради на самостоятелни обекти. Подялба на парцели – много често собствениците желаят да поделят общ парцел на два или повече нови парцела. Законът забранява подялбата на парцели само, когато липсват съответните законни условия за това. Способи за прекратяване на съсобствеността: Чрез делба – това е възможност всеки съсобственик по всяко време и въпреки противна уговорка да иска делба на общата вещ. Искът за делба не се погасява по давност. Делбата е начин за прекратяване на съсобствеността. Право на делба се поражда от всяка имуществена общност, без значение вида на съсобствеността и основанието на нейното възникване. Право на делба има всеки съсобственик, независимо от размера на неговия дял. Без значение е качеството на съсобственика, няма значение и обекта на делбата. Може да се иска както на движима, така и на недвижима вещ. Делбата може да се извърши по два начина – по съгласие на страните (доброволна) и по съдебен ред. Доброволна делба – това е възмезден акт, тъй като, ако някой съсобственик загуби своя дял, може да иска уравнение от другите. По своята форма това е договор. Ако с него се прекратява съсобственост върху движими вещи над определена стойност (над 50 лв.), както и на недвижими имоти, договорът трябва да се състави в писмена форма с нотариално заверени подписи. Правото да се иска делба е субективно, постетативно право. Съдебната делба – замества непостигнатата доброволна делба. При нея само по волята на един и независимо от волята на другите съсобственици, съсобствеността се прекратява, като се следва специално съдебно производство. Започналото производство може да се приключи като спогодба, като потвърден от съда договор между страните, с който чрез взаимни отстъпки те слагат край на спора, на съсобствеността и на делото. Това е съдебен акт за договор. Затова съдебната спогодба не може да се обжалва. Чрез съдебната делба се развива едно спорно производство, първата фаза, на което приключва с решение на съда за допускане на делба (определят се квотите и имотите на съсобствениците). В това решение се определят лицата, между които се допуска делбата, вещите (имотите) и частта (квотата) на всеки от съделителите. Втората фаза започва след решение за допускане на делбата. Това е образуване на дяловете и предоставяне на всеки дял като конкретен обект в изключителна собственост на съответния съделител (поставане в дял). Това става със съставяне на разделителен протокол или с теглене на жребие. С влизане на протокола в сила или тегленето на жребието, определените дялове стават собственост на участниците и настъпва вещно правен конститутивен ефект – съсобствеността вече е прекратена. Ако вещите, обект на съсобственост са неподеляеми, то те се изнасят на публична продан и получената сума се разпределя между съделителите на база дяловете. Чрез отказ – собственикът има право на разпореждане със своя дял, което може да се изрази и в отказ на правото на собственост. Съгласно закона за наследството, частта на отреклият се от наследство уголемява дяловете на останалите наследници. Според ЗС правото на изкупуване на дял от съсобствен имот също цели да върне продаденото и да уголеми дела на другия съсобственик. Чрез прехвърляне на дял на друг съсобственик – всеки съсобственик може да се разпореди със своя дял като го прехвърли на друг съсобственик, но ако той прехвърли своя дял на трето лице, съсобствеността не се прекратява, само се сменя личността на съсобственика с неговия преобретател. Чрез погиване на вещта – изчезва обектът на съсобствеността и се прекратяват правата на всички съсобственици. 14. Изкупуване на дял от съсобствен недвижим имот. Особен режим на съсобствените недвижими имоти: застрояване, разделяне на парцели и сгради на самостоятелни обекти.Прекратяване на съсобствеността. Понятия и способи. 1. Изкупуване по чл. 33 от ЗС – всеки съсобственик може да се разпорежда със своя дял от общата вещ. При разпореждане с дял при собственост върху недвижим имот се въвеждат известни ограничения. Според ЗС правилото е, че съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице, след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условя и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Ако декларацията е неистинска или третото лице купи частта на съсобственика при условия уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересования съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата. С посочените правила на чл. 33 от ЗС се установява, че правото на изкупуване се свежда до призната на собственика възможност при определени от закона предпоставки да придобие дела на друг съсобственик, който последният е продал на трето лице срещу цена, която трябва да плати на това лице. Съдържането на правото на изкупуване се свежда до възможността да се създаде едно ново правно положение, като се предизвика промяна в правната сфера на купувача, като той се лиши от собствеността върху купения имот, която ще премине у съсобственика. Правото на изкупуване възниква щом се проявят предвидените в чл. 33 от ЗС юридически факти. То дава възможност на съсобственика с едностранно волеизявление по съдебен ред да придобие собствеността върху продадената част от имота. По своята правна същност това е едно субективно постетативно право. То се упражнява по съдебен ред с конститутивен иск. Съдебното решение по този иск прехвърля собствеността и затова има конститутивни действия. Срокът за предявяване на иска е два месеца от извършване на продажбата. Срокът е преклузивен, тъй като с изтичането му се погасява самото постетативно субективно право. Предпоставки за изкупуване по чл. 33 от ЗС - приложното поле на правото на изкупуване е ограничено. То се отнася само за недвижимите имоти. За да възникне правото са необходими няколко предпоставки: Да е налице съсобственост върху недвижим имот. Тя трябва да бъде дялова тъй като, ако имотът е в бездялова съсобственост (СИО) правилата за изкупуване не важат. Частта на съсобственика на недвижимия имот трябва да е продаден на трето лице, което не е съсобственик. Ако отчуждаването е извършено чрез дарение или друг безвъзмезден акт не възниква право за изкупуване. Продажбата трябва да е действителна, да не е нищожна, при което купувача (третото лице) е станал собственик. Декларацията по чл. 33 от ЗС трябва да е неистинска с невярно съдържание или ако е истинска, условията да са уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици (обявява се висока цена, а се уговаря с купувача значително по-ниска). Срокът за предявяване на иска е двумесечен, като би следвало да се брои от момента на узнаване на извършената продажба (а не от момента на самата продажба).
Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|