Права на владелеца и държателя за разноските и подобренията, направени в чужд имот

2. Видове разноски, които владелецът може да иска от собственика :

ЗС не урежда възможност собственикът да иска от владелеца да вдигне, премахне направените подобрения. ЗС дава право на задържане само на добросъвестния владелец, като той има това право само до заплащане на подобренията и на разноските. Вземането за разноски и подобрения може да се предяви от владелците с първоначален иск, с насрещен иск, чрез възражения по предявен иск за връщане на вещта. Допустим е и възстановителен иск за съдебно установяване на вземането за разноски.

Добросъвестният владелец става собственик на плодовете от чуждата вещ до предявяване на иска за връщането й. Недобросъвестният владелец няма право да получава добивите от чуждата вещ. Той дължи връщането им на собственика включително и обезщетения за тези, които е могъл да получи, но като си преспадне направените за тези плодове разноски. Ако недобросъвестния владелец е направил разноски, но не е получил плодове, той няма от какво да приспадне тези разходи, не може да извърши прихващане, защото няма насрещно вземане, няма вземане на собственика за тези плодове. Следователно правото за вземане на разноските за плодовете може да се упражни само чрез компенсация.

Според липсата или наличието на правоприемственост:

1. Първични (оригинерни) - придобиването на право на собственост или вещно право върху чужда вещ, не изисква съществуването на това право от друго определено лице - например придобивната давност, завладяване на изоставени вещи.

2. Производно (деривативно) - когато в придобивния фактически състав се включва преходно съществуване на вещно право от друго лице, което той прехвърля на приобретателя. Тук е налице правоприемство.

а) учредително - учредяване на ограничено вещно право, в полза на правоприемника, въз основа на съществуващо право на собственост, което се запазва. Пример – собственик учредява на свой имот право на строеж, в полза на друго лице.

б) прехвърлително - при него собственикът прехвърля на друго лице изцяло своето съществуващо право, което в пълен обем се придобива от правоприемника.

С оглед наличието на владение, като предпоставка за придобиване на вещни права.

1. Придобиване, основано на владението. За да се придобие право на собственост или вещно право върху чужда вещ е необходимо върху нея да е упражнявано владение през определен период от време. Пример – придобивната давност.

2. Придобиване независещо от владението. Който придобие вещно право, трябва да придобие и владението, за да може да упражнява и своето вещно право. Пример - при продажба купувачът получава и владение върху вещта, но при продажба на индивидуално определена вещ, собствеността преминава върху купувача от момента на постигане на съгласие, макар вещта да не е предадена. Купувачът става собственик, въпреки, че не е получил владението. Възможна е и обратната хипотеза, купувачът е предал владението върху определена вещ, на която още не е станал собственик. Например – продажба на изплащане с уговорка, че купувачът запазва собствеността до окончателно плащане на цената.

Способи за прекратяване на вещни права.

1. Конфискация – (Наказание, състоящо се в принудително и безвъзмездно отнемане в полза на държавата на имущество на осъдения. С оглед на нейния обсег конфискацията може да бъде пълна или частична, идеална част от имуществото или на определени вещи или пари. Освен това конфискацията бива задължителна, когато законът задължава съда да наложи такова наказание, и факултативна, когато е предоставено на съда да постанови или не конфискация. Освен като вид наказание на конфискация (отнемане в полза на държавата) подлежат вещите, които са били предназначени или са послужили за извършването на умишлено престъпление, вещите - предмет на престъплението, както и придобитите чрез него, ако не подлежат на връщане или възстановяване. Наказанието конфискация може да засегне само налично имущество на осъдения, без да накърнява правата на трети лица. Не подлежат на конфискация необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за лично или домашно употребление, както и предметите, необходими на подсъдимия за упражняване на занятието му.)

2. Реституция. Правен способ за възстановяване на предшестващо или принудително прекратено право на собственост върху определени от закона обекти в полза на държавата. Налице е правоприемство и производен деривативен способ за придобиване на собственост.

3. Приватизация. Способ за превръщане на публична собственост в частна, но само на стопански обекти, придобити от държавата не по принудителен начин, а създадени от нея. Налице е производен дериватен способ за придобиване право на собственост.

Правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или собственикът се откаже от него. Правилата за придобиване на право на собственост ще намерят приложение и за загубване на вещни права. При всяко придобиване на определено вещно право, същото това право се прекратява за друго лице. За това способите за придобиване са и способи за прекратяване от гледна точка на праводателя. ЗС урежда и едно специфично право за прекратяване на собственост. Това е отказът от право на собственост. Той представлява едностранно волеизявление, с което се прекратява правото на собственост. Може да се прави отказ не само от право на собственост, но и от ограничени вещни права - право на строеж, право на ползване, сервитути. Не е необходима специална форма. За движимите вещи може да бъде изрично волеизявление или да се осъществи с конклудентни действия - изхвърляне на вещта, изоставяне на владението.
25. Придобиване чрез правни сделки. Правна същност.
Придобиването на вещни права чрез сделка е деривативен (производен) способ, защото при него вещното право преминава върху преобретателя, само ако праводателят е имал това право. Никой не може да даде това което няма. Собствеността се прехвърля по силата на постигнатото съгласие без да е необходим отделен акт на предаване на владението. Преобретателят може да стане собственик, макар вещта да не е предадена. Това е така наречения принцип за вещно действие на облигационния договор. Съгласно чл. 24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или друго вещно право върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор без да е нужно да се предаде вещта. При родово определени вещи собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Собствеността преминава със самото съгласие и собственикът носи и риска от случайното погиване на вещта. Той е длъжен да плати, макар и да не може да получи погиналата вещ. Сделки за придобиване на право на собственост и на вещни права са двустранните сделки – продажба, замяна, дарение. Право на собственост може да се придобива и с едностранни сделки – завещание. За да произведат своето вещно действие, сделките трябва да са действителни и сключени при определена от закона форма. Всички актове, прехвърлящи собственост и учредяващи вещни права върху недвижими имоти се вписват в нотариалните книги. Сделката трябва да е действителна.

Изключение от принципа, че собствеността преминава с постигането на съгласие има в случаите:

При продажба на бъдещи вещи, сделката за бъдещата вещ е действителна, но купувачът става собственик едва, когато тя възникне като индивидуално определена вещ в бъдещето;

При продажба на алтернативно определени вещи – продавам пияно или лека кола. Така продавачът дължи и двете вещи, но задължението му се погасява с престиране на една от тях;

При продажба под отлагателно условие – продажба с уговорка за опитване или преглеждане и докато купувачът не одобри вещта, продавачът още е собственик;

При предварителен договор – той няма вещно действие и не прехвърля право на собственост.

Придобиването на плодовете от една вещ от собственика – поддържа се становището, че от момента на отделяне на плодовете от вещта-майка, те се превръщат в самостоятелна движимост и от този момент се създава нова собственост върху нова вещ. Придобиването на собствеността става по производен начин – новото право произтича от правото на собственост върху вещта-майка. Приема се, че собственикът на растението е собственик и на плодовете, докато те не са отделени. Според ЗС плодовете принадлежат на собственика на вещта без значение дали са отделени или не. Според други не възниква ново право на собственост, защото няма друго лице преобретател. Собственикът на вещта става собственик и на плодовете, пряко на основание своето право на собственост. Тук липсва правоприемство, т.ъй като няма правоприемник и праводател. Придобиването на плодовете от собственика на вещта става по първичен начин.

26. Придобиване по чл. 78 от ЗС. Правна същност.
Произход и функции на правилото по чл. 78 от ЗС - (Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ. (Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие). Това правило е едно изключение от принципа, че никой не може да даде това, което няма. Придобилият добросъвестно и възмездно владението върху движима вещ става неин собственик, макар праводателят да не е бил собственик. Създава се едно ново правно основание за придобиване на собственост.

Приложно поле – влизат три вида вещи:

Що се касае до загубените вещи това са такива, които имат собственик, но не се владеят от него. Ако не собственик намери такава вещ, той е длъжен да я предаде на собственика или на този, който я е изгубил, а когато те са неизвестни – в общинския съвет. Ако в едногодишен срок собственикът не се открие – вещта става общинска собственост. Общината придобива собствеността по първичен начин. Ценните книги на приносител не попадат в тези изключения, дори изгубени и откраднати, добросъвестния владелец става собственик на тези книги.

Последиците от изтичането на тригодишния срок, през който собственикът може да виндицира открадната или загубена вещ са, че добросъвестния владелец става собственик, а правото на собственост на собственика се погасява. Този ефект настъпва само, ако владелеца е добросъвестен. Недобросъвестниятне може да стане собственик и от него собственикътоже да виндицира вещта по всяко време. Ако след тригодишния срок недобросъвестният владелец прехвърли вещта на трето лице, което е недобросъвестно, то става собственик, защото тригодишния срок вече е изтекъл. Не може да се придобива по давност движима вещ, върху която е установено владение чрез престъпление. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие – откраднати или загубени вещи придобити от държавно или общинско предприятие стават автоматически собственост на добросъвестния владелец. Собственикът в тези случаи не може да ги ревандикира.

Правилото по чл. 78 от ЗС се прилага при наличие на три лица – собственик, несобственик и владелец. От тях само владелецът не може да стане собственик. Несобственикът придобива фактическа власт от собственика, но няма да стане собственик. Третото лице не влиза в отношения със собственика, а с несобственика.

Придобивна и погасителна давност. Общото при тези юридически факти е, че и двата вида са от типа на юридическите събития – определен период от време.

Приложно поле. С придобивната давност могат да се придобиват само вещни права върху недвижими имоти, движими вещи, право на строеж или ползване, сервитути. Не може да се придобият по давност облигационни права, като вземания, залог, ипотека и възбрана.

Видове придобивна давност:

Придобивната давност за движими вещи е пет години.

Спиране на придобивната давност. Спирането на придобивната давност не е свързано със спиране или прекъсване на владението. Тя като период от време спира, въпреки че владението продължава. При това изтеклото време се запазва и може да се събира с времето изтекло след отпадане на обстоятелството предизвикало спирането.

Прекъсване на погасителната давност. Това е заличаване действието на изтеклата придобивна давност до настъпване на предвидени в правната форма факти и след настъпването, на които започва да тече нова давност, която не се сумира с изтеклата.

Присъединяване на владението. За да се придобият по давност право на собственост или друго вещно право е необходимо владението да не е прекъснато. Владението е част от имуществото на наследодателя и то по право се придобива от наследниците. Друг случай на присъединяване на владение и при частно правоприемство – когато владелецът получава владението, въз основа на правен акт – продажба, замяна, съдебно решение. Може да се присъединява само еднородно владение.

Действие на изтеклата придобивна давност. С изтичане на определения от закона давностен срок владелецът може да придобие правото, което фактически е упражнявал. Това придобиване има първичен характер, понеже не произтича от правото на предишния собственик. Между него и новия собственик няма правоприемство. Придобивната давност няма автоматично действие. Тя не се прилага служебно от съда. Необходимо е владелецът, в полза, на когото е изтекла давността, да се позове на нея. Това става с възражение или искане за снабдяване с нотариален акт или с установителен иск. Придобивната давност произвежда действия за напред от изтичане на срока и позоваване на давността. Отказ от изтекла давност не може да се прави, а може да се извърши само отказ от право на собственост.

Конститутивни искове и конститутивни съдебни решения. Тук една от страните в правоотношението е овластена с едностранно волеизявление да предизвика промяна в правната сфера на другата страна, да учреди, измени или прекрати правоотношението. Съдебното упражняване на потестативни права става чрез конститутивни искове. С конститутивен иск се иска от съда да потвърди със сила на пресъдено нещо предявеното потестативно право и да постанови следващата от него промяна на гражданското правоотношение. Съдебното решение по конститутивния иск е юридически факт, който създава, изменя или прекратява правоотношението.