Понятие за вещно право. Вещното право като част от обективното гражданско право и като учебна дисциплина. Предмет, система и източници на вещното право



страница5/6
Дата19.10.2018
Размер0.91 Mb.
#90952
1   2   3   4   5   6

Чл. 288, ал. 2 от ГПК (отм.) – чл. 349, ал. 2 от ГПК в сила от 01.03.2008 г. (Претенции по сметки). При съдебна делба, ако неподеляемият имот е жилище, съдът по молба на сънаследникът оставя жилището в неговия дял, като уравнява дяловете на останалите сънаследници с други имоти. Ако това уравняване е невъзможно той осъжда наследника да заплати на другите сънаследници съответните части от равностойността на веща. Общият имот трябва да бъде жилищен (жилище или жилищно строителен парцел). Жилището трябва да е неподеляемо. Законът допуска жилището да се възложи на един от съделителите, който има най-голяма жилищна нужда. Последният има право да изкупи дяловете на останалите съделители като им заплати съответната равностойност. Затова жилището се оценява. Решението за възлагането на жилището има конститутивен характер. С него се признава и упражнява потестативно право на изкупуване на дяловете на останалите съделители. Правна последица е прехвърлянето на идеални части от съсобственосттана жилището на един от съделителите и създаване на продажбено отношение между него и останалите съделители. Изкупуващият съделител става изключителен собственик на жилището и има право да иска въвод в жилището преди да е платил цената. Ако не се плати, възлагането може да бъде обезсилено.

29. Придобиване по наследство, по закон и по завещание.
Наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. Не може да наследява нито по закон, нито по завещание този, който не е заченат при откриване на наследството и този роден неспособен да живее. Не може да наследява като недостоен този, който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя (негов съпруг или дете), както и съучастникът в тези престъпления, също и който е набедил наследодателя в престъпление, който е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, измени или отмени завещание, или който е унищожил, крил или подправил завещанието. Недостойният може да наследява, ако наследодателя го е признал изрично за достоен чрез акт нотариално заверено съдържание или чрез завещание.

Наследство по закон. Децата на починалият наследяват по равни части, като деца се смятат и осиновените от наследодателя. Когато починалият не остави деца или други низходящи, наследяват по равно родителите. Когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. Когато починалият е оставил само братя и сестри заедно с възходящи, първите (братята и сестрите) получават 2/3, а останалите 1/3 от наследството. Съпругът наследява част равна на частта на всяко дете. Ако няма други наследници, съпруга получава цялото наследство. Низходящите на наследодателя, починали преди него или са недостойни се заместват в наследяването от своите низходящи.

Наследство по завещание. Всяко лице, което е навършило 18 год. и не е поставено под пълно запрещение и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество след смъртта си чрез завещание. Завещателят може да се разпорежда с цялото и имущество. Разпорежданията във всички случаи не могат да накърнят запазената част. Две или повече лица не могат да защитават с един и същи акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото имущество на завещателя се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето в полза на което са направени. Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество са частни и придобиват качеството на завет. Завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условия или тежест.

Форма на завещанието:

Завещанието може да бъде нотариално или саморъчно. Нотариалното завещание се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели.

Отмяна на завещанието. Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично завещава, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания.

Недействителност на завещанието. Завещанието е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получава завещание, когато завещателните разпоредби изразяват мотиви противни на обществения ред и добрите нрави. Завещанието е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава; направено поради грешка насилие или измама.

Изпълнител на завещанието. Може да бъде възложено на едно или повече дееспособни лица. Изпълнителят на завещанието съставя опис на наследственото имущество, след като покани наследниците и заветниците да присъстват при описа. Той влиза във владение на наследственото имущество и го управлява, като не може да отчуждава имотите на наследството, освен при нужда и с разрешение на районния съдия. Районният съдия може да отстрани от длъжност изпълнителя на завещанието, ако той проявява небрежност или неспособност.

30. Разпореждане с имоти собственост на общината. Условия и ред.
Разпореждането с имоти, собственост на общината е уредено е в гл. ІV от ЗОС - чл. 34.

Разпореждане с недвижими имоти общинска собственост (ОС) е продажба, замяна, делба, учредяване и прехвърляне на вещни права и безвъзмездно прехвърляне на собственост или учредяване. Договорите, с които се извършва разпореждането с недвижими имоти се сключват в писмена форма от кмета на общината и си вписват от съдията по вписванията по местонахождение в общинския имот.



Продажба извършва се с решене на общинския съвет или със заповед на кмета на общината след проведен търг или конкурс при условия и ред, определени със закон.

Замяна се извършва се от кмета след решене на общинския съвет. Въз основа на резултатите от търга (от решенето на Общинския съвет) се сключва договор за продажба (за замяна).

Безвъзмездно прехвърляне право на собственост става по решение на ОбС в полза на юридическо лице на бюджетна издръжка.

Доброволна делба, при която е необходимо имотът да е съсобствен между общината и други лица. Извършва се по предложение на съсобствениците до кмета на общината или по инициатива на кмета. Доброволната делба се извършва със съгласие на ОбС по местонахождение на имота. Въз основа на решенето на ОбС се сключва договор за доброволната делба с кмета на общината.

Право на строеж върху недвижим имот се учредява по решение на ОбС след проведен търг или конкурс със заповед на кмета на общината. Възможно е в определени случаи правото на строеж да се учредява със заповед на кмета на общината без решение на ОбС. Когато учреденото право на строеж е с определен срок и след изтичане на същия, за който е учредено, построения обект преминава безвъзмездно в собственост на общината. Безвъзмездно право на строеж се учредява в полза на юридическо лице на бюджетна издръжка. Въз основа на резултата от търга или конкурса (решението на ОбС) се сключва договор с кмета на общината.

Право на надстрояване или пристрояване – условията са същите като по реда на право на строеж. Правото на надстрояване и пристрояване на съществуващи сгради построени на общинска земя се учредява на собствениците на жилища в тези сгради без търг по цени определени от Общинския съвет.

Право на ползване върху недвижим имот – учредява се по решение на Общински съвет след проведен търг или конкурс със заповед на кмета на Общината. С решението на Общинския съвет се определя начина на учредяване на правото на ползване – възмездно или безвъзмездно. Въз основа на решението кмета сключва договор .

Разпореждане с движими вещи – машини, съоръжения и оборудване се извършва от кмета на общината при условия определени от закон.

Компетентен орган за сделките е кметът на общината, а при невъзможност Председателя на Общинския съвет.


31. Разпореждане с имоти собственост на държавата (ДС). Условия и ред

Разпореждането с недвижими имоти, които са държавна собственост е продажбата и замяната им, извършването на делба на съсобствени недвижими имоти, учредяване на ограничени вещни права върху тях, както и безвъзмездното им прехвърляне в собственост или учредяване.



1. Продажба. Извършва се от областния управител по местонахождение на имота, след провеждането на търг при условия и ред, определени от Министерския съвет. Продажбата се извършва със заповед на обласния управител, въз основа, на която се сключва договор за продажба от Областния управител, ведомствен ръководител, или упълномощено от него лице.

2. Замяна. Недвижим имот държавна собственост с недвижим имот, собственост на физически или юридически лица. Извършва се от областния управител със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Извършва се със заповед на областния управител, въз основа, на която се сключва договор за замяна. Сделката е с нотариална заверка на подписите и подлежи на вписване.

Прекратяването на съсобствеността на държавата с физическите или юридическите лица върху недвижим имот се извършва по реда ГПК и ЗС.

Разпореждането с недвижими имоти, предоставени на ведомство, се извършва по искане на ръководителя на ведомството от областния Управител по определен ред. Продажбата или замяната на недвижим имот, чиято балансова стойност надхвърля 500 000 лева се извършва от МС по предложение на Министъра на РРБ. Въз основа на решението министърът издава заповед и сключва договор за продажба или замяна.

Замяна на държавни жилища, ателиета и гаражи с такива, собственост на физически и юридически лица се извършва от областния управител по ред определен от МС. Замяната се извършва със заповед, а въз основа на нея се сключва договор.

Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху недвижим имот. Извършва се с решение на МС по предложение на Министъра на РРБ. Областният управител сключва договор, който се вписва в Агенция по вписвания. Исканията за безвъзмездно прехвърляне се правят чрез областния управител, който дава мотивирано становище.

Доброволна делба. Доброволна делба на съсобствен между държавата и физически или юридически лица недвижим имот се извършва по предложение на съсобствениците до областния управител, съответно до ръководителя на ведомството, на което е предоставен имота. Доброволната делба се извършва със съгласието на областния управител.

Право на ползване. Ползването върху недвижим имот, който е държавна собственост се учредява със заповед на областния управител за срок не по-дълъг от 10 години, след проведен търг или конкурс, при условия и ред, определени от МС. Безвъзмездно право на ползване може да се учреди със съгласието на МС по предложение на Министъра на РРБ. Въз основа на заповедта, областният управител сключва договора.

Право на строеж. Учредява се безсрочно или за определен срок със заповед на областния управител. Учредява се възмездно от областния управител по местонахождение на имота след проведен търг или конкурс при условия и ред, определени от МС. Въз основа на заповедта, областният управител сключва договора. Правото на строеж може да се учредява безвъзмездно в полза на ЮЛ или организации на бюджетна издръжка от областния управител със съгласието на МС.

Разпореждане с движими вещи (машини, съоръжения и оборудване)- Предоставени на ведомства се извършва възмездно от ръководител на ведомството. Ако ведомството е закрито от Министъра на финансите.

Безвъзмездното прехвърляне на собственост на движими вещи на ЮЛ и други организации на бюджетна издръжка се извършва от областния управител, съответно от ръководителя на ведомството.

Продажбата на излишни и негодни вещи се извършва чрез търг. Средствата от продажбата се използват за придобиване или ремонтиране на ДМА (дълготрайни материални активи). Разпореждането с конфискувани и отнети в полза на държавата недвижими имоти и движими вещи се извършват по условия и ред, определени от МС.



32. Придобиване на недвижими имоти чрез извършване на групов строеж.
Групов строеж имаме тогава, когато едни от парцелите или сграда се застроява, пристроява от две или повече лица, притежаващи вещни права върху недвижим имот – право на строеж, пристрояване, надстрояване. Правната форма е договор за групов строеж.

Понятие – предмет на договорът за групов строеж е застрояване на недвижим имот, т.е. имот, който се намира в строителните граници и е предназначен за жилищно или вилно строителство, съгласно регулационните планове.

Страни (участници) в договора за групов строеж са физически и юридически лица, които е нужно да притежават вещни права върху недвижими имоти. Те участват в груповия строеж с пари, труд или материали. Страните по договор за групов строеж предварително уочняват разпределението на застроените обекти, като след построяването на сградата извършват доброволна делба, съобразно договора за резпределение.



Различаване на договора за групов строеж от други правни институти.

38. Отчуждаване на недвижими имоти за задоволяване на държавни нужди.
Обезщетения. Правни последици на отчуждението и обезщетяването. Имоти и части от имоти собственост на физически или юридичедки лица могат да се отчуждават принудително само при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП) за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин след предварително и равностойно парично обезщетение.

Основание за принудително отчуждаване може да бъде само влязъл в сила устройствен план, по силата, на който имотът е предназначен за задоволяване на държавни нужди и става публична държавна собственост. Заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и министъра на РРБ. Към искането се прилагат: копие от устройствения план; данни за имота и данни за собствениците; оценка на имота и финансова обосновка на предложението за отчуждаване.

Собствениците и ползвателите на имотите са длъжни да предоставят документите и да осигурят свободен достъп до имота. При отказ се търси съдействие на полицията.

Министърът на финансите и Министърът на регионалното развитие и благоустройството одобряват или отхвърлят предложението в 14-дневен срок. Министърът на финансите се произнася относно финансовата обезпеченост, а министърът ра на регионалното развитие и благоустройството относно основанието за отчуждаване. Отчуждаването на имоти предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с решение на МС по предложение на двамата министри. Извън тези случаи отчуждаването се извършва от областния управител по предложение на двамата министри. В решението на МС се посочват държавната нужда, вида, местонахождението, размера, цената на обезщетението и собствениците на имотите. Решението за отчуждаване се обнародва в държавен вестник. В заповедта на областния управител се посочват вида, местонахождението, размера, цената, собствениците, търговската банка в която се внася обезщетението и датата, след която започва изплащането на правоимащите. Заповедта се връчва на собствениците на имотите по реда на ГПК.

Решението на МС се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок. Заповедта на Областния управител се обжалва пред Административен съд в 14-дневен срок. В 7-дневен срок от получаване на жалбата, МС (областния управител) я изпращат със становище до съда. Съдът се произнася по допускане на жалбата и насрочва делото. В 7-дневен срок след последното заседание съда се произнася по жалбата. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Имотът се смята за отчужден от датата, когато се изплати определеното в заповедта (или в съдебното решение) обезщетение. Ако в 6-месечен срок собственикът не бъде обезщетен се отменя актът за отчуждаване. Обезщетението се внася от инвеститора на обекта в търговската банка по сметка на правоимащите. Инвеститорът побликува съобщение, с което уведомява собствениците на имотите в коя търговска банка е внесено обезщетението. Ако в 3-годишен срок от отчуждаването не са започнали мероприятия, бившият собственик може да иска отмяна на отчуждаването след възстановяване на полученото обезщетение. Държавата дължи на собственика обезщетение за нанесени вреди.



39. Отчуждаване на недвижими имоти за задоволяване на общински нужди. Условия и ред. Обезщетения.
Недвижими имоти или части от тях собственост на юридически и физически лица могат да се отчуждават принудително само за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно парично обезщетение или друг равностоен имот. Така отчужденият имот се обявява за публична общинска собственост. Производството по отчуждаване се открива с решение на ОбС взето с мнозинство повече от ½ от общия брой на съветниците.

Основание за вземане на решение от ОбС за принудително отчуждаване е влязъл в сила подробен градоустройствен план, по силата, на който имотът е предназначен за задоволяване нуждите на общината. Общинкият съвет мотивира нуждата и невъзможността тя да бъде задоволена по друг начин и конкретизира имота, който следва да бъде унищожен. Кметът на общината уведомява собственикът по реда на ГПК за откриване на производство по отчуждаване и оценка на недвижимият му имот. Собствениците и обитателите на недвижимите имоти са длъжни да осигурят свободен достъп до тях. При отказ се иска съдействието на МВР. Кметът на общината провежда преговори със собственика за покупко-продажба на имота, а при отказ, за начина на обезщетяване. За резултата кметът уведомява Общинският съвет. При постигане на съгласие относно размера и начина на обезщетяване се сключва договор за покупко-продажба или замяна, като производството по отчуждаване се прекратява. При не постигане на съгласие кметът по решение на Общинския съвет отнася въпроса пред Административен съд. Съдът се произнася по наличието на общинска нужда; спазване на процедурата по отчуждаване; съобразяване на начина на обезщетение; оценка на обезщетявания и отстъпения имот. Решението на съда е окончателно, то замества договора между страните. При отказ да се удовлетвори искането на общината производството се прекратява. Ако в 6-месечен срок от влизане в сила на решенето или на съдебното решене, собственикът не бъде обезщетен по негово искане Административният съд отменя акта за отчуждаване. Имотът се счита за отчужден, когато се изплати определеното обезщетение или когато се издаде нотариален акт за собственост на отстъпения обезщетен имот. Ако в 3-годишен срок от отчуждаването на имота той не бъде използван по предназначение, собственикът има право да иска от Административният съд да отмени отчуждаването и да постанови възстановяване на даденото от двете страни. Общината дължи обезщетение за причинени вреди на собственика. По отчуждителните производства не се събират данъци и такси.



40. Приращение, преработване и присъединяване.
Първични способи за придобиване на правото на собственост са: приращение, присъединяване, преработване, придобиване на право на собственост върху изгубени вещи, намиране на съкровище и завладяване.

Приращение (Срастване по естествен или изкуствен начин на две вещи, с което едната - главната вещ - се увеличава - (Чл. 92. Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Чл. 93. Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й.) Право, по силата, на което собственикът на една вещ придобива собствеността на всичко онова което се съединява или корпорира в неговата вещ било то по естествен или изкуствен начин. Приращението може да се дължи на действието на човек или на природни сили. С оглед на това се разграничава изкуственото и естественото приращение. Под действието на човека приращение имаме, когато едно лице направи постройка в чужд имот – гараж или направи трайни насъждения. Няма значение с чии материали това е сторено. Всичко това, с което се увеличава стойността на имота принадлежи на собственика на земята, доколкото разбира се не е уговорено друго.

Присъединяване - чл. 97 ЗС - когато чужда вещ е присъединена като части към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено увреждане на главната вещ. Собственикът на тази вещ придобива правото на собственост и върху прсъединената част със задължение да обезщети нейния собственик. Присъединяването трябва да е извършено по такъв начин, че присъединената вещ да не може да се отдели без съществени повреждания на главната вещ. Освен това присъединената вещ трябва да принадлежи на другото лице – сграда съединена с друга сграда. Ако съединяването е със земята, е налице приращение. Присъединената вещ загубва своята самостоятелност. Съгласно ЗС не се има предвид така нареченото смесване в случаите, когато еднородни заместими вещи се съединяват – например две купи сено. Тук няма главна вещ, нито второстепенна.

Особен случаи на присъединяване – чл. 98 от ЗС – принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.

Преработване – чл. 94 и 96 ЗС – преработването на една вещ от лице, което не е неин собственик поражда и вещни правоотношения, особено, ако стойността на труда е много по-голяма от тази на материалите, или ако материалите принадлежат на различни лица – например от обикновен гранит склуптор е направил статуя. Въпросът е кой е собственикът на новата вещ. Отговорът е визиран в чл. 94 и чл. 96 от ЗС – лице направило нова вещ от чужди материали, става собственик на вещта, ако стойността на изработването надминава стойността на материала и ако лицето не е знаело, че материалът принадлежи на друг.

Фактически състав на преработването по чл. 94 и чл. 96 ЗС: Да е налице изработване на вещ; Вещта да е нова, да има нова качествена характеристика, различна от тази на съставящите я материали; Стойността на труда за изработване да надминава стойността на материалите към момента на възникване на вещта; Изработващият да не знае, че материалът е чужд в момента на изработването.

Всички тези условия трябва да съществуват кумулативно. Ако липсва някой от елементите собственикът на материала става собственик на новата вещ. Може и да се откаже от нея.

Възможно е материалите, от които е изработена вещта да принадлежат на различни лица. Тогава собственик на вещта става този, на когото принадлежи главния материал. Главен е материалът, чиято стойност е по-висока. Ако имат еднаква стойност, за главен материал се приема този, който е в по-голямо количество и обем. Ако нито един от материалите, които принадлежат на различни собственици не може да се счете за главен върху новосъздадената вещ възниква съсобственост.

41. Конфискация и отнемане на движими и недвижими имоти.
Конфискацията е принудително и безвъзмездно отнемане в полза на държавата на определени, принадлежащи лично на престъпния деец имуществени обекти, постановено от съда, като предвидено в закона наказание. Предмет на конфискация могат да бъдат само определени имуществени права на дееца. В състава на имуществото влизат не само имуществени, но и лични неимуществени права, като право на име, семейни права. Последните не могат да бъдат предмет на конфискация. Сред вещните права най-често предмет на конфискация е правото на собственост или вещни права върху чужда вещ. Конфискацията е допустима, както върху движими, така и върху недвижими вещи. Вещното право, което се отнема трябва да принадлежи лично на дееца. То може да бъде в съсобственост и може да се конфискува идеална част, принадлежаща на дееца.

Конфискацията е допустима и разпростира своето действие само към личните вещи, собственост на дееца към момента на постановяване на присъдата. Бъдещи права не могат да бъдат обект на конфискация, нито пък минали. По хуманни съображения са изключени права върху някои вещи, необходими за лично и домашно потребление на осъдения и семейството (несеквестируемо имущество). Ако върху конфискуваните вещи има учредени вещни права те се запазват, тъй като следват вещта. Ако предмет на конфискация са облигационни права, държавата отговаря към кредиторите, съразмерно на конфискуваната част от имуществото.

Конфискацията се налага с осъдителна присъда. Принудителното отнемане в полза на държавата на определени вещи, настъпва в момента на влизане на присъдата в сила. Това положение създава впечатление за първично придобиване. В действителност обаче се касае за деривативен (вторичен) способ за възникване право на държавна собственост върху конфискувани вещи. Държавата ще стане носител на отчуждено право само дотолкова, доколкото то е принадлежало на осъдения. Ако се окаже, че конфискуваните вещи принадлежат на друго лице, в тази част присъдата ще бъде ревизирана и отменена. В НК се предвижда отнемане в полза на държавата на вещи, които са предназначени или послужили за извършване на престъпление. Те могат да бъдат предмет на конфискация, само ако са послужили, като оръдие или средство за извършване.

Конфискацията стои близко до глобата. Конфискацията е принудително и безвъзмездно отнемане на вещни (облигационни) права. Глобата също е имуществена санкция, но тя се състои в това, че установява едно парично задължение в полза на държавата. С глобата не се придобива вещно право, а едно вземане, с което се иска от осъдения да престира определен парична сума.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница