Понятието “публичност” I. Категориите “публично” и “частно” и техните исторически трансформации (важно)

Предпоставка за участие в публичния живот е частната автономия. Публичността е пространството на собствено човешкото съществуване.

Няма противоположност между публична и частна сфера. За сметка на това – публично представяне на господството, ритуално-сценичен характер на упражняването му.

Религиозно неутралната, светска държава има оправданието си в подсигуряването на физическото съществуване на своите граждани. Функционирането й изисква “външно” съблюдаване на нейните правила, което е безразлично спрямо субективните съдържания. Съдържателният живот на индивида се обособява в една частна сфера, която все повече се възприема като измерение на автентичното съществуване.

Частната сфера се оформя вследствие на развитието на капиталистическите пазарни отношения, които налагат свободния, формално равен на другите хора човек.

Тя открива и изследва себе си в опита от специфичното за буржоазното семейство домашно уединение.

Зоната на контакт между държавната власт и частната сфера. Сферата, в която частните хора по пътя на дискусията уреждат правилата на съвместното си съществуване и изискват от властта да се легитимира пред общественото мнение.

а) ранни: кафенета (Англия), салони (Франция), сътрапезни общества (Германия)

Свързани са с едно общество, което се намира в процес на откъсване от двора.

б) същински: издателства, театрални и концертни общества, галерии и пр.

а) пренебрегване на социалните и икономическите различия

б) откъсване на философските и художествените произведения от монопола за интерпретация от страна на църковните и държавните авторитети, от контекста на религиозната ритуалност и дворцовата церемониалност

Става възможно с превръщането им в стока. Това ги прави, от една страна, всеобщо достъпни, ценност сами по себе си и предмет на свободна преценка. От друга страна, по този начин техните автори се освобождават от служението си в рамките на църковната или дворцовата представителност или от опеката на своите меценати.

в) принципна незатвореност на публиката

Модерната публичност възниква като културна, но през 18 в. прераства в политическа.

Наред с принципа на дискусията, идеята за равенството на всички хора в качеството им просто на човешки същества е конститутивна за либерализма като начин на организация на обществено-политическото пространство. Според някои автори тази идея е светски вариант на християнското схващане за равенството на всички пред Бог. Тя се налага със секуларизирането на обществено-политическия живот, водещо до разделяне на публично и частно и постепенно привилегироване на второто. За първа формулировка на естествените права на човека се приема дадената от Джон Лок в неговия “Втори трактат за управлението”. Обхватът на правата се увеличава с масовизирането на либералния модел на демокрация.

а) Декларация за независимостта (1776 г.)

б) Декларация за правата на човека и гражданина (1789 г.)

в) Всеобща декларация за правата на човека – провъзгласена от общото събрание на ООН през 1948 г.

г) Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи – приета от Съвета на Европа през 1950 г.

3. Граждански статус на съвременния човек – включва три типа права:

а) граждански (индивидуални): свобода на личността, словото, вероизповеданието и мисълта; право на собственост и сключване на договори, информация, справедливост и пр.

б) политически (право на участие в управлението)

в) социални: право на труд, договаряне с работодателя, социална помощ, здравеопазване, образование и пр.

а) социален: гарантира широк обхват от социални права (Швеция, Германия и др.)