Поради изключителната честота на депресиите и предизвикваните от тях мъчителни състояния, както и психологичните и социалните последици, те са един от централните проблеми на психиатричната теория и практика

Според МКБ-X депресивните разстройства се разделят на еднократни и многократно повтарящи се. Те се разграничават в самостоятелни психопатологични типове депресия. За да се приеме обаче един или повече на брой епизоди, то интервалът между тях би следвало да бъде поне 6 месеца. При по-кратки светли периоди се предпочита диагностиката на едно афективно състояние.

В зависимост от психопатологичните симптоми съвсем условно можем да разграничим следните депресии: проста, налудна, витална, интелектуализирана, адинамична, астенна, ажитирана, страхова, дисфорична, ананкастна, деперсонализационна, хистерична, иронична, инсомична и други видове. Всъщност не малко от тях са варианти на депресивния синдром, а не обособени форми на депресията.

Простата депресия е най-наситена и богата с афективни разстройства. При нея обаче отсъстват изразени налудности и поради това се означава като проста. Клиничната и картина се изразява преди всичко в дълбоко подтиснато настроение, мъка, тъга и тревога. Много здрави хора при тежки жизнени ситуации изпадат в състояние на отчаяние, мъка или страх. Изживяванията на депресивно болните са толкова тежки, че с нищо не могат да бъдат сравнени.

При изразените депресивни синдроми се говори за три групи симптоми или за триада, макар че тя не е в състояние да изчерпи богатата психопатология на депресивните разстройства. Към триадата пренадлежат:

1. 
   Понижено настроение;
   
2. 
   Забавяне или подтискане на асоциативния подход;
   
3. 
   Психомоторна подтиснатост.
   

Депресия с налудни (афективни) настроения представлява по-тежка степен в сравнение с простата депресия. Тук освен изразените афективни разстройства се разкриват по-ясно нарушенията на самосъзнанието и на мисленето. Налице е така наречената болезнена безчувственост. Болните подробно разказват и с категоричност отстояват, че са извършили сериозни пропуски в своя живот, че са виновни за своето състояние пред близките си и пред социалната общност (налудности за вина). Разкриват се още налудности за малоценност, за осъждане, за самоунищожение. Подценяват се както във физическо, така и в духовно отношение. Възможни са и налудности за морално и материално разоряване, за духовна разруха и обедняване. По-често тези изказвания недостигат до налудна убеденост, а по-скоро са налице свръхценни идеи. Едните често преминават в другите.

Част от депресивно болните са убедени, че не само психичното, но и телесното им състояние е тежко влошено или непоправимо увредено. Тук свръхценните идеи прерастват в хипохондрични налудности. При преобладаване на последните се говори за хипохондрична депресия.

Налудните идеи за нефункциониране на жизнено важни органи и системи, например “сърцето е спряло”, “мозъкът е пресъхнал”, “червата са задръстени” и други, оформят нихилистичната депресия.

Когато афективните налудни идеи се разрастнат и придобият фантастичен характер, говорим за депресивна (меланхолна) парафрения. Болните се смятат за “най-долните” хора на земното кълбо, за нечувани грешници, каквито едва ли ще се родят за втори път. Заслужават най-жестока смърт, молят да бъдат изгорени живи, да бъдат поставени в атомни казани, за да горят вечно.

При виталната депресия болните не са в състояние да определят задушевна мъка или за физическа болка се касае. Съобщават, че се задушават, че нещо ги парализира, като че ли камък е паднал на сърцето им. Виталната депресия може да се изяви още със стягане и притискане на гърдите, болки и изтръпване на ръцете, мъчително и упорито главоболие и други.

Разстройствата на на психомоториката, когато са изразени, са достатъчно типични. Всички движения са забавени, оскъдни и с малък размах. Болните са мудни, непохватни. Най-често са отпуснати на леглото с увиснала глава. Лицевата мимика изразява тъга, отчаяние, безнадежност. Говорът е бавен, монотонен, плачлив. Болните са бедни на идеи, оплакват се, че нищо не им идва в главата, трудно съобразяват. Отронват отделни думи или си служат само с “да” или ”не”, съпроводени с изобилни въздишки. Оплакванията за намалена подвижност и вцепеняване по правило са израз на разстройствата на волята, недостатъчна или липсваща инициативност, отсъствие на близка или далечна цел, колебливост, съчетана с крайно трудно вземане на решение. При тези състояния говорим за адинамична депресия. При тях болните прекарват основна част от времето си на легло.

По-често вместо подтискане на двигателната дейност се наблюдава обратното. Болните са неспокойни, оживени и в постоянно движение. Видът им е тревожен и уплашен. Настойчиво, а понякога дори и досадно молят за помощ. Това е т. нар. ажитирана депресия.

Депресивната симптоматика се изразява още с изпитване на силен страх, който не рядко е неопределен. Налице са различни опасения за настоящето и особено за бъдещето-страхова депресия. При доминиране на лошо настроение със злоба, отмъстителност е налице дисфорична депресия. В редки случаи е възможна агресивност.

Депресивните изживявания преди всичко са насочени към собственото неблагополучие. Болните са тъжни и плачат не толкова за света и за близките си, отколкото за себе си. Според някои автори депресията е преди всичко загриженост за собственото душевно състояние. Говорейки за своята безнадежност, за неописуемите страдания, за наближаващия край, някои от болните така настойчиво демонстрират оплакванията си, че се получава впечатление за хистерия. В този случай говорим за хистерична депресия.

Безсънието е задължителен симптом, но когато отчетливо доминира в клиниката и почти я изчерпва, можем да говорим за инсомична депресия.

На депресията са присъщи и разнообразни вегетативни и телесни разстройства, като ускорена сърдечна дейност, разширени зеници, виене на свят, бучене в ушите и други. Откриват се още упорито безсъние и особено ранно пробуждане. Всъщност астенията и безсънието са едни от най-честите симптоми на почти всяка депресия. При това краткотрайният сън не довежда до облекчаване на състоянието. Субективните оплаквания по правило са изразени сутрин, а надвечер болните леко се разведряват.

Напоследък все по-често се срещат болни, при които превалират вегетативни и телесни симптоми, докато психичните остават на заден план, болните нерядко ги пропускат в своите оплаквания. Тези депресивни състояния означаваме като скрита, маскирана или ларвирана депресия. При тях най-често са налице леки разстройства, изявяващи се с оплаквания от телесната сфера. Очертава се несъмненна склонност за “соматизиране” на изживяванията.

Тези заболявания започват постепенно и траят дълго време. Настроението на болните е мрачно или те са тъжни и раздразнителни. Склонни са към разнообразни хипохондрични оплаквания. Изобилни са проявите от страна на вегетативната нервна система, ендокринните и половите жлези. При едни от болните оплакванията са главно от сърдечно-съдовата система, при други се разкриват предимно стомашно-чревни, при трети-белодробни синдроми. Така например депресията може да премине под маската на бронхиална астма или полова студенина. Появата на различни фобии и други подобни също могат да бъдат израз на скритата депресия.

Маскираната депресия външно може да се изяви и някои хормонални и менструални смущения, които безуспешно се тритират от акушерогинеколога. Отклоненията в менструалния цикъл са присъщи на депресивните състояния. Особено подозрителни за скрито протичаща депресия са разнообразните хипохондрични изживявания. Болните настояват, че имат тежка телесна болест, като много пъти не могат да я определят. Друг път са по-точни и сочат, че е възможно да имат тумор в мозъка, гръдна жаба или някакво друго неизличимо заболяване. Леките разстройства на основната обмяна на веществата понякога не могат да бъдат разграничени от хиподепресивните състояния. Същото може да се каже и за упорити главоболия, невралгии, смущения в зрението, обща неразположеност и други. Отдавна е доказано, че някои депресивно болни търсят утеха и забрава в алкохолните напитки. В такива случаи прибързано биват обявявани за страдащи от пристъпен алкохолен запой, а фактически се касае за дипсоманна депресия.
МАНИИ
Манийните състояния най-често възникват при болни, които вече са прекарали едно или повече депресивни или манийни разстройства. Водеща е афективната симптоматика, която е противоположна на депресивната. Както при нея, така и тук в мозъка на заболелите не се наблюдават видими патологични изменения. Манийните синдроми се включват в групата на афективните психози. Тяхната прогноза обаче е малко по-неблагоприятна, отколкото на депресивните състояния, макат че и едните и другите като правило отзвучават. Интервалът между отделните пристъпи се определя като светли периоди.

При този тип заболяване основните симптоми могат условно да се подредят в три групи, отново образувайки триада:

1. 
   Повишено настроени (хипертимия);
   
2. 
   Ускорен асоциативен поток;
   
3. 
   Психомоторна оживеност или възбуда.
   

При манийния симптомен комплекс всички психични функции се намират във възбудено състояние. Те са ускорени, болестно засилени. Подобно на депресиите, ръководно място заемат промените в емоционалната реактивност. Полюсите, между които се движат разстройствата на афектите са радост и гняв. При болестно повишеното радостно настроение болните чувстват неизчерпаем прилив на психични и физически сили. Те са препълнени с бодрост и непресъхващ оптимизъм. Светът им се вижда красив, а живота-пълен с щастие. За тях всички хора са добри и радостни. Проявяват непринудена близост и любвеобилност към познати и непознати. Смеят се по незначителен повод, като при това смехът и шеговитостта са адекватни и заразителни. Където и да се намират, скоро съумяват да повишат настроението на всички присъстващи. Веселото настроение сравнително лесно преминава в гневни изблици. При незначителни поводи се дразнят и избухват. Усмивката на лицето се заменя с яростна гримаса. Карат се, викат, ругаят, засипват околните с възможните най-цинични слова и реплики. Когато гневният афект е траен и водещ, говорим за гневна мания.

Типични са и разстройствата на мисленето. Манийно болните непринудено се присъединяват към всеки. Намесват се в чужди разговори и спорове. Многоречивостта им в много случаи прераства в говорна възбуда. Асоциациите са толкова ускорени, че е налице “летеж” на мисли. Докато депресивно болният е “виновен”, “престъпен” и “нищожен” човек, манийният се изживява за всемогъщ. Той “обладава” необикновени творчески възможности, неизчерпаема телесна и психична сила и пленяваща красота. Миналото, настоящето и бъдещето са “озарени от слънчев блясък”.

По-рядко се случва мисловният процес да е толкова ускорен, че болните скачат от тема на тема. Може да се създаде впечатление за привидна мисловна несъгласуваност (инкохерентност), каквато всъщност няма. Това тежко разстройство на личността, съчетано с психомоторна възбуда се означава като объркана мания. Често пъти болните в манийно състояние си служат с римувана реч. Асоциациите им се образуват по съседство, по външна прилика и по контрастност.

Сравнително често настъпват промени в съдържанието на мислите. Болните са обладани от свръхценни идеи за повишени психични и телесни възможности. Те се изживяват като удивително красиви, със завидна мускулна сила и чудни способности да овладяват каквато и да било професия. При задълбочаване на манийното състояние възникват бързопреходни налудности за величие. Те имат изживяване за всемогъщество, което се опитват да покажат по всякакъв възможен начин.

При по-нататъшно задълбочаване и усложняване на манийното състояние експанзивните налудности придобиват фантастичен облик. Болните се представят за големи политически водачи на бъдещето. Те са божии избранници и пророци.

Разстройствата на психомоториката са чести. Болните са оживени. Лицевият им израз е сияещ, а движенията и походката горди. Те постоянно бъбрят и са заети в непрекъсната дейност. Двигателната оживеност се съчетава с улеснена волева активност (хиперболия). Те бдят за здравето на околните, грижат се за тишината, а сами вдигат невъобразим шум. Лесно присвояват чуждото, но и без задръжки раздават всичко, каквото имат.

Паметта и интелектът не се разстройват. Напротив, могат да се установят дори повишени възможности поради общата ускореност на всички възможни процеси. Те си спомнят с най-малки подробностии разказват в детайли преживелици от детството си. В същото време бързо забравят току що наблюдавани случки. Поради големия наплив на мисли и идеи, поради претрупването на паметта с нови и нови впечатления, както и поради бързото и умело използване на действителния запас от знания нерядко създават впечатление, че са по-умни и по-находчиви отколкото са всъщност. Болните бързо прескачат от една мисъл на друга. Залавят се с много неща, но нито едно не успяват да завършат докрай. Вземат десетки решения, но бързо ги забравят поради това, че вниманието им се насочва към други, още по-привлекателни.

На манийно болните са присъщи и редица разстройства на телесната сфера и вегетативната нервна система. Както при депресивно болните и тук се откриват намаление на телесната маса при повишен апетит, сърцебиене, безсъние. Въпреки това те не се оплакват от нищо и не признават никакви телесни страдания. Болните в състояние на мания наистина се отличават с по-голяма психична и соматична издържливост. Независимо от денонощната им психомоторна възбуда при тях не се забелязват каквито и да е признаци на изтощение или умора.

Манийно-депресивната психоза или още наречено биполярно афективно разстройство обхваща както редуването на депресивни с манийни фази, така и повтарянето само на манийни епизоди, всеки от който би трябвало да бъде налице поне две седмици, а периодите на пълно или почти пълно психично възстановяване да не са по-кратки от 6 месеца.

Разпространението на манийно-депресивната психоза трудно се установява. Не малко от заболяванията протичат в леки варианти, които неправилно се диагностицират като неврози и психопатии. Не са ясни и нейните нозологични граници.
Използвана литература:

“Психопатология”-Васил Минев, Румен Минев