Поредна порция здравни реформи се отлага



страница1/9
Дата30.07.2018
Размер473.09 Kb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
21.03.2016
Национални вестници


Поредна порция здравни реформи се отлага


Засега консултантските услуги на "Ърнст и Янг" за 250 000 лв. не са ползвани

Янина ЗДРАВКОВА

в. Сега Стр. 3

Още от замислените от здравния министър Петър Москов промени във финансирането на лечението ще се отложат. Това става ясно от проекта за служебен рамков договор и от решението на КС да обяви за противоконституционен текста, с който се разделят пакетите на здравната каса на основен и допълнителен.

Според рамковия договор, по който ще се работи след 1 април, промени в начина на финансиране няма, почти няма промени и по цените, които НЗОК плаща. Идеята на Москов обаче беше от тази година да се въведе т.нар. средно претеглена цена. Тя трябваше да се изчислява индивидуално за всяка болница и да зависи от приема й през предни години, освен това министърът искаше за всеки пациент да се плаща една и съща цена, а не както сега - различни според клиничната пътека, по която е приет всеки. Така се очакваше лечебните заведения, които приемат тежки и скъпи случаи, а също поддържат непечеливши структури, да получават и по-голяма сума. Според правилата за работа за 2016 г. в служебния рамков договор обаче подобно нещо липсва. Клиничните пътеки остават в сегашния си вид и 80% от тях са със същите цени и обеми като през 2015 г., а на болниците ще се плаща както досега - за преминал пациент по цената на пътеката, по която е приет, съобщиха от здравната каса. След известно време ще има промяна само с т.нар. амбулаторни процедури - дейности в болниците, които изискват прием за под 48 часа и които досега се плащаха по-скъпо и се отчитаха като клинични пътеки.

В рамковия договор няма и разделяне на основен и допълнителен пакет, той предвижда единствено основен пакет. За да има два пакета, парламентът трябва да гласува отново поправката, отменена от КС заради липсата на критерии как се определя кое лечение е приоритетно и за кое може да се чака. Все още не е ясно дали тепърва ще се прави промяна в рамковия договор, или двата пакета ще се отложат, например за 2017 г.

***

КОНСУЛТАНТИ



За нито едно от досега обявените правила за работа през тази година не са ползвани консултантските услуги на "Ърнст и Янг", обяви пред "Сега" министър Петър Москов. Компанията беше наета от здравното министерство, за да направи правен анализ на проекта на наредба за определяне на основния и допълнителния пакети медицинска помощ, която беше отменена с решението на КС; за разработване на механизъм за определяне на дейности от извънболничната медицинска помощ по приоритетни заболявания, за икономически анализ за определяне на необходимото финансиране за тях и за разработването на методология за остойностяване на клинични пътеки. Срещу това консултантите трябваше да получат 250 000 лв. Основното очакване беше, че те ще помогнат при остойностяването на медицинските услуги, плащани от касата. За цените в рамковия договор обаче не са ползвани анализи от "Ърнст и Янг". Москов обяви, че компанията не е получила още никакво заплащане, а остойностяването и промяната на цените са дълъг процес.

***


в. Сега Стр. 3

Наблюдават се два пъти повече случаи на варицела и около 20-30% повече на скарлатина, обяви директорът на Центъра по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев пред Нова телевизия. "От началото на годината случаите на варицела са били с около 2000 повече, което е малко плашещо. Случаите на скарлатина са около 300-400 повече", допълни той. При децата варицелата протича доста по-бързо и безпроблемно, отколкото при възрастните. "Ваксина за това заболяване вече има, но в много малко държави. Засега трябва да се натрупа още малко опит, тя да докаже своето действие и може би и ние ще я имаме", обясни още проф. Кантарджиев. Той уточни, че тази година е имало три пъти по-малко случаи на грип и около два пъти по-малко усложнения след него.





Здравната реформа - 640 000 пациенти по-малко в болниците?


В здравеопазването ще се получи мултипликационен ефект, ако 30% от сегашните пациенти отидат да се лекуват в първичната помощ

Проф. Божимир Давидов

Труд  стр. 14  

Отмина вотът на недоверие и шумотевицата около него. Споделиха се много реални и мними проблеми. Остана обаче почти необсъден най-важният според мен проблем - наличието на 2 142 978 пациенти в болниците ни през 2014 г.

В Националната здравна стратегия 2020, приета от НС на 17.12.2015 г., е отбелязано, че "За периода 2005 - 2013 г. хоспитализациите са нараснали от 20,8 до 30,6 на 100 души от населението... и са с близо 40% повече в сравнение с ново присъединилите се държави членки на ЕС". А статистиката ни показва, че броят на болничните пациенти се увеличава всяка година.

На какво се дължи това увеличение? Елементарно - на увеличението на болниците и на леглата в тях. Известно е, че "разкритото легло е пълно легло". Логиката: за разкриването на дадено болнично легло са вложени средства и собственикът се стреми да го запълни с пациенти, за да си възстанови средствата. Или обратното - за да печели, собственикът инвестира, като разкрива болнично легло. Така болниците в България станаха 323 с 48 680 легла. И всички министри досега твърдяха, че са много.

Подходите за намаляване на броя на леглата са два. Първия наричам условно административен - ограничаване на броя на звената.

Националната здравна карта очерта недостига и излишъка на ресурсите в отделните области на страната. Започва много по-сложното - преодоляването на дисбалансите. Държавата не може административно да закрива болници - повечето от тях са търговски дружества. НЗОК може да избира договорни партньори. Да допуснем, че имаме най-добрата в света методика, прилагана от най-компетентните експерти. Като резултат отделение А на болница X няма да получи договор с НЗОК. Следствията са като минимум:

1. Недоволството на персонала.

2. Недоволството на населението. Нарушават се навици и удобства, с които всички са свикнали. Намаляват се и пари. И ще започнат протести.

Като включим и политическия популизъм: "Ония оставят хората в града ни без болнична помощ" - то кой ще гласува пак за "ония"? Затова никое правителство досега не посмя да се заеме с броя на болничните легла.

В медиите вече се появяват недоволствата: на болница X, на население У, на организация Z. А от ведомството са принудени да обикалят, разясняват и успокояват: "няма да се закриват легла".

Но нали леглата са много и искаме да ги намалим?

Втория подход условно наричам медицински - намаляване на потока пациенти към болниците. Експертите са единодушни, че част от хоспитализациите са ненужни и пациентите могат да бъдат лекувани в извънболничната помощ. Картината: За болнична помощ през 2014 г. НЗОК е платила над 1,280 млрд. лв. - около 113 лв. средно за един ден болничен престой. За първична извънболнична помощ е платила само 178 млн. лв. Срещу тях общопрактикуващите лекари (ОПЛ) са извършили определени дейности. За да се намали изпращането на пациенти към болниците, решаваме тези дейности да се увеличат - като количество и като качество. И - утрояваме заплащаните пари. Парите за първична помощ стават 534 милиона лв. - увеличение с 356 милиона лв.

Откъде ще вземем парите? Допускаме, че 30% от сегашните пациенти, насочвани към болниците, ще се лекуват в първичната помощ. Това са кръгло 640 хиляди пациенти, което прави около 385 млн. лв. икономия на касата за болнични разходи. Икономията (цялата или "само" 356 млн. лв.) влагаме в първичната помощ. Изглежда просто: три пъти повече пари в първичната помощ означават 640 000 пациенти по-малко в болниците и 30% по-малко разходи за тях.

И като резултат - с тези 356 млн. лв. удвояваме (или утрояваме?) заплащането на ОПЛ, на медицински сестри, на медицински секретари. А лекарите ще могат (ще трябва?) да инвестират в апаратура, в радикално подобряване на условията си на труд. И ще си закупят служебни леки автомобили, за да ни обикалят по домовете?

Това са възможности в първичната помощ (за ОПЛ за по-незапознатите). Подобни възможности има и в специализираната извънболнична помощ. Допълнителни пари ще се спестят от значителното намаляване на повикванията на "Спешна помощ".

Дали е лесно - какво повече може да прави първичната помощ?

Казус ОПЛ - доктор "Б", е изправена пред сложен случай с пациент "А". Тя има избор: да му предпише лекарства, да го посети поне един път в дома му, да го извика на контролен преглед, плюс да му даде (от винаги дефицитните) направления за още две последващи изследвания. Има и рискове - и за пациента, и за професионалната й репутация.

Или: да изпрати "А" директно в болница - колегите там да се оправят. А за определена група пациенти болницата е и по-доброто решение: грижи, комфорт, храна и безплатни лекарства.

Дейностите са отдавна известни и частично описани в Политика 2.4. от Стратегията "Развитие на първичната извънболнична помощ...". Ето някои:

- реализация на целеви държавни профилактични програми.

- 24-часово, всекидневно обслужване, вкл. и по домовете.

- "домашен стационар" - лечение на пациента в дома му под непрекъснат медицински контрол.

- хирургия в амбулаторни условия, вкл. и еднодневна такава - твърди се, че така могат да се намалят до 50% хирургически интервенции, извършвани в болниците.

- платени консултации по телефона.

- за определен кръг дейности.

- обслужване с всички видове извънболнична помощ в съвременни комплексни центрове - подобие на старите поликлиники.

Изглежда привлекателно. А как да стане? Какво е необходимо на д-р "Б", за да поеме всички рискове и неудобства и поеме пациента "А" на амбулаторно лечение?

- усъвършенствани показатели за измерване на количество и качество на дейността и силно, много силно стимулиращо заплащане.

- промяна в статута и в перспективите за кариерно развитие на персонала.

- медицински сестри да поемат 10.

- 30% от дейността в кабинетите и по домовете на пациентите.

- експресни настолни лаборатории и друга помощна апаратура да намалят разкарването на пациентите и да ускорят работата на лекарите.

- медицински секретари да работят с документацията и да решават немедицинските въпроси.

- организиране на "групови практики".

- създаване на институцията "участъкова медицинска сестра"със съответни широки медицински пълномощия.

Експертите знаят още поне толкова дейности и мерки, прилагани в света.

Трудностите са огромни. Първо, разбира се, показаните три пъти увеличение и 30% намаление на парите за двата вида помощ са фантазия. Касата не може да си позволи подобна едномоментна пренастройка. Но числата могат да служат като ориентири или дългосрочни цели. А планирането на конкретни величини да става на някакви стъпки във времето.

Нататък. ОПЛ са еднолични търговци и никой не може да се намесва в дейността им. Необходимо е и време - за допълнителна квалификация, за снабдяване с апаратура, за пренастройка на системата.

Още - да допуснем, че това изглежда реализируемо. От къде да започнем? За да получим обща икономия от 380+ милиона лева от болничната помощ, трябва да инвестираме приблизително толкова в първичната. От къде да вземем "началния капитал"? И то като "възвръщаемостта" му далеч не е гарантирана?

Кои са пътищата:

1. Бавен. Министър Москов обяви вече първите стъпки: бюджетът на Касата за първична помощ е повишен, силно се увеличи броят на направленията (с 640 000), има предвидени нови 230 000 профилактични прегледи и т.н. Което е бавно, но изглежда сигурно.

2. Интензивен. Да се започне на широк фронт, с много по-мащабни действия. Всичко изброено може да се провери в няколко експериментални модела - примерно в 50 (100, повече) кабинета на ОПЛ (и на лекари специалисти). И - в "модели на групови практики". Дали не и в моделни общински центрове за първична помощ? Няма да е много скъпо, а резултатите ще служат за оценки и корекции на пътя. Пари от: резерви, държавна/общинска инвестиция, заем...? Изглежда трудно и несигурно. И сложно. А има ли трети път?

Всички искаме реформи. Но те означават промени. Да, ама аз искам промените да не засягат точно моята болница/лекар/сестра - иначе ще протестирам. И опозицията мощно ме подкрепя.

Има и нещо интересно: всички разработени досега здравни стратегии са сходни. Всички доказват, че леглата и пациентите на тях са много. Какво ли би станало, ако управляващи и опозиция въведат мораториум за изключване от политическите борби на стратегическите насоки за развитие на здравната система? Поне в рамките на един мандат. Е, това вече е истинска фантазия - по какво тогава ще спорят политиците?



  1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница