Поробената воля

2) Аргументите на Еразъм, основани на един неканоничен текст.

3) Трите теории на Еразъм за "свободната воля".

4) Аргументите на Еразъм от Еклесиаст 15:14-17.

5) Продължение на разглежданото мнение на Еразъм върху теста от Еклесиаст 15:14-17.

6) Според Еразъм, човешката воля е напълно свободна.

7) Битие 4:7 -- друг текст, който доказва, че заповедта не дава способност за покоряване.

8) Второзаконие 30:19 -- "чрез закона става само познаването на греха".

9) Еразъм смесва закона с благовестието.

10) Разкритата и скритата Божия воля.

11) От задължението не следва способност за изпълнение.

12) Човек не бива да се интересува от скритата Божия воля.

13) Законът показва слабостта на човека и спасителната сила на Бога.

14) Поученията в Новия Завет са дадени, за да ръководят оправданите.

15) Причината за наградата е обещанието на Бога, не заслугата на човека.

16) Божият суверенитет не отменя нашата отговорност.

За да бъда честен, ще цитирам твоята собствена дефиниция на "свободната воля". Ти казваш: "Под "свободна воля" аз разбирам способността на човека по собствен избор да се обърне към тези неща, които водят до вечно спасение, както и да се отвърне от тях."

Ти не можеш да наречеш това дефиниция! Дефиницията трябва да бъде ясна, а всяка част от това изказване трябва да бъде обяснявана, за да се изясни. Ти започваш с обяснението на едно нещо, а завършваш с определението на нещо съвсем различно. Твърдя, че единствено Бог има свободната воля, която ти описваш, а ти мислиш, че тя принадлежи на хората. Човек е като роб, чиято единствена свобода е да се покорява на своя господар. Човек може да действа само според Божиите заповеди. Това ли е "свободата на волята", която ти описваш?

Сега ще разделя така наречената дефиниция на части. Някои части са достатъчно ясни, но други трябва да изложа, преди да ги оборя. Ще започна с предположението ти, че "способността на човека", е сила, способна да избира или отхвърля, да одобрява или осуетява. Това на практика е предназначението на човешката воля. Ти добавяш: "по собствен избор..." Ти всъщност отделяш човека от неговата воля. Твоето определение предполага, че човекът има сила да направлява своята воля, но само волята в човека е способна да взима решения. Да отделиш човека от неговата воля и да му дадеш власт над собствената му воля е абсурд! Ако съм те разбрал погрешно, ти си виновен, че не пишеш по-ясно!

Кои са нещата, които "водят към вечно спасение"? Би трябвало това да бъдат думите и делата на Бога. Нищо друго не може да ни доведе до вечно спасение. Човешкият ум не може да схване значението на спасението. Павел казва: "Каквото око не е видяло, ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят." След това ни казва как можем да познаем тези неща: "А на нас Бог откри това чрез Духа Си." Това означава, че без Духа никога не бихме могли да познаем това спасение, нито да го "приемем".

Мнозина от най-образованите хора в този свят са считали духовните неща за глупости. Всъщност колкото по-интелигентни са, толкова по-абсурдни им изглеждат духовните истини. Хората могат да разберат духовните неща в сърцата си, само защото Святият Дух им ги открива.

След това ти заявяваш, че "свободната воля" е способност на човешката воля, която може от само себе си да избере дали да приеме или отхвърли словото и делото на Бога. Това означава, че човешката воля е способна да избере Небето или ада, а това значи, че няма място за Святия Дух или за Божията благодат. Така човешката воля става равна на Божията.

Същото правят и пелагианите. Ти ги коригираш. Те разделят "свободната воля" на две части -- силата да се разбира разликата между нещата и силата да се избира между тях. Но твоята "свободна воля" може само да избира вечните неща, които е напълно неспособна да разбере. Ти си създал "полусвободна воля"!

Ти сам си противоречиш, защото веднъж си казал, че "човешката воля не може да направи нищо без благодат", а когато описваш "свободната воля", й даваш пълна свобода. Ти си много странен човек!

Предпочитам учението на някои от старите философи. Те казват, че човек, оставен сам на себе си, може да върши само зло. Той може да избере доброто единствено с помощта на благодатта. Те са казали, че хората са свободни да вървят надолу, но се нуждаят от помощ, за да поемат нагоре. Смехотворно е това да се нарече "свободна воля". По тази логика мога да кажа, че камъкът има "свободна воля", защото той може да пада, докато някой не го вдигне! Учението на философите е по-добро от твоето. Твоят камък може да избере да тръгне както надолу, така и нагоре!

Ти обосноваваш разбиранията си за "свободната воля" на Премъдрост на Исуса, Син Сирахов 15:14-17. "Той отначало сътвори човека и го остави в ръцете на произволението му." Авторът добавя и следните думи относно Божиите заповеди и наставления: "Ако желаеш, ще запазиш заповедите и ще завардиш богоугодна вярност. Той ти е предложил огън и вода; към което желаеш, ще простреш ръка. Пред човека е живот и смърт; и което той пожелае, то ще му се даде."

Аз мога да отхвърля тези псевдодоказателства като кажа, че този текст от Премъдрост на Исуса, Син Сирахов не е включен от юдеите в Стария Завет, но достатъчно е, че ти самият го описваш като "неясен и двусмислен". Ще ти трябва цяла вечност (на теб и на всеки друг), за да намериш пасаж, който да казва ясно какво е "свободната воля".
3) Трите теории на Еразъм за "свободната воля".

Ти имаш три теории за "свободната воля"! Нека ги разгледаме. Първата гласи, че човек не може да върши добро, не може нито да започне, нито да го довърши без специална благодат. Ти наричаш тази теория "сурова, но вероятна".

Втората теория, която считаш за "по-сурова", е, че "свободната воля" може да ни води единствено в грях, а само благодатта може да ни доведе до доброто.

Третата теория, която мислиш за "най-сурова", е, че "свободната воля" е безсмислена и Бог причинява доброто и злото в нас.

Ти приемаш първата теория, защото тя допуска възможността човек да прояви някакво усилие и оспорваш другите две. Не разбираш ли какво в действителност казваш? Това не са три различни теории. Те са едно и също разбиране, изказано с различни думи по различно време от твоите опоненти. Определението ти за свободната воля няма нищо общо с първата теория, която казваш, че е приемлива. Твоята дефиниция казва, че "свободната воля" може да върши добро и зло. Виждането, което сега приемаш, твърди, че човешката воля не може да избере доброто без помощта на Божията благодат. Тези мисли взаимно се изключват. Като възприемаш първото теория, ти се съгласяваш, че "свободната воля" не може да върши добро. Малко преди това ти казваш: "Човешката воля е толкова покварена, че е загубила своята свобода, принудена е да служи на греха и не може да се избави." Когато аз казвам абсолютно същото, ти казваш: "Никога не съм чувал нещо по-странно." Това, което пишеш, означава, че стремежът към доброто е във властта на "свободната воля", и не е във властта на "свободната воля" едновременно. Какво е това, ако не шикалкавене?

Твоите твърдения си противоречат толкова много, че не е възможно да съществуват едновременно. Няма средно положение между "способен да върши добро" и "неспособен да върши добро".

Колкото до второто и третото гледище, които ти описваш, в тях няма нищо, което да липсва в първото. И трите са в пълна хармония. Ти казваш, че оспорваш само второто и третото, но и трите ясно казват, че човешката воля е загубила свободата си; тя е поробена на греха и не може да върши доброто. Ако това е вярно, то следва, че човек върши зло, защото е неизбежно. Той не може да постъпи иначе.
4) Аргументите на Еразъм, основани на Премъдрост на Исуса, Син Сирахов 15:14„17.

Нека се върнем на пасажа от неканоничните книги и го сравним с първата теория, която току-що разгледахме. Според нея ти мислиш, че вероятно "свободната воля" не може да върши добро. Ти мислиш, че пасажът в Премъдрост на Исуса, Син Сирахов показва, че "свободната воля" може да извърши нещо добро. Според теб този пасаж подкрепя първата теория, но той изобщо не говори за това. По същата логика можеш да цитираш текста, в който се казва, че Пилат беше управител на Сирия, като доказателство, че Христос е Месия!

Нека сериозно разгледаме Премъдрост на Исуса, Син Сирахов 15:14-17. Там се казва: "Той отначало сътвори човека и го остави в ръцете на произволението му." Тук не се споменава за заповедите. Човешката воля е била напълно свободна, когато Бог е направил човека господар на всичко. После се казва, че Бог дал своите заповеди и предписания: "Ако желаеш, ще запазиш заповедите..." Това също е вярно. Бог отне господството на човека и го подчини на заповедите Си. След грехопадението човекът не беше свободен. Както виждаш, възможно е този пасаж да се разбира според моето мнение, а не според твоето! Моето разбиране на пасажа съответства на цялото Писание. Твоето разбиране противопоставя този текст на цялото Писание.
5) Продължение на разглежданото мнение на Еразъм върху текста от Премъдрост на Исуса, Син Сирахов 15:14-17.

Ти мислиш, че думите "ако желаеш, ще запазиш" показват, че човек може да избира свободно. Да разсъждаваш така означава да схващаш Божиите думи по човешки. Аз мога да ти докажа, че дори по човешки, думите "ако желаеш" не винаги означават способност да се покоряваш. Понякога родителите карат децата си да извършат нещо, на което не са способни, за да им покажат какво те не могат да направят сами, и така да ги научат да търсят помощ.

Така Бог работи с нас. Той ни дава своя закон, за да ни покаже нашата пълна неспособност да го спазваме. Това е смисълът на Римляни 3:20; 5:20; Галатяни 3:19, 24.
6) Според Еразъм човешката воля е напълно свободна.

Твоите разсъждения са в пълно противоречие. От една страна според теб Премъдрост на Исуса, Син Сирахов 15:14-17 ("ако желаеш, ще запазиш...") означава, че човек може свободно да желае или да не желае. В същото време казваш, че първото от трите гледища, които си изказал, може би е вярно. Според него "свободната воля" не може да извърши нищо добро. Не можеш да твърдиш и двете неща едновременно!

Сега Премъдрост на Исуса, Син Сирахов не казва: "Ако желаеш и се опиташ да спазваш Моите заповеди..." Там се казва: "Ако желаеш, ще запазиш Моите заповеди..." Ако Премъдрост на Исуса, Син Сирахов изобщо приема "свободната воля", то свободата трябва да е пълна, а не половинчата. Това е мнението на пелагианите.

Всеки, който не иска да се съгласи с пелагианите, ще изпадне в голямо затруднение. Авторът на текста, като теб, може би желае поне малко "свободна воля". Това означава, че човек е свободен само да желае да се покорява на Бога. Пелагианите биха казали, че текстът или говори за напълно "свободна", или за напълно поробена воля. Те биха стигнали и по-далеч, защото се казва: "ако... завардиш благоугодна вярност...". За това те учат, че човек е свободен и да вярва. Павел в Писанието категорично отхвърля това, защото вярата е "дар от Бога" (Ефесяни 2:8).

Нека се върна към мисълта си, че Премъдрост на Исуса, Син Сирахов не говори за "свободната воля". Твърде погрешно е да твърдиш, че от думите "ако желаеш" следва заключението "защото можеш". Първият човек, Адам, бе подкрепен от Божията благодат и въпреки това не се покори. Ако Адам не се покори, какво можем да направим ние преди да получим благодатта? "Свободната воля" е напълно безсилна. Ако сравниш живота на Адам с Премъдрост на Исуса, Син Сирахов 15:14-17, ще видиш, че този текст не само не подкрепя "свободната воля", но убедително я опровергава. Този текст ни учи за нашето задължение да вършим Божията воля, а не за нашата способност да се покоряваме на Бога.
7) Битие 4:7 -- друг текст, който доказва, че заповедта не дава способност за покоряване.

Този текст е следният: "грехът лежи на вратата и към тебе се стреми, но ти трябва да го владееш". Ти цитираш този пасаж, за да докажеш, че злите помисли могат да бъдат победени и да не доведат до извършването на греха. Отново си противоречиш. Ти вече каза, че според теорията, която приемаш за вярна, човешката воля не може да желае нищо добро. Сега казваш, че човек може да победи злите желания без да се обърне за помощ от Христос или Святия Дух.

Текстът не говори нищо подобно. Това е още един пример, който показва на човека какво трябва да прави, а не какво може да прави. Друг пример е първата заповед: "Да нямаш други богове освен Мене." Това са заповеди, а заповедите не дават способност за покоряване. По-скоро те показват неспособност, както е и с Каин.
8) Второзаконие 30:19 -- "чрез закона става само познаването на греха".

Това е третият пасаж, който използваш в подкрепа на "свободната воля". Там пише: "Положих пред вас живота и смъртта; благословението и проклетията; затова изберете живота." Ти казваш: "Какво по-ясно от това, че човек има свободен избор?" Аз отговарям -- ти си сляп! Когато Мойсей каза: "изберете живота", хората избраха ли го? Ако бяха сторили така нямаше да има нужда от действието на Святия Дух.

Ти казваш: "Нелепо е да кажеш на човек, стоящ на кръстопът, "тръгни по който път искаш", когато за него е възможен само един път." Колко глупав пример! Вярно е, че стоим на кръстопът, но и двата пътя са затворени за нас. Ние не можем да стигнем до пътя, който води към доброто, без Божията благодат. Не можем да тръгнем и по другия път, без Божието позволение! В Римляни 3:20 Павел не казва: "чрез закона познахме силата или доброто". Нито пък казва: "чрез закона волята ни получи сила". Той казва: "чрез закона познахме що е грях". Законът не казва какво човек може да направи, а какво е трябва да върши.

След това ти цитираш "избора" (ст. 19), "обръщането" (ст. 2) и "пазенето" (ст. 10) от Второзаконие 30 гл. Ти казваш, че ако хората нямат силата да направят тези неща, тогава заповедите са безсмислени. Пак ти повтарям, че заповедите казват какво хората трябва да правят. Те не са безсмислени. Целта им е да покажат на гордия човек колко е безсилен. Ти се опитваш да иронизираш това мнение като го сравняваш със завързан човек, чиято лява ръка е свободна. Казват му, че от ляво има отрова, а от дясно -- добро вино. След това го канят да избере едно от двете. Какво се опитваш да постигнеш с този пример? Нима се опитваш да докажеш абсолютната свобода на човешката воля? Толкова ли бързо забравяш? Ти вече каза, че "свободната воля" не може да направи нищо без Божията благодат. С този пример ти се опитваш да иронизираш моята позиция. Аз ще дам по-добър пример за мнението си -- представи си един човек, на когото и двете ръце са завързани! Този човек се хвали, че е свободен да протяга ръка наляво и надясно. Тогава му заповядват да посегне в едната посока, не за да му се подиграват, а за да му докажат, че е неспособен да го направи. От Писанието разбираме, че човек не само е вързан от Сатана, но също е измамен да си мисли, че е свободен да върши доброто. Мойсеевият закон бе даден, за да покаже на хората, че те са измамени в своята въображаема свобода.

Ти използваш няколко текста, за да докажеш разбиранията си, но изобщо не различаваш закона от благовестието. Ще ти покажа, че в тези текстове се говори за благовестието, а не за закона. Например виж Еремия 15:19: "Ако се върнеш, тогава ще те възстановя" и Захария 1:3: "Върнете се при Мене, казва Господ на Силите, и Аз ще се върна при вас." Дали заповедта "върни се" предполага, че човек е способен да се върне? Нима думите: "да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце" (Второзаконие 6:5) доказват, че човек е способен да обича Бога? Тези думи не доказват, че човек може да се обърне към Бога със своята собствена сила. Когато хората разберат какво трябва да правят, тогава те ще попитат: "Къде е силата да се покорим?" Думите "върнете се при Мене" не означават "опитай да се обърнеш". Ти казваш, че човек получава благодат, когато опита да се върне. Тогава втората част на стиха би означавала: "Аз ще се опитам да се върна при вас"! Това е удивително! Може би и Бог се нуждае от благодат?!

Откажи се от тези безсмислици! Думите "върнете се" са използвани като "законов императив" и "евангелски призив". Когато е употребена като законов императив, тя повелява човек не само да се опита да се покори, но и напълно да промени живота си (напр. Еремия 4:1; 25:5; 35:15). Когато думата "върнете се" е използвана в евангелски смисъл, тя е утеха и обещание. Бог не изисква нищо от нас, а ни дава Своята благодат (напр. Псалм 14:7; 116:7; 126:1). Захария излага пред нас посланието на закона, и на благодатта. Целият закон се съдържа в думите "върнете се при Мене", а благодатта е обобщена в думите "Аз ще се върна при вас".

Ти разбираш Езекиил 18:23 по същия начин. "Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия, казва Господ Йехова, а не по-добре да се обърне от пътя си и да живее?" Отново влагаш в думите "по-добре да се обърне" способността това да бъде извършено. Отново превръщаш този текст от благовестието в закон. Ти мислиш, че това е заповед да не грешим. Това е законът. Но Бог пита: "Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия?" и говори ясно за наказанието на греха, което грешникът заслужава и осъзнава. На такъв покаял се човек Бог дава надежда за прощение и спасение. Думите на закона осъждат сурово онези, които не чувстват, нито осъзнават своите грехове. На тях им е показано какво трябва да правят. Но след това благовестието е отправено към съкрушените от греха, които изпадат в отчаяние.

Думите в Езекиил: "Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия?" не доказват "свободната воля", а я оборват. Те показват колко сме безпомощни, без Божиите обещания. Ние пропадаме все повече докато благодатта не ни избави. Тези милостиви думи са необходими, за спасението на грешните (освен ако не считаш, че Бог си говори ей така). Никой няма да приеме това обещание, освен онзи, на когото законът е изявил греха. Тези, които не са почувствали силата на Божия закон, нямат страх от смъртта и осъждението, нито се интересуват от Божиите обещания и милост.
10) Разкритата и скритата Божия воля.

В пасажа от Езекиил, който току що разгледах, пророкът изобщо не разглежда въпроса защо някои хора са изобличени от закона, а други -- не, нито защо някои приемат Божията благодат, а други -- не.

Ние трябва да правим ясна разлика между разкритата и скритата воля на Бога. Бог в Своята скрита воля предопределя онези, които избира, да приемат Неговата милост. Ние не можем да разберем това, а само да се поклоним с благоговение. Ние трябва да се интересуваме от това, което Бог ни е открил, а не от онова, което е скрил само за Себе Си.

Ако отнесем това към разглеждания текст, то означава, че Скритият във величие, не съжалява за смъртта на грешника, но Бог е изявил, че скърби за състоянието на духовна смърт, в което намира своите избрани и ги избавя от греха и смъртта. За нас е невъзможно да бъдем водени от скритата Божия воля, защото не можем да я узнаем. Достатъчно е да знаем, че скритата Божия воля съществува, за да можем да се поклоним със страхопочитание.

Истината е, че ние сме си виновни ако погинем, защото знаем какъв е Бог, който ни се е открил, но проблемът е в нашата воля (Матей 23:27). Защо Бог не реши този проблем за всички? Защо Бог ни държи отговорни щом ние не можем да се променим? -- ние не можем да питаме. Дори ако запитаме, няма да получим отговор, както Павел казва в Римляни 9:20: "Но, о, човече, ти кой си, що отговаряш против Бога?"
11) От задължението не следва способност за изпълнение.

Ти продължаваш да спориш: "Ако не е по силите на всеки човек да изпълнява заповедите, то всички насърчения, обещания, предупреждения, изобличения, благословения, проклятия и множество примери в Писанието, са ненужни и безполезни." Вече много пъти ти обяснявах, че текстовете в Писанието, които налагат задължения, не могат да бъдат използвани като доказателство за съществуването на "свободната воля".

Друг текст, който използваш в подкрепа на своята позиция, е Второзаконие 30:11-14: "Понеже тая заповед, която днес ти заповядвам, не е много мъчна за тебе, нито е далеч. Не е на небето та да речеш: "Кой ще се възкачи за нас на небето да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме?" Нито е оттатък морето, та да кажеш: "Кой ще премине морето за нас да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме?" Но думата е много близо при тебе, в устата ти и сърцето ти, за да я изпълняваш."

Според теб тези думи казват, че ние не само можем да вършим всичко, което ни е заповядано, но че това е фасулска работа! Ако това е наистина така, тогава трябва да кажем, че Христос си е губил времето. Той проля своята кръв, за да ни изпрати Святия Дух, въпреки че ние изобщо не се нуждаем от него, защото можем лесно и спонтанно да направим всичко, което Бог иска. Ако е така, какво стана с твърдението ти, че "свободната воля", не може да направи нищо добро без благодатта? Забрави ли какво писа?

Аз не се нуждая да се позова на Павловото обяснение на Второзаконие 30:11-14 в Римляни 10:8. Само като погледна текста, виждам, че в него не се говори за "свободната воля". Какво значат думите "мъчна за теб", "далеч", "на небето" и "оттатък морето"? Те се отнасят за неща, които ние бихме се опитали да направим. Те не казват нищо за нашата способност да извършим тези неща. Това са мерки за разстояние. Зная, че това е елементарна логика, но какво друго мога да кажа когато съм изправен пред толкова глупави разсъждения? Твърде ясно е, че в този пасаж Мойсей е верен законодател. Той отхвърля всички оправдания на хората, че не знаят какъв е законът на Господа. Няма нужда да търсят другаде, за да узнаят Божиите изисквания. Не могат да се извинят, че не изпълняват закона поради незнание. Не могат да кажат, че това е тайна. Там всичко е ясно изявено. Така "свободната воля" няма оправдание за непослушанието си.

Аз повтарям, че тези текстове ни показват единствено Божиите изисквания. Те ни показват какво трябва, но не можем да направим. Тяхната цел е да изявят колко сме безпомощни и грешни.

Сега ще разгледам твоите новозаветни "доказателства". Ти наблягаш на Матей 23:37: "Ерусалиме, Ерусалиме... колко пъти съм искал да събера твоите чада..., но не искахте." Ти твърдиш, че ако всичко ставаше според Божията воля, то Ерусалим може основателно да каже: "Защо си хабиш сълзите? Ако не си възнамерявал да послушаме пророците, защо Си ги пращал? Защо ни държиш отговорни когато Ти си предопределил какво ще направим?"

Вече ти казах, че не бива да се интересуваме от скритата Божия воля, защото Божиите тайни са недостъпни за нас (I Тимотей 6:16). Ние трябва да отдадем цялото си време на размишление за Божието въплъщение -- Господ Исус Христос, в Когото Бог е изявил всичко -- разбираемо и неразбираемо (Колосяни 2:3). Вярно е, че въплътеният Бог казва: "Исках да събера... но вие не искахте." Христос дойде, за да извърши, изстрада и даде спасение на всички хора. Някои закоравели хора Го отхвърлиха (Йоан 1:5,11). Въплътеният Бог плаче и скърби за унищожението на нечестивите, въпреки че в божествения си промисъл Той ги оставя да погинат. Не подобава на нас да питаме защо, а да застанем в благоговение пред Бога.

Някои ще кажат, че винаги когато съм притиснат в ъгъла, аз се измъквам като казвам, че не можем да познаем скритата Божия воля. Но това не е моя приумица. По същия начин Павел се аргументира в Римляни 9:19 и 21, и Исая -- много преди него (Исая 58:2). Ясно е, че не бива да се опитваме да разкрием скритата Божия воля, особено когато виждаме, че точно нечестивите хора силно желаят това. Трябва да ги накараме да замълчат и да имат страхопочитание. Ако някой желае да продължи тези търсения, той е напълно свободен, но ще се окаже в борба с Бога. Нека наблюдаваме, за да видим кой ще победи!

Ти цитираш Матей 19:17: "Ако искаш да влезеш в живота, пази заповедите." Ти питаш как може думите "ако искаш" да се кажат на човек, чиято воля не е свободна. Ти вече се съгласи, че "свободната воля" не може да желае нищо добро и без благодатта тя може да служи само на греха. Защо сега се опитваш да докажеш, че волята е напълно свободна? Дали винаги когато казваме "ако желая" или "ако искам", това означава, че имаме способността да го направим? Представи си, че кажа: "Ако искаш да си подобен на Давид, трябва да сътвориш псалми като неговите." Не е ли това невъзможно, освен ако Бог не ни даде способност? В Писанието срещаме подобни изрази, които ни показват какво можем да направим с Божията сила и какво не можем да направим от само себе си. Тези текстове не само ни показват за какво сме неспособни, но ни дават и обещание кога ще бъдем способни с Божията сила. Ние може да разберем Писанието така: "Ако ти някога имаш желание да пазиш заповедите (което не е от тебе, а от Бога, който го дава на когото си поиска), тогава те ще те пазят."

Така ние разбираме, че не можем да направим нищо от заповяданото и в същото време можем да направим всичко -- сами ние сме безсилни, но Божията благодат ни дава сила за всичко.
14) Поученията в Новия Завет са дадени, за да ръководят оправданите.

Ти се позоваваш на много новозаветни стихове, когато говориш за добрите и лошите дела. Например: "Радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата; понеже така гонеха пророците, които бяха преди вас." (Матей 5:12) Ти казваш, че ако всичко става поради Божията воля, то няма място за награда за добрите дела. Ти искаш стихът да означава, че човек може без помощ да върши добри дела, които ще получат награда в небето. Хубаво! Разбирането ти за "свободната воля" се променя с нарастването на книгата ти! "Свободната воля" не само е способна да желае и да върши добри дела, но сега ти искаш тя да заслужи вечен живот! Тогава за какво ни е Христос или Святият Дух?

"Умните" могат да бъдат слепи за неща, които са ясни за "простите"! Ти не можеш да видиш разликата между Нов и Стар Завет. В Стария Завет има закони и предупреждения, които са предназначени да ни накарат да се обърнем към обещанията в Новия Завет. В Новия Завет се намира благовестието на благодатта и прощението на греховете, извоювано за нас от Христовия кръст. После следват насърчения и поучения, които подбуждат оправданите, получили благодат и прощение, да изявяват плодът на Духа и смело да носят кръста си.

Ти си сляп за новораждащата работа на Духа, като виждаш в Писанието само закони, по които хората трябва да живеят. Това е учудващо за човек, прекарал толкова много време в изучаване на Писанието. Този текст (Матей 5:12) има толкова общо със "свободната воля", колкото светлината с тъмнината, защото е предназначен да насърчи апостолите, които вече бяха "в благодатта", за да могат да издържат на изпитанията в света.

"Наградата" в Матей 5:12 е вид обещание. Обещанието не доказва, че ние можем да направим нещо. То доказва, че ако правим определени неща, ще бъдем възнаградени. Въпросът е дали можем да извършим нещата, за които се дава награда. Някои казват: "Наградата се дава на всички, които тичат и всички могат да бягат и да я получат!" Това е смехотворна логика! (Едва ли "свободната воля" може да се докаже с такива аргументи!)

Ти твърдиш, че ако Бог решава всичко, тогава не можем да говорим за награди. Ако имаш предвид, че ти не би наградил един "немарлив" работник, аз съм съгласен. Когато хората съзнателно вършат добро или зло, то за това закономерно следва награда или наказание. Това е принцип въпреки че никой не може да промени волята си чрез собствени усилия. Ако можем да пожелаем да вършим добро само чрез благодатта, то и наградата е само по благодат.

Не бива да говорим за заслуги. По-скоро трябва да говорим за последиците от делата ни. Всяко добро или зло получава своята заплата. Осъждението и адът са неминуеми за нечестивите. По същия начин Царството е предназначено за праведните, защото е приготвено за тях от техния Отец (Матей 25:34). Ако се опитваме да вършим добро за да заслужим Божието царство, ние ще се провалим, защото сме нечестиви. Божиите синове вършат добро, като не търсят награда, а само слава за Бога.

Какво тогава е значението на всичките текстове, които обещават царството и предупреждават за осъждането в ада? (Битие 15:1; II Летописи 15:7; Йов 34:11; Римляни 2:7) Те показват края на добрия и лошия живот. Те са предназначени за поучение и пробуждане. Те не говорят за заслуги, а ни учат какво трябва да правим и ни насърчават за да устоим докрай. (Битие 15:1; I Коринтяни 15:58; 16:13). По същия начин ние трябва да утешаваме вършещите добро като им кажем, че това е угодно на Бога или да предупредим други, че това, което вършат, не е угодно на Бога.

Ти питаш: "Защо Бог ни казва такива неща, когато те са определени предварително?" Отговорът е, че Бог осъществява Своята цел в нас чрез Своето Слово. Той би могъл да направи това и без Словото Си, но на Него Му е угодно да бъдем Негови съработници. Затова Той ни казва тези неща в Словото, чрез което ни включва в Плана Си. Ние виждаме, че Бог изпълнява Своята воля в нас, но ни дава и Словото Си, за да покаже на целия свят наградите и наказанията и целия свят да познае Неговата сила и слава и нашата слабост и нечестие. Тези истини, които всички презират, благочестивите приемат в сърцата си.

Ти твърдиш, че думите "от плодовете им ще ги познаете" (Матей 7:16), означават, че плодът е наш и не може да ни е даден от Бога чрез неговия Дух. Това е глупост! Писано е, че Христос е наш, макар че ние Го получихме от Бога. Нашите очи са наши, въпреки че не сме ги създали! Ти използваш друг аргумент от Лука 23:34: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." Ти казваш, че ако нашата воля не е свободна, тогава щеше да е по-добре Исус да извини Своите убийци, защото те нямат "свободна воля" и не могат да постъпят по друг начин. Но отговорът е в самите думи на нашия Господ: "Те не знаят какво правят." Би ли могло по-ясно Христос да каже, че те са неспособни да желаят доброто? Как могат да пожелаят нещо, което не познават? Няма по-силно доказателство за немощта на волята. Тя не може да върши добро, не знае огромното зло, което прави, нито познава доброто!

Отново използваш Йоан 1:12: "А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч на ония, които вярват в Неговото име." Ти твърдиш: "Как им е дадено правото да станат Божии чада, ако нямат свобода на волята? Виж внимателно стиха. Йоан говори за пълен обрат: от синове на дявола, в синове на Бога. Човекът не прави нищо, а става нещо! Ние ставаме Божии деца чрез делото на Бога, а не чрез упражняването на "свободна воля". Йоан ни казва, че благовестието на благодатта, без да се изискват дела, открива за всички чудната възможност да станат Божии чеда, ако повярват. Това желание и вяра са неща, за които те не са знаели нищо преди идването на благовестието. Колко по-малко биха получили вяра със собствени сили. Хората не могат да си измислят благовестие, което да включва вяра в Христос като Божи Син и Човешки син. Как тогава ще Го потърсят или ще са способни да Го приемат? Йоан не проповядва предимствата на "свободната воля", а богатствата на Божието царство, изявено на целия свят в благовестието. Йоан показва, че малцина приемат благовестието, защото "свободната воля" се противи. Силата на "свободната воля" се състои в това -- Сатана я управлява така, че тя отхвърля Божията благодат. Тя отхвърля и Духа, Който усъвършенства закона в нас, защото "свободната воля" мисли, че може сама да изпълни закона (2 Солунци 1:11).

Ти продължаваш да цитираш Павел, за да докажеш мнението си. (Павел -- великият противник на "свободната воля"!) Цитираш Римляни 2:4: "Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?" Ти питаш: "Как може онези, които нямат "свободна воля", да са виновни, че са презрели Божията благодат? Ако Бог е съдия, който заставя хората да вършат зло, защо после го осъжда?" Не разбираш ли, че тези думи в Римляни 2:4 са предупреждение, показващо на нечестивите колко безсилни са? Бог ги смирява, за да ги подготви за Своята благодат.